Търсене в текстове за 'Божествената математика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 322 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
към текста >>

Не е ли така и с математиката?
Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции.
към текста >>

И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този. – „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения.
Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство. И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават.
към текста >>

Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света.
И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие?
към текста >>

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>

Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
към текста >>

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
към текста >>

3. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото.
Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството.
към текста >>

Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката.
Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
към текста >>

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>

4. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават.
към текста >>

Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение.
Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение.
към текста >>

5. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително.
към текста >>

Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина?
към текста >>

В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума).
към текста >>

Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>

Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

6. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език.
към текста >>

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество.
Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

7. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката.
Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията.
към текста >>

Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата.
Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит.
към текста >>

Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

8. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце.
Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица.
към текста >>

Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет.
След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот.
към текста >>

Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка.
Нейната свръхземна красота, одухотворена от необикновено висока за възрастта ù интелигентност, пленява въображението на 23 годишния Новалис. Говорейки, мислейки за нея, той става поет. Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно, гдето обитават душите във вечно, ненарушимо общение. Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка. Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно женственото начало – съд на благославяща любов. „Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов. През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис".
към текста >>

„Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов.
Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно, гдето обитават душите във вечно, ненарушимо общение. Постепенно образът на любимата загубва във въображението на поета очертанията на своя земен образ, за да засияе в ореола на Божествената майка. Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно женственото начало – съд на благославяща любов. „Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов. През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис". Пред нас се възправя светлата фигура на Учителя-Мъдрец, под чието ръководство група изследователи се стремят да открият тайните на природата. Основната идея на романа е разработена в майсторски вмъкнатите в него приказки за „Хиацинт и Розенблютхен".
към текста >>

9. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество.
Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история.
към текста >>

Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура.
В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача.
към текста >>

В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури.
Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес.
към текста >>

Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси.
Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други.
към текста >>

Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция.
Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.
към текста >>

В основата на своето учение той поставя математиката и музиката.
Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”. Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура. Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон. След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония.
към текста >>

Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий.
С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци. "Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече.
към текста >>

10. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика.
Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ?
към текста >>

Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око.
Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не! Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия. Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око. Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена, възкресена във всичките нейни области, да бъде изяснена и разработена във всичките й подробности и да стане достояние на всички хора на земята. Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука?
към текста >>

Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя.
А днес той гради своето бъдеще. Каквото той вложи в бъдещето, такова и ще бъде то. На каквото си постели човек, на това и ще легне. С каквато мярка мери, с такава ще му бъде и отмерено. От това правило няма изключение. Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя. Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си.
към текста >>

Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички.
Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно.
към текста >>

По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове.
Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид.
към текста >>

Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп.
Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици. Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп. Мнозина съставят хороскопа по един толкова забъркан начин, той бива „тъй страшно и чудно направен", че става неразбираем както за другите, така и за самия му автор; докато пък един прост чертеж, удобен за по-лесно разбиране, може да бъде построен от всеки, който може да събира и изважда. Този начин за съставяне на хороскоп е грижливо изяснен в „Популярната Научна Астрология" която съдържа пълно изложение, макар и опростено и съкратено на този въпрос. И родителите, които имат при сърце благополучието на своите деца, трябва да се стремят да научат сами да съставят хороскопа на своите, деца. Даже когато тяхната сръчност не може да се сравни с тази на професионалния астролог, тяхното интимно познаване природата на детето н дълбокият им интерес ще компенсират предостатъчно неопитността им и ще им дадат възможност да проникнат по-дълбоко в характера на детето чрез неговия хороскоп. По този начин ний всички ще дойдем до едно ясно схващане на това как да изпълним родителския си дълг и ще дадем по-силен тласък за развитието на духовните сили в душата, поверена на нашите грижи.
към текста >>

11. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто е най-логичният език и има стойността на математиката, понеже в него няма изключения — затова проучването му е отлична школовка на ума.
А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България. ЩО Е ЕСПЕРАНТО? Есперанто е най-лесният език, понеже цялата му граматика има 16 правила, произношението е фонетическо и речникът се състои главно от познати международни думи. Есперанто е най-логичният език и има стойността на математиката, понеже в него няма изключения — затова проучването му е отлична школовка на ума. Есперанто е благозвучен като италианския език, понеже всички съществителни окончават на о, прилагателните на а, наречията на е, а за множ. число се прибавя j (й) напр. stelo, stela, steloj (звезда, звезден, звезди). Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи. Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика.
към текста >>

Това е науката за Божествената Любов.
Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега.
към текста >>

Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме.
За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката.
Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди автора му да е проучил материята, която засяга. В съдебната практика, когато експертите, идват да се произнесат по един въпрос, те предварително са доказали своята компетентност. Тежестта на техните свидетелства щеше да се равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса. Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство. Свидетелството на един такъв човек има много по-голяма тежест отколкото това не друг един, на десетима или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо. Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката. Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия висши въпроси. Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях. Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия.
към текста >>

Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина.
Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.
към текста >>

- В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света.
Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първичната идея която съществува в Космоса, подразбира движение към Божествения двор, към Божествената държава.
На какво може да ви научи Юпитер, кое изкуство подържа той? — Висшата търговия, финансите, дипломацията. Сатурн е добър за началник на отделение, за дребни занятия, като обущар и др. Слънцето пък има отношение към изкуствата. Хората, които са под неговото влияние стават държавници, придворни, изобщо заемат все по блестящи служби. Първичната идея която съществува в Космоса, подразбира движение към Божествения двор, към Божествената държава. Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската държава, към Бога. Трябва да знаете, че в Космоса всичко има съвсем друго предназначение, отколкото тук на земята. При хармонията и при радостта човек е свободен, там той може да прояви своята воля. Противоречията пък му дават само възможност да прояви една идея. При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества.
към текста >>

Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската държава, към Бога.
— Висшата търговия, финансите, дипломацията. Сатурн е добър за началник на отделение, за дребни занятия, като обущар и др. Слънцето пък има отношение към изкуствата. Хората, които са под неговото влияние стават държавници, придворни, изобщо заемат все по блестящи служби. Първичната идея която съществува в Космоса, подразбира движение към Божествения двор, към Божествената държава. Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската държава, към Бога. Трябва да знаете, че в Космоса всичко има съвсем друго предназначение, отколкото тук на земята. При хармонията и при радостта човек е свободен, там той може да прояви своята воля. Противоречията пък му дават само възможност да прояви една идея. При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества. Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство.
към текста >>

Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия.
Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце?
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие.
Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа.
към текста >>

Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието.
И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас. Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно.
към текста >>

В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата.
В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас. Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си.
към текста >>

Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма.
Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото.
към текста >>

И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас.
Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират.
към текста >>

След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина.
Любовта е това. което носи здраве, мир и светлина на тялото; това са условия за правилното развитие на човека. Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл.
човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото. Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото. Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява. Това знание което имате сега. е знание за малките деца, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота. А вие мислите, че знаете много.
към текста >>

Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост.
Когато виждате един удар насочен срещу вас, вие можете така да се поставите, че да ви засегне по възможност по-слабо. А сега вие търсите други да ви предсказват какво ще ви се случи. Но малцина са днес онези, които могат да ви кажат нещата положително. Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание. Престъпление е да се спекулира със знанието; знанието е дадено за да улесни живота на човека, а не да се спекулира с него. Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост. Когато човек влезе в пътя който води към безсмъртието, той съзнава вътрешното си единство с всички хора, и знае, че благото, което той иска, го искат всички останали хора; и ние трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Това е важно за физическия свят. Само когато живеят по този начин — взаимно да споделят благата, с които разполагат, хората ще дадат път на Божественото в себе си. Бог винаги подсказва на човека как трябва да постъпи. Днес Бог говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея.
Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко. Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето. Има Върховна Правда в света, която регулира отношенията между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех. Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея. И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него. А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието. Да се поверим на Бога, това значи да съзнаем, че всички хора и всички народи са части от един жив организъм.
към текста >>

Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда.
Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето. Има Върховна Правда в света, която регулира отношенията между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех. Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея. И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него. А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието. Да се поверим на Бога, това значи да съзнаем, че всички хора и всички народи са части от един жив организъм. Да се поверим на Бога, това значи да работим за него — т. е. де работим за Цялото, да работим за всички.
към текста >>

или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов.
Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост. Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие. Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване.
към текста >>

Според божествената наука, човек е дух който живее в Божествения свят, човек е душа, която живее в духовния свят, и човек е ум, който се проявява във физическия свят.
Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се по стигат. И затова ви казвам: Търсете първом Божията Любов. Само в светлината на Любовта, вие ще можете да разберете себе си, ще можете разберете своите братя човеци, само в светлината на любовта, вие ще разберете, какво нещо е човекът. Според божествената наука, човек е дух който живее в Божествения свят, човек е душа, която живее в духовния свят, и човек е ум, който се проявява във физическия свят. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно. както са свързани корените и клоните на растението. И всички блага и богатства имат смисъл само при човешкия ум. при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тях, те немат никакъв смисъл.
към текста >>

Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика.
Там, гдето почвите са влажни и тежки, каквито са глинестите, както и в низките места, гдето през зимата почвата замръзва на по-голяма дълбочина, ще трябва да се предпочете пролетното засаждане на дръвчетата. За есенното засаждане необходимо е дупките за дръвчетата да бъдат изкопани колкото е възможно по рано. Поради това, наложително е, всички ония, които възнамеряват през тази есен да засаждат овощни дръвчета, ден по-рано да пристъпят към изпълнение на тази работа — изкопаване на дупките. Животът след смъртта През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта. Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика. В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери. „Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това друго нещо е духа, Божествената искра, която организира нещата и влага смисъл и съдържание.
Нейните възпитателни методи не правят изключение и при най-гениалните философи. Когато те развиват и излагат своите схващания по един неправилен начин и с това носят заблуда на всички хора, тя си служи с най-ефикасни метод, като опитва първом тяхната теория върху самите тях, или пък по един необясним за тях начин, тя им навежда истината, за да се коригират. А за да се коригират и с това да хвърлят светлина и дадат освобождение на хората от предишните им погрешни схващания, се иска чутко ухо, искрени души, готови да положат всичко пред краката на Истината. Днес в нашия живот стават такива явления, които по най-очебиещ начин ни доказват, че има една много по-съществена страна на живота, от която изхожда силата и дава тон и украса, вътрешна и външна на живота. Друго нищо обуславя живота, друго нещо го движи и възраства, отколкото ние материалистически си въобразяваме. Това друго нещо е духа, Божествената искра, която организира нещата и влага смисъл и съдържание. Когато духа отсъства, когато силата я няма, сцеплението между частите изчезва и става разлагане. И ние истински ще се учим когато се свържем с духа, когато влезем в жив контакт с извора на живота и силата. В живота има постоянни и преходни неща. Преходното може би ще даде резултат, но той е само временен. Който го последва, без да държи връзка с извора, не минава много време и той ще се намери в безизходно положение.
към текста >>

