Търсене в текстове за 'Безсмъртен Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 3945 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие.
Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад.
към текста >>

Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.
В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често. Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина. Но все пак има едно голямо число хора, които силно обичат слънцето. Това са болните. Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни.
към текста >>

Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси?
към текста >>

Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна.
В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен.
към текста >>

Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
към текста >>

Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията.
В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце.
към текста >>

И тъй, без растения животът е невъзможен.
Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи.
към текста >>

Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи.
Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето. Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.
към текста >>

Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето. Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.
към текста >>

По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.
Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето. Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват. Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението.
към текста >>

В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.
Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
към текста >>

Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината.
Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат.
към текста >>

Всичко това има отношение към самата психология на животните.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт.
към текста >>

В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина.
към текста >>

Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна.
към текста >>

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма.
към текста >>

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
към текста >>

Тия животни обикновено са много грозни.
Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата.
към текста >>

Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах.
На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.
към текста >>

Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата.
Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
към текста >>

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
към текста >>

У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер.
Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
към текста >>

Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите.
Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи.
към текста >>

Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.
Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал. Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.
към текста >>

Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.
Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г. * * * Народите и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча. Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното. Зърното, това е плод. Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен. Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч. Ачларе, август Г. Т.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>

Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
към текста >>

Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това.
към текста >>

Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват?
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота?
към текста >>

Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание?
към текста >>

Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи?
към текста >>

тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси.
към текста >>

След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр.
към текста >>

Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество).
Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана.
към текста >>

Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.
Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

3. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
към текста >>

– Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>

Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание!
към текста >>

Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия.
Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец.
към текста >>

Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание.
Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи?
към текста >>

Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
към текста >>

Вярата е основа на живота, какво значи?
Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти.
към текста >>

Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта.
До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото.
към текста >>

Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен.
„Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава.
към текста >>

Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти.
Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра?
към текста >>

Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий.
към текста >>

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати".
към текста >>

Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго.
към текста >>

Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота.
Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
към текста >>

Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят.
към текста >>

Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар.
към текста >>

Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят.
Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист.
към текста >>

Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
към текста >>

Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание.
към текста >>

Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота.
Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода.
към текста >>

Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят.
Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата.
към текста >>

Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука.
От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път.
към текста >>

Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях.
Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра.
към текста >>

Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота.
Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия.
към текста >>

С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва.
Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам).
към текста >>

Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо.
И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен.
Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

4. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ (продължение от кн. 6 7) Търсене на светлината Не ме смущаваха някои нови въпроси, но все старите загадки, старите антиномии. Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина. Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си.
към текста >>

Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива.
като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно?
към текста >>

Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други.
Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва.
към текста >>

Единният живот слиза и се въплотява в тях.
Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи.
към текста >>

Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува.
При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед.
към текста >>

ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из източните страни.
После той няма нужда да стане тутакси. Имат още няколко су. Може да почака още една седмица. – Елате идната седмица, желаете ли в сряда? – ми каза Андреас на сбогуване. ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из източните страни. Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея.
към текста >>

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат.
Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините.
към текста >>

5. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка).
към текста >>

Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите.
Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
към текста >>

Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената.
Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе".
към текста >>

Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви.
към текста >>

Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии.
Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.
към текста >>

Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.
към текста >>

Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.
Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога. И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите.
към текста >>

Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота.
Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога. И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
към текста >>

За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
към текста >>

А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
към текста >>

За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
към текста >>

Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

6. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4.
Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай?
към текста >>

От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото.
Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно.
към текста >>

Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека.
* Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар?
към текста >>

Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>

Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава.
Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна.
към текста >>

Животът не може да бъде съвършено унищожен.
Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение.
към текста >>

Даже мъртвото тяло е пълно с живот.
След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения.
към текста >>

Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна.
Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества.
към текста >>

Човек отдавна знае, че животът е движение.
Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа.
към текста >>

Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него.
Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
към текста >>

От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот.
Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа.
към текста >>

Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа.
Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
към текста >>

С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>

Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде.
към текста >>

п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
към текста >>

Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план.
към текста >>

Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
към текста >>

Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
към текста >>

Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
към текста >>

7. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В това отношение животът е подобен на математиката.
Идването на ума Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ?
към текста >>

Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани.
Идването на ума Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг.
към текста >>

– Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи.
И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него.
към текста >>

Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата.
В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира.
към текста >>

Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.
Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен.
към текста >>

Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него.
– Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ?
към текста >>

Той е безсмъртен.
Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек.
към текста >>

Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек.
Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието.
към текста >>

И смъртта е необходима, и животът е необходим.
Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът.
към текста >>

Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека.
Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум.
към текста >>

Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота.
Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум.
към текста >>

То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието.
Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него.
към текста >>

Той знае, де се намира елексира на живота.
Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно. Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум.
към текста >>

Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот?
Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум. Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който заема най-малкото местенце. Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път.
към текста >>

8. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори.
към текста >>

Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто.
към текста >>

Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието.
Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
към текста >>

За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби.
Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>

Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

Някой казва: „Животът е празна работа".
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
към текста >>

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>

Смисълът на живота седи в любовта.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
към текста >>

И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин.
Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта.
към текста >>

Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
към текста >>

И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
към текста >>

И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>

Как новият живот подмладява.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги.
към текста >>

9. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коен ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА Какво би било положението на някой, който в живота си не е виждал друго превозно средство, освен волска кола.
Д-р Ел. Р. Коен ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА Какво би било положението на някой, който в живота си не е виждал друго превозно средство, освен волска кола. Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области.
към текста >>

И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание.
Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола.
към текста >>

Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр.
В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин.
към текста >>

Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн.
За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността.
към текста >>

Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа?
Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива.
към текста >>

ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел.
към текста >>

И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията.
И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество.
към текста >>

Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми.
Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота.
към текста >>

И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока.
Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана.
към текста >>

Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота.
Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината.
Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там! Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават!
към текста >>

Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея.
Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения.
към текста >>

Животът има за цел любовта.
Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите.
към текста >>

Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта.
Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
към текста >>

Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете.
Култура може да има само там, дето има огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете. Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов.
към текста >>

Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот.
Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни. Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие.
към текста >>

Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно?
Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе? Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно? В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва! Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си.
към текста >>

Влизаш в един реален, в един изобилен живот.
Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват.
към текста >>

В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка!
Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка.
към текста >>

Чувствуваш, че животът е само от светлина!
Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
към текста >>

Че сенките на живота са илюзия.
Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
към текста >>

Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот.
към текста >>

Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот.
Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе ! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави!
към текста >>

Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе ! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
към текста >>

Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот.
Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас.
към текста >>

Този реален живот - там е Великият, Безграничният.
Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас.
към текста >>

То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот.
Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце. То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот. Лесни са страданията за онзи, който ви познава. Идете на планината и приемете нейния поздрав!
към текста >>

11. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време.
към текста >>

- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>

Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>

Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време.
Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата. Несметената тор в Авгиевите обори - това е натрупаната карма. Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време. Същата идея е вложена и в легендата за градината на Хесперидите. Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три?
към текста >>

В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен.
Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел. Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности. Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта.
към текста >>

Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.
към текста >>

* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
към текста >>

Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

* * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения.
Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ.
към текста >>

В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици.
Последните му думи били: „Боже Всемогъщи, аз имах още толкова неща да кажа". Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта.
към текста >>

Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота.
(ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
към текста >>

Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
към текста >>

Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота.
Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта.
към текста >>

„Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина".
Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество.
към текста >>

да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот.
Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЬОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО Георг Нордман Не само че не потъмнява с течение на времето, но повече блести сияещият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман.
към текста >>

Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият.
Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн. Констелацията бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде!
към текста >>

Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст.
Констелацията бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
към текста >>

"Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм.
Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове.
към текста >>

" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива.
към текста >>

14. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Понякога хората, а дори и цели народи, стават до толкова функции на тия три стихии в живота, че те несъзнателно дават израз на тяхната вътрешна същина.
Georg Nordmann ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ Ето три символа, около които могат да се наредят хората и народите в нашата съвременност. Tе обхващат в своята власт сродните тям елементи, изграждат вътрешно техния облик и създават три категории човеци. Понякога хората, а дори и цели народи, стават до толкова функции на тия три стихии в живота, че те несъзнателно дават израз на тяхната вътрешна същина. „Желязото ще спаси света", или „Желязото ще спаси нашия народ" - казват едни. „Златото ще спаси света" - казват други, а трети казват: „Духът ще победи! " Желязото има като прародина тъмната пазва на земята. Преминало през огъня, то е могло да запази само своята твърдост, с която орем земята, правим мечове, вериги, сечива и железни пътища. Желязото няма своя воля.
към текста >>

Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне.
Преминало през огъня, то е могло да запази само своята твърдост, с която орем земята, правим мечове, вериги, сечива и железни пътища. Желязото няма своя воля. То се преустройва, нещо само тогава, до когато творческият разум на човека го има в ръцете си. Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете.
към текста >>

Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи.
Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект.
към текста >>

Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението.
Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях. Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението. Те нямат дълбоката власт да пренареждат трайното, което се нарича човешка култура. Тяхната власт е над краткото време, което трае колкото един изстрел, но не и върху дългата и неизбродена панорама на столетията. Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата беднота и на страха от утрешния ден. Към желязото бързат да прибягнат ония народи, които имат гладни стомаси и жадни очи. Те търсят краткия път, защото в глада има нещо, което не знае да чака.
към текста >>

Има едни, които цял живот се мъчат от тъмно до тъмно, похабяват целия си живот в непосилен, убийствен труд и пак „не им върви".
Докато с желязото може да си служи всеки, със златото може да борави само умният човек. В ръцете на глупавия то се обезценява, а в злия то става страшно оръжие, което убива по-лошо от нож. Златото отива при златото, тъй както благородниците от някое общество се търсят, намират се, събират се и не дружат с простолюдието. За да спечелиш злато, трябва да имаш злато в своята кръв. Колкото и страшно да звучи това, но не всички хора, не и всички народи имат дарбата да бъдат богати. Има едни, които цял живот се мъчат от тъмно до тъмно, похабяват целия си живот в непосилен, убийствен труд и пак „не им върви". Такива хора не са „роднини" със златото. Тя или са по-горди от него, надвишили със своя дух упоителния му и примамлив звън, или са по-долни и по-груби от оная гама, в която звучи то. Те резонират на грубия повик на желязото, от което произхождат. Хората, при които отива и се задържа златото, са най-честа умни, гъвкави, методични и търпеливи. Те съобразяват, изчакват, отстъпват, когато трябва, но накрая спечелват.
към текста >>

Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения.
Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце. Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения. Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг.
към текста >>

Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури.
Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце. Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения. Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата.
към текста >>

Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот.
Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце. Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения. Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята.
към текста >>

Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота.
За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му. Но има нещо, от което те биват поразявани и срещу което остават безсилни. Това нещо е духът. Златото е богатство, но то поглъща много друго богатство, за да бъде запазено.
към текста >>

Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа.
към текста >>

Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота.
Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух. Той ще обедини всички хора в едно име - в името на Едното, великото и безсмъртното, което всеки носи в себе си. Блажени са народите, които будни ще посрещнат виделината на тоя дълго чакан ден!
към текста >>

15. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан!
Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос.
към текста >>

Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това.
към текста >>

Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това.
Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи. Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан?
към текста >>

Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток.
Дайте ми флота и аз ще ви го покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя". Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност на Магелан да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо!
към текста >>

И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време".
Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята.
към текста >>

При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено.
Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв.
към текста >>

Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел.
" Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него. получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан?
към текста >>

Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение.
получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това.
към текста >>

Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време.
Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо?
към текста >>

Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си?
Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо, и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея. А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения. Или математически казано: с откритието на Магелан, че земята е кълбо третото измерение като активна, творческа сила в живота, се превърна в съзнанието на хората от имагинерно в реално. Г.
към текста >>

Или математически казано: с откритието на Магелан, че земята е кълбо третото измерение като активна, творческа сила в живота, се превърна в съзнанието на хората от имагинерно в реално. Г.
Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо, и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея. А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения. Или математически казано: с откритието на Магелан, че земята е кълбо третото измерение като активна, творческа сила в живота, се превърна в съзнанието на хората от имагинерно в реално. Г.
към текста >>

16. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил.
към текста >>

Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен.
Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред?
към текста >>

Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея.
Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой. Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей. ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание. Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея. По-рано и по-добре от мене те знаят, какви семена са посети във всяка леха, във всяко кътче и търпеливо чакат семената да поникнат. Аз пък познавам само някои цветя, които са израсли вече и цъфтят. Познавам аз цветята в моята малка градина по чудните форми и багри, но най-вече ги познавам по тънкото нежно ухание, което излъчват. Макар и да растат под светлото лазурно небе на красота, макар и да цъфтят под знака на чистотата, най-често те са скръбни; затова ухаят. Защото всяка цветна пъпка крие в листенцата си свиден копнеж.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата цялост е нещо велико.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата цялост е нещо велико. Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват.
към текста >>

Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата цялост е нещо велико. Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее.
към текста >>

И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата цялост е нещо велико. Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот.
към текста >>

Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина.
Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди.
към текста >>

Друг е въпросът сега, кой е истинският живот.
И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална.
към текста >>

Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението".
Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата.
към текста >>

Животът не е само на земята.
Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот.
към текста >>

Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди.
Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист.
към текста >>

Всичко това е външна страна, форма на живота.
Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце.
към текста >>

Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална.
Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим.
към текста >>

Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата.
Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства.
към текста >>

Няма нечист живот.
Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен.
към текста >>

Животът по начало е чист.
Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни.
към текста >>

Животът е невидим.
Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората.
към текста >>

В другите две царства протича животът на хората.
Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
към текста >>

Едното е царството на злото — неорганизираният живот.
Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото.
към текста >>

Другото е царството на доброто — организираният живот.
В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга.
към текста >>

Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот.
Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта. В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто.
към текста >>

Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота.
Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов. Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна.
към текста >>

Разпъва ли се този, който е безсмъртен?
Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна. Но разпъва ли се светлината? Разпъва ли се Любовта? Разпъва ли се този, който е безсмъртен? Разпъва ли се този, който знае, че е син Божи и защо е дошъл на земята? Разпънаха Го, но Той възкръсна. На синовете Божи е дадена всяка власт на небето и земята. Те са синове от великото царство на Любовта и другите царства нямат власт над тях. Трудна е задачата на съвременния човек.
към текста >>

Той има да се справя с много заблуждения на своя минал и настоящ живот за да може след това да поеме пътя към онова царство, за което душата му дълго е копняла.
Разпъва ли се този, който знае, че е син Божи и защо е дошъл на земята? Разпънаха Го, но Той възкръсна. На синовете Божи е дадена всяка власт на небето и земята. Те са синове от великото царство на Любовта и другите царства нямат власт над тях. Трудна е задачата на съвременния човек. Той има да се справя с много заблуждения на своя минал и настоящ живот за да може след това да поеме пътя към онова царство, за което душата му дълго е копняла. Тръгнал по тоя път, той ще почувствува първите признаци на великото и красивото. Ще се почувствува радостен и весел, ще види заобиколен от всички тези, които са работили за него да ликвидира по-лесно с живота на старото и да започне животът на новото — живот на светла мисъл, благородно чувство, и разумна воля.
към текста >>

