Търсене в текстове за 'Божествена Чистота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 425 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
към текста >>

Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва.
към текста >>

2. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля.
Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот.
към текста >>

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието.
към текста >>

Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>

Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.
Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
към текста >>

Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия.
Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената.
към текста >>

При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина.
Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
към текста >>

Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина?
Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
към текста >>

Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>

Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство.
към текста >>

Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>

4. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>

„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти".
Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
към текста >>

Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов!
Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр.
към текста >>

В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече". Дънов Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството.
към текста >>

„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие".
ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа.
към текста >>

„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен".
„В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание.
към текста >>

5. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой!
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
към текста >>

Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога.
Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят!
към текста >>

На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат.
Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Бъдете носители на културата на Любовта! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир. „Още едно ти не достига! " Защо са страданията?
към текста >>

- Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов.
Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа.
към текста >>

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

6. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години.
към текста >>

Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба.
Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли".
към текста >>

Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение.
Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
към текста >>

7. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото.
Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
към текста >>

Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива.
Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото.
към текста >>

Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота.
Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си.
към текста >>

Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера.
Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете.
към текста >>

Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека.
към текста >>

И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека. Погледни окото на човека, там няма скрито покрито!
към текста >>

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>

********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
към текста >>

В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото.
към текста >>

Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто.
Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя.
към текста >>

8. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота.
Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай. Когато човек не е верен на своя идеал, той не се обновява. При процеса на обновяването човек требва да гледа на положителната страна на живота, а не на отрицателната. „Постоянно се обновявайте"! Обновявайте вашите мисли, обновявайте вашите чувства! Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие?
към текста >>

Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света.
„Постоянно се обновявайте"! Обновявайте вашите мисли, обновявайте вашите чувства! Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието.
към текста >>

9. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
към текста >>

И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен.
към текста >>

10. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот.
П. Г. Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
към текста >>

Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>

Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика.
Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа.
към текста >>

11. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
към текста >>

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

12. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието.
Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения. Стана дума за човешкия магнетизъм и Андреас каза: - Показалецът може да се употреби при лекуване черния дроб, средният пръст при лекуване на костите, безименният пръст (слънчев или аполонов) при лекуване сърцето, малкият пръст при лекуване на нервната система, а палецът при психични разстройства. При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието. Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите. Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш?
към текста >>

с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир.
Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие.
към текста >>

13. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз моля родителите от днес и утре за чистота.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ [1] Аз съм духът на неродените! Аз съм духът на всички неродени деца по целия всемир. Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов.
към текста >>

Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява.
Аз съм духът на всички неродени деца по целия всемир. Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса.
към текста >>

За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота.
Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички. За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
към текста >>

Аз пак ще извикам: Просба за чистота.
Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела, обичаи, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство. Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея. Аз ида! И вие, които копнеете за красота у вашите деца, внимавайте! Аз пак ще извикам: Просба за чистота. Който още не е чист, да не се отчайва. Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората.
към текста >>

Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие.
И вие, които копнеете за красота у вашите деца, внимавайте! Аз пак ще извикам: Просба за чистота. Който още не е чист, да не се отчайва. Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса?
към текста >>

Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота.
Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето. Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си.
към текста >>

Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него?
От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето. Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си. Творческата сила е вашият божествен дял.
към текста >>

Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление?
Какво направихте от това? Какво правите от нея? Сами на себе си отговорете искрено. Аз зная отговора отнапред. От моя свят наблюдавам и най-скромните ваши неща. Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление? Или и вашите излъчвания ще ме задушат? Съм ли много и премного строг в начина, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество? Не ме слушайте, ако не желаете. Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество. Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания.
към текста >>

Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота!
Аз виждам! И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това? Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите? Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота! Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света?
към текста >>

Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота.
И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това? Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите? Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота! Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци?
към текста >>

Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници!
Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка!
към текста >>

Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота.
И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем. Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак.
към текста >>

А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените.
Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си.
към текста >>

Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак.
Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин.
към текста >>

Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин.
Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин. Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас!
към текста >>

Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота!
Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин. Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си.
към текста >>

Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието.
Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат.
към текста >>

Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
към текста >>

Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение, е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен.
към текста >>

Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза!
Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение, е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен. Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят. Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен!
към текста >>

14. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота.
Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили? Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за убийство и кръв. Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота. Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни. Тия същества са създания на собствената ви жестокост. Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй. Голяма е вината на човеците спрямо животното царство.
към текста >>

Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен.
Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства?
към текста >>

Чистота от отрова.
обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт?
към текста >>

Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.
За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят.
към текста >>

от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса.
Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете.
към текста >>

Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение.
Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните.
към текста >>

Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл.
Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата.
към текста >>

Само чрез чистота.
А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите.
към текста >>

По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците.
Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот!
към текста >>

Чистота от дребнавости.
Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си.
към текста >>

15. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход.
към текста >>

В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание.
към текста >>

Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука?
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание.
към текста >>

- Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота.
Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени. Както и да схващаме понятието живот, той сам по себе си не се изменя: нито се покваря, нито се подобрява. Защо? - Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота. Животът има само примеси, но сам по себе си нито се разваля, нито се подобрява. Това, което може да развали живота, седи извън него. Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си към Бога, или ако измени отношенията си към ближните. Тогава в живота на човка ще се яви един малък дисонанс и той ще приеме от него повече или по-малко. Всякога, когато човек приема от нещо повече или по-малко, ражда се злото в света.
към текста >>

16. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса.
към текста >>

Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете.
Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това. Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите. Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете. Съвършената мъдрост включва всяко знание. Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко.
към текста >>

Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде.
Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
към текста >>

В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее.
към текста >>

Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов.
Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме.
към текста >>

Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
към текста >>

Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса.
към текста >>

Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество!
Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак?
към текста >>

Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас.
Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога .
към текста >>

Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>

17. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов!
към текста >>

Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина.
Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов! Блажена е душата, в която мирът се е родил! Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина. Защото мирът е царството на хармонията и красотата! Блажени са истинските миротворци, чрез които иде мирът на земята. Защото те са преизбраните служители на Вселюбящия. Не е ли казано за тях - синове на Всемогъщия ще се назоват. Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души.
към текста >>

18. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Към божествената любов и истина.
Попитайте оглушелия, попитайте ослепелия - те са, които добре знаят това. А вашият разум - тоя дивен светилник на човека! Никой царски син тъй не е обдаряван от своя любящ баща, както Превеликият ваш Отец ви е обдарил... Дар по-безценен и от разума дал е Той човеку. За тоя безценен дар искам днес да ви говоря, за да го познава всеки и цени като най-върховно благо. Това е нежното чутье[*] на душата към божественото. Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир.
към текста >>

