Търсене в текстове за 'Божествена хармония'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 509 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
към текста >>

Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира.
Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции. Човешките философски и научни системи са като механизми.
към текста >>

Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце.
Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този.
към текста >>

И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този. – „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
към текста >>

Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
към текста >>

3. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
към текста >>

Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях.
Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние? Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях. А какво значи очищение? Това е самият поправителен процес – лекуването. Всичко това е обаче само външната страна на въпроса. Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден.
към текста >>

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
към текста >>

Страна на хармония, страна на вечна радост!
Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти.
към текста >>

5. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>

Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения.
А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
към текста >>

Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>

6. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието.
към текста >>

Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>

Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.
Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
към текста >>

Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия.
Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената.
към текста >>

Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа.
То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога.
към текста >>

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>

При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина.
Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
към текста >>

Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина?
Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
към текста >>

Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните.
Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство. Представете си, каква изненада ще бъде това за непосветения: макар и вълните да блъскат всички струни, само струните ла на пианото се разтреперват и идва тонът ла в отговор на нашето пеене. Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога.
към текста >>

Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема.
Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
към текста >>

Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>

7. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони. Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му. Такъв е напр. трудът на д-р Л. Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института).
към текста >>

ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата.
д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот".
към текста >>

„Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот".
ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ?
към текста >>

Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ?
„Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос.
към текста >>

Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù.
„Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
към текста >>

За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот.
към текста >>

Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява.
ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение.
към текста >>

Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1.
към текста >>

Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие.
към текста >>

Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях.
Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие. И защо така? Защото те не са закони на една мъртва, но на една разумна природа. 2. Законите на живата природа са близки с нашето интимно естество.
към текста >>

За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области.
Законите на живата природа са близки с нашето интимно естество. Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа. Ние сме сродни с цялата природа. Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето духовно естество. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области. Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави.
към текста >>

Но тези две антени трябва да трептят в хармония, за да може да стане схващане.
и 2000 м., Германия от 400 м. до 3150 м. и пр. Предавателната станция изпраща електрични вълни чрез антена. И приемателната станция си има антена. Но тези две антени трябва да трептят в хармония, за да може да стане схващане. Понеже практически не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението. Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема.
към текста >>

Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена.
Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях.
към текста >>

От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа.
Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея.
към текста >>

Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот.
Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея.
към текста >>

Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях.
Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея.
към текста >>

Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата.
В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите.
към текста >>

При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония.
В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
към текста >>

Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея.
От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр.
към текста >>

2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр. и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях.
към текста >>

Само тогаз ние сме в хармония с природата.
Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр. и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата. Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен.
към текста >>

Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е.
Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации.
към текста >>

хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога.
окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония.
към текста >>

Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията.
към текста >>

Грехът значи е дисхармония.
хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот.
към текста >>

Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма.
към текста >>

Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>

Любовта е най-висшият израз на хармонията.
Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура.
към текста >>

Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура. Това е и мисията на окултизма. „Вие още не сте живели” казва г. Дънов Истинският живот сега се приготовлява. ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее житото, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото".
към текста >>

„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
„Аз казвам една истина. Опитайте я. Аз ви показвам една семка. Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г.
към текста >>

Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем.
Опитайте я. Аз ви показвам една семка. Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може".
към текста >>

Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>

Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.
Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
към текста >>

Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството.
към текста >>

8. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика.
Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp.
към текста >>

Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски.
Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение.
към текста >>

Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон.
За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията.
към текста >>

Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията.
Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
към текста >>

Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката.
Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе.
към текста >>

А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год.
към текста >>

9. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит.
към текста >>

Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
към текста >>

Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове.
МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното?
към текста >>

Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù.
Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония.
към текста >>

Музиката е един мир на хармония.
Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила.
към текста >>

Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло.
В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване.
към текста >>

„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти".
Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
към текста >>

и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония.
„Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот.
към текста >>

Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е.
В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
към текста >>

доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот.
и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот.
към текста >>

Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр.
към текста >>

Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот.
доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят!
към текста >>

Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов!
Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр.
към текста >>

Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж.
Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали.
към текста >>

В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството.
към текста >>

Хармонията между клетките намира израз в здравето.
Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
към текста >>

Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство.
Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога.
към текста >>

Хармонията между боите – също.
Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания.
към текста >>

А хармонията между душите се изразява чрез любовта.
Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде.
към текста >>

Тя е най-виеш израз на хармонията между душите.
Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него.
към текста >>

От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга.
към текста >>

Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони.
Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение.
към текста >>

Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!
Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството?
към текста >>

Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието?
Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия.
към текста >>

Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия.
Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери.
към текста >>

При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си.
Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада. Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата!
към текста >>

„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие".
ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа.
към текста >>

„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен".
„В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание.
към текста >>

Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата.
Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие.
към текста >>

А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа.
„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример.
към текста >>

Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание.
„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата.
към текста >>

10. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си.
Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души.
към текста >>

Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева.
Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
към текста >>

Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.
Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

11. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за хармонията, тона. 4.
Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот.
към текста >>

То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

12. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата.
към текста >>

Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена.
Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа.
към текста >>

Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества.
Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се.
към текста >>

Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята.
Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
към текста >>

Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал.
Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена.
към текста >>

Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>

13. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух.
Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността!
към текста >>

„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>

„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

14. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>

********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
към текста >>

В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото.
към текста >>

15. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
към текста >>

Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата.
към текста >>

Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество.
Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили.
към текста >>

И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи.
ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
към текста >>

Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят.
към текста >>

16. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа.
Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него. Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е.
към текста >>

Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите.
Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
към текста >>

Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение.
към текста >>

Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата.
Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа.
към текста >>

17. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика.
Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа.
към текста >>

Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство.
Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
към текста >>

18. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
към текста >>

Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений! Учителят
към текста >>

19. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание.
Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия.
У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби.
към текста >>

Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си.
При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот.
към текста >>

Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията.
Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото.
към текста >>

Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон.
Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите.
към текста >>

Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот.
По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто.
към текста >>

20. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
към текста >>

Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред".
Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано.
към текста >>

21. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
към текста >>

Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ.
Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>

22. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир.
Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие.
към текста >>

23. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>

Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло.
Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души! Цели вечности са дните на това изгряване!
към текста >>

Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина!
Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души! Цели вечности са дните на това изгряване! То е великото възхождане на душите към недосегаемите висини на съвършенство и красота... Разтворете широко душите си, братя, за чудодейните зари на това дивно слънце, за неговите творчески сили. Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина! Отворете всички кранове на своето сърце, за да забликат из тях свещените дарове на това слънце за благото на всички същества. Защото това е великият закон за приобщение с могъщия живот на това единно слънце, за растене и разцъфтяване в неговите всеоживяващи и всеподемащи сияния на вечна светлина, любов и красота. Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега".
към текста >>

„Сега" посей семената на божествената истина!
Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе. Не пропущай да дадеш своята дан на възвишеното, прекрасното, божественото и да изпълниш върховния си дълг. Не казвай: „после", не казвай „друг път", в „бъдеще"... Най-важното за тебе е, какво „сега" ще помислиш, пожелаеш и най-вече направиш. „Сега" посей семената на божествената истина! „Сега" разтвори сърцето си и душата си за малките и превелики дарове на живота, които ти се поднасят! .,Сега" прояви великата любов! „Сега" изпълни волята на твоя превелик Отец! ..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро.
към текста >>

24. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов!
към текста >>

Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина.
Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов! Блажена е душата, в която мирът се е родил! Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина. Защото мирът е царството на хармонията и красотата! Блажени са истинските миротворци, чрез които иде мирът на земята. Защото те са преизбраните служители на Вселюбящия. Не е ли казано за тях - синове на Всемогъщия ще се назоват. Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души.
към текста >>

Защото мирът е царството на хармонията и красотата!
Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов! Блажена е душата, в която мирът се е родил! Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина. Защото мирът е царството на хармонията и красотата! Блажени са истинските миротворци, чрез които иде мирът на земята. Защото те са преизбраните служители на Вселюбящия. Не е ли казано за тях - синове на Всемогъщия ще се назоват. Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души. Защото мирът иде на земята!...
към текста >>

25. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота.
И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение.
към текста >>

Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
към текста >>

Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд.
За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна.
към текста >>

26. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело.
Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха.
към текста >>

Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов.
Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората!
към текста >>

Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света.
Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ. Много нещо трябва да се измени по-рано, на мнозина трябва да се помогне, преди да може Той да се яви между хората. Чуйте Неговия зов, вие, които сте още свързани с веригите на егоизма и невежеството. Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас. Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора.
към текста >>

27. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични.
към текста >>

Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични.
Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични. Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите. Не поставяйте никакво ново разногласие върху везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си. Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора.
към текста >>

Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите.
Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични. Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите. Не поставяйте никакво ново разногласие върху везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си. Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник.
към текста >>

Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник.
Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите. Не поставяйте никакво ново разногласие върху везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си. Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее. Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата опитност . Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония.
към текста >>

Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония.
Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее. Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата опитност . Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония. Мир Един продължителен мир ще бъде крайният резултат на тая война. Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството. И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът. Световният мир трябва скоро да бъде постигнат. Всеки, който помага и работи за неговото осъществяване, има помощта ми.
към текста >>

Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим.
Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта.
Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

Божествената правда е любов — те двете са едно.
Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

28. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък.
към текста >>

Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други.
Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи.
към текста >>

29. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух.
към текста >>

Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля.
Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи.
към текста >>

Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи.
Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
към текста >>

В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>

„Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота.
„Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои.
към текста >>

Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта.
Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност.
към текста >>

Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света.
към текста >>

30. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие.
Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи? Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф. Д-р D.
към текста >>

(което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6).
Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма.
към текста >>

Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8).
Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването.
към текста >>

И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек.
„Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ.
към текста >>

31. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване.
към текста >>

Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия.
Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта.
към текста >>

Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг.
Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота.
към текста >>

Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества.
Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига.
към текста >>

Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума. Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава. Колкото по-големи са те пред Бога, толкова те са по-непризнати и толкова по-непознати остават. По тоя начин нашето столетие, в което нищо не може да остане скрито, не познава при все това човека, за който ви говоря, и който имаше всичко необходимо в своите ръце, за да води подире си тълпата.
към текста >>

И тоя спасител на толкова корабокрушенци никога не си отвори устата, за да се защити, не позволи никога на своите последователи да изобличат преследвачиите, спечелвайки по тоя начин правото да потвърди божествената молба на Христа: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят." И именно, понеже намирам в тоя непознат една най-съвършена прилика с Христа, като доброволна жертва, видя ми се полезно да ви очертая неговата физиономия.
Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава. Колкото по-големи са те пред Бога, толкова те са по-непризнати и толкова по-непознати остават. По тоя начин нашето столетие, в което нищо не може да остане скрито, не познава при все това човека, за който ви говоря, и който имаше всичко необходимо в своите ръце, за да води подире си тълпата. По тоя начин нашето столетие, чрез гласа на неколцина от неговите големци осмя, оклевети, презря същия тоя човек, от чиято тайна изнурителна работа то се ползуваше. И тоя спасител на толкова корабокрушенци никога не си отвори устата, за да се защити, не позволи никога на своите последователи да изобличат преследвачиите, спечелвайки по тоя начин правото да потвърди божествената молба на Христа: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят." И именно, понеже намирам в тоя непознат една най-съвършена прилика с Христа, като доброволна жертва, видя ми се полезно да ви очертая неговата физиономия.
към текста >>

32. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве.
Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение.
към текста >>

Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност.
Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното.
към текста >>

33. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
към текста >>

Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
към текста >>

Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота.
Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
към текста >>

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.
Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.
към текста >>

Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено.
В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
към текста >>

Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи.
Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност.
към текста >>

34. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза.
И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница.
към текста >>

Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието.
Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си.
към текста >>

В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот.
Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука.
към текста >>

И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията.
Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е. пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>

35. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

УЧИТЕЛЯТ Великата божествена наука разполага с методи за разрешението на всички въпроси, които са сложени днес за разрешение.
Б. Боев ПЪРВИЯТ ЛЪЧ „Ти трябва да приемеш първия лъч на слънцето". „Любовта носи възкресението". „Само като действаме в съгласие със законите на природата, ще имаме резултат". УЧИТЕЛЯТ Великата божествена наука разполага с методи за разрешението на всички въпроси, които са сложени днес за разрешение. Механическата наука разглежда само външната страна на явленията, но те си имат и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Познанието на целокупния живот е необходимо, за да разберем природата. Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата. А за това трябва да научим нейния език. Днешният живот е пълен със страдания, нещастия, катастрофи.
към текста >>