Ще се почувствува радостен и весел, ще види заобиколен от всички тези, които са работили за него да ликвидира по-лесно с живота на старото и да започне животът на новото — живот на светла мисъл, благородно чувство, и разумна воля.
На синовете Божи е дадена всяка власт на небето и земята. Те са синове от великото царство на Любовта и другите царства нямат власт над тях. Трудна е задачата на съвременния човек. Той има да се справя с много заблуждения на своя минал и настоящ живот за да може след това да поеме пътя към онова царство, за което душата му дълго е копняла. Тръгнал по тоя път, той ще почувствува първите признаци на великото и красивото. Ще се почувствува радостен и весел, ще види заобиколен от всички тези, които са работили за него да ликвидира по-лесно с живота на старото и да започне животът на новото — живот на светла мисъл, благородно чувство, и разумна воля.
към текста >>

18. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
към текста >>

Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно.
към текста >>

Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел.
към текста >>

Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите.
към текста >>

Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление.
към текста >>

И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
към текста >>

Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
към текста >>

И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг.
А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко.
към текста >>

Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота.
продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи.
към текста >>

Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите.
В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина.
към текста >>

Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко.
И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот.
към текста >>

Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот.
Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм.
към текста >>

Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта.
Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява.
към текста >>

В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта.
Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта.
към текста >>

Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта.
Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
към текста >>

Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха.
И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
към текста >>

Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта.
В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека.
към текста >>

Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот.
Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота.
към текста >>

„Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят.
То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно".
към текста >>

от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
към текста >>

След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота.
Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен.
към текста >>

Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите.
В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света".
към текста >>

Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта.
А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)".
към текста >>

Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10).
към текста >>

Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11).
Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13).
към текста >>

Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека.
Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11).
към текста >>

Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот.
Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя.
към текста >>

Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота.
Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен.
към текста >>

Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога.
В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си.
към текста >>

Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията.
„Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога.
към текста >>

Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота.
Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
към текста >>

Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни.
към текста >>

Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния.
Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия.
към текста >>

Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни.
Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
към текста >>

Без Любовта животът се обезсмисля.
Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления.
към текста >>

Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена.
Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека.
към текста >>

То се прилага към всички същества — растения, животни, хора.
Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
към текста >>

Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл.
към текста >>

Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>

От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия.
в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее.
към текста >>

Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления.
Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта.
към текста >>

Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче.
към текста >>

А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

19. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В този смисъл приложението на Любовта в света, засяга всички най-дребни прояви и сенки на човешкия живот.
Защото само душата е близка на друга душа, защото само душите са близки и сродни, защото само те са еднородни дъщери на Вселюбящия. Така в светлината на учението на Учителя, Любовта към своята душа и Любовта към ближния са равнозначни и се обединяват в едно цяло. Естествено, последните две прояви на Любовта, са някак поляризация на единната Любов към Първопричината, която наричаме Бог. Затова, след като разгледахме Любовта към Бога и Любовта към ближния, респективно към своята душа, нека сега хвърлим поглед върху ония отношения, които Любовта има към широкия свят, към тази среда на хората тук на земята. Вази именно среда, в света, всред хората, човек, чрез приложение на Любовта, има за задача да преобрази света, да създаде в него условия за „Царството небесно". В този смисъл приложението на Любовта в света, засяга всички най-дребни прояви и сенки на човешкия живот. Ето какво казва Учителят за Отношенията на Любовта към света „Който познае Любовта, познава и света. Има само един Господ, Той е Бог на Любовта, която се проявява като стремеж, като чувство, като сила, като принцип. Никаква друга философия, никаква религия не съществува освен Любовта. Любовта като принцип е всичко и над всичко. Като познаем физическия свят, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога.
към текста >>

В Любовта има живот.
Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят. Любовта като стремеж прави човека активен. Любовта като чувство премахва тъгата, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2). По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3). Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие. Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло.
към текста >>

Любовта образува най-устойчивите съединения в живота.
Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие. Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот. Тя е и за млади и за стари.
към текста >>

Любовта осмисля физическия и духовния живот.
Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот. Тя е и за млади и за стари. Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова.
към текста >>

Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота.
Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова. От човека, който люби, започва творчеството на земята. Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота. Любовта трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса.
към текста >>

Любовта трябва да се влее в живота като велико условие.
Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7). Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14).
към текста >>

Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота.
Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7). Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве.
към текста >>

Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6).
Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила.
към текста >>

С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота.
В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен.
към текста >>

В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие.
Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен.
към текста >>

В това приложение, те ще подобрят живота си и ще бъдат доволни.
Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа! —за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага. Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат. В това приложение, те ще подобрят живота си и ще бъдат доволни. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която представя силата й. С магическата тояжка всичко се постига (12, 14). Само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца. Тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост (12). В света има два вида любов — любов на сенките и Любов на реалността.
към текста >>

Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1).
Любовта сама създава религиите. В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал. Морал има само между разумни същества (6). На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)!
към текста >>

