НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
793
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тази
мисъл
е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.
Тази
мисъл
е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
към текста >>
А има една любов към себе си – правдива,
благородна
.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
А има една любов към себе си – правдива,
благородна
.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
към текста >>
Ако тази
мисъл
е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
Ако тази
мисъл
е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
към текста >>
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята
мисъл
; ако ние сме просяци в духовна
смисъл
на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята
мисъл
тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята
мисъл
; ако ние сме просяци в духовна
смисъл
на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята
мисъл
тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога
мисъл
на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога
мисъл
на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е
мисълта
: „Що ще кажат другите?
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е
мисълта
: „Що ще кажат другите?
Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.
към текста >>
Мисълта
, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
Мисълта
, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
към текста >>
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова –
мисъл
с бавно, но сигурно действие.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова –
мисъл
с бавно, но сигурно действие.
Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
към текста >>
Няма
смисъл
да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си".
Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
Няма
смисъл
да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си".
Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
към текста >>
Бездруго в очите на моногома,
мисълта
да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
Бездруго в очите на моногома,
мисълта
да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е
мисъл
и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е
мисъл
и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>
2.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята
мисъл
.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река.
Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята
мисъл
.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата.
към текста >>
Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика
замисъл
.
В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!...
Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика
замисъл
.
Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар!
към текста >>
Огнена виделина зари пътя на моята
мисъл
и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл.
Огнена виделина зари пътя на моята
мисъл
и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах.
към текста >>
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова
мисъл
, всеки трепет.
За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца.
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова
мисъл
, всеки трепет.
Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки.
към текста >>
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и
благородна
цел.
Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път! Огън свещен! Ти си дарявал сила на ония, които са забравяли и себе си и своя живот за страданието на другите. Ти сътвори изкупителния кръст на Голгота, на която след Него самоволно отиват всички силни, всички смели деви на Вечният.
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и
благородна
цел.
В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам!
към текста >>
3.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази
благородна
цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази
благородна
цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата.
към текста >>
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях
смисъл
и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност.
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях
смисъл
и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>
4.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен
смисъл
.
Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията.
А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен
смисъл
.
Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина.
към текста >>
На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване
смисъла
на нещата.
Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина.
На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване
смисъла
на нещата.
Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи.
към текста >>
Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната
мисъл
и живот.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност.
Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната
мисъл
и живот.
Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
към текста >>
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата
мисъл
.
И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата
мисъл
.
Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
към текста >>
Мисълта
е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл.
Мисълта
е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество?
към текста >>
И в това време, когато посятата
мисъл
работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен.
И в това време, когато посятата
мисъл
работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.
към текста >>
Докато посятата от тях
мисъл
работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях
мисъл
.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Докато посятата от тях
мисъл
работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях
мисъл
.
Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
към текста >>
Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка
мисъл
се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши.
Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка
мисъл
се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши.
Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега.
към текста >>
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни
мисълта
.
Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни
мисълта
.
След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
към текста >>
Явява се най-първо формализма у тях и то под
благородна
форма и по незабелязан начин.
Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото.
Явява се най-първо формализма у тях и то под
благородна
форма и по незабелязан начин.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа.
към текста >>
5.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва
мисълта
, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк.
Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено.
Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва
мисълта
, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк.
До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка. В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф. Алфред Вегенер, който твърди, че континентите се местят и че са образувани от едно единно ядро. Доскоро се мислеше, че вида на земята се дължи на преформирането на бреговата линия от наводнявания, измивания, издигания. Но самите континенти се считаха като нещо стабилно.
към текста >>
Самите те се смятали за потомци на древна
благородна
раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята.
Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
Самите те се смятали за потомци на древна
благородна
раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята.
Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия.
към текста >>
6.
Практичен окултизъм – А. Б.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На него принадлежи чистата висока
мисъл
.
Те са тялото, душата и Духът. Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори.
На него принадлежи чистата висока
мисъл
.
Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога.
към текста >>
Ако няма една
благородна
душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания.
Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото. Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Ако няма една
благородна
душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания.
Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли. Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се обичат.
към текста >>
7.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тия думи има дълбок
смисъл
и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.
Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
В тия думи има дълбок
смисъл
и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.
Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
към текста >>
Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова
благородна
, както вие мислите.
И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог".
Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова
благородна
, както вие мислите.
Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
към текста >>
Тази молитва Той подразбира в обширен
смисъл
– в полза на обществения живот.
Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"?
Тази молитва Той подразбира в обширен
смисъл
– в полза на обществения живот.
Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи".
към текста >>
У фарисея имаше по-
благородна
черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи".
У фарисея имаше по-
благородна
черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>
8.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока,
благородна
интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ.
Могъщият образ пред него, който беше плод на един високо разумен живот, възбуди в него спомена, как борците при бащиния му двор вдигаха големи тежести, блъскаха с ръце увиснали чували напълнени със слама, като ставаха всеки ден, все по-силни. Просветна в него закона, че съпротивлението създава силата. А това беше вярно за всички светове. Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице.
Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока,
благородна
интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ.
Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше.
към текста >>
Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на
мисълта
и възпоменанията.
Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност.
Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на
мисълта
и възпоменанията.
Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше.
към текста >>
9.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За него разумност прониква цялата природа и животът има велик
смисъл
.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата.
За него разумност прониква цялата природа и животът има велик
смисъл
.
Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите?
към текста >>
Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е
смисълът
на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл.
Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е
смисълът
на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела".
към текста >>
Първостепенен герой не само в обикновения
смисъл
, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята.
Първостепенен герой не само в обикновения
смисъл
, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря!
към текста >>
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и
благородна
, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога!
Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и
благородна
, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога!
Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци!
към текста >>
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния
смисъл
.
Трябва да имаме един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може. И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик.
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния
смисъл
.
И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци".
към текста >>
10.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на
мисълта
.
Рудолф Щайнер ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО (Продължение от кн. 3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение.
Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на
мисълта
.
Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер.
към текста >>
Той се учи да следва изключително изискванията на
мисълта
.
Рудолф Щайнер ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО (Продължение от кн. 3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение. Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на мисълта.
Той се учи да следва изключително изискванията на
мисълта
.
И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини.
към текста >>
Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата
мисъл
има обикновен безреден характер.
Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на мисълта. Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така.
Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата
мисъл
има обикновен безреден характер.
Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност.
към текста >>
Те трябва да подражават законите на
благородната
Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност.
Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки.
Те трябва да подражават законите на
благородната
Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност.
Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е. пътят) не е в съгласие със законите на вечната Красота и Истина. В обикновения живот хората се ръководят в постъпките си от това, което ги удовлетворява, което ги ползува.
към текста >>
Както строго се отнася към
мисълта
си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля.
Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота.
Както строго се отнася към
мисълта
си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля.
Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот.
към текста >>
11.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята
благородна
раса докато ви липсват любов и чистота.
Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности?
Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята
благородна
раса докато ви липсват любов и чистота.
Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви.
към текста >>
Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели
мисълта
на вашите ближни?
Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения.
Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели
мисълта
на вашите ближни?
Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие.
към текста >>
Ако други биха видели всяка ваша
мисъл
- какво бихте сторили?
Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие.
Ако други биха видели всяка ваша
мисъл
- какво бихте сторили?
Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли! * * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили?
към текста >>
* * * Ако всяка
мисъл
, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята
благородна
, несравнима раса.., какво бихте сторили?
Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли!
* * * Ако всяка
мисъл
, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята
благородна
, несравнима раса.., какво бихте сторили?
Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
към текста >>
Всяка ваша
мисъл
се наблюдава - дори и най-тихото движение на една
мисъл
бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
Всяка ваша
мисъл
се наблюдава - дори и най-тихото движение на една
мисъл
бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час?
към текста >>
Следствието бива неизличимо написано; защото всяка
мисъл
предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга.
А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Следствието бива неизличимо написано; защото всяка
мисъл
предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга.
Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите?
към текста >>
Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща
мисъл
, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса!
Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга.
Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща
мисъл
, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса!
Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите? * * * Вие се съмнявате в моите думи?
към текста >>
Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша
мисъл
.
Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите? * * * Вие се съмнявате в моите думи?
Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша
мисъл
.
Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му.
към текста >>
Чрез успокоена концентрирана
мисъл
образувате една форма от това, което желаете да постигнете.
В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат. В новата раса всички ще виждат. Но никой не ще влезе в нея, който не си е променил облеклото - достойно и прилично за ясновидското око. Само, който си е пречистил мислите и ги е одухотворил с любов, ще бъде приет в моята раса на бъдещето. Чрез вашите мисли си образувате собственото бъдеще: което мислите, това ставате!
Чрез успокоена концентрирана
мисъл
образувате една форма от това, което желаете да постигнете.
По тоя образ, ако го направите доста силен - ще се образуват условията и телата ви. Това е едно опасно знание. Защото вие имате егоистични желания. Вашето желание е да бъдете богат и прочут: да блестите, да надминете вашите съвременници по сила, богатство, знание или изкуство. И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите.
към текста >>
Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на
мисълта
Това ще са научили вече децата на моята раса.
И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз.
Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на
мисълта
Това ще са научили вече децата на моята раса.
Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
към текста >>
* * *
Мисълта
е творческата първична сила.
И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички.
* * *
Мисълта
е творческата първична сила.
Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли. Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос.
към текста >>
Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш
помисъл
, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя.
Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш
помисъл
, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и
смисъл
; където е любовта, там е и животът.
* * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и
смисъл
; където е любовта, там е и животът.
Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
към текста >>
Аз проповядвам висшата активна любов, най
благородна
интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
Аз проповядвам висшата активна любов, най
благородна
интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф.
към текста >>
Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата
мисъл
може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове.
Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата
мисъл
може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
към текста >>
Чиста
мисъл
, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Чиста
мисъл
, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>
Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на
мисълта
, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството.
Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на
мисълта
, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя.
към текста >>
13.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Братята, които са се заели с тази
благородна
работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева).
Братята, които са се заели с тази
благородна
работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят.
към текста >>
Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-
благородна
култура. 11.
Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V. Berlin W. 15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки отношения и пр. Животните са наши по-малки братя и докато ние не се научим да се отнасяме благородно с тях, ще си останем жестоки и груби и помежду си.
Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-
благородна
култура. 11.
Esperanto — oficiala organo de universale esperanto assc- cio — XXVI jaro, Marto. Redaktoro: D-ro Edmond Privat. 1. Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина.
към текста >>
Учителска
мисъл
, орган на Български учителски съюз, 15.
Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
Учителска
мисъл
, орган на Български учителски съюз, 15.
Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>
14.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И според степента, с която Го обхващаме с
мисълта
си, расте и неговата тайнственост над нас.
Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло.
И според степента, с която Го обхващаме с
мисълта
си, расте и неговата тайнственост над нас.
На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието.
към текста >>
Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към
благородна
чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към
благородна
чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим.
към текста >>
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен
смисъл
, механическото затруднение в молитвата.
Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим.
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен
смисъл
, механическото затруднение в молитвата.
Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата. Царство на Откровенията, на нова библия и нови закони.
към текста >>
15.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската
мисъл
за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.
Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите.
Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската
мисъл
за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.
Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен".
към текста >>
И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало.
И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях.
И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало.
И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали". Тогаз, какво е било богомилството?
към текста >>
16.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека
смисъла
да отиде на кладата или на ешафода.
Ели СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани върху значението на дълбоките убеждения. И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека
смисъла
да отиде на кладата или на ешафода.
В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
към текста >>
Религиите, масовите учения, революциите, научната
мисъл
, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот.
Религиите, масовите учения, революциите, научната
мисъл
, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието.
към текста >>
Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без
мисъл
, чиито корени се таят в безусловно установена истина.
И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението.
Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без
мисъл
, чиито корени се таят в безусловно установена истина.
Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения.
към текста >>
Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род
мисъл
дават ценни резултати.
Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения.
Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род
мисъл
дават ценни резултати.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
към текста >>
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е
мисъл
.
на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е
мисъл
.
Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
към текста >>
Не са за предпочитане хората без
мисъл
, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина.
Не са за предпочитане хората без
мисъл
, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината.
към текста >>
Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на
мисълта
.
И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на
мисълта
.
Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи.
към текста >>
И всеки, който преследва човека с
мисъл
, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
И всеки, който преследва човека с
мисъл
, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
към текста >>
Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна
Предмисъл
е създала.
Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички.
Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна
Предмисъл
е създала.
Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения.
към текста >>
Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста,
благородна
, възвишена сила.
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила.
Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста,
благородна
, възвишена сила.
Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати.
към текста >>
Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя
мисъл
, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите.
Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя
мисъл
, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота. Те разцъфтяват човека, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>
17.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок
смисъл
.
Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията.
Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок
смисъл
.
В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност. Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо течение. Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи.
към текста >>
Едно чувство, една
мисъл
, една проява намери отзив в друга душа - тя е от същият цикъл души.
В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес. За да се прояви този закон между две същества, необходимо е да съществуват между тях максимум еднородни черти. Инак неможем да си обясним, че едни се скоро влюбват и разлюбват. Това са разнородни същества - те са от две различни „системи души“, както Учителят ги нарича.
Едно чувство, една
мисъл
, една проява намери отзив в друга душа - тя е от същият цикъл души.
Това е великият закон на симпатията, която събира еднородното, която привлича еднородното за да създаде или стройни здания на живота или пълни с хармонична и целесъобразна творческа зависимост двигателни системи. И всички безкрайно много еднородни системи в мирозданието се движат около основния център на битието, около Първичното творческо начало, което е център на великия процес на симпатията. В този смисъл, може да се схване онзи стих от ап. Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията.
към текста >>
В този
смисъл
, може да се схване онзи стих от ап.
Инак неможем да си обясним, че едни се скоро влюбват и разлюбват. Това са разнородни същества - те са от две различни „системи души“, както Учителят ги нарича. Едно чувство, една мисъл, една проява намери отзив в друга душа - тя е от същият цикъл души. Това е великият закон на симпатията, която събира еднородното, която привлича еднородното за да създаде или стройни здания на живота или пълни с хармонична и целесъобразна творческа зависимост двигателни системи. И всички безкрайно много еднородни системи в мирозданието се движат около основния център на битието, около Първичното творческо начало, което е център на великия процес на симпатията.
В този
смисъл
, може да се схване онзи стих от ап.
Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията. Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи. Често срещаме чудновати неща: съберат се двама да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло.
към текста >>
Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен
смисъл
Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията.
И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите.
Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен
смисъл
Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията.
Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа.
към текста >>
Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен
смисъл
на думата.
Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация.
Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен
смисъл
на думата.
И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея.
към текста >>
Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически
смисъл
.
Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически
смисъл
.
Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини.
към текста >>
Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина
мисъл
или една лоша постъпка с една
благородна
мисъл
или чувство.
Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото.
Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина
мисъл
или една лоша постъпка с една
благородна
мисъл
или чувство.
Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос.
към текста >>
18.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече
смисъл
.
Мисли върху любовта.
Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече
смисъл
.
А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
към текста >>
А всичко онова, което изгуби своя
смисъл
, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл.
А всичко онова, което изгуби своя
смисъл
, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък.
Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта.
към текста >>
Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-
благородна
черта от него.
Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“.
Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-
благородна
черта от него.
Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина.
към текста >>
тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок
смисъл
ще намерим в нея.
Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в.
тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок
смисъл
ще намерим в нея.
Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си.
към текста >>
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична
мисъл
и желание.
Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт.
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична
мисъл
и желание.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен. И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит.
към текста >>
19.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И трябва да дойде някоя божествена
мисъл
да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи.
И трябва да дойде някоя божествена
мисъл
да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
„Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен
смисъл
на думата.
Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр. Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм.
Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен
смисъл
на думата.
Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността.
към текста >>
Според
мисълта
тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер.
От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки.
Според
мисълта
тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер.
Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение?
към текста >>
От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото
мисълта
е по-чиста, по
благородна
, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч.
От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото
мисълта
е по-чиста, по
благородна
, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек.
към текста >>
Ето защо добрата
мисъл
е много по-силна, отколкото една лоша
мисъл
.
Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
Ето защо добрата
мисъл
е много по-силна, отколкото една лоша
мисъл
.
И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината!
към текста >>
Неговата
мисъл
ще бъде права
мисъл
.
Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие.
Неговата
мисъл
ще бъде права
мисъл
.
Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината! Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието. И затова всеки народ, който се нагоди с това ново съзнание и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще.
към текста >>
20.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния
смисъл
на думата богат.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния
смисъл
на думата богат.
Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава.
към текста >>
Ето защо, в широк
смисъл
на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите.
Ето защо, в широк
смисъл
на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
„Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
към текста >>
Човекът – като „Исус" – научава дълбокия
смисъл
на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер.
Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека.
Човекът – като „Исус" – научава дълбокия
смисъл
на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер.
Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели.
към текста >>
Под характер, в дълбокия
смисъл
на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
„Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
Под характер, в дълбокия
смисъл
на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.
към текста >>
Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
към текста >>
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали
мисълта
, затова го наричат същество на
мисълта
– „манас".
На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали
мисълта
, затова го наричат същество на
мисълта
– „манас".
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
към текста >>
И затова дръж постоянно в ума си
мисълта
: Човек е най-великото създание на земята.
Като такъв той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт.
И затова дръж постоянно в ума си
мисълта
: Човек е най-великото създание на земята.
Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване.
към текста >>
Разумността, в дълбокия
смисъл
на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбокия
смисъл
на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
към текста >>
И затова помнете: умен човек, в абсолютния
смисъл
на думата, може да бъде само добродетелният човек.
Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек, в абсолютния
смисъл
на думата, може да бъде само добродетелният човек.
А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт.
към текста >>
А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази
смисъл
, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.
Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек.
А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази
смисъл
, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.
Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен.
към текста >>
Смиреният човек, в истинска
смисъл
на думата, е човек с мощен дух.
Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек.
Смиреният човек, в истинска
смисъл
на думата, е човек с мощен дух.
Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда.
към текста >>
Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата
мисъл
.
И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла.
Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата
мисъл
.
Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука.
към текста >>
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум.
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него?
към текста >>
А
благородната
душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.
Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
А
благородната
душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.
„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
към текста >>
Така човекът от „син на
мисълта
" става „възлюблен Син на Любовта".
Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство. Христос е съвкупност от всички разумни и светли души.
Така човекът от „син на
мисълта
" става „възлюблен Син на Любовта".
Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето. Душа обширна като вселената.
към текста >>
21.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок
смисъл
.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок
смисъл
.
Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл.
към текста >>
Не, в молитвата влизат елементите и на
мисълта
, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата.
Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите.
Не, в молитвата влизат елементите и на
мисълта
, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата.
Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него!
към текста >>
Благородството на човека зависи от
мисълта
му за Бога.
Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той.
Благородството на човека зависи от
мисълта
му за Бога.
Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува. Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си.
към текста >>
Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета,
мисълта
ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога.
Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета,
мисълта
ви трябва да бъда насочена изключително към Бога.
Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата!
към текста >>
" Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш
благородна
мисъл
и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси.
С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен!
" Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш
благородна
мисъл
и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси.
Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска.
към текста >>
22.
Човешките суеверия – Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ще любим Бога, като дадем път на всяка
благородна
мисъл
и на всяко благородно чувство в нас.
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ИДЕИТЕ Трябва да любим Бога. Как ще Го любим?
Ще любим Бога, като дадем път на всяка
благородна
мисъл
и на всяко благородно чувство в нас.
Колкото малки и да са тези мисли и чувства, те са божествени и затова не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. Нему не му остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. По този начин тези хора спъват в себе си Божественото, великото Начало.
към текста >>
ще проблесне една малка
мисъл
,която ще му донесе необходимата светлина.
Нему не му остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. По този начин тези хора спъват в себе си Божественото, великото Начало. В това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му.
ще проблесне една малка
мисъл
,която ще му донесе необходимата светлина.
След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи". Един човек изпаднал в никакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе". Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: „Няма да се самоубия.
към текста >>
И в този
смисъл
казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите.
Аз имам достатъчно сили да преодоля "мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да излаза от трудното положение, в което се намирам." Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас: „Аз всякога мисля за тебе". Има един велик закон, който организира идеите.
И в този
смисъл
казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите.
Идеята сама по себе си е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати.
към текста >>
Колкото малка да е една Божествена
мисъл
, тя е мощна.
Има един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите. Идеята сама по себе си е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия.
Колкото малка да е една Божествена
мисъл
, тя е мощна.
Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето.
към текста >>
Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава
мисълта
, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото.
Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски.
Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава
мисълта
, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото.
Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е.
към текста >>
Обаче той отхвърли тази
мисъл
от ума си.
Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото.
Обаче той отхвърли тази
мисъл
от ума си.
Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното.
към текста >>
Мисълта
влиза в подсъзнанието му.
Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна.
Мисълта
влиза в подсъзнанието му.
И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм.
към текста >>
23.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на
мисълта
, чувството и пр.
Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на
мисълта
, чувството и пр.
Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда.
към текста >>
Колкото една
мисъл
е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални.
Колкото една
мисъл
е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят.
към текста >>
Мисълта
изразена чрез движения!
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения!
Мисълта
изразена чрез движения!
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията.
към текста >>
Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-
благородна
, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби!
Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-
благородна
, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>
24.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от
мисъл
за лична облага.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви.
Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от
мисъл
за лична облага.
Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят.
към текста >>
Идеята да се проучва и строи в живота е велика и
благородна
.
Хора, които да знаят, какво е нужно, да разбират, как трябва да се направи и най-после - да могат да го направят. Такива са новите строители: да знаят, да разбират и да могат. Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не сляпо и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно. Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот. Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството.
Идеята да се проучва и строи в живота е велика и
благородна
.
Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска. Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението. Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата поука. Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
към текста >>
Защото да се следва една
благородна
и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.
Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не сляпо и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно. Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот. Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството. Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства.
Защото да се следва една
благородна
и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.
Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението. Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата поука. Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
към текста >>
25.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всеки наш косъм на главата представя една наша
мисъл
, по право една дълбока
мисъл
на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент.
Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде. Гномът на никаква цена не се съгласявал да даде пари при други условия, освен срещу косми. Изпаднал в отчаяние, едва тогава графът разбрал какво е направил. Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари!
Всеки наш косъм на главата представя една наша
мисъл
, по право една дълбока
мисъл
на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент.
Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично.
към текста >>
Русият човек е повече човек на науката и сухата
мисъл
.
Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума.
Русият човек е повече човек на науката и сухата
мисъл
.
Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност.
към текста >>
В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете
благородната
осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци.
Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата.
В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете
благородната
осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци.
Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги.
към текста >>
26.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тук се крие и големият
смисъл
на този психологически фактор в живота.
И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир. идеята може да се зароди в него и той сам да реализира. Трябва, обаче, да се отбележи, че няма нищо, което да е извършено на земята от дадена личност или общество, което да не окаже своето пряко или косвено въздействие върху другите.
Тук се крие и големият
смисъл
на този психологически фактор в живота.
Психологическият фактор гради и руши едновременно. Например мълвата и клюката са едни страшни рушители на живота. Никой не знае откъде идва тя, кой е пуснал, но тя върви от уста на уста и от мозък на мозък. Впива се като паразит в душата, в ума и сърцето на хората и отнема, често, всякаква воля за добро. В туй отношение извънредно много зло допринасят вестниците, които разнасят тази поквара и сеят неусетно в сърцата и мозъците на слабите души.
към текста >>
Това би била една
благородна
задача на всички народи.
Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя.
Това би била една
благородна
задача на всички народи.
Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри!
към текста >>
В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на
мисълта
и учението на великите Учители.
Напоследък Хитлер стана обект за много думи около него. Той създавал нова епоха всред човечеството със своя план за мира. Разбира се, че зад този план за мира на света, се крият оръжейните фабрики и заводи. Какво могат да създават тези знаменити „силни" личности на днешното време, освен войни и изтребления! Ако може да се говори за „силни" личности в историята на човечеството, то трябва да посочим великите Учители на човечеството.
В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на
мисълта
и учението на великите Учители.
Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи.
към текста >>
Истинските творци на нова
мисъл
и истински живот са използували съзнателно през всички векове този път за разпространение на своите обновителни идеи.
Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от първоизточника до реализирането им. На него не обръщат хората внимание. Той е психологическият фактор. По този здрав път за реализиране на нещата върви природата. Неусетно той се използува и от всички творци на добро или зло всред човешкия род.
Истинските творци на нова
мисъл
и истински живот са използували съзнателно през всички векове този път за разпространение на своите обновителни идеи.
Психологическият фактор съществува в природата и живота. Трябват годни сърца и умове, които да възприемат посетите в орницата на живота висши човешки идеи. В тяхното възприемане и реализиране е пътя към нов все човешки живот на хармонии любов,
към текста >>
27.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
- Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост,
смисъл
.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Светлината. Кой не обича светлината?
- Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост,
смисъл
.
Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло.
към текста >>
При него всичко намира себе си, всичко придобива
смисъл
.
Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир.
При него всичко намира себе си, всичко придобива
смисъл
.
Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота.
към текста >>
А няма щастие, няма
смисъл
живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота.
Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота.
А няма щастие, няма
смисъл
живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота.
Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка. Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината. Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота.
към текста >>
Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя
мисъл
, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.
Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота.
Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя
мисъл
, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.
Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината. Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата.
към текста >>
Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и
благородна
постъпка.
Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко.
Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и
благородна
постъпка.
Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота.
към текста >>
Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на
мисълта
, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна.
Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота. Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината!
Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на
мисълта
, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна.
Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети. Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината. Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта. Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта.
към текста >>
Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения
промисъл
, на тази велика любов и щедрост на природата.
На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее.
Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения
промисъл
, на тази велика любов и щедрост на природата.
И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти!
към текста >>
Те внасят нов
смисъл
в живота на угнетените.
То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки.
Те внасят нов
смисъл
в живота на угнетените.
Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя.
към текста >>
28.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види
благородната
душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и
смисъл
за живот, да направи нещо красиво и хубаво.
Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво.
Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види
благородната
душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и
смисъл
за живот, да направи нещо красиво и хубаво.
Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето.
към текста >>
Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на
мисълта
и богатства на сърцето.
Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите.
Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на
мисълта
и богатства на сърцето.
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее.
към текста >>
Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна
мисъл
или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее.
Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна
мисъл
или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм.
към текста >>
Всяка неискрена, неправа
мисъл
накърнява неговата почтеност.
Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм. Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи. Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух.
Всяка неискрена, неправа
мисъл
накърнява неговата почтеност.
Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце. И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си.
към текста >>
Той е почтен, защото е искрен в
мисълта
си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си.
Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце. И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване.
Той е почтен, защото е искрен в
мисълта
си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си.
Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>
Ала той със своята светла
мисъл
, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество.
Ала той със своята светла
мисъл
, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>
29.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Коен ДВИЖЕНИЕ, РЕКОРД И
МИСЪЛ
Ако има нещо дадено в живота, то едно измежду тях трябва да е движението.
Д-р Ел. Р.
Коен ДВИЖЕНИЕ, РЕКОРД И
МИСЪЛ
Ако има нещо дадено в живота, то едно измежду тях трябва да е движението.
За органическия свят то е особена необходи¬мост Има движение не само по пространство има и чисто духовно движение, то е едно състояние на нещата, когато човек чувствува вътрешно своето духовно растене или застой. В това отношение няма отиване назад, има спиране, застой, което е най-лошо. Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене.
към текста >>
Духовното растене, духовното движение е начало на
мисълта
.
За органическия свят то е особена необходи¬мост Има движение не само по пространство има и чисто духовно движение, то е едно състояние на нещата, когато човек чувствува вътрешно своето духовно растене или застой. В това отношение няма отиване назад, има спиране, застой, което е най-лошо. Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене.
Духовното растене, духовното движение е начало на
мисълта
.
Всяка зряла мисъл, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение. Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно.
към текста >>
Всяка зряла
мисъл
, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение.
В това отношение няма отиване назад, има спиране, застой, което е най-лошо. Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене. Духовното растене, духовното движение е начало на мисълта.
Всяка зряла
мисъл
, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение.
Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл.
към текста >>
Движение вече целно, пълно със
смисъл
.
Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене. Духовното растене, духовното движение е начало на мисълта. Всяка зряла мисъл, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение.
Движение вече целно, пълно със
смисъл
.
Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност.
към текста >>
Първично движение и
мисъл
, ето две крайности, между които се движи животът.
Няма живот, където няма напредък, където няма растене. Духовното растене, духовното движение е начало на мисълта. Всяка зряла мисъл, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение. Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората.
Първично движение и
мисъл
, ето две крайности, между които се движи животът.
Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост.
към текста >>
Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и
смисъл
.
Всяка зряла мисъл, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение. Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно.
Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и
смисъл
.
Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост. Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и мисъл за лека слава. Инак, в природата няма човешки тип рекордност.
към текста >>
Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и
мисъл
за лека слава.
Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост.
Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и
мисъл
за лека слава.
Инак, в природата няма човешки тип рекордност. И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили.
към текста >>
Мисълта
трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда.
Мисълта
трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална граница на движение. При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне. Така дори е и с човешките изобретения - машините. При една определена конструкция, имаш точно определено напрежение и работоспособност. Няколко гранични числа, не биха били без значение: Гълфстрийм - 1 м/сек.