Към божествената правда.
А вашият разум - тоя дивен светилник на човека! Никой царски син тъй не е обдаряван от своя любящ баща, както Превеликият ваш Отец ви е обдарил... Дар по-безценен и от разума дал е Той човеку. За тоя безценен дар искам днес да ви говоря, за да го познава всеки и цени като най-върховно благо. Това е нежното чутье[*] на душата към божественото. Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето.
към текста >>

Към божествената красота.
Никой царски син тъй не е обдаряван от своя любящ баща, както Превеликият ваш Отец ви е обдарил... Дар по-безценен и от разума дал е Той човеку. За тоя безценен дар искам днес да ви говоря, за да го познава всеки и цени като най-върховно благо. Това е нежното чутье[*] на душата към божественото. Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето. Как се радва на светлината, на красотата, на тоновете.
към текста >>

А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота!
Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето. Как се радва на светлината, на красотата, на тоновете. В него говори нежното чутье към божественото! А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота! С каква велика радост я облъхват те! Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина. За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар!
към текста >>

А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота.
За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота. Чисто да бъде вашето тяло като лилия - храм свещен е то! Чиста да бъде вашата душа - за да пребъдва Бог в нея. Чисти желания, чисти мисли, чисти дела - това е нужно, за да расте и цъфти дивното цвете на най-великия Божи дар. Блажена е дулата, която откърми и възрасне това дивно цвете. Защото - о братя мои - заради него ви обичат светлите духове, бдят около вас и ви помагат.
към текста >>

19. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>

Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
към текста >>

Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното.
към текста >>

20. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот.
В целия свят трябва да Го чуят. Стремете се към това - да събудите у хората съзнанието за Неговата близост: светът се нуждае от Него и вика с пълно отчаяние към Него. Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов.
към текста >>

Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов.
Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората!
към текста >>

Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света.
Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ. Много нещо трябва да се измени по-рано, на мнозина трябва да се помогне, преди да може Той да се яви между хората. Чуйте Неговия зов, вие, които сте още свързани с веригите на егоизма и невежеството. Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас. Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора.
към текста >>

21. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа.
Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител.
към текста >>

Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие.
Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън. Сигурността в живота седи в това, да бъдем свързани с Бога. Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите. Вън от Бога се създава грехът. Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие. Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България.
към текста >>

Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно.
Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
към текста >>

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

22. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък.
към текста >>

Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни.
Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света.
към текста >>

Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота.
Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща.
към текста >>

Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
към текста >>

Живейте в Неговия свят на чистота и светлина.
Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
към текста >>

23. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание.
Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр. Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето" (издание на .Водолей").
към текста >>

24. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2.
КНИГОПИС 1. „Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2. „За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек.
„Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ.
към текста >>

25. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост.
Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила.
към текста >>

Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си.
Волята е всемогъща. Тя е във вас; обработете я. Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите мисли, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето. Разкъсайте обвивките на по-раншните причини и ще станете от тогава творец на нещата. Всичко ще ви се отдава, щом познаете собствената си мощ. Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си. И така, във вашата воля лежи вашата съдба. Имайте силна воля и нежни чувства. Аз трябва всеки момент да съм в съзнанието ви, трябва да изпълвам сърцето и ума ви. Като скачите съзнанието си с моето, вие не изгубвайте индивидуалната си воля, защото истинската ви воля е едно с Мен. Истинската ви воля е разбиране и Мъдрост.
към текста >>

26. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина.
Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас. Ние дохождаме във вашия свят, когато това може да помогне. Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване. Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина. Винаги търсете светлината – тя е там, вие сами сте част от нея. Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам. БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките.
към текста >>

Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят.
Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши. Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят. Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем.
към текста >>

Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите.
Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят. Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем. Ако действително ме потърсите, аз съм винаги при вас, безразлично дали го съзнавате или не.
към текста >>

27. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота.
На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда.
към текста >>

Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим.
към текста >>

Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее.
Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име.
към текста >>

28. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително.
към текста >>

Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина?
към текста >>

В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума).
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

29. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта.
към текста >>

Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки).
към текста >>

Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека.
Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
към текста >>

Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
към текста >>

Великата божествена наука лежи в основата на богомилството.
Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството. От тях идат всички велики импулси за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата. Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура. Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това. Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство.
към текста >>

От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство.
Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това. Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
към текста >>

Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота.
Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен". „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях.
към текста >>

Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен". „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях. Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура.
към текста >>

30. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина.
към текста >>

В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко.
към текста >>

Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина.
Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко. Чистите духове, които са слезли от света на формирането (Олам-Йецира) в света на реализирането (Олам-Асия), се възвръщат обратно в предишното си отечество след като развият всички съвършени качества, чийто неразрушими зародиш те носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул".
към текста >>

Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
към текста >>

Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата.
към текста >>

Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си.
Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци.
към текста >>

Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности.
Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание.
към текста >>

Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина.
Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност.
към текста >>

31. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда".
Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда.
към текста >>

Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела.
Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста".
към текста >>

* Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство.
По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии". * Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство. Няколко века преди Христа Бялото Братство прати в Палестина втория клон, който можем да наречем палестински. Този клон образува есейското братство. Есеите живеели на общежития с колективна собственост. Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици.
към текста >>

Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване.
към текста >>

Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия.
но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство. Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия. Този закон важи както за индивидуалния, така и за колективния живот. В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята.
към текста >>

32. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили.
Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир.
към текста >>

добрата воля за Божествена добродетел.
Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави.
Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие.
към текста >>

Един писател казва за богомилите: „Това, което правеше най-много впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот.
За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици, и императорът заповядал да бъдат обесени. Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение. Според Стефан дьо Борбон католическите войници по време на кръстоносните походи против албигойците си служели с този метод: на подозрителните предлагали да убият кокошка или друго животно и при отказ познавали, че са албигойци. И инквизицията си служела в някои случаи с това средство. Един писател казва за богомилите: „Това, което правеше най-много впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот. И духовниците даже признавали, че не знаят, що да мислят за тези хора, които не лъжат, нито се кълнат”. Съвършените живеели целомъдрен живот. Има записан следния интересен случай: В Реймс имало в 1170 год. тайно албигойско братство. Един духовник при разходка се срещнал с една девойка и като почнал да ù говори непочтено, тя го отблъснала и казала, че завинаги ще остане целомъдрена, за да може да расте душата ù.
към текста >>

Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука.
Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му. И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал последовател на албигойството. Както споменах и по-рано, богомилството е било едно окултно движение. Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция. И народът е долавял, че богомилите владеят известно по-дълбоко знание: той им приписвал свръхестествени сили. Народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите.
към текста >>

34. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр.
Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство. Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
към текста >>

Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр.
към текста >>

Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота!
Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
към текста >>

35. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него.
Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
към текста >>

Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки.
към текста >>

Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини.
Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал!
към текста >>

36. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата!
Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу.
към текста >>

Ето, друго упражнение е зов за чистота!
Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините.
към текста >>

Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието.
Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите.
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите.
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери!
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат.
Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто.
към текста >>

Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си!
Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.
към текста >>

Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му.
Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта.
към текста >>

Великото в света се постига само в Божествената любов.
Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш.
към текста >>

Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество.
Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
към текста >>

Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив.
към текста >>

Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
към текста >>

Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния!
Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
към текста >>

В любовта се изисква чистота!
Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки.
към текста >>

Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата.
Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират.
към текста >>

Желаем да се върнем през езерото на Чистотата.
Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
към текста >>

Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата.
То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята.
към текста >>

На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата.
Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
към текста >>

Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано ? Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е".
към текста >>

Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води!
Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш. Когато се чувствуваш в незнание по някой въпрос, ела при нас и ние ще те осветлим. Обичай планината, защото изворите, които поят долината, слизат от високите ù върхове. В пазвите си крием сини езера, в които се оглеждат слънцето, звездите, облаците и околните върхове. Тайната на красотата им седи в това, че те приемат водите на върховете и ги препраща от себе си надолу във вид на бистри, пенливи ручеи. Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води! Идвай и съзерцавай дълго тия кристални езера. Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях.
към текста >>

Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове!
Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна.
към текста >>

Отдясно е "Езерото на Чистотата".
И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана? Всичко туй изчезна!
към текста >>

37. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота.
Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята.
към текста >>

Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството.
Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там.
към текста >>

38. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е основна истина във великата божествена наука.
функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество.
към текста >>

Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
към текста >>

Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>

39. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?
Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
към текста >>

В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов!
Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно!
към текста >>

У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов.
Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите.
към текста >>

До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта.
към текста >>

Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде.
Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад.
към текста >>

40. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира.
От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител. Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан.
към текста >>

Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост.
Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан. Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот. Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето учене. Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост. Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа. Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота. Инак развитието и усъвършенстването е немислимо. От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията.
към текста >>

При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота.
А чувството на страх и ужас при мисълта за тия гиганти, са още по-големи символични свидетели за личното изживяване от човека на всички тия сбития в природата и живота. Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота. И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите.
към текста >>

41. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Най-новото в света - това е Божествената любов.
Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен.
към текста >>

Чистотата, изобилна светлина.
Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни.
към текста >>

Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето!
към текста >>

42. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В целия свят има една божествена вълна.
Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата.
към текста >>

Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта.
Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният.
към текста >>

43. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Полянката на Изгрева. Небето чисто синьо. Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
към текста >>

А пък може Божествената Душа да участвува.
За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките.
към текста >>

Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци!
Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния свят
към текста >>

44. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест.
към текста >>

Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>

Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма.
Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван.
към текста >>

45. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали.
Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят". Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората? Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив.
към текста >>

Тя изисква чистота и безкористие.
Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души.
към текста >>

Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви.
Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон.
към текста >>

Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие.
Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав.
към текста >>

Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света.
Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата.
към текста >>

Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и безкористие, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината.
Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата. Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и безкористие, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината. За тази Любов говори Новото Учение.
към текста >>

46. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа.
Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.
към текста >>

Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
към текста >>

Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява.
Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
към текста >>

Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение.
към текста >>

47. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
към текста >>

Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство.
към текста >>

48. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр.
Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
към текста >>

Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме.
към текста >>

49. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли.
– Човек трябва да работи с любов. Когато престане да работи така, идват страданията! – С кое трябва да се започне сега при преустройството на живота. – С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му.
към текста >>

За целта най-първо човек трябва да изучава чистотата!
Сегашните хора не могат да се освободят от своите детински идеи, както децата от куклите. Божественото във вас трябва да събере нещата. Всички добри хора трябва да се съберат. И после те трябва да се разпръснат, за да помагат. Как човек може да влезе в новия живот? За целта най-първо човек трябва да изучава чистотата!
към текста >>

50. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов.
Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
към текста >>

Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>

Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората.
Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта.
към текста >>

Трябва да се проповядва чистота в любовта.
Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм.
към текста >>

При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече!
Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа?
към текста >>

Как да се придобие чистотата и да се запази?
Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата!
към текста >>

И няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш! Това е пак даване.
към текста >>

Божествената любов е любов, която възкресява.
Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки.
към текста >>

Този нов начин на творчество въвежда читателя в храма на любовта, светлината, чистотата, радостта и свободата!
Доставя се от авторката, квартал „Изгрев", София, или от книгоиздателство „Братство" Севлиево. Ето една книжка, от която вее духът на новото. Как цялата природа оживява с тия образи, с които е тъй богата тя! И как чрез тия образи детето се въвежда във вътрешния живот на природата и у него се събужда ново отношение към нея: към цветя, тревички, дървета, птички, пеперуди, извори и пр. Ето това са новите пътища на художественото творчество. Този нов начин на творчество въвежда читателя в храма на любовта, светлината, чистотата, радостта и свободата! Как с тия картини детето неусетно се запознава с основите на великата мъдрост! Тая книга свързва детето с любовта, която е разляна в цялата природа. Тая книжка събужда у детето любовно отношение към всичко живо. Пожелаваме на авторката да продължава да работи в това направление. Тая книжка е ценна както за деца, така и за възрастни.
към текста >>

52. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Любовта изисква пълна чистота.
За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш.
към текста >>

Тя отхвърля всека нечистота.
Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш.
към текста >>

В Божествената любов няма изгаряне.
– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина!
Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид.
към текста >>

– Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека.
Нов човек е само оня, който е умен, добър и силен. Защото само умният, добрият и силният може да живее за Цялото! Бъдещите хора ще се наричат синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. – Какво значи това? – Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека. Той няма да ги спира. Няма да им туря препятствия. Ще им даде път да минат през него. Пригответе се за новата епоха, която иде! На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време.
към текста >>

54. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Красноречиво доказателство за това са поетичните творби на монахинята-поетеса Хилдегарт фон Бинген или на Мехтхилд фон Магдебург, написала поетичната сбирка: „Гехуцата – Божествена светлина".
Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва. Достатъчно е да проучим ученията на Спиноза и Яков Бьоме, за да се проникнем от глъбината на миросъзерцанието у немеца. Внушителен момент в немското поетично творчество представляват страниците, отразили в себе си трепета на мистичния копнеж по общение с Бога. Религиозната емоционалност на немското средновековие е само по себе си един от сюблимните моменти на мистичната изживелица на немския дух. Красноречиво доказателство за това са поетичните творби на монахинята-поетеса Хилдегарт фон Бинген или на Мехтхилд фон Магдебург, написала поетичната сбирка: „Гехуцата – Божествена светлина". Тяхната поезия е опит да се съхрани в слово онова, що духът е съзерцавал в момент на мистично откровение. През 17 век поезията на Ангелус Силезиус е вдъхновена от копнежа по Божествено откровение. Той застъпва мистичната концепция за човешкото „Аз" като носител и откривател на Бога. Така на едно место той казва: „Зная, че без мене Бог не може нито миг да съществува." А през 18 век тоя мистичен копнеж намира класическото си осъществяване в безсмъртното Творение на царствения ваймарец. Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите?
към текста >>

Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце.
Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица.
към текста >>

Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет.
След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот.
към текста >>

Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка.
Нейната свръхземна красота, одухотворена от необикновено висока за възрастта ù интелигентност, пленява въображението на 23 годишния Новалис. Говорейки, мислейки за нея, той става поет. Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно, гдето обитават душите във вечно, ненарушимо общение. Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка. Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно женственото начало – съд на благославяща любов. „Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов. През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис".
към текста >>

„Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов.
Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно, гдето обитават душите във вечно, ненарушимо общение. Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка. Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно женственото начало – съд на благославяща любов. „Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов. През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис". Пред нас се възправя светлата фигура на Учителя-Мъдрец, под чието ръководство група изследователи се стремят да открият тайните на природата. Основната идея на романа е разработена в майсторски вмъкнатите в него приказки за „Хиацинт и Розенблютхен".
към текста >>

55. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види.
Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове. Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види. Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите. Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите.
към текста >>

Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки.
Да отстъпваш на време, се иска сила и разум, тъй както, за да се спуснеш по наклонната плоскост, е нужна сила и умение. Силата на човека е да познава границите на своите сили и правилно да си служи с тях. Силата на човека е да се почувства извор на всичко красиво. Силата на човека е да се радва и на най-малкия свой успех. Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки. Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен. Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим.
към текста >>

56. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена.
Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение.
към текста >>

В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка.
и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор.
към текста >>

В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14).
Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7).
към текста >>

Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени.
В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
към текста >>

И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край.
към текста >>

Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята. Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия.
към текста >>

Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата.
Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>

Чистотата на човека е стремеж към самата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това.
към текста >>

Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят.
Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека.
към текста >>

Чистотата е ограда в живота на човека.
в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека. Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце.
към текста >>

Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>

Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство.
Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя.
към текста >>

В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта.
Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия.
към текста >>

Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека.
Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124.
към текста >>

57. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
към текста >>

Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл?
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото.
към текста >>

Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения.
към текста >>

Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
Пълното или дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана — жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а сова и дишането не става правилно". Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от любовта на Световното Сърце.
към текста >>

Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Учителят казва по това: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота"(11). „Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането"(10). „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи”(9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така: „Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите оттам"(18). .Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко.
към текста >>

Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека". Опити Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение.
към текста >>

Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата.
Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете. ---------------------------------------------------------------------- [1] Виж брой 7
към текста >>

58. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината?
Ст. Карапетров ЗА КРАСОТАТА Мястото на красотата в живота е много по-голямо, много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед, макар днес много хора, да мислят, че нуждата от красотата е последна нужда. Човек, който има само физиологични нужди, който се храни, за да живее, живее, за да изработи храната си, в тесния кръг на тия нужди, не чувствува голяма потребност от красота, която, вместо да го ползува, по-скоро ще му додява. Каква полза наистина от една прекрасна картина или статуя за човек, чийто стомах е празен и който през тъмните очила на глада вижда всичко черно, мрачно, безнадеждно? Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината? Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава? Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират А красотата е качество на душата.
към текста >>

Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
към текста >>

59. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества.
Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7).
към текста >>

За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек.
За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига.
За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
към текста >>

Тя изисква от човека искреност и чистота.
За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог.
към текста >>

Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота.
За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено.
към текста >>

Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето.
„Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
към текста >>

От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
към текста >>

Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила.
към текста >>

Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура.
Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6). Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14).
към текста >>

60. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?
към текста >>

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си?
"Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
към текста >>

И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.
към текста >>

Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти!
Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете! Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота! О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак!
към текста >>

Човешкото сърце е пълно с чистота!
Аз ти давам запалката на духовната светлина! Драсни и запали! Погледни, виж и осветли! Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни. Човешкият образ грее в светлина! Човешкото сърце е пълно с чистота! Душа му велика е извор на Любовта! Сияе земята в духовна красота! И няма вече по нея глух стон, ридание, ни една сълза, проляна от гнет и насилие, ни една въздишка от мъка и стенание! Ни един вопъл от ужас и страдание! Виждаш ли засмения лик на жената?
към текста >>

61. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ.
И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори.
към текста >>

Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице.
По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
към текста >>

Ние се радваме на детската чистота.
Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка.
към текста >>

Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата.
Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист.
към текста >>

Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота.
към текста >>

Чистота се изисква от всички ни.
Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота. Да имаме едно чисто тяло, чисто сърце, чист ум. При каквито условия и да бъдем поставени, да не изгубим образа на Бога, който живее в нас. Да пазим свято този образ. Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас.
към текста >>

За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес? Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен? За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост.
При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
към текста >>

в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
към текста >>

В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух.
В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия.
към текста >>

63. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр.
Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
към текста >>

Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена.
Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва.
към текста >>

Човешката се изявява в чистота и смирение.
Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
към текста >>

Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека.
При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
към текста >>

64. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Могат да се посочат външни причини: нечистота, недояждане, мизерия, изобщо упадък в хигиеничните условия.
Ето защо, не е случайно, дето един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, а друг вид – белия дроб, сърцето и пр. Горните три закона са основните такива, които обясняват нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина, например простуда, неправилно хранене, преумора и пр. Горните три закона обясняват много явления, които без тях остават загадъчни или зле разбрани. Например, защо след войната обикновено избухват епидемии? Могат да се посочат външни причини: нечистота, недояждане, мизерия, изобщо упадък в хигиеничните условия. Всички тези външни причини са верни, но тук действуват и психични причини. Учителят казва: във време на война атмосферата е пълна с разрушителни психични сили, които разклащат по особен начин етера, изменяват електромагнитната атмосфера, а това причинява промени в организма и предразположение към болести. От горните три закона следва, че при лекуването, освен прибягване до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и пр. – трябва да се прибегне и до оня фактор, който може да регулира електромагнитните течения, а този фактор са психичните сили в природата. Психичните сили ще изменят електромагнитните течения, а последните ще изменят строежа и функцията на органите.
към текста >>

Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения.
Природата разполага с всички видове сили и ние привличаме към нас този вид сили, които съответствуват на нашето състояние. По този въпрос ще приведем думите на един окултист „При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество, образува се връзка с космичното Всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм. Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното въодушевление да работи човек за великото дело на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във физиката. Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да може да възбуди в себе си такива трептения на вярата и тогава тези негови трептения ще се свържат с трептенията на висшите духовни полета, ще привлекат техните енергии и тези последните ще преорганизират материята на физичното му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? " – т.е. можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в тебе? Ето защо вярата и любовта са най-голямата лечебна сила.
към текста >>