Моралният живот е извън физическия свят.
В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал. Морал има само между разумни същества (6). На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)! Оставете Любовта да се проявява свободно (14)!
към текста >>

Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота".
човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят. В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори.
към текста >>

Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта.
В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес.
към текста >>

Любовта в света „тачи свещено живота на хората".
Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо.
към текста >>

Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота.
Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов".
към текста >>

От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен.
Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко".
към текста >>

А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес.
Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко". Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят.
към текста >>

Днес животът на хората не струва нищо.
Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко". Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог.
към текста >>

За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него.
Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт.
към текста >>

в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване.
към текста >>

Трябва да му се покаже другия път, друго нещо — истинската Любов на реалността, в която има живот вечен.
Затова тя носи страдания, ограничения и разочарования. Тази любов най-често се проявява във влюбването, което според Учителя „има нещо общо с пиянството." За тази „любов, на сенките" Учителя е говорил много малко, твърде малко. Много просто! — Не е необходимо да се говори на хората за нещо, в което всички тънат. В Любовта на сенките, във влюбването и пиянството, светът живее от памтивека. Трябва да му се покаже другия път, друго нещо — истинската Любов на реалността, в която има живот вечен. Това прави Учителят, с голям замах и щедрост, Защото „само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца"; защото „Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага; защото „Тя повдига хората и ги учи да разбират смисъла на всичко." В историческото развитие на хората, на обществата, Любовта е останала дори досега не напълно разбрана. Онази форма, в която тя е могла отчасти да бъде възприета е била религията. Затова са се явили религиите на земята. Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите.
към текста >>

Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята.
Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия.
към текста >>

Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот.
Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята.
към текста >>

". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден.
Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло.
към текста >>

Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота.
Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло. Светът опита всичко и не постигна нищо. Не е опитал само Любовта! Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света!
към текста >>

20. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите.
Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия?
към текста >>

Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен?
И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения.
към текста >>

Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения.
Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза. Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош?
към текста >>

Търпението е основа на живота.
Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза. Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош? Всичко това иде, понеже в света няма любов. "Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота.
към текста >>

Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата.
Всичко това иде, понеже в света няма любов. "Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога.
към текста >>

Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота.
Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога. "Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога.
към текста >>

Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов.
Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения.
към текста >>

21. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек!
Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум.
към текста >>

Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот.
Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории.
към текста >>

Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории.
Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед.
към текста >>

В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота.
Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И.
към текста >>

Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др.
И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др.
към текста >>

Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X.
Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др. Историята на витализма от Аристотел до Ед. фон Хартман е написана от X. Дриш. Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
към текста >>

Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш.
към текста >>

22. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота.
към текста >>

Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота. Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта.
към текста >>

Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта.
Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота. Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта. Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот. Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала.
към текста >>

Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот.
Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта. Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот. Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик.
към текста >>

В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието.
То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност.
към текста >>

Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина.
Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност. Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи.
към текста >>

Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота.
Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело.
към текста >>

Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината.
По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време. Потребите на духа извикват онова, което е вечно и безсмъртно във всички времена и народи и правят от него нова безсмъртна творба.
към текста >>

Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род.
Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време. Потребите на духа извикват онова, което е вечно и безсмъртно във всички времена и народи и правят от него нова безсмъртна творба. Макар и отделени една от друга със съществени отлики, науката и изкуството си приличат по това, че една уловена и въплътена истина си остава вечна. Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род. И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време. Като гледаш Микел Анджеловия Давид, ти си представяш Аполона Белведерски. Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат.
към текста >>

Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици.
И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време. Като гледаш Микел Анджеловия Давид, ти си представяш Аполона Белведерски. Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици. Това е времето, когато хората искаха да изразят цялото си вътрешно съдържание в един реверанс, в един жест и в една усмивка. Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд. Тхният възход съвпада с възхода на научната мисъл, с пробуждането и копнежа към далечното и романтиката. Ето в общи линии пътищата, из които мина човечеството по линията на изобразяването. Изобразителните изкуства, както всяко изкуство, са огледало на вековете.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но Господ озарил ангелите с творческата си светлина и им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основата на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете всякога да ходи само из пътя на доброто.
И взел Господ Бог Вишний от Своята Същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека. Но с духа, душата, ума и сърцето си човекът само съзнавал, че безконечно съществува и че има непрекъснат стремеж всичко да има, всичко да знае и всичко да може. Той, обаче, бил още невидим за другите същества и сам нищо не можел да вижда, да чува, да говори, да работи, да хода и да се движи по вселената, защото още нямал очи, уши, уста, ръце, нозе, нито другите части на тялото. И започнали тогава да дохождат всичките Божии създания при новото творение и под мъдрото ръководство на Господа в продължение на хиляди и милиони години устройвали разните части на човешкото тяло. Когато при новото творение дошли ангелите от звездите на добродетелите, те се замислили, какво ще трябва да направят на новото същество. Но Господ озарил ангелите с творческата си светлина и им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основата на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете всякога да ходи само из пътя на доброто. Защото само в добротворството му ще положа благата и радостите за него". И когато ангелите от звездите на добродетелите направили нозете на човека, и той вече можел да ходи, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще обича доброто и ще следва нас в добротворството, дотолкова ще бъдат здрави и красиви нозете му и дотолкова ще има блага и радости в живота си". След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни.
към текста >>