към текста >>
Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-
благородна
, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората.
Това, обаче, е възможно за сметка на нови нерви, нови напрежения на сили, нови конструкции, що се отнася до машината-изобретение. При днешното състезание на егоизма, при днешния живот на все по-големи и по-големи материални придобивки, неизбежно нещо е рекордът. Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света. Днес се бият рекорди в бягане от разен вид, в плаване, в скачане, в разни човешки и нечовешки борби, в чупене на глави, ръце и крака. Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род.
Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-
благородна
, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората.
Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани.
към текста >>
Далеч сме от
мисълта
да оспорим голямата нужда от всичко ново днес.
Днес се бият рекорди в бягане от разен вид, в плаване, в скачане, в разни човешки и нечовешки борби, в чупене на глави, ръце и крака. Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората. Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник.
Далеч сме от
мисълта
да оспорим голямата нужда от всичко ново днес.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек.
към текста >>
Да се насочи
мисълта
, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек.
Да се насочи
мисълта
, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
към текста >>
Мисълта
е сила, но само тогава, когато е насочена за добро.
Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
Мисълта
е сила, но само тогава, когато е насочена за добро.
Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина.
към текста >>
Инак човек попада под страшните удари на собствената си
мисъл
.
Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро.
Инак човек попада под страшните удари на собствената си
мисъл
.
Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си.
към текста >>
Мисълта
дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие.
Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл.
Мисълта
дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие.
Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне.
към текста >>
Мисълта
е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете.
Мисълта
е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
към текста >>
Мисълта
е права, когато е в обсега на греещата истина.
Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
Мисълта
е права, когато е в обсега на греещата истина.
А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
към текста >>
А правата
мисъл
, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си.
Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина.
А правата
мисъл
, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си.
Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага.
към текста >>
В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата,
смисълът
който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене.
В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата,
смисълът
който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл.
към текста >>
В правата
мисъл
се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
В правата
мисъл
се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна
мисъл
за себе си и натрупване на земни блага.
А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна
мисъл
за себе си и натрупване на земни блага.
Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
– Рекордът на висшата човешка
мисъл
.
В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора.
– Рекордът на висшата човешка
мисъл
.
Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
Мисъл
за върховното добро на всичко живо.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл.
Мисъл
за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
30.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание -
мисълта
за себе си.
Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората.
Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание -
мисълта
за себе си.
Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
към текста >>
Наистина, истинската
мисъл
за себе си е една свещена необходимост.
Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си.
Наистина, истинската
мисъл
за себе си е една свещена необходимост.
Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота.
към текста >>
Главната човешка
мисъл
днес е как човек да се осигури повече, сир.
И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така?
Главната човешка
мисъл
днес е как човек да се осигури повече, сир.
да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят".
към текста >>
За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска,
благородна
търпимост между всички хора на земята.
Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр.
За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска,
благородна
търпимост между всички хора на земята.
А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно. Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм.
към текста >>
Духовно порасналият човек е развил в себе си една права
мисъл
, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне.
Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм. Всичко това не вещае добро! Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота.
Духовно порасналият човек е развил в себе си една права
мисъл
, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне.
Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание. Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота. В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля.
към текста >>
Той е убеден в разумната вечност и
смисъл
на живота.
Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота. Духовно порасналият човек е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне. Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание.
Той е убеден в разумната вечност и
смисъл
на живота.
В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва.
към текста >>
31.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Красива е
мисълта
на Джон Лок относно възпитаването в щедрост.
Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото.
Красива е
мисълта
на Джон Лок относно възпитаването в щедрост.
Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
към текста >>
И тъй, ние можем да реализираме идеята за Цялото и да вкусим от нейните сладки плодове, ако имаме едно любящо сърце, ако имаме един светъл ум и ако имаме една
благородна
воля.
В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията. Може да се възрази, че е невъзможно за човека, не е в кръга на неговите способности да прониква тъй дълбоко в явленията на живота и тяхната връзка. Но природата за това не иска и да знае, че ние сме невежи за нейните закони; ние ще изпитаме последствията на нашето невежество. Обаче, щом природата ни държи отговорни за незнанието и ние страдаме, това показва, че е имало възможност да придобием нужните познания, да развием способността да правим връзка между фактите и постигнем целите на живота с най-малко разходи.
И тъй, ние можем да реализираме идеята за Цялото и да вкусим от нейните сладки плодове, ако имаме едно любящо сърце, ако имаме един светъл ум и ако имаме една
благородна
воля.
към текста >>
32.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това са тъй наречените вълни на
мисълта
!
Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката?
Това са тъй наречените вълни на
мисълта
!
Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията.
към текста >>
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото
мисълта
е по-възвишена, по-
благородна
, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото
мисълта
е по-възвишена, по-
благородна
, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
към текста >>
Значи обикновената
мисъл
има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
Значи обикновената
мисъл
има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр.
Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
към текста >>
Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена
мисъл
има най-силни вибрации, а пък всяка
мисъл
или чувство от по-нисш характер, напр.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи.
Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена
мисъл
има най-силни вибрации, а пък всяка
мисъл
или чувство от по-нисш характер, напр.
на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест.
към текста >>
Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата
мисъл
и чувство.
Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити!
Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата
мисъл
и чувство.
Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват.
към текста >>
33.
Списанието PDF
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Без любов животът няма
смисъл
.
Нивата представя човешката душа. Какво значи човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи да Го вижда навсякъде. Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда, той няма живот в себе си.
Без любов животът няма
смисъл
.
Тая година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас." Нека всички, които желаят да допринесат за новото в света, да съдействуват за масовото разпространение на тая книжка в обществото! Безсмъртна любов. Излезе от печат ненадминатия по своята, дълбочина и оригиналност роман от дук де Помар: „Безсмъртна любов", който по сериозност на проблемите, които поставя и разглежда, е единственият в световната литература до днес. Цена 30 лв. Търсете я по всички добре уредени книжарници в царството или направо от книгоиздателство „Братство" - Севлиево, пощенска чекова сметка 2201.
към текста >>
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"!
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
34.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
4) Божественият
промисъл
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba. Това е заглавието на една малка сбирка беседи от Учителя, преведени на латвийски от Мелита Кедрова. Тя има следното съдържание: 1) Ето човекът - из първа серия беседи "Сила и живот". 2) Христос - из "Учителят говори". 3) Истината.
4) Божественият
промисъл
.
5) Блажените – из "Духът и плътта". 6) Идеалът на човека и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога". Изданието на книгата е хубаво и спретнато. Нямаме възможност да преценим превода, но вярваме, че той е на висотата на съдържанието. Beinsa Duno.
към текста >>
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"!
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
35.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и
смисъл
на живота.
То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата!
Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и
смисъл
на живота.
Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека. Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него. Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки човек, който иска да живее с истински импулси в живота. Е. К.
към текста >>
Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при
мисълта
за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са.
В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота. С какво вдъхновение работят тия наши френски приятели се вижда от едно писмо пратено недавна от един приятел - Тони Белмен в Лион. Ето няколко откъса от него: "Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно. Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България.
Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при
мисълта
за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са.
се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което лъчи Божествената любов в света. Ние не знаем, как да изразим нашата признателност към всички тези братя - българи, които още не сме видели с очите си, освен неколцина, но които ние чувствуваме тъй близки до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която отправяме към Учителя и която бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че и ние работим усърдно с всички сили да станем благородни и съвършени, за да вземем дейно участие в голямото Божествено дело на земята. Ние знаем, че само Божествената любов може да преобрази нашия живот и само живият пример на сливане с доброто може да преобрази братята около нас." * Един професор в Тулузкия университет (Франция) свикал през май 20 професори, да им говори за идеите на Учителя.
към текста >>
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"!
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
36.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяка статия на книгата подбужда
мисълта
към активна работа.
Това е новата светлина, която почва да блести в културния живот на човечеството и която е призвана да съгради нови негови форми - разумни, красиви и хармонични. И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота. Почти няма по-важна област, в която да не е надникнал авторът и да не е хвърлил изобилна светлина! Тук са разгледани от една страна научни въпроси, а от друга страна въпроси обществени и мистични В тях се говори за енергията на атома, за лоста на Архимед, за животния магнетизъм, за физиогномиката, за сферата на Уран, за съня на Небукаднецара в свръзка с историчните епохи и пр.. Стилът, макар и чисто научен, е богат с образи, сравнения, цветист, лек и увлекателен. Препоръчваме я на всички, които искат да се издигнат до по-широк и посветъл мироглед и да се ориентират всред днешната епоха - тъй важна като завой между две култури.
Всяка статия на книгата подбужда
мисълта
към активна работа.
Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц. 15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит.
към текста >>
В тоя
смисъл
тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят
размисъл
и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека.
15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека.
В тоя
смисъл
тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят
размисъл
и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека.
Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв. подвързана; стр. 242.
към текста >>
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"!
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
37.
Сфера на Нептун – Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за
смисъл
, за просветление.
Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за
смисъл
, за просветление.
Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си.
към текста >>
Не можете, следователно, да се считате в пълен
смисъл
на думата „добра почва" за Словото Божие.
Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос.
Не можете, следователно, да се считате в пълен
смисъл
на думата „добра почва" за Словото Божие.
Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас. Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас.
към текста >>
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на
мисълта
.
Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на
мисълта
.
В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
към текста >>
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в
благородна
почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в
благородна
почва.
Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова
мисъл
, отколкото в миналото.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова
мисъл
, отколкото в миналото.
Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух.
към текста >>
Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на
мисълта
.
Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия.
Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на
мисълта
.
Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си?
към текста >>
За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил
смисъла
на своя живот, който е вечен.
Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува.
За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил
смисъла
на своя живот, който е вечен.
В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло.
към текста >>
В своята цялост волята, чувствата и
мисълта
в човека правят неговия характер.
Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
В своята цялост волята, чувствата и
мисълта
в човека правят неговия характер.
Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях.
към текста >>
В същия този
смисъл
и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях.
В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент.
В същия този
смисъл
и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях.
Има път, начин за това. Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като скала чувства и мисли в ползотворна почва. Бистрият поток разронва всяка набита земя и я обръща на златна почва. В пътя на работа над себе си, човек става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто. Той намира себе си, познава Бога, възлюбва света, хората, в които Бог се проявява.
към текста >>
38.
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Защото
промисълът
на Великия бди над земята и върху човешкия род.
И по този начин тия много гадатели опорочават едно здраво знание и внасят и поддържат суеверието в хората. Има една здрава наука, която разкрива правилно пътеките на времето. Нея, обаче, малцина знаят. Те рядко казват нещо от своето точно знание. Защото светлината е само за зрелите духовно, за тия които вече сами могат да се оправят на земята.
Защото
промисълът
на Великия бди над земята и върху човешкия род.
Защото Господарят на времето мисли и тика всичко към добро в пътя на човешкото развитие. Затова изглежда, са страданията, кръвопролитията – негли човечеството, човекът, синът Божий заживее по Бога, по законите на мъдростта и любовта. Разумният посреща всичко с дълбок мир и светлина. За него няма нищо страшно. Защото познава пътя и промисъла Божий.
към текста >>
Защото познава пътя и
промисъла
Божий.
Защото промисълът на Великия бди над земята и върху човешкия род. Защото Господарят на времето мисли и тика всичко към добро в пътя на човешкото развитие. Затова изглежда, са страданията, кръвопролитията – негли човечеството, човекът, синът Божий заживее по Бога, по законите на мъдростта и любовта. Разумният посреща всичко с дълбок мир и светлина. За него няма нищо страшно.
Защото познава пътя и
промисъла
Божий.
Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си. От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си? – Само от разум, повече разум и добра, благородна воля.
към текста >>
– Само от разум, повече разум и добра,
благородна
воля.
Защото познава пътя и промисъла Божий. Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си. От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си?
– Само от разум, повече разум и добра,
благородна
воля.
Тогава да използуваме езика на пророците и гадателите, ще дойде добро за човечеството и мир на земята, желаният мир между хората и в сърцето на всеки човек.
към текста >>
39.
Списанието PDF
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница;
мисълта
ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява.
Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.
А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница;
мисълта
ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява.
Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език).
към текста >>
Книгата дава богат материал за
размисъл
и подтик за творческа работа в живота.
Стр. 104. На цветист, образен език авторът излага вечните истини, излага пътя на човешката душа към светлите върхове, към извора на живота, на радостта, на мира, на любовта! В красиви символи са изложени изпитите, търсенията, копнежите, борбите и постиженията на душата в нейния вечен път. Всички приказки и разкази са. проникнати от новите идеи, които ще легнат в основата на великата слънчева култура, която иде.
Книгата дава богат материал за
размисъл
и подтик за творческа работа в живота.
Препоръчваме я на читателите си. Детски образи от Теофана Савова. Одобрена от Министерството на народната просвета. Цена 5 лева. Стр. 32.
към текста >>
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само навреме да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно „ЖИТНО ЗЪРНО"!
Това е една
благородна
работа, която и тях ще възнагради.
„ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli. [1]Пушене, пиене, месоядие и пр.
към текста >>
40.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Наистина, на първо време
смисълът
на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това.
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ P. B. Хайниш Двусмислени са. сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят.
Наистина, на първо време
смисълът
на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това.
Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята. Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата.
към текста >>
И тъкмо тук се явява оня скрит
смисъл
на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания.
Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата. Но това царство на материята не е целияj свsт. То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство.
И тъкмо тук се явява оня скрит
смисъл
на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания.
Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика. Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда! Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията.
към текста >>
То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една
благородна
, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата
мисъл
на Кеплер – от същата плът и кръв.
Бог работи с мярка и число. Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония? Има естетични образувания от друг вид: симетрия и паралелизъм, свързване на кръга с триъгълник и разни други правилни форми. Обаче, изглежда, че златното сечение заема особено место. Законът на неговото образуване не е така очевиден, както при другите съединения на форми.
То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една
благородна
, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата
мисъл
на Кеплер – от същата плът и кръв.
Човек не е измислил златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него. Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение.
към текста >>
41.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески
смисъл
.
тия, които подържат непрекъснатия ток на живота. За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне. Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му. По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие.
В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески
смисъл
.
Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си.
към текста >>
В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо
благородна
, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава.
И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа.
В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо
благородна
, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава.
Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише. При това, винаги придружено с риск за живота ù. Мнозина – редица напълно незаслужено – са.
към текста >>
Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на
мисълта
му, широтата на неговото разбиране за живота.
В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време.
Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на
мисълта
му, широтата на неговото разбиране за живота.
Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства".
към текста >>
Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род
мисъл
– по-извисена, по-широка, по-духовна.
Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета.
Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род
мисъл
– по-извисена, по-широка, по-духовна.
С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства". А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са. Всичките съвременни религии и една космическа религиозност, при която ти се чувстваш свързан с целия космос, с разума който е в него.
към текста >>
Върху въпроса за същината,
смисъла
на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за
смисъла
на живота, трябва да имаш религиозни чувства".
Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма.
Върху въпроса за същината,
смисъла
на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за
смисъла
на живота, трябва да имаш религиозни чувства".
А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са. Всичките съвременни религии и една космическа религиозност, при която ти се чувстваш свързан с целия космос, с разума който е в него. От това последно гледище, аз се считам измежду най-религиозните хора в света". По въпроса за християнството и юдаизма Айнщайн казва: „Ако човек вземе чистото учение на Христа и го отдели от църквите, както и ученията на пророците, тогава ще остане една есенция, която е в състояние да поправи света и живота. Всеки човек с добра воля трябва съзнателно да работи за реализирането на тия учения в живота".
към текста >>
Мисълта
ни е, че със своята книга Айнщайн създава една светла епоха и човечеството ще се възползва с време от това модерно пророчество, което е един светъл път за извисяване и подобрение на живота.
Всичките съвременни религии и една космическа религиозност, при която ти се чувстваш свързан с целия космос, с разума който е в него. От това последно гледище, аз се считам измежду най-религиозните хора в света". По въпроса за християнството и юдаизма Айнщайн казва: „Ако човек вземе чистото учение на Христа и го отдели от църквите, както и ученията на пророците, тогава ще остане една есенция, която е в състояние да поправи света и живота. Всеки човек с добра воля трябва съзнателно да работи за реализирането на тия учения в живота". Ще стане много, ако се спрем върху схващанията на Айнщайн за преустройството на света.
Мисълта
ни е, че със своята книга Айнщайн създава една светла епоха и човечеството ще се възползва с време от това модерно пророчество, което е един светъл път за извисяване и подобрение на живота.
Ако разгледаме живота на всички знаменити хора, проявили се през вековете, ще забележим къде по-малко, къде повече едно съзнателно или подсъзнателно отношение към своята предопределеност да изпълнят своята мисия в живота. Великите хора са мисионери в изпълнението на големия, необхватен Божествен план в развитието на човечеството, на живота върху земята. Само през дадено определено време, когато в съзнанието на хората има място за семената на дадени идеи, тъкмо тогава се раждат хора, които донасят различни нови идеи, които създават нови епохи, които преобразяват живота. Рядко големите хора идат сами на земята. Те винаги са цикъл души, които засягат цялостно живота във всичките негови прояви.
към текста >>
42.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нито едно истинско дело на добро не е било реализирано, без да срещне неговия напор, нито една
благородна
мисъл
и желание не са били проявени, без да бъдат спъвани от него – тоя вечен противник на всичко, което носи знака на любовта, светлината и свободата.
Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ? " Защо? Защо от хиляди години всякога и всякъде зад всяко добро начинание стои винаги той? Историята на човешкото възземане много добре познава фаталната му сянка. Тя винаги се мярка, когато човек прави стъпка към своята съкровена цел.
Нито едно истинско дело на добро не е било реализирано, без да срещне неговия напор, нито една
благородна
мисъл
и желание не са били проявени, без да бъдат спъвани от него – тоя вечен противник на всичко, което носи знака на любовта, светлината и свободата.
Това го знаят всички, защото всички са срещнали по своя житейски път тоя паднал жител на небесните простори. Нестихващ в своите зли помишления, той иска да владее царството на светлината, да го подчини под своята власт и да направи човека жител на своето царство. – Защо – се питат милионите хора, защо тая вековна борба с човека и с онова велико добро, внедрено в него, като вечен стремеж? В безкрайния друм на хилядолетия вървят тези две съвършено различни същества, идещи от различни сватове, с различни цели и идеали. Неуморен в своя възход, човекът пита: „Защо ме гониш, какво искаш от мен, до кога тази борба?
към текста >>
И също така потвърди, че великата
мисъл
на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.
И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът.
И също така потвърди, че великата
мисъл
на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.
От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>
43.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от
мисълта
за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно.
А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от
мисълта
за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа.
Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат.
към текста >>
Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична
мисъл
.
Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути.
Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична
мисъл
.
Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.
към текста >>
Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически
смисъл
на думата.
Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде.
Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически
смисъл
на думата.
Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори.
към текста >>
Най-ценното в неговата
мисъл
и стил бяха образността и сравнителните му способности.
Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно.
Най-ценното в неговата
мисъл
и стил бяха образността и сравнителните му способности.
В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга.
към текста >>
Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата
мисъл
на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр.
Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто.
Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата
мисъл
на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр.
и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи.
към текста >>
Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на
мисълта
.
Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята. Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел.
Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на
мисълта
.
Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи.
към текста >>
Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от
благородна
жизнерадост.
Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от
благородна
жизнерадост.
Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното.
към текста >>
44.
КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За изяснение на тази
мисъл
, ще приведем един пример.
НОВОТО, КОЕТО СЕ РАЖДА Ако разглеждаме живота, ще видим, че в цялата природа същества ред и порядък. Там всяко нещо е на мястото си. Противоречия и смущения няма в нея. Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат. Ако това би могло да стане, то ще донесе най-големите нещастия на земята.
За изяснение на тази
мисъл
, ще приведем един пример.
Един прочут гръцки майстор довършвал едно здание. Като работил на покрива, по невнимание паднал и си счупил двата крака. Започнал той да протестира, че светът не е направен добре и се обърнал с молба към Зевс, да отмени закона, да направи така, че хората да не си чупят краката. Зевс послушал молбата и отменил закона. Оздравили краката на майстора и той отишъл да довърши работата си.
към текста >>
Мисълта
на човека трябва да носи благо на другите.
Всички хора на земята ще изпълнят тяхната воля. Те казват: На земята ще има мир. За бъдеще на земята ще живеят само любещите, кротките, истинолюбивите, тия, които имат добродетели, те ще бъдат наследниците на земята. Бъдещите наследници на земята ще бъдат здрави хора, със светли умове и благородни сърца и воли. Те ще бъдат хора свободни и силни.
Мисълта
на човека трябва да носи благо на другите.
Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват. Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия свят. Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане.
към текста >>
Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква
благородна
постъпка не може да се роди.
Те мислят, че като умрат, ще идат в небето, апостол Петър ще ги посрещне и т.н. Докато хората не обикнат Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце и с всичката си сила, кракът им в небето не може да стъпи. Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня свят не може да идат. Като умре човек, ако не обича Бога и ближните си, ще иде при още по-лоши условия. Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи.
Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква
благородна
постъпка не може да се роди.
Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов. Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви.
към текста >>
Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния
смисъл
на живота и ще разберем, защо са били всички страдания.
Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът.
Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния
смисъл
на живота и ще разберем, защо са били всички страдания.
Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
към текста >>
45.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила,
благородна
привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства.
Прародителят на варварството е жестокостта. В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите. Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност.
Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила,
благородна
привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства.
Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек.
към текста >>
В тоя миг разбирам
мисълта
, която ще се породи от тия редове.
Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите. Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност. Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства. Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание.
В тоя миг разбирам
мисълта
, която ще се породи от тия редове.
И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек. Не може да става сравнение между жестокостта при късането на едно цвете с жестокостта в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт. Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност.
към текста >>
Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху
смисъла
на повечето от детските стихотворения и песнички.
Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето. Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на жестокост ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората.
Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху
смисъла
на повечето от детските стихотворения и песнички.
„Във всички почти от тях" – казваше ми той – „четем думите": „берем, берем", „късаме, събираме" и пр., и никъде няма „садим" „поливаме" „копаем". – Защо се чудите – се провикваше тоя човек – че хората обичат да грабят, да присвояват, да унищожават. На това ги учим от ранната им възраст. Много пъти от тогава съм си задавал въпросът, защо хората не си подаряват цветя в саксии, за да им се радват? Би било от друга страна, прекрасно, да види човек една от възторжените обожателки на теменугите, лилиите, розите и хризантемите с мотичка в ръце и на работа в своята малка градина.
към текста >>
46.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Съществена и важна
мисъл
в свещеното писание.
Н. Попов СЪЩЕСТВЕНОТО Мъдростта на най-великите Учители през вековете се е свеждала до една наука за вечния живот, който седи в познанието на Бога. Казано е: „Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго истиннаго Бога и Христа, когото си проводил".
Съществена и важна
мисъл
в свещеното писание.
Велика идея, но смътна за мнозина. Повечето от хората на съвременния материалистичен век считат парите за нещо съществено в своя живот. Те мислят, че като имат пари, всичко могат да придобият. Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго.
към текста >>
Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена
мисъл
.
Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго. Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща. Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци?
Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена
мисъл
.
Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват. В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца!
към текста >>
Това е тялото —
благородната
воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща. Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека.
Това е тялото —
благородната
воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца! Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния дух на живота. Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето... Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят.
към текста >>
Дойдем ли до волята, тя вече е един свят по-понятен, по-реален в съвременен
смисъл
на думата, тъй като волята е свързана с видимия, с реалния за днешния човек свят.
Това показва, че има нещо, което определя сърцето. Кое е то? — Това е любовта — най-неразбраното и най-разбраното в света. Казано е: „Бог е Любов, и чистите по сърце ще видят Бога". „Любовта носи светлина на ума" казва Учителят в „Светът на Великите души".
Дойдем ли до волята, тя вече е един свят по-понятен, по-реален в съвременен
смисъл
на думата, тъй като волята е свързана с видимия, с реалния за днешния човек свят.
За посветения, обаче, светът на ума, сърцето и волята са еднакво реални. Волята е мярка, която определя отношението на човека към божествения свят и неговата любов км Бога и ближния. Ето защо Христос казва: „По делата ще ги познаете”... Учението на Учителя не е само теория, а живот. Учителят живее и после учи, затова Неговите думи имат сила на живот. Той казва: „Онова, което ви говоря, аз съм го опитал много пъти и съм се уверил, че то е вярно.
към текста >>
47.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата
мисъл
, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки.
Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща.
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата
мисъл
, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки.
То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си!
към текста >>
С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и
благородна
природа, която Бог е вложил в нас.
Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили.
С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и
благородна
природа, която Бог е вложил в нас.
Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща.
към текста >>
48.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той запленява
мисълта
ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска
мисъл
, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът.
— И що видя Той? — Той видя чудо на чудесата, сам себе си". Това двустишие съдържа есенцията на така дълбоко замисления роман от Новалис. Незавършен, не толкоз, може би. поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи свят, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба.
Той запленява
мисълта
ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска
мисъл
, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът.
Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм. Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът.
към текста >>
Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-
благородна
природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи свят, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба. Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси.
Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-
благородна
природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик.
към текста >>
Великата загадка буди неговия
размисъл
към дейност и зове сърцето му на свято поклонение.
Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание.
Великата загадка буди неговия
размисъл
към дейност и зове сърцето му на свято поклонение.
Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
към текста >>
49.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Присъствието на Божествената
мисъл
в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли".
Присъствието на Божествената
мисъл
в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка.
За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената
мисъл
.
Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената
мисъл
.
Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
към текста >>
Каква е разликата между Божествената и човешката
мисъл
?
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
Каква е разликата между Божествената и човешката
мисъл
?
Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото.
към текста >>
Да възприемете една Божествена
мисъл
, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
Да възприемете една Божествена
мисъл
, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>
Ако в ума ви влезе една Божествена
мисъл
, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
Ако в ума ви влезе една Божествена
мисъл
, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви.
Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения.
към текста >>
Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на
мисълта
.
Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен.
Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на
мисълта
.
Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо.
към текста >>
" Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е
смисълът
на живота и т.н.
От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание!
" Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е
смисълът
на живота и т.н.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>
Чрез
мисълта
си човек черпи енергии от природата.
И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н.
Чрез
мисълта
си човек черпи енергии от природата.
Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай.
към текста >>
Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с
мисълта
на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте.
Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с
мисълта
на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>
Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им
смисъл
, за скритите им богатства.
Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им
смисъл
, за скритите им богатства.
При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята. Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл.
към текста >>
Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата
мисъл
.
Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята.
Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата
мисъл
.
Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
към текста >>
Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на
мисълта
е необходима.
Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си.
Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на
мисълта
е необходима.
Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори.
към текста >>
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко.
към текста >>
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.
Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.
Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре.
към текста >>
Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си".
Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си".
Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо. Нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото.
към текста >>
Правилното дишане при участието на
мисълта
е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Учителят казва по това: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота"(11). „Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането"(10). „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи”(9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане.
Правилното дишане при участието на
мисълта
е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така: „Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите оттам"(18). .Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко.
към текста >>
С
мисълта
идват и чувствата.
.Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли.
С
мисълта
идват и чувствата.
Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно.
към текста >>
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената
мисъл
.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената
мисъл
.
Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека". Опити Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение.
към текста >>
50.
ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Онова, което по-рано е имало
смисъл
в човека, сега е изгубило своя
смисъл
.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите. Става и една вътрешна промяна в човешката душа.
Онова, което по-рано е имало
смисъл
в човека, сега е изгубило своя
смисъл
.
Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот.
към текста >>
трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя
смисъл
.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите. Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя
смисъл
.
Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
към текста >>
На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък и възвишен дух.
Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото.
На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък и възвишен дух.
Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида.
към текста >>
Малцина има в света, които живеят в пълния
смисъл
на думата.
При вътрешната свобода човек сам се ограничава — той самоволно прави това. Кога? — Само когато прави добро. Само в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Направи ли, обаче, доброто, той отново става свободен. Човек трябва да вложи истината в душата си и свободата, която търси, ще я придобие.
Малцина има в света, които живеят в пълния
смисъл
на думата.
Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура.
към текста >>
Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата
мисъл
— ще се явят благородни характери в света.
Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание.
Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата
мисъл
— ще се явят благородни характери в света.
Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Както и да въртим
мисълта
, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое.
Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство.
Както и да въртим
мисълта
, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое.
Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
към текста >>
Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична
мисъл
.
Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое.
Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична
мисъл
.
Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе.
към текста >>
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а
благородната
и висша Божествена еволюция на човека.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие.
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а
благородната
и висша Божествена еволюция на човека.
Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия".
към текста >>
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в
мисъл
, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта.
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в
мисъл
, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
52.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения
замисъл
, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една
благородна
гордост на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение.
Погледнете наоколо и вие ще видите, че между отделните части на човешкия организъм, между отделните коленца в стъблата на растенията, както между частите на една монументална сграда, има съответствия, които се подчиняват на строго подбрани геометрични закони. Човекът през различните епохи на своето развитие е възприемал тая геометрична съразмерност, в която най-често се среща съотношението на златното сечение, познато добре в геометрията и ги прилагал заедно с много други символи в паметниците, които са обезсмъртили цели исторически епохи. Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност. Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото. Не само това.
В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения
замисъл
, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една
благородна
гордост на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение.
