Търсене в текстове за 'Божествено начало'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 372 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО Аз зная, че зад красотата на света е душата. О. Уайлд. Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него. А. К. Koovarasvami Само човешката душа е красива. А символът изразява красота. Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит.
към текста >>

III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства. Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности. Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство. И той възприе от него благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина. На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим.
към текста >>

А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм.
Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства. Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности. Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство. И той възприе от него благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина. На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм. А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм.
към текста >>

2. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят.
към текста >>

Сега е още началото.
Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър.
към текста >>

Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират.
към текста >>

Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото.
Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.
към текста >>

Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност.
Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво.
към текста >>

Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата.
Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога.
към текста >>

Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност.
Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света.
към текста >>

Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно.
Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение.
към текста >>

Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога.
Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън.
към текста >>

Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде.
Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти.
към текста >>

4. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата.
В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите.
към текста >>

Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения.
ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".
Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове.
към текста >>

ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода".
към текста >>

„Синята птица" – това е божественото, което работи в човека.
Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония.
към текста >>

В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека.
Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр.
към текста >>

Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено.
Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество.
към текста >>

Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят.
Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали. Тогаз той може да посочи път към върха на планината! Иначе неговите стихове или песни може би ще бъдат външно прекрасни, но няма да имат силата да завладяват душата. Казаното за художественото творчество се отнася и до всички други видове творчество. Винаги връзката с Бога носи подем, радост, светлина, разширение на душата.
към текста >>

Не убий – това е божественото.
„Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието.
към текста >>

6. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали.
към текста >>

И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение.
Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
към текста >>

7. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят.
Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише. Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога. Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни.
към текста >>

Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>

На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
към текста >>

Той съществува без начало и без край.
Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява.
към текста >>

8. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини.
Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
към текста >>

Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен.
Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин.
към текста >>

9. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен мрак и условията на живота биха станали много по-тежки. Човек е едно неблагодарно същество. Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос.
към текста >>

Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност.
„Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен мрак и условията на живота биха станали много по-тежки. Човек е едно неблагодарно същество. Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
към текста >>

Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях.
Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот. Д. Стоянов
към текста >>

10. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>

Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно.
Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало.
към текста >>

Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало.
Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност.
към текста >>

Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото.
Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота.
към текста >>

11. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него.
Прост тъкач е бил Кабир. Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света.
към текста >>

Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността.
Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек. Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт.
към текста >>

Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената.
И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена.
към текста >>

12. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света.
– Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино.
към текста >>

В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
към текста >>

Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите.
От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва.
към текста >>

И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая.
Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага! Веднага!
към текста >>

То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи.
– повтори жената. – Веднага! Веднага! И наново то тичаше и се радваше като лудо. Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!...
към текста >>

13. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.
Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност.
към текста >>

14. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света.
Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек.
към текста >>

Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало.
Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим.
към текста >>

И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество.
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен.
към текста >>

Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта?
към текста >>

Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта?
Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те?
към текста >>

15. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
- Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува.
към текста >>

- Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно.
Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека.
към текста >>

16. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо?
към текста >>

- От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл.
Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път. Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път. Богатството не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Гордостта, невежеството показват отклонение от правия път. Съвременните хора искат да знаят Истината.
към текста >>

17. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
към текста >>

Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15.
Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18.
към текста >>

18. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо.
Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството.
към текста >>

19. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре.
„Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ. Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре.
към текста >>

Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това?
От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа.
към текста >>

Това е Божественото.
Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите.
към текста >>

Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш.
Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях.
към текста >>

Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността.
Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества".
към текста >>

Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни.
А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството.
към текста >>

Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот.
Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина.
към текста >>

20. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В нея лежи не само богоподобието ви, но и самата ваша божественост.
Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето. Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си. Творческата сила е вашият божествен дял. В нея лежи не само богоподобието ви, но и самата ваша божественост. Затова: не злоупотребявайте с нея! Какво направихте от това? Какво правите от нея? Сами на себе си отговорете искрено. Аз зная отговора отнапред.
към текста >>

Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак.
И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса.
към текста >>

21. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мисълта, това е Божественото в човека.
Когато човек мисли, всички пътища пред него се отварят и той вижда, да върви. Изгуби ли пътя, по който върви, той става недоволен, обезсърчава се, съмнява се, изгубва вяра и смисъл в живота. Започне ли да мисли, състоянието му веднага се сменя. Щом състоянието на човека от по-лошо се измени в по-добро, това показва, че той мисли. Който, мисли, той е господар на себе си. Мисълта, това е Божественото в човека. За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е. трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата.
към текста >>

За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е.
Изгуби ли пътя, по който върви, той става недоволен, обезсърчава се, съмнява се, изгубва вяра и смисъл в живота. Започне ли да мисли, състоянието му веднага се сменя. Щом състоянието на човека от по-лошо се измени в по-добро, това показва, че той мисли. Който, мисли, той е господар на себе си. Мисълта, това е Божественото в човека. За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е. трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата. Тя може да превърне въглена в диамант.
към текста >>

Божественото у човека започва с неговата мисъл.
Щом състоянието на човека от по-лошо се измени в по-добро, това показва, че той мисли. Който, мисли, той е господар на себе си. Мисълта, това е Божественото в човека. За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е. трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата. Тя може да превърне въглена в диамант. Когато дойде Божественото у човека, т.е. когато той започне да мисли, всички противоречия от него изчезват.
към текста >>

Когато дойде Божественото у човека, т.е.
трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата. Тя може да превърне въглена в диамант. Когато дойде Божественото у човека, т.е. когато той започне да мисли, всички противоречия от него изчезват. Силният човек всякога мисли. Мисълта носи светлина. Мисълта е магическата тояжка на човека. Докато тя е с него, той има всичко; изгуби ли я, нищо няма.
към текста >>

Понеже мисълта е Божественото у човека.
Същото се отнася и до човека: докато човек носи своята мисъл, той е маг, всичко може да направи. Изгуби ли мисълта си, той става обикновен човек. Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>

Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето.
Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>

22. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|".
" Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба. Който чуе този глас, веднага трябва да излезе вън, без да пита, защо го викат, кой го вика и т.н.
към текста >>

Божественото начало е заровено днес в гроба.
Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън!
към текста >>

Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си.
Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това? Божият глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва. Той е огън, който постепенно се разгорява. Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това? - Че всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши. Когато се говори за свършване на света, това подразбира туряне край на всички лъжи, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света.
към текста >>

23. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото.
Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот.
към текста >>

Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар.
Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други.
към текста >>

* * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели.
* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо".
към текста >>

Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено.
Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си.
към текста >>

24. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЧОВЕШКАТА ДУША „Ние сме в началото на нашето развитие.
ЧОВЕШКАТА ДУША „Ние сме в началото на нашето развитие. Значи, у човека се крие нещо по възвишено и по-благородно." „Не мислете, че у вас, във вашата душа нещата тепърва ще се създадат. Не. У вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие." „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си.
към текста >>

Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори. Пробуждането на душата - това е възкресение, влизане в живота на безсмъртието, новораждане. Когато душата проговори, човешкото съзнание обгръща всички същества, човек чувствува, че във всички същества живее Единният живот, животът на Бога. Да познаем човешката душа, значи да разберем Вечното, Разумното. И това познание ще роди любовта към всички същества. Новата култура ще бъде култура на Душата.
към текста >>

25. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото.
В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога.
към текста >>

Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява.
И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа.
към текста >>

Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява.
Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен. В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди. Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа.
към текста >>

Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота.
Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата.
към текста >>

26. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Помогнете ни да повдигнем съзнанието им, за да осъществят Доброто; научете ги да отворят душите си за Неговото Божествено Послание.
Изпълнете сърцата си с взаимна любов и заживейте в единство и съгласие. Съзнайте скритите у вас възможности и последвайте гласа на великия ни Помощник. Ние се нуждаем от всички, които могат да отговорят на Неговия Зов. Всички, които Го чуят, трябва да се събудят от безполезните сънища на своите нищожни, дребнави и егоистични страсти. Всеки един от тях трябва да намери местото си и да подаде ръка за помощ на всички, които се движат в тъмнина и невежество. Помогнете ни да повдигнем съзнанието им, за да осъществят Доброто; научете ги да отворят душите си за Неговото Божествено Послание. Ние, Учителите на Мъдростта, молим да бъдем чути. Нуждаем се от вас - нуждаем се от всички. О, да би могло да се събудят всички, за да помогнат Нему, великия Повелител на света, като ни съдействуват при великата работа, която се чака от цялата раса. Зовът прозвуча, Колцина ще отговорят? "Аз съм" Аз съм вашият Учител.
към текста >>

За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело.
Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха.
към текста >>

Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса.
На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него. Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса. Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе светлината. На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи. Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му. Пригответе Пътя Му по всички възможни начини.
към текста >>

27. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало.
През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
към текста >>

Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен.
Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда!
към текста >>

Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>

28. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание.
Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним. Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание. Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца. Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва. ГЕРМАНИЯ Списание „Das neue Licht” год. VIII, кн.
към текста >>

Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си.
Тагор, Проф. Айнщайн и пр. Е. Релжис усилено работи сега, за да подреди получените материали и скоро ще издаде резултатите от своята анкета в специална книга. Между поканените да дадат своето мнение е и Учителя на Бялото Братство в България. Е. Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно. Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си. Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние.
към текста >>

От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области.
Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум.
към текста >>

Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура.
към текста >>

Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр.
В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура. Той е държал няколко курса по новата медицина пред лекари.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят.
Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души. Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
към текста >>

Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство!
Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство! Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв. - са 200,000 лв. Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта!
към текста >>

„Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви.
Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово.
към текста >>

Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
към текста >>

Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало.
Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост.
към текста >>

Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
към текста >>

30. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това ръководство наричаме Божествено Начало.
Значи, ако ученикът възприеме и приложи предаденото от учителя си, той ще може да разреши задачата си, но непременно трябва да има учител! Ако човек вярва, че без някакво верую може да постигне нещо, той е на крив път; ако човек мисли, че и без да обича, може да има живот, той е на крив път; ако човек мисли, че без да учи, може да има знание, той е на крив път. Знанието се придобива при светлина. Въпросите в живота се разрешават само чрез права мисъл. Мисли ли човек право, той ще разбере, че има нещо, което ръководи явленията в живота точно, определено и разумно. Това ръководство наричаме Божествено Начало. Който Го слуша, всичките му работи вървят добре. В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща опитност. Незнайното действува еднакво у всички хора. Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и двамата еднакво ще миришат. Г.
към текста >>

Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и двамата еднакво ще миришат. Г.
Мисли ли човек право, той ще разбере, че има нещо, което ръководи явленията в живота точно, определено и разумно. Това ръководство наричаме Божествено Начало. Който Го слуша, всичките му работи вървят добре. В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща опитност. Незнайното действува еднакво у всички хора. Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и двамата еднакво ще миришат. Г.
към текста >>

31. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край.
Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми.
към текста >>

Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
към текста >>

Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
към текста >>

32. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
към текста >>

Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му.
към текста >>

33. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си.
То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име. Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение. Животът е един вътрешен резултат на човешкия дух. И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление.
към текста >>

34. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя е Божественото, Разумното в човека.
Той е повече от това, което проявява сега. Днес науката говори за подсъзнателен живот. Обаче в човека има и нещо повече: това е тъй наречения свръхсъзнателен живот. Много страдания идат, когато човек не слуша, не последва тези красиви благородни подтици, които му идат отвътре. Човек трябва да даде ход на възвишеното в себе си, за да добие своята свобода, защото свободата се състои в проявата на истинската човешка природа. Тя е Божественото, Разумното в човека. Всеки един, който не го проявява, той не проявява още своето собствено естество, и затова не е свободен. Друго основно положение, от което трябва да се излиза при разглеждане въпросите на живота е, че животът е един, че в основата на целокупното битие лежи Единият живот, Първичната Причина. И този Единен живот образува същината, истинската природа и на човека. Ето защо при правилно отношение към света, човек във всички форми ще вижда Бога. Понеже едно и също начало живее както в отделния човек, така и във всички същества, човек е свързан с всичко, което е вън от него, той е едно с всичко!
към текста >>