И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието.
Очевидно, видението бе предсказание на писмото. Мога ли подир това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам, че духът е основна същина на вселената, в материята е само негов атрибут.“ По въпроса за безсмъртието той ми отговори: „За мен е твърде трудно да имам точна формулировка на убеждението си в безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научното познание, а на интуитивното чувство. Това убеждение се корени а емоциите и не дружи с интелекта. И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки може сам да преживее. Само знание е недостатъчно. Туй, което ние наричаме смърт е само едно ново явление. Тя дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира заедно със смъртта на тялото!
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с математика, геометрия или философия.
закон, който трябва да се съблюдава. Напр., ако вашата чувствителност се увеличава, тогава се натрупва чрезмерно много енергия в задната част не мозъка и човек почва да мисли само да се удоволства. Човек става недоволен и търси да се скара с някого. Това на ръката се отбелязва с чрезмерно развита сърдечна линия. Човек може да се освободи от тази енергия, като почне да се занимава повече с някоя умствена работа, напр. с математика, геометрия или философия. Работа, която събужда повече мисълта Така този енергия ще премине към предната част на мозъка, където са мислителните способности. По тоя начин енергиите се уравновесяват и човек се развива правилно и хармонично, без ексцентричности. Тогава живота протича нормално. Затова е потребно знание. Който знае, сам може да си помогне в много нещо и при много случаи.
към текста >>

В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов.
Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота. И Учителя още в първата лекция на младежкия клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота. И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят. В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята. В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов. И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта. Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите. Учителя постоянно говори, че знание без приложение е безпредметно, не само безпредметно, но и опасно. Затова той набляга, че всичко което се учи и предава в школата, трябва да се прилага. В беседите и лекциите на Учителя, ученика ще намери всички онези методи, как да контролира и направлява своята мисъл и своите чувства, как да се свърже с висшите разумни същества, които ще го подигнат по-високо в неговото развитие.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство.
(из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга. Една наука може да заема по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почтено място? Ако всички клетки биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава?
към текста >>

И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята.
„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим? “, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята. На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бхагават Гита, Божествената песен.
Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория, той има и своята практика. И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не.
към текста >>

Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини.
Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм. Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Д-р по философия и медицина. Тази книга разглежда практическата страна на окултизма. Човешката аура, Дж. Колвил. Мисълта — творец на характера, от Дж Ален.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея.
Нулата е нищо. Но въпреки това, казват, че Господ е създал света все от нули. Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти.
към текста >>

Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо.
Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията.
към текста >>

Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро.
Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждаваш? “ И, наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата— нищо повече. Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, изхвърлете го, турете го настрана. Ако има нещо, което те спъва в тялото, тури го настрана. Оставете тялото си, ума и сърцето си свободни.
към текста >>

В математиката имате четири действия.
Тогава човек ще цени всичко. Често казвате: Да обичаме Господа, да обичаме Христа Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това, да обичаме Господа, да обичаме и Христа. Как ще обичате Господа от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно. В математиката имате четири действия. Вие не можете да събирате от там, дето не сте внасяли. Ти не можеш да извеждаш от там, гдето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал . Вие трябва да разбирате този закон. Казвате, че трябва да давате.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината не може да бъде доказана посредством логиката и математиката – Ед. В.
Севлиево, 15 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Най-страшната болест – К. Какво трябва Царският син (стих.) – В. Е. Л. Истината не може да бъде доказана посредством логиката и математиката – Ед. В. Харингтон Словото на Учителя. Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев. Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева.
към текста >>

ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА казва професорът по математика в Харвърдския университет г.
* Гласът на баща му го викаше вече, „Къде ти отиваш? “ го питаха всички. — „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо. Цигулката чудно трептеше в ръце му. В. Е. Л. ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА казва професорът по математика в Харвърдския университет г. Ед. В. Харингтон Свикнали сме да считаме че всичко, което е доказано с помощта на логиката, е вярно. Едно логично изложение е неоспоримо. Едно логично доказателство ни дава най-голямата сигурност, че това, което се доказва чрез него, е чиста истина. Сега, обаче, ний твърдим, че логиката няма нищо общо с истината.
към текста >>

Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката .
С една дума, нищо, което се доказва чрез логиката, не може да бъде абсолютно вярно! Тук, наистина, имаме една двойственост. От една страна, логиката е официалния гарант на истината. От друга страна, логиката няма нищо общо с истината. Как ще се обясни това противоречие? Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката.
към текста >>

Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не.
Как ще се обясни това противоречие? Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си.
към текста >>

Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката.
Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината.
към текста >>

Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила.
. . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл.
към текста >>

Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят.
Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност.
към текста >>

Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл.
Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност. (из „World Youth“) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Няма нищо ново под слънцето (из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.) Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден.
към текста >>

Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле.
Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност. (из „World Youth“) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Няма нищо ново под слънцето (из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.) Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използват великото, което имат в себе си.
към текста >>

Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде.
Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране. „Няма нищо ново под слънцето“. Но има нещо ново над слънцето. „И вятърът вее където ще и гласът му чуваш, но не знаеш откъде иде“. Така е с всеки, който е роден от Бога. Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане.
към текста >>

Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . .
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език.
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност.
В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо? Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва? И тъй нататък! Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност. И затова, пак един от нашите съвременници, проф. Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове: „Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“ (следва) _____________________________ Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят.
към текста >>

Божествената любов, за която се говори, вади хора от смъртта и ги завежда в живота.
Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: онова, което ви причинява страдание, в него се крие Любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън, тя е глас въпиющ в пустиня. С това аз ни най-малко не искам да отрека и обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хора от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете какво представят тия три велики сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, когато видите, че две мрави се бият или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им, и те ще ви отговарят със същото.
към текста >>