Според думите на един изследовател, астрономите от Хершел насам са поразени от геодезичните и астрономични свойства на Хеопсовата пирамида, за която светът е приказвал много, но за която всъщност знае още твърде малко. Ние ще хвърлим само един бегъл поглед върху някои особености, изтъкнати едва ли не като чудеса на строителното изкуство и като неповторим пример за високите научни постижения на оная величава епоха, в която пирамидата е била сътворена. От всичко за нас най-интересно ще бъде онова, което изтъква тая пирамида като един космичен показалец на времената и епохите върху гигантския циферблат на времената. Известно е, че основата на пирамидата е квадрат, легнал така, че меридианът на това място да минава през неговия център. Тоя меридиан лежи във входа на пирамидата, който вход се отклонява от него с 4'35".
към текста >>
Тези две ъглови премествания действуват в такъв
смисъл
, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години!
Следователно, от тогава досега земята е извършила и едно друго периодично вековно движение, за което древните строители са имали прецизни познания. Географската широчина на върха на Голямата пирамида е 29°58'51". Тоя паралел съвпада по един любопитен начин с един странен извод от теорията на Drayson за космичната година. Ето в много бегли линии същността на тая теория: Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'. Този ъгъл, обаче, не е постоянен, но се мени по причина на един двоен феномен: 1) Преместването на еклиптичния полюс с 50".2 за една година и 2) Преместването на голямата ос на еклиптиката или линията на абсидите с 11".7 за една година.
Тези две ъглови премествания действуват в такъв
смисъл
, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години!
Може да се каже още, че върху небесната сфера северният небесен полюс (точката която отговаря на северния земен полюс) описва кръг с постоянен радиус 29°25'47", около една точка в пространството, която отстои от еклиптичния полюс на 6°. Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима". Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня.
към текста >>
53.
Съборни беседи
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато съвременните общества разберат дълбокият
смисъл
на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи*** 3.
Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на противоположностите - това е Законът на земята, на органическият свят, на плътта.
Когато съвременните общества разберат дълбокият
смисъл
на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи*** 3.
СИЛА И ЖИВОТ СОЛТА Трета серия (София, 1917-1919) "Вие сте солта на земята, а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците" /Ев. от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4.
към текста >>
Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в
смисъл
на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта.
Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.
Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в
смисъл
на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7.
към текста >>
НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА Десета серия / II том София, 1927-1928 Ако разглеждат нещата само в техния буквален
смисъл
, хората могат да дойдат до ред заблуждения.
от Иоана 10:20/ Защо казваха така? Защото съзнанието им беше изопачено, вследствие на което каквото и да им се говори те едно могат да кажат: "Не го слушайте, той е луд! " Такива хора са в постоянна борба със себе си. Казвам: Разбиранията на хората трябва коренно да се променят. Съвременните хора не могат да възприемат истината, понеже съзнанието им е обременено.*** 14.
НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА Десета серия / II том София, 1927-1928 Ако разглеждат нещата само в техния буквален
смисъл
, хората могат да дойдат до ред заблуждения.
Запример, казано е в Писанието "Ни мъж, обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа." /Първо послание към коринтяните 11:11/ Tози стих представя само външната страна на въпроса. Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа.
към текста >>
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере
смисъла
на целокупния живот,
смисъла
на възкресението и към него да се стреми.
Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев.
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере
смисъла
на целокупния живот,
смисъла
на възкресението и към него да се стреми.
В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека.
към текста >>
"/Ев. от Иоана 6:28/
Смисълът
на живота седи в работата.
Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21. ДА ВИ ДАДЕ Тринадесета серия / II том София, 1929-1930 "...каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." /Ев. от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
"/Ев. от Иоана 6:28/
Смисълът
на живота седи в работата.
Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев.
към текста >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк
смисъл
- и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк
смисъл
- и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието.
към текста >>
Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е
смисълът
на живота.*** 27.
Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието.
Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е
смисълът
на живота.*** 27.
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята.
към текста >>
Оставям в ума ви
мисълта
"Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев.
Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
Оставям в ума ви
мисълта
"Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев.
от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега. "И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев.
към текста >>
ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития
смисъл
в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30.
ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития
смисъл
в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
"И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев. от Матея 5:2/ В какво ги поучаваше? - В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения.
към текста >>
от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен
смисъл
Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина.
Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев.
от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен
смисъл
Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина.
Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т.е при любовта, няма да бъде разочарован. Само в любовта има живот Само тя може да ни свърже с Бога и да осмисли сегашния ни живот. "Който дойде при мене, няма да го изпъдя." - Защо няма да го изпъди? - Защото любовта е в Него. Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33.
към текста >>
На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на
благородната
жена.
Днес жената е унижена. От кого? - От силните. Спасението на света е в повдигането на жената. Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни.
На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на
благородната
жена.
И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци.
към текста >>
54.
Марин Камбуров (1902-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Отправих му следната
мисъл
: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години: “През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората.
Отправих му следната
мисъл
: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му.
към текста >>
Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за
благородната
цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи.
Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката! ” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет. Където и да отиде, той свири, внася в душите на присъстващите енергиите на Новото чрез музиката на Учителя.
Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за
благородната
цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи.
Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г. става съавтор на учебник по есперанто. Но цигулката е постоянно с него. Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го поздрави.
към текста >>
55.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия
смисъл
на словото.
В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове. ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие.
Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия
смисъл
на словото.
Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.
към текста >>
Почти е невъзможно човек да обхване в своята
размисъл
огромното значение на водата.
Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.
Почти е невъзможно човек да обхване в своята
размисъл
огромното значение на водата.
Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота.
към текста >>
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше
благородната
амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия.
И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски.
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше
благородната
амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
към текста >>
РАЗМИСЪЛ
ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията.
Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.
РАЗМИСЪЛ
ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията.
Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия.
към текста >>
Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”
РАЗМИСЪЛ
ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета.
Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”
РАЗМИСЪЛ
ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.
към текста >>
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа
мисъл
. Г.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа
мисъл
. Г.
Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели.
към текста >>
Има учители на малките деца, които извършват
високоблагородна
задача, като им разкриват тайната на писмото и четенето, има учители за младите и други за възрастните люде, има духовни учители и наставници, но най-ценен от всички е Учителят, който човек открива у себе си.
Факсимиле Има една тайна, която хората още не са проумяли. Волята не се усилва, не се превръща в непоклатима крепост от принудителното действие на друга воля, но грамадната й сила се пробужда от разумните мисли на човека и от възвишени и благородни чувства. На тази сила се подчиняват по един странен начин лошите условия и те почват да стават достатъчно добри, за извършването на едно благородно дело. Задачата на ония люде по света, които наричат себе си ученици на великото Божествено учение, е да не се спират пред малките неудобства и да побеждават със своята любов като превръщат лошите условия в добри. ВЪТРЕШНИЯТ УЧИТЕЛ На земята между хората има хиляди и хиляди учители.
Има учители на малките деца, които извършват
високоблагородна
задача, като им разкриват тайната на писмото и четенето, има учители за младите и други за възрастните люде, има духовни учители и наставници, но най-ценен от всички е Учителят, който човек открива у себе си.
От голямо значение е да се проумее същината на този проблем. Какво значи да станеш учител на себе си? Ние получаваме непрекъснато нови информации за света сред който живеем. Някои от тях правят, а други не правят особено впечатление. Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват.
към текста >>
56.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако вярата и
мисълта
ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа.
Гърдите поемат дълбоко. Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога. Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога. И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата.
Ако вярата и
мисълта
ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа.
Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене?
към текста >>
Но от вас се изисква вътрешна дълбока
мисъл
.
Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога. Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога. И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа.
Но от вас се изисква вътрешна дълбока
мисъл
.
Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва?
към текста >>
Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее
смисъл
и красота.
И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии.
Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее
смисъл
и красота.
Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина.
към текста >>
Ако животът лишава от
смисъл
и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания.
Нещо подобно е станало с понятието „молитва". Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини.
Ако животът лишава от
смисъл
и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай.
към текста >>
Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили
смисъла
си изречения.
И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание.
Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили
смисъла
си изречения.
То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си.
към текста >>
Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с
благородната
същина, залегнала в дъното на душата му.
То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си.
Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с
благородната
същина, залегнала в дъното на душата му.
Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа.
към текста >>
Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая
благородна
същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му.
Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая
благородна
същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение.
към текста >>
Но ти ще вдигнеш твоята
мисъл
дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън.
Но не се бой — в тебе също ще се вдигнат вълните на живота — силни и мощни ще се сблъскат с тия срещу теб — ще се пръснат облаци пяна и гръмове. И живота, който е в тебе ще погълне морето. И вълните, които ще излязат от подножието на твоите нозе ще покрият всичко. 8. Направи крачка напред. Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици.
Но ти ще вдигнеш твоята
мисъл
дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън.
И ти ще разбереш това, което до сега ти се вижда като в мъгла, и ще прекрачиш отново напред. 9. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си, и светлината ще обземе тъмнината, и тя ще започне да се смалява. И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне.
към текста >>
Ти ще отвориш
мисълта
си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си, и светлината ще обземе тъмнината, и тя ще започне да се смалява. И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка тя ще простре - и огнени змии ще попъплят; смрад на разлагащи се трупове ще нависне като кървава мъгла и ще забули всичко.
Ти ще отвориш
мисълта
си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: Познах те. Господарю мой, Владетелю на живота, - пристъпи и мини, защото те чакам. 11. Над бездната. Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която милиарди същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава - и подножие на нозете ти ще бъде. Ще вървиш като цар след победа - сподирен от невидим хор души ще дойдеш до ВРАТАТА и ще похлопаш.
към текста >>
Ще помества и статии за окултните науки в тесен
смисъл
на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота.
Ще помества и статии за окултните науки в тесен
смисъл
на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
Дондуков № 16, София.
към текста >>
57.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със своята собствена
мисъл
, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества.
И му казват: че еди кои си икономически условия; еди кои си класи и съсловия; еди кои си начини на производство, владение и потребление били причина на неговото робство! „Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли!
Със своята собствена
мисъл
, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества.
Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее!
към текста >>
В това се състои красотата и
смисъла
на човешкия живот —да дава.
А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели? С какво дойдохте? Чака ли файтонът? Ще ви изпроводят. Влезте. — Е сега, вие отивате пак да носите светлина, той пръв заговори.
В това се състои красотата и
смисъла
на човешкия живот —да дава.
Малкото семенце, което посеете, ще даде много плод. Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче.
към текста >>
— На вас учителите е отредена най-красивата, най-
благородната
, но и най-отговорната работа.
— Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. — И тука закона за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си.
— На вас учителите е отредена най-красивата, най-
благородната
, но и най-отговорната работа.
На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, когато се научите да познавате детската душа, а второто ще постигнете, когато я обикнете. Свързва ли любов учител и ученици, успехът във всяко отношение е постигнат. — Детската душа е отзивчива към красивото и доброто.
към текста >>
58.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка наша
мисъл
, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива.
Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот.
Всяка наша
мисъл
, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива.
И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени. Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме. Тогава ще стихнат вековните разпри между хората за земи и царства, за власт и богатства.
към текста >>
Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които
мисълта
се проявява.
Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които
мисълта
се проявява.
Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума.
към текста >>
Ученикът трябва да помни, че всяка
мисъл
, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум.
Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява.
Ученикът трябва да помни, че всяка
мисъл
, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум.
Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума. Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена.
към текста >>
Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува
мисъл
-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество.
Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем.
Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува
мисъл
-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество.
Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи. Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали. За да можем да получаваме отгоре, ние трябва да държим своя канал чист, като даваме на другите. Ако някой престане да дава, пътят на неговия приток започва да се задръстя и рано или късно той ще престане да получава.
към текста >>
От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава
мисъл
-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи.
Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати.
От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава
мисъл
-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи.
Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали. За да можем да получаваме отгоре, ние трябва да държим своя канал чист, като даваме на другите. Ако някой престане да дава, пътят на неговия приток започва да се задръстя и рано или късно той ще престане да получава. Тогава идват мъчнотиите и лишенията, които могат да бъдат приписани на лоша съдба или нещастие, но в действителност са непосредствен резултат от това, че не даваме и че задържаме всичко за себе си. И тъй, вярно е казано, че ние си запазваме само това, което даваме на другите.
към текста >>
Дето
мисълта
не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода!
* За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват зарад Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода.
Дето
мисълта
не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода!
Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта.
към текста >>
Бъди нежнолюбяща и
благородна
майка на света.
Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот.
Бъди нежнолюбяща и
благородна
майка на света.
Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа. Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя. И само тогава ще бъде спокойна и радостна твоята душа, че ти си отхранила мирни, любещи и благородни, щастливи и свободни чеда. Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко.
към текста >>
59.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само поради нашето невежество и неправилно тълкуване на тези закони, ний сме се заблудили, дошли сме до задънена улица, заставени най сетне да приемем чужди възгледи, също така невежествени като нашите, или да отхвърлим всичко духовно, за да бъдем увлечени в едно материалистично направление на
мисълта
.
Ако се нуждаем от друг живот или от други животи на земята, или на някое друго място, ний сигурно ще живеем тези животи. Ако ний имаме нужда от човешка любов и симпатия, те ще бъдат получени от този, който истински търси. Ако ний знаем къде и как някои от тия нужди могат да бъдат задоволени, и ви кажем това, няма ли да бъде истинска лудост да се обърнете гърбом и да тръгнете в друга посока? Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене. Има три универсални, основни закона, чрез правилното приложение на които може да бъде разрешена и най-трудната задача на живота.
Само поради нашето невежество и неправилно тълкуване на тези закони, ний сме се заблудили, дошли сме до задънена улица, заставени най сетне да приемем чужди възгледи, също така невежествени като нашите, или да отхвърлим всичко духовно, за да бъдем увлечени в едно материалистично направление на
мисълта
.
Тия закони са: Първо — Основното единство на вселената, на всичко духовно и материално. Второ — Закона за причина и следствие, наречен другояче Карма. Трето — Повтарящите се превъплъщения на човешката душа в различните състояния и фази на живота, обикновено наричани с името прераждане. Тези закони с тъй неотменни в духовния и душевния живот, както и във физическия, защото и трите тия състояния се взаимно проникват. Когато ние напълно разберем и усвоим тези дълбоки истини и добием способността да ги използваме правилно, ний ще можем да отговорим на всеки въпрос, който засяга нашата еволюция.
към текста >>
Ако вие схванете необикновения
смисъл
и значение на нашето време и че вие можете да го използвате, отдавайки силите си в служба на ония Велики Души, които с водили еволюцията на човешките раси, вий не ще отминете тая щастлива възможност.
Тия закони са: Първо — Основното единство на вселената, на всичко духовно и материално. Второ — Закона за причина и следствие, наречен другояче Карма. Трето — Повтарящите се превъплъщения на човешката душа в различните състояния и фази на живота, обикновено наричани с името прераждане. Тези закони с тъй неотменни в духовния и душевния живот, както и във физическия, защото и трите тия състояния се взаимно проникват. Когато ние напълно разберем и усвоим тези дълбоки истини и добием способността да ги използваме правилно, ний ще можем да отговорим на всеки въпрос, който засяга нашата еволюция.
Ако вие схванете необикновения
смисъл
и значение на нашето време и че вие можете да го използвате, отдавайки силите си в служба на ония Велики Души, които с водили еволюцията на човешките раси, вий не ще отминете тая щастлива възможност.
„Искайте и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори". The Temple of The People Halcyon, California НУЖДАТА ОТ ПРЕРАЖДАНЕ от Мах Heindel Нуждата от прераждане е двустранна: физическа и духовна. Ако минералните вещества в нашето тяло не се втвърдяваха и така биха ни дали възможност да си останем млади в течение на милиони години, не би било необходимо да се прераждаме: ний бихме могли да вземаме уроците на живота в течение на неспирния ход на епохите. Но поради нашето невежество и злоупотребление с това тяло, то не трае повече от 70 години и, както казват, даже по-малко от половината на това време е средната продължителност на човешкия живот.
към текста >>
Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че
мисълта
му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си.
Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там.
Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че
мисълта
му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си.
По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията.
към текста >>
Мисълта
е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията.
Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество.
Мисълта
е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията.
Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! от Учителя И. Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка. Отворете сърцата си за тази Божествена Любов, която като огледало отразява нашето единство.
към текста >>
щом успееш да извършиш тая най-свята и
благородна
работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия
смисъл
, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч.
Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там. И е готова да пламне, когато я раздухаш. А щом успееш да сториш това.
щом успееш да извършиш тая най-свята и
благородна
работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия
смисъл
, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч.
Обикнете живота! Зимно време всяко дърво очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове. Аз ви говоря за този живот, който изпълва всичко. Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ. Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото дърво.
към текста >>
60.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Които искат да сеят златната пшеница на
благородната
мисъл
, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок.
(С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто! За в. „Братство“ Яжте грозде! Хроника Издателство „Братство“ доставя: Посаждай доброто. Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто.
Които искат да сеят златната пшеница на
благородната
мисъл
, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок.
А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли.
към текста >>
Не подхранвайте с любопитството си и с
мисълта
си плевелите на злото.
Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли. Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се!
Не подхранвайте с любопитството си и с
мисълта
си плевелите на злото.
Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението.
към текста >>
Прочетете ли за убийство, обърнете
мисълта
си към вечния извор на живото, изпратете една силна
мисъл
по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен
смисъл
.
Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят.
Прочетете ли за убийство, обърнете
мисълта
си към вечния извор на живото, изпратете една силна
мисъл
по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен
смисъл
.
И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли!
към текста >>
Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете
мисълта
си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир.
А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени!
Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете
мисълта
си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир.
Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл. Пращайте добри мисли. Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега.
към текста >>
Присъединете се и вие към тяхната светла
мисъл
и несъкрушимата им воля за добро.
Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир.
Присъединете се и вие към тяхната светла
мисъл
и несъкрушимата им воля за добро.
Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл. Пращайте добри мисли. Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега. Посаждайте ги и не питайте кой ще ги възрасти и благослови за плод.
към текста >>
Една добра и мощна
мисъл
, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за
мисъл
.
И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли!
Една добра и мощна
мисъл
, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за
мисъл
.
Пращайте добри мисли. Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега. Посаждайте ги и не питайте кой ще ги възрасти и благослови за плод. Житното зърно вие ли го възрастявате? Гроздето вие ли го наливате със сладък сок?
към текста >>
Изпращайте радиовълните на вашата светла
мисъл
, и тя ще принесе своя плод.
Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега. Посаждайте ги и не питайте кой ще ги възрасти и благослови за плод. Житното зърно вие ли го възрастявате? Гроздето вие ли го наливате със сладък сок? Бъдете живо радио!
Изпращайте радиовълните на вашата светла
мисъл
, и тя ще принесе своя плод.
Тя ще затрепти в някого, ще просветне и ще вдъхнови волята му за подвиг и дело. Защото всяко добро дело е колективен плод. Ти ядеш плода, ала мислиш ли, колко незнайни коренчета долу в тъмната земя са смукали сокове, колко листа са дишали въздуха и поглъщали слънчева светлина, за да узрее този плод? А и колко дъждовни капки са работили, колко слънчеви лъчи? Бъди коренче за соковете на доброто!
към текста >>
61.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мисълта
на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Будно съзнание и здраве (Д-р Ст. К.) Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев) Писмо за произхода на есперанто Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание.
Мисълта
на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа.
Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения.
към текста >>
Будната
мисъл
трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия.
К.) Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев) Писмо за произхода на есперанто Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа.
Будната
мисъл
трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия.
Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие.
към текста >>
Тази
мисъл
ме завладя всецяло, и аз внезапно почувствах земя под краката си.
Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница). Това „ская“ ме заинтересува и ми показа, че наставките дават възможност от една дума да се правят други думи, които не е нужно да се изучават отделно.
Тази
мисъл
ме завладя всецяло, и аз внезапно почувствах земя под краката си.
Над ужасните, огромни речници падна лъч светлина, и те бързо почнаха да се смаляват пред очите ми. Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността.
към текста >>
Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла
мисъл
, едно топло чувство и извършат една
благородна
постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие. За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи.
Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла
мисъл
, едно топло чувство и извършат една
благородна
постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне.
към текста >>
Например, дойде ви една
мисъл
да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Например, дойде ви една
мисъл
да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии.
към текста >>
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща
мисъл
.
В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща
мисъл
.
Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели.
към текста >>
Вложи тази
мисъл
и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия.
Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл.
Вложи тази
мисъл
и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия.
Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре.
към текста >>
Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира
мисълта
му и той по-лесно ще носи своите страдания.
Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества.
Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира
мисълта
му и той по-лесно ще носи своите страдания.
Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.
към текста >>
62.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителю, аз разбрах, че най-великият
смисъл
, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път.
Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
Учителю, аз разбрах, че най-великият
смисъл
, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път.
където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината.
към текста >>
Има ли
смисъл
да връзваме овцата със синджир?
Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия. Сляп слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата. Ако днес, така наречените водачи на народите са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва? Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му.
Има ли
смисъл
да връзваме овцата със синджир?
Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно. Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение. Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл.
към текста >>
Като че ли понятието идеалист е взело един извратен
смисъл
.
Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно. Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение.
Като че ли понятието идеалист е взело един извратен
смисъл
.
Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации.
към текста >>
Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази
благородна
инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове.
Въпросът за Трудовата Братска Задруга, не е изчерпан и той трябва да се доуясни от братя и сестри, които ценят високия идеал и са оптимисти, а същевременно готови на морални и материални жертви, за реализиране на едно благородно начинание. Нека тия, които дадат своята скромна лепта, считат, че вършат едно благородно дело и то дадена от сърце и безвъзвратно, а които внесат по-големи суми, да не чакат лихви. Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави.
Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази
благородна
инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове.
Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.
към текста >>
В него няма никакво чувство и
мисъл
.
Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения.
В него няма никакво чувство и
мисъл
.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
към текста >>
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма
мисъл
и чувство, но той точно и правилно определя времето.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма
мисъл
и чувство, но той точно и правилно определя времето.
В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
към текста >>
Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма
мисъл
.
Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него.
Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма
мисъл
.
Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение.
към текста >>
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и
мисъл
.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и
мисъл
.
Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения.
към текста >>
Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и
мисъл
.
Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той.
Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и
мисъл
.
Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
към текста >>
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката
мисъл
.
Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения.
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката
мисъл
.
Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието.
към текста >>
Една
мисъл
можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една
мисъл
възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата.
За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка.
Една
мисъл
можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една
мисъл
възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата.
Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот.
към текста >>
Всяко едно допускане на лоша
мисъл
ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания.
Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход.
Всяко едно допускане на лоша
мисъл
ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания.
Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението.
към текста >>
Също така и добрата
мисъл
ще окаже своето влияние във възходящо направление.
И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания.
Също така и добрата
мисъл
ще окаже своето влияние във възходящо направление.
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства.
към текста >>
Всякога, когато дойде една лоша
мисъл
, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази
мисъл
преди всичко за нашия органически живот.
Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.
Всякога, когато дойде една лоша
мисъл
, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази
мисъл
преди всичко за нашия органически живот.
И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
към текста >>
Дойде ти една възвишена
мисъл
или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша
мисъл
или чувство, които ще ти развалят разположението.
Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства.
Дойде ти една възвишена
мисъл
или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша
мисъл
или чувство, които ще ти развалят разположението.
И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е.
към текста >>
Божественият свят е свят на
мисълта
.
Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят.
Божественият свят е свят на
мисълта
.
И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
към текста >>
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе
мисълта
на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието.
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе
мисълта
на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата.
към текста >>
63.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трети мислят, че човек може да живее само в света на
мисъл
- та.
Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост.
Трети мислят, че човек може да живее само в света на
мисъл
- та.
Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини.
към текста >>
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната
мисъл
– надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания.
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната
мисъл
– надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>
Всяка една
мисъл
, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Всяка една
мисъл
, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу.
към текста >>
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и
благородна
воля.
Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и
благородна
воля.
А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл.
към текста >>
Мисълта
, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята
мисъл
.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си.
Мисълта
, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята
мисъл
.
Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим!
към текста >>
Само една светла:
мисъл
, само едно силно сърце и
благородна
воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим!
Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота.
Само една светла:
мисъл
, само едно силно сърце и
благородна
воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим!
с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса.
към текста >>
Ние не задължаваме никого да приеме тази
мисъл
за вярна, но ние напълно вярваме в нея.
В класа с участието на учениците разглеждаме множество въпроси, които естествено възникват при разговора ни в учебния час, па макар и да са от най различни области. Така водено обучението, ние засягаме винаги текущи въпроси, които са във връзка с преживяванията и развитието на детето. Но учителя все пак трябва да си има свой общ ръководен план. Ако учителя е много способен, той може и без него. В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата.
Ние не задължаваме никого да приеме тази
мисъл
за вярна, но ние напълно вярваме в нея.
(следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт!
към текста >>
Еволюцията и
мисълта
за Бога, от Стефан Гидиков.
Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение. Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него.
Еволюцията и
мисълта
за Бога, от Стефан Гидиков.
Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати.
към текста >>
Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската
мисъл
на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа.
Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата.
Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската
мисъл
на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа.
Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение. ВЕСТИ Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария. Общата тема на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20-ти век“. Конгреса на Българския Вегетариански Съюз ще се състои на 3.
към текста >>
64.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Философската и научна
мисъл
и опит на нашето време поне отричат това.
Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха. За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие. Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми. Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност.
Философската и научна
мисъл
и опит на нашето време поне отричат това.
Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
към текста >>
Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката
мисъл
.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество.
Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката
мисъл
.
Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си.
към текста >>
Всяка
мисъл
и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания. Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства.
Всяка
мисъл
и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта.
към текста >>
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а
мисълта
трябва да носи истина.
Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а
мисълта
трябва да носи истина.
Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост.
към текста >>
Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от
мисълта
, ще развали мозъка си.
Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък. Радостта е път към здравето, без радостта не можем да имаме здраве. Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си.
Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от
мисълта
, ще развали мозъка си.
Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си.
към текста >>
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла
мисъл
, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и
благородна
постъпка, която да произведе радост.
Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост.
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла
мисъл
, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и
благородна
постъпка, която да произведе радост.
Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно.
към текста >>
И ако го има, какъв
смисъл
има да го иска от другите?
По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г. За политическите права на жената Този, който иска, — няма. — И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си?
И ако го има, какъв
смисъл
има да го иска от другите?
Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права.
към текста >>
Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в
смисъл
да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си.
— Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в
смисъл
да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си.
И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране.
към текста >>
Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее
замисъла
през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек.
На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно! Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена величина, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат. Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение. Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора.
Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее
замисъла
през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек.
Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото. Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1. Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2. Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3.
към текста >>
Например, лютото — стимулира
мисълта
, киселото увеличава активността и т.
Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството. 4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид. 5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности.
Например, лютото — стимулира
мисълта
, киселото увеличава активността и т.
н. 7. Яж само когато си спокоен, отморен и при добро разположение, защото иначе от тази същата храна вместо полза ще имаш вреда. 8. Яж бавно, като че броиш хапките си. 9. Сдъвквай добре храната, защото само така ще можеш да извлечеш по-пълно хранителните елементи от нея. 10. Завършвай яденето си на най-сладката си хапка, защото иначе ще имаш по малко полза. 11.
към текста >>
65.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целта и
смисъла
на човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 31. XII.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Два пътя Медитация (Емануил) Къде е човекът? (Дядо Благо) Преглед. Световна опасност. Словото на Учителя.
Целта и
смисъла
на човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 31. XII.
1933 г.) Два пътя „Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари в света и могат да правят каквото си искат: избиват животните. унищожават растенията, злоупотребяват с благата на живота и вследствие на това се явяват всички кризи“. Петър Дънов Два пътя има. Единият е път на разрушението, а другият е път е на творчество и градеж.
към текста >>
Мисълта
определя човешкото същество от целия битов и миров живот.
И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат.
Мисълта
определя човешкото същество от целия битов и миров живот.
От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение. Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът?
към текста >>
От който час е потекла
мисълта
, човек е завладял всяко постижение.
Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот.
От който час е потекла
мисълта
, човек е завладял всяко постижение.
Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът? — той стои, той живее на трона на волята.
към текста >>
Начало на постижението стои
мисълта
, а резултатите на постижението изхождат от волята.
Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот. От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение.
Начало на постижението стои
мисълта
, а резултатите на постижението изхождат от волята.
Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът? — той стои, той живее на трона на волята. Душата живее в секта на индивидуалността и тя като е отделна, принудена е да бъде подкрепена от други фактори и затова се моли.
към текста >>
Словото на Учителя Целта и
смисъла
на човешкия живот По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера.
Дали обаче утрешния ден ще бъде техен? Дали българския народ ще позволи да му стъпят на врата тези, които явно заявяват, че пак ще колят? Дали българите не ще намерят в себе си достатъчно духовна сила. която да се противопостави на вълната, която носи смърт, насилия и разрушения? — Ние твърдо вярваме, че този път духът на доброто ще надделее и България ще бъде спасена от катастрофалната опасност за бъдещи войни и вътрешни размирици, които носи със себе си „националното движение" на Цанков.
Словото на Учителя Целта и
смисъла
на човешкия живот По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера.
Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение.
към текста >>
И тогава нямаше да разбираме вътрешния
смисъл
на живота.
Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
И тогава нямаше да разбираме вътрешния
смисъл
на живота.
Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е.