И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си.
Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото!
към текста >>

Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр.
Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона.
към текста >>

Ако не си приел първия лъч, за тебе ще бъдат затворени портите на великата божествена наука, но когато го приемеш, ще станеш способен да разбираш тая наука, която те чака от хиляди години!
Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето! Да внимава да чуе в себе си гласа на първия лъч. Ако го чуе, този ден е плодотворен, този ден е за него ден на творчество. Пропусне ли го, този ден е загубен за него. Когато чуеш, какво ти говори отвътре Разумното, ти си приел първия лъч. Ако не си приел първия лъч, за тебе ще бъдат затворени портите на великата божествена наука, но когато го приемеш, ще станеш способен да разбираш тая наука, която те чака от хиляди години! Когато приемеш първия лъч, всички най-благородни копнежи, които си хранил с хиляди години, ще се реализират! Когато хората приемат първия лъч, всички въпроси на живота ще бъдат разрешени. Защо сега въпросите стоят неразрешени, висящи? Не е срещнат първия лъч! Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука.
към текста >>

Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука.
Ако не си приел първия лъч, за тебе ще бъдат затворени портите на великата божествена наука, но когато го приемеш, ще станеш способен да разбираш тая наука, която те чака от хиляди години! Когато приемеш първия лъч, всички най-благородни копнежи, които си хранил с хиляди години, ще се реализират! Когато хората приемат първия лъч, всички въпроси на живота ще бъдат разрешени. Защо сега въпросите стоят неразрешени, висящи? Не е срещнат първия лъч! Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука. Защото няма област в живота, макар и най-малка, относно която херметичната школа да не разполага с методи за работа – методи, добити чрез дълбоко проучване на природата. Които са внесли в културата нещо досега, те са хора, които са приели първия лъч! Те са строителите в живота, те са пионерите на всяка нова култура. Днешното състояние на съзнанието е състояние пред зазоряване. За да дойде човек до новия живот, трябва да приеме първия лъч на Любовта в себе си.
към текста >>

36. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве.
А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе.
към текста >>

Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига.
При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото.
към текста >>

Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе.
Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото. Всички анормални състояния идват тогаз. Страданията са признак, че между Цялото и тебе няма отношение. Тогаз идва израждане, упадък, робство!
към текста >>

Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа!
Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички.
към текста >>

То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото.
Всички блага са в преизобилие дадени от природата. С други думи социалният въпрос природата го е разрешила, но ние не сме го разрешили. Великото, Разумното в света движи света напред. Но помощта в света трябва да дойде чрез нас! Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност. Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
към текста >>

37. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля.
Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото.
към текста >>

Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички.
Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото. Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта. Бог е любов.
към текста >>

Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото.
Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества. Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно същество с Цялото. Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта. Бог е любов. Изворът на всяко битие е в абсолютното единство на всички същества. Това единство е Бог. Своето усъвършенстване ние трябва да искаме в единството с Бога.
към текста >>

Крайната цел не е само единство, но хармония и единство.
Изворът на всяко битие е в абсолютното единство на всички същества. Това единство е Бог. Своето усъвършенстване ние трябва да искаме в единството с Бога. Крайната цел на еволюцията е единството. И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и съзнателно. Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта. Човек притежава Бога само потенциално, в зачатък. За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода. Този, който не направи това, изгубва своята самостоятелност.
към текста >>

В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода.
И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и съзнателно. Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта. Човек притежава Бога само потенциално, в зачатък. За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода. Този, който не направи това, изгубва своята самостоятелност. Когато силата владее в едно общество, тогаз слабите служат на силните. При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог. Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин.
към текста >>

С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа.
Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него.
към текста >>

38. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Трите принципа на божествената есенция" (1802).
И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета.
към текста >>

Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов.
Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

39. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина.
към текста >>

В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко.
към текста >>

Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина.
Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко. Чистите духове, които са слезли от света на формирането (Олам-Йецира) в света на реализирането (Олам-Асия), се възвръщат обратно в предишното си отечество след като развият всички съвършени качества, чийто неразрушими зародиш те носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул".
към текста >>

Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
към текста >>

Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата.
към текста >>

Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си.
Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци.
към текста >>

Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония.
Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът.
към текста >>

Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина.
Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност.
към текста >>

40. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука.
НОВАТА ВЕСТ (в съдържанието е написано власт) Има един естествен стремеж във всяко същество да намери своето място и условията, при които може да живее и да се прояви. Това е естествен вътрешен процес. Можем да го наречем божествен процес. Но за да постигнем този стремеж, трябва да знаем, че има една наука, с която трябва да се занимаваме. С нея ще се домогнем до съществения живот, защото всички други неща са временни и с тях не се постига нищо. Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука. Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест.
към текста >>

И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония?
Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране.
към текста >>

В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество!
Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно.
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството. Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма.
към текста >>

И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука.
Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин.
към текста >>

* * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха.
Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин. Богомилското движение, родено в България преди 10 века, извърши тук грамадна работа и после се пренесе на запад и извърши и там също грамадна работа.
към текста >>

Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин.
И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин. Богомилското движение, родено в България преди 10 века, извърши тук грамадна работа и после се пренесе на запад и извърши и там също грамадна работа. Днешното движение на Всемирното Бяло Братство в едно отношение e продължение на богомилското движение, но, разбира се, трябва да се има пред вид, че с оглед на особения характер и сложността на днешните задачи за разрешение и с оглед на днешната степен на развитие на съзнанието на човечеството, движението на Всемирното Бяло Братство днес разширява и усложнява своята задача и внася между другото нови елементи, нови сили за работа. Казахме, че от онзи център на посветени излязоха в древността три клона. Първият клон работеше в Египет (херметисти), после почна да работи в Персия (маздеисти), после в Асирия, Вавилон, Гърция (орфеисти) и пр. Вторият клон работи в Палестина (есеисти) и после на запад.
към текста >>

42. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество.
Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички?
към текста >>

У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината!
От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот.
към текста >>

Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа!
изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони. Природата е винаги готова да отвори своите съкровища на разумните, т.е. на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр.
към текста >>

* * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б.
Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви.
към текста >>

43. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
към текста >>

Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов.
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме.
към текста >>

Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади.
Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
към текста >>

Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза.
Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия.
към текста >>

в дисхармония с нея.
Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления.
към текста >>

44. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
към текста >>

И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
към текста >>

Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
към текста >>

Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният.
към текста >>

Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите.
към текста >>

* Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако Мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее по оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот. * Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта. Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети.
към текста >>

Да внесем тая хармония вътре в себе си и да чувствуваме, че в нас - в сърцето ни и в ума ни - нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония.
И първото нещо с което започва черната ложа, когато попаднеш в нейните примки, е загрубяването на гласа ти. Щом започне да загрубява гласът, изменя се ципицата (гласните връзки), изменя се и характерът. При условията, в които сега живеем, необходимо е постоянно тониране, а музиката - това е един от великите Божествени методи за тониране. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш - загубваш силите си. Под „музика“ разбирам музика и в мисли и в желания. Да внесем тая хармония вътре в себе си и да чувствуваме, че в нас - в сърцето ни и в ума ни - нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Това е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Онези, които са създали музиката, са били много умни същества. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези същества са разбирали Божествените закони и са изразили това велико творчество в музика. Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични.
към текста >>

45. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хлябът е символ на Божествената същност.
– „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба.
към текста >>

И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния.
Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
към текста >>

Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи.
Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен. Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир. за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден. Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са.
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност.
Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика.
към текста >>

Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота.
Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух.
към текста >>

Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания.
– „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”. Музиката е свалена на земята от светли и любящи души. Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава първите тонове. След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията.
към текста >>

След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията.
Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”. Музиката е свалена на земята от светли и любящи души. Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава първите тонове. След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията. А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката. Тук той е оставен на себе си, като от време на време тия висши същества на музиката посещават хората и чрез музикално най-напредналите човеци дават ключовете на изследване на разумните закони, които са легнали в основата на музиката. Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”.
към текста >>

С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна.
Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”. А върху музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа. Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание. С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
към текста >>

Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл.
да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество.
към текста >>

Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не се бори с великия Баща на Любовта, който обединява цялата вселена, всички същества в своята хармония.
Правдата, това е основата, на която любовта се изявява и осветява за да засияе човешката душа. Всички души могат да бъдат праведни и да издават светлина. Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога. Не се бори с Бога! Влез в светлината на Правдата и съзнай, че не живееш както трябва. Не се бори с великия Баща на Любовта, който обединява цялата вселена, всички същества в своята хармония. Освети Името му, защото Той е, който се е жертвувал, милиарди пъти се е жертвувал за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в тебе ще се зароди желание и ти да се жертвуваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам.” Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там дето няма правда, няма любов.
към текста >>

Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения.
Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата. Правдата е отношения на души. Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш, как да постъпваш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш, как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
към текста >>

Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги.
Навсякъде законът е един и същ: щом има безправие, веднага ще се яви анархия. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати.
към текста >>

Това е божествената правда, която придава стабилност на човека.
Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат.
към текста >>

Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца.
Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли. Праведните хора са богати. Те са синове божии. А всеки човек, който е син божи, разполага с капитала на цялата слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветлява от човешките сърца, в които Правдата ще обитава. От тия бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на Любовта, на Любовта изявена в Правдата, която просветва в онези, които го любят.
към текста >>

48. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила.
високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства.
към текста >>

Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот.
фр., а също тъй пребогата вечеря струва 1 до 1'20 шв. фр. За условията в Швейцария това никак не е скъпо. Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот. А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н. Евритмията днес се използва и за лекуване. Защото евритмията трябва да събуди душата у човека. В Гьотеанум всеки може да изучава тези изкуства; всяка седмица в голямата театрална зала, се дават евритмични спектакли. В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения.
към текста >>

Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието.
Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята. Те са около 20-30 на брой, Тия табла не представляват някакви пейзажи или портрети.
към текста >>

Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина.
Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето.
към текста >>

49. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>

ние сме в хармония. Напр.
Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло. „Частично щастие не съществува", казва Учителят. Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура. * * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили.
към текста >>

И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас.
Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура. * * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч.
към текста >>

Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия.
към текста >>

Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси!
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура. И това е ясно за всеки един, който има известно познание за законите на природата!
към текста >>

50. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.
Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е? Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек.
към текста >>

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.
Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човек, който е свързан с Бога ? По това, че той е готов всичко да жертвува за него.
към текста >>

И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука.
Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум.
към текста >>

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство. Христос е съвкупност от всички разумни и светли души.
към текста >>

51. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него.
към текста >>

Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр.
към текста >>

Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това?
към текста >>

* * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената!
Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

52. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли.
Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав!
към текста >>

Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му.
Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта.
към текста >>

Великото в света се постига само в Божествената любов.
Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш.
към текста >>

Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество.
Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
към текста >>

Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив.
към текста >>

Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
към текста >>

В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс.
Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта.
към текста >>

53. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена.
Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат. Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един ще бъде до известна степен художник, поет и музикант.
към текста >>

Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение.
Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един ще бъде до известна степен художник, поет и музикант. Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир. Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство.
към текста >>

Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери.
Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир. Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа.
към текста >>

В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе.
Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник.
към текста >>

Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник.
В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност.
към текста >>

Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота.
Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството.
към текста >>

Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце.
При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство.
към текста >>

Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота.
Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята.
към текста >>

Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз.
За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои.
към текста >>

Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум.
Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

54. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, Разумност - сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „Жива природа" аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
към текста >>

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език.
към текста >>

Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.
Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява.
към текста >>

Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата.
Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници. В тази смисъл на думата те действително са „вън" от нея. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове". И тя често влиза там със своята пръчица! Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят. Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Живата Природа. Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи.
към текста >>

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество.
Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

55. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Учителят Съществува една жива наука, божествена наука.
Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука. Окултната наука е само част от нея. Тя хвърля светлина върху всички въпроси на живота, и резултатите, до които дохожда, имат практическо приложение в живота. Всички те могат да се проверят опитно. Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема.
към текста >>

Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата!
Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските! Помисли за възвишените сили, които градят тия красиви форми! Помисли за тяхната любов, за възвишеното поле. в което работи тяхното съзнание! Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане! Не само това, но това твое акордиране с разумните сили на природата ще те улесни да станеш възприемчив към по-високите психични сили в плода и да направиш връзка с тях! Най-идеалната вегетарианска храна е плодната. Красиво правило е следното: събери семената или костилките на изядените плодове и ги посади! Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка ще те повдигне!
към текста >>