Във всяка работа, в която Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина не вземат участие, престъплението е неизбежно.
Вън от тия закони, всяко примирие е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торбичка ечемик, и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина не вземат участие, престъплението е неизбежно. Защо заболяват хората? — Всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внасят известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някой учени хора, съвременната култура на Европа след сто години ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят.
към текста >>

И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост.
Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн. Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота.
към текста >>

25. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим.
Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас. Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия. И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот. В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят. Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила.
към текста >>

Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената.
В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието? Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея.
към текста >>

26. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка!
Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението. Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога. Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение! „Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“. Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка! „Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща. Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят.
към текста >>

че един учител по математика изпитва един ученик.
А какво лошо съм казал? Остави това сега. Започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко. Представете си. че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш.
към текста >>

Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне.
Остави това сега. Започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко. Представете си. че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си.
към текста >>

Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше.
Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение.
към текста >>

27. -

Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода.
Света и прогреса се крепят на добрите хора. Доброто се състои в това да правиш туй, което Бог изисква, което природата е определила. Всека естествена, разумна, навременна и полезна постъпка е добро. Добро е това, което е полезно за този, който го прави и за онзи, на когото го прави. Доброто е това, което никого не уврежда, а на всичко е полезно. Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода. Доброто е безкраен извор на творчество и постижения. Що е добро? Доброто е способността на човека да се жертва за благото на другите. Добро и жертва са синоними. Който е избрал пътя на доброто, той е свободен и силен.
към текста >>

И в математиката е същото.
Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят. Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото. Когато някой математик работи, той се натъква на задачи, които изискват не пет-шест часа да се решат, но с нужни месеци и години, докато се дойде до някакво решение. Този математик прави изчисления след изчисления, докато дойде до някакъв резултат. Онези, които не разбират божиите пътища, искат всичко да им се даде наготово. Като почувстват някакво приятно разположение или настроение, те мислят, че любовта ги е посетила. Те се самозалъгват.
към текста >>

Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него. . . Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина.
към текста >>

28. -

Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка.
Картофите като храна. – Д-р Д. М. О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат. А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите. Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ.
към текста >>

ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др.
Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината. Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове. Из беседата, държане от Учителя на 29. XI. 1940 год. ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре. Те са клонове от живота, които съвременният човек трябва да знае и да борави с тях. Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите деди в далечното минало не са знаели. Тия науки ни дават представа за природните закони, които вечно са съществували, но човек се е добрал до тях едвам в по-ново време. Съществуват още много скрити неща към които човек се приближава стъпка по стъпка.
към текста >>

29. -

рухващи вече системи а от божествената искра в човешката душа, която се пробужда в хиляди и милиони души.
Тя е вече прогнила и скоро рухва. Основата на новия живот е Любовта. На помощ на Любовта се при-тичат Истината, Правдата. Мирът, а украшение на всичко това е Мъдростта, светлия ум, мощния Дух. Истинската победа, новия живот, новия ред на нещата няма да дойде от старите, прогнили. рухващи вече системи а от божествената искра в човешката душа, която се пробужда в хиляди и милиони души. Да обърнем внимание на законите на здравия живот. ако искаме утре да грее слънце и да не жънем тръни и бури. НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? (По повод на една статия) Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него. Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад.
към текста >>

Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия.
ако искаме утре да грее слънце и да не жънем тръни и бури. НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? (По повод на една статия) Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него. Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад. Безбройните придобивки науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия. физиология, психология биология, астрономия и т. н. и т. н, ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си — да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина. Учени и неучени, образовани и необразовани, днес с еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат.
към текста >>

Но мое любимо знание е математиката на историята, математиката на общочовешкия развой.
И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на цариградския патриарх. Прибавете към 870 числото 103, и ще получите 973, което се дели на 7 и дава 139. Ако в тая година не беше взето туй решение, вие щяхте да бъдете католици, вашата култура щеше да бъде западна, а не източна, и политическият ви живот щеше да бъде съвсем друг; други щяха да бъдат и границите на държавата ви, и вашето изкуство и книжнината ви, и отношенията ви с вашите съседи. — Смея ли да попитам, с какво се занимавате Вие? — С много науки, а и с някои изкуства. Но мое любимо знание е математиката на историята, математиката на общочовешкия развой. За мене всеки народ, всяко племе, дори и всеки човек, е число. Отношенията между тия числа показват безпогрешно връзката между причина и последици. — Добре. Каква е причината, за да паднат българите под турско робство? — Причината е избиването и гоненето на богомилите.
към текста >>

30. -

Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък.
Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис.
към текста >>

За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса.
Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите? Какво казват числото? Какво движат със себе си сферите? — О. изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини“.
към текста >>

Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея.
Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение. От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос. Но в Самос той остава за малко време, за да се засели във велика Гърция, южна Италия, в гродът Кротон, но Тарентския залив, втори град в южна Италия, след Сибарис. Тук Питагор основал свое общество и шнола. Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва.
към текста >>

31. -

Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.
С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете.
към текста >>

Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа.
В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Стани (из неделната беседа „Стани и опаши се! “ – 11.XII. 1921 г.) Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това? Тук въпросът не е да се констатира факта, а да се разбере кои са дълбоките причини за това. Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа. Тя не може да се реши с обикновените математически правила. Такива задачи има във всеки живот. Защо, например, вие не сте разбрали още смисъла на вашия собствен живот? И друг важен въпрос: Защо хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещето човечество ще се занимават.
към текста >>