към текста >>
А ако регулирате своята
мисъл
и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
А ако регулирате своята
мисъл
и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
към текста >>
Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една
благородна
воля, за да знае навсякъде как да постъпи.
когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.
Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една
благородна
воля, за да знае навсякъде как да постъпи.
А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас. Страданията, това са една случайност в живота на земята. Ако сте умни, няма да минете в един път, където може да се сблъскате с някакви препятствия.
към текста >>
Животът ни ще добие един вътрешен
смисъл
и ще знаем защо и за кого живеем.
Съвременните хора искат права и човещина, това е хубаво, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? - Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега.
Животът ни ще добие един вътрешен
смисъл
и ще знаем защо и за кого живеем.
Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е.
към текста >>
66.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и
смисъла
на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!
Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии.
От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и
смисъла
на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!
По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение.
към текста >>
Ако ли и това е някому невъзможно, то нищо не му пречи да си прекара през
мисълта
няколко от ония хубави спомени из най-близкия изминал се ден или месец, в които има нещо благородно възвишено и добро.
Живей през този ден, като, че е последния ти ден, а работи, като че още сто години ще живееш. Почни деня с едно добро, с една жертва т. е. потърси някой, комуто да можеш с нещо да отслужиш, да помогнеш, насърчиш, и след това започни дневната си работа! Най-малката услуга, която всеки може сутрин да направи, е да напише никому едно писмо за няколко минути. Да го насърчи.
Ако ли и това е някому невъзможно, то нищо не му пречи да си прекара през
мисълта
няколко от ония хубави спомени из най-близкия изминал се ден или месец, в които има нещо благородно възвишено и добро.
Стига човек да желае, всякога и при всички условия може да помага, може да прави добро. Има хора който са правили най-различни опити от този род. Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр. Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н.
към текста >>
Да изхвърлим из ума си всяка
мисъл
за извоюване на правата си със силата но оръжието.
Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития. България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това? Да престанем да се надяваме на случайности.
Да изхвърлим из ума си всяка
мисъл
за извоюване на правата си със силата но оръжието.
Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи.
към текста >>
- С трезва
мисъл
, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.
Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте.
- С трезва
мисъл
, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.
Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.
към текста >>
Ние не поддържаме онази спекулативна
мисъл
на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето.
/следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност.
Ние не поддържаме онази спекулативна
мисъл
на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето.
И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си.
към текста >>
Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма
смисъл
.
Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто.
Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма
смисъл
.
Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно. Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто.
към текста >>
В този
смисъл
, красотата не е нещо постоянно.
Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл. Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата.
В този
смисъл
, красотата не е нещо постоянно.
Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага.
към текста >>
И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален
смисъл
.
Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр.
И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален
смисъл
.
Защото красивите хора носят богатството в своята кръв. Разбрано в този смисъл, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие. В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и съзнание. Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони.
към текста >>
Разбрано в този
смисъл
, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие.
Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв.
Разбрано в този
смисъл
, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие.
В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и съзнание. Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово.
към текста >>
Той знае, че Божествената
Промисъл
го обгръща и живее с нея.
Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него.
Той знае, че Божествената
Промисъл
го обгръща и живее с нея.
Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви.
към текста >>
Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен
смисъл
, тогава има много още да чакаме.
Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение. Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни.
Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен
смисъл
, тогава има много още да чакаме.
Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората.
към текста >>
Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и
благородна
воля.
По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир.
Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и
благородна
воля.
Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка.
към текста >>
втората на въздуха, третата на
мисълта
и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.
И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната.
втората на въздуха, третата на
мисълта
и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.
Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
към текста >>
Мисълта
и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството.
Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна.
Мисълта
и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството.
Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво.
към текста >>
Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко
мисъл
, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.
С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си.
Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко
мисъл
, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.
Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот.
към текста >>
Най чистата възвишена
мисъл
дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело.
Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.
Най чистата възвишена
мисъл
дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело.
Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи.
към текста >>
Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена
мисъл
на ума и чисти чувства на сърцето.
Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея.
Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена
мисъл
на ума и чисти чувства на сърцето.
Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят. Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна?
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти, който си отчаян от живота; ти, който си недоволен и постоянно се мръщиш на съдбата си, ти; за когото
смисъл
и щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано.
Неделчева) За ледената планина (Любомил) Една братска среща на идейните вегетарианци в София (А. Изворски) Словото на Учителя. Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.) Красотата ще спаси света (Т. Ч.) Хроника. Книжнина Да посрещнем слънцето!
Ти, който си отчаян от живота; ти, който си недоволен и постоянно се мръщиш на съдбата си, ти; за когото
смисъл
и щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано.
Още преди зората да се е появила на изток, излез навън, всред природата. И нека твоите тихи стъпки изкачвайки се на някой връх, разбудят нейното мълчание. Зората да те завари далеч от града, там, на височината. Какво величествено спокойствие! Какво тържествено мълчание !
към текста >>
Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав
смисъл
в живота си.
Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея. Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата. Природата е извор на сила и живот.
Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав
смисъл
в живота си.
Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове.
към текста >>
И взето в по-широк
смисъл
- човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите.
“ Зависи от него, но ако е разумен. Хората живеят в един век, където се изисква голяма разумност, за да може да имат един сносен живот. Три фактора има в света, които играят важна роля в нашия живот в сегашното му развитие. На първо място стои човешката личност - т.е. човекът, който сега се проявява на земята; на второ място е домът, от който той произхожда и на трето място неговият народ.
И взето в по-широк
смисъл
- човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите.
Но на първо място съдбата на човека зависи от майката и бащата. Каквито са майката и бащата, такива ще бъдат децата им. Ако майката и бащата са били щастливи, непременно и детето родено от тях, ще бъде щастливо. Защото ако бащата на един човек е бил щастлив, това показва, че ред поколения от неговия род са живели разумно, били са щастливи, и са били все в здравословно състояние. Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца.
към текста >>
Тая
благородна
красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието.
Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ. Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски.
Тая
благородна
красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието.
И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия.
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата
мисъл
.
Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно.
Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата
мисъл
.
И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм.
към текста >>
Можеш да опиташ, дали една
мисъл
е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то
мисълта
не е права.
Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не.
Можеш да опиташ, дали една
мисъл
е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то
мисълта
не е права.
Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
към текста >>
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата
мисъл
, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва.
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата
мисъл
, правите чувства и-правите постъпки!
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>
При всяка права
мисъл
, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат.
Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането.
При всяка права
мисъл
, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат.
Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав".
към текста >>
Като завладеем дишането, като се домогнем до правилното прилагане на дишането, ще имаме големи постижения, ще се отворят обширни простори за
мисълта
.
Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити. Те ще отворят път за други. И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага! И по отношение на дишането, и по отношение на другите области на живота, изучи природните закони и нареди живота си в съгласие с тях!
Като завладеем дишането, като се домогнем до правилното прилагане на дишането, ще имаме големи постижения, ще се отворят обширни простори за
мисълта
.
Свободен е онзи, който обича Истината. Знание има онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който държи Любовта в сърцето си. Учителя (Из сп. „Житно Зърно“) Вчера, днес и утре В живота има три важни момента: вчера (миналото), днес (настоящето), и утре (бъдещето).
към текста >>
Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си
мисъл
и деятелност.
Но колкото се отнася до настоящето, за това което сега се формира и определя, и до бъдещето. което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването. тъй и закъснението.
Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си
мисъл
и деятелност.
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката. А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто. Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш. Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности.
към текста >>
Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен
смисъл
.
Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство. Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества. Какъв ще бъде утрешния ден? Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен начин.
Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен
смисъл
.
Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“.
към текста >>
Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на
мисълта
ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“.
Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на
мисълта
ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота.
към текста >>
И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки
смисъл
в живота, умират.
Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки
смисъл
в живота, умират.
За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е.
към текста >>
Разбран така, животът има
смисъл
.
Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената. По същия закон - мъжът представлява всичките възможности и условия за повдигането на жената. Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение. Ако тя не се повдигне, неговата работа не е свършена.
Разбран така, животът има
смисъл
.
А сега жената казва: аз мога сама да се повдигна, без мъжа, не ми трябва мъж. Мъжът казва: аз мога да се повдигна без жената, не ми трябва жена. Не, това са невъзможни работи. Това са схващания и разбирания на хората, които са още деца, суетни и горди, които не разбират същността на живота. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него; чрез нея той ще се повдигне в живота.
към текста >>
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят
смисъла
на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят
смисъла
на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>
Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка
благородна
мисъл
, на всяко благородно чувство и на всяка
благородна
постъпка, т.е.
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота.
Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка
благородна
мисъл
, на всяко благородно чувство и на всяка
благородна
постъпка, т.е.
да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената. Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни отношения, които са желателни от всички. Сега обаче и мъжете и жените, като не разбират този закон, живеят постоянно в недоразумения, изисквайки един от друг това, което нямат. Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си.
към текста >>
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигането на жената.
Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си. Но това е погрешно схващане на една велика идея. Мъжът не трябва да иска от жената да умре за него от любов, а да живее, понеже тя е едно условие за неговото повдигане в живота, а той сам, без тя да изисква, трябва да бъде готов да жертва всичко за нея, за да живее тя и да се повдигне чрез него. И жената, от своя страна, не трябва да изисква от мъжа да умира за нея от любов. Но да иска да живее, понеже той е условие за нейното повдигане в живота; а тя самата трябва да бъде готова от своя страна да жертва всичко за мъжа, за да се повдигне той.
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигането на жената.
Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите.
към текста >>
Хората трябва да изменят своята разрушителна
мисъл
, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят.
Хората трябва да изменят своята разрушителна
мисъл
, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания.
към текста >>
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен
смисъл
на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
Смъртта и раждането е за старите, а за младите - възкресението и изучаването на живота и Природата. Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си. И тогава жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. Учениците да станат условие за повдигането на учителите си, и учителите да станат условие за повдигането и развитието на учениците си. Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните.
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен
смисъл
на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала.
към текста >>
Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята
мисъл
, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката
мисъл
) то задачата е разрешена.
Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните. Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора.
Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята
мисъл
, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката
мисъл
) то задачата е разрешена.
Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората.
към текста >>
Бедния човек е богат в своята
мисъл
и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на
мисълта
— капитала.
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена.
Бедния човек е богат в своята
мисъл
и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на
мисълта
— капитала.
Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство.
към текста >>
И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и
мисъл
и да внесе братството между хората.
Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов. Любовта си има свое практическо приложение.
И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и
мисъл
и да внесе братството между хората.
Аз опитвам моята любов по следния начин — ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота. Любов която може да внесе смърт в моето сърце е времена. Има една времена любов, която е наследствена и е едно временно чувство; не говоря за нея. Разликата между двата вида любов е каквато е разликата между извора и щернята. (Из беседите) За една сказка На 28 м.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кои са основните закони и какъв е
смисъла
на човешкия живот на земята?
Но кое знание, коя светлина, каква просвета са нужни преди всичко? Има знания и знания. Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека. Такова е именно знанието, което отговаря на въпросите: Що е човек по своята същина? От къде иде и къде отива?
Кои са основните закони и какъв е
смисъла
на човешкия живот на земята?
Тук вече защитниците на материалистичните схващания в науката се дърпат уплашено назад, казвайки: „Не, тук няма нищо интересно; невъзможно е да се узнае; няма нищо доказано; тук човек може само да се заблуди" и т. н., пренебрегвайки, отвръщайки очи от хилядите факти в живота, сочещи пътя към разрешение на зададените въпроси. И, задоволявайки се с изучаването на външния, видимия материалния свет, те казват: ние проучихме природата и нейните закони и сили и ги оползотворяваме за благото на човечеството. Но природата има и една друга, вътрешна, скрита страна, много по-важна от външната. Тя има и други закони и сили, непознати на днешните учени, защото до тях се достига само по вътрешен път.
към текста >>
— Когато човек яде, трябва да яде бавно да сдъвква хубаво храната, и неговата
мисъл
да е концентрирана в яденето.
Понеже в различните храни са застъпени различни родове енергии, то второто условие при разумното хранене е разнообразието в храната, за да можем да добием от всички енергии, които са необходими за хармоничното развитие на нашия организъм. За тази цел в една следваща статия ще посочим в кои растения какъв род енергии преобладават и какви са техните хармонични комбинации, защото във всяко едно течение има две направления — възходящо и низходящо. Относно разнообразието в храненето, то се добива с употребата на различна храна. Но не едновременно да се ядат много различни храни; но един ден ако яде човек едно, утре да яде друго — всеки ден да има разнообразие в храната, за да може да се доставят на организма всички видове енергии, които са необходими за духовното и физическото развитие на човека. Друго положение.
— Когато човек яде, трябва да яде бавно да сдъвква хубаво храната, и неговата
мисъл
да е концентрирана в яденето.
Защото при концентрирана мисъл може по-добре да се използва праната, тъй като мисълта, с която човек е зает през време на яденето, ще даде до голяма степен направление на енергиите; мисълта внася, както казах, един нов елемент. Тя е една мощна сила, която е в състояние да измени жизнените течения. Колкото за дъвкането, освен че се спомага, на храносмилането, но има и нещо още по важно. Когато човек дъвче една храна по-дълго време, то чрез нервите в устата си той изтегля по-голямата част от праната, която се намира в нея, и която направо преминава в организма и го обновява. Това се потвърждава от факта, че щом гладния и отслабнал човек се наяде, той добива енергия за работа, веднага след яденето, докато храната, която приема, едва след няколко часа ще отиде в кръвта, отдето вече ще може да подкрепи изтощения организъм.
към текста >>
Защото при концентрирана
мисъл
може по-добре да се използва праната, тъй като
мисълта
, с която човек е зает през време на яденето, ще даде до голяма степен направление на енергиите;
мисълта
внася, както казах, един нов елемент.
За тази цел в една следваща статия ще посочим в кои растения какъв род енергии преобладават и какви са техните хармонични комбинации, защото във всяко едно течение има две направления — възходящо и низходящо. Относно разнообразието в храненето, то се добива с употребата на различна храна. Но не едновременно да се ядат много различни храни; но един ден ако яде човек едно, утре да яде друго — всеки ден да има разнообразие в храната, за да може да се доставят на организма всички видове енергии, които са необходими за духовното и физическото развитие на човека. Друго положение. — Когато човек яде, трябва да яде бавно да сдъвква хубаво храната, и неговата мисъл да е концентрирана в яденето.
Защото при концентрирана
мисъл
може по-добре да се използва праната, тъй като
мисълта
, с която човек е зает през време на яденето, ще даде до голяма степен направление на енергиите;
мисълта
внася, както казах, един нов елемент.
Тя е една мощна сила, която е в състояние да измени жизнените течения. Колкото за дъвкането, освен че се спомага, на храносмилането, но има и нещо още по важно. Когато човек дъвче една храна по-дълго време, то чрез нервите в устата си той изтегля по-голямата част от праната, която се намира в нея, и която направо преминава в организма и го обновява. Това се потвърждава от факта, че щом гладния и отслабнал човек се наяде, той добива енергия за работа, веднага след яденето, докато храната, която приема, едва след няколко часа ще отиде в кръвта, отдето вече ще може да подкрепи изтощения организъм. А ний виждаме че организма се усеща подкрепен и ободрен още в момента на яденето.
към текста >>
С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна
мисъл
, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила.
С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна
мисъл
, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето.
към текста >>
А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна
мисъл
, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос.
Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна
мисъл
, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос.
Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето. човек винаги трябва да остава малко гладен да не преяжда, защото глада е, както казва Учителя, един велик стимул на живота.
към текста >>
Тази
мисъл
вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната.
То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос.
Тази
мисъл
вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната.
Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето. човек винаги трябва да остава малко гладен да не преяжда, защото глада е, както казва Учителя, един велик стимул на живота. Втория път, по който човек добива жизнената сила.
към текста >>
Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както
мисълта
е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване?
Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както
мисълта
е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
Понастоящем то е сковано от господстващия ум. Ще дойде, обаче, ден. когато то ще придобие достатъчно сила да срути затворническите прегради и да стане по-могъщо от ума. Вярно е също, че в природата нема противоречия. Следователно, сърцето и умът могат да се хармонират.
към текста >>
В този
смисъл
всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си.
Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът.
В този
смисъл
всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си.
Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света.
към текста >>
А за да разбира законите човек,
мисълта
му трябва да работи.
А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си. Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им.
А за да разбира законите човек,
мисълта
му трябва да работи.
Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят.
към текста >>
Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на
мисълта
.
И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си. Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи.
Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на
мисълта
.
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство.
към текста >>
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали
смисъла
на живота.
Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта.
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали
смисъла
на живота.
И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади.
към текста >>
В човека има една жлеза на
мисълта
, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади.
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство.
В човека има една жлеза на
мисълта
, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади.
Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
към текста >>
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са:
благородна
гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството. Съединявайки в себе си, чрез своите три части, — долна. средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот. И тъй, палецът е живота, самия човек, обкръжен от различни влияния, от които той ще извлече за себе си добро или зло, според направлението, което даде на своя разум и на своята воля.
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са:
благородна
гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм. Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети. Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества.
към текста >>
Тази
мисъл
му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Тази
мисъл
му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо!
към текста >>
Дънов, - 8 Учителят, - 5 Съвременния обществен морал и Дънов, - 8
Мисълта
— творец на характера от Дж.
Автобиография, от М. К. Ганди, - 60 3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40 Златни капки, Йор. Ковачев, - 50 Загадките в слънчевата система, Ц. Д. Рекитски, - 10 Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев, - 60 Религиозно философския мироглед на П.
Дънов, - 8 Учителят, - 5 Съвременния обществен морал и Дънов, - 8
Мисълта
— творец на характера от Дж.
Ален, - 5 През дверите на доброто, от Дж. Ален, - 5 Против смъртното наказание от В. Хюго, - 5 Доброволно робство, от Ет.Лабоеси, - 2 Двамата старци, Л. Толстой, - 5 Паневропа и обединението на южните славяни, - 10 Росна капка, № 1, 2, 3 и 4 X 6, - 24 В хармония с безкрайното, от Р. У. Трайн, - 10 Целта на образованието от П. Г.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата
мисъл
, правите чувства и правите постъпки.
Чистия и свеж въздух е пълен с жизнена сила, затова Учителя препоръчва екскурзиите по планините, които имат в най-голямо изобилие чистия въздух; и същевременно, като се изкачва по планините човек е заставен да диша дълбоко, с което поема повече въздух и става по-пълно пречистване на кръвта. Дишането трябва да става през носа, а не през устата, за да се предпази от праха и да не се простудява гърлото. Дишането е цяла наука, която в окултните школи практикуват и като метод за развитието на психичните сили. Но тъй както я употребяват на Изток, тя не само че не е полезна за европейците, но е даже вредна; защото тя е дадена на изток когато човечеството се е намирало в процеса на инволюцията, а днес човечеството е в процеса на еволюцията и съотношението на силите в него е друго, затова и методите за психичното развитие са други. Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма.
Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата
мисъл
, правите чувства и правите постъпки.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава.
към текста >>
Свят на
мисълта
(небето не човека) 2.
Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1.
Свят на
мисълта
(небето не човека) 2.
Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват.
към текста >>
В света на
мисълта
трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната
мисъл
и затова те заедно образуват областта на абстрактната
мисъл
.
Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят.
В света на
мисълта
трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната
мисъл
и затова те заедно образуват областта на абстрактната
мисъл
.
Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция.
към текста >>
Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната
мисъл
.
Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят. В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл.
Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната
мисъл
.
Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това.
към текста >>
В известен
смисъл
физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
В известен
смисъл
физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план.
към текста >>
Първоначално той изгражда машината в
мисълта
си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена.
Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина.
Първоначално той изгражда машината в
мисълта
си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена.
След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина.
към текста >>
Третият свят е светът на
мисълта
.
Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят.
Третият свят е светът на
мисълта
.
Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос.
към текста >>
Не е обяснено, какви са връзките на човешката
мисъл
с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене.
Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала.
Не е обяснено, какви са връзките на човешката
мисъл
с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене.
Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата.
към текста >>
А как даже една проста
мисъл
като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата!
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно.
А как даже една проста
мисъл
като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата!
И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини.
към текста >>
Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра,
благородна
гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца.
Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра,
благородна
гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести. Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи. Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността.
към текста >>
Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на
мисъл
и поезия, сърдечна коравина, безчувственост.
Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното. Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения.
Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на
мисъл
и поезия, сърдечна коравина, безчувственост.
Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена
мисъл
в нашия организъм се образува отрова.
Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи.
Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена
мисъл
в нашия организъм се образува отрова.
Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати.
към текста >>
Когато говорим за брак във физически
смисъл
, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума.
Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина.
Когато говорим за брак във физически
смисъл
, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума.
А сега още от първия месец се скарват. Това не е брак. Това показва, че всеки гледа своите интереси. Но жената, която служи на един мъж, тя си има свои нужди и интереси. Тя не е едно същество, което има отношение само към мъжа си.
към текста >>
Този етер е също така посредника, чрез който
мисълта
се отпечатва върху човешкия мозък.
Истинската памет на природата се намира в едно много по-висше царство. Истински опитният и издигнат ясновидец никога не се старае да чете миналото в отразяващия етер, защото картините в него са много по-неясни и точни в сравнение с тия във висшето царство. Четящите в отразяващият етер са обикновено тези, които нямат свободен избор, които, фактически, сами не знаят в какво те четат. Може да се вземе като правило, че обикновените психометристи и медиуми добиват своето знание от отразяващия етер. До известна степен и ученикът на окултната школа, при първите стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения.
Този етер е също така посредника, чрез който
мисълта
се отпечатва върху човешкия мозък.
Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на мисълта, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната мисъл. и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете. Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм.
към текста >>
Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на
мисълта
, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната
мисъл
.
Истински опитният и издигнат ясновидец никога не се старае да чете миналото в отразяващия етер, защото картините в него са много по-неясни и точни в сравнение с тия във висшето царство. Четящите в отразяващият етер са обикновено тези, които нямат свободен избор, които, фактически, сами не знаят в какво те четат. Може да се вземе като правило, че обикновените психометристи и медиуми добиват своето знание от отразяващия етер. До известна степен и ученикът на окултната школа, при първите стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения. Този етер е също така посредника, чрез който мисълта се отпечатва върху човешкия мозък.
Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на
мисълта
, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната
мисъл
.
и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете. Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм. Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност.
към текста >>
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е
благородна
, възвишена, чиста, а не материална.
Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност. По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности.
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е
благородна
, възвишена, чиста, а не материална.
И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов. Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната
мисъл
.
Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък.
Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната
мисъл
.
Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен.
към текста >>
Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие;
мисълта
става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я.
Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл.
Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие;
мисълта
става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я.
Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен. от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н.
към текста >>
Вярна е вдъхновената
мисъл
: Бог е Любов.
от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез.
Вярна е вдъхновената
мисъл
: Бог е Любов.
Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение. Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно самоотричане. Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи.
към текста >>
А още повече, ако тази идея е възвишена и
благородна
.
В всички случаи критикът се интересува само от едно: какво е направено, и каква ценност представлява то. * * * Кое е онова което радва човека? Не са ли придобивките,—положителните резултати, предшествани от безброй усилия и неуспехи? Отиваш на изложба, опера или концерт и се връщаш доволен, след като си видял или чул нещо хубаво. Радостта ти е толкова по-голяма, колкото видяното или чутото е по-сполучлив израз на една предшестваща идея, или на едно дълбоко вътрешно преживяване.
А още повече, ако тази идея е възвишена и
благородна
.
Всеки един творец. бил той поет, писател, художник, скулптор или музикант, бива толкова по-велик, колкото по-сполучливо е предал, въплътил или изразил това благородното и възвишеното, което е носил в своята душа. Когато почнеш нещо, постарай се — делото ти да бъде най-сполучлив израз на цялото твое умение, разбиране и можене. Постарай се това, което правиш сега, да е най-близко или дори едно с онова, което трябва да бъде т. е. с идеалното.
към текста >>
- Това зависи от силата на човешката
мисъл
.
Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ?
- Това зависи от силата на човешката
мисъл
.
Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано.
към текста >>
Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в
мисълта
и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите.
Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня.
Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в
мисълта
и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите.
Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята?
към текста >>
Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята
мисъл
.
Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия.
Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята
мисъл
.
И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят.
към текста >>
И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си
мисълта
, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл.
И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си
мисълта
, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага.
към текста >>
Да желаят другите да имат здраво тяло и светла
мисъл
.
Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Да желаят другите да имат здраво тяло и светла
мисъл
.
Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага.
към текста >>
Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата
мисъл
.
А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове.
Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата
мисъл
.
И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.
към текста >>
Мисълта
за доброто отстранява злото.
Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това.
Мисълта
за доброто отстранява злото.
Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светът на
мисълта
(Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
Светът на
мисълта
(Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава.
към текста >>
Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния
смисъл
на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава.
Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния
смисъл
на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
към текста >>
Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и
смисъл
и се стреми да проникне в този вътрешен
смисъл
на живота.
Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и
смисъл
и се стреми да проникне в този вътрешен
смисъл
на живота.
При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
към текста >>
В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята
мисъл
, своите чувства и своята воля.
В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал.
В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята
мисъл
, своите чувства и своята воля.
Или как могат да ги използват за своето всестранно развитие. Окултните школи са съществували през всички векове на миналото и са били онези живи центрове, от които е излизала светлината, която е заливала отпосле света. Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела. Окултната школа е дала на света религиите като метод за възпитание на широките народни маси, които не са способни за едно съзнателно самовъзпитание, каквото се изисква в окултната школа. Окултната школа е, която стимулира и ръководи развитието на науката и културата.
към текста >>
Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката
мисъл
и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела.
Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля. Или как могат да ги използват за своето всестранно развитие. Окултните школи са съществували през всички векове на миналото и са били онези живи центрове, от които е излизала светлината, която е заливала отпосле света.
Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката
мисъл
и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела.
Окултната школа е дала на света религиите като метод за възпитание на широките народни маси, които не са способни за едно съзнателно самовъзпитание, каквото се изисква в окултната школа. Окултната школа е, която стимулира и ръководи развитието на науката и културата. Окултната школа съществува и днес в света и е един жив извор на светлина и знание, тъй необходими за обновление на изстрадалото човечество. Тя дава всички пътища и методи за едно съзнателно самовъзпитание. и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното.
към текста >>
Първостепенен герой не само в обикновен
смисъл
, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух.
Но както в миналото, тъй и днес, има известни правила и принципи, които отварят вратата на школата. Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света.
Първостепенен герой не само в обикновен
смисъл
, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3. „За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5. „За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно.
към текста >>
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и
благородна
, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3.
Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновен смисъл, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и
благородна
, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3.
„За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5. „За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг“. 6.
към текста >>
„Ученикът трябва да държи постоянно в ума си
мисълта
, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19.
Той ще бъде толкова скромен че като влезе тия хора да се учудят, на това, че той толкова малко яде, а е най-здрав човек“. 16. „Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18.
„Ученикът трябва да държи постоянно в ума си
мисълта
, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19.
„Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания. С всички тия похвали той губи своята сила. Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си.
към текста >>
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на
мисълта
(продължение от брой 107) Светът на
мисълта
се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато
мисъл
, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната
мисъл
, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на
мисълта
(продължение от брой 107) Светът на
мисълта
се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато
мисъл
, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната
мисъл
, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>
Светът на
мисълта
е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела.
Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Светът на
мисълта
е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела.
В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
към текста >>
Областта на конкретната
мисъл
дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната
мисъл
, като се превръщат в
мисъл
форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
Областта на конкретната
мисъл
дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната
мисъл
, като се превръщат в
мисъл
форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята.
към текста >>
Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната
мисъл
.
Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената.
Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната
мисъл
.
ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят.
към текста >>
Второто подделение в областта на конкретната
мисъл
е „океанската област“.
Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея.
Второто подделение в областта на конкретната
мисъл
е „океанската област“.
Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл.
към текста >>
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната
мисъл
.
Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната
мисъл
.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
към текста >>
В тази част от областта на конкретната
мисъл
се намират също образите на емоциите на човека и животните.
И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
В тази част от областта на конкретната
мисъл
се намират също образите на емоциите на човека и животните.
„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята.
към текста >>
„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната
мисъл
.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните.
„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната
мисъл
.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл.
към текста >>
От едната страна на тези област са трите висши области от света на
мисълта
, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
От едната страна на тези област са трите висши области от света на
мисълта
, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми.
към текста >>
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на
мисълта
, астралният и физическият светове.
Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на
мисълта
, астралният и физическият светове.
По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други.
към текста >>
Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната
мисъл
.
„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята.
Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната
мисъл
.
От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода. Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса.
към текста >>
Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на
мисълта
, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на
мисълта
, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята.
Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях.
Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на
мисълта
, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на
мисълта
, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята.
Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи.
към текста >>
Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на
мисълта
, която се простира вън от астралния свят.
Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята.
Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на
мисълта
, която се простира вън от астралния свят.
Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух.
към текста >>
Никаква гордост, нито
мисъл
: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати.
По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
Никаква гордост, нито
мисъл
: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати.
Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на
мисълта
, чувството и пр.
Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на
мисълта
, чувството и пр.
Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда.
към текста >>
Колкото една
мисъл
е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални.
Колкото една
мисъл
е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят.
към текста >>
Мисълта
изразена чрез движения!
