Търсене в текстове за 'Божествена Виделина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 362 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
към текста >>

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.
Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.
към текста >>

Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.
Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
към текста >>

Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи.
Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност.
към текста >>

2. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение.
Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>

Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува.
Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>

Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили.
Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува.
към текста >>

Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата.
към текста >>

Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически.
към текста >>

Виделината е която прояснява нещата.
Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека.
към текста >>

Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина.
Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди".
към текста >>

3. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени.
Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата.
към текста >>

Изречи: „Да бъде виделина!
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина!
към текста >>

" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина!
Приготви се тогава за работа. Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>

" - и в него ще настане виделина.
Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>

„Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>

„Да бъде виделина!
Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината?
Ст. Карапетров ЗА КРАСОТАТА Мястото на красотата в живота е много по-голямо, много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед, макар днес много хора, да мислят, че нуждата от красотата е последна нужда. Човек, който има само физиологични нужди, който се храни, за да живее, живее, за да изработи храната си, в тесния кръг на тия нужди, не чувствува голяма потребност от красота, която, вместо да го ползува, по-скоро ще му додява. Каква полза наистина от една прекрасна картина или статуя за човек, чийто стомах е празен и който през тъмните очила на глада вижда всичко черно, мрачно, безнадеждно? Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината? Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава? Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират А красотата е качество на душата.
към текста >>

Защото, както няма извор без вода и ден без виделина, така няма и душа без красота.
Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата. Между тия сенки се лута заблуденият човек и всуе търси красотата и чрез нея — щастието. Той трябва да обърне търсенето си навътре в себе си, в своята душа. Защото, както няма извор без вода и ден без виделина, така няма и душа без красота. Красотата в душите ще се отрази, в отношенията между хората, в общественото устройство, в правовия ред, в науката, литературата, изкуствата, философията, морала. Тя ще се отрази в контурите, във формите и в съдържанието на величествената и прекрасна сграда на общочовешкото щастие. Красотата ще спаси света — красотата, която грее в човешката душа!
към текста >>

5. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?
към текста >>

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си?
"Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
към текста >>

И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.
към текста >>

Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти!
Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете! Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота! О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак!
към текста >>

* И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа.
О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак! Сърце, изпълнено с копнежите на суетата, с желание да бъде силно да се наложи в света! Да бъде умно да владее човека, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата! – Идеал, мечта на всички спящи души!
към текста >>

И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие.
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие. И стана ново Небе и нова Земя! Ден първи на възроденото човечество. Ден първи за възкръсената човешка душа!
към текста >>

6. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
към текста >>

За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес? Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен? За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
към текста >>

7. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина".
Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)".
към текста >>

Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.).
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай.
към текста >>

най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство.
С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай. А пък аз ви казвам, че който се гневи на брата си, ще бъде повинен на съд; и който му рече лоша дума, ще бъде повинен пред обществото, а който му рече: безумни, ще бъде повинен за пъкъла. Затова преди да се явиш пред Бога, помири се и се спогоди с брата си и противника си, за да не попаднеш в тъмница.
към текста >>

Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света".
В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си!
към текста >>

Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода.
Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго".
към текста >>

Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите.
Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца.
към текста >>

8. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние, съвременните хора, ходим с нашите запалени свещи вечерно време, но божествената светлина още не е дошла до нас.
Ако искате да разберете живота без светлина, тоя живот не може да се разбере. Светлината носи всичките възможности за човешкия ум на земята, за човешката душа, за човешкото сърце и за човешкия дух. Тия възможности трябва да се изучават. Съвременните хора много малко се хранят със светлина. Те я икономисват, за да печелят от нея — „знание имам, светлина имам само заради мене". Ние, съвременните хора, ходим с нашите запалени свещи вечерно време, но божествената светлина още не е дошла до нас. Първият член на новото верую е: „Аз вярвам в светлината, която ми носи всичките възможности". Вие не се оставяте да ви гали светлината, а искате да я галите вие, да я хванете. Това е користолюбие. Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш.
към текста >>

Светлината, това е виделината в нас, знанието.
Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш. Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става. А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света. Светлината, това е виделината в нас, знанието. Тя ще ни даде свободата. Ние сме потопени в светлината. Трябва да я оставим да гали всека клетка, за да остави благословението, което тя носи в себе си. Не се опитвай да складираш светлината някъде. Ти ще оставиш тя да минава и да заминава и ще се научиш да слушаш нейния глас.
към текста >>

Въздухът е носител на божествената топлина, чрез която животът започва да се изявява.
Ти ще оставиш тя да минава и да заминава и ще се научиш да слушаш нейния глас. Вторият член на веруюто е да приемеш въздуха. Въздухът е свързан с човешката мисъл. Ти не можеш да използуваш светлината, ако не знаеш да дишаш. Ако не знаеш да дишаш, животът не може да се прояви. Въздухът е носител на божествената топлина, чрез която животът започва да се изявява. Ние сме потопени във въздуха. Той е средата, в която живеем. След това имаме водата, имаме и храната. те са условия. Водата е носителка на живота.
към текста >>

Да ти е приятно, че дишаш и че божествената топлина влиза в твоята душа.
Ние щяхме да минем в света на хармонията. И тоя живот е добър, само че пътят, по който минаваме, е много удължен. По закона на свободата трябва да възприемеш светлината. Да ти е приятно, че живееш в светлина. По закона на свободата трябва да приемеш и въздуха. Да ти е приятно, че дишаш и че божествената топлина влиза в твоята душа. Като ходиш, не трябва да мислиш, от къде ще вземеш въздух на заем, а да ти е приятно, че Господ ти е дал такъв свят, че те е кредитирал и в планината, и в къщи, и навсякъде. После да благодарим, че имаме жажда и при всеки източник можем да пием вода и да утолим жаждата си. Светлината, въздухът, водата и хлябът, това са четирите прояви на любовта в света. Приемете светлината с любов, и умът ви ще се освободи от всички тежести. Приемете въздуха с любов, и сърцето ви ще се освободи от лоши чувства.
към текста >>

9. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат.
Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат. Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между з65-те дни да имате един ден на Любовта. И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ София, 24 август -7 септември 1924 Сега, ние се намираме в съборните дни.
към текста >>

КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА София, 22 август 1928 Днешният ден е ден за работа -първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа Досега вие не сте работили.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използува, за да разреши задачата на своя живот. Aз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, а още сега, още този момент? *** 9. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА София, 22 август 1928 Днешният ден е ден за работа -първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа Досега вие не сте работили. Днешната работа ще определи вашето бъдеще за цялата вечност Ще знаете: днешният ден определя вашето бъдеще. Той е един от най-красивите дни на живота ви във вечността. Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10.
към текста >>

Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11.
ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния. Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11. ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ София, 19 - 21 август 1931 У всички трябва да се яви желание да придобият истината. Придобият ли истината, те ще забогатеят ще имат условия да учат Сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад. Славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с радост и веселие. Защо?
към текста >>

10. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>

По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.
Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия.
към текста >>

той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване.
На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.) ** Из сп.
към текста >>

11. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др.
В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр.
към текста >>

Виделината, която ни заобикаля е необорима!
Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов.
към текста >>

Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни.
Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е.
към текста >>

Бог се представя за виделина без никаква сянка.
Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко.
посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила.
към текста >>

Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас.
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр.
към текста >>

12. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки.
към текста >>

И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на Работа.
Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа. Той действително е свързан с цялата вселена чрез връзките на мисълта. И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на Работа. Ще седя тук толкова, колкото Господ иска - дотогава, до когато Господ иска. Учителю, готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устройвай пътищата ми, Ти направлявай стъпките ми! * * * Ние бяхме съдени в един незаконен процес. “Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците?
към текста >>

13. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл.
Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В.
към текста >>

— Всичката еволюция по някога се свежда за някого само към това: — да бъде буден, когато другите спят — и да работи за реализиране на една Божествена идея.
И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето. — Тогава как ще надраснем себе си, да ускорим еволюцията си? — Всичката еволюция по някога се свежда за някого само към това: — да бъде буден, когато другите спят — и да работи за реализиране на една Божествена идея. Помнете, смели трябва да бъдете, a смел е този, който като е изгубил всичко — нищо не иска. Любомир Изгрев Звездите редеят по ясното, синьо небе. Зора се сипва. До късно през нощта града шумеше от опияняваща музика. Сега е тихо.
към текста >>

Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците! И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
към текста >>

И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе!
И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците! И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората. която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общата наука е като виделината — прониква всичко.
И ако искаме да разгадаем съдбата на човека по този път, затова ни е необходимо да вземем ред данни в съображение — височина на ръста, широчина, разните съотношения на разни части на тялото, датата, часа на раждането и т. н. На тази база са изградени и обективните окултни науки, като астрология, физиогномия, френология, хиромантия и т. н. А от гледището на общите идеи, определението на съдбата е много просто. Според сегашната специфична наука, няма връзка между явленията във физическия и психическия свят. А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората. Общата наука е като виделината — прониква всичко. И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга. Няма по красив обект за изучаване от човешкото лице, и места през които е минавал човешки крак са по красиви Любовта винаги се предава чрез мекотата, а знанието, мъдростта.
към текста >>

Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга.
А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората. Общата наука е като виделината — прониква всичко. И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга. Няма по красив обект за изучаване от човешкото лице, и места през които е минавал човешки крак са по красиви Любовта винаги се предава чрез мекотата, а знанието, мъдростта. — чрез мекотата — и за да има правилно съотношение между Любовта и Мъдростта, между чувствата и мислите, трябва човек да регулира мекотата и якотата, и те едновременно да съществуват в човека — в мускулите. Сега, знание ви трябва— знанието на общата наука, което е знание на душата. Има и друго едно същество във вас което трябва да слушате — наричат го висшето „аз" — това е душата на човека. Човек си има един Господ в себе си, който е свързан с великия Господ в света.
към текста >>

И всеки един трябва да почне с проучване на себе си, за да се добере до великата божествена мъдрост и каквито мъчнотии имате, постарайте се да ги премахнете посредством знанието.
Има и друго едно същество във вас което трябва да слушате — наричат го висшето „аз" — това е душата на човека. Човек си има един Господ в себе си, който е свързан с великия Господ в света. И този Господ е носител на всяка наука. Защото науката ни трябва сега. Любовта, която иде в света без науката не може да се използва. И всеки един трябва да почне с проучване на себе си, за да се добере до великата божествена мъдрост и каквито мъчнотии имате, постарайте се да ги премахнете посредством знанието. Сега, ще оставите на почивка вашите религиозни идеи и схващания, и не е важно какво вярвате, а какво знаете и какво можете. Когато хората са събрани на едно место и действат в една посока тяхната мисъл е силна и образува цяло космическо течение. И хората трябва да се научат до впрягат мисълта си, и да я поставят на работа. И религиозните хора трябва да напуснат своите религиозни вярвания и да дойдат до научното познание на нещата. Вярата не съществува без знанието.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виделината прониква в тъмнината.
Прости Господи — признавам, съгреших, но нали тъй съм чувал, че Ти си всеблаг и всемилостив? Тогава милост Господи, милост прося. Очите ми нека са склопят за тих сън и мир да настане в душата ми. Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща. И това, което има — дава, а това, което няма — моли да им се даде … Звездите трептят и почват да гаснат една по една. Виделината прониква в тъмнината. Утринен зефир полъхва, помръдват листата, пробуждат се и си кимат главите едно на друго за утринен поздрав. Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора. Изток порозовява и заблестява слънцето в своята царственост. И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва.
към текста >>

Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло.
Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим.
към текста >>

Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II.
Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва?
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м.
към текста >>

Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция.
Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия.
към текста >>

И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека.
Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления.
към текста >>

В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина.
Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки. В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина. Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи. Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много.
към текста >>

Въздух чист, атмосфера Божествена.
В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога.
към текста >>

Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си!
Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест. Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята.
към текста >>

Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага!
Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи! Очите блестящи гледат лъчезарните багри.
към текста >>

Ума и сърцето си за Божията виделина!
Колко приятно е светлината, която се разлива около нас! Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта!
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като попадне една Божествена мисъл в неговия ум, той я посажда като семка, пониква и дава много плод.
Хората които живеят по екватора нямат почти никаква култура. Те не мислят, а са хора повече на чувствата, на сърцето, но не и на ума. А умерените пояси и северния полюс, имат по добри условия за развиване на човешкия ум. За да познаете интелигентността, гениалността на един човек, дайте му на разположение известни блага и вижте как ще ги използва. Гениалният човек използва най-разумно всички блага които природата му дава. Като попадне една Божествена мисъл в неговия ум, той я посажда като семка, пониква и дава много плод. Той знае как да отглежда и култивира мислите, които идват в неговия ум и да използва онова богатство което те носят. По този начин той храни своя мозък и подържа нормалната дейност на всички мозъчни центрове. Затова в него всички сили и способности се проявяват хармонично. А обикновеният човек не може да храни мозъка си, вследствие на което и способностите му не могат да се проявяват нормално. И затова той често се оплаква, че паметта му е слаба, че ума му не работи и пр.
към текста >>

Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за виделината.
Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час. Като цар го очакваха, като разбойник го хванаха. Той спасяваше всички, а себе си не пожела да спаси. По царски път трябваше да върви, а мина по трънлив път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения. Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за виделината. За тълпата Исус свърши на кръста, а за ония, за които беше дошъл, Той възкръсна. Божественият план на нещата е непонятен за хората. Великата светлина идва за ония, които широко разтварят портите на своята душа; Великата жертва на Христа можеше да ползва само ония, които възприеха и повярваха в неговото слово, а любовта му можеше да дойде само в сърцата на тия, които любеха Бога. Такъв е великия Божий закон . . .
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виделината и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр.
Севлиево, 6 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя. Виделината и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189) – Влад Пашов. Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г. Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото.
към текста >>

Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост.
Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото. Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания. Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията.
към текста >>

Във всеки човек има божествена искра, висше начало.
Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си. милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите. Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател. Цел на човека е да придобие съвършенство, да достигне първообраза. Доста е това за него.
към текста >>

Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст.
Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете.
към текста >>

Виделината и тъмнината.
Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
към текста >>

Думата виделина означава това, което има знание.
което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“.
към текста >>

Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто.
към текста >>

Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове.
към текста >>

Този слог се съдържа в думата виделина.
— това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
към текста >>

Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“.
Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.
към текста >>

Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън.
към текста >>

Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.
Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
към текста >>

Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота.
към текста >>

Виделината пък се добива чрез знанието.
Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека.
към текста >>

За да стане умен, човек трябва да има виделина.
Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха.
към текста >>

Виделината е условие за живота.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха.
към текста >>

а а виделината той работи.
но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи. Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека.
към текста >>

Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка.
Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи. Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки.
към текста >>

За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това.
към текста >>

Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем.
към текста >>

Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички.
Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.
към текста >>

В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас. Всеки човек.
към текста >>

Смъртта иде от неразбиране на виделината.
законите, които създават, си причиняват ред неприятности. Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине.
към текста >>

Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи.
Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
към текста >>

Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си.
Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към текста >>

Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост.
Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.
към текста >>

И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
към текста >>

Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи.
към текста >>

За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи.
към текста >>

Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме?
към текста >>

Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба.
към текста >>

Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи.
Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, във вас.
към текста >>

Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината.
Къде остава тогава уважението ти и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие. Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
към текста >>

Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината.
към текста >>

Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината.
към текста >>

Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към текста >>

Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината.
Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават.
към текста >>

Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината.
Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
към текста >>

Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават.
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.
към текста >>

Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
към текста >>

Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината.
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери.
към текста >>

Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат.
към текста >>

Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината.
И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия.
към текста >>

Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата.
към текста >>

„Виделината свети в тъмнината“.
Като пълнят и изпразват стомните, те ще разберат защо сърцето се пълни и изпразва. Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят. „Виделината свети в тъмнината“. Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага.
към текста >>

Има едно правилно разбиране на виделината.
Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят. „Виделината свети в тъмнината“. Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот.
Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина. Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота.
към текста >>

И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята.
„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С.
Нека спре тя поне пред границите на нашата малка България, която има нужда от сили за творчество и няма да спечели нищо от разрушението. Ние проповядваме Ново Учение—учението на Любовта, което е едновременно учение на върховната Правда и на върховната Мъдрост: Прави добро, живей с мирни намерения, стремежи и постъпки, и нищо не ще може да те засегне. Защото над силата на човека, стои силата на Бога! Над с йогата на оръжието стои силата на Правдата! Над временното тържество на човешкото безумие и самомнение, стои вечното тържество на Божия закон! Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С. Калименов Молитва При Твоите нозе, о, Татко, коленича, че моето сърце синовно Те обича. * Ти чуй го как страдай с болежите човешки! Смили се, Татко! Дай, дай лек за тез болежки! * И нека Твоят лъч, о, Слънце на живота, засвети в шир и длъж над кръвната Голгота.
към текста >>

Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание.
Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята.
към текста >>

И рече Бог: Да бъде виделина!
Кои са били там? — Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина! — и стана виделина. И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“.
към текста >>

— и стана виделина.
— Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина! — и стана виделина. И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“. Този е вторият ден — денят на разделянето — отделя се една вода от друга вода.
към текста >>

И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ.
Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина! — и стана виделина. И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“. Този е вторият ден — денят на разделянето — отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него Бог не е казал, че е добро.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И виделината свети.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 207 - год. X. Севлиево, 6 февруари 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Единство Химн на Любовта (стих.) – В. Недев. Към будните души – Николай Шеерман Словото на Учителя. И виделината свети. (из неделната беседа – 21 ноември 1937 г.) Югославско-български кооперативен институт. Позив Месото като „културна“ храна – Г. С. Лозя градини Астрологията като увод в херметичната наука – Влад Пашов Из науката и живота. Астрономия – по К. Фламарион Книжнина ЕДИНСТВО Както в природата съществуващо различни течения и влияния, така и в живота на хората, който представлява част от тоя на природата, съществуват различни течения и влияния.
към текста >>

Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И виделината свети (из неделната беседа „И виделината свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот. Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор). Надявайки се да получим Вашата ценна подкрепа и съвети, ние ви изпращаме нашите братски поздрави в Единството на неделимия Вечен Живот. Николай Шеерман Главен секретар на международното братство „Човешкото семейство“ Адрес: N. Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И виделината свети (из неделната беседа „И виделината свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Съществено е това, което при всички условия в живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
към текста >>

Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне.
Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете? Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога. Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове. Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората.
към текста >>

Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете? Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога. Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове. Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората. Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение.
към текста >>

Към всичко, към което се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
Дойде ли ви някаква идея, и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои една наука или едно изкуство, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука искате да постигнете, любов ви трябва. Към всичко, към което се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите у дома си да излекува онези от вас които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите в себе си великата Божия любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
към текста >>

Тази Божествена любов не се предава с думи.
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Че, тя влиза свободно през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. От всички ни се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов. Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКИ КООПЕРАТИВЕН ИНСТИТУТ. ПОЗИВ Кооперативизмът е рожби на обществения и стопански развой. Той се род л в дълбоките недра на живота, сред неговите големи противоречия.
към текста >>

В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука.
Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача — да дадат един нов потик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия.
към текста >>

Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука.
Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете.
към текста >>

Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света.
И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата.
към текста >>

И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес.
Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът.
към текста >>

Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура.
И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава светът ще бъде обвит с Божествена светлина и сам по себе си ще се оправи.
Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина. Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествена светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън. Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа.
към текста >>

Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде.
Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране. „Няма нищо ново под слънцето“. Но има нещо ново над слънцето. „И вятърът вее където ще и гласът му чуваш, но не знаеш откъде иде“. Така е с всеки, който е роден от Бога. Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане.
към текста >>

И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум.
И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението!
към текста >>

Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.
И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . .
към текста >>

Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . .
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.
Виждаш че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана. — Ще стане разбира се. Човешката душа с богатство не може да се задоволи, с къщи не може да се задоволи, със слава не може да се задоволи — с нищо не може да се задоволи. Единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувстваш в себе си Божествено то, което дава всичко. Бог е единствения, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всека душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, когото обича тя, обича всички хора.
към текста >>

„В царството на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта!
“ * „Когато ти говоря — не ме слушай! . . Това е гласът на моя ум — външната сила в низините, който гори и трови! „Когато мълча, приближи се до мене и се помъчи да проникнеш в дълбочината на съзнанието си й да чуеш с любовта в душата си моето свещено слово. „То се лее в самотата на мълчанието, и ако можеш да го разбереш, то ще ти открие тайната на живота, който носи сила и безсмъртие за тебе! „В царството на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта! „Върви към него! „Милиони са частите Му — Едното е цялото! . . То се съдържа във всичко и всичко е част от него. И когато започнеш да четеш в Него, ти ще познаеш законите вън от Него, които са неговата изявена скрита същина.
към текста >>

* „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо.
* „Аз съм сила с два ума: — В низините — робувам — във висините — царувам. „Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината! „Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш!
към текста >>

* „Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и виделината на духа!
„Ако ме любиш —ще пребъдеш в мене — Защото сам съм Любов! * „С ума си — не можеш ме схвана. „С ръката си — не можеш ме хвана. „С очите си — не можеш ме видя. „А с ухото си никога не ще чуеш свещения ми глас, чрез когото е станало всичко в света. * „Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и виделината на духа! „И говоря на духа ти, с езика на благостта — чрез устата на съвестта. „С езика на децата се казвам Бог! „С езика на мъдреца - Природа. „С езика на посветените — Незнайната сила в силите на Небесата! „Върви смело към светлината на моята сянка — разума на съвършените!
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен!
към текста >>

— — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .
към текста >>

„И със силата на обичта — „Изяви моята Божествена красота .
. . . Аз съм вложен в основата на твоята незнайна същина! . . . „Наричат ме — Бог - Любов! „Събуди ме! „И със силата на обичта — „Изяви моята Божествена красота . . . За да завладеем света. „И му дадем мир, живот и светлина. „Можеш ли ти да не доловиш в хармонията на живота, която се гради върху основите на добродетелта?! . . .
към текста >>

„А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността!
— Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя! „А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността! — — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях! . , .
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина.
Няма друго същество в света, което да мисли за вашето добро така, както Бог мисли. Ничия мисъл не може да се сравни с мисълта на Бога — нито мисълта на майката, нито мисълта на бащата, нито мисълта на брата или на сестрата, могат да се сравнят с онази първична мисъл, която Бог има. Следователно, ако майка ви или баща ви, ако брат ви или сестра ви ви обичат, ще знаете, че това се дължи Божията мисъл, която Той храни към вас. Какво нещо е Бог? Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина. Сърцето на човека да бъде проводник на всички добродетели, а сърцето му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава. Сега, при всички гледища на хората, ще се зададе въпроса: Кой е правоверен? — Това е стара история. Има правоверни млади хора, има правоверни и стари хора. Всеки човек, който не разбира своята личност желае благото само за себе си, той ще остарее.
към текста >>

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език.
към текста >>

В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!...
Ала макар да са най-разнообразни формите на моите прояви, но една съм аз всякога в тяхната основа: В материята — Аз съм силата, чрез която се организира да се проявя като живот! В живота — Аз съм движението, чрез което се проявява, като целесъобразна мъдрост. В Мъдростта — Аз съм Любовта, чрез която тя расте! В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете! В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!... Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света! * И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна? Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . .
към текста >>

Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата!
В живота — Аз съм движението, чрез което се проявява, като целесъобразна мъдрост. В Мъдростта — Аз съм Любовта, чрез която тя расте! В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете! В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!... Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света! * И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна? Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . . Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе?
към текста >>

* И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна?
В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете! В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!... Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света! * И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна? Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . . Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе? Да пребъдваш във всяко едно съзнание и да виждаш, че в него си ти, както и то в тебе? Да прозреш и в недомислието мисъл, защото зад него съм Аз!
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на Божествената, на Духовната Пролет.
Сърцето туптеше до пукване. Най-после Той дойде! . . Великият Ден на Великата Пролет. Великият Ден на вечната. на Божествената, на Духовната Пролет. Ден Първи! . . Ден Първи за душата! Ден Първи на Новата Ера! Ден Първи на Космичната Пролет, когато цветята на душата имат вече всички условия свободно да растат, свободно да цъфтят, свободно да връзват плод в обмяната светлина на Новия Ден.
към текста >>

Тя носи за душите радост, мир и виделина.
Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта. В светлината и топлината има радост и веселие. Иде това, за което копнеят всички души. Иде силата, която ни обновява и подмладява. Иде Любовта, в която няма болест и смърт. Тя носи за душите радост, мир и виделина. Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове. Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява.
към текста >>

Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята.
Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост. „Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . . „Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви. и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни? Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън.
към текста >>

* Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота.
Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля. * Снегове се разтопяват, текат буйно вcu води; бури, хали отлетяват — няма вече мрачни дни. * Небето се разяснява скоро ще се стоплим ний природата зацъфтява — хубост нам ще тя разкрий * Ще разтвори цветовете от милите рози пак, на зефира чрез крилете, ще ни праща аромат. * И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини. * Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота. Дочо Т. Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта. Първите му лъчи осветяват нашите лица. Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли.
Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби. Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори. Действителните качества на истинския човек — това са любовта и мисленето. Човек, който притежава тези качества, той излъчва из себе си дела, които носят само добро, само щастие и освобождение.
към текста >>

Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете.
Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие. Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете. Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне.
към текста >>

Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т. е.
Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия. По човешки е така, но не и по Божествено. Влажното, мъгливото време не трябва да ви смущава. Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т. е. в самата влага. Влажните дни са магнетични. Който не е свикнал на влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага. Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства.
към текста >>

И всичката тази война произтича от факта, че Божествената любов в човека не е взела още надмощие.
Той е воювал и със себе си. Микробите и до сега още не са победени. Вземете, запример. тази бубоническа чума. И колко микроби има още, с които човек се бори. И всичката тази война произтича от факта, че Божествената любов в човека не е взела още надмощие. Човек живее още за себе си. Общ закон е: човек трябва да живее за обществото. Обществото трябва да живее за народа. Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество.
към текста >>

И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов.
И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее? И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ.
към текста >>

Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина, любов и сила.
Ал. Г. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза. Ако има потоци и реки — има и извори, от които водата извира. Ако има живот — има и извор на живота. И както Слънцето, което виждаме да изгрева и залязва е изворът на физическия живот, така и Бог, духовното слънце, е извор на духовния живот. Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина, любов и сила. Бог е централната и върховна идея на нашия живот, средоточието на всичко. И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето.
към текста >>

Практически окултизъм От Д-р Лумис Бхагават Гита Божествената песен.
Реалността на невидимото от А. Безант. Необходимост от прераждане от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм От Д-р Лумис Бхагават Гита Божествената песен. Мистицизъм от Ана Безант, мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдеще развитие, от Ч. Ледбитер. Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят!
* Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар! В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини. Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет.
към текста >>

Закон в природата е: ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, ще те сполети най-голямото нещастие в света.
Така и хората подпушват своите енергии. Те допущат в себе си лоши мисли, лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон. Ако някой подпуши в себе си най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Закон в природата е: ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и с чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Те да работят за нашето благо в света. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем“.
към текста >>

Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света.
Значи, има нещо велико в света, което направлява целия живот. Всичко, каквото става в света, тя го използва за добро. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото се случва в живота на онези които любят Бога, ще се превърне в добро“. Сегашните времена изискват от човека да концентрира мисълта си в права посока. Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля.
към текста >>

Спасението на човека седи в онази Божествена топлина.
Казано е в Писанието: „Всичко, каквото се случва в живота на онези които любят Бога, ще се превърне в добро“. Сегашните времена изискват от човека да концентрира мисълта си в права посока. Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора.
към текста >>

Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила.
Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят.
към текста >>

Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина .
Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на младостта, празникът на новия живот. Г. К. ЦАРЯ НА ЖИВОТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която нежно ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък. Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина . . . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!...
към текста >>

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!...
Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина . . . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . .
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е Божествена енергия.
Ти можеш да се влюбиш в картините на някой художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга, или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползва. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва. Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича.
към текста >>

Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина.
Второто положение: за да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си. като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. Христос казва: „Аз дойдох в света да работя“. Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина. Докато има виделина в този живот, работи. Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос труден за разрешение Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата.
към текста >>

Докато има виделина в този живот, работи.
И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си. като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. Христос казва: „Аз дойдох в света да работя“. Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина. Докато има виделина в този живот, работи. Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос труден за разрешение Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви.
към текста >>

Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре.
мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат.
към текста >>

Христос е истинната виделина.
Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им. Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и трудности. Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни. Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава. Христос е истинната виделина. Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“.
За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др.
към текста >>

И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др. Земята ще се превърне на райска градина, в коя го ще живеят човеците, ще хвалят и славят своя Бог в пълнотата на своето сърце, ум, душа и дух, и ще бъдат истински братя и сестри.
към текста >>

30. -

Човек, в който тази Божествена искра още не е запалена, в който огънят е за ровен дълбоко в пепелта, той може да има отличен ум, но злобно сърце, корав нрав, свирепи и жестоки постъпки.
Но за да направи и най-малкото добро, човек трябва да бъде облечен в дрехата на любовта. В него трябва да е пламнал свещеният огън. А неговата запалка е вложена във всеки човек. Всеки без изключение носи в себе си искрата на свещения огън. Само тая искра го определя като човек със съзнание, ум и сърце. Човек, в който тази Божествена искра още не е запалена, в който огънят е за ровен дълбоко в пепелта, той може да има отличен ум, но злобно сърце, корав нрав, свирепи и жестоки постъпки. Единственият капитал на човека, траен през всичките векове, е доброто, което той е могъл да направи. Това е съкровище, което нито ръжда, нито молец разяждат. Като види едно добро, духът на човека се повдига, той се окуражава и е готов на подвизи. Чрез доброто, той служи истински на живота. Чрез доброто той гради основите на утрешното общество.
към текста >>

Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода.
Света и прогреса се крепят на добрите хора. Доброто се състои в това да правиш туй, което Бог изисква, което природата е определила. Всека естествена, разумна, навременна и полезна постъпка е добро. Добро е това, което е полезно за този, който го прави и за онзи, на когото го прави. Доброто е това, което никого не уврежда, а на всичко е полезно. Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода. Доброто е безкраен извор на творчество и постижения. Що е добро? Доброто е способността на човека да се жертва за благото на другите. Добро и жертва са синоними. Който е избрал пътя на доброто, той е свободен и силен.
към текста >>

Пламен РЪКАТА ТВОЯ Ръката Твоя да целуна ръката ти от светлина: да пия от дланта й лунна разумната виделина.
Да вярваме! Да не се отчайваме! С нови сили да вървим напред. Велико е бъдещето. което ни очаква, но велики трябва да бъдат и усилията ни, за да го достигнем. Пламен РЪКАТА ТВОЯ Ръката Твоя да целуна ръката ти от светлина: да пия от дланта й лунна разумната виделина. * Ръката Ти — крило духовно — е лост на Твоята Любов: тя пътя ми строи грижовно, чертае го със благослов. * Ръката Твоя, цвят ухаене, да вдъхна аз желая с плам: цветар си Ти, Творец омаен, щом Твойта длан е цъфнал храм. * Ръката Ти, кога целувам, я виждам златен водопад: във символа й се любувам на Твоя щедър дух, богат. * Ръката Твоя ме научи, как в малкото да съм велик издигайки се, тя сполучи да ми открие Бога в миг. * Ръката чиста, лъчезарна с любов подай ми трети път: към Теб душа ми благодарна тежней, Учителю, — без плът.
към текста >>

31. -

Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани.
Топлината предразполага хората. „Топлината и светлината в света имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушено и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче топваната, която съгражда и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението на света. Дето има движение, там е животът. „Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“ Сега сме пред пролет.
към текста >>

Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества.
Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде. Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа.
към текста >>

32. -

Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
– Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това. Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.
към текста >>

Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш.
Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи. А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд. Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш. Да не проповядваш преди да си свършил. Някои неща са странни. Хората се бият на бойното поле, с милиони хора умират. и той не отива да се моли да престане войната, а дошъл да се моли тук, че хората играели с музика, — Бог щял да ги съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“.
към текста >>

Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля.
Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди.
към текста >>

Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро.
Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го.
към текста >>

Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората.
Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание. Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа.
към текста >>

Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея.
А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . . Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано — носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също.
към текста >>

В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр.
Мисълта създава, организира нещата. Начало на всичко е мисълта на Великия. В Евангелието е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли.
към текста >>

Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори.
И около този свещен извор се разцъфтяват дивните цветя на вярата, надеждата и любовта. Това са разцъфналите души, които, както кокичето пробива снежната покривка, пробиват тъмните наслоения на човешките заблуди, на омразата й лъжата, и се къпят в светлината на свободния дух. Те са вестителите на новия ден, които ни насърчават и вдъхновяват в нашите усилия към добро и красота. От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование? Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат? Днешните събития!? Те — пробудените, освободените и озарените от първите лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят! Ледени планини се разчупват на грамадни блокове, които се движат в безпорядък и се блъскат със страшна сила. В бурния океан на живота, който страхотно бучи днес върху нашата изстрадала планета, се рушат вековни прегради, падат идоли един след друг.
към текста >>

33. -

Това е новата книга: Извор, през който изтича Божествената любов, извор, през който изтича Божествената мъдрост, извор, през който изтича Божествената истина.
И ако ние не успеем да влезем напълно в него, то поне, като Мойсея, от високия връх на духовното издигане, ще можем да зърнем от далеч, ще можем да хвърлим поне един единствен поглед върху обетованата земя, която човечеството все още не е намерило, лутайки се и до днес в безводната пустиня на своите заблуждения, престъпления и грехове. Ще я зърнем, ще я видим, жива, реална и действителна, пред нас, близко до нас, и тогава ще умрем, ако не ни е дадено да влезем в нея. Говорейки за тази нова земя, която днес човечеството търси в своите лутания в пясъчните бури и в безводните пространства на настоящето, ние знаем, ние имаме пред вид, че в нея ще царува и един нов, некоронован цар — новата книга. В същност, този нов цар не ще бъде нищо друго, освен проводник на великите божествени сили на любовта, на мъдростта и на истината, които ще бъдат истинските и вечни владетели и господари на новата земя, до която обновеното и възродено човечеството ще се добере след всичките свои страдания, изпитния и търсения. Нова книга! Това е новата книга: Извор, през който изтича Божествената любов, извор, през който изтича Божествената мъдрост, извор, през който изтича Божествената истина. . . Може би мнозина биха били изненадани и биха се оказали в положението на „неверни Томовци“, ако ние кажем, че тази книга вече съществува, и че тя съществува не някъде другаде, а именно в България- Че тя не може да се намери, днес за днес, ни къде другаде, освен в България. . . — Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н. и т. н.
към текста >>

Из океана на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина, представляващ това Слово, ще почерпят всички, кои го ще се нарекат творци на една нова литература.
Но то съществува. И то ще пребъде във вековете и хилядолетията. Тогава, когато в праха и на най-забравените стари книги не бихме намерили, въпреки най-усърдни търсения, имената на днешните наши и чужди писатели и литератори, тогава, когато може би вече не ще съществува нищо от днешната литература на човечеството, в далечните, криещи се в мъглявините на бъдещето хилядолетия, — дори и тогава ще сияе с ярки светли краски и ще чертае огнена бразда в съзнанието на ония далечни поколения, името и словото на Учителя. Със златни букви, от нетленно злато, ще остане завинаги записано: Некога, в малката страна България, из малкия български народ, излезе човек, който ни даде светлината, която ще пребъде во веки. Истинската нова литература, за България и за света, ще протече из струите, идващи от Учителевото слово. Из океана на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина, представляващ това Слово, ще почерпят всички, кои го ще се нарекат творци на една нова литература. Те ще пият до-насита, ще понесат, ще усвоят това, което са способни да вземат, това, което са способни да носят, от Учителевото слово и ще го предадат във всичките видове литературни форми. И днес съществуват слаби опити в това направление, но те си остават само опити, които са много далече от истинското майсторство, от което се нуждае живота на бъдещето. Истинските майстори, обаче, не ще закъснеят да дойдат. Божественото здание се гради с план. Ако човешките здания и предприятия никога не се почват без план, то колко повече се отнася това до Божественото здание се гради с план.
към текста >>

Христос казва: „Вие сте виделината на света“.
От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност? Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство какво разбирате вие?
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина.
В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн.
към текста >>

А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?!
Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
към текста >>

Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието.
. . Да бъдеш благословено!. . . Нова Загора, (Из „Моите записки“) 1917 год. Карл Насса. Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен. Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената.
към текста >>

Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание.
Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е идентифицирала с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение. Душата, която има това съзнание, е за винаги изтръгната от мъките на съществуването, тя не чувства нуждата, от прераждане, но заема място, след своята смърт, в блестящата редица от Безсмъртните Съвършени. В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове. Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен.
към текста >>

Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля.
В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове. Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен. Всеобщата Любов се движи в своя собствен дом, без да срещне нещо, което не е самата тя. Това е, наистина, златната възраст, висшето Единение, съвършената Взаимност, абсолютната Общност: те са слуги, които се носят като господари, и господари — като слуги.
към текста >>

При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи.
към текста >>

Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2.
Той е великото и разумното в живота. Човешкото ограничение се простира до там, додето човек продължава да греши. Щом престане да греши, нема вече никакво ограничение. Човек е, следователно творец на съдбата си в условията, в които живее. Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но по прекрасен е Твоя меч, неговото блестящо острие, което прилича на разперено крило на божествената птица Вишну, пронизано от гневния червен блясък на залязващото слънце.
Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват! 53. Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със звезди и майсторски обкована със скъпоценни камъни. Но по прекрасен е Твоя меч, неговото блестящо острие, което прилича на разперено крило на божествената птица Вишну, пронизано от гневния червен блясък на залязващото слънце. То трепти като последен лъч на живота; то сияе като чистия пламък на битието, който поглъща всичко земно и суетно с едно могъщо пламване. Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със скъпоценни камъни; но Твоя меч, о Повелителю на гръмовете, е облечен с такава безмерна, страшна красота, че нямам сили ни да го гледам, ни да мисля за него. 54. Аз нищо не исках от Тебе; аз не Ти казах името си. Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе.
към текста >>

Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда.
всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр.
към текста >>

Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината.
И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов.
2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен.
към текста >>

Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата.
Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство.
към текста >>

* И пламна грешната снага на таз божествена душа, прескочи тя греховни праг, забрави рая тя почти, съмненья люти заглуши, обгърна я смертелни мрак.
* О, тя го любеше в тоз миг, но нейния пречисти лик не трябва там да се вести: на Бога дала скъп обет, от никой син на този свет не трябва тя да се плени. * ,О, любя, любя те, мой мил, но Бог за туй ме би затрил. аз нему длъжна съм довек, да служа вярно със любов, да слушам кроткия му зов, в грях да не падна на човек“. * — „О, нежно, хубаво дете, защо се плашиш от сърце, тоз Бог царува в сини свод, но тук, на красната земя, той няма дел. Ела, ела, ела да вкусим сладки плод, * Аз любя те, дете мое, ти цяла в мене се преле, дойди в самотния ми дом, красавице моя, ела, отдай ми свойта красота: не ще ни стигне Божи гром“. * И пламна грешната снага на таз божествена душа, прескочи тя греховни праг, забрави рая тя почти, съмненья люти заглуши, обгърна я смертелни мрак. * А той, в замяна, й дари милувки нежни и сълзи, които там в небесни шир, далеч от земна суета и от товара на плътта, не са смутили нейни мир. * О, тя е негова сега, той волни й дари крила, човеку, тоз неверник млад, безсмъртна, тя се повери, ала кой знае той дали е оценил тоз дар богат I * Да, вино, песни и жени и разни весели игри заведоха в далечен край другаря мил на таз мома — тя страдаше сега сама, скърби душа, сърце ридай. * Безжалостният земен цар не спомняше си веч със жар мечтателни небесен лик на нежното онуй дете, при нея веч той не дойде, не чу жалобния й вик. * — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми покой! * О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай.
към текста >>

Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот.
Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения? Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна?
към текста >>

Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа.
Ако се въведе дисонанс, както това се прави да се обогати хармонията, той всякога трябва да бъде разрешен, така че след мигновеното потръсване на слуха да следва още по-голямо изтънчена наслада. Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък. Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа. На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война.
към текста >>

По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава.
към текста >>

Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма.
Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо.
към текста >>

Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност.
Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима. „Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“. Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност. На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог.
към текста >>

Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3.
Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога. В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо възвишено, идеално. Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога. Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4.
към текста >>

Розовият цвят е символ на божествената любов.
Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12. Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила. Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота.
към текста >>

Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов.
Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях.
към текста >>

Истинското щастие е в проявата на божествената любов.
В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata). — Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините.
към текста >>

Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден.
В същност в религиите се съдържат велики окултни истини, само че изразени символично, алегорично. И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр.
към текста >>

Как може виделината да е сътворена преди слънцето ?
И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението.
към текста >>

И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина.
Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа. Основателите на религиите са били във връзка с невидимия мир. Но не само те, а и след тях първите представители на църквата са били във връзка с невидимия свет ; те са били окултисти в истинския смисъл на думата.
към текста >>

Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра.
Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост? Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра. Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки. Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите мисли, думи и дела. От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа.
към текста >>

Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината.
Според мнението на лекаря, причината за смъртта било „прилив на кръвта в мозъка“. Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>

И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество.
Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория.
към текста >>

Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост.
Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество.
към текста >>

Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период.
към текста >>

Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина.
Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина.
- Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвънка и да станат тия две течения: енволюционното или артериалното отвънка навътре и еволюционното или венозното - отвътре навънка. При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седяли затворени, и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина. Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама. Така говори природата: на умните и добрите - благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните - страдания, сиромашия и лишения. Защо? Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, която заобикаля жилищата им. Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма.
към текста >>

* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта.
към текста >>

Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината.
Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло. Той се оженил в 1594 г.
към текста >>

Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира.
се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето. Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си.
към текста >>

Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе.
Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт.
към текста >>

Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка.
Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден.
към текста >>

Той е противопоставил волята си на божествената воля.
според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог.
към текста >>

Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.
С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.
към текста >>

Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост.
Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.
към текста >>

Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля.
Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени.
към текста >>

Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога.
само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
към текста >>

Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях!
За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете? Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха.
към текста >>

Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога.
И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн. VIII, стр.
към текста >>

Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят.
на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
към текста >>

И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
към текста >>

Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария.
ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур.
към текста >>

И рече Той: — Да бъде виделина!
. . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори!
към текста >>

И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието.
И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата.
към текста >>

И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна.
И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената.
към текста >>

— И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.
към текста >>

Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
към текста >>

И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.
И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
към текста >>

И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите.
И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят.
към текста >>

Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие.
АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

- по силата на неговата Божествена интуиция.
По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена.
към текста >>

Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
" - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
към текста >>

Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени.
към текста >>

Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина.
Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата .
към текста >>

Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото.
„Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника?
към текста >>

Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека.
Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет.
към текста >>

Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците.
Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
към текста >>

Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
към текста >>

да се обединим в Единната Виделина.
Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва. ________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава.
към текста >>

Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество.
Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения.
към текста >>

Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици.
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
към текста >>

Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>

Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието.
Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка.
към текста >>

Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята.
В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
към текста >>

Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна.
към текста >>

Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст.
Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята. Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст. Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят. Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е гръцкия кръст с равни части. По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело.
към текста >>

Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов.
Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания.
към текста >>

В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв.
Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз.
към текста >>

Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса.
Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
към текста >>

Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас.
Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тъй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи. Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас. Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва.
към текста >>

Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз.
Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие. Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднъж във връзка с Бога, трябва да мълчим и да сучем божественото мляко, а след това в сладка дрямка да асимилираме тази храна, и тъй да растем. Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш.
към текста >>

Душата трябва да се предаде на свещения разтопяващ огън на тази пламтяща божествена любов.
Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот. Личният живот като че ли изчезва и тогава божественият се излива напълно. Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата вода“, ще влезеш веднага в Царството Божие, защото то е вътре в тебе. На Бога трябва да се кланяме всякога и всякъде в дух и истина. Истинската молитва е разтопяване на сърцето (съкрушение) в присъствието божие. Душата трябва да се предаде на свещения разтопяващ огън на тази пламтяща божествена любов. Това е една необикновено важна точка в нашия християнски живот. Само чрез унищожението на отделността може да живее в нас Вечното Слово, само доколкото ние умираме за себе си, може То да пребъде във нас. Тогава Духат Божи почива на нас и ни показва величието на вселената — на всичко божествено — и нищожеството на земното. Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си.
към текста >>

Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността.
Това е една необикновено важна точка в нашия християнски живот. Само чрез унищожението на отделността може да живее в нас Вечното Слово, само доколкото ние умираме за себе си, може То да пребъде във нас. Тогава Духат Божи почива на нас и ни показва величието на вселената — на всичко божествено — и нищожеството на земното. Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност.
към текста >>

Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа.
Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център.
към текста >>

Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи.
Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви.
към текста >>

О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас!
Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута.
към текста >>

Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите.
служи за фиксиране на ума и заякване на волята. Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове на светлината, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите. Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със светлината на славата и се подчиняват на сляпата фаталност на астралната светлина. Вие искате да Ви изпращам уроци писмено. Бих изпитвал всякога удоволствие да Ви давам всички осветления, които ми искате, и Вие ще ми пращате от време на време каквото искате и каквото можете, за да не угасне лампата на стария маг по липса на масло. 3. Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите. Но трябва да се учи, за да се намери: аз ви дадох ключовете и Вие трябва да се стараете да отворите. Всеки талисман има лице и опако. Име по две имена върху всеки талисман. 72-те имена дават, прочее, 36 талисмани За да разберете 21-ият ключове на буквите и 4-те редици на рисуваните числа, трябва да си послужите, с едно старо италианско таро. Лесно ще го намеците в Марсилия.
към текста >>