И когато ангелите от звездите на добродетелите направили нозете на човека, и той вече можел да ходи, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще обича доброто и ще следва нас в добротворството, дотолкова ще бъдат здрави и красиви нозете му и дотолкова ще има блага и радости в живота си".
Той, обаче, бил още невидим за другите същества и сам нищо не можел да вижда, да чува, да говори, да работи, да хода и да се движи по вселената, защото още нямал очи, уши, уста, ръце, нозе, нито другите части на тялото. И започнали тогава да дохождат всичките Божии създания при новото творение и под мъдрото ръководство на Господа в продължение на хиляди и милиони години устройвали разните части на човешкото тяло. Когато при новото творение дошли ангелите от звездите на добродетелите, те се замислили, какво ще трябва да направят на новото същество. Но Господ озарил ангелите с творческата си светлина и им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основата на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете всякога да ходи само из пътя на доброто. Защото само в добротворството му ще положа благата и радостите за него". И когато ангелите от звездите на добродетелите направили нозете на човека, и той вече можел да ходи, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще обича доброто и ще следва нас в добротворството, дотолкова ще бъдат здрави и красиви нозете му и дотолкова ще има блага и радости в живота си". След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят.
към текста >>

Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот.
Когато при новото творение дошли ангелите от звездите на добродетелите, те се замислили, какво ще трябва да направят на новото същество. Но Господ озарил ангелите с творческата си светлина и им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основата на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете всякога да ходи само из пътя на доброто. Защото само в добротворството му ще положа благата и радостите за него". И когато ангелите от звездите на добродетелите направили нозете на човека, и той вече можел да ходи, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще обича доброто и ще следва нас в добротворството, дотолкова ще бъдат здрави и красиви нозете му и дотолкова ще има блага и радости в живота си". След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ.
към текста >>

И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят.
И когато ангелите от звездите на добродетелите направили нозете на човека, и той вече можел да ходи, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще обича доброто и ще следва нас в добротворството, дотолкова ще бъдат здрави и красиви нозете му и дотолкова ще има блага и радости в живота си". След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта".
към текста >>

Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека.
След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека.
към текста >>

И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ.
Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества".
към текста >>

И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва.
Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества". И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения. Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти.
към текста >>

Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти.
И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества". И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения. Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще станеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене; когато душата ти стане обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал". И ето, оттогава и досега с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите...
към текста >>

Ти ще станеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене; когато душата ти стане обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал".
Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества". И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения. Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще станеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене; когато душата ти стане обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал". И ето, оттогава и досега с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите...
към текста >>

24. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши.
към текста >>

6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи.
към текста >>

Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя.
към текста >>

За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила.
Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота.
към текста >>

Чрез нея се отварят вратите на живота.
За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо.
към текста >>

Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот.
„Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
към текста >>

В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата.
Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб".
към текста >>

Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия.
към текста >>

За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение.
Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена.
към текста >>

Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия.
Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга.
към текста >>

На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена.
За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя.
към текста >>

За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
към текста >>

Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика.
После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението.
към текста >>

Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът.
А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата.
към текста >>

Тя е живот и дело на познание, единение и творчество.
Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване.
към текста >>

Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята.
към текста >>

След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване.
Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод.
към текста >>

В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта.
Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва.
към текста >>

Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва.
В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини.
към текста >>

Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя.
Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много.
към текста >>

За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености.
Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж.
към текста >>

Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини.
Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр.
към текста >>

За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
към текста >>

Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
към текста >>

Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер.
към текста >>

Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот.
В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин. В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното същество.
към текста >>

Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам.
към текста >>

Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане.
Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека.
към текста >>

От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека.
Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
към текста >>

Човек започва да живее един духовен живот.
234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране.
към текста >>

— А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености?
Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота.
към текста >>

В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива.
към текста >>

И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност.
В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога.
към текста >>

Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи.
Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня.
към текста >>

Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране.
Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата.
към текста >>

Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота.
— А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече.
към текста >>

Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива.
В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
към текста >>

Сънят е може би най-великата школа в живота.
След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес.
към текста >>

С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл.
Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората.
към текста >>

Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли.
към текста >>

Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>

25. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
към текста >>

Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм.
За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек.
към текста >>

Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем.
Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси.
към текста >>

Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец.
към текста >>

Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки.
В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета.
към текста >>

Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш".
То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие?
към текста >>

В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът?
На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха?
към текста >>

Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи.
Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие.
към текста >>

Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът?
В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос.
към текста >>

калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове.
Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина.
към текста >>

Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява?
към текста >>

Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие?
Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
към текста >>

Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота.
Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа.
към текста >>

За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух.
Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
към текста >>

Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл.
към текста >>

Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване.
към текста >>

В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго.
към текста >>

Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие.
към текста >>

Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот.
Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата.
към текста >>

Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди.
Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно.
към текста >>

Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота.
Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота.
към текста >>

С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот.
Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек".
към текста >>

Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота.
Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

26. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него. От Стара Планина, Лозен и от другите планини се виждат само върховете.
към текста >>

Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде?
Приличат на развълнувано море. Гребените на мощните му вълни са позлатена. Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив. Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас.
към текста >>

Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения.
Гребените на мощните му вълни са позлатена. Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив. Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас. Чудесно е направен светът.
към текста >>

Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив.
Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив. Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас. Чудесно е направен светът. Навсякъде има неща да те заинтересуват: подухването на вятъра, някоя тревичка, някое камъче и пр.
към текста >>

Обикновеният живот е еднообразен.
Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта. Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме.
към текста >>

С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
към текста >>

Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен. Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш. После няма да я има там; тя ще си замине.
към текста >>

Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние, животворни сили.
Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска. Тя е най-възвишеното нещо. Да имаш знание в Любовта, това значи да изкажеш нещо в най-красивата му форма. Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние, животворни сили. Мъдростта ще ти покаже, как трябва да приложиш Любовта. Докато проявяваш Любовта, и тя расте в тебе, ти се повдигаш. Щом намалиш темпото й, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях.
към текста >>

Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта.
Щом намалиш темпото й, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях. Нямат любовен ток. Да благодарим, че съществува една любов, която може да оправи света. Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта. Предстои нов подем и в музиката. Инволюционната музика е започнала много добре, но като са слизали съществата постепенно в гъстата материя, все са изглаждали, изглаждали музиката и са изгубили това, което са имали там, от гдето са слезли. При еволюционната музика трябва да възстановим сега това, което са изгубили. Заедно с културата на Любовта ще дойде и един музикален век.
към текста >>

27. ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’. Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово. Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни. Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА.
към текста >>

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен.
Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек който е разбрал истината, става свободен.*** 2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината.
към текста >>

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта.
В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек който е разбрал истината, става свободен.*** 2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината. Човек който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота.
към текста >>

Любовта е повече от живота.
ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината. Човек който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Да благодарим на това, което се изявява.*** 3. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА III том, (София, 1944) Единственото нещо, което никога не се цапа е любовта. Единственото нещо, което не можеш да подцениш е любовта. Единственото нещо, от което не можеш нищо да отнемеш, е любовта. Единствената сила, която от никого не се влияе, е любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

28. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София.
към текста >>

Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот.
Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>

14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд.
Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ.
към текста >>

Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея.
към текста >>

От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото.
Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага.
към текста >>

Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага.
От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага. Тя разсъждавала по следния начин: “Зная от опит като учителка в гимназията. Всякога когато съм задавала въпроси на учениците или на ученик, всякога съм била мислено готова с отговора, който ученикът би трябвало да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер.
към текста >>

За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания.
Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”.
към текста >>

Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава.
В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар.
към текста >>

Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати.
Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас.
към текста >>

Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота!
” Ученикът не критикува! Ученикът работи и служи на Цялото! Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово.
към текста >>

Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот.
Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката.
към текста >>

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
към текста >>

Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен.
към текста >>

Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
към текста >>

Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел.
към текста >>

Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд.
към текста >>

Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват.
В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта.
към текста >>

Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.
На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят.
към текста >>

след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Питам се тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си? Паша Теодорова СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27. 12. 1956 год. Паша Теодорова си замина през 1972 г. след един живот изцяло посветен в служение и съзнателна работа.
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братствo e cвободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 15 август 1929 год. Вестник Братствo e cвободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: Това, което България дава на света! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) ПРЕГЛЕД Какво се очаква!
към текста >>

Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото.
(Писмо и отговор) ПРЕГЛЕД Какво се очаква! Редакция и читатели. Това, което България дава на света! „ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция. Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина. Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото. Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове!
към текста >>

— Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто!
Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика!
към текста >>

— Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота.
Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения.
към текста >>

това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята.
към текста >>

Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни".
И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници?
към текста >>

започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята.
това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат?
към текста >>

Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество?
Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите? Да унищожат новото учение? Да го изкоренят?
към текста >>

Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години?
Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество? Та какво най-много може да направи един човек, освен да отблъсне от себе си Божията благодат? Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите? Да унищожат новото учение? Да го изкоренят? Да го премахнат така, че нито помен да не остане от него? Жалка самоизмама на тия, които мислят, че с насилие, с клевети и присмех ще могат да убият живите идеи на новия живот!
към текста >>

Жалка самоизмама на тия, които мислят, че с насилие, с клевети и присмех ще могат да убият живите идеи на новия живот!
Какво може да направи един народ, който се противи на Божественото учение, освен да отклони потока на Божествения живот към други страни и народи и да докара с това своето нещастие, както евреите направиха преди 2000 години? Та какво повече от това биха могли да направят българите? Да унищожат новото учение? Да го изкоренят? Да го премахнат така, че нито помен да не остане от него? Жалка самоизмама на тия, които мислят, че с насилие, с клевети и присмех ще могат да убият живите идеи на новия живот! Потокът на Новото Учение отдавна е преминал границите на малка България и се разлива вече по целия свет. Никой не е в сила да го свърже, да го задуши, да го унищожи. Даже ако то би било разпънато на една нова Голгота, — от там толкова по-славно то би възкръснало и би осветило и най-тъмните кътчета на земята! Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни замисли — със сила или с хитрост — да се унищожи. Ако искате да се запазите, — не дигайте ръка върху него!
към текста >>