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения!
Мисълта
изразена чрез движения!
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участва при движенията.
към текста >>
Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-
благородна
, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби!
Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-
благородна
, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
Боян Боев Из сп. „Житно Зърно“ Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне Всичко в Битието е строго обусловено и не съществува никакъв произвол. Има връзка между законите, явленията и фактите. Явлението е един незавършен процес, а фактът е краен резултат на едно проявление. Понеже съвременните хора са престанали да мислят, чувстват и постъпват правилно, то като последствие на това се явява едно отклонение в живота им.
към текста >>
Така че най-голямата операция трябва да се направи в човешката
мисъл
и в човешкото сърце, защото причината на всички изопачени външни форми се дължи на човешките мисли и на човешките чувства.
Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения. Сега в някои европейски държави работи идеята да не се дава на нежизнеспособните да се размножават, за да може да се създаде една здрава и жизнеспособна раса. Идеята е хубава, но пътя и средствата, с които си служат германците днес, са палеативни, механически и почти никакъв резултат няма да дадат. Най-първо трябва да се започне от възпитанието на ума и сърцето и тогава ще се дойде до яденето и другите мерки. Преди всичко, в човешките разбирания и стремежи трябва да стане промяна, за да се даде друго направление на строителните сили в човека, а другото ще дойде като последствие.
Така че най-голямата операция трябва да се направи в човешката
мисъл
и в човешкото сърце, защото причината на всички изопачени външни форми се дължи на човешките мисли и на човешките чувства.
Оттам трябва да се започне. Това е много трудна работа, защото въпросът тук е да се даде друго направление на всички динамически сили в човека. А това е една колосална работа, която изисква огромни усилия. Законът е следният: Никой не може да повдигне един човек, ако не слезе до неговия уровен. За да помогнеш на един човек, трябва да слезеш до него, да вземеш малко от неговия товар, от неговите грехове и оттам да тръгнете нагоре.
към текста >>
Защото всичко в света е подчинено на закони и онзи, който разбира и изпълнява тези закони, прогресира и се развива, животът му има
смисъл
.
Затова само онзи, който разбира законите и пътищата, по които функционират силите в човека и е завладял тези сили в себе си, може да помага на другите и да ги повдига в живота. Понякога някоя жена се жени за един мъж, за да го отбие от кривия път на живота, но и тя попада в този път. Но знайте, че и женитбата не е произволен акт в живота. Точно определено е да се ожени ли човек, кога и за кого. Той може да не се ожени по това определение, но главата му ще има да пати.
Защото всичко в света е подчинено на закони и онзи, който разбира и изпълнява тези закони, прогресира и се развива, животът му има
смисъл
.
Който не ги разбира, живее, без да държи сметка за закона на причините и следствията и за всички закони, по които функционира животът. Затова и животът му е редица от несполуки и превратности. Защото един от основните закони в живота е, че всяко нещо трябва да става в своето време, за да даде очаквания резултат. Така за женитба, за раждане и за всичко си има време. Гениите например, се раждат в известни, точно определени години, месеци, дни и часове, при известно специфично съчетание на звездите, планетите, месечината и слънцето.
към текста >>
МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия
промисъл
.
Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята. Нека децата се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета. Всичко да се изпрати до редакцията на в. Братство най къс-но до м. май.
МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия
промисъл
.
Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила. А творчеството в музиката. то е безсмъртието на оная душа, която създава от човека гения! Ние, простосмъртните, когато търсим музиката, трябва да приобщим нашите мисли към вечното, към безсмъртното, към всичко, което наричаме Божия сила! Само оня, който чувства себе си издигнат над всичко земно и суетно, само той може да свърже мисълта си с гениалното в музиката и с Бога.
към текста >>
Само оня, който чувства себе си издигнат над всичко земно и суетно, само той може да свърже
мисълта
си с гениалното в музиката и с Бога.
МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия промисъл. Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила. А творчеството в музиката. то е безсмъртието на оная душа, която създава от човека гения! Ние, простосмъртните, когато търсим музиката, трябва да приобщим нашите мисли към вечното, към безсмъртното, към всичко, което наричаме Божия сила!
Само оня, който чувства себе си издигнат над всичко земно и суетно, само той може да свърже
мисълта
си с гениалното в музиката и с Бога.
Ето защо, истинската музика не се постига с една дребнава душа. Всичко, което е омраза, злоба, завист и егоизъм, трябва да изчезне. Божественото, което се излъчва от музиката, то е силата, която разпръсва мрака и дава място на светлината. Оня, който обича музиката, той не мрази, той не е злобен и завистлив, защото, Божия е оная сила, която пресъздава и преражда човека с музиката. Няма музика без душа.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този е
смисъла
, това е значението на великия символ на Христовото възкресение.
Който движи съдбините на Мирозданието, Който ни е създал и изпълнил с живот и Който е поел върху себе си грижата да ни изведе в Царството на Вечната Светлина. Христос възкресе! И ние така един ден ще възкръснем от гроба на днешния ограничен, пълен със страдания разочарования и неуспехи живот. И нашите души ще възкръснат в светлината на Правдата, Истината и Любовта. Ще се освободим от жилото на греха и смъртта!
Този е
смисъла
, това е значението на великия символ на Христовото възкресение.
Този е Пътя, по който ние трябва да минем и ще минем — пътя на страданието и на последвалото го възкресение — за да увенчаем дадения ни от Бога живот. Това е бъдещето, което ни очаква! Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! К. Любов В душата ми се благодарност лес За всички Твои чудни добрини.
към текста >>
Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни
смисъла
на молитвата и на позата, която заема.
Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш.
Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни
смисъла
на молитвата и на позата, която заема.
Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество.
към текста >>
Ако човек приложи поне за един ден християнството (разбирано в негова вътрешен
смисъл
) той ще има вече разрешение на много неразрешими за сега въпроси.
Днес съществуват разни заведения, които явно или тайно подравят и рушат здравите устои на един смислен и разумен живот. Християнството по своята вътрешна идея изключва всички тия работи. То е несъвместимо с тях. защото те са логически резултат на едно диаметрално противоположно разбиране на живота. Къде е изхода?
Ако човек приложи поне за един ден християнството (разбирано в негова вътрешен
смисъл
) той ще има вече разрешение на много неразрешими за сега въпроси.
Нима не е време да се опомним? Нека престанем да леем кърви и сълзи. Нека престанем да измъчваме и убиваме. Само тогава ще разберем по-пълно смисъла на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е смисъл. Не ще има тогава и самоубийства, които днес са един голям минус в обществения живот.
към текста >>
Само тогава ще разберем по-пълно
смисъла
на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е
смисъл
.
Къде е изхода? Ако човек приложи поне за един ден християнството (разбирано в негова вътрешен смисъл) той ще има вече разрешение на много неразрешими за сега въпроси. Нима не е време да се опомним? Нека престанем да леем кърви и сълзи. Нека престанем да измъчваме и убиваме.
Само тогава ще разберем по-пълно
смисъла
на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е
смисъл
.
Не ще има тогава и самоубийства, които днес са един голям минус в обществения живот. Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на снизхождение, а е акт на справедливост. Защото, както и да гледаме, каквото и да приказваме, всяко насилствено отнемане на живота е престъпление и нищо по вече. Време е да изоставим вкостенелите и престъпни обичаи и традиции. Ако ли е нужно да имаме обичаи, то нека си създадем нови, здравни навици, които времето ще превърне в обичаи и ще ги предаде на потомството.
към текста >>
Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и
благородна
служба.
Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа?
Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и
благородна
служба.
Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае.
към текста >>
* * * Празна
мисъл
, туй е трън!
На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга?
* * * Празна
мисъл
, туй е трън!
— тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина. Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг.
към текста >>
Слово, орган на всеславянската
мисъл
, бр.
Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава. Ние я препоръчваме на нашите читатели. Който си я достави направо от: A. Klizovski, Riga, Grеgora iela, 1. dz. 1, Latvia, — може да я получи за 3 лата.
Слово, орган на всеславянската
мисъл
, бр.
1 — 6, излиза месечно. Списва се на руски, но дава понякога статии и на сръбски език, а извадки и от други славянски езици. Така напр. бр. 6 дава извадки на български от статията „Мисията на славянството“, взети от брой 98 на в. „Братство“. Задачата на вестника е да работи за културното и духовно единство на славянството.
към текста >>
76.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И Неговата
мисъл
, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове.
Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас.
И Неговата
мисъл
, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове.
Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас. Той ни е дал и непрестанно продължава да ни дава всички условия за разумен и добър живот. Той ни подтиква напред, дава ни сила и живот, дава ни ум, воля и любов. Дава ни красота, щастие и успех.
към текста >>
И всяка проява на
мисъл
, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога!
Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания. Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон. Да благодарим на Бога за това, което ни е дал и ни дава. И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро. Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас.
И всяка проява на
мисъл
, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога!
С. К. ЩЕ ПОБЕДИМ! Каквото и да стане — всред мрак и ураган, Всред бури и крушения — безспирно ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим!
към текста >>
В този
смисъл
, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек.
Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива. С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“. Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти. Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят. Всеки човек представлява тухла от известен обществен организъм и от качеството на тухлата зависи обществената постройка — не обратното.
В този
смисъл
, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек.
Такъв човек използва, приспособява всяка социална система към висок и възвишен идеал. Полемиките между разните системи, които се водят понякога доста грубо и брутално, са безсмислени. Смислено е братското сътрудничество между всички хора, ръководени от високия идеал към съвършенство и разбиране на нашето предназначение на земята. През април и май т. г. е имало интересни беседи за Бялото Братство и окултизма.
към текста >>
Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва
мисъл
и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки.
Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили.
Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва
мисъл
и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки.
И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“.
към текста >>
Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си
мисъл
да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!
Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти!
Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си
мисъл
да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!
Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха.
към текста >>
Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там
смисъла
на живота.
Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата.
Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там
смисъла
на живота.
Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха.
към текста >>
Тази
мисъл
би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот.
Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо.
Тази
мисъл
би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот.
Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му. Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то събуди само чувството на самотност и отделеност. Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми! Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно.
към текста >>
Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде
мисълта
: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината!
Моят водач се обърна и излезе от стаята. След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни, Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна. Никой не дойде и моят водач иззвъня още веднъж. Но аз не бързах.
Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде
мисълта
: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината!
“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски.
към текста >>
Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската
смисъл
на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи.
Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската
смисъл
на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи. През това време тя трябва да се храни само с най-чистата, най-хранителната и здравословна храна, за да има винаги добро здраво и приятно душевно разположение. А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си.
към текста >>
Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-
благородна
, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета.
От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А.
Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-
благородна
, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета.
Всеки, който иска да си създаде радост в живота, желаейки да посади едно или повече овощни дръвчета, трябва да спази н кои правила, за да се увенчае делото му с успех. Таке: 1. Трапчето трябва да има 60 см. дълбочина и 80 — 100 см. ширина, което трябва да се изкопае най малко месец преди засаждането.
към текста >>
В този
смисъл
еволюцията е разумното, което работи в света.
За мен природата е една жива книга, и всички живи същества са форми, етапи на знанието. Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път. Това е право, но е много общо казано. Еволюцията нищо не е създала. Еволюцията е само един процес в Битието, който не създава нещата, а само хроникира онова, което разумното Начало е създало.
В този
смисъл
еволюцията е разумното, което работи в света.
Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи божествен план, на онзи велик план, който съществува в света. Във връзка с еволюцията стои и въпросът за произхода на човека. По този въпрос има голям спор между учените. Но според нас, човек от никъде не произлиза и никъде няма да влезе. Когато говорим за произхода на човека, разбираме произхода на неговата форма, в която той сега се намира.
към текста >>
Те са човешкия ум или човешката
мисъл
, и човешкото сърце или човешките чувства.
Знанието ни е потребно, за да знаем как да оперираме със силите. които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път. Сегашните учени придават много голямо значение ни наследствеността. Но според мен, тя не е един първичен, но е един вторичен фактор в прогреса на човека. В света има два мощни фактора, които играят важна роля в развоя на човека.
Те са човешкия ум или човешката
мисъл
, и човешкото сърце или човешките чувства.
По важни фактори от тях нема. На тях съответстват човешкото знание, и човешката любов. На последните пък съответстват божествената Мъдрост и божествената Любов. Това са мощните сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето.
към текста >>
Щом дойде една лоша
мисъл
в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход.
Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения. По същия начин и човек трябва да се изучава. Ние трябва да изучавам онези течения, които стават в нашите умове и сърца, и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху целокупния физически и психически живот на човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно.
Щом дойде една лоша
мисъл
в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход.
Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас.
към текста >>
Когато ви дойде такава чужда лоша
мисъл
, изпратете противоположна
мисъл
, като кажете в ума си, че това, което тези
мисъл
или желание искат, не е хубаво, и им покажете в
мисълта
си, кое е хубаво.
Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън.
Когато ви дойде такава чужда лоша
мисъл
, изпратете противоположна
мисъл
, като кажете в ума си, че това, което тези
мисъл
или желание искат, не е хубаво, и им покажете в
мисълта
си, кое е хубаво.
Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши. помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си.
към текста >>
помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша
мисъл
, поставете една добра, контра-
мисъл
.
Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън. Когато ви дойде такава чужда лоша мисъл, изпратете противоположна мисъл, като кажете в ума си, че това, което тези мисъл или желание искат, не е хубаво, и им покажете в мисълта си, кое е хубаво. Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши.
помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша
мисъл
, поставете една добра, контра-
мисъл
.
Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите.
към текста >>
Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата
мисъл
, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже.
Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека.
Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата
мисъл
, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже.
Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек. Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде. Тъй също и Любовта на всякъде можем да я намерим. Любовта е основа на живота и на науката.
към текста >>
77.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А всека отрицателна
мисъл
, какъвто характер и де носи, е преграда между хората.
Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли.
А всека отрицателна
мисъл
, какъвто характер и де носи, е преграда между хората.
Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N.
към текста >>
Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла
мисъл
, защото всека
мисъл
, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън.
Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла
мисъл
, защото всека
мисъл
, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб.
към текста >>
Любовта изисква будна, трезва
мисъл
. N.
А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно.
Любовта изисква будна, трезва
мисъл
. N.
ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб. Цветя ли с мирис ме опиват, Явяваш се в образ свещен В душа ми и струи се вливат От пориви светли във мен. И вечер към звездни простори Когато повдигна очи.
към текста >>
И всичко това си има свой дълбок
смисъл
и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности.
С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората.
И всичко това си има свой дълбок
смисъл
и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности.
И, както казах. в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство. Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов.
към текста >>
Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната
Мисъл
и от това започват сегашните страдания.
Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение.
Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната
Мисъл
и от това започват сегашните страдания.
Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората.
към текста >>
В този
смисъл
, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува.
Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи.
В този
смисъл
, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува.
Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата. Следователно, нашата вяра, нашето вътрешно, дълбоко отношение към Битието, ще определи нашето бъдеще. За да има тази дълбока вътрешна вяра, човек трябва да има един отличен ум, да схваща правилно нещата. Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на мисълта. Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра.
към текста >>
Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на
мисълта
.
Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи. В този смисъл, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува. Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата. Следователно, нашата вяра, нашето вътрешно, дълбоко отношение към Битието, ще определи нашето бъдеще. За да има тази дълбока вътрешна вяра, човек трябва да има един отличен ум, да схваща правилно нещата.
Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на
мисълта
.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека.
към текста >>
Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права
мисъл
.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека.
Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права
мисъл
.
Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
към текста >>
Във времето и пространството има един лъч, който ако го схванете, вашето посрещане на слънцето ще има
смисъл
- ще имате голяма печалба.
Ако през това време мислите за странични работи, нищо няма да схванете. В този момент умът, сърцето и волята ви трябва да бъдат свободни от всички посторонни влияния. За да придобие човек нещо от слънцето, той трябва да схване този лъч. И когато ние посрещаме слънцето, това го правим, за да схванем този лъч на любовта, а не да се покланяме на слънцето, както мислят онези, които не разбират. Вие може да се покланяте на слънцето колкото искате, но нищо няма да постигнете.
Във времето и пространството има един лъч, който ако го схванете, вашето посрещане на слънцето ще има
смисъл
- ще имате голяма печалба.
И във всички тайни школи Учителите са учили учениците да схванат този лъч, от който зависи техният прогрес. Но преди да схване този лъч, ученикът трябва да се освободи от всички ненужни страдания, за да не отвличат вниманието му. Който има разстроен стомах, трябва да го поправи. Който има разстроени дробове, трябва да ги поправи. Който какъвто недъг има, трябва да го поправи.
към текста >>
Защото в този
смисъл
само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи.
И във всички тайни школи Учителите са учили учениците да схванат този лъч, от който зависи техният прогрес. Но преди да схване този лъч, ученикът трябва да се освободи от всички ненужни страдания, за да не отвличат вниманието му. Който има разстроен стомах, трябва да го поправи. Който има разстроени дробове, трябва да ги поправи. Който какъвто недъг има, трябва да го поправи.
Защото в този
смисъл
само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи.
След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже.
към текста >>
В този
смисъл
нищо не се приема на доверие.
Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение.
В този
смисъл
нищо не се приема на доверие.
Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш. Сега пожелавам на всички да бъдете млади. Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г. Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки.
към текста >>
придружен от още един жрец, с
благородна
физиономия.
но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад.
придружен от още един жрец, с
благородна
физиономия.
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник.
към текста >>
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята
мисъл
, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N.
На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане.
Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята
мисъл
, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N.
БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти! Отдавна аз стоя така и чакам — За мен да спомниш — моята любов. Недей тъгува и недей ти плака — За помощ Аз на тебе съм готов Какво обичаш, погледни ме смело На тебе всичко съм готов да дам; Око на смъртен ощ не е видело Какво на милите си да дарувам знам.
към текста >>
Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със
смисъл
, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със
смисъл
, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
към текста >>
И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския
смисъл
на нашия живот.
с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство.
И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския
смисъл
на нашия живот.
Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот?
към текста >>
И хората със своята отрицателна
мисъл
могат да разпръснат облаците.
Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират.
И хората със своята отрицателна
мисъл
могат да разпръснат облаците.
Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите.
към текста >>
Те със своята
мисъл
могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството.
Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците.
Те със своята
мисъл
могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството.
Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите. Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот.
към текста >>
И ако ние спрем с нашата
мисъл
нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите.
И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости.
И ако ние спрем с нашата
мисъл
нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите.
Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот. Това е невъзможно. В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи.
към текста >>
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия
смисъл
на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа.
Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия
смисъл
на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа.
Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта.
към текста >>
Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот
смисъл
и значение.
не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христа само когато Му служим. И Шри-Кришна казва на Аржуна: „Само с преданост се стига до мен.“ Без работа за великото дело, за което работи Христос, ние не можем да го познаем. А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот
смисъл
и значение.
Трябваше да се заличи от земното развитие думата „човек“, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери пътя към Бога? След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството, да си изплати дълговете. Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>
Да се разбере живота на Христа в широк
смисъл
се изисква един гениален ум“.
Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос.
Да се разбере живота на Христа в широк
смисъл
се изисква един гениален ум“.
Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа.
към текста >>
Тя ми се яви пак: отново, в моята
мисъл
, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност.
Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах.
Тя ми се яви пак: отново, в моята
мисъл
, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност.
студения блясък на нейните жестоки очи. Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас. Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа. Видях тогава, че се намирам в стая, в която друг път не бях влизал. Тя изглеждаше твърде комфортна.
към текста >>
Аз не схванах техния
смисъл
.
“ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът. „То идва от cвeтилището, от пресветия олтар. То те е отбелязало като различаващ се от другите и като заслужаващ да бъдеш почитан от нас и обкръжен от нашите грижи. Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“ Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце.
Аз не схванах техния
смисъл
.
И как бих могъл да неправя това? Но моята будна чувствителност схващаше студенината на говора. След дълго мълчание, през време на което аз са борих да прогоня всяка мисъл и да задуша моя страх, внезапно в съзнанието ми изплува един спомен. който ми донесе приятното чувство на облекчение. „Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината?
към текста >>
След дълго мълчание, през време на което аз са борих да прогоня всяка
мисъл
и да задуша моя страх, внезапно в съзнанието ми изплува един спомен.
Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“ Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце. Аз не схванах техния смисъл. И как бих могъл да неправя това? Но моята будна чувствителност схващаше студенината на говора.
След дълго мълчание, през време на което аз са борих да прогоня всяка
мисъл
и да задуша моя страх, внезапно в съзнанието ми изплува един спомен.
който ми донесе приятното чувство на облекчение. „Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината? “ „Кой? Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си.
към текста >>
’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от
мисълта
за отказ.
„Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината? “ „Кой? Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него?
’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от
мисълта
за отказ.
„В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа.
към текста >>
Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от
мисълта
де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук?
Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи.
Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от
мисълта
де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук?
“ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него.
към текста >>
Бях много щастлив при
мисълта
за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота.
„Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук? “ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе.
Бях много щастлив при
мисълта
за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота.
Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат.
към текста >>
Така аз се успокоих с
мисълта
, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах.
Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан.
Така аз се успокоих с
мисълта
, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах.
какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат. Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен. Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му.
към текста >>
Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и
смисъл
, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света.
Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и
смисъл
, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт. Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек!
към текста >>
Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-
благородна
от нейната сила и власт.
И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия!
Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-
благородна
от нейната сила и власт.
Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч.
към текста >>
Инициативата на автора е
благородна
, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.
.№ 79. София IV. В тази книга авторът излага основните принципи на учението на учителя Дънов, в една понятна и достъпна за съвременните образовани хора форма, - на един популярно-философски език. Сам авторът признава, че е трудно да се предадат чрез езика на обикновената логика, чрез известни общоприети и установени понятия, истини, които се проверяват и изпитват само по духовен път. Самите учители, адепти и мистици рядко си служат с аналитичния език на логиката, защото той е най-негоден да изрази онази действителност която лежи вън от обсега на петте сетива, чрез които работи човешкият интелект.
Инициативата на автора е
благородна
, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И само когато има един здрав организъм в този
смисъл
, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения.
В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си.
И само когато има един здрав организъм в този
смисъл
, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения.
Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат.
към текста >>
аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина
мисълта
, че аз съм спал миналата нощ на това легло.
Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах.
аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина
мисълта
, че аз съм спал миналата нощ на това легло.
Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен. Да, аз бях сам.
към текста >>
Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с
мисълта
си името на болния и признаците на болестта.
Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта.
Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с
мисълта
си името на болния и признаците на болестта.
Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система.
към текста >>
Една сестра силно мисли за един пациент,
мисълта
се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра.
Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари.
Една сестра силно мисли за един пациент,
мисълта
се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра.
Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани.
към текста >>
Невидимите вибрации на човешката
мисъл
биват долавяни понякога от друга психика (телепатия).
И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат.
Невидимите вибрации на човешката
мисъл
биват долавяни понякога от друга психика (телепатия).
Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика.
към текста >>
В този
смисъл
, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път.
В този
смисъл
, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
към текста >>
Разбрано в този
смисъл
християнството — религията на любовта.
И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести.
Разбрано в този
смисъл
християнството — религията на любовта.
е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство.
към текста >>
Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице
благородна
, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон.
Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник.
Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице
благородна
, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон.
Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Известия пращани чрез
мисълта
Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“.
Н.) Буря (N) Зърно, колкото кокоше яйце (Лев Н. Толстой) Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание (Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С. Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N.
Известия пращани чрез
мисълта
Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“.
Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо.
към текста >>
И изпрати ли им поне една предупредителна
мисъл
, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак?
Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е?
И изпрати ли им поне една предупредителна
мисъл
, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак?
Помисли ли ти, как би могъл да помогнеш на тия твои събратя? Ето, сърцето говори. То зове, то чувства тяхната мъка вече. Тъмни облаци надвисват над човечеството. А ти, братко, изпрати ли една ободрителна дума на ония, които зъзнат и са изложени на приближаващата стихия?
към текста >>
Или има хубаво разположение, дойде едно лоша
мисъл
и помете всичко.
Запример, някой отива да краде. Ако познаваше този невидим свят, не би постъпил така, защото щеше да знае, кой го подтиква да извърши тази кражба. Или човек се разгневи на някого и казва: Искам да го убия. Един камък, който се търкаля от върха но планината, може да убие някого, но туй желание на камъка ли е? Желанието на човека да убива, негово ли е?
Или има хубаво разположение, дойде едно лоша
мисъл
и помете всичко.
Тъкмо се подигнала вярата ти, усъмниш се и дойде неверието. Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише.
към текста >>
Затова трябва да сме по-далеч от една лоша
мисъл
или чувство в нас; да сме по далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засегнат.
В българския език няма правила за ударенията. Има нещо недоизработено в него. Въобще в говора на човека има нещо недоизработено, защото не е музикален. В говора, както и в музиката има една разрушителни гама, която наричам гамата на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост.
Затова трябва да сме по-далеч от една лоша
мисъл
или чувство в нас; да сме по далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засегнат.
За сега всички не се интересуват еднакво от музиката, всички не са еднакво музикални. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие може да постигне нещо. Но както в музиката така и в говора, за да бъде той правилен и музикален трябва да има развити нужните качества.
към текста >>
В същия
смисъл
действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа.
Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната.
В същия
смисъл
действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа.
3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната. Те забулват първичните инстинкти за мощ и борба и служат само за туй, за да възбудят в своите народи войнствения дух. Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма. Нападателните стремежи, веднъж възпламенени, не се уталожват лесно.
към текста >>
X.) Неговата нежна и
благородна
майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император.
Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P.
X.) Неговата нежна и
благородна
майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император.
Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа. Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си.
към текста >>
Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв
смисъл
.
Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън.
Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв
смисъл
.
Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха. Смешно беше да ми се дава такава книга. Аз поскучах доста време над нея и, затваряйки я.
към текста >>
Известия пращани чрез
мисълта
Италианските вестници съобщават, че проф.
Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N.
Известия пращани чрез
мисълта
Италианските вестници съобщават, че проф.
Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията.
към текста >>
Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на
мисълта
.
И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф.
Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на
мисълта
.
Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят.
към текста >>
Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една
мисъл
за някой предмет, който и двете знаят.
Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията.
Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една
мисъл
за някой предмет, който и двете знаят.
След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му.
към текста >>
Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с
мисълта
си името и признаците на болестта.
След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му.
Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с
мисълта
си името и признаците на болестта.
След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло.
към текста >>
Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на
мисълта
между двама души.
След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло.
Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на
мисълта
между двама души.
защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни. Той умрял преди да може да стигне до етапа на действителните опити, но накарал проф. Калегери да му обещае, че ще продължи изследванията му. Овчар и Вълча яма (басня) В гъстата гора на планината се развъдили много вълци. Bcякой ден нападали стадото на овчаря, който пасял по онези места.
към текста >>
защото човешката
мисъл
се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни.
Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло. Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души.
защото човешката
мисъл
се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни.
Той умрял преди да може да стигне до етапа на действителните опити, но накарал проф. Калегери да му обещае, че ще продължи изследванията му. Овчар и Вълча яма (басня) В гъстата гора на планината се развъдили много вълци. Bcякой ден нападали стадото на овчаря, който пасял по онези места. В своето възмущение към хищниците, той изкопал Вълча-Яма и постъпил по следния начин: Поставил кошарата за овцете си вън от гората — в широката поляна.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е дълбокия
смисъл
на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти,
смисъла
на Голготската мистерия.
В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата.
Това е дълбокия
смисъл
на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти,
смисъла
на Голготската мистерия.
Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
към текста >>
Сега мнозина, които не схващат дълбокия
смисъл
на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище.
Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия.
Сега мнозина, които не схващат дълбокия
смисъл
на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище.
казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света.
към текста >>
Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия
смисъл
на въпроса.
В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос.
Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия
смисъл
на въпроса.
Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество.
към текста >>
После, онези, които не разбират дълбокия
смисъл
на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
После, онези, които не разбират дълбокия
смисъл
на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
към текста >>
Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния
смисъл
на възкресението и
смисъла
на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В.
Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния
смисъл
на възкресението и
смисъла
на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В.
Пашов Бог с вас! (Писмо от Полша) Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце. Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството.
към текста >>
Постарайте се да изпращате стрелите на вашата
мисъл
към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване.
Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна. Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв.
Постарайте се да изпращате стрелите на вашата
мисъл
към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване.
Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро?
към текста >>
Разкъсайте тези облаци с
мисъл
и добро дело.
Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години. Новосъздадената карма, зле изразходвана сега енергия, се възвръща наскоро и изисква своето превръщане от зло в добро. Възвръщат се също и старите дългове и ви задушават със своята тежест. Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове.
Разкъсайте тези облаци с
мисъл
и добро дело.
Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха. Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на Любовта, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я. по-ефикасно да ви помогне. Вашата добра мисъл да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях. И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света.
към текста >>
Вашата добра
мисъл
да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях.
Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове. Разкъсайте тези облаци с мисъл и добро дело. Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха. Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на Любовта, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я. по-ефикасно да ви помогне.
Вашата добра
мисъл
да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях.
И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света. Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската, благородна човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие. Мириам БОГ С ВАС! Почитаеми господине и брате в Христа! Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам.
към текста >>
Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската,
благородна
човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие.
Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха. Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на Любовта, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я. по-ефикасно да ви помогне. Вашата добра мисъл да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях. И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света.
Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската,
благородна
човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие.