И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите.
Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извор на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога, Ние още сега можем да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещаме, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любовта, която е тъй мощна, че влияе на всичко което ни обкръжава. Р. У. Трайн Доброто расте! В този наш, човешки, земен свят, свят на изпитания, свят на радости и скърби, на светлини и сенки, на падения и подеми, в този свят всичко расте, живее и умира, но само едно вечно остава: Доброто! . .
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия.
Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред.
към текста >>

Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост?
Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго.
към текста >>

За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е.
Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха.
към текста >>

без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава.
Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха. (Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин.
към текста >>

В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията.
Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте.
към текста >>

Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие.
И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте. който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
към текста >>

И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
към текста >>

А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец.
И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство.
към текста >>

И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него!
към текста >>

— * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената!
“ „Обработвайте сърцето си с любовта! “ „Разкопавайте ума си с мъдростта! “ „Служете на душата си с истината! “ „И Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв!
към текста >>

Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл.
* * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод.
към текста >>

Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия.
Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2). (Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов.
С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
към текста >>

В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г.
Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му.
към текста >>

това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност.
То е тегло. То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея.
към текста >>

в шестия ред вместо думата „под“ трябва да е „над“, така: „над нея се простираше виолетовата дъга на Божествената мъдрост“.
А трябва да се чете: Злия — демон на отчаянието, сякаш че със с нажежени. . . На стр. 12 кн. II третия нов ред, който се почва: „И видя той, над тази изявена хармония . . в шестия ред вместо думата „под“ трябва да е „над“, така: „над нея се простираше виолетовата дъга на Божествената мъдрост“. На същата стр. кол. 3 четвъртия нов ред сметни от долу на горе, е напечатано: „В царството на великите сили, които издават», нареждат“ . . . трябва да бъде: „В царството на великите сили, конто създават, нареждат“. . .
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов.
2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен.
към текста >>

Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот.
Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения? Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна?
към текста >>

Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа.
Ако се въведе дисонанс, както това се прави да се обогати хармонията, той всякога трябва да бъде разрешен, така че след мигновеното потръсване на слуха да следва още по-голямо изтънчена наслада. Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък. Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа. На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война.
към текста >>

По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава.
към текста >>

Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност.
Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима. „Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“. Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност. На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог.
към текста >>

Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3.
Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога. В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо възвишено, идеално. Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога. Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4.
към текста >>

Розовият цвят е символ на божествената любов.
Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12. Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила. Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота.
към текста >>

Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов.
Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях.
към текста >>

Истинското щастие е в проявата на божествената любов.
В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata). — Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините.
към текста >>

Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е.
Когато окултизмът бъде призован да тури основата на бъдещето училище, тогаз ще бъдат посочени символи за всички по-важни духовни истини. Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година.
към текста >>

Затова обучението по математика преди 14.
Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции.
към текста >>

Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр.
Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто.
към текста >>

Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година.
В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства.
към текста >>

Той изучвал ръцете на хора от различни професии и забелязал, че всички художници, напр., имат гладки ръце, без възли на ставите, когато хора, които се занимават с математика, геометрия, машинно и строително дело, имат пръсти със силно развити кости в ставите.
Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение. В всеки случай, обаче, от окултно гледище трябва да му признаем особена заслуга в областта на хирогномията, особено за неговата система за ръчните типове. Понеже неговата система с малки изключения се съгласява с по-съвършената система на Арпантини, ние ще се запознаем повече с последната. Системата на Арпантини до сега не е оборена. Той казва, че, макар между хиляди ръце да не се намират две еднакви, все пак се срещат подобия в формите и това го е навело на мисълта, дали няма в това отношение някаква правилност. Той изучвал ръцете на хора от различни професии и забелязал, че всички художници, напр., имат гладки ръце, без възли на ставите, когато хора, които се занимават с математика, геометрия, машинно и строително дело, имат пръсти със силно развити кости в ставите. По този начин той намира, освен мъжките и женските, още две други групи ръце, а именно с гладки и с възлови пръсти. По нататъшните изследвания изтъкват още седем форми на ръцете. Тези форми са: 1. елементарна ръка; 2. лопатообразка; 3.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>

И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество.
Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория.
към текста >>

Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост.
Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество.
към текста >>

За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>

Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина.
Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира.
се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето. Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си.
към текста >>

Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе.
Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт.
към текста >>

Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка.
Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден.
към текста >>

Той е противопоставил волята си на божествената воля.
според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог.
към текста >>

Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.
С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.
към текста >>

Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост.
Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.
към текста >>

Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля.
Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени.
към текста >>

Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога.
И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн. VIII, стр.
към текста >>

Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието.
ли аз след това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам. че духът е основната същност от, вселената, а матерната е само негов атрибут. По въпроса за безсмъртието той отговори : — Мен ми е било извънредно трудно да формулирам точно своето убеждение за безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научни познания, а на интуитивни чувства. Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки трябва сам, да го преживее. Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление. Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото.
към текста >>

Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят.
на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
към текста >>

И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм.
към текста >>

Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов?
Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци.
към текста >>

Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани.
Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . .
към текста >>

Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“.
Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар. Край един планински градец живял мъдрец, за когото говорела цялата околност.
към текста >>

По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх.
След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас. Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално.
към текста >>

Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека.
Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му.
към текста >>

Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл.
Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност. Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на мечти. Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия.
Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
към текста >>

Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието.
към текста >>

Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов.
Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души.
към текста >>

Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
към текста >>

В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
към текста >>

Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“.
С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване.
към текста >>

Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“.
Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек.
към текста >>

— И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.
към текста >>

И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.
И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
към текста >>

И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите.
И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят.
към текста >>

Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука.
Бъде ли тази ръка свързана с артистичния тип, това означава сигурен признак, че детето, към което тя се отнася, в случай че се посвети на изкуството, ще се прочуе посредством способността си подробно да разработва. Подобни деца излизат добри художници на цветя, животни и добри стилисти, както и могат да изпълняват нещо изящно в пластичната орнаментика. (Следва). А. Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици. За жалост, това желание е само отчасти изпълнимо. Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това? Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса? За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori.
към текста >>

Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие.
АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си.
Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички— управници и управлявани — за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас.
към текста >>

Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов!
Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система.
към текста >>

Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем.
към текста >>

Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото.
и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото.
към текста >>

Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща.
Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък.
към текста >>

Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят.
към текста >>

Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие.
И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.
към текста >>

Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.
Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта.
към текста >>

Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
към текста >>

Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл.
тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото. Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо.
към текста >>

Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо.
Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е.
към текста >>

Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите).
Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания.
към текста >>

Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов.
Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова. В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие.
към текста >>

За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко.
Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“. За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. „Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. „Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да се скривам от Теб. „Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов“. № 49? „Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани.
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света?
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
" - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
към текста >>

Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма.
Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос. Орфиците погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове.
към текста >>

Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество.
Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения.
към текста >>

Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици.
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
към текста >>

Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието.
Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка.
към текста >>

Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята.
В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
към текста >>

Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна.
към текста >>

Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст.
Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята. Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст. Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят. Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е гръцкия кръст с равни части. По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело.
към текста >>

Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов.
Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания.
към текста >>

В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв.
Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз.
към текста >>

Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса.
Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
към текста >>

ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика.
Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото.
към текста >>

В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега.
Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата. От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка случайност, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число. Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи.
към текста >>

Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас.
Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тъй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи. Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас. Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва.
към текста >>

Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз.
Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие. Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднъж във връзка с Бога, трябва да мълчим и да сучем божественото мляко, а след това в сладка дрямка да асимилираме тази храна, и тъй да растем. Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш.
към текста >>

Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността.
Това е една необикновено важна точка в нашия християнски живот. Само чрез унищожението на отделността може да живее в нас Вечното Слово, само доколкото ние умираме за себе си, може То да пребъде във нас. Тогава Духат Божи почива на нас и ни показва величието на вселената — на всичко божествено — и нищожеството на земното. Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност.
към текста >>

Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа.
Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център.
към текста >>

Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи.
Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви.
към текста >>

О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас!
Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута.
към текста >>

Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме.
към текста >>

В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“.
пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
към текста >>

Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката.
Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят). А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината.
към текста >>

Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина.
Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
към текста >>

Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка.
Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца. Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество. С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ. Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума.
към текста >>

Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите.
Какво щастие щеше да бъде, ако астрономическите наблюдения биха показали, че броят на звездите е наистина безкраен и че, следователно, партизаните на двете противни мнения могат еднакво да считат, че са победили в своите съобщения! Но какво показват астрономическите наблюдения? Някои отричат a priori, че броят на звездите би могъл да бъде безкраен. Броят на звездите, казват те, би могъл да се увеличи ; прочее, не е безкраен, понеже нищо не може да се прибави към безкрайното. Това съображение е правдоподобно, но невярно, макар че и Волтер го изтъква. Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей. няма нито една видима линия, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома? Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия. Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
към текста >>

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява.
ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
към текста >>

В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>

* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>

а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация.
Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята.
към текста >>

Материята е другия полюс на божествената проява, т. е.
* Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята.
към текста >>

Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“?
Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология?
към текста >>

Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.
към текста >>

Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна.
По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията).
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов.
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други .трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на незиблемата истина и на всеобемната любов. Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
към текста >>

Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда.
С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник.
към текста >>

Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>

Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля.
Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците. Действието винаги се определя и обусловя от причината. Авторът иска да изложи просто и ясно великите истини, които са във връзка с вътрешните, духовните сили и великите закони, на които те почиват. Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот. Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля. Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка.
към текста >>

Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа.
Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не.
към текста >>

което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила.
Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага.
към текста >>

Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9.
Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5. The Ether of Space (Етерът на пространството). 6. Modern Views of Electricity (модерни възгледи за електричеството). 7. Pioneers of Science (пионери на науката). 8. Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10. Life and Matter (живот и материя). 11. Electrons (електрони). 12. Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14.
към текста >>

когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина.
„Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год.
към текста >>

И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да трепти, навред, от край до край, в света все тази песен да ехти. * „Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да звучи от слънце, месец и звезди все тази песен да ехти: мир вечен, вечна красота“. II. Детенце мило, дай свещта и в този кът я ти сложи: че вятър вън се развилнял — свещта ще угаси.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина.
задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов.
към текста >>

И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите.
Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази. Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто.
към текста >>

Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа.
към текста >>

Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе.
Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили. „Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши.
към текста >>

Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи.
Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости.
към текста >>

Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение.
Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна.
към текста >>

Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения.
Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето.
към текста >>

Преди обед е имало лекции от областта на математиката, естествознанието, медицината, езикознанието и социалните науки.
Д-р Щайнер открил курса с реч, в която, между другото, казал: „Сфинкса трябва да проговори.. Загадката на живота трябва да се реши. Това е необходимо за по-нататъшния прогрес на човечеството. Трябва да изпълним думите на делфийския оракул: Човече, познай себе си! И друг зов е отправен към човека: „Човече, бъди свободно същество! “ Лектори в курса били Д-р Щайнер и разни специалисти. Преди обед е имало лекции от областта на математиката, естествознанието, медицината, езикознанието и социалните науки. След обед е имало семинарни упражнения под ръководството на специалисти. Вечерта е имало разисквания от всички по повдигнатите въпроси. Д-р Щайнер е държал пет лекции на тема: „Окултизмът и отделните науки“. Била представена и една сцена от втората част на „Фауст“. Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година.
към текста >>

Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр.
Затова Валдорфското свободно училище скоро ще стане пълно основно училище и гимназия. Тогаз заедно с университета ще имаме пълен учебен курс —от I отделение до последния курс на университета. В свободния университет сегиз-тогиз чете лекции и д-р Рудолф Щайнер. Така в зимния семестър на уч. 1920/21 година през януари той държал 4 лекции на тема „Отношението на окултизма към отделните науки“. Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр. В тези семинари е имало реферати, запитвания и оживени разисквания. Те били ръководени от специалисти. Напр. медицинските семинарни упражнения били ръководени от лекари на клинико-терапевтическия институт. Били уреждани и извънредни курсове пред по-широка публика. Така напр.
към текста >>

За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“.
В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“.
към текста >>

Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“.
Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“. „История на естествените науки“.
към текста >>

Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр.
Били държани 23 лекции. Вън от тях е имало обширни разисквания по разните специалности. Инициативата за курса била взета от холандски студенти и други съчувственици. Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското училище и други лица. Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира).
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука.
1923 год. Д-р Щайнер казва: „Нужно е истинско човекопознание, за да има истинска педагогика, а истинско човеко по знание се добива чрез окултизма“, Напоследък експерименталната педагогика претендира да тури научни основи на педагогиката. Експерименталната педагогика е много усилено разработвана от Пицоли в Италия, Бине във Франция, Стенли Хал в Америка, Мойман и Щерн в Германия, Д р Скойтен в Холандия, Клапаред в Швейцария. В България особено са известни трудовете на Мойман, Лай и Бине. Големи надежди се възложиха на експерименталната педагогика. Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука. Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“. А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“. На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа.
към текста >>

Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата.
Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство.
Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-югославянски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes“! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужва да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъства, като начатък на Божието посланичество, духовното братство. Славянството, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си.
към текста >>

Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв!
Ето лозунгът! Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойна по ум и сърце хора. Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко убедени в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ место, да умеят да го реализират. Освен туй, чистите дела изискват чисти ръце! Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв! Нищо скверно нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията ! Идеалната кауза иска идеална работници ! Крайно време е да се пристъпи към дело. Защото ако мине срока за помирението, ще бъде вече късно. Христос е казал: „спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът да те предаде съднику, а съдникът — на слугата, и те хвърлят в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант (Ев.
към текста >>

Но нека да пристъпим към езика на математиката.
откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км. От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните крака, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи. Думата, обаче, за възмущението на вселената от некакви си човешки ежби, войни и самоизтребления, на пръв поглед би удивила суровия естественик и математик. Но нека да пристъпим към езика на математиката. Земята, според изчисленията на астрономите, тежи около — 5,000,000,000,000,000,000,000,000 или, словом казано, 5 трилиона кг. Луната, която тежи — 75,000,000,000,000,000,000,000 кг. или 81 пъти по-малко от земята, се намира на едно разстояние от нея равно на около 60 земни радиуса. Силата, която причинява земните приливи и отливи или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната от това нейно разстояние се измерва според формулата на нютоновия закон за гравитацията: Мm/r2 Силата на притеглянето между две небесни тела е право пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната е право пропорционално на произведението от 5 трилиона и 0,075 трил.
към текста >>

За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма.
Тия последните блуждаят в сферата на сенките и не виждат друго, освен сенки; истинското и реалното е скрито за тях. А при това реалното и истинското са едничката достойна храна и едничкото достойно щастие за достойната човешка душа. „Делото Божие е наистина да вярваме Оногова, който Той е проводил“. Героя на Отца е Словото. И нека дирим тоя герой, нека Го намерим и Го познаем в делата Му. За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме. Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
към текста >>

В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността.
13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност. Дори и геометрията почива върху един постулат. Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството. В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността. Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира. Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт.
към текста >>

Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството.
Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м. март 1892 г., от г. Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета. Темпераментът му бил впечатлителен. Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел. Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е.
Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни.
към текста >>

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки.
т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може.
към текста >>

Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце.
Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни.
към текста >>

Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това.
към текста >>

Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти.
Хюбшман разгледал на около, но не видял никого. Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен начин, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят. Няколко дни след това, г. Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с безпокойство, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило. И на истина, в същия ден и час, когато децата извикали горните възклицания, баща им се поминал. Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти. Но веднъж, в последното си писмо преди смърт та си, той съобщил следния факт: „с мен се случи нещо необикновено: приятелят ми Елверт, умрял във Вюртенберг още преди девет години, ми се яви и ми каза: „ти скоро ще умреш“. И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла.
към текста >>

Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра.
Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен.
към текста >>

Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата.
След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата. Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи.
към текста >>

Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата.
Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи. Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение.
към текста >>

Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество.
Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни.
към текста >>

Квадратът е символът на божествената същност.
Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг. Трите вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли. В един правоъгълен триъгълник, квадратът на страната срещу правия ъгъл (хипотенузата) е равен на сбора от квадратите на другите две страни. Казват, че Питагор направил едно жертвоприношение от благодарност, за дето открил последната теорема. Астрономията на Питагора В небето има определена сфера или небесна твърд, разстоянието от която до луната и от последната до земята образува вселената.
към текста >>

Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света.
Моли се с висок глас и пр. и пр. От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1.
към текста >>

Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество.
Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда .
към текста >>

Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
към текста >>

Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи.
В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени.
към текста >>

Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика.
Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот.
към текста >>

Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“.
Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят. Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот.
към текста >>

Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина.
Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете.
към текста >>

Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа.
Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание. Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля. Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен. В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът.
към текста >>