- Ако сте жални за нов живот, — елате и пийте - и ще възкръснете навеки!
Потокът на Новото Учение отдавна е преминал границите на малка България и се разлива вече по целия свет. Никой не е в сила да го свърже, да го задуши, да го унищожи. Даже ако то би било разпънато на една нова Голгота, — от там толкова по-славно то би възкръснало и би осветило и най-тъмните кътчета на земята! Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни замисли — със сила или с хитрост — да се унищожи. Ако искате да се запазите, — не дигайте ръка върху него! - Ако сте жални за нов живот, — елате и пийте - и ще възкръснете навеки! А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) Господин редакторе, Бих искал да ви изкажа благодарност за вашето внимание към мен. изправените от вас книги и вестника прочетох с най-голямо внимание, но все пак не можах да разбера някои неща.
към текста >>

— прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци!
Даже ако то би било разпънато на една нова Голгота, — от там толкова по-славно то би възкръснало и би осветило и най-тъмните кътчета на земята! Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни замисли — със сила или с хитрост — да се унищожи. Ако искате да се запазите, — не дигайте ръка върху него! - Ако сте жални за нов живот, — елате и пийте - и ще възкръснете навеки! А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) Господин редакторе, Бих искал да ви изкажа благодарност за вашето внимание към мен. изправените от вас книги и вестника прочетох с най-голямо внимание, но все пак не можах да разбера някои неща. Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ . Винаги ваш: X.
към текста >>

Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е.
Изграждането на едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират на Любовта. А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува. В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно.
към текста >>

А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот.
Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали. А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота.
към текста >>

Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота.
А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони.
към текста >>

И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука.
Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е.
към текста >>

Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво.
Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
към текста >>

Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони.
Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух.
към текста >>

Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог.
Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването.
към текста >>

както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането.
към текста >>

Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух.
Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма.
към текста >>

Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства.
Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма. В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете".
към текста >>

В живота съществува абсолютна справедливост.
Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма. В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е. той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее. Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало.
към текста >>

Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва.
той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее. Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата.
към текста >>

Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека.
Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
към текста >>

И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.
към текста >>

След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата.
Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението.
към текста >>

Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността.
към текста >>

Целия живот се крепи на жертвата.
То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма.
към текста >>

Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.
И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот.
към текста >>

Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот.
Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот!
към текста >>

А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.
към текста >>

И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот!
Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м.
към текста >>

Натрапена обнова на живота от Вас не желаем.
Търновско До Редакцията на в. Братство П. Г. Въздържателното ни дружество има строго определена цел и задача, от които не желае да се отделя. Съгласно декларациите на неговите членове и утвърденият му устав от респ. М-во, Д-то е строго неутрално в политическо и религиозно отношение. Натрапена обнова на живота от Вас не желаем. Както дружеството тъй и неговите членове отказваме получаването, макар и даром, на в. Браство. Повече не ни безпокойте с вестника си. Председател: Свещ. Мусински Секретар: Ив. П. Душков Б. Р.
към текста >>

30. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 1 юли 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Наука и окултизъм (Пламен) Борци мирни -- богомили нови! Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а.
към текста >>

Наука и окултизъм (статията на есперанто може да се прочете от pdf-а) Съвременната наука е ограничена в една тясна област на живота.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Наука и окултизъм (Пламен) Борци мирни -- богомили нови! Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а. Наука и окултизъм (статията на есперанто може да се прочете от pdf-а) Съвременната наука е ограничена в една тясна област на живота. Тя изследва само видимото, осезаемото, — това, което петте чувства на средно развития човек могат да доловят непосредствено или с помощта на различни инструменти. Тя изучава предимно външните форми на нещата, но от нея се изплъзва тяхното вътрешно съдържание и техния смисъл. В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически, съзнателно и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек. Хората на съвременната наука си въобразяват, че това са те, които първи са успели да разкрият „основните“ закони на битието, да проучат безброй непознати, неизследвани до сега факти, да създадат една мощна наука, каквато никога до сега не е имало. Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука.
към текста >>

В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически, съзнателно и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек.
Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а. Наука и окултизъм (статията на есперанто може да се прочете от pdf-а) Съвременната наука е ограничена в една тясна област на живота. Тя изследва само видимото, осезаемото, — това, което петте чувства на средно развития човек могат да доловят непосредствено или с помощта на различни инструменти. Тя изучава предимно външните форми на нещата, но от нея се изплъзва тяхното вътрешно съдържание и техния смисъл. В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически, съзнателно и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек. Хората на съвременната наука си въобразяват, че това са те, които първи са успели да разкрият „основните“