От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, ще бъдеш изложен на болести, не можеш да бъдеш здрав.
Там е и силата на любовта". Учителят казва: „Всякога, когато трябва де любиш и не дадеш място на любовта, ще се роди едно болезнено състояние. Всякога, когато трябва да обичаш и не дадеш място на обичта, ще се роди едно болезнено състояние". Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и Техните енергии внасят живот в целия организъм. А когато човек отклони и подпуши вълните на любовта и обичта в себе си, тогава не може да привлича висшите обновителни енергии към себе си, органите остават без прилив на оня живот, който може да ги укрепи и поддържа, и добиват предразположение към болести. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, ще бъдеш изложен на болести, не можеш да бъдеш здрав. Тя е първият необходим елемент за здравословното състояние".
към текста >>

65. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации.
Всичките техни писания, известни и неизвестни, са написани според основните принципи на Кабалата. Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността.
към текста >>

Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота.
Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.
към текста >>

Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост.
Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога. Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала. Кабалата на Дан Цион и Ански е сравнително взето малка сбита книга, френски формат от 140 стр. заедно със съдържанието и пр. указатели. Разделена е на следните отдели: I ч. Критичен поглед върху Кабалата, II ч.
към текста >>

Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност.
75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен.
към текста >>

66. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му.
към текста >>

Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта.
Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти.
към текста >>

67. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Както всички в света и аз лъкатушех из пътеките на живота, за да търся своя личен, земен дял... Търсих радост, пожънвах страдания, давах чистота, получавах наглост и лъжи... И започнах да питам като слабо, ограбено дете, застанало пред толкова горчиви измами: — Къде е смисълът на този жесток и груб живот?
Р. К. ГОВОРИ, ГОВОРИ, УЧИТЕЛЮ! Както всички в света и аз лъкатушех из пътеките на живота, за да търся своя личен, земен дял... Търсих радост, пожънвах страдания, давах чистота, получавах наглост и лъжи... И започнах да питам като слабо, ограбено дете, застанало пред толкова горчиви измами: — Къде е смисълът на този жесток и груб живот? Защо светът е едно чуждо на живота на душата ми нещо? Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!... Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю! Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах... А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост: — Говори,говори,Учителю!...
към текста >>

В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата.
Защо светът е едно чуждо на живота на душата ми нещо? Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!... Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю! Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах... А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост: — Говори,говори,Учителю!... В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!... Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта.
към текста >>

68. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога.
Тогава ще затрепти в нас гласът на познанието, ние ще видим Бога в нас и вън от нас. Ще Го обикнем и познаем. — „Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете. Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие". И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога. Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо.
към текста >>

За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея.
Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея. Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят.
към текста >>

69. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа.
В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила.
към текста >>

Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята.
към текста >>

Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта.
Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
към текста >>

70. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода.
Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго".
към текста >>

71. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания.
После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта.
към текста >>

Там той търси правилните методи за живот и чистота.
Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта! Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта. Учителят казва: „Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, дърветата, планините. Там той търси правилните методи за живот и чистота. Колко множество случаи на любов предлага работата на детето в градината, на полето, в гората при отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета. Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича. То ще ги отглежда с любов. То ще отива при тях като при същества, които чувствуват неговата любов и са отзивчиви на нея. По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта.
към текста >>

Също така и човек, за да направи като извора, трябва да черпи сили от своята Божествена природа.
Дървото пуща корени в земята, а с листата си възприема слънчевите лъчи. също така и човек трябва да изучава материалния живот, в който е поставен, но същевременно да изучава и възвишения живот на Духа. Един разметен извор се избистря за пет минути. И човек да постъпва като извора: като дойде в едно отрицателно, подтиснато, нелюбовно състояние, да го превърне в положително, светло състояние. Изворът се избистря, понеже постоянно приижда нова вода към него. Също така и човек, за да направи като извора, трябва да черпи сили от своята Божествена природа. Този метод на съпоставяне или уподобяване може да се прилага при много природни явления. Тогава вече законът на любовта не е нещо отвлечено; той става по-жив, по-реален, по-осезаем. (следва) ----------------------- [1] Практиката в училищата по Йенския план, от проф. П. Петерсен, стр. 172
към текста >>

72. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— В мистика има чистота.
Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта.
към текста >>

А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството.
Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света.
към текста >>

Божествена любов е тая, която непрекъснато расте.
Истината е Великото, което постоянно трябва да стимулира неговата любов, а Мъдростта ще му даде методи за приложението й. Любовта е нещо непобедимо. Който влезе в стълкновение с нейната сила, непременно ще бъде смачкан. Какво нещо е любовта? Това, което от начало е силно, а после слабо, то не е любов. Божествена любов е тая, която непрекъснато расте. Любовта започва с най-слабия подтик, но в края разполага с всички сили на природата. Всички работи, дето любовта не функционира, стават с пари. И слугата работи, като че има любов. Обаче всички работи, които стават с любов, стават без пари.
към текста >>

73. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига.
У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно.
към текста >>

Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата.
Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа. Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа.
към текста >>

Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост.
Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост. * В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация” е изразен молитвеният, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква Св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога.
към текста >>

74. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Тя е Божествена.
Всичко, съградено върху неправдата, рухва. Това се отнася и за лъжата. Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си. А пък именно в това той се лъже. Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога. Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта.
към текста >>

Чистотата е мярка.
Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си. А пък именно в това той се лъже. Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога. Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта. Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен.
към текста >>

Пътят за Царството Божие е чистотата.
Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога. Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта. Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури.
към текста >>

Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души.
Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен. Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще".
към текста >>

Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов.
Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен. Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш.
към текста >>

Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен. Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш. После няма да я има там; тя ще си замине.
към текста >>

Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш.
Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш. Не се опитвай да я ограничаваш. Щом дойде в тебе и най-малкото съмнение, ти грешиш. Например, срещнеш някой човек и се питаш, дали те обича или не. Ако те обича, има си причина, и ако не те обича, пак си има причина. Така че и в единия, и в другия случай да се радваш.
към текста >>

75. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека!
И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
към текста >>

Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света.
И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света.
към текста >>

76. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва Престанат ли промените в неговия живот това показва, че развитието му се е спряло. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.*** 17. ФОРМИ В ПРИРОДАТА VIII година / III том (София, 1929) Когато се говори за малка форма, в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота. Микроскопът обаче, открива реалността. Всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.*** 18. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата.
към текста >>

Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл.
ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината.
към текста >>

Втората свещ е на Божествената топлина.
С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

Третата свещ е на Божествената сила.
Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

77. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата.
Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране.
към текста >>

Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина.
Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3.
към текста >>

Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7.
- Езикът на Любовта. Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности.
към текста >>

78. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е.
ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ На празниците през годината, когато естествено са се създавали условия, Учителят е държал извънредни беседи, които впоследствие са издадени в отделни брошури. Всеки присъствуващ на тези беседи е съзирал в тях връзката с конкретния празник, но същественото си е оставало Живото Слово, прокарващо светла пътека към човешките души.. ПЪТ НА МИСЪЛТА Спасовден, 1921 г. Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека.
към текста >>