Мириам БОГ С ВАС! Почитаеми господине и брате в Христа! Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам. Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот. Аз видях тъмни облаци, реещи се над вашата страна.
към текста >>
Свобода на
мисълта
е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно.
Например за сладчината вие не можете да знаете нищо, не можете да имате никаква представа за нея, докато не я опитате. Също и за горчивото, соленото и пр. За доброто, за любовта, за свободата, не можете да имате никакво знание, докато не ги опитате. До като не опитате свободата, вие не знаете какво нещо е тя. В чисто физическо отношение, под свобода разбираме всички органи да бъдат свободни, че като ходите, да ви е приятно.
Свобода на
мисълта
е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно.
Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода. Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате. Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват. А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи.
към текста >>
Силата но човека седи в
мисълта
, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира.
Ако така се добиваше свободата, най-свободни трябваше да бъдат богатите хора. Ако знанието, което съвременните хоро имат, носи свобода, тогава учените хора трябваше да бъдат най-свободните хора. Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода. Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има.един, който те обича.
Силата но човека седи в
мисълта
, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира.
Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен.
към текста >>
Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без
мисъл
да се спре.
— И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей.
Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без
мисъл
да се спре.
Но облаци покриха Лазурний небосвод; — Мъгли се там явиха Пред смелия му ход. И всред пустиня ледна, Всред гъстата мъгла, Той сила сбра последна В’борба със буря зла. Но падна в борбата Затрупа го снега! — Смути се мен душата От болка и тъга. — Една върховна воля Изпитах в’тоя час: — На Бога да се моля Усърдно почнах аз.
към текста >>
Седнах в градината и се унесох в дълбока
размисъл
.
Тя е също майка на малко дете и най-добре е разбрала скръбта на майките — овце, които напразно дирят своите деца — агнета. — Лошо правим ние, хората . . . Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете. Аз се върнах у дома много натъжен.
Седнах в градината и се унесох в дълбока
размисъл
.
„Любов и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа. И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа. Тона беше дух на благост и любов. И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прочетох
мисълта
му и видях, че той бе вярвал, че ще ме намери тъжен, поради моята самота, отслабнал поради дългия пост и със съкрушен дух.
Ти ще трябва да се подчиняваш, защото иначе ще пострадаш. Десетте решиха, че ако не си послушен, както до сега, ти ще трябва да умреш. Ти знаеш твърде много от нашите тайни, за де не бъдеш един от нашите. Ти трябва да направиш избора си, направи го по-скоро.“ „Моят избор е направен“, отговорих аз. Той ме погледна много сериозно.
Прочетох
мисълта
му и видях, че той бе вярвал, че ще ме намери тъжен, поради моята самота, отслабнал поради дългия пост и със съкрушен дух.
Вместо това, аз се изправих твърд, без никакъв признак на изтощение, неустрашим; аз чувствах, че светлината е в моята душа. че великата армия на славните помагачи е зад мене. „Аз не се страхувам от смъртта,“ отговорих аз; и не желая повече да бъда инструмент а ръцете на хора, които убиват царствената религия на Египет, великата и единствена религия на истината, за задоволяване на своите амбиции и на своите лични желания. Аз видях и разбрах вашите чудеса н ученията, конто давате на народа; аз не желая повече да ви помагам. Това е всичко.“ Агмад ме погледна и остана мълчалив.
към текста >>
П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при
мисълта
и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война.
ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са!
П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при
мисълта
и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война.
Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение! “ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа.
към текста >>
А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна,
благородна
постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост.
Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества.
А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна,
благородна
постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост.
И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее.
към текста >>
* Добро от зло тя различава, Знай
смисъла
на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща.
Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове. * И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим! * Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина? Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ?
* Добро от зло тя различава, Знай
смисъла
на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща.
* Със пеене Него възхвалява, Бог — извора на вси блага, И всички подвизи възпява Иа любовта н милостта. * Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце. * На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за поука И свят разкрива чуден нов! Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа.
към текста >>
Това значи духовен човек в пълния
смисъл
на думата.
Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен.
Това значи духовен човек в пълния
смисъл
на думата.
Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни.
към текста >>
Ако така разбира те духовният човек, има
смисъл
, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си.
Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде.
Ако така разбира те духовният човек, има
смисъл
, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си.
Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение.
към текста >>
Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския
смисъл
на думата е човека.
Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли.
Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския
смисъл
на думата е човека.
Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари.
към текста >>
Според мен, това е права
мисъл
.
Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро.
Според мен, това е права
мисъл
.
Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните.
към текста >>
Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е
мисъл
.
Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл.
Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е
мисъл
.
Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина.
към текста >>
Щом мислиш да направиш добро, това е
мисъл
, това е човещина.
Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните.
Щом мислиш да направиш добро, това е
мисъл
, това е човещина.
Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки.
към текста >>
Щом искаш да обичаш по-човешки, това е
мисъл
.
Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина.
Щом искаш да обичаш по-човешки, това е
мисъл
.
Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна.
към текста >>
Щом търсиш Божествения свят това е
мисъл
.
Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл.
Щом търсиш Божествения свят това е
мисъл
.
щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера.
към текста >>
щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е
мисъл
; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е
мисъл
.
Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл.
щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е
мисъл
; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е
мисъл
.
Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни.
към текста >>
Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е
смисълът
на живота.
Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши.
Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е
смисълът
на живота.
Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък.
към текста >>
Следователно,
смисълът
на живота седи в това.
Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота.
Следователно,
смисълът
на живота седи в това.
да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална.
към текста >>
Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е
смисълът
на живота.
човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас.
Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е
смисълът
на живота.
Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството.
към текста >>
Турете в ума си
мисълта
, че трябва да мислите право, здраво да мислите.
Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега.
Турете в ума си
мисълта
, че трябва да мислите право, здраво да мислите.
Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне, божията любов е, която може единствена да ви помогне. В света на любовта отношенията са други; там действа доброто. Там няма слуги и господари, а има само братя и сестри. И всеки ще се радва, като вижда брата или сестра си.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да извикаме Христос, великия лекар на човешката душа, да се допре до нас за да падне всяка проказа, всеки недъг, всяко тъмно нещо и да вложим в ума си правата
мисъл
, в сърцето си великата любов, чистото чувство, и във волята си
благородната
и добра постъпка.
И най-малката проява на Божията Любов е велика. Най-малката нейна проява отваря нова страница в живота на човека. Коя е тя — тя е във великодушието, в жертвата, в самоотречението, в чистотата. Докато човек не положи за основа на своя живот Божията Любов, то той не може да добие спасение. Докато тая любов не легне като основа в отношенията между хората и народите, ние ще имаме винаги антагонизъм, стълкновения и катастрофи.
Да извикаме Христос, великия лекар на човешката душа, да се допре до нас за да падне всяка проказа, всеки недъг, всяко тъмно нещо и да вложим в ума си правата
мисъл
, в сърцето си великата любов, чистото чувство, и във волята си
благородната
и добра постъпка.
Една е слънчевата светлина, която създава форми и дава живот, една е Любовта, която дава душа и влага съдържание. Да потърсим и двете. N. Откровение Природо, майко вихрокрила, Ти всеки миг ни учиш с мъдър зов, Изпълваш ни със жизненост и сила И вливаш във сърцата ни любов. * Кога поискам с трепет да узная Ключът на твойто творчество безспир. Ти шепнеш ми: Във тебе скрит е рая, Търси в душа си щастие и мир.
към текста >>
На земята много хора възвестяват нови идеи и истини, които рушат старото и поят човешката
мисъл
.
Ранни пролетни цветя благоухаят по заснежени още поляни. Тяхната дивна пелена се слива с белината на снега. На земята се раждат хора, които сочат върховете! . . . Шумни потоци се спущат с трясък от планините и поят долините, те влачат камъни и пясък, чистят равнината.
На земята много хора възвестяват нови идеи и истини, които рушат старото и поят човешката
мисъл
.
Ранни чучулиги огласяват простора. Днес за новото се пее! . . . Пойна птичка носи велика вест от юг. Тя прелита, високо над нас, нейните снежнобели крила без почивка летят, нейната песен се носи над изнурената земя.
към текста >>
е резултат на човешката
мисъл
.
Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр.
е резултат на човешката
мисъл
.
И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали.
към текста >>
После ще ти кажат че
мисълта
и чувствата ти не били чисти, че не мислиш както трябва и т. н.
По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега. Това е най-мъчното нещо — да изявиш любовта си. Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред трудности. Все ще те обвинят в нещо. Или че не си казал някоя дума на място, или че не си си държал ръцете както трябва, или че устата ти била много голяма, че плюнките ти изскачат от устата като говориш и т. н.
После ще ти кажат че
мисълта
и чувствата ти не били чисти, че не мислиш както трябва и т. н.
Или ще кажат: Аз го мислех че бил по-друг, а то не излезе така. Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят? Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека.
към текста >>
И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат
смисъл
.
Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека,толкова по мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение. Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища.
И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат
смисъл
.
Тогава вие ще разберете защо сте дошли на земята, и защо трябва де отидете на онзи свят. 29. III. 1936 год. ШЕСТОТО ЧУВСТВО Исторически преглед (Из книгата със същото заглавие на проф. Шарл Рише) Във всички времена и във всички страни.
към текста >>
Прие се, че
мисълта
на А.
Към 1883 година се направи крачка напред, когато английски изследователи, основавайки се на неоспорими доказателства, откриха телепатията (Майерс, Гърней, Сидуйк и Сър Уйлям Барет) Те доказаха че човешките мисли. т. е. вибрациите на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък, както вибрациите на диапазона карат да вибрира друг диапазон. Думата телепатия, създадена струва ми се от Майерс, има твърде щастлива съдба. Благодарение на нея, благодарение на множеството отлични наблюдения, на известно число интересни експерименти, телепатията веднага има известен успех.
Прие се, че
мисълта
на А.
може да се предаде направо на Б. Тогава Обществото за психични изследвания дойде до убеждението, че в телепатията е намерило ключа на мистерията. Но ще трябва да се напусне това ограничено гледище. Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни. Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими.
към текста >>
Орел бъди на
мисълта
, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света!
То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо! Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса! Лети младежо, с мечтите ти ще извършиш чудеса! Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота.
Орел бъди на
мисълта
, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света!
П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце. Възлюби въздуха, водата, Възлюби златни класове. Възлюби мисълта крилата, Възлюби зрели плодове.
към текста >>
Възлюби
мисълта
крилата, Възлюби зрели плодове.
Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце. Възлюби въздуха, водата, Възлюби златни класове.
Възлюби
мисълта
крилата, Възлюби зрели плодове.
Възлюби птичките, цветята Възлюби дивната зора, Възлюби песните, децата, Възлюби всичко в света! П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) Отишла Скръбта при Славея. — Добро утро! поздравила го.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна
мисъл
беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите.
Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна
мисъл
беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия.
към текста >>
Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната
мисъл
, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!
Приемете с благодарност Новото, което ви се дава, и ще бъдете изпълнени с живот и сила, ще станете светилници на света. Защото сега е времето, когато българите, могат да изкупят грешките на миналото си и да застанат начело на общочовешки прогрес. С.К. Хиляда годишнината на богомилството*) Една светла дата! Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг! Една красива страница от българската история, — една от най-светлите страници на досегашната ни история I Гонени, преследвани, очерняни, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди е мировата история.
Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната
мисъл
, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!
От де у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, от де иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи ? — От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя. по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение? “ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!
към текста >>
За тази цел
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето.
Така например, червеният цвят на светлината е носител на живота. Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е перпендикулярно на зенита.
За тази цел
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето.
Когато слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към запад. Когато слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север — мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие. В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля.
към текста >>
Когато слънцето залязва,
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към запад.
Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е перпендикулярно на зенита. За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето.
Когато слънцето залязва,
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към запад.
Когато слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север — мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие. В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Вие не можете да произнесете една пламенна, една пълна реч, ако не изобилства във вас червения цвят.
към текста >>
Когато слънцето е на юг,
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север —
мисълта
му трябва да бъде насочена на север.
Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е перпендикулярно на зенита. За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето. Когато слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към запад.
Когато слънцето е на юг,
мисълта
на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север —
мисълта
му трябва да бъде насочена на север.
Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие. В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Вие не можете да произнесете една пламенна, една пълна реч, ако не изобилства във вас червения цвят. Червеният цвят е магнетичен.
към текста >>
Ако човек може да разедини
мисълта
от гнева и я изпрати в предната част на челото, или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувства свободен.
Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се проявява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда над лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека.
Ако човек може да разедини
мисълта
от гнева и я изпрати в предната част на челото, или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувства свободен.
„Здравото учение“ — За да се дойде до здравото учение, от всички се изисква една вътрешна връзка. За в бъдеше ние се нуждаем от гениални хора. В бъдеще трябва да се създадат три вида хора:талантливи, гениални и светии. Бъдещето общество трябва да се състои от талантливи, гениални хора и от светии. Талантливите хора — това са точките в света.
към текста >>
Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна
мисъл
, с която да го поразите.
Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии. И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин.
Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна
мисъл
, с която да го поразите.
Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска. Такива опити са правили посветените на миналото. Същото могат да направят и съвременните християни, ако приложат христовото учение. Но според мен, съвременните християни не работят още за Христа. Те работят само за своите лични интереси.
към текста >>
Онзи, който разбира законите на
мисълта
с една силна
мисъл
може да порази цяла войска.
И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин. Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите.
Онзи, който разбира законите на
мисълта
с една силна
мисъл
може да порази цяла войска.
Такива опити са правили посветените на миналото. Същото могат да направят и съвременните християни, ако приложат христовото учение. Но според мен, съвременните християни не работят още за Христа. Те работят само за своите лични интереси. Те нямат още онова високо съзнание, че трябва да се работи за великото в света, че един е господарят на свето.
към текста >>
Но те са съзнавали
смисъла
на страданията и са го превърнали в благо на човечеството.
толкова по голяма възможност той има да се развива. Аз бих желал всички да имате страданието Христово. Според мен вие, които страдате, ще може да се повдигнете. Без страдание вие ще бъдете обикновени хора. Всички светии са били хора на страданията.
Но те са съзнавали
смисъла
на страданията и са го превърнали в благо на човечеството.
А съвременните хора се страхуват от страданията. Няма какво да се страхувате от сиромашията, несгодите на живота, болестите и пр. Нека да остане у вас само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Тези неща трябва да ги опитате, за да се уверите, че е така. Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за светия.
към текста >>
“ То ще стане сигурно голям борец, или полководец, славен в свода, с
благородна
, царствена обхода.
А пък дните, както всеки знае, тичали да стигнат туй, което се желае. Та на времето си тъкмо шестите яйченца се пукнали щастливо и от всякое излязло по едничко птиченце красиво: пет кадънчета еднакви и едно особено — малко по-голямо. — Ах, че ми е весело и драго, - рекла си Кадънката във себе, че можах да си отимам толкоз необикновено бебе! Я, какво е едро, пълно, здраво! Иде ми сама на себе да си кажа „браво!
“ То ще стане сигурно голям борец, или полководец, славен в свода, с
благородна
, царствена обхода.
А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия.
към текста >>
А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с
мисълта
че храни истински велможа.
А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия.
А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с
мисълта
че храни истински велможа.
А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Никаква лъжа (из неделната беседа „Избавената душа“ – 2.05.1926 г.) За да може човек да разбере Божията
мисъл
, той трябва да има толкова широк ум, че да обгърне с него цялата вселена и толкова широко сърце, колкото е просторен Божия свят.
Тя слетя от небесата В ранните зори. Слънце грейна, заиграха Цветните искри . . . Чудна капчица, слетяла В ранните зори! Е. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Никаква лъжа (из неделната беседа „Избавената душа“ – 2.05.1926 г.) За да може човек да разбере Божията
мисъл
, той трябва да има толкова широк ум, че да обгърне с него цялата вселена и толкова широко сърце, колкото е просторен Божия свят.
Съвременните хора се ограничават в дребни работи. Те се ограничават в една църква, в една малка държава, в своята къща, и считат тия неща за святи. Формите на нещата не могат да бъдат святи. Зданията не могат да бъдат святи; тялото не може да бъде свято; шишето не може да бъде свято; лампата не може да бъде свята. Ние казваме, че лампата свети, но в същност кое свети?
към текста >>
Ако вземете в този
смисъл
думата православие, това разбирам.
И всички тия хора, които са превърнали земята в място за безпощадна борба помежду си, се делят на православни, протестанти, католици и какви ли не още. Но кой човек може да бъде наречен православен? — Православен е този, в сърцето на когото живее Божията Любов, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее. Този човек не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един велик, неизменен закон, написан в неговата душа. Само такъв човек право слави Бога.
Ако вземете в този
смисъл
думата православие, това разбирам.
Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явят някои спорове, то лесно щяха да се разрешат. Ако пък хората имаха любов, навсякъде щеше да има изобилие. Дето няма любов, има сиромашия, ограничение, смърт.
към текста >>
Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен
смисъл
на думата.
Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна.
Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен
смисъл
на думата.
Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера.
към текста >>
А характер има само оня, който може да спази дадено обещание, да устои на дадена дума и който най-после може да служи на една
благородна
и възвишена идея.
Н. Тостой. Че книгата „Война и мир“ я е преписал три пъти изцяло преди да я даде за печат, а това е едно между най-големите съчинения които познаваме. Какво търпение и постоянство обладават великите хора, просто невероятни. Ако всеки ден правим по нещо полезно, това би допринесло много повече от колкото разни други системи н правила. Всеки човек има ценност до толкова, до колкото има характер.
А характер има само оня, който може да спази дадено обещание, да устои на дадена дума и който най-после може да служи на една
благородна
и възвишена идея.
Хората с характер са цвета на всяко общество и народ. Тогава, когато всички хора станат цвят ще настане вечната пролет, за която душите бленуват. Г. Събев
към текста >>
86.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какъв би бил тогава
смисълът
на човешката еволюция и в какво би се състояла тя, ако сме осъдени да стоим вечно на едно място, или да се движим в един омагьосан кръг?
За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на народите: Да спре омразата! Да се освободим от хищническите инстинкти! Да се възцари Любовта! Колкото и да е трудно, това не е невъзможно! Недейте мисли, че, както е било вчера, така ще бъде, и така трябва да бъде и утре.
Какъв би бил тогава
смисълът
на човешката еволюция и в какво би се състояла тя, ако сме осъдени да стоим вечно на едно място, или да се движим в един омагьосан кръг?
Новото идва, защото не може да не дойде! Мирът, братството, любовта ще дойдат, защото те са естествени следствия на волята и копнежа за нов живот. Те са неизбежен етап в еволюцията на човечеството. Но нека не чакаме да дойдат сами, защото . . .
към текста >>
без никакъв
смисъл
, без никакъв план на Природата.
Честита Нова година! Пламен НОВИ РАЗБИРАНИЯ, НОВИ ПЪТИЩА В живота има една равномерност. Всичко е така разумно наредено, че човек, дори и най посредствения, не може да не види ръката на една разумна воля. Човек не може да не види резултатите на една сила, която дирижира живота и нарежда всичко. Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа случайност, че всичко живо е произлязло случайно.
без никакъв
смисъл
, без никакъв план на Природата.
Като казват, че всичко случайно е произлязло, с това те отричат разумността в Природата. Обаче в Природата, в живота и техните прояви, ние виждаме една голяма разумност, един велик план, който не може да се види и разбере само от дълбоко спящите, от крайно ограничените, които не могат да се вдълбочат в себе си и замислят от явленията и фактите в живота. За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере всестранно, човек трябва да добие едно всестранно образование. Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова. Официалното училище ни дава знания, които могат да ни послужат само за основа, от където да почнем по нататък.
към текста >>
Разрешението задачата на живота пропада всякога, щом
мисълта
на човека е затворена в рамките на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не може да се разпростре до света на рационалното, като допусне съществуването на светове по-горни от нашия.
Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова. Официалното училище ни дава знания, които могат да ни послужат само за основа, от където да почнем по нататък. Ние не го отричаме, то е необходимо, крайно необходимо за човека. То го улеснява в неговия път, разтваря му вратата към истинският живот, подтиква го да заинтересува и влезе в един красив идеален свят, в който той има да учи много, не само в един живот, а в много такива. Блажени са ония, които могат да прекрачат прага на официално приетата наука и навлязат в науката на целокупният живот и се заинтересуват от неговата същина.
Разрешението задачата на живота пропада всякога, щом
мисълта
на човека е затворена в рамките на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не може да се разпростре до света на рационалното, като допусне съществуването на светове по-горни от нашия.
Които се държат здраво в официалната рационалистична наука и се страхуват да излязат от нейният ограничен кръг, замръзват на едно място или пък съвсем се обезличават. Живота е движение. Нищо не е останало вечно на едно място. Човек трябва да бъде решителен, да се подвижи малко напред, за да излезе от заблуждението, в което е попаднал. Това, което днес е установено, като официално, вчера е било неофициално и невъзприемчиво.
към текста >>
Зад нея има още много нещо, зад нея има един безкраен свят, един красив живот, които, ако днес не се възприемат, утре, като се разшири човешката философска
мисъл
, ще се възприемат и бъдат на почетно място и помощници на човека в неговия дълъг път на развитие.
Нищо не е останало вечно на едно място. Човек трябва да бъде решителен, да се подвижи малко напред, за да излезе от заблуждението, в което е попаднал. Това, което днес е установено, като официално, вчера е било неофициално и невъзприемчиво. За него са се водили борби, давани са жертви. А всичката наука в това ли е, което е възприето до днес за официално?
Зад нея има още много нещо, зад нея има един безкраен свят, един красив живот, които, ако днес не се възприемат, утре, като се разшири човешката философска
мисъл
, ще се възприемат и бъдат на почетно място и помощници на човека в неговия дълъг път на развитие.
Светът не е само това, което ни го дават нашите пет сетива. Той е много по обширен. Той е безкраен. Например, човек с ухото си може да схване звукови вълни от 32 до 96 хиляди трептения в секунда. А не съществуват ли трептения в секунда под 32 и над 96 хиляди!
към текста >>
Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава
мисълта
, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали. Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало.
Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава
мисълта
, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и народи. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разумният живот (из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.) Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“ — беседи, държани на Рила, 1937 год. „Смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях. Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва?
към текста >>
„
Смисълът
на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях.
Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство. Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и народи. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разумният живот (из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.) Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“ — беседи, държани на Рила, 1937 год.
„
Смисълът
на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях.
Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми.
към текста >>
— Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен
смисъл
, своя добра страна.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разумният живот (из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.) Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“ — беседи, държани на Рила, 1937 год. „Смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях. Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно.
— Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен
смисъл
, своя добра страна.
Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто — той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските — с простор.
към текста >>
Вие сте изгубили
смисъла
на нещата.
Значи, човек трябва да има дневно по 30 милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа какво нещо е Божествения порядък, за който постоянно трябва да благо дарите.
Вие сте изгубили
смисъла
на нещата.
Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели. Помислете само колко работници работят заради вас. Щом започнете да се храните, те веднага започват да работят. За какво мислите работят? За вас ли?
към текста >>
е
благородна
и велика, и аз съм с убеждението, че тя, макар може би и много късно, ще бъде възприета от всички хора на земята, защото няма друг по-прав път за живот.
Друг път няма. Страданието е път към радостта. ПИСМА И ОТГОВОРИ В желанието си да отговори на една належаща нужда, редакцията открива този нов отдел във вестника, в който ще се отговаря на въпроси, повдигнати от читателите. Господин редакторе, От скоро време станах абонат на вашия в. „Братство“. Идеята, която преследвате.
е
благородна
и велика, и аз съм с убеждението, че тя, макар може би и много късно, ще бъде възприета от всички хора на земята, защото няма друг по-прав път за живот.
Но само едно нещо във вашия вестник ми е непонятно, за което ви моля, ако обичате, да ми го обясните. На много места срещам да споменувате името Бог. Какъв е този Бог? Има ли той някаква форма, видим ли е или невидим и где се Той намира? И има ли дела и факти, с които да може да се докаже?
към текста >>
Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът,
смисълът
— самата същност. Г.
Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите.
Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът,
смисълът
— самата същност. Г.
С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък. Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват.
към текста >>
Наистина,
мисълта
им не е насочена предимно към практически, лични, „реални“ т. е.
С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък. Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват.
Наистина,
мисълта
им не е насочена предимно към практически, лични, „реални“ т. е.
материални изгоди, както у габровци. Мисълта на казанлъчани е по-отвлечена, по-обща, по-идейна, по-неегоистична, затова техните постижения в материалния свят са много по-малки, но пък в духовно отношение Казанлък е по-добре. Тук аз намерих едно Братство, което може да служи за пример на всички и на всякъде. Истинското братство не тъй лесно може да се осъществи от всички. Това е една много трудна задача, но достиженията на казанлъчани в това отношение ни сочат ясно, че това, за което говорим и и към което се стремим.
към текста >>
Мисълта
на казанлъчани е по-отвлечена, по-обща, по-идейна, по-неегоистична, затова техните постижения в материалния свят са много по-малки, но пък в духовно отношение Казанлък е по-добре.
Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват. Наистина, мисълта им не е насочена предимно към практически, лични, „реални“ т. е. материални изгоди, както у габровци.
Мисълта
на казанлъчани е по-отвлечена, по-обща, по-идейна, по-неегоистична, затова техните постижения в материалния свят са много по-малки, но пък в духовно отношение Казанлък е по-добре.
Тук аз намерих едно Братство, което може да служи за пример на всички и на всякъде. Истинското братство не тъй лесно може да се осъществи от всички. Това е една много трудна задача, но достиженията на казанлъчани в това отношение ни сочат ясно, че това, за което говорим и и към което се стремим. — братството, братските отношения, не затъмнени от лична корист и амбиции, — може да се осъществи. В Казанлък се срещнах и говорих с доста много хора: работници,занаятчии, търговци, адвокати, ученици и др.
към текста >>
и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че
мисълта
им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота.
Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд. Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия — дърводелец. обущар, железар, шивач и т.
и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че
мисълта
им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота.
В икономическо отношение Казанлък не е много добре. Трудно върви поминъка на хората. И мнозина, особено от тия, считани за „средна ръка“ хора са почти отчаяни. Трудно върви всичко, едва изкарват прехраната си, дори и когато има работа, защото последната не е достатъчно добре платена. И тук непосредствено изниква въпроса: защо тия хора, дори когато имат работа, не могат да изкарат прехраната си, да свържат двата края ?
към текста >>
87.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния
смисъл
на думата.
Зеленчуковите консерви не са вредни – д-р Н. Станчев Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 207) – Влад Пашов Писмо от Исландия – Ив. Х. Кръстанов Пред прага на новата епоха – из новоизлязлата книга „Отче наш“ Книжнина ПРАВДАТА—УСЛОВИЕ ЗА МИРА „За да има мир в коя да е държава, трябва да има Правда“. Учителя Ето един ключ, с помощта на който могат да се отворят вратите към траен и вечен мир на земята, към напредък и благоденствие.
Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния
смисъл
на думата.
Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ.
към текста >>
Обществото днес има нужда от водачи, които жадуват и гладуват за Правдата, за да настане в него мир, в истинската
смисъл
на думата, а не само привидно.
Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос. Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си.
Обществото днес има нужда от водачи, които жадуват и гладуват за Правдата, за да настане в него мир, в истинската
смисъл
на думата, а не само привидно.
Защо днес станаха нарушения в отношенията на някои държави? — Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“. Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата.
към текста >>
Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя
мисъл
, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.
Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант.
Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя
мисъл
, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.
В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош.
към текста >>
Доброто ще подмлади сърцето, а
мисълта
ще подмлади ума.
Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро.
Доброто ще подмлади сърцето, а
мисълта
ще подмлади ума.
Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*).
към текста >>
Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата
благородна
природа.
В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен.
Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата
благородна
природа.
Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист.
към текста >>
Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и
смисъл
.
Едва в началото ма 20 век 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията изложени в „Kybalion’a“ ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по долу. Това са четирите оригинални източници от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментари.
Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и
смисъл
.
Всеки като ги чете нека сам размишлява върху тях за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него. Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса който до средните векове са що е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикувани затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ алхимик. II ГЛАВА Изумруденият скрижал на Хермеса 1. Истинно. Несъмнено. Действително. 2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с
благородна
воля, насочена към доброто.
12. XI. — 1937 г., Рига. * * * Този, който е бил поне веднъж на Рила, който е видял там красотата на Живата Природа и е слушал Живото Слово на Великия Учител, той е придобил неоценимо благо. И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкошът и всички удобства на живота. А какво можем да видим ний на Рила?
Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с
благородна
воля, насочена към доброто.
Това са Живи Души, пробудени, способни да живият интензивен вътрешен живот. Ний ще почувстваме, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще се свържем с Извора на Живота и ще възприемем трептенията на други светове. На тези височини минават токове от милиони и милиарди волта, и този, който се докосне с нозете си до тези места, ще почувства тяхното чудотворно влияние. Тогава ний ще се слеем с Живата, Разумна Природа, защото там всичко е живо: и камъните, н водата, и въздуха, и светлината — и всичко говори на своя език, на чудния език на символите и образите.
към текста >>
Всяко движение без
мисъл
няма
смисъл
.
Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли.
Всяко движение без
мисъл
няма
смисъл
.
При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: „Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание.
към текста >>
89.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк
смисъл
на думата.“ В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията.