После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира!
Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра. Събуждането на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота. Всички тия прояви всъщност идат от един и същ център, т.е.
към текста >>

56. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>

Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света.
То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя.
към текста >>

Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>

57. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата.
Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд.
към текста >>

Това е основна истина във великата божествена наука.
функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество.
към текста >>

Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>

Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение?
във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство.
към текста >>

58. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен!
Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". Д от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини. Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару".
към текста >>

У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов.
Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите.
към текста >>

До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта.
към текста >>

Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде.
Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад.
към текста >>

59. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира.
От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител. Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан.
към текста >>

Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост.
Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан. Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот. Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето учене. Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост. Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа. Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота. Инак развитието и усъвършенстването е немислимо. От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията.
към текста >>

Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата.
А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата.
Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества.
Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко.
Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

60. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир?
Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица.
към текста >>

Защо са непоклатими устоите на мировата хармония?
Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи!
към текста >>

Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя.
Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте!
към текста >>

Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея.
След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори.
към текста >>

Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов.
Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта.
към текста >>

Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш.
Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите.
към текста >>

61. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.
Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат.
към текста >>

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
към текста >>

Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа.
Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
към текста >>

Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух.
към текста >>

И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>

Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила.
И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път!
към текста >>

62. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко.
В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него. В този кръг на мисли, ние намираме у Учителя в една от недавнашните му беседи онези отношения, които трябва да изградим към Великото, за да вървим в пътя. Така, както са изказани от Учителя, тези отношения към Великото се нуждаят от правилно разбиране и изживяване. Само тогава, ние ще се освободим от несъвършенството и условностите на думите, натрупани през вековете и ще проникнем в тяхното вътрешно съдържание.
към текста >>

Самоопределянето е път на Божествена необходимост ".
Върху вярата Учителят е говорил твърде много. За него тя няма нищо общо с вярата на черквата и с вярването на обикновения човек. Тук не му е мястото да правим разбор на всичко, което намираме в беседите върху вярата. Напоследък, Той даде едно ново определение за вярата, което хвърля нова и голяма светлина. „Вярата самоопределя. Самоопределянето е път на Божествена необходимост ". А човек, който е самоопределен, той има знание и сила. Затова У. казва, че силата и знанието зависят от вярата на човека. Вярата е израз на едно дълбоко вътрешно знание и опитност. Нищо не е постижимо в живота без жива вяра.
към текста >>

Да живее човек в пълна хармония с него, ето в какво седи изпълнението волята на Бога.
„Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене. Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята Божия." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя. Тука няма черковни догми, няма една норма за външно служене и изпълнение на воля, която е непозната на човека. Това „служене" е тясно свързано с разширението на съзнанието, в онова разбиране, че „Истинския живот е Божественият живот" - този живот, който произтича от Върховния Разум в природата. Да живее човек в пълна хармония с него, ето в какво седи изпълнението волята на Бога. Затова пък се иска едно истинско разбиране за важността и същността на нещата. Днес хората гледат все да подобрят условията на живота. Създават цели учения и философии в това направление, ала животът си остава все неподобрен и несъвършен. Това ще бъде все така, докато човек не придобие едно истинско разбиране за нещата. Учителят казва недвусмислено: „Добрите условия зависят от разбирането на човека.
към текста >>

63. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония.
Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си". Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.
към текста >>

Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи.
Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни.
към текста >>

Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога.
"Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога. Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".
към текста >>

Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".
Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога. Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".
към текста >>

64. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Полянката на Изгрева. Небето чисто синьо. Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
към текста >>

– Божественият свят е свят на вечна хармония.
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят. в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа.
към текста >>

Външния израз на тая хармония аз наричам музика.
в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката.
към текста >>

Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа.
– Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното.
към текста >>

После идва хармонията, свещеният трепет.
Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет. На четвърто място е принципът на поляризирането. А на пето място е принципът на ритъма в света. – Кой е пътят, който води към истинската музика? – Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да прояви музиката.
към текста >>

А пък може Божествената Душа да участвува.
За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките.
към текста >>

Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци!
Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния свят
към текста >>

65. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест.
към текста >>

Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест.
По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
към текста >>

Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия.
към текста >>

Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля.
стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест. Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
към текста >>

66. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа.
Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.
към текста >>

Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
към текста >>

Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява.
Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
към текста >>

Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение.
към текста >>

67. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея.
Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие.
към текста >>

Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си.
Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си.
към текста >>

Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не.
към текста >>

Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не.
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога.
към текста >>

Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо.
към текста >>

Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе.
към текста >>

Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им.
И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост.
към текста >>

Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост.
И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост.
към текста >>

Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов.
Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот.
към текста >>

Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост.
Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
към текста >>

Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост.
Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си.
към текста >>

Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината.
Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори.
към текста >>

Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека. За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си.
към текста >>

Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов.
Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето.
към текста >>

68. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена.
А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр.
към текста >>

Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме.
към текста >>

Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния.
към текста >>

Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането.
към текста >>

69. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма.
Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека.
към текста >>

Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница.
При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар. Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла. Светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница. Той е съкровищница на божествените придобивки. Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце. Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността. И като страдаш. да благодариш,.
към текста >>

70. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ".
Луварис - Гърция). "Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ". "Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа". "Добра светлина - добра работа. Зеленина във фабричния терен. Топла храна в работилниците. Спорт в работилниците.
към текста >>

А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си.
Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта. Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота! Тогава ще има условия за постижение, за реализиране на възможностите, които крие човешката душа в себе си.
към текста >>

И когато човек се издигне до новия подтик на труда, той ще влезе в хармония с цялата природа.
Общото организиране на живота в този дух ще дойде естествено. Целокупният живот в природата е именно така организиран вече. Правят изключение само няколко природни царства, които са на по-низка степен на развитие. Взаимопомощта, служенето, жертвата са законите, на които се крепи животът на цялата природа. Ако изучим разумните сили, които работят в природата, ще видим, че всички висши, напреднали същества работят в този дух. И когато човек се издигне до новия подтик на труда, той ще влезе в хармония с цялата природа. Именно, тогава тепърва ще бъде в хармония с природата. И тогава ще престанат всички страдания и противоречия в обществото, които имаме сега. Защото, както имаме между напредналите същества идеални отношения и условия, благодарение именно на спазването на горния принцип, същите резултати ще дойдат при спазването на този принцип и в човешкото общество. Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло.
към текста >>