Здраве без чистота е непостижимо.
От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които Бог ще ви изпрати през новата година.*** ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО 22 март 1928 г. Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер.
към текста >>

Имате ли чистота, вие сте богати.
Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които Бог ще ви изпрати през новата година.*** ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО 22 март 1928 г. Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него?
към текста >>

Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов.
Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов. В бъдеще всички хора ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

79. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен.
И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система както и симпатичната нервна система също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятствуват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следният път пишете върху темата: “Ползата от изкачването по планинските върхове”. Темите, които се дават в школата, не са призволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони.
към текста >>

Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма.
Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи, има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи,който знае, как да използува разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта.
към текста >>

За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите.
С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. Затова се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля.Докато придобиете тези качества работете с малките сили.
към текста >>

80. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината!
ЗНАНИЯ ЗА ДУШАТА Душата на човека е един непознат свят до момента, в който той обърне погледа си навътре и поиска да я чуе. Но всеки сам трябва да познае дали гласът, който чува е на неговата личност или на неговата душа. Дълъг е пътя, който човек трябва да извърви, за да опознае истински своята душа. Той трябва да различава гласовете. Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината! ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
към текста >>

Над тази двойка стои Божествената монада.
Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
към текста >>

Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух.
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
към текста >>

81. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е път, в който ученикът превъзмогва инертнocттa на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига чистотата на своето сърце. 5.
Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, гдето човек възлиза, за да почерпи сили и светлина за своя земен път. Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите слова Учителят е държал на планината. Планината е символ на пътя на ученика. Това е път, в който ученикът превъзмогва инертнocттa на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига чистотата на своето сърце. 5. Един от дребните обичаи на Всемирното Бяло Братство са годишните братски срещи, наречени събори. Това са светли празници за учениците. Тези събори стават в определени дни, почти винаги всред природата. Това са дни за учение, приложение и работа, дни на хармония и светлина, спомен за светлата Божествена родина на човешката душа. Дните на събора са дни, когато работниците на братството от Небето и земята се срещат за задружна работа.Тези събори хранят ученика цяла година, дават му сили да се справя с всички мъчнотии и да разреши всички задачи, които му предстоят.
към текста >>

Това са дни за учение, приложение и работа, дни на хармония и светлина, спомен за светлата Божествена родина на човешката душа.
Планината е символ на пътя на ученика. Това е път, в който ученикът превъзмогва инертнocттa на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига чистотата на своето сърце. 5. Един от дребните обичаи на Всемирното Бяло Братство са годишните братски срещи, наречени събори. Това са светли празници за учениците. Тези събори стават в определени дни, почти винаги всред природата. Това са дни за учение, приложение и работа, дни на хармония и светлина, спомен за светлата Божествена родина на човешката душа. Дните на събора са дни, когато работниците на братството от Небето и земята се срещат за задружна работа.Тези събори хранят ученика цяла година, дават му сили да се справя с всички мъчнотии и да разреши всички задачи, които му предстоят. Тях Учителят възстанови и освети за нас още от самото начало на своята работа. 6. Свещена традиция на всемирното Бяло Братство е посрещането на слънчевия изгрев. Посрещането на слънцето е здравословно за физическия и духовния живот на човека. Това не е само един външен акт.
към текста >>

82. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него.
Да хлопаш,това значи, да работиш. За да намериш пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Николай Ростовцев "Архангел Михаил" Един от братята попита: Как човек да влезе във връзка със съкласниците си от вътрешната школа? Учителят каза: За целта трябва да се очистите. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва.
към текста >>

Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена.
Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по- високо се изкачват тези трептения, толкова стават пo-красиви. И краските се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво същество, което ни се усмихва и после изчезва.
към текста >>

Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго.
Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви в красивата си форма облечен и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в прави линии, с мантия и с колан. И тогава започват требите, дърветата, цветята, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека. Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи, всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят умът ти, сърцето и тялото ти, за да стане това.
към текста >>

83. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.
Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно.
към текста >>

Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни.
Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е.
към текста >>

Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас.
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр.
към текста >>

84. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълняват ролите си с чистота и святост.
Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот.
към текста >>

От него общо лъхаше някаква неземна чистота.
Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”.
към текста >>

Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек.
към текста >>

Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>

Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта.
Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце.
към текста >>

85. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълняват ролите си с чистота и святост.
Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. БОЯН БОЕВ 1883 - 1963 Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха". Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново. Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня: “Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново.
към текста >>

Новото учение е учение на Божествената благодат, а старото учение е учение за закона на необходимостта.
А старото учение е да боледуваш и да умираш. Ние проповядваме една любов - да любиш без да се влюбваш, да учиш без да се заблуждаваш, и да освобождаваш без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение? - Новото учение се отличава с най-безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно. Новото учение е учение на Божествената благодат, а старото учение е учение за закона на необходимостта. Новото учение ще го свързвате със закона на Любовта. То е учение на Любовта. Не частичната проява на любовта, но целокупната й проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта.
към текста >>

Ние сме за онази Божествена наука.
Те са идеи на шестата раса. ние искаме въдворяване на Царството божие на земята. Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след известен брой години ще дадат плод. Който е дошъл при нас съзнателно не е излязал. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Ние сме за онази Божествена наука. В нас има едно знание, което хората не подозират. Те мислят, че ние сме невежи. На хората които служат на Бога, които имат Божествена Любов, аз им казвам това знание. Ние нямаме особени книги да записваме хората. Нито пък рамки да ги вързваме.
към текста >>

На хората които служат на Бога, които имат Божествена Любов, аз им казвам това знание.
Който е дошъл при нас съзнателно не е излязал. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Ние сме за онази Божествена наука. В нас има едно знание, което хората не подозират. Те мислят, че ние сме невежи. На хората които служат на Бога, които имат Божествена Любов, аз им казвам това знание. Ние нямаме особени книги да записваме хората. Нито пък рамки да ги вързваме. Всеки е свободен. Сега се образува новата скиния. Малките работи сближават хората.
към текста >>

На чешмичката при Дианабад турете този надпис: Обществото пази чистота.
Сега се образува новата скиния. Малките работи сближават хората. Например при тази чешмичка, която направихме при Дианабад, седнаха някои селяни и имаха желание да приказват. Инак при други случаи ти не можеш да го накараш да приказва. Той си отива. На чешмичката при Дианабад турете този надпис: Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички. Със сърдечен братски поздрав. Ваш верен: Б.Боев Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език.
към текста >>

Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица.
Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука.
към текста >>

86. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите.
Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ? - Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му. “Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи” - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога. Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото.
към текста >>

Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели.
към текста >>

87. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
към текста >>

И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на Работа.
Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа. Той действително е свързан с цялата вселена чрез връзките на мисълта. И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на Работа. Ще седя тук толкова, колкото Господ иска - дотогава, до когато Господ иска. Учителю, готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устройвай пътищата ми, Ти направлявай стъпките ми! * * * Ние бяхме съдени в един незаконен процес. “Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците?
към текста >>

88. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно.
Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton.
към текста >>

И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина.
Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton. Икономическа или духовна криза? Още не са стихнали в света повсеместните оплаквания от кризата — криза стопанска, икономическа, финансова.
към текста >>

... Само тези, които се борят и страдат поради злото, което напира в самите тях, които — победени — отново започват борбата, и — паднали — отново стават на нозете си, в непрекъснат стремеж към Чистотата и Любовта — само те ще достигнат просветление и само те ще получат ново сърце, — родено в огъня на страданията, изгарящи старото, нечисто и порочно сърце.
До кога ще бъде това? Не е ли достатъчен досегашния горчив опит? Не е ли времe да направим съдбоносния поврат в своя личен живот, който ще бъде такъв и за живота на цялото човечество? Приятелю мой! За кого и за какво, наистина, ти живееш? ... Само тези, които се борят и страдат поради злото, което напира в самите тях, които — победени — отново започват борбата, и — паднали — отново стават на нозете си, в непрекъснат стремеж към Чистотата и Любовта — само те ще достигнат просветление и само те ще получат ново сърце, — родено в огъня на страданията, изгарящи старото, нечисто и порочно сърце. Тъмнина и светлина. Тъмно е около мене! Къде да намеря светлина? Макар едничък лъч от нея? А и съществува ли изобщо някаква светлина?
към текста >>

89. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Божествената идея, която лежи в основата на символа е обвита с хиляди покривки.
П. Г. П. I. Пътеката на Светлината. из „The Light in the Night"- by Love-Star. 1. Символите Символите са езика на природата. Които знаят, ги четат; които са забравили това — ги гадаят; а обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй което гледат с очите си и не виждат. 2. Божествената идея, която лежи в основата на символа е обвита с хиляди покривки. Снемането на която и да е от тях хората наричат Знание; знаещите — Мъдрост; а виждащите — Приближаване при Светлината. 3. И едните, и другите, и третите, когато се приближават до вътрешната същност, покрита от символа — добиват сила. За силата винаги е отговорен тоя, който я предава — а, макар и по-малко. — тоя, който я получава. 4. Който и да си — моли се искрено да не вземеш за себе си повече отколкото е необходимо и дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над рамото ти. 5.
към текста >>

Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя.
Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя.
към текста >>

Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света.
Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство.
към текста >>

Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов.
Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване.
към текста >>

90. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна.
Което иска за прегърне всичко — да обгърне и да слее целий свят във своята любов. * * * Ето, Господи! — Аз съм пак пред Теб! И моето сърце Ти в дар принасям! На Твойта правда с меча остър прободи го. И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна. И нека Твоя пламък обгори във него всяко зло; И нека огън вечно неугасващ пламне в него, И кат' поток да се разлее вредом неговата светлина! * * * О, Господи! Прострен в праха, изцапан, кален, аз лежа пред Твоите нозе: — — Дигни ме! ... Просветли ме! ... Обнови ме!
към текста >>

От него вее божествена светлина.
А при по-силен темп но нейния пулс - страх и трепет всявa тя в душите на ония, които безцелно пъплят по нейната снага. По стръмния път що води към върха една светла фигура с героични усилия раздира гъстата мрачина на нощта и дава отпор на беснеещата стихия. Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот! Дрехите й са разкъсани, нозете и ръцете наранени и тя ту пада ту става по друма що води към върха. Лицето й тихо и спокойно. От него вее божествена светлина. Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука! Сякаш тайнствена някаква ръка по-силна от нощната стихия, започна да раздира черното було на мрака. Нощта незабелязано се скрива някъде за да даде место на светлата зора, която тържествено се появяваше от изток. Изправена на височината душата сияеше от радост.
към текста >>

отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена.
Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена. Природата е живата книга на Твореца. Всяка нейна форма е символ. Всеки образ — идея ... Цветята са едни от най-красивите нейни букви. И във всяко едно от тях е скрита много повече мъдрост, отколкото в хиляди томове на нашите учени. *** Бавни са стъпките на човешката еволюция!
към текста >>

ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува.
Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце! И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното. Не късайте цветята! — Идете при тях със свещен трепет, с предпазливи стъпки; обърнете се към тях като към живи, съзнателни същества.
към текста >>

91. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната чистота, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата!
И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела! ... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела! ... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната чистота, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата! „Изсмуквана е всяка капка от Божествената влага в твоите гърди от чудовището - живот. Ти си роб на тленното, послушен слуга на злите сили, които си играят на воля с тебе. Ти си затворник в тъмните килии на физическия живот ... „Ела при мен! Аз ще ти повърна твоята загубена свобода! Аз ще влея в гърдите ти буйния поток на Божествения живот!
към текста >>

„Изсмуквана е всяка капка от Божествената влага в твоите гърди от чудовището - живот.
* „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела! ... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела! ... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната чистота, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата! „Изсмуквана е всяка капка от Божествената влага в твоите гърди от чудовището - живот. Ти си роб на тленното, послушен слуга на злите сили, които си играят на воля с тебе. Ти си затворник в тъмните килии на физическия живот ... „Ела при мен! Аз ще ти повърна твоята загубена свобода! Аз ще влея в гърдите ти буйния поток на Божествения живот! Аз ще изпълня душата ти и тялото ти с сили!
към текста >>

Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота!
И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее! * Ела, и виж!
към текста >>

Един закон аз имах: Чистотата!
— робиня клета, Нещастна пленница, попаднала във робство, тук, на грешната земя! Ела и чуй гласа й! Тя говори: „От Небето ида аз! ... И там е мойта Свещенна Родина! Натам и ден и нощ е моя взор отправен: Единствено от там ще дойде моето освобождение! Един закон аз имах: Чистотата! И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро!
към текста >>

... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота?
Натам и ден и нощ е моя взор отправен: Единствено от там ще дойде моето освобождение! Един закон аз имах: Чистотата! И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро! На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред! Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев.
към текста >>

Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим!
О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро! На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред! Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев. Показа се зората на изток и побледня небето. Птички весело пеят- и цветя красиво благоухаят. Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна девица.
към текста >>

“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр.
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
към текста >>

Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички!
Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи.
То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
към текста >>

Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>

94. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство.
Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа. В Чехославия спортистите са повече от 300,000. Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома. Новия дом — голям модерен салон за представления и сказки е току що привършен. Построен е с работа и дарения — без заеми в банки. Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот. Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България. Братска атмосфера, непринуденост. Делегати и гости 1500 души.
към текста >>