А и борбите и грубите прояви в живота са били повече и по-жестоки. За в бъдеще хората ще станат по-музикални. С това заедно ще намалеят борбите и ще се проявяват по-нежно, по-човешки. Ако в днешната музика се допускат дисонанси като контраст, за да изпъкнат някои положения, в живата музика на бъдещето общество ще се изхвърлят всички дисонанси и ще останат само хармонията и мелодията, върху чиито закони се базира дори и днес живота на земята. Музиката ще бъде един метод за превъзпитание.
Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк
смисъл
на думата.“ В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията.
С голям интерес следят например от Америка развитието на музиката в славянските страни, слушат я с внимание и й предписват светло бъдеще, спасителна работа, която има да изиграе за напред. Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо възвишено и ново, както в самия човек, така и в целият свят. Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота!
към текста >>
Правата
мисъл
е красота!
С голям интерес следят например от Америка развитието на музиката в славянските страни, слушат я с внимание и й предписват светло бъдеще, спасителна работа, която има да изиграе за напред. Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо възвишено и ново, както в самия човек, така и в целият свят. Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота!
Правата
мисъл
е красота!
Истината е красота! Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота.
към текста >>
Любовта, възвишеното чувство,
благородната
постъпка, свободата са красота!
Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота! Правата мисъл е красота! Истината е красота!
Любовта, възвишеното чувство,
благородната
постъпка, свободата са красота!
И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва.
към текста >>
С една дума, чрез музиката, правата
мисъл
, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.
Истината е красота! Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота.
С една дума, чрез музиката, правата
мисъл
, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.
Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още?
към текста >>
Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата
мисъл
, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто.
Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не!
Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата
мисъл
, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто.
Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя!
към текста >>
От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали
смисъл
и изглеждат твърде парадоксални.
. . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване.
От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали
смисъл
и изглеждат твърде парадоксални.
Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание. Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан.
към текста >>
Тук вече те ще добият своя
смисъл
и съдържание.
Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото!
Тук вече те ще добият своя
смисъл
и съдържание.
Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място.
към текста >>
За него
смисъла
на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува.
. . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила.
За него
смисъла
на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува.
Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания. Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им. В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот.
към текста >>
Те намират
смисъл
изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания.
Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци.
Те намират
смисъл
изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания.
Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им. В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние.
към текста >>
Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е
смисъла
в живота им.
Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания.
Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е
смисъла
в живота им.
В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява.
към текста >>
В по-
благородната
им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството.
При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания. Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им.
В по-
благородната
им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството.
И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите.
към текста >>
За да стане
мисълта
на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва да се научи да диша правилно.
Езикът трябва да се упражнява. Човек първо трябва да се научи да диша. Дишането е процес на мислене. Ако правилно дишаш, ще почнеш и правилно да мислиш. За физическото поле дишането е упражнение за правилно мислене.
За да стане
мисълта
на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва да се научи да диша правилно.
Индусите имат един метод за правилно дишане. но хората на Запад, още не са се научили да дишат както трябва. Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една температура. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва да умре.
към текста >>
Който не е разбрал още
смисъла
на живота, който Бог го е дал, той не е разбрал пълния живот.
— Ама страдания има там. — Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота. Ти ще страдаш, докато влезеш в живота. Щом влезеш в живота, страданията ще престанат.
Който не е разбрал още
смисъла
на живота, който Бог го е дал, той не е разбрал пълния живот.
Знание е нужно на хората. Истинското знание се отличава по това, че внася известна сила в човека. Но знание без вяра и без надежда не може. Вярата и надеждата са крилата на знанието. Животното и човекът в човека са двете крила, чрез които той може да се движи в света.
към текста >>
Та ако искате да знаете
смисъла
на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Който не знае това, той казва: Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество? Не. той не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата й. Тогава тя казва: Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде. Така разбира умната майка идването на детето в дока й, но глупавата майка казва: Господи, защо ми даде това дете, да ми създава толкова безпокойства?
Та ако искате да знаете
смисъла
на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Та най първо ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Като възприемеш и топлината и влагата, тогава семето ще почне да расте нагоре.
към текста >>
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е трън, а отгоре е с
благородна
присадка.
Ако не си готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание. Когато някой се жени, това е една задача за него. Например, някой жена се ожени за лош мъж. Какво трябва да прави? Като заспи вечер тя трябва да отреже едно клонче от него и да го присади.
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е трън, а отгоре е с
благородна
присадка.
Така тя ще продължава, докато ней-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди на станалото. Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание.
към текста >>
И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази
мисъл
, която е вложена в него, от там и от задачата която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава.
От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот. И според това, кой елемент доминира в дадени небесни тела, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни. Също така и между съзвездията у едни преобладава елемента на огъня, у други — въздуха, водата или земята. Според херметичната философия всяка енергия има свои специфични свойства, има свое специфично движение, което вече определя и характера, и структурата на формите, които строи. Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идат от един разумен център.
И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази
мисъл
, която е вложена в него, от там и от задачата която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава.
Защо то всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея. И онзи който разбира този закон, като види известна форма, знае каква сила, каква енергия, стои зад нея, знае тази форма на какъв импулс е резултат. Според научните изследвания на д-р G. Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: Le monde etherique (етерният свят), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм. Той казва: „формиращата тенденция в етера на топлината е сферата.
към текста >>
Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена
мисъл
.
Чака ни велика, славна, освободителна за нас и нашите братя работа! Сега е времето да посветим всичките си сили, материални и духовни и всичките си средства в служене на Царството Божие и Неговата Правда. Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща.
Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена
мисъл
.
на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено.
към текста >>
90.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв
смисъл
.
Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път.
Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв
смисъл
.
Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало.
към текста >>
Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова
мисъл
, нова философия.
— Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички.
Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова
мисъл
, нова философия.
Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота.
към текста >>
Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце,
благородна
душа, човечност и мир.
2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки: а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт. б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни. Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството. в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството. Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3.
Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце,
благородна
душа, човечност и мир.
П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят.
към текста >>
Мнозина питат: какъв е
смисъла
на земния живот?
Това място е било рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение.
Мнозина питат: какъв е
смисъла
на земния живот?
— Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога?
към текста >>
—
Смисълът
на живота е да познаем Бога.
Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение. Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот?
—
Смисълът
на живота е да познаем Бога.
Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта.
към текста >>
Дойде ли до тази
мисъл
, човек е дошъл до пробуждане на своето съзнание.
— Та това е най-голямото благо- Какво по-голямо благо от това може да ни се даде? Често хората се заблуждават от някои малки, външни блага. Всички външни блага, които имаме, не представляват нещо реално. Реално е само това, от което ти си организиран. Първата реалност е човешкото сърце.
Дойде ли до тази
мисъл
, човек е дошъл до пробуждане на своето съзнание.
Защо трябва да се пробуди съзнанието на човека? Ако съзнанието на човека не се пробуди, той не може да се развива, сърцето му не може да се облагородява. Казвате: Защо Господ ми е дал това сърце? — Благодари на това сърце. При всички страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си.
към текста >>
След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията
мисъл
.
Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете.
След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията
мисъл
.
Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна. Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота.
към текста >>
Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша
мисъл
или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм.
Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова.
Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша
мисъл
или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм.
Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало.
към текста >>
Обикновено значението на този израз се разбира в
смисъл
, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е.
14 неделна беседа, от Учителя държана ма 2 януари 1936 год. София — Изгрев. ИСУС И ХРИСТОС За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството. В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“.
Обикновено значението на този израз се разбира в
смисъл
, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е.
един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две.
към текста >>
Първото лице на Върховното Същество създава в своята
мисъл
, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа
мисъл
всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса.
В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена.
Първото лице на Върховното Същество създава в своята
мисъл
, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа
мисъл
всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса.
Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество.
към текста >>
Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в
смисъла
, в който обикновено се разбира тази дума.
Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно.
Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в
смисъла
, в който обикновено се разбира тази дума.
Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето. Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване. И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник.
към текста >>
91.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Искаме ли да сме здрави, в пълният
смисъл
на думата, ние трябва да изхвърлим застоялата вода от нашета щерна и да я свържем с извора на истинският живот.
Когато съзнае и разбере, че той е една частица от великия организъм, и че такива също са и всички негови близки — следователно братя му са и че като работи за общото благо, за ближният си, като премине границите на своята егоистична любов, влиза във великата любов, тогава той започва истинска работа. Когато човек, подтикнат от своя егоизъм, работи само за своето благо, като изключва благото на другите, той се откъсва от общия организъм, обособява се и става нещо като щерна. Затваря се. А знаем много добре, че всека щерна, която няма връзка с извора, скоро се изчерпва. Освен това, като се застои водата в нея по-дълго време започва да мирише Така и всеки обособен човек, който живее в тесните рамки на своя егоизъм е щерна, която мирише, която е гнездо за развъждане на епидемии, на болести.
Искаме ли да сме здрави, в пълният
смисъл
на думата, ние трябва да изхвърлим застоялата вода от нашета щерна и да я свържем с извора на истинският живот.
Кога и как ще стане това? — To няма да стане без болка и вътрешна борба. То ще стане с решителност и риск. То ще стане като разтърсим малко нещо животното в себе си и го вържем, като му кажем, че ние не живеем за него, а то живее за нас . . .
към текста >>
Аз взимам лъжата в най-широк
смисъл
.
Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? — Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече.
Аз взимам лъжата в най-широк
смисъл
.
Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека. Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги. И тогава казваш: Животът няма смисъл: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде.
към текста >>
И тогава казваш: Животът няма
смисъл
: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде.
Аз взимам лъжата в най-широк смисъл. Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека. Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги.
И тогава казваш: Животът няма
смисъл
: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде.
Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната.
към текста >>
Дойде ти например на ума
мисълта
, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се. В каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща.
Дойде ти например на ума
мисълта
, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
Днес така, утре така и виждаш, че един ден станало както си мислила. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана.
към текста >>
Дойде ти
мисълта
, че детето ти ще се разболее.
Пазете се. В каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде ти например на ума мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така и виждаш, че един ден станало както си мислила.
Дойде ти
мисълта
, че детето ти ще се разболее.
Виждаш че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана. — Ще стане разбира се. Човешката душа с богатство не може да се задоволи, с къщи не може да се задоволи, със слава не може да се задоволи — с нищо не може да се задоволи.
към текста >>
Дойде ти
мисълта
, че слугата ти може да те обере.
Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде ти например на ума мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така и виждаш, че един ден станало както си мислила. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш че един ден детето ти се разболяло.
Дойде ти
мисълта
, че слугата ти може да те обере.
Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана. — Ще стане разбира се. Човешката душа с богатство не може да се задоволи, с къщи не може да се задоволи, със слава не може да се задоволи — с нищо не може да се задоволи. Единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувстваш в себе си Божествено то, което дава всичко.
към текста >>
Не считайте, че една работа е по-
благородна
от друга.
Обикнете всички хора, за да ви бъде пълно наоколо. След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите, да трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал. Каквото живо видиш, трябва да се зарадваш, че и тук е минал Господ. Той е работил и в най-малкото семенце. Та, според новите идеи в света, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов.
Не считайте, че една работа е по-
благородна
от друга.
Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене.
към текста >>
Там е
смисъла
на живота, там е тайната към съвършенството .
. . Може да те упои и приспи! . . „Когато се крия и бягам от тебе, ти ме потърси с цялото си естество да ме намериш и се приближиш до мене. Това е сянката на моята вътрешна същина, която всякога ще те подмамва да я догониш.
Там е
смисъла
на живота, там е тайната към съвършенството .
. . „Постигни го! . .“ „Външната песен на сърцето е красивата сянка на чувствата . . „Тя опива и приспива! „Вътрешната песен на душата, в храма на духа, е хармонията на любовта .
към текста >>
След главата следва вратът, шията, гърлото — това е пак един принцип в Небесния човек — това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на
мисълта
— гласа, словото, речта.
И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек. разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината.“ — Истината е главата на Космичния Човек , който е изявеното Слово.
След главата следва вратът, шията, гърлото — това е пак един принцип в Небесния човек — това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на
мисълта
— гласа, словото, речта.
Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение комплекс от принципи, които действат и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действат хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм.
към текста >>
“ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил
смисъл
и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения.
Нещо ги мъчи и потиска. Иска им се да играят, да лудуват по цял ден, навън, дето блика живот и радост. Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш винаги сред природата, сред нейните хубости и омайни красоти? Още Ж. Ж. Русо беше казал: „Назад към природата!
“ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил
смисъл
и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения.
Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние. Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения. Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от мисълта за всестранното влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека. Нека не се страхуваме, че когато водим обучението на открито, материалът ни ще остане непреподаден и недостатъчно усвоен. Добросъвестният учител може винаги да използва времето си, стига сам той да умее да завладее учениците си и да им внуши, че обучението на открито ще се води по същия начин, както и в училището.
към текста >>
Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от
мисълта
за всестранното влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека.
Още Ж. Ж. Русо беше казал: „Назад към природата! “ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил смисъл и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения. Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние. Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения.
Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от
мисълта
за всестранното влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека.
Нека не се страхуваме, че когато водим обучението на открито, материалът ни ще остане непреподаден и недостатъчно усвоен. Добросъвестният учител може винаги да използва времето си, стига сам той да умее да завладее учениците си и да им внуши, че обучението на открито ще се води по същия начин, както и в училището. Когато преди няколко години ми се отдаде случай да посетя училището на открито в Борисовата градина, което е организирано по образец на горските училища в Австрия, у мен неволно се появи въпроса: без да ставаме теоретици на някакво –„ново“ училище, нима обучението в нашите селски училища не може да се води на открито, сред природата? Може! И ще имаме отлични резултати.
към текста >>
92.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тая присадка никак не е
благородна
, а най-долна, най-нисша.
Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него.
И тая присадка никак не е
благородна
, а най-долна, най-нисша.
Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек.
към текста >>
Защо да си губим времето в
размисъл
, в мечти?
Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях? Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни.
Защо да си губим времето в
размисъл
, в мечти?
Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери!
към текста >>
Разумността се заключава в прогресивната
мисъл
.
Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н. „И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен.
Разумността се заключава в прогресивната
мисъл
.
Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл.
към текста >>
Ако
мисълта
на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина.
„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл.
Ако
мисълта
на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина.
Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи.
към текста >>
Няма ли прогресивна
мисъл
, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието.
Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място.
Няма ли прогресивна
мисъл
, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието.
За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му.
към текста >>
За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна
мисъл
, да е свързан с Първата Причина.
За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието.
За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна
мисъл
, да е свързан с Първата Причина.
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот.
към текста >>
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има
смисъл
.
Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина.
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има
смисъл
.
Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него.
към текста >>
Учение, което няма цял, няма
смисъл
, представя тежест: излишен товар за човека.
Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи.
Учение, което няма цял, няма
смисъл
, представя тежест: излишен товар за човека.
Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си. Да благовествате, това значи да служите на Бога.
към текста >>
Човек трябва да има прогресивна
мисъл
; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му.
Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека.
Човек трябва да има прогресивна
мисъл
; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му.
Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си. Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си.
към текста >>
Те казват: Има
смисъл
човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда.
Тя не търпи никакво статическо състояние. Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, че не знае какво да прави.— Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, трябва да благодарят само когато са получили нещо.
Те казват: Има
смисъл
човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда.
Защо трябва да благодари когато е гладен? -И като гладен и като сит, човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с него. — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора?
към текста >>
Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната
мисъл
и ще гледа на хората като на свои врагове.
— Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора? — Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н.
Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната
мисъл
и ще гледа на хората като на свои врагове.
Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света.
към текста >>
Една
мисъл
съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага.
Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си.
Една
мисъл
съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага.
Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път.
към текста >>
Какъв
смисъл
има преждевременно да се хвърли в морето?
Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път.
Какъв
смисъл
има преждевременно да се хвърли в морето?
Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина. Потърсете причината ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да живеем, да умираме.
към текста >>
Една
мисъл
, едно чувство, една воля има в света.
Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да живеем, да умираме. Той не е създал човека за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля.
Една
мисъл
, едно чувство, една воля има в света.
Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение, — задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила същевременно да бъде абсолютно изправна в задълженията си.
към текста >>
93.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в
мисъл
та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия.
221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф.
Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в
мисъл
та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия.
Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета. В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия. Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение.
към текста >>
Консулов в този
смисъл
е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата. С.
Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката. Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“. Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека. Твърдението на г.
Консулов в този
смисъл
е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата. С.
Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който не носи кръста си (из неделната беседа „Който не носи кръста си“ – 8.V.1938 г.) Съвременните хора имат особени понятия за кръста Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически. За да се обясни какво нещо е небето, трябват ни астрономи. Обикновените хора виждат звездите, но какво представят те — не знаят. Трябват ни геолози, за да ни обяснят какво нещо са планините и как са образувани. Обикновените хора не знаят това.
към текста >>
И тъй, хората на новата религия, на новата епоха в света трябва да разбират
смисъла
на кръста.
— Какво означава кръстът? Това значи: Ти мислиш ли, когато реша ваш някой важен въпрос? Допитваш ли се до Божията любов? Когато искаш да направиш нещо, допитваш ли се до лявата си ръка, до сърцето? Лявата ръка има отношение до сърцето, а дясната ръка — до дробовете, до кръвоносната система в човека.
И тъй, хората на новата религия, на новата епоха в света трябва да разбират
смисъла
на кръста.
Иначе, ако продължават да живеят със старите разбирания, те няма да придобият нищо. Ние виждаме до какво положение е дошъл света със старите си разбирания. Не е въпрос за страданията в света. Човек трябва да сграда, но разумно. Човек трябва да прави жертви, но разумно Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия.
към текста >>
И, като е така, животът има
смисъл
.
Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума.
И, като е така, животът има
смисъл
.
Значи аз мога да се подмладя. — Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада.
към текста >>
БОГ Е ВЪВ ВСИЧКО Дълги дни и нощи ученикът стоеше в
размисъл
и търсеше да намери Бога, за да Го обикне.
В иконата гледайки, аз виждам само светиите и нищо друго. Никакъв жив човек в момента не виждам. Прегледахме краката й — по тях нямаше никаква следа от изгаряне. Груд Иванов (в. „Зора“, бр. 5684).
БОГ Е ВЪВ ВСИЧКО Дълги дни и нощи ученикът стоеше в
размисъл
и търсеше да намери Бога, за да Го обикне.
Учителят често, много често казваше, че ученикът трябва да обикне Бога. Че ако не обикне Бога, нищо друго не може да обича. И тъга легна в душата на ученика. О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне.
към текста >>
Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека
благородна
постъпка.
Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко.
Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека
благородна
постъпка.
Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог. Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога.
към текста >>
94.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична
мисъл
.
Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили.
Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична
мисъл
.
чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала.
към текста >>
Музиката ангажира най-висшето в човека и при
благородна
и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля.
1938 г. 10 ч. пр. обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център.
Музиката ангажира най-висшето в човека и при
благородна
и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля.
Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания.
към текста >>
Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава
мисълта
и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
10 ч. пр. обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля.
Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава
мисълта
и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички.
към текста >>
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата
мисъл
и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и
мисъл
, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи.
обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата
мисъл
и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и
мисъл
, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи.
Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
към текста >>
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла
мисъл
и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания.
Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката.
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла
мисъл
и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания.
Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас.
към текста >>
Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в
размисъл
или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело.
Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас.
Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в
размисъл
или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело.
Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение.
към текста >>
Той укрепява и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия. „Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувствие и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата.
Той укрепява и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
към текста >>
„Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно
мисълта
му.
Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември.
„Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно
мисълта
му.
Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл.
към текста >>
95.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава идваме до
мисълта
: Не са ли думите ключове, с които се отварят вратите на някои сили, които идват и проникват в нас?
И тази сила се чувства даже когато само четем известна мъдрост или философия. А колко повече ще се почувства тя, когато се проникнем от нея и я приложим в нашия живот! Защото, наистина, какво е една фраза? — Съчетание от няколко думи, от звукове, кои то достигат до нашето ухо чрез звуковите вълни, когато ни се казват, или пък — написани — се възприемат от нас чрез очите ни. И всичко това така просто наглед, прави такива чудни промени в нашия душевен живот, което от своя страна въздейства на целокупния човешки живот — физически, сърдечен и умствен.
И тогава идваме до
мисълта
: Не са ли думите ключове, с които се отварят вратите на някои сили, които идват и проникват в нас?
Наистина, тези сили са невидими, но тяхната реалност се вижда от резултатите, които настъпват в човека. И тогава Евангелието не става ли една връзка от ключове, всяка фраза и дума на който отключва различни сили, които навлизат в душата на човека и оказват благотворното си въздействие? Великите мъдреци и Учители винаги са препоръчвали човек да има светли мисли и да говори винаги хубавото. Навярно за да бъдем разумни деца, които отварят с поверените им ключове центрове на извори на положителни енергии в живота. Отрицателните мисли и думи също са ключове на сили, но тези сили действат като отровите.
към текста >>
Когато започват да не ни застягат тежките условия, ние тогава сме започнали да гледаме тяхната положителна страна и това е признак че ние сме разбрали вътрешния
смисъл
на противоречията.
Всяко противопоставяне да проявим любовта ни разрушава и обезличава. С положителност може да се каже, че .причината на всички наши нещастия е, че ние се противопоставяме на любовта.“ „Всичко е за добро,“ не веднъж сме чули тази велики истина. Противоречията са условие да проявим великите качества на Бога вложени в нас. „Всичко е за добро“ и е проява на едно велико сърце, което не люби. Докато ние страдаме, когато сме в тежки условия, до тогава те са полезни за нас.
Когато започват да не ни застягат тежките условия, ние тогава сме започнали да гледаме тяхната положителна страна и това е признак че ние сме разбрали вътрешния
смисъл
на противоречията.
Тогава те стават за нас отворена книга, от която четем мъдростта на живота. Г. Тахчиев _______________________________ Езикът на природата, това е езикът на Бога. Бог иска да ни събуди от един дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път по който сме тръгнали. Забогатееш много — дойде някоя болест. Затлъстееш — дойде някоя болест.
към текста >>
Този стих в прочетената глава е взет в друг
смисъл
, но аз ще го взема в положителен
смисъл
.
Едничка Любовта може да ни избави от тоя страшен ад, какъвто е нашия живот, и да ни доведе до райското блаженство в земният живот. Едничка Любовта може да направи това, защото тя е нашата небесна майка — обща майка на хората от всички държави и всички народи. Едничка тя може да направи това, защото тя ще ни вразуми и помири, тя ще събуди в сърцата ни обич едни към други, както силно любящата майка може да вразуми и помири неразумните свои деца, които за нищо се карат и бият. Т. Ч. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Що има вътре в човека (из неделната беседа „Що има вътре в човека“ – 25.IX.1938 г.) „Понеже Той познавате що има вътре в човека“ Йоана 2;25 „Що има вътре в човека“.
Този стих в прочетената глава е взет в друг
смисъл
, но аз ще го взема в положителен
смисъл
.
Аз не искам да ви проповядвам, не искам да ви морализирам, не искам и да ви говоря, че ще станете богати и красиви. Всички тия неща не зависят от човека. Според мене, всички хора се раждат с определени качества. В човека има нещо, което той не съзнава. В него има много скрити възможности, което той не съзнава.
към текста >>
Сега аз не взимам добро то в този
смисъл
, в какъвто днешните хора го разглеждат.
Той мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар и какво ли не още, но като види, че нищо не е постигнал, той почва да се утешава с този или с онзи. Той казва: Ето, нашият Драган и той не успя, и той е като мене, и той е закъсал. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешната е в него. От друга страна, всеки човек, който е дошъл на земята, е способен за много добри и красиви работи.
Сега аз не взимам добро то в този
смисъл
, в какъвто днешните хора го разглеждат.
Защото днес личния морал стои по-високо от обществения. Лично хората постъпват много по-добре, отколкото народите един спрямо друг. За нищо и за никакво се избиват милиони хора. Какво придоби Европа от общата война? Измряха шест милиона хора и то цветът на Европа.
към текста >>
В този
смисъл
, всички народи имат еднакви права.
Обаче тия шест милиона хора измряха, и работите на Европа не само че не се подобриха, но се и влошиха. Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога. Освен това, те обичат да икономисват истината. Защото доброто на един народ, трябва да бъде добро за всички народи Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно на земята, да се храни свободно, да няма това задушаване, и да не се безпокои какво ще стане с него утрешния ден.
В този
смисъл
, всички народи имат еднакви права.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта да гледате на нещата светло. Пред мене стои едно велико, светло бъдеще. Това за което сега говоря, не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да променят порядъка в природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки.
към текста >>
Сега аз искам да ви наведа на
мисълта
да гледате на нещата светло.
Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога. Освен това, те обичат да икономисват истината. Защото доброто на един народ, трябва да бъде добро за всички народи Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно на земята, да се храни свободно, да няма това задушаване, и да не се безпокои какво ще стане с него утрешния ден. В този смисъл, всички народи имат еднакви права.
Сега аз искам да ви наведа на
мисълта
да гледате на нещата светло.
Пред мене стои едно велико, светло бъдеще. Това за което сега говоря, не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да променят порядъка в природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя.
към текста >>
За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна
мисъл
.
В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят .
За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна
мисъл
.
Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите.
към текста >>
Дръжте в ума си
мисълта
, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво.
И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл.
Дръжте в ума си
мисълта
, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво.
Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това.
към текста >>
Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за
мисълта
, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо.
Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание.
Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за
мисълта
, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо.
По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това. — Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Ако пък определите по половин час на ден за тази цел, вие ще бъдете кандидат за един велик живот. Пред вас седи едно велико бъдеше.
към текста >>
И тъй десет минути ще определите в
мисълта
си за Бога, десет минути в чувствата си и десет в тялото си.
По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това. — Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Ако пък определите по половин час на ден за тази цел, вие ще бъдете кандидат за един велик живот. Пред вас седи едно велико бъдеше.
И тъй десет минути ще определите в
мисълта
си за Бога, десет минути в чувствата си и десет в тялото си.
Из беседата, държана от Учителя на 25септември 1938г. СТИХОТВОРЕНИЯ СТРАННИКО От коя страна далечна идваш И какъв си, страннико, незная. Но знам, че си усмивка блага Всред неволи и тега. * Ти слънчев лъч си В пролетни мъгливи л ни. Ти звезда пътеводител си В тъмна непрогледна нощ.
към текста >>
Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок
смисъл
!
Силите на огъня и въздуха са електрични, положителни сили, а силите на водата и на земята са негативни, отрицателни, или по право казано - пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на огъня и въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили. Да се трудим и да не се отчайваме I. Трябва да се живее, а не да се съществува! Да, размисли върху това, че трябва да се живее.
Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок
смисъл
!
Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас. Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда.
към текста >>
Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в
мисълта
, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас.
Трябва да се живее, а не да се съществува! Да, размисли върху това, че трябва да се живее. Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II.
Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в
мисълта
, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас.
Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата.
към текста >>
Подобно на свободно течащ канал, с
благородна
настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя.
Човекът става наистина човек. Свещеният огън на труда прилича на очистителният огън, който убива всяка отрова, и през най-гъстия дим дава светъл, чист пламък! V. Благословен е онзи, който е намерил своята работа. Да не пожелае той друго благословение. Щом го е намерил, той ще го следва.
Подобно на свободно течащ канал, с
благородна
настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя.
Трудът е живот. Из скритите дълбочини на сърцето на работника се повдига даруваната от Бога сила, святата, небесната, жизнената същност, която всемогъщият Бог е вдъхнал в човека. Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда. VI.
към текста >>
Тогава ще се окаже, че ти, в известен
смисъл
, си получил за него всичко. VIII.
Подари го, съветвам те. Или ти чакаш случай прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Никога ти живота си или част от него не ще продадеш на надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде нищо.
Тогава ще се окаже, че ти, в известен
смисъл
, си получил за него всичко. VIII.
Глупавите хора мислят, че щом наказанието за зло дело не е последвало веднага, тук на света няма справедливост, а ако има, тя е само случайна. Наказанието за зло дело се забавя понякога за няколко дни, понякога за няколко столетия, но то е вярно като живота и неминуемо като смъртта! В центъра на световния водовъртеж все още живее и говори Бог, — Бог истинен, както в древните времена. Великата душа на вселената е справедлива. IX. Свободен е онзи човек, който се подчинява на природните закони и в дълбочината на душата си е убеден, че, независимо от всички противоречия.
към текста >>
Най-важните му произведения с: „Героите и героическото в историята“, в която той проповядва нещо като култ на героите, — разбира се, не в обикновения ограничен
смисъл
на този дума, „Миналото и сегашното“ и „История на френската революция“.
Богатството на света се състои в оригиналните хора. Благодарение на тях и на техните произведения, светът е именно свят, а не пустиня. Т. Карлайл Из „Миналото и сегашното“ ______________________________ Заб.: Томас Карлайл е английски писател. Живял от 1795 до 1881 г. В неговите съчинения с отразено едно дълбоко разбиране на живота, с каквото малцина други писатели могат да се похвалят.
Най-важните му произведения с: „Героите и героическото в историята“, в която той проповядва нещо като култ на героите, — разбира се, не в обикновения ограничен
смисъл
на този дума, „Миналото и сегашното“ и „История на френската революция“.
Първите две книги са издадени на български КНИЖНИНА Получи се в редакцията сп. Житно зърно, окултно списание, кн. 7 — 8, год. XII. със следно: то съдържание: Двете полушария. Представите ни за небето — г.; Небесният живот, според Еман.