Именно, тогава тепърва ще бъде в хармония с природата.
Целокупният живот в природата е именно така организиран вече. Правят изключение само няколко природни царства, които са на по-низка степен на развитие. Взаимопомощта, служенето, жертвата са законите, на които се крепи животът на цялата природа. Ако изучим разумните сили, които работят в природата, ще видим, че всички висши, напреднали същества работят в този дух. И когато човек се издигне до новия подтик на труда, той ще влезе в хармония с цялата природа. Именно, тогава тепърва ще бъде в хармония с природата. И тогава ще престанат всички страдания и противоречия в обществото, които имаме сега. Защото, както имаме между напредналите същества идеални отношения и условия, благодарение именно на спазването на горния принцип, същите резултати ще дойдат при спазването на този принцип и в човешкото общество. Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво.
към текста >>

Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот.
Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото. Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък. Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина. И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.
към текста >>

Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността.
Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото. Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък. Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина. И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.
към текста >>

И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.
Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина. И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.
към текста >>

71. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро.
Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората. За да покажа, че слънцето и луната са. два мирови символа, които съществуват във всички сватове, ще приведа един цитат от Сведенборг, из книгата му "Небето, с неговите чудеса, и ада " . "Господ е небесното слънце. Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като слънце, защото Той е любов, от която произтича всичко в духовния свет. Любовта е която грее като слънце. Ангелите виждат слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина.
към текста >>

Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили.
Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия". Брадата не е нито квадратна както у Марс, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурий. Тя е типич-ната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен.
към текста >>

72. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка.
Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия.
към текста >>

Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма.
Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод. Излезе в руски превод беседата от Учителя "Високият идеал".
към текста >>

73. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония.
И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас. – Какво е действието на паневритмията върху човека? – Най-първо трябва да се запознаете с научната страна на паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да има големи постижения. В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. При паневритмията има най-малките съпротивления. Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото.
към текста >>

Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли.
– Човек трябва да работи с любов. Когато престане да работи така, идват страданията! – С кое трябва да се започне сега при преустройството на живота. – С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му.
към текста >>

74. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония.
Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
към текста >>

Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят.
Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта.
към текста >>

75. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота.
Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите. Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота. Всички сме около Учителя на полянката. Става въпрос, как да работи човек върху себе си. Учителят казва: Всеки човек трябва да работи върху това, в което е даровит. Кой за каквото е роден, да го развие. Всеки е пратен да се учи.
към текста >>

Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов.
Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
към текста >>

Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>

Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората.
Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта.
към текста >>

И няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш! Това е пак даване.
към текста >>

Божествената любов е любов, която възкресява.
Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта.
към текста >>

76. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
към текста >>

Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки.
към текста >>

77. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека.
Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"? – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси. Един попита: – В свръзка с днешното положение на света, какви са близките перспективи в развитието на човечеството?
към текста >>

– Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека.
Нов човек е само оня, който е умен, добър и силен. Защото само умният, добрият и силният може да живее за Цялото! Бъдещите хора ще се наричат синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. – Какво значи това? – Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека. Той няма да ги спира. Няма да им туря препятствия. Ще им даде път да минат през него. Пригответе се за новата епоха, която иде! На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време.
към текста >>

78. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява.
Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
към текста >>

Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата.
Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла.
към текста >>

Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини.
Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се кали в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия.
към текста >>

79. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика.
Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри.
към текста >>

Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме.
Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз.
към текста >>

Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа.
Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа. Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее.
към текста >>

Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония.
Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава.
към текста >>

Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

80. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види.
Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове. Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види. Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите. Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите.
към текста >>

Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата.
Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота. Силен и умен човек е онзи, който знае, че има много още да учи и е готов да отстъпи, когато разбере, че не е на правата страна, и приема истината, от където и да идва тя.
към текста >>

81. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съзнава, че има известна дисхармония, която пречи на неговите чувства, то желае да се освободи и затова бяга.
Във формата на животните се учихме как да живеем: да ядем да пием, да се движим, да бягаме. И едва в човешката форма ние започваме да мислим. По какво се отличава човешката мисъл? Ако натоварят едно животно с някакъв товар, то ще хукне да бяга, да вика. То не разбира, какво става с него. Съзнава, че има известна дисхармония, която пречи на неговите чувства, то желае да се освободи и затова бяга. Изпадне ли човека в това положение, той няма да бяга, но започва да мисли, как да снеме товара от гърба си. Животът може да се изрази във формата на едно растение, може да се изрази във формата на едно животно, на един човек — същество, което мисли, а може да се изрази и в една форма непонятна още за нашето днешно съзнание, която за нас ни се представя като бъдеще. Ако бихме могли да погледнем на живота от гледището на животното, човешкият живот би ни се сторил като бъдеще, а животът на растенията като минало. Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще. Когато у нас се зароди желанието да живеем, т.е.
към текста >>

Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас.
Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага. Ако едно разумно същество може да ни помага в живота на мисълта, това същество може да ни бъде полезно. Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас. Тогава всички положения на света ще могат да се поправят. Ако ние срещнем човек, който мисли, както ние мислим, въпросът е разрешен, ние можем да имаме отношение помежду си. Двама души, които мислят, могат да се споразумеят. Ако ние нямаме мисълта, която Бог е вложил в нас, нищо не можем да направим. Мисълта засега е най-същественото, с което трябва да работим.
към текста >>

82. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С това проявата на божествената воля в природата се схвана като чист, механичен закон.
Ernst H. Weber като физиолог и философ изказва следната мисъл: „Физиологията ни показва влиянието на духа в телесния свят". Descartes промени целите и насоката на възгледите в биологията. Той ги насочи повече към земното, материалното схващане. Божественото начало в порядъка на природата биде отхвърлено. С това проявата на божествената воля в природата се схвана като чист, механичен закон. От тогава насам този философски мироглед все повече и повече отстъпи мястото на научното, опитно изследване на фактите. Рафинираната техника създаде в науката специалистите. Като резултат от това, универсалното човешко знание се разпадна в отделни науки, някои от които нямат никаква връзка помежду си. На стария романтично и идеалистичен период в живота и науката на човека се противопостави един нов дух, който има желанието да подражава и владее природата. Тогава се премина към статичната, триизмерна мисъл.
към текста >>

Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа една хармония и единство, което се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна.
И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота. В ранната, студена пролет растителното царство първо започва своята проява, докато насекомите и другите животни са още в сън. Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно? В такъв случай, всеки опит на растението да се развие щеше да бъде унищожен. Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа една хармония и единство, което се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се запазва, следователно, чрез един кръговрат на материята, който се проследява в една еволюционна верига. При това, всички явления във физикалния и биологичния живот на природата се явяват като функции на отделните органи в едно цяло. И винаги намираме единство, а никога един край. Ние се намираме пред една динамична, подвижна биологична система от сили, които са израз на един жив организъм. ---------------------------------------------------------- [1] Prof.
към текста >>

83. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука.
Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
към текста >>

Тя е хармонията на световете.
Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5).
към текста >>

Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи.
към текста >>

Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
към текста >>

По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога.
към текста >>

Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
към текста >>

Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14).
към текста >>

Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света.
към текста >>

Божествената Любов е единственото ново в света.
Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11).
към текста >>

Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека.
към текста >>

Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство.
От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
към текста >>

Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4.
към текста >>

84. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е една посланица от Божествения свят, пратена да въведе човека в царството на една вечна хармония.
Хубаво е те да се въведат навсякъде в частните жилища, в училищата, болниците, работилниците, библиотеките и пр. Братски песни. София, 1941 год., стр. 68. Цена 30 лв. Музиката ще играе една от важните роли за идването на новата култура на земята, за събуждането на всички добри и благородни заложби на човешката душа. Тя е една посланица от Божествения свят, пратена да въведе човека в царството на една вечна хармония. Учителят казва, че без музика човечеството би било много грубо в сравнение с днешното си състояние. Характерно е мотото в началото на този сборник: „Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят". Препоръчваме този сборник на читателите.
към текста >>

В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят.
Цена 30 лв. Музиката ще играе една от важните роли за идването на новата култура на земята, за събуждането на всички добри и благородни заложби на човешката душа. Тя е една посланица от Божествения свят, пратена да въведе човека в царството на една вечна хармония. Учителят казва, че без музика човечеството би било много грубо в сравнение с днешното си състояние. Характерно е мотото в началото на този сборник: „Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят". Препоръчваме този сборник на читателите. Път към себепознание, от д-р Рудолф Щайнер. Стр. 72. Севлиево, 1941 г.
към текста >>

85. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл.
Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго. Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща. Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват. В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца!
към текста >>

Днес повече от всякога светът се нуждае от такива хора, животът на които да звучи със слънчевия трепет в общата хармония на безграничния живот на всемира, в хармонията на Великия живот — живот на Истина, Мъдрост и Любов
Същественото е скъп небесен дар — дар от Бога. От човека се иска само да засвири с флейтата на своя ум песента на светлината. С арфата на своето сърце — дивната мелодия на Любовта. С баса на своята воля — химна на свободата. Велик е човекът, който е разбрал и оценил същественото в живота. Днес повече от всякога светът се нуждае от такива хора, животът на които да звучи със слънчевия трепет в общата хармония на безграничния живот на всемира, в хармонията на Великия живот — живот на Истина, Мъдрост и Любов
към текста >>

86. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена.
Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение.
към текста >>

В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка.
и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор.
към текста >>

В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14).
Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7).
към текста >>

За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия.
Любовта като изключение носи великото, мощното в живота (9). Любовта се проявява като принцип в духа. Любовта като принцип едва сега влиза в свята. Тя обгръща всичко (2, 3)". От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява. На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят". Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1.
към текста >>

Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени.
В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
към текста >>

И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край.
към текста >>

Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята. Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия.
към текста >>

Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство.
Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя.
към текста >>

В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта.
Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия.
към текста >>

Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека.
Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124.
към текста >>

87. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той се прониква и от божествената мисъл.
Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек.
към текста >>

Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл.
Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни.
към текста >>

Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>

Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл.
Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

88. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно.
Между тях има взаимодействие. Чувствата указват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или при някой друг голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези чувства, ако не се трансформират, действуват разрушително върху белия дроб и това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно. От друга страна и самото дишане оказва влияние върху човешките чувства; правилното дишане внася топлина в чувствата, облагородява ги. Белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка се вижда между другото и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в атлантската или четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега.
към текста >>

чрез дишането човек става възприемчив към божествената мисъл, и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик." (следва) ------------------------ [1] Виж бр. 5.
Животните дишат несъзнателно. Те не знаят, какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно". По този въпрос Учителят казва още: „Нашата мисъл, качествата на кой и да е човек, се определят от това, как се трансформират енергиите чрез белите" дробове. Последните са между другото и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система. чрез дишането човек става възприемчив към божествената мисъл, и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик." (следва) ------------------------ [1] Виж бр. 5.
към текста >>

89. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
към текста >>

Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя.
към текста >>

Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички.
Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта. Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога.
към текста >>

Човешката Любов е отражение на Божествената Любов.
Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3).
към текста >>

Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов.
Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля.
към текста >>

Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена.
Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека.
към текста >>

Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче.
към текста >>

90. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13).
Никаква друга философия, никаква религия не съществува освен Любовта. Любовта като принцип е всичко и над всичко. Като познаем физическия свят, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога. Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2). В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13). Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят. Любовта като стремеж прави човека активен. Любовта като чувство премахва тъгата, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2). По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3). Вън от Любовта няма щастие (7).
към текста >>

в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло.
В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие. Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот. Тя е и за млади и за стари. Докато човек е жив трябва да люби.
към текста >>

Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота.
Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова. От човека, който люби, започва творчеството на земята. Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота. Любовта трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса.
към текста >>

Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога.
Затова той никога не се разочарова. От човека, който люби, започва творчеството на земята. Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота. Любовта трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7). Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества.
към текста >>

Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света.
Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си.
към текста >>

В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла.
Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят. В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби.
към текста >>

Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта.
В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес.
към текста >>

От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог.
Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко". Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог. „Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята.
към текста >>

Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света.
Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло. Светът опита всичко и не постигна нищо. Не е опитал само Любовта! Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света! " В това седи най-голямото отношение на Любовта към света — само Тя може да го оправи! Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя: „Бъдещият свят е свят на Любов, разбирателство, братство и свобода. Всички поданици там живеят братски. За този нов свят, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар. (Следва)
към текста >>

91. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
към текста >>

Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл?
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото.
към текста >>

Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения.
към текста >>

Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие.
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане?
към текста >>