Единодушно се подчерта необходимостта от един нов живот на братство, чистота, любов и мир.
Сеземски, - бащата на спиритическото движение там, Д-р О. Елиас, X. Ванек, И. Рьоснер, Л. Дааид — върху спиритизма, история, цел, бъдещност. Единодушно се подчерта необходимостта от един нов живот на братство, чистота, любов и мир. Вегетарианство, трезвеност са необходими като първо стъпало. Единение на всички търсещи новия живот — в страната и по целия свят. Вечерта — представление: „Отвъд гроба" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата. Втория ден — организационни. Екскурзия до върха Радхош и големите заводи Виткович.
към текста >>

В живота над всичко стои Божествената Справедливост и тя постоянно ни говори: „Докато човек продължава да убива животните, дотогава и неговата кръв ще се лее“.
— то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено? Не е ли то престъпление пред закона за всемирното братство? Храненето не е маловажно нещо. В живота над всичко стои Божествената Справедливост и тя постоянно ни говори: „Докато човек продължава да убива животните, дотогава и неговата кръв ще се лее“. Човекът на новата идваща култура не ще се храни вече с месо. Той няма да изтребва невинните животни, а ще бъде за тях истински по-голям брат и покровител. И тогава, заедно с хората, ще престанат да страдат също и животните. Читателю, помисли си: — ако ти не желаеш да тровиш своя организъм, ако ти не желаеш да излагаш духовния си живот на неблагоприятни влияния и ако искаш да имаш чиста и спокойна съвест, — ти не трябва да ядеш месо! РАЗНИ В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г.
към текста >>

Учителя. Беседите. Ученика. Чистота. Медитация.
Ний мислим че е време вече държавната власт да престане да гледа мащински на работничеството, но да взема неговата страна, като страна на по-слабия, в борбата за подобрение условията на живота му. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГАТА Човек и Бог от Пламен със следното съдържание: Увод. Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма. Новият Човек. Бялото Братство. Учителя. Беседите. Ученика. Чистота. Медитация. Молитва- Съсредоточение. Съзерцание. Силата на вярата. Един Бог. Една Религия. Единно Човечество.
към текста >>

95. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света.
Навярно липсва нещо на оня, който лети като птица, впряга силите на природата, подчинява огромни лостове! И какво е то? Навярно най-голямото липсва, най-същественото. Да! И тази липса се нарича любов. Но не плътска, животинска любов. Не! Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света. А трудно ли е най-естественото нещо - да обичаш, да любиш? Любовта е искра Божия. Разпалена, тя дава пламъка, светлината, спогодбата, тишината, тя суши сълзите на скръбта. О, работници на културното поле, о, гении на техника, наука, изкуство, къде сте и какво работите? Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието.
към текста >>

Абсолютна чистота - 5 лв.
Високият идеал, от П. Дънов - 5 лв. Трите основи на живота - 10 лв. Силите в живата природа - 15 лв. Великият закон - 5 лв. Абсолютна чистота - 5 лв. Учителят - 5 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П.
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз".
А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр.
към текста >>

Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето.
За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия. Има цяла наука за движенията, и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно дигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тия сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка.
към текста >>

В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот.
Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя. Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение. В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул. Дъбова, 3 — София. С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата близост и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота.
- Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката".
към текста >>

Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи.
Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес.
към текста >>

Хармонията в отделния човек се изразява в здраве на тялото, чистота на чувствата и светлина на мислите, а в обществото това е правилен обществен живот — икономически и духовен.
За да се уверите в съществуването на този закон, погледнете на небесните тела в пространството, на клетките в организма, на електроните в атома. Тези три положения: — да изпълнява известна функция, да има нужната храна и да бъде свободно, т. е. да има известно поле на дейност, в което да бъде автономно и независимо от някаква външна причина, а да е подчинено само на вътрешния импулс на силите, които действат в самото него — са вложени във всяко живо същество като тенденции и стремежи на самия живот, и по силата на тези тенденции, то се стреми да ги задоволи и реализира. Това са спонтанни и естествени стремежи и импулси на всяко живо същество. И до толкова, до колкото се спазват тези три закони и стремежи в един колективен организъм — каквито са човекът и обществото — дотолкова има и хармония в неговото развитие. Хармонията в отделния човек се изразява в здраве на тялото, чистота на чувствата и светлина на мислите, а в обществото това е правилен обществен живот — икономически и духовен. Днешната духовна, социална и икономическа криза е резултат от неспазване на тези три закона, вложени в битието не всека жива твар. Днес преди всичко някои са си присвоили правото да определят функциите на всяка част (член) от обществото, а с това вече те нарушават третия природен закон, вложен в битието на всяко живо същество — закона на свободата. С нарушението на този закон, те са нарушили и другия основен закон — за получаване на нужната храна, и вместо всеки да има храна според нуждите си, както е в природата, те са си създали един изкуствен закон — всеки да получава храна според заслугите си, според стойността на извършената работа. А тази мярка е довела човечеството до днешния обществен строй на „заслужили“ и „незаслужили", на привилегировани и непривилегировани, като краен израз на който имаме днешната социал-икономическа криза. И като следствие от нарушението на тези два закона, всеки човек е изместен от своята естествена функция, което нарушава вече и отношението на частите към цялото, и като следствие на това се явява голямата световна криза по отношение на целокупния живот.
към текста >>

98. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест, чистота и благодат.
Ставай рано! Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-висшите, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове. Ставай рано! Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи. Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест, чистота и благодат. Защото тогава цветята разливат своя най сладък аромат. Защото тогава птичките пеят най-хубавите си песни. Защото тогава майката природа най-щедро раздава на своите любими чада всички радости и блага. Защото тогава сам Бог, чрез първите слънчеви лъчи, поднася и раздава новия живот на новия ден: живот любовен, живот мирен и благ, живот светъл, красив и благороден. Т. Ч.
към текста >>

Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото.
Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел.
към текста >>

И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето.
Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще. П. Г. П а м п о р о в Всред океана без компас Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Месната храна била напълно изключена, за да може да се запази чистотата на жизнените сили.
Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие. След това идвали часовете на обучението, които продължавали до обеда, който бил общ. Месната храна била напълно изключена, за да може да се запази чистотата на жизнените сили. Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците. След това идвало четене с висок глас, придружено с коментарии от най-напредналите. Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ.
към текста >>

Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота.
Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали. Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар.
към текста >>

Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина.
Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали. Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина.
към текста >>

И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя.
Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм. Любовта в най- ниското свое проявление е това, което хармонира всички органи и дава подтик на живота. Любовта е, която в своето истинско проявление става причина за пречупването на светлината, за идването на топлината и за растенето на растенията; тя е причина за всички хармонични и разумни отношения, които сега съществуват между хората, тя е причина и за наука и за всичко велико и смислено в света. Любовта е, която действа и се проявява в света и живота. Не е въпрос само за едно чувство, но е въпросът за един Велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа и на цялото човечество. И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя. Този, който има тази любов, той се радва на успеха и придобивките на всички хора, като на свои. В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат.
към текста >>

И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите.
Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме безсмъртния живот. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43448901176453