към текста >>
96.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен
смисъл
.
Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце. * * * Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме съзнанието на честен платец. Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало. * * * Ако изпитаме съжаление към нашия неприятел, ние живеем в любовта и силата, и този неприятел утре ще бъде един добър наш приятел. До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат.
* * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен
смисъл
.
От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г. Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си.
към текста >>
Без любов животът няма
смисъл
.
До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат. * * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен смисъл. От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г. Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си.
Без любов животът няма
смисъл
.
Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си. за да се влее струята на великия живот във вас. ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ. III. Християнството и древната мъдрост Естествено е да се породи въпроса: Каква е разликата между древната индуска мъдрост и новата християнска мъдрост? Не са ли едно и също?
към текста >>
Също така и зад всека
мисъл
, зад всяко чувство и постъпка стоят различни духовни сили, които ги строят.
Християнството и древната мъдрост Естествено е да се породи въпроса: Каква е разликата между древната индуска мъдрост и новата християнска мъдрост? Не са ли едно и също? Не се ли различават само по форма? Онези които са изучавали окултната наука, знаят, че зад всяка форма стоят сили, които строят тази форма. И особеностите на формата се определят от качествата на силите.
Също така и зад всека
мисъл
, зад всяко чувство и постъпка стоят различни духовни сили, които ги строят.
Те се явяват външен израз на тези сили. Също така зад всяко знание, зад всека мъдрост също така стоят духовно-божествени сили, които се явяват носители и проводници на това знание и мъдрост. Носителите, проводниците, не изменят същността на нещата, но указват известно поста голямо влияние върху неговите качества. Водата е все вода, но в зависимост от проводниците, тя добива един или друг вкус и оттенък. И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други.
към текста >>
Без любов животът няма
смисъл
.
Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценността на нещата, ние разбираме Божествени работи. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движение, без постижения, животът всякога остава неразбран.
Без любов животът няма
смисъл
.
Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината, трябва да дойдат отвън, да действат върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа— същината на нещата.
към текста >>
Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла
мисъл
,
мисълта
— в доброкачествен плод, яденето няма
смисъл
.
Нещастията в света произтичат от тъмнината. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод.
Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла
мисъл
,
мисълта
— в доброкачествен плод, яденето няма
смисъл
.
Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда.
към текста >>
Дръжте в ума си
мисълта
: Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
Значи, през тази година човек отново трябва да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 год. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 год. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъстват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено.
Дръжте в ума си
мисълта
: Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
Из беседата, държана от Учителя на 1 януари 1939 год. 10 ч. пр. обед, София — Изгрев ПРИ ЧЕШМАТА Бях жадна, тъжна, морна и печална, край твоя дом преминах аз. Седеше ти при балата чешмичка, бе летен ден, бе златен, летен час. * Погледнах те, погледна ме, зачаках.
към текста >>
Какъв
смисъл
има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме?
Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ.
Какъв
смисъл
има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме?
Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси. Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати. Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира.
към текста >>
В тях има едно разширение — в
мисълта
, в чувствата и в действията се разширяват.
Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха. Те са вежливи, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви.
В тях има едно разширение — в
мисълта
, в чувствата и в действията се разширяват.
Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Те са големи оптимисти и виждат във всичко хубавото.
към текста >>
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката
благородна
и уверена.
Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях.
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката
благородна
и уверена.
Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения.
към текста >>
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел,
смисълът
и щастието на човека и на всички други същества.
Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с.
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел,
смисълът
и щастието на човека и на всички други същества.
Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
към текста >>
97.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всека наша
мисъл
, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето.
. . И все пак, нека се опитаме да хвърлим поне един ма-лък поглед върху това, което завинаги ще остане за нас далечно, непостижимо, непонятно, — ще си остане само един идеал, към който ний мажем да се стремим, към който ний можем да се приближаваме крачка след крачка, но който ний никога не ще достигнем, до тогава, докато си оставаме хора — ограничени, обикновени, слаби човешки същества. . . Любовта на слънцето! С всяко наше дихание ний вдишваме живота — любовта на слънцето.
Всека наша
мисъл
, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето.
Всека хапка, която ние поднасяме към устните си, е кондензиран, материализиран продукт на слънчевата любов. Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето.
към текста >>
Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от
мисъл
и от чувство, както мислят днес болшинството от хората?
Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето. Толкова любов, толкова живот,—такава безгранична, неизчерпаема, мощна сила, отгде могат да дойдат?
Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от
мисъл
и от чувство, както мислят днес болшинството от хората?
О! Жалки пигмейски усилия на ограничената, безпомощна, скована от догми човешка мисъл — да обхване и разбере това, от което тя е само една малка частица. О! обречени на неуспех опити на частта да обгърне и познае цялото като се отделя от него, като му се противопоставя. Частта може да познае цялото само в своето единение с него. Човек може да познае своя Първоизточник само като се слее с него.
към текста >>
Жалки пигмейски усилия на ограничената, безпомощна, скована от догми човешка
мисъл
— да обхване и разбере това, от което тя е само една малка частица. О!
Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето. Толкова любов, толкова живот,—такава безгранична, неизчерпаема, мощна сила, отгде могат да дойдат? Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от мисъл и от чувство, както мислят днес болшинството от хората? О!
Жалки пигмейски усилия на ограничената, безпомощна, скована от догми човешка
мисъл
— да обхване и разбере това, от което тя е само една малка частица. О!
обречени на неуспех опити на частта да обгърне и познае цялото като се отделя от него, като му се противопоставя. Частта може да познае цялото само в своето единение с него. Човек може да познае своя Първоизточник само като се слее с него. Ний можем да разберем Слънцето само тогава, когато се приобщим към великата любов, която изтича от него . . Що е Слънцето?
към текста >>
Това, което ни е дало живот и любов, съзнание и
мисъл
, самото то да е лишено от тях?
. . винаги, без начало и без край. . . — И тази велика Любов, и този велик Живот да са лишени от съзнание? Техният Източник да е мъртъв, бездушен, безчувствен, — само една физическа топлина, само една огнена, горяща маса?
Това, което ни е дало живот и любов, съзнание и
мисъл
, самото то да е лишено от тях?
Жалки човешки усилия да се отрече това, доказателство за което е целия наш живот, негова частица и следствие. Любовта на Бога идва до нас чрез Слънцето! . . . Ний не можем да я разберем, не можем да я обхванем в нейната пълнота. Ний не можем, с нашите ограничени умове да обгърнем Безграничното!
към текста >>
Нашата
мисъл
, нашето съзнание, нашата воля, нашия живот — това са само частички от неговия Велик Живот... Слънцето люби!.
Слънцето нито изгрева, нито залязва, нито се засеня от облаци, нито студ намалява топлината му зиме. Това са нашите, земни и човешки, условия, разбирания и положения, които от вечно пулсиращите живот и любов, идващи от слънцето, създават ден и нощ, светлина и тъмнина, лято и зима, слънчево и облачно небе. Слънцето люби! И само затова ний можем да любим! Нашата любов, любовта на всички земни същества, е частичка от Неговата любов.
Нашата
мисъл
, нашето съзнание, нашата воля, нашия живот — това са само частички от неговия Велик Живот... Слънцето люби!.
. . И безгранични, необхватни потоци от жива любов, съзнателна и разумна, се разливат по всички посоки, по всички части на света, из цялата наша система, изпълват всички форми на живота — растения, животни, хора и ангели, създават и градят, възрастват и издигат. Слънцето люби!. . . И всичко навсякъде се движи, живее, диша , стреми се, люби и страда, ражда се и умира, и отново възкръсва за нов живот.
към текста >>
Велик и пълен със
смисъл
и с неописуемо красиви възможности е животът, изпълващ безграничната вселена.
Слънцето люби с велика, безгранична, неизчерпаема, свещена любов,- която създава и крепи живота. Слънцето люби! . . Нека и ние вървим по неговите стъпки. П л а м е н ______________________________ Велика е тайната на живота!
Велик и пълен със
смисъл
и с неописуемо красиви възможности е животът, изпълващ безграничната вселена.
Той няма начало, няма и край! Нито във времето, нито в пространството. И този вечен, велик и безграничен живот, който носи със себе си неоценими съкровища — е наше достояние. Днес, утре и за винаги — никой не може да ни го отнеме. Духът - Утешител Аз — бродник вечен във вековете, докосвам всяка жива твар.
към текста >>
Явно е, следователно, че слънчевите лъчи в известен
смисъл
, носят направо храна за нашето тяло.
Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата. От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти. Последните не са нищо друго, освен слънчева енергия, трансформирана от хлорофила на растенията. Много опити са показали, че хора, а също така и животни, които се намират в непосредствен досег със слънчевата енергия, могат да се задоволяват с много по-малко по количество и питателност храна, отколкото тези, които са лишени от слънце.
Явно е, следователно, че слънчевите лъчи в известен
смисъл
, носят направо храна за нашето тяло.
Затова нека не пропускаме никога удобните случаи да вземаме нашите слънчеви „обеди“ и „закуски“, като се излагаме на неговите лъчи. Разбира се, процеса на действието на слънчевите лъчи върху организма не ни е напълно познат. Досега са издадени много съчинения, често твърде интересни, по този въпрос. Трябва да се съжалява, обаче, че в много от тях широката публика е тъй да се каже заплашвана, че слънчевите бани са едно лечебно средство, което може да се предписва и взема само с разрешение и под контрола на лекарите. В същност, нищо опасно няма в слънчевите бани, при условие, че ще се спазва едно правило, което трябва да бъде ръководната нишка при правене на слънчевите бани: Слънчевите бани трябва да се правят сутрин — най-късно до обед, в зависимост от силата на слънцето.
към текста >>
Аз взимам думата воля в
смисъл
на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т.
Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после, щастието на човека зависи от неговата воля.
Аз взимам думата воля в
смисъл
на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т.
е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също. Често казвате, че трябва да бъдете силни. Човек може да бъде силен само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си.
към текста >>
Който не разбира
смисъла
на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи.
Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет — шест хиляди души, се обръщат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие. От где се явиха в света отрицателните идеи? От где произлязоха идеите за отричането на разумността в света?
Който не разбира
смисъла
на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи.
Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека. Сега мнозина ме питат, има ли бъдещ живот.
към текста >>
Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна
мисъл
, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа.
Той се намира в голямо противоречие. От где се явиха в света отрицателните идеи? От где произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога.
Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна
мисъл
, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа.
Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека. Сега мнозина ме питат, има ли бъдещ живот. Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро да го запитам дали ще умре човек.
към текста >>
В този
смисъл
вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира.
Ние всеки ден опитваме тази любов, и после питаме, — като умре вашият Учител, кой ще го замести? Като умре баща ви и майка ви, кой ще ги замести? Ще знаете, че вашият баща и вашата майка никога не умират. Тези, които вие наричате ваши баща и майка, са ваши настойници. Христос право е казал: „Един е вашият Баща, един е вашият Учител“.
В този
смисъл
вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира.
Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света. Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това.
към текста >>
Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и
смисъл
имат те във висшите октави.
Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок! Из здравна читанка „Зелен здравец“ СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояние на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и
смисъл
имат те във висшите октави.
Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то на целия свят ще бъде добре!
към текста >>
Укрепва и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 243) Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата.
Укрепва и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния (Учителят). Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променчиви, предприемчиви, способни за работа и обичащи работата, склонни към многобройни връзки и сношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. Венера. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр.
към текста >>
В човека Юпитер представя
благородната
амбиция и въобще идеалните наклонности.
Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер.
В човека Юпитер представя
благородната
амбиция и въобще идеалните наклонности.
В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо.
към текста >>
(следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум
смисъл
.
Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи.
(следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум
смисъл
.
Животът в своята целокупност е нещо много по-велико, много по сложно, много по-дълбоко, отколкото изглежда за повърхностния поглед. Нещата — предметите и явленията в него, в природата, крият във себе си велики истини; те имат един особен, символичен, свещен език, и само този, който разбира този език, само нему природата разкрива своите тайни. Георги Радев е един от малцината, на които се удава с успех да разкриват, да тълкуват свещените писмена на разумната Жива Природа. Той с един от малцината, които дочуват нейния глас, разбират нейния език, прониквайки методично и смело през нейните външни форми прояви, до тяхното вътрешно съдържание и, оттам, още по-дълбоко — до техния скрит смисъл. Природата е скрила в много обвивки великите и свещени неща, великите и свещени истини, които представляват жизнения нерв, сърцевината на живота.
към текста >>
Той с един от малцината, които дочуват нейния глас, разбират нейния език, прониквайки методично и смело през нейните външни форми прояви, до тяхното вътрешно съдържание и, оттам, още по-дълбоко — до техния скрит
смисъл
.
Това е кръгът, който Сатурн държи. (следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл. Животът в своята целокупност е нещо много по-велико, много по сложно, много по-дълбоко, отколкото изглежда за повърхностния поглед. Нещата — предметите и явленията в него, в природата, крият във себе си велики истини; те имат един особен, символичен, свещен език, и само този, който разбира този език, само нему природата разкрива своите тайни. Георги Радев е един от малцината, на които се удава с успех да разкриват, да тълкуват свещените писмена на разумната Жива Природа.
Той с един от малцината, които дочуват нейния глас, разбират нейния език, прониквайки методично и смело през нейните външни форми прояви, до тяхното вътрешно съдържание и, оттам, още по-дълбоко — до техния скрит
смисъл
.
Природата е скрила в много обвивки великите и свещени неща, великите и свещени истини, които представляват жизнения нерв, сърцевината на живота. За да се достигне до тях е нужна голяма дълбочина, голяма проницателност: нужен е, преди всичко, един ум, свободен от всякакви световни, религиозни и научни предразсъдъци. Ние смитаме, че авторът на „Пътят на звездата“ притежава в голяма степен тия качества, и за това той с успех може да върви по пътеката на избраните умове, която води към Светая Светих на Природата. В края на краищата, това си остава все пак опити — първи стъпки. Но те с опити, които водят вече към нещо съвсем ново, към нещо излизащо вън от границите на досега общоприетото.
към текста >>
98.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и
смисъла
, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този.
При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и
смисъла
, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този.
който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот.
към текста >>
Такъв е
смисълът
на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот.
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас.
Такъв е
смисълът
на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот.
Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив. Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем!
към текста >>
Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов
смисъл
, и сега за нас започва нов живот.
И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година.
Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов
смисъл
, и сега за нас започва нов живот.
Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук.
към текста >>
Вашата
мисъл
веднага ще бъде видима за тях.
Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях.
Вашата
мисъл
веднага ще бъде видима за тях.
Някой искат да отидат на небето, да видят Христа. Но знаете ли, какво ще бъде положението ви? Всички ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Аврам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаанската земя, взе със себе си всичката си стока — говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите?
към текста >>
Не, питам ви: Ако имате една
мисъл
, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя?
Всички ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Аврам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаанската земя, взе със себе си всичката си стока — говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи.
Не, питам ви: Ако имате една
мисъл
, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя?
Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата? Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли.
към текста >>
Какво ще ви допринесе онази
мисъл
или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата?
Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя?
Какво ще ви допринесе онази
мисъл
или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата?
Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това.
към текста >>
да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
.
На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си.
да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
.
да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум.
към текста >>
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали
мисълта
, затова го наричат същество на
мисълта
— „манас“.
В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали
мисълта
, затова го наричат същество на
мисълта
— „манас“.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
към текста >>
И затова, дръж постоянно в ума си
мисълта
: Човек е най-великото създание на земята.
Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно.
И затова, дръж постоянно в ума си
мисълта
: Човек е най-великото създание на земята.
Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си.
към текста >>
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
И помнете, че велико е предназначението на човека. Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум.
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. „Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него?
към текста >>
А
благородната
душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.
Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
А
благородната
душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.
„Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
към текста >>
Така човек, от „син на
мисълта
“, става „възлюблен син на Любовта“.
И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.
Така човек, от „син на
мисълта
“, става „възлюблен син на Любовта“.
Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас.
към текста >>
Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при
мисълта
за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.
Всички сега се поканват в служенето на Любовта без насилие и без страдание. Страданието трябва да оставят отвън вече и радостта да приемат вътре. На изпращане французите ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ Изгревът. 28. VIII. 1939 г.
Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при
мисълта
за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.
При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.
към текста >>
Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но
смисъл
.
с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало.
Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но
смисъл
.
Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
към текста >>
То има за задача да даде една нова насока на човешката
мисъл
, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение.
И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света.
То има за задача да даде една нова насока на човешката
мисъл
, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение.
Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос.
към текста >>
Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и
смисъла
на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения.
И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то. Онзи, който иска да добие по-конкретна представа за него, нека проучи беседите и лекциите на Учителя. Новото учение е Великото Божествено учение, предадено на човешки език, с човешки представи и понятия. Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи. А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения.
Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и
смисъла
на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения.
За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него. Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина.
към текста >>
Ново съдържание и
смисъл
се внася в него.
Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи. А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания.
Ново съдържание и
смисъл
се внася в него.
Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина. Това е едно от основните положения на новото учение. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>
Той е индивидуалист в най-благородния
смисъл
и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм.
астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр. действат все под импулса на Урана. Уран е принципа, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и е космополит. Той счупва оковите на всякакво робство и иска свобода, както за индивида, така и за обществото.
Той е индивидуалист в най-благородния
смисъл
и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм.
консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, той ги руши. Урановия тип има революционна мисъл Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични. Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера.
към текста >>
Урановия тип има революционна
мисъл
Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични.
Уран е принципа, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и е космополит. Той счупва оковите на всякакво робство и иска свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм. консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, той ги руши.
Урановия тип има революционна
мисъл
Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични.
Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив.
към текста >>
Бехар Библиотека „Отбрани приказки” се състои от 10 отделни номера, съдържащи добре подбрани приказки, еднакво интересни и за деца, и за възрастни, и често съдържащи дълбок окултен
смисъл
.
(линкът е към издданието от 2014 г.) Рибарчето, Н. Неделчева. Малкият музикант. Чудната мелница. Принц — просяк, Г.Посадов. Белушка, Б.
Бехар Библиотека „Отбрани приказки” се състои от 10 отделни номера, съдържащи добре подбрани приказки, еднакво интересни и за деца, и за възрастни, и често съдържащи дълбок окултен
смисъл
.
Бащина обич, съдържа 5 приказки: Чучулигата, Бащина обич, Признателност, Меча благодарност, Да е доволен; преработила Н. Нсделчсва. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. 4. ЕСПЕРАНТСКИ Практична граматика на есперанто, от Емил Стратев. необходимо помагало за всички есперантисти е, Пълен речник на есперанто, от Ат.
към текста >>
Наскоро излиза от печат третото поправено и преработено издание на книгата „
Мисълта
творец на характера“ от Джеймс Ален.
„Братство“ е отпечатан в по-голямо количество отколкото обикновено. На желаещите да го разпространят изпращаме при поискване 5, 10 и повече екземпляра безплатно. Книгоиздателство „Братство“ готви за печат една от най-хубавите книги за деца и юноши „Живота на Исуса“ написана от големия английски писателя Чарлз Дикенс, специално за неговите деца, и издадена след смъртта му. Книгата ще бъде луксозно издание, подвързана, с много илюстрации, и ще излезе към нова година. Очаквайте покана за записване на абонати.
Наскоро излиза от печат третото поправено и преработено издание на книгата „
Мисълта
творец на характера“ от Джеймс Ален.
Издава книгоиздателство „Братство“ Освен художествена литература на есперанто, книгоиздателство „Братство“ доставя и всички помагала за изучаване на есперанто: речници, учебници, граматики и др. Искайте каталог. Излезе от печат Превъзмогване, роман от Н. Неделчева. Книгата представлява опит да се разреши един болен въпрос в отношенията между мъжа и жената с помощта на Божественото учение. Цена 10 лв.
към текста >>
99.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са най-елементарни съждения, без тях човешката
мисъл
не може правилно да разбере и вярно да оцени характера на редица психични и физични явления.
Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена. Ще оставим, за сега, настрана интересният въпрос за различната реакция у различните типове хора спрямо този момент т. е. защо едни психики посрещат бурята по един начин, а други по съвсем противоположен даже на първите начин. Действителните стойности и качества се узнават само когато нещата се подложат на промени — външни и вътрешни, промени на формите, на състоянията и промени на силите. Нам не е възможно да отличим желязото от стъклото, освен при изпитване твърдостта им, лъчепропускваемостта им и т. н.
Това са най-елементарни съждения, без тях човешката
мисъл
не може правилно да разбере и вярно да оцени характера на редица психични и физични явления.
И тъй, нещата изявяват същината си само след като с били подложени на изучаване. Когато порой връхлети с водите си по стръмен склон, какво отнася със себе си в дълбокия дол? Листа, сламки, клечки — всичко, което случайно се е намерило по местността, всичко що вятъра е донесъл. Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места.
към текста >>
Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната
мисъл
наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната
мисъл
наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности.
към текста >>
Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката
мисъл
.
Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата.
Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката
мисъл
.
Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията.
към текста >>
В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва
мисъл
.
доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направим нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш от тук до слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват?
В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва
мисъл
.
Една Божествена мисъл се изисква. Много хора се съмняват. Съмнението е на място само тогава, когато то те кара да проверяваш и опитваш нещата. Ти ще минеш през един мост — имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи.
към текста >>
Една Божествена
мисъл
се изисква.
Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направим нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш от тук до слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват? В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва мисъл.
Една Божествена
мисъл
се изисква.
Много хора се съмняват. Съмнението е на място само тогава, когато то те кара да проверяваш и опитваш нещата. Ти ще минеш през един мост — имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи. И ти ще идеш заедно с падането на този мост.
към текста >>
Съвременното човечество се нуждае от една Божествена
мисъл
, която сега иде в света И тази
мисъл
стимулира целия свят.
Светлина, която не е приятна за очите, и звук, който не е приятен за ушите, не са полезни Храната, която е приятна на устата и на стомаха, е здравословна. Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща.
Съвременното човечество се нуждае от една Божествена
мисъл
, която сега иде в света И тази
мисъл
стимулира целия свят.
Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна.
към текста >>
Тогава се заражда една
мисъл
: защо не ги виждаме?
От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят.
Тогава се заражда една
мисъл
: защо не ги виждаме?
— Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър.
към текста >>
Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа
мисъл
, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята.
Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа
мисъл
, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната.
към текста >>
То ще ви погледне, схваща
мисълта
и ще започне да маха опашка.
Кръщават го различно. Има нещо разумно в света, което е навсякъде и в нас се проявява. Може да направите един малък опит. Вие седите и едно куче ви лае. Кажете му: и в тебе има нещо разумно.
То ще ви погледне, схваща
мисълта
и ще започне да маха опашка.
Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш? “ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата. Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“ Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда.
към текста >>
* Повяхва подобно на цвете, опърлено в пламък, повяхва без слава, без
смисъл
суетния знак и празния символ на сана замлъква във камък, кога ги проникне окото ми с благостен зрак.
Желая вие всички да станете свени като тия учени хора, за да се въдвори царството Божие на земята. Из беседата, държана от Учителя на 1 окт. 1939 г. 10 ч. сутринта. София — Изгрев ПРОНИЦАТЕЛ Прогледнах аз с далновидните творчески зеници: очите ми са препълнени с блясък от Божия линк и гдето да зърна, прозирам под всичко нетленните духовни одежди, а грешните свличам за миг.
* Повяхва подобно на цвете, опърлено в пламък, повяхва без слава, без
смисъл
суетния знак и празния символ на сана замлъква във камък, кога ги проникне окото ми с благостен зрак.
* Под всичко аз вниквам и виждам бездънния Корен, през всичко, зад всичко откривам единствен Живец, — до всичко съзирам крилото за път нанагорен. над всичко провиждам на Трона засмений Творец. * Просъмнах аз за небесните Божии Тайни, защото за земното с двете очи ослепях и глух съм аз за земните звуци омайни, препълнил сърцето си с химни, що Тебе изпях. * Навред заоравам с могъщия лъч на сеятел и милвам зърната, кълнили в душевни бразди: аз пълня класа с окото на вещ проницател, излъчващ енергии светли към всички гърди. * А Теб, невидимия мой Праотец, съзерцавам: сияеш кат Бисер във бисерни златни мъгли — аз виждам Те, само когато в сълзата си плавам, огромната горестна сълза към Твойте поли.
към текста >>
Според това правило: Сатурн е силен в земните знаци; Юпитер е силен в знаците с
благородна
и плодоносна природа; Марс е силен в огнените знаци; Слънцето е силно в огнените знаци; Венера е силна в плодоносни знаци; Меркурий е силен във въздушните знаци; Луната е силна във водните знаци.
Това е ключа за цялата астрологическа практика. Без знанието на тези съотношения не можем да извадим правилни заключения подаден въпрос. Тези автори поддържат също, че планетите са силни или слаби в целия знак, а не само в определен градус, както казва традицията. Те твърдят също така, че доброто и злото на една планета зависи най-вече от аспектите, които образува в мига на раждането, и тези аспекти остават в сила през целия живот на индивида; това се основава на закона, че всяка планета оставя своя отпечатък върху онова място на зодиака, където се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. И когато този аспект се повтори в космоса, той особено силно засяга индивидите, които го имат в рождения си хороскоп.
Според това правило: Сатурн е силен в земните знаци; Юпитер е силен в знаците с
благородна
и плодоносна природа; Марс е силен в огнените знаци; Слънцето е силно в огнените знаци; Венера е силна в плодоносни знаци; Меркурий е силен във въздушните знаци; Луната е силна във водните знаци.
Горното показва, че само Марс в Скорпиона прави изключение от това правило. Той ни дава следната таблица за силата и способността на планетите. Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснява екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец, като казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие. Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация.
към текста >>
100.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца,
мисъл
та ви съвсем се изправя.
Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца,
мисъл
та ви съвсем се изправя.
Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният.
към текста >>
Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с
мисълта
си.
Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният.
Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с
мисълта
си.
Той си представя, че ако има пори, ще направи църква, училище, дом за бедни и т. н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи. Те си казват: Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училища да прави да помага на бедни и на сирачета. Всички хора на земята са все от високо произхождение.
към текста >>
„Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк
смисъл
.
Те си казват: Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училища да прави да помага на бедни и на сирачета. Всички хора на земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на земята. Те чакат благоприятни условия за това.
„Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк
смисъл
.
Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша.
към текста >>
Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-
благородната
работа.
Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа.
Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-
благородната
работа.
Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото.
към текста >>
И твоята
мисъл
, рано или късно, ще те заведе там, където е тя.
И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя свят, в който си — за да оживееш в другия, който чакаш. Което чакаш, то ще дойде! — Което чакам!? Нима то съществува някъде? — Всичко, което мислиш, съществува някъде.
И твоята
мисъл
, рано или късно, ще те заведе там, където е тя.
И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
към текста >>
В тия градове брата е държал между гражданството и отделни духовни дружества няколко сказки: за нравственото усъвършенстване на човека, вътрешния
смисъл
на живота и проблема на храненето.
в първия дом се намира знака Овен, във втория знака Телец и т. н. Във фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете, така виждаме, че на Asc, т. е. в първия дом се намира знака Дева, във втория дом Везни и т. н. ЕДНА КРАТКА ОБИКОЛКА ИЗ ЮГОСЛАВИЯ Не отдавна, по покана на Етичните Вегетариански дружества в Белград и Загреб, един наш добър приятел, с другарката си, името на когото по негова молба не съобщаваме, са посетили Белград, Нови сад, Суботица и Загреб.
В тия градове брата е държал между гражданството и отделни духовни дружества няколко сказки: за нравственото усъвършенстване на човека, вътрешния
смисъл
на живота и проблема на храненето.
Неговото впечатление е отлично от всякъде. След като са узнали за задачата, с която той отива в Югославия, уважението, улеснението, свободата гостоприемството и пр. са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества. Пресата на Югославия също с радост е давала достъп да се печата в резюме почти всичко, каквото е говорено. Навсякъде той е срещал пробудени, чисти и копнеещи души за доброто на ближния, за прилагане в живота на любовта, мъдростта, и истината, за да настане сближение между отделните човеци, народи.
към текста >>
Да се говори за един по-висш морал, вътрешния
смисъл
на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно!
са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества. Пресата на Югославия също с радост е давала достъп да се печата в резюме почти всичко, каквото е говорено. Навсякъде той е срещал пробудени, чисти и копнеещи души за доброто на ближния, за прилагане в живота на любовта, мъдростта, и истината, за да настане сближение между отделните човеци, народи. И особено това сближение да стане между българския и югославския братски народи. И как няма да възбудят интерес подобни сказки, които са като балсам за душите на човеците, особено в тия анормални времена и проява на грубият материализъм и егоизъм!
Да се говори за един по-висш морал, вътрешния
смисъл
на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно!
За това интересът към тия сказки е бил голям, особено от тия души, които търсят нещо по-духовно, по-велико в живота. И за да се види искреността, благодарността на тия мили души на всякъде, където са държани тия сказки, ще предадем част от съдържанието на две писма. В този дух, обаче има писма от много места. 1. Вегетарианско етично дружество - Белград Господину. . , Управата на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния.
към текста >>
„Вътрешната
мисъл
на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли.
нашите благодарствени изрази и нашето отлично почитание. Професор: З ... 1. Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м.
„Вътрешната
мисъл
на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли.
Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате.
към текста >>
НАГОРЕ
