Търсене в текстове за 'Божествената граматика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход.
към текста >>

В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание.
към текста >>

Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука?
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание.
към текста >>

За да може умът да действува всякога навреме, човек трябва да знае граматиката, да употребява на време и на място всека дума в своята реч.
Животът няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, това е животът. Животът е първият подтик на движение. Той е като река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато тече. Както реката требва да върви по своето течение, без да се спира тук-там, с този-онзи, така и животът требва непрекъснато да тече За да се запази животът от външни нечистотии, в помощ трябва да му дойде умът - барабанът - който постоянно трябва да бие. За да може умът да действува всякога навреме, човек трябва да знае граматиката, да употребява на време и на място всека дума в своята реч. Животът е яйцето, което се пропуква, за да излезе пилето.
към текста >>

2. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност.
към текста >>

За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>

3. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза.
Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати.
към текста >>

Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>

Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта.
Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце.
към текста >>

4. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си трудност (граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален, В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др.
Л. Л. Що е Есперанто? Международен помощен език е бил нужен на човечеството още отдавна. Нуждата от такъв още по-силно се чувства при днешните напреднали и засилени международни сношения, когато разстоянието престава да бъде пречка за човека. Модерните превозни средства докарват човека в допир с лице от различни народности, а за общуване с тях е нужно по-леко средство — международен език. Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си трудност (граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален, В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др. Най-разнообразни и чудновати опити са правени в продължение на около 300 години до наши дни. Наброяват се над 500 такива. Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език. Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год.
към текста >>

Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език.
Нуждата от такъв още по-силно се чувства при днешните напреднали и засилени международни сношения, когато разстоянието престава да бъде пречка за човека. Модерните превозни средства докарват човека в допир с лице от различни народности, а за общуване с тях е нужно по-леко средство — международен език. Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си трудност (граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален, В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др. Най-разнообразни и чудновати опити са правени в продължение на около 300 години до наши дни. Наброяват се над 500 такива. Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език. Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици. Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен.
към текста >>

Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила.
Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици. Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен. Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила. А словарят му е наистина международен — съставен е от думи из най-познатите езици, като на първо място взимат така накичените международни думи. В своя вече 46 годишен живот (е живот значи развитие, напредък) Есперанто е приложен във всички области на културния живот. Той ни предлага леко и непосредствено общуване, като улеснява и сближава. Множество вестници, списания и прегледи на и за Есперанто излизат току речи във всички страни на света. Техният брой за сега възлиза на около 100.
към текста >>

И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите.
Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме безсмъртния живот. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто е най-лесният език, понеже цялата му граматика има 16 правила, произношението е фонетическо и речникът се състои главно от познати международни думи.
Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България. ЩО Е ЕСПЕРАНТО? Есперанто е най-лесният език, понеже цялата му граматика има 16 правила, произношението е фонетическо и речникът се състои главно от познати международни думи. Есперанто е най-логичният език и има стойността на математиката, понеже в него няма изключения — затова проучването му е отлична школовка на ума. Есперанто е благозвучен като италианския език, понеже всички съществителни окончават на о, прилагателните на а, наречията на е, а за множ. число се прибавя j (й) напр. stelo, stela, steloj (звезда, звезден, звезди). Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи.
към текста >>

Английският език е най-богатият език, макар че има най-лесна граматика, така и Есперанто.
Есперанто е благозвучен като италианския език, понеже всички съществителни окончават на о, прилагателните на а, наречията на е, а за множ. число се прибавя j (й) напр. stelo, stela, steloj (звезда, звезден, звезди). Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи. Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика. Английският език е най-богатият език, макар че има най-лесна граматика, така и Есперанто. Само че Есперанто е направил крачка напред: както се пише, тъй се чете — твърде трудното произношение на английски е опростено. Речникът на есперанто е съставен главно от най-познатите международни думи създадени от самия живот. Есперанто е едничкият език, който наистина може да бъде международен, никой национален език: нито английски, нито немски, нито френски не могат да бъдат международни: първо защото са много мъчни за проучване и второ, защото другите народи няма да се съгласят един национален език да вземе надмощие над цялото човечество. Есперанто отстранява езиковото съперничество между народите, понеже не принадлежи на никой народ, понеже е неутрален, съставен от елементи присъщи повече или по-малко на всички културни народи. Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония.
към текста >>

Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник.
Започнах да сравнявам думи, да търся между тях постоянни, определени отношения и всеки ден изхвърлях из речника нова голяма серия от думи, заменяйки ги с една наставка, която означава известно отношение. Забелязах тогава, че голямо число думи чисто „коренни" (напр. „майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника. Механиката на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда. Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник. Тука ще кажа навреме няколко думи за материала в речника. Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви. Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т.
към текста >>

Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви.
„майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника. Механиката на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда. Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник. Тука ще кажа навреме няколко думи за материала в речника. Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви. Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т. н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят. Чак тогава се убедих, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика.
към текста >>

На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език.
езикът беше горе долу готов, макар че между тогавашния „lingwa unisversala" и сегашния Есперанто има още голфа разлика. Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат. (На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч! Цялото човечество трябва да се съедини в едно семейство“). На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език. (следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота.
към текста >>

Това е науката за Божествената Любов.
Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега.
към текста >>

Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме.
За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика.
Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир. От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика. Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците. превел: Н. Василев Словото на Учителя В царството на Христа (продължение от брой 114) Да се повърнем към основната мисъл - за Царството на Христа. Христос иска да изведе съвременното човечество от големите противоречия, в които се намира. Не е въпрос да се създават нови институти.
към текста >>

И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота.
За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората.
към текста >>

7. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите.
До сега с убийства и наказания никоя държава не е успяла да спре негодуванието и протестите на потиснатите, нито е успяла с тия методи да приложи правдата с каквато цел се уж те прилагат. С тия крути мерки от коя и да е страна не може да се отнеме от товара на потиснатия. Напротив той се повече товари и работата вместо към изход и добър край взема обрат и се усложнява. С тия мерки и вървейки по тоя стар и отъпкан път се увеличава злобата на обществото и всичко се подтиква към гибел. За всяка пролята кръв се отговаря. И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите. Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр. А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги.
към текста >>

Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N.
— Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете? “ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката. „Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за кухнята тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“ „Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон. Аз ти доведох един Нов ученик, това е всичко.“ Той отвори вратата, направи ми знак да вляза, и като я затвори отново след мене, тръгна назад, без да каже дума, по дългия коридор, който сега, гледан от градината изглеждаше тъй мрачен. Един нов ученик за мен!
към текста >>

Те желаят да учат български език, за която цел искат българска граматика.
От впечатления и вътрешни преживявания, когато се засегнат струните на душата, човек се обръща към себе си и намира ценностите на живота, намира истинския път. Но затова трябва да назрее времето и да се създадат подходящи условия, каквито представляват духовните, окултните кръжоци. Те, освен дето са школа, в която се учат велики науки, науката на живата Природа, но същевременно дават метод за самовъзпитание и самопознание. Сказките устроени от Лигата на Братско сътрудничество били държани на руски език, твърде добре разбирам от поляците. Членовете на Лигата желаят да има постоянно представители от учениците на Учителя. Те желаят да учат български език, за която цел искат българска граматика. Некои от Лигата още тая есен, ако им се даде отпуск, ще дойдат в България и прекарат известно време на Изгрева между братята и по-близо до Учителя. Особено много се интересуват за евритмическите упражнения. Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко. Той тогава отдава своя живот в служба на напредничавите идеи, които носят освобождение на човешката душа от вековните вериги, в които е свързана, освобождение от мрака в когото е попаднала. На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този език си има и своя граматика.
Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях.
към текста >>

За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов.
И когато ние говорим за вярата, ние разбираме вяра в това дълбоко вътрешно знание. Сега път т в който сте тръгнали, иска учене. За да учите, ще си кажете в себе си: „Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпя.“ Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва. По този начин вие ще дадете ход не Божественото в себе си, и ще можете да се развивате правилно. За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов. с която Бог го е създал. Или не подпушвайте в себе си онези велики влияния на своя ум, и на своето сърце. Ако имате благородни мисли и чувства към баща си, към майко си, към брата си, към сестрата си, и към всички хора въобще — те са твои ближни. В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра.
към текста >>

да се запознаем с основните принципи на Божествената любов.
В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна.
към текста >>

Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота.
човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството.
към текста >>