Понеже едно и също начало живее както в отделния човек, така и във всички същества, човек е свързан с всичко, което е вън от него, той е едно с всичко!
Тя е Божественото, Разумното в човека. Всеки един, който не го проявява, той не проявява още своето собствено естество, и затова не е свободен. Друго основно положение, от което трябва да се излиза при разглеждане въпросите на живота е, че животът е един, че в основата на целокупното битие лежи Единият живот, Първичната Причина. И този Единен живот образува същината, истинската природа и на човека. Ето защо при правилно отношение към света, човек във всички форми ще вижда Бога. Понеже едно и също начало живее както в отделния човек, така и във всички същества, човек е свързан с всичко, което е вън от него, той е едно с всичко! Разумното, Първичната Причина, се проявява във всички форми в различна степен според степента на тяхното развитие. Защо любовта към Разумното, към Първичната Причина е основа на всеки растеж, на всеки подем, на всяко творчество? Защото тогаз ти влизаш във връзка с целокупния живот. Човек е като орган в организма на Цялото. И връзките му с Първичната Причина са необходими, за да могат да протекат енергиите на Цялото към него.
към текста >>

Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби.
Човек е като орган в организма на Цялото. И връзките му с Първичната Причина са необходими, за да могат да протекат енергиите на Цялото към него. Нашият живот не трябва да противоречи на закона на единството. Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо.
към текста >>

Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени.
Нашият живот не трябва да противоречи на закона на единството. Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне.
към текста >>

Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб.
Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм?
към текста >>

Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си.
Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата!
към текста >>

И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си.
Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото!
към текста >>

35. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато обичаш някого, ти го обичаш, защото с прозрение зад формата виждаш божественото, което работи в него.
РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Бистра и чиста вода блика от планинския извор и слиза на долу. Но по-долу тя не е толкоз чиста, тя е вече примесена с чужди елементи. В глъбините на човешкото естество има нещо възвишено, красиво, което можем да сравним с този извор. И когато обичаш някого, ти го обичаш, защото с прозрение зад формата виждаш божественото, което работи в него. Вярвай в човека! След хиляди години човек ще разбере, що е Душата! Това е най-благородното в човека. Какво нещо е Душата? Това, което око не е видяло и ухо не е чуло.
към текста >>

Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига.
При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото.
към текста >>

Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие.
Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас! Всички блага са в преизобилие дадени от природата. С други думи социалният въпрос природата го е разрешила, но ние не сме го разрешили. Великото, Разумното в света движи света напред.
към текста >>

36. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката?
Г. Тахчиев ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС Идеята на алхимиците за превръщането на един елемент в друг лежи в основата на всяко природно явление. Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера.
към текста >>

Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко.
Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
към текста >>

Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя.
Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите. Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо?
към текста >>

Това Божествено начало е едно и също във всички хора.
Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат. Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>

И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат.
Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат. Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>

Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат. Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>

37. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4.
Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай?
към текста >>

В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе.
За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек.
към текста >>

Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно.
От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида.
към текста >>

Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието).
Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
към текста >>

За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа.
* Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
към текста >>

Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка).
С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах?
към текста >>

В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>

Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
към текста >>

Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
към текста >>

За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето.
Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
към текста >>

След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план.
Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива.
към текста >>

Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
към текста >>

38. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
към текста >>

Началото на единство между хората е в живеенето заради другите.
Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото. Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта.
към текста >>

39. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То е божественото.
У всеки човек има всички заложби. Тяхното развитие е само въпрос на време. Това са божествените възможности. Въз основа на тези божествени възможности, които се крият в човешката душа» човечеството може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът, любовта, доброто, чистотата и силата. Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота.
към текста >>

трябва да прояви все повече това Начало, което работи вътре в него.
Човек е това, което носи Любовта в себе си. Човек е това, което носи Доброто в себе си. Той едвам сега е започнал своята еволюция. Пред него седи вечността. Той всеки ден трябва да притури, т.е. трябва да прояви все повече това Начало, което работи вътре в него. Цялата разумна, жива природа съдейства на този красив процес на разцъфтяване на човешката душа. В растежа е смисълът. И ако днес ти не си притурил нещо на твоя растеж, този ден е изгубен. Всеки ден човек трябва да расте, да прибави нещо ново, колкото и да е малко. И това е процес на подмладяване.
към текста >>

И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно.
Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта. Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура.
към текста >>

40. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион.
към текста >>

Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж.
в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр.
към текста >>

И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество.
Този труд е пълен с възвишени, светли мисли. „Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802).
към текста >>

41. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството).
После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното.
към текста >>

Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
към текста >>

42. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството).
След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури. Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на този клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина.
към текста >>

Божественото да изпълни твоята душа.
Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон.
към текста >>

Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си.
Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон. И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата. Създава се мощна архитектура, раждат се видни поети; писмеността дохожда в златната с епоха. Важни са изследванията на английските ориенталисти Henry Rawlinsin и Norris.
към текста >>

След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа!
Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
към текста >>

От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура.
И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство.
към текста >>

Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия!
към текста >>

Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на божественото учение.
И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот. Неговото влияние е в две направления: 1) под влияние на богомилството се създават в западна Европа ред мистични окултни братства, които работят за подготвяне на новото съзнание и новата култура; 2) богомилската вълна внася новия дух и в много външни движения, напр. хуманизма, реформацията, в обществото на чешките братя и пр. Цяла Европа след 14-ти век беше пълна с мистични движения, мистични братства, които бяха излезли от албигойците (богомилите). Това вече го приемат и новите изследователи[11]. Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на божественото учение. Под тяхно влияние са били много окултни общества в Европа. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време.
към текста >>

И наистина, Месмер беше в края на 18 век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19 и началото на 20 векове.
Който чете напр. Фауст, ще види, каква мистична дълбочина съдържа той! Месмер е бил също така член на едно мистично братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж. Бялото Братство постави Месмер във връзка с известни нови идеи върху животния магнетизъм. Чрез това се внесе в културата един нов елемент, който после щеше да допринесе за издигането на спиритуалистичната вълна. И наистина, Месмер беше в края на 18 век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19 и началото на 20 векове. Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений!
към текста >>

43. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра.
Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна. И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата. Ще вземем само 1-2 примера за пояснение на казаното. В романа „Унижените и оскърбените” от Достоевски ясно се вижда това. Наташа е влюбена в Альоша. Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра. Баща му настоявал да се ожени за Катя. Наташа прави велика жертва; тя казва: „Струва ми се, че Катя ще го направи щастлив! Нека да бъдат щастливи! Нека, нека, нека! ” Тук говори гласът на жертвата.
към текста >>

Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека.
В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние.
към текста >>

44. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е началото на „Обществото на учениците на Вс.
„Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо. Спиритисти, мистици станали негови ученици. Това е началото на „Обществото на учениците на Вс. Б. Бр.” най-многобройното и най-силното в България. Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на посвещението и на древните мистерии. В центъра на движението е фокусът на духовната активност. В България се срещат като във фокус всички западни и източни течения и по-специално западните романо-тевтонски течения и тези на славянска Русия и на Изтока. България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр.
към текста >>

Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността.
Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища.
Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите.
към текста >>

Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят.
Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството. Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц.
към текста >>

Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука.
„В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание.
към текста >>

46. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Истината За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова Безграничното, Безначалното, което се ограничава в себе си. А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
към текста >>

Той е един велик подтик на човека, у когото се пробужда Божественото.
И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното. „Истината ще ви направи свободни”. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не на обикновения човек, а на съзнателния човек. Той е един велик подтик на човека, у когото се пробужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека. „Възлюбил си Истината в човека”. Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. А когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.
към текста >>

47. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция.
Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога. Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират. Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга „Das geistige Gesetz in der Natiirlichen Welt”: „Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен”. Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край. Той е безначален, Той е безкраен. В този вечен принцип ние намираме Доброто.
към текста >>

Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край.
Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга „Das geistige Gesetz in der Natiirlichen Welt”: „Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен”. Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край. Той е безначален, Той е безкраен. В този вечен принцип ние намираме Доброто. Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкращава живота. Това е Истината.
към текста >>

И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него.
Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро.
към текста >>

48. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Еделвайс Вечното начало.
Еделвайс Вечното начало. ИМА една вътрешна усмивка в естеството на човека, родена в детинство, родена във вечността. В големите изпити на живота ти трябва да запазиш нейния образ, защото ти си пътник, замръкваш и осъмваш. До като слънцето свети, до като хиляди звезди блестят на небето, до като чуваш в себе си тихия глас и пазиш свещена тая усмивка - не бой се от нищо. * ИЗКАЧИ се на върха и отправи поглед на далеч в синьото небе. От висините ще почерпиш свежест и сила.
към текста >>

И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало.
Силата е в живота, който обгръща всичките души. Той има и крила: светлите мечти. В един момент може да се прелети земята и да се върнеш с нови сили, с нова радост. И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота. Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
към текста >>

49. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Слушайте светлото начало в сеое си!
Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека.
към текста >>

Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него.
Всеки ще живее, докато му е определено; и всеки трябва да знае, че животът е по-силен от съдбата. А човек трябва да свърши работата, която му е дадена; и като дойде времето, и цар да е, с него ще се случи това, което трябва да стане. Страданията трябва да се обикнат, за да се учи човек от тях. „Сега ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат”. Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание.
към текста >>

50. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича.
Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена.
към текста >>

Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи.
Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената! Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи. Жената трябва да се отличава с още едно качество: вярата. Вярата за нея да бъде закон. Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво! Ако най-малките спънки в живота могат да разклатят нейната вяра, това не е вяра. Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия.
към текста >>

Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия.
Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи. Жената трябва да се отличава с още едно качество: вярата. Вярата за нея да бъде закон. Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво! Ако най-малките спънки в живота могат да разклатят нейната вяра, това не е вяра. Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия. От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”.
към текста >>

Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него.
Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво! Ако най-малките спънки в живота могат да разклатят нейната вяра, това не е вяра. Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия. От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта.
към текста >>

А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека.
За да може умът да се насочи в положително направление, трябва ни една култура на сърцето. Това е мисията на днешната жена. У мъжа предимно е развит умът. Той твори най-вече със своя ум. Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът. А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека. Жената е, която трябва да внесе този необходим Божествен елемент в душевната култура и да й даде ново направление. Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция. Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с въодушевление в борбата за тяхното осъществяване. Ето защо зазоряването на новата култура ще дойде чрез жената – носителка на новите идеи. Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено.
към текста >>

Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите.
Съвременният строй, както и всичко в него, се дължи все на тази унижена и потъпкана жена. Ето защо целта на съвременното общество и на съвременните държави трябва да бъде повдигането на жената. Без жената светът не може да върви добре и тя е турена да поправи света. Но за да поправи жената света, трябва преди всичко да поправи себе си; тя не трябва да съжалява, че е жена, но трябва да работи и да хвърли веригите на миналите ограничения! Бог е дал служба на жената – да развие сърцето си и да служи на душата си. Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето, в повдигане на жената. Повдигнете жената в положението, в което се е намирала някога! Поставете я на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и в продължение на няколко десетки години светът ще се поправи. Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада.
към текста >>

51. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

при Божественото начало в себе си.
Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си. Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича?
към текста >>

52. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство.
Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог.
към текста >>

Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ.
към текста >>

Всички души заедно образуват Божественото съзнание.
Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е.
към текста >>

И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание.
Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие.
към текста >>

Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание.
Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес. Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил. Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота.
към текста >>

Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.
Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил. Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа.
към текста >>

Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само този, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфти човек и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен. Той има онази свобода, която Истината носи.
към текста >>

53. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина).
Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико. Странен е стилът на Гьотеанум. Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил.
към текста >>

Духовното, това е началото и краят. фиг.
И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина.
към текста >>

Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи.
1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод.
към текста >>

54. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.
Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние подразбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно – по нищо не се различава от него: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. Човекът е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртния живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си – те са вложени в нейния мозък, в нейното тяло, чрез което тя се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един любящ живот.
към текста >>

Любовта е божественото в човека.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие".
към текста >>

Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е?
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е? Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля.
към текста >>

Под настояще, аз разбирам вечно божественото.
Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще, аз разбирам вечно божественото. Разумният човек не мисли каквото иска, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде на ум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира.
към текста >>

55. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си.
Природата извършва нещо велико. Като видите един ден нейната работа, ще кажете: Много сме се лъгали". „Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали; най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите". „В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили.
към текста >>

Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
към текста >>

Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде?
към текста >>

Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
към текста >>

56. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения.
„Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността.
към текста >>