В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“.
пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
към текста >>

Светлината на Ахура (из Великата Божествена Мъдрост), от Тод. Ц.
4. Трезвеност. Идеен орган на съюзената учеща се въздърж. младеж. Год. IV. I — VII. 1922. 5. Светлината на Ахура (из Великата Божествена Мъдрост), от Тод. Ц. 15 лв. София. 1922. 6. Григорий Бостуничъ. Правда о Сюнскихъ протоколахъ (са приложешемъ новаго протокола и 4-хъ рисунковъ въ тексте). Митровица (Сремская).
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя.
Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни.
към текста >>

Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
към текста >>

Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
към текста >>

* И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината .
* На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. .
към текста >>

Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина.
2) Вж. портрета и биографията му в кн. V, год. 1 на Всем. Летопис. 3) Това е един от най-добре засвидетелстваните случаи на ясновидство. Д. Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
към текста >>

В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява.
портрета и биографията му в кн. V, год. 1 на Всем. Летопис. 3) Това е един от най-добре засвидетелстваните случаи на ясновидство. Д. Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
към текста >>

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

* Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява.
Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е.
към текста >>

като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява.
ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
към текста >>

Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба .
* Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
към текста >>

Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.
към текста >>

равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа.
към текста >>

В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>

подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това.
към текста >>

* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>

а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация.
Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята.
към текста >>

Материята е другия полюс на божествената проява, т. е.
* Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята.
към текста >>

Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“?
Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология?
към текста >>

Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи.
към текста >>

която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12).
Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял?
към текста >>

Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа.
Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата. Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет.
към текста >>

Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие!
Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа.
към текста >>

А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
към текста >>

Такъв двигател, и още по-силен, е любовта, божествената и неизменна любов, която импулсира всяко добро дело.
За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения. Само разумните и интелигентните, които проявяват тия свои качества в дела от обща полза и от общ интерес, само те могат да се считат братя и сестри. „Благото на другите“, в служба на което се туря мъдростта — това трябва да бъде винаги мобила, който движи ученика в неговата дейност към идеалната лична цел: съвършенството. Такъв двигател, и още по-силен, е любовта, божествената и неизменна любов, която импулсира всяко добро дело. Тая любов извира само от едно непокварено сърце. Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните. Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т.
към текста >>

И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа.
. . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски!
към текста >>

Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език.
Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
към текста >>

От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима.
* * * Архистратиг Михаил С духовното си зрение видех те. борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света.
към текста >>

още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари.
И това настроение, разбира се, не можеше да не се отрази върху нея. Нещо повече, то стана за нея съдбоносно. Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда.
към текста >>

Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава.
„Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Толев, с превод на английски 3. Виделината.
ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски 3. Виделината. Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Белев 4. Д-р Рудолф Щайнер. (с портрета му).
към текста >>

С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света.
Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
към текста >>

" Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов.
Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота.
към текста >>

И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото.
Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
към текста >>

1925 Ivan TOLEFF Bart Kennedy ВИДЕЛИНАТА Тя е лъчезарната душа на световете.
Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... * O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... * O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom, and more wings - for the highest flight!... * Then I shall fly up to the brightest bosom, to the jasper's town of my white brethren, with my daily bread - toward the Power-Life!... Sofia. 1925 Ivan TOLEFF Bart Kennedy ВИДЕЛИНАТА Тя е лъчезарната душа на световете. Тя никога не престава да върви все напред и напред, като прониква във всяко место. Тя се намира пред всичко и зад всичко, като озарява, обхваща от тук, оттам, от всички страни; тя е сияние, едновременно меко и блестящо, — нещо с глас, кой то говори на делата вселена, в разстояния тъй далечни, че до ри никакво въображение не може да си ги представи. Тя сияе и тръби надолу към бездънните пропасти на световете. Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо.
към текста >>

Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини.
Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо. Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете. Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи.
към текста >>

Защото виделината разпраща всичко към всичко.
Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца.
към текста >>

Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца.
Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота.
към текста >>

Виделината е централния принцип, душата на живота.
Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог.
към текста >>

Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът.
Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят!
към текста >>

Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж.
Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества.
към текста >>

Да, вашата виделина!
Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта.
към текста >>

Виделината на вашето слънце!
Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината.
към текста >>

Ние, земните човеци, сме съставени от виделина.
Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината!
към текста >>

Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината.
Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя.
към текста >>

Цял хор от доволство и радост приветства виделината.
Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината.
към текста >>

Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината!
Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог.
към текста >>

И винаги тя излиза да посреща виделината.
Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум.
към текста >>

Защото виделината е Бог.
И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината.
към текста >>

Виделината е централният разум.
И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети.
към текста >>

Виделината е душата, лъчезарната душа на световете.
Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове.
към текста >>

Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината.
Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи.
към текста >>

Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината.
Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки.
към текста >>

Тях виделината ни ги открива.
Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях !
към текста >>

Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят.
Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!
към текста >>

Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота.
към текста >>

И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
към текста >>

Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота.
Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите!
към текста >>

Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот.
към текста >>

Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите!
Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние.
към текста >>

Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот.
Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае.
към текста >>

След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя.
Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае. От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г.
към текста >>

Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов.
Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов.
Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях.
към текста >>

Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено.
Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение. Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него. Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим. Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим.
към текста >>

Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота.
Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци.
към текста >>

Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания.
Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.
към текста >>

Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.
Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
към текста >>

Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му.
За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи?
към текста >>

„Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог.
Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г.
към текста >>

Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния.
Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“.
към текста >>

Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се!
На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“. Епохата на „Големия ход“ се открива да е през лятото на 1909 г., когато се организираше всемирната църква на Водолея, а сега християнската ера (или времето на езичниците) е свършена и почва ерата на Водолея. Начиная от този „Големия ход“ до „първия проход“ или низката галерия, стига се до датата юли 1914 год., която фатално известява голямата война със своите каменни мерки, начертани преди хиляди години; този „низък проход“ се простира от ноември 1918 г. и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип. Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите!
към текста >>

обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца.
Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс. Две от най-важните фанатични религии, нетолерантни гонителки, са обречени полека-лека на твърде близка гибел; да! „в един час“, според мярката на времето в Писанието. Колкото за другите църковни организации с различни имена и тесногръди хора, те ще паднат сами по себе си, лишени от последователи. Всемирната религия на Истината,ще. обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати. Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“.
към текста >>

Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина.
Никой не може да устои на нейния език. Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори.
към текста >>

Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила.
Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде.
към текста >>

Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.
Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде.
към текста >>

Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е.
II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност. Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него.
към текста >>

За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов.
Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45957398414612