Божествената любов разрешава въпросите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството. Божествената любов разрешава въпросите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тя разрешава тези въпроси на земята. Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. И Христос ще дойде на земята само когато любовта започне да царува между хората. Когато любовта сближи хората и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук там.
към текста >>

9. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него.
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава.
към текста >>

Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас.
към текста >>

Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание.
Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
към текста >>

ЕСПЕРАНТСКИ Практична граматика на есперанто, от Емил Стратев.
Белушка, Б. Бехар Библиотека „Отбрани приказки” се състои от 10 отделни номера, съдържащи добре подбрани приказки, еднакво интересни и за деца, и за възрастни, и често съдържащи дълбок окултен смисъл. Бащина обич, съдържа 5 приказки: Чучулигата, Бащина обич, Признателност, Меча благодарност, Да е доволен; преработила Н. Нсделчсва. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. 4. ЕСПЕРАНТСКИ Практична граматика на есперанто, от Емил Стратев. необходимо помагало за всички есперантисти е, Пълен речник на есперанто, от Ат. Николов (под печат) абонамент. Беседи от Учителя: (Библ. „Nova kulturo“) La Alta idealo. La granda lego.
към текста >>

10. -

Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей.
Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса! Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и свещенодействие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей. Почерк и личност, от Д. М. Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др.
към текста >>

Практична граматика на Есперанто, необходимо помагало за всеки есперантист, от Емил Стратев Пълен есперанто-български речник, от Атанас Николов.
Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто. С него изучаването става бързо и леко. Учете международния език Есперанто. Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия свят! Практична граматика на Есперанто, необходимо помагало за всеки есперантист, от Емил Стратев Пълен есперанто-български речник, от Атанас Николов. Обема около 500 страници. Този е единствения най-пълен есперанто-български речник, който съперничи с есперантските речници на големите европейски народи и затова е гордост на българските есперантисти. Есперанто-български речник, от Атанас Николов. Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов. Batalo, разказ от Николай Райнов La Nova Evo, (Новата Ева) от П.
към текста >>

11. -

Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката.
Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви. Ако вземем да разгледаме аналите на природата, това, което е в действителност и което мислят напредналите същества, сегашното схващане на хората е просто смешно. Казват: „Той е учен човек, той всичко знае“. — Право с, всичко знае, което е писано в буквара, но това, което е писано в читанката, не го знае. Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката. Право е, че всичко знае — каквото е писано в читанката. От какво се интересуват хората? Запример, сега всички ви интересуват предимно парите. Ако на всеки ще се дадат по 100,000 лева, ще си отворите очите на четири. Ако пък сте болен, веднага ще се заинтересувате за някое лекарство.
към текста >>

Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш.
Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи. А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд. Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш. Да не проповядваш преди да си свършил. Някои неща са странни. Хората се бият на бойното поле, с милиони хора умират. и той не отива да се моли да престане войната, а дошъл да се моли тук, че хората играели с музика, — Бог щял да ги съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“.
към текста >>

Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля.
Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди.
към текста >>

Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро.
Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го.
към текста >>

Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората.
Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание. Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>

И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество.
Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория.
към текста >>

Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост.
Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество.
към текста >>

Хората с ъглестите ръце имат особена наклонности към моралните, политическите и социалните науки, към дидактичната поезия, граматиката, езиците, логиката и геометрията и към популярното изкуство.
Притежателите на ъглести ръце проявяват особена издръжливост и предвидливост, както и чувство за ред и елегантности. Техните идеали са стабилности, равномерност, ред, постепенност и симетрия. Такива хора проявяват наклонност към организаторска, регулираща и уредническа дейност. В своя стремеж към единство и равномерност те подчиняват всичко на дълга и не разбират, нито търпят друга дейност на душата, духа и сърцето освен тази, която е предначертана от разума. На техния силен и енергичен дух липсва, обаче, оня замах, който отличава художника. Хората с ъглестите ръце имат особена наклонности към моралните, политическите и социалните науки, към дидактичната поезия, граматиката, езиците, логиката и геометрията и към популярното изкуство. Техните възгледи не могат да се издигнат над традиционното, но те са добри търговци, но и в това отношение не задминават средната мярка. Те.м са присъщи във висока степен вяра в авторитета, чувство на дълг и чувство за практичното. Такива хора могат да бъдат отлични, макар и строги и педантични, чиновници и бюрократи. Те подхождат на онези места, дето важна роля играе авторитети г, властта. Такива хора предпочитат реалното пред нереалното, практическите дарби пред способностите, които произтичат От фантазията.
към текста >>

Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина.
Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм.
към текста >>

Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов?
Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци.
към текста >>

Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани.
Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . .
към текста >>

Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“.
Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар. Край един планински градец живял мъдрец, за когото говорела цялата околност.
към текста >>

По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх.
След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас. Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално.
към текста >>

Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология.
(следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр. предметите, като столът, масата, хлябът, вилицата и ножът; абстрактни се наричат само мислени неща, които в действителността не съществуват, като напр. вярата, надеждата, любовта, мисълта и т. н. Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология. Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния свят на телата. Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си.
Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички— управници и управлявани — за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас.
към текста >>

Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов!
Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система.
към текста >>

Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото.
и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото.
към текста >>

Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща.
Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък.
към текста >>

Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят.
към текста >>

Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие.
И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.
към текста >>

Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.
Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта.
към текста >>

Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
към текста >>

Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл.
тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото. Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо.
към текста >>

Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо.
Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е.
към текста >>

Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите).
Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания.
към текста >>

Душата на човека е едновременно и божествена книга, която можем да четем и разберем, и божествена цигулка, която можем да нагласим, когато се разстрои, стига само да знаем законите на нейната граматика и динамика.
Ако някой от тях се заинтересува да изучи, макар и повърхностно, душевния живот на човека, трябва да се признае, че се подбужда към това от нуждите на лекарската си практика. Искаме да вярваме, че авторът на горната книжка не е от тия лекари, роби на официалната университетска наука и на професионалните си и материални интереси, а се вдъхновява от идеалистични подбуждания. Но, както той признава, след като е прочел редица книги по психотерапия, не можал да си създаде какво-годе понятие за онова, което става в мозъка на човека, а разбрал само, че „нашия душевен живот е объркан и тъмен и всичко около него се върти само в предположения“. Трябва да се съжалява за тая констатация. Защото ние знаем, че няма нищо по-ясно и по-лесно достъпно за изучаване и лекуване от душевния ни живот. Душата на човека е едновременно и божествена книга, която можем да четем и разберем, и божествена цигулка, която можем да нагласим, когато се разстрои, стига само да знаем законите на нейната граматика и динамика. А това се постига не само с четене на книги, а главно чрез систематично и непрекъснато развитие на собствените си духовни сили. Това е велика наука и велико изкуство! ____________________________________ 1) Вж. кн. I — II от год. II на Всемирна Летопис.
към текста >>

Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов.
Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова. В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие.
към текста >>

За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко.
Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“. За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. „Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. „Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да се скривам от Теб. „Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов“. № 49? „Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява.
ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
към текста >>

В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>

* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>

а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация.
Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята.
към текста >>

Материята е другия полюс на божествената проява, т. е.
* Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята.
към текста >>

Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“?
Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология?
към текста >>

Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго.
Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени? Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло?
към текста >>

Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство.
Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити. Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-възвишеното подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там. Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
към текста >>

Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда .
към текста >>

Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
към текста >>

Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора.
Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност. Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра.
към текста >>

„Няма никаква граматика в първата детска възраст.
В първите две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма". (Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис. „Soziaie Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7). „Няма никаква граматика в първата детска възраст. Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна.
към текста >>

Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика.
(Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис. „Soziaie Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7). „Няма никаква граматика в първата детска възраст. Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
към текста >>

Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота.
Бащата на новата педагогика, Коменски, също тъй схваща смисъла на чов. живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното.
към текста >>

Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как?
„Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото.
към текста >>

Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички.
към текста >>

То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека.
а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот.
към текста >>

Тя е основата — Мировата, Божествената Любов.
здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота. да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг“. И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо. Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата.
към текста >>

живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов.
Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло.
към текста >>

Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата.
Тогаз те стават способни да се учат от живота и това ги предпазва от ранно застаряване. Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света. В малко по-горната възраст отиваме още по-нататък, преминаваме от гласните и съгласните към думите. Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми. Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад.
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

НАГОРЕ

0.64885902404785