И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него.
Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля. Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен. В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище.
към текста >>

Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога.
В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период.
към текста >>

„Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката.
Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г. Богомилски книги и легенди. От проф. Йорд. Иванов.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения!
към текста >>

В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов.
Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца.
към текста >>

Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност.
Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
към текста >>

Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи.
към текста >>

Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната.
Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник. За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество.
към текста >>

Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр.
В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух.
към текста >>

Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
към текста >>

Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги.
към текста >>

* * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“.
Човек още не е намерил себе си. Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него. Главната задача на възпитанието е раждането на висшата душа. Както за цветето са нужни добра почва, осветление и пр., за да цъфти и зрее, значи подходяща среда, така и за да може да прояви висшата душа своите заложби, трябва подходяща среда. В такава среда душата се разцъфтява с всичките си дарби. * * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“. „За да се развие умът в правилно направление, трябва да се почне с милосърдието“. Един Учител1). Днес от много страни подхранват у детето мисълта, че трябва да се учи, за да се осигури. Нещо скъпо, свещено, красиво в детската душа заглъхва по този начин. Най-опасното е да убием у детето всека наченка от идейност.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
към текста >>

ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа.
строене; но и тази дума mass, вследствие различните изменения, на които е била подложена думата mag, е произлязла от същия корен. От това е ясно, че в старата идея се е съдържало много малко различие между понятието да се създава картина в ума или пък тая мислена картина да се въплътява външно в камък. От тоя факт следва, че и днес би трябвало да съществуват ментални масони (като таен орден) и зидари, които работят за практически цели. Менталните масони са изгубили знанието на своето изкуство и затова те в строителството не могат да бъдат тъй полезни, както техните събратя зидарите. Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
към текста >>

Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката.
И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа. „Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“. Един Учител2). Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече.
към текста >>

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи .
Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере .
към текста >>

Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
.. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света.
Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
към текста >>

" Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов.
Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота.
към текста >>

След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя.
Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае. От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г.
към текста >>

Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика.
За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител. Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи. Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си.
към текста >>

Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов.
Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях.
към текста >>

Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено.
Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение. Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него. Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим. Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим.
към текста >>

Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота.
Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци.
към текста >>

Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания.
Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.
към текста >>

Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.
Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
към текста >>

Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му.
За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи?
към текста >>

„Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог.
Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г.
към текста >>

Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния.
Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“.
към текста >>

Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се!
На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“. Епохата на „Големия ход“ се открива да е през лятото на 1909 г., когато се организираше всемирната църква на Водолея, а сега християнската ера (или времето на езичниците) е свършена и почва ерата на Водолея. Начиная от този „Големия ход“ до „първия проход“ или низката галерия, стига се до датата юли 1914 год., която фатално известява голямата война със своите каменни мерки, начертани преди хиляди години; този „низък проход“ се простира от ноември 1918 г. и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип. Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите!
към текста >>

обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца.
Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс. Две от най-важните фанатични религии, нетолерантни гонителки, са обречени полека-лека на твърде близка гибел; да! „в един час“, според мярката на времето в Писанието. Колкото за другите църковни организации с различни имена и тесногръди хора, те ще паднат сами по себе си, лишени от последователи. Всемирната религия на Истината,ще. обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати. Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“.
към текста >>

Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина.
Никой не може да устои на нейния език. Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори.
към текста >>

Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила.
Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде.
към текста >>

Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.
Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде.
към текста >>

Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е.
II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност. Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него.
към текста >>

За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов.
Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовниците са длъжни, също така, да се самоосъзнаят и да се проникнат от Божествената Любов, ако искат да изпълнят мисията си.
А да превърнеш врага си в приятел и брат, това е възможно само чрез Любовта. Трябва да се приложат тия три велики закони, завещани на човечеството от Христа. Държавниците, ако искат да устроят образцово държавата си и да обезпечат честита бъднина на народа си, трябва да приложат тия закони, съчетани в основния принцип на всеобемната Любов. Всички форми и способи на насилие трябва да се премахнат, и да се заменят със средствата на Любовта във всичките области на държавния и обществения живот. Тогава всички мъчнотии и страдания на народите постепенно ще изчезнат, и ще настъпи трайно благоденствие. Духовниците са длъжни, също така, да се самоосъзнаят и да се проникнат от Божествената Любов, ако искат да изпълнят мисията си. Но, ако те мислят, че само със словесно и обредно изповядване на Христовото учение, а всъщност с фактическо престъпване на принципа на Любовта, ще могат да служат на Бога, горчиво се лъжат и заблуждават. Евангелист и апостол Йоан е писал: „Бог е Любов". А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, верни и идеални служители? Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони.
към текста >>

Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас.
Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта.
към текста >>

Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-възвишената наука, която хората можеха да добият. Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка. Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век. От този грамаден източник на откритие е бил щастливо намерен ключът, чийто значение тук на кратко ще обясня; числото 78 е било разпределено в две групи — 22 по-големи загадки и 56 по-малки. Първата група е брояла точно 21 числени символи и прогресивно от 1 до 21, а другият лист е бил означен с 0. Смятайте: 21, т. е. 3 седморки, т. е. 3 — 7=1 (?
към текста >>

Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ.
Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви. Както, когато материалистът гледа сянката на едно дърво или чувства миризмата на розата, не се съмнява в съществуването на дървото и на розата, така и окултистът, обиколен винаги навред с материални вещи, не се съмнява в техния първообраз — прототип на окръжаващите го предмети. По асоциация на идеите ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети. Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота. И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него.
към текста >>

Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек.
Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа. (Следва) _____________________________ 1) Висарион Белински. 2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б. Н.) .
към текста >>

НАГОРЕ

1.1043121814728