А висшият израз на хармонията е Любовта.
Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане.
към текста >>

Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
Пълното или дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана — жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а сова и дишането не става правилно". Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от любовта на Световното Сърце.
към текста >>

Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а сова и дишането не става правилно".
Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана — жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а сова и дишането не става правилно". Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от любовта на Световното Сърце. Ние сме потопени в тая любов. Цялата природа е изложба, на разумността и любовта.
към текста >>

Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа.
Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете, или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва.
към текста >>

Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна те внасят хармония и сила в психичния му живот.
Най-малката причина може да ги изкара от равновесие". Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото, за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен.
към текста >>

Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие.
От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън.
към текста >>

А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”.
При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват.
към текста >>

Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина.
Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение.
към текста >>

Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Учителят казва по това: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота"(11). „Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането"(10). „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи”(9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така: „Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите оттам"(18). .Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко.
към текста >>

Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека". Опити Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение.
към текста >>

92. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината?
Ст. Карапетров ЗА КРАСОТАТА Мястото на красотата в живота е много по-голямо, много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед, макар днес много хора, да мислят, че нуждата от красотата е последна нужда. Човек, който има само физиологични нужди, който се храни, за да живее, живее, за да изработи храната си, в тесния кръг на тия нужди, не чувствува голяма потребност от красота, която, вместо да го ползува, по-скоро ще му додява. Каква полза наистина от една прекрасна картина или статуя за човек, чийто стомах е празен и който през тъмните очила на глада вижда всичко черно, мрачно, безнадеждно? Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината? Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава? Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират А красотата е качество на душата.
към текста >>

Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие.
Животът би се оправил, ако всеки, при условията в които живее, би направил всичко, за да внесе малко от малко красота в своята среда. Човек е предразположен винаги да свързва стремежа си към красотата със стремежа към дребни материални обекти. Зад тях, обаче, седи не красотата, а измамата. А красотата е голяма, велика, необятна като вселената и плътско око не може да я обхване. Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
към текста >>

И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>

93. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества.
Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7).
към текста >>

За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек.
За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига.
За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
към текста >>

А същността на живота е да влезем в хармония с него (1).
Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето.
към текста >>

Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура.
Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6). Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14).
към текста >>

94. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То има благотворно действие върху нервната му система, внася хармония в нея.
А при дъхането устата взема такава форма, каквато има, когато овлажняваме стъклото с устата си. Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. При него участва гърлото: устата е широко отворена и въздухът излиза направо от гърлото. При дъхането участва повече магнетичното течение и то има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. От друга страна, дъхането има действие и върху самото лице, което го прави. То има благотворно действие върху нервната му система, внася хармония в нея. Дъхането успокоява, укротява човека. То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.
към текста >>

Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи.
Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане.
към текста >>

А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света.
Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив! А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света. Това възвисява вътрешния живот на човека и извайва новите форми и линии на тялото. Дишане и пеене Има връзка между дишането и пеенето. Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по това (8): „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си".
към текста >>

Тук важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък.
Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по това (8): „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. За развитието на гласа влияе възвисяването в душевния живот на човека. Тук важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък. А за тая хармония допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се изменява и гласът; от друга страна, тия упражнения влияят и физиологически върху развитието на гласа. Ето защо добрите певци винаги дълги години са правили дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си.
към текста >>

А за тая хармония допринася правилното дишане.
Учителя дава следното пояснение по това (8): „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. За развитието на гласа влияе възвисяването в душевния живот на човека. Тук важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък. А за тая хармония допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се изменява и гласът; от друга страна, тия упражнения влияят и физиологически върху развитието на гласа. Ето защо добрите певци винаги дълги години са правили дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си. Той става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор.
към текста >>

Светлината, която хвърля Учителят върху всички области на живота, показва истинския път към възход, хармония и красота.
То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие. Новата култура е следване на светлия път, начертан от живата природа с голяма любов, проницателност и разбиране! Светлината, която хвърля Учителят върху всички области на живота, показва истинския път към възход, хармония и красота. Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството — въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки — идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина. Горното късо изложение на някои само точки от учението на Учителя за дишането е един пример, от който се вижда, какво красиво разрешение дава Учителят на въпросите на днешния живот и то не само теоретично, но и в свръзка с нуждите и задачите на днешното човечество.
към текста >>

95. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения.
Любовта не прави разлика между тях. Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе.
към текста >>

Тогава ще познаете голямата Божествена Любов.
Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Тогава ще познаете голямата Божествена Любов. * * *
към текста >>

96. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?
към текста >>

Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?
към текста >>

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си?
"Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
към текста >>

Те опиват и приспиват I С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда.
Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното! Съсредоточи се! Вникни, мисли, виж и разбери! с очите на слепотата се виждат само сенките на нещата. Те опиват и приспиват I С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда. Тя е великото в света! Чул ли си ù гласа? Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света! " * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните.
към текста >>

И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.
към текста >>

Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти!
Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете! Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота! О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак!
към текста >>

97. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни. Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни. тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални. Важен закон е следният: Болестта е по-нисш живот в организма.
към текста >>

А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов!
Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган. На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон: Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни. Как се прилага действието на тия два закона при лекуване? Чрез повишаване трептенията на организма. А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов! Тогава човек ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува.
към текста >>

Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото.
Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това? То се основава на един закон, който е познат и във физичния свят: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот. Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра". От Христа, като извор на любовта и живота, е изтичала изобилна струя на живот към болния, но последният е трябвало да го приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него.
към текста >>

98. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Така човек ще влезе в хармония с цялото.
Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа. Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите.
към текста >>

Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр.
Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
към текста >>

Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена.
Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва.
към текста >>

Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека.
При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
към текста >>

99. ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл.
Ако един музикант има музикална публика, той ще изпълнява музиката по-добре. Музикантът по-добре може да прояви своята музикалност пред хора, които обичат музиката, макар и те да са само двама души. Като искаме да пеем на Господа, ще отидем при цветенцата и ще им изпеем една песен. Като извършим това, на Господа сме пели, понеже Той е в тях! Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл. Новата музика ще бъде идейна. При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят. И ако някой е болен, ще оздравее. Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре. В бъдеще предстои голям напредък в музиката.
към текста >>

100. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност.
75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен.
към текста >>

Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта.
Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно. Страданията сами идат. Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19277811050415