Това са само частици от Божественото съзнание, което работи във всяка форма поотделно и във всички заедно.
„Един" е животът, „една" е любовта, която говори на всички непокварени сърца. „Една" е любовта на майката-птица и тая на майката-човек. Един е животът, а милиони са формите, чрез които той се изявява. Формата се мени, тя не е постоянна, а постоянното е животът в нея. Не бива да се заблуждаваме от външния вид на нещата, от многобройните форми на живота, защото това са само различни степени на индивидуално съзнание. Това са само частици от Божественото съзнание, което работи във всяка форма поотделно и във всички заедно. Ние хората, разумните същества, трябва да се отнасяме добре, т.е. съзнателно към всичко, което ни заобикаля, защото всичко е ценно на своето време и всичко е важно на своето място. Не огорчавай Бога у съществата. Не отричай тяхната душа и не отнемай тяхното свещено право на живот. — „Животът е „един", тайнствен дар свещен.
към текста >>

57. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало.
А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно.
към текста >>

Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода.
А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния.
към текста >>

Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно.
Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

По тия пътища именно се проявява Божественото.
Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога?
към текста >>

Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си.
Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма?
към текста >>

Не се усъмнявайте в Божественото!
За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки. Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни.
към текста >>

58. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

По този начин тези хора спъват в себе си Божественото, великото Начало.
Ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки и да са тези мисли и чувства, те са божествени и затова не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. Нему не му остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. По този начин тези хора спъват в себе си Божественото, великото Начало. В това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му. ще проблесне една малка мисъл,която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи".
към текста >>

Божественото не държи на времето.
Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото.
към текста >>

Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото.
Строг е великият закон на живота. Никой не може да го избегне. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон. Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото. Някой казва : „Материализмът трябва да се премахне! " Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде.
към текста >>

59. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост.
във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството.
към текста >>

Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това. Те ни показват, че умът на човека напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток.
към текста >>

Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата.
Неговият зов днес е слаб. Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

60. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А този край е начало на нещо ново.
Тези мигове не са отлетели в миналото. Те са вечно настояще. Тези мигове са вечно действуващи в нас. Те са скулпторът, който внася нови линии, нови черти в човешкото естество. Те са ваятелят, който работи върху статуята, която ще се поднесе дар на Безграничния в края на вековете. А този край е начало на нещо ново. Каква мистична тишина цари тук, тишина, при която по-лесно можеш да чуеш гласа на Безграничния! Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни преспи! Когато съзерцаваш всичко това, ти нямаш ли предвкусване на онази Хармония и музикална атмосфера, която характеризира Разумния свят! Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно.
към текста >>

В любовта всеки човек е отражение на божественото.
Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава.
към текста >>

Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество.
Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава.
към текста >>

61. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа.
Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин.
към текста >>

Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог.
Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани.
към текста >>

В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот.
Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава.
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

62. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.
към текста >>

Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след много време, пак хваща стария път.
То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след много време, пак хваща стария път. Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества, той може да има само отношения. Защото единственото същество, което е абсолютно свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, това е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от божествения организъм.
към текста >>

И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
към текста >>

Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро.
Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

63. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е.
Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ.
към текста >>

Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света.
А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига!
към текста >>

Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека.
Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания. Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало!
към текста >>

" Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало!
Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

64. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции.
през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите.
към текста >>

В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
към текста >>

65. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" Казвал съм ви и пак ще ви кажа: „Ядка на Божественото учение са Любовта, Мъдростта и Истината".
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЯДКА НА БОЖЕСТВЯНОТО УЧЕНИЕ Питате ме: „Кое съставя ядка на учението? " Казвал съм ви и пак ще ви кажа: „Ядка на Божественото учение са Любовта, Мъдростта и Истината". Знам, че пак ще ме попитате: „А що са те? " Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка. Ядката, която всички ядат, без да могат някога да изядат. Продължете своята погрешка - яжте от ядката! Но не се спъвайте от черупките.
към текста >>

Любовта е начало на живота.
И аз ви казвам: „Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства". И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос! Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят.
към текста >>

Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край.
Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява, какво са Любовта и Истината. Мъдростта говори: Аз, която се движа между началото и края, ви казвам - Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. А зад Истината?
към текста >>

Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят.
Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява, какво са Любовта и Истината. Мъдростта говори: Аз, която се движа между началото и края, ви казвам - Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. А зад Истината? Зад Истината няма нищо.
към текста >>

Мъдростта говори: Аз, която се движа между началото и края, ви казвам - Любовта е начало на всяко битие.
Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява, какво са Любовта и Истината. Мъдростта говори: Аз, която се движа между началото и края, ви казвам - Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. А зад Истината? Зад Истината няма нищо. Зад Истината не можеш да отидеш. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината.
към текста >>

И така, помни: Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото към края - да влезеш в Истината, и ако с твоята истина, не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш, какво нещо е животът.
Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности". Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни. И така, помни: Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото към края - да влезеш в Истината, и ако с твоята истина, не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш, какво нещо е животът. Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да направиш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само мъдростта.
към текста >>

Ти трябва да свържеш началото и края.
Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности". Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни. И така, помни: Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото към края - да влезеш в Истината, и ако с твоята истина, не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш, какво нещо е животът. Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да направиш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само мъдростта.
към текста >>

А кое може да свърже началото и края?
Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни. И така, помни: Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото към края - да влезеш в Истината, и ако с твоята истина, не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш, какво нещо е животът. Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да направиш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само мъдростта.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси.
Другият клон пък на този род литература влага известна тенденция, изнасяйки всичката тази рутина, за да може да издигне, да насочи човека в един друг път. Дотолкова, доколкото този клон на литературата би вложил една по-възвишена и по-углъбена тенденция, в него ще съзрем чисто окултни елементи. Най-новите насоки в съвремената литература се движат под знака на социалните проблеми взели ярък израз в ляво или в дясно. Повече или по-малко тази литература, така както се изнася, може да играе временна роля. Времето след войната постави известна проблеми в литературата, които самото положение на хората беше създало - то отвори широко картата на безпътицата. И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси. със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех.
към текста >>

Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>

Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко.
Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно. Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното. Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко. Наред с правилното разбиране на живота и нещата, което окултизмът внася в световната художествена литература, той дава едно правилно разбиране и в типологията, без която е невъзможно едно истинско художествено творение. Един тип, един характер болшинството от автори го долавят и изнасят най-различно. Често срещаме пълно несъответствие между това, типът, който трябва да се изнесе и това, което се изнася. Някои автори с голяма, богата интуиция успяват сполучливо да предадат своите типове, докато мнозина други тънат в пълна тъмнина по тия въпроси. Има пък автори, които запознати с окултната характерология, майсторски подбират и описват своите типове.
към текста >>

67. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл.
- В редакцията ни се получиха две вегетариански списания, издавани на еврейски език в Палестина: 1. Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята. Нов орган на всеславянската мисъл. - Получи се в редакцията в.
към текста >>

Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята.
Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята. Нов орган на всеславянската мисъл. - Получи се в редакцията в. „Слово", орган на всеславянската мисъл. Това е вестник, който излиза в Белград под редакторството на Ириней Крстич. Пред нас е първият му брой.
към текста >>

Вяра в божественото, в Доброто, което живее в човека, вяра в красотата на утрешния ден.
Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева. Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната драма почва да работи с успех и в тая нова за него област. Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-човек. Вяра в божественото, в Доброто, което живее в човека, вяра в красотата на утрешния ден. Препоръчваме тая драма на читателите си. Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева. Превод от III немско издание от Иванка Д-р Кадиева.
към текста >>

68. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота.
Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМАС ЕДИСОН Мадам Мария Кюри Мария Кюри е вече покойница. Тя напусна отрудената земя недавна. Ала духът ù, името ù няма никога да умре. Тя живее в своето велико дело. Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията.
към текста >>

Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата.
Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А.
към текста >>

70. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Има на земята една ложа от учени, които се събират за разискване по разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
към текста >>

Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос!
За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация.
към текста >>

71. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота.
Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр. Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота. В това и се състои великият път на усъвършенствуването. Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота. Тогаз той твори по-съвършени форми: растителните. Чрез тях той изявява нови страни на своето естество. После преминава към животинските форми, и след това към човешката форма. Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха.
към текста >>

Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш.
Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото.
към текста >>

72. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение.
Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници.
към текста >>

Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им.
Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости. Голяма разумност и справедливост трябва да озарява тяхната същност. Затова, управници, учители, служители на народа, бъдете преди всичко човеци, които познавате себе си и сте направили нещо от себе си!
към текста >>

Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота.
Вие ще съдействувате за извличането от народните маси на онзи единици, които се раждат за да бъдат светилници в пътя на хората. Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
към текста >>

73. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма.
Боян Боев ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО Мощният подем на естествознанието от 15 век насам издигна материализма в 18 век във Франция с представители Ламетри. Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр.
към текста >>

От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите.
Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието.
към текста >>

Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено!
Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
към текста >>

Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него.
Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване.
към текста >>

Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем.
На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите. Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите.
към текста >>

74. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Казано е: „В начало бе Словото!
Етерните вълни на светлината са музикални! В бъдеще, когато човек напредне, цветята, тревите, звездните лъчи ще проговорят на човека, ще проговорят с един музикален език! И тая музика, тая велика симфония, която залива и прониква всемира, тя има сила да гради, да строи. Под нейния вълшебен ритъм всичко расте и цъфти! С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете! В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му.
към текста >>

Психичната говори на божественото в Човека и го събужда.
Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр.
към текста >>

75. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
към текста >>

И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е.
Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос.
към текста >>

Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос!
към текста >>

76. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов.
Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма.
към текста >>

Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов.
към текста >>

77. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Боян Боев РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА „От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека".
Боян Боев РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА „От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека". „Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа".
към текста >>

Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала.
След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава. Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим.
към текста >>

Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята.
към текста >>

Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура?
Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята. Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти.
към текста >>

В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей.
Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
към текста >>

Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс?
Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух.
към текста >>

Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
към текста >>

Периодът на отлива е началото на новия прилив!
Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ. Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива. Периодът на отлива е началото на новия прилив! Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет?
към текста >>

Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход.
Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата". Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си!
към текста >>

78. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

юли и в началото на август ще се състои лагер в Омен - Холандия, на който ще присъствува и говори Кришнамурти.
Бет се е заел с безпристрастното изучаване на ясновидството, телепатията и пр. Сбирка по окултна педагогика в Швейцария. - От 20 юни до 3 август в „Гьотеанум” ще се състои една подобна сбирка с реферати върху математични, философски, музикални, езиковедски и природонаучни въпроси в свръзка с педагогическите проблеми. Лагер на Кришнамурти в Омен - Холандия. - Тази година на края на м. юли и в началото на август ще се състои лагер в Омен - Холандия, на който ще присъствува и говори Кришнамурти. Получи се в редакцията: Вечната поема, от Айгого, цена 8 лв. През вековете, от Л. Лулчев, цена 2 лв. Двете книги са издания на книгоиздателство „Братство" - Севлиево и се изпращат срещу 10 лв. пощенски или гербови марки.
към текста >>

От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души.
Книгата е снабдена с следните къси, но съдържателни уводни думи: „Ние предлагаме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто разум е озарен от знанието и чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само оня, казва Учителят, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само оня, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само оня, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството". В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос. Препоръчваме тая книга горещо на читателите си.
към текста >>

И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос.
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос. Препоръчваме тая книга горещо на читателите си. Чрез нея те ще могат да се запознаят с основните идеи, които Учителят излага в многобройните си беседи и лекции. Лятна окултна сбирка в Швейцария.- През август т.г. в Гьотеанум до Дорнах ще се състои окултна сбирка. Тя ще има три секции: английска, френска и немска.
към текста >>

Зърно съобщава, че премията ще се даде само на онези абонати, които внесат абонамента си най-късно до началото на м.
в Гьотеанум до Дорнах ще се състои окултна сбирка. Тя ще има три секции: английска, френска и немска. Английската ще се състои през 4-10 август, немската - през 7-16 август и френската - през! 2-18 август. Редакцията на сп. Ж. Зърно съобщава, че премията ще се даде само на онези абонати, които внесат абонамента си най-късно до началото на м. Август т.г. Молим всички абонати на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” да направят всичко възможно да внесат абонамента си за текущата X годишнина колкото се може по-скоро. Нека никой не чака специална покана. С редовното и навременно изплащане на абонамента вие подкрепяте списанието си, което ще може да излиза редовно и на време.
към текста >>

79. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Цар е оня човек, в чийто ум божественото знание и мъдрост обитават.
Защото само „царете" в оня смисъл, в който Посветените разбират тая дума, могат да бъдат умни и само „свещениците на Живия Бог" могат да бъдат добри в истинска смисъл на думата. Ала що означава цар на езика на Посветените? - Цар е оня човек, у когото Духът, най-великото, най-разумното управлява, така както слънцето управлява своя планетен свят. Цар е оня човек, който владее своята „малка вселена", който владее всички свои тела, не само физическото и направлява техните функции по законите на духа. Цар е оня човек, в чийто дух и душа Бог живее. Цар е оня човек, в чийто ум божественото знание и мъдрост обитават. Цар е оня човек, в чието сърце обитава великото благородство и чиято воля служи всякога на доброто. Това значи цар, чието царство няма край. А свещеник на Живия Бог? Това е човек, чийто живот е непрекъснато свещенодействие, непрекъсната служба Богу. На олтара на неговото сърце постоянно пламти свещеният огън на жертвата.
към текста >>

Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята.
Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта. Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно.
към текста >>

80. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота.
Боян Боев ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива. Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и обобщение. Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота. Днес кой и да е въпрос, непременно се разглежда от гледна точка на еволюцията, за да може да се разбере. Окултната наука не само че е знаела закона на еволюцията, но тя винаги го е прилагала в много по-голям мащаб, защото тя разполага с методи за по-дълбоко изследване на действителността и на факторите на еволюцията. Това може да се види ясно, като се проследят съчиненията по окултна биология. Но не само това. Окултната наука разглежда и една друга страна на процесите в природата, за която привържениците на днешната еволюционна теория никак и не са загатвали.
към текста >>

процесът на възкачването почва тогаз, но, разбира се, като един импулс, който в началото е бил по-слабо проявен и то предимно у по-готовите души, а в същото време инволюционният процес, т.е.
процесът на възкачването? От Христа! Идването на Христа е един важен момент в това отношение, че от тогаз еволюцията замества инволюцията. Но тук трябва да се направи една важна забележка. Еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването почва тогаз, но, разбира се, като един импулс, който в началото е бил по-слабо проявен и то предимно у по-готовите души, а в същото време инволюционният процес, т.е. процесът на слизането, е продължавал. И най-дълбоката точка на слизането е отбелязана в 19 век, когато материализмът като мироглед е бил на върха на своята сила. Защо еволюционното течение почна малко преди най-дълбоката точка на инволюцията? На това трябва да се отговори така: Преди всичко, всички хора не са на еднаква степен на развитие и затова известни лица са могли да влязат в еволюционното течение по-рано. От друга страна, всяко течение, когато встъпи в човешката история, не може да се прояви изведнъж със своята сила.
към текста >>

Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес.
Коя е именно тая точка, дето става преминаването от единия процес в другия? Това е изразено много образно в притчата за блудния син. Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза! И когато у него настане вътрешна криза и той иска да се върне в дома на баща си, тогаз почва за него еволюционният процес, той почва да се възкачва. Това е история, която се повтаря при историята на всяка човешка душа. Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес. Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на любовта, той е вече в еволюционния процес. Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период.
към текста >>

А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления.
Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето.
към текста >>

81. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"!
Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"!
към текста >>

Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове.
Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"!
към текста >>

Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията".
Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си!
към текста >>

сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса.
когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

82. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Рибата в окултната символика представлява божественото в човека.
Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ. И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба. Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук. Езерото е животът. В окултния символизъм водата представлява животът.
към текста >>

„Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото.
И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба. Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук. Езерото е животът. В окултния символизъм водата представлява животът. Петър и другите отиват да ловят риба; обаче през цялата „нощ" те не уловили нищо! „Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден!
към текста >>

Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден!
„Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество.
към текста >>

Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре.
Това е една характеристика на днешната култура. Тя е бедна духовно. Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна. Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното.
към текста >>

Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна.
Тя е бедна духовно. Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна. Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно".
към текста >>

У човека има нещо човешко и нещо божествено.
но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>

А когато се ръководи от божественото, ще има резултат.
Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история.
към текста >>

Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва.
À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството.
към текста >>

Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта!
Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта! Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта.
към текста >>

И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта.
То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега тъкмо преживява преходния период между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването! И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта. Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от „дясно"!
към текста >>

83. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото.
Музиката не е чувство, но способност. Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят. Ти не можеш да служиш на Цялото, ако не мислиш. А пък не можеш да мислиш, ако не си музикален. Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там. Един човек, за да привлече музи¬калните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството. Някой пее или свири за пари.
към текста >>

И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото.
Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален.
към текста >>

Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата.
Без му¬зика не можеш да се повдигнеш. Който иска да се повдига, трябва да я обикне. Има връзка между нея и всички други дарби. За да развиеш каквато и да е друга дарба, ти едновременно трябва да работиш и в музиката, трябва да си музикален. Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си.
към текста >>

Тя по¬мага да се прояви божественото в човека.
Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира. И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората.
към текста >>

84. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе.
Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе. При паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху човека. Трябва да се знаят, кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види. какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: "Добър ден".
към текста >>

Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него.
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние. Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот! Паневритмията, значи, не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура. В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат своето развитие.
към текста >>

85. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония.
Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си". Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.
към текста >>

За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо.
Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде".
към текста >>

"Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога.
към текста >>

Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".
Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
към текста >>

"Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*.
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията".
към текста >>

86. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема.
приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение.
към текста >>

Това е мъжкият принцип, творческото начало.
По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало.
към текста >>

Значи се започва с творческото начало. Т.е.
1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят.
към текста >>

Това е женският принцип, възприемащото начало.
Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото.
към текста >>

Това е начало на проявлението на човешката душа.
А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух.
към текста >>

При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса.
към текста >>

Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Туй последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с последователното повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери.
към текста >>

87. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича.
към текста >>

А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича.
И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека.
към текста >>

А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата.
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума.
към текста >>

И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог човека по образ и подобие свое".
Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа. В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог човека по образ и подобие свое". Душата на човека прониква неговото тяло. Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях. Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса. Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи.
към текста >>

88. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ (По мисли, от Учителя) Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ (По мисли, от Учителя) Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там! Гдето свети Мъдростта – мисли там!
към текста >>

Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото.
Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа.
към текста >>

89. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Основната идея на движението е, че човек е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Оксфордското движение В 1921 г. в един Оксфордски колеж Д-р Франк Букман, американец по произход, туря основите на едно движение, което скоро се разраства и сега има клонове в цяла Европа и в другите континенти. На 15 февруари т.г. Д-р Букман посети София за два дена и по този повод ще кажем няколко думи за това движение. Основната идея на движението е, че човек е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия. По-удобно време за това е ранната сутрин. В ранен час съчувствениците на това движение отделно или групово прекарват в мълчание, абстрахирани от всичко временно и материално, от всички тревоги и безпокойствия на деня, изпълнени с мир и хармония. И в тоя час те са във възприемателно състояние и в тишината могат по-лесно да чуят отвътре говора на Бога. И тогава човек има вече програма за през деня. Той вече знае, какво трябва да прави през деня.
към текста >>

Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити.
Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни". – Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка. И за общо учудване развиват се два напълно нормални организъма.
към текста >>

В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него.
От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа. В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие!
към текста >>

Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр. Орлеан (Франция).
към текста >>

90. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне".
Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал!
към текста >>

И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи.
Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини! Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове. И всичко това показва, че иде новият ден в историята на земята – денят на общочовешкото братство, денят на взаимното сътрудничество на всички народи, ден на великото общочовешко семейство. И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи. Защото енергията, която сега се пропилява за странични второстепенни цели, ще получи една правилна насока. Тогава ще има условия всеки народ да изяви това, което народният гений е вложил в него.
към текста >>

91. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За природата младият е начало на нещата, старият - край.
ЗАКОН ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ Мнозина искат да намерят начин да бъдат вечно млади на земята. Те търсят известни методи за подмладяване и елексира на вечната младост. На земята, обаче, не може да се избегне старостта, тъй както не може да се избегне и младостта. Това са две фази от един и същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади.
към текста >>

Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи.
към текста >>

92. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си.
Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта. Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота! Тогава ще има условия за постижение, за реализиране на възможностите, които крие човешката душа в себе си.
към текста >>

Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота!
За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта. Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота! Тогава ще има условия за постижение, за реализиране на възможностите, които крие човешката душа в себе си. Това са перспективи на бъдещето. Това е направлението, в което ще се развие културата. Но всеки човек може, повече или по-малко и сега да почне да действува в този дух, като гледа всеки ден в малък мащаб, в микроскопичен мащаб, покрай многото работи, които прави, да направи и някои постъпки, от които не чака нищо за себе си, а ги прави само от любов. Тия опити са.
към текста >>

Любовта, Божественото, Възвишеното са.
Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото. Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък. Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина. И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.
към текста >>

93. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота.
ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. А животът не може да се разбере правилно, ако не се разбере любовта. Защото любовта е онзи велик принцип, от който той е произтекъл. Всички опити да се разбере живота вън от любовта и да се изгради на една друга основа, са предварително осъдени на неуспех. Досегашният опит на човечеството богато доказва това. Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки.
към текста >>

Ако хората можеха да се освободят от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир.
Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от умствено и сърдечно естество. Ако хората можеха да се освободят от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир. любовта да работи, Царството Божие веднага щеше да се въдвори на земята. Всички онези, които са дошли до това разбиране, са истински разумните хора в света. Неотдавна, председателят на Американските Съединени Щати изпрати едно послание до водачите на оторитарните държави, в което им поставя условието: ако се съгласят да не нападат малките и слаби държави, той ще направи всичко възможно да бъдат подпомогнати икономически. Бог отдавна е изпратил към народите своето послание, което гласи: „Ако ме слушате и не се измъчвате един друг. Аз ще ви благословя.
към текста >>

Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота.
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него. Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека.
към текста >>

Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено.
Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него. Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека. На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война.
към текста >>

За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека.
Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека. На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд.
към текста >>

Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си.
Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>

Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>

Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време.
Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>

94. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението.
Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята. Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго закономерно последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод? Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух.
към текста >>

95. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Божественото вложено в човека, трябва да се развие.
– Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне. Във всеки човек са вложени разумността, доброто, красивото! Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат.
към текста >>

Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко.
Хората мислят, че могат да правят, каквото си искат. А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко. Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото! От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил.
към текста >>

Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото!
А пък те не знаят, че с всяка лоша постъпка те се ограничават. Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко. Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото! От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене.
към текста >>

Под думата любов се разбира благото, което носи на хората човек, който е излязъл от Великото Божествено Начало!
Тъй че, ако се откажеш от любовта, ще умреш, ти съкращаваш живота си. Някои мислят, че при любовта човек се изтощава. Не, при любовта няма изтощение. При любовта ние изучаваме вътрешната страна на природата! Когато помагате никому, то неговите покровители отгоре ти помагат и ти създават условия за истинска вътрешна дейност. Под думата любов се разбира благото, което носи на хората човек, който е излязъл от Великото Божествено Начало!
към текста >>

96. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие.
към текста >>

Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага.
Докогато хората защищават своите интереси, те не са прави. Те трябва да защищават Божествените интереси, т.е. интересите на Цялото. Човек е свободен, само когато работи за Цялото! Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най-лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта?
към текста >>

Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен.
Човек е свободен, само когато работи за Цялото! Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най-лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява.
към текста >>

Обича се Божественото в човека.
При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш. Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш. Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен. Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока.
към текста >>

Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока.
Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях.
към текста >>

И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел.
Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло.
към текста >>

Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе.
Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва.
към текста >>

97. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство.
Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У веки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него. А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот.
към текста >>

– Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека.
Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"? – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси. Един попита: – В свръзка с днешното положение на света, какви са близките перспективи в развитието на човечеството?
към текста >>

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>

98. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота!
Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри. Бял или чер хляб?
към текста >>

99. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
към текста >>

А истинското естество на човешката душа е Божественото!
Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта у ученика. Тогава няма да бъде направено насилие върху него. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, а те по логически начин водят към духовния мироглед. А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху младежката душа. Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление).
към текста >>

През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2.
Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
към текста >>

100. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи".
към текста >>

Твоето дело бе част от Божественото дело в България.
Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята. Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво.
към текста >>

Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител.
Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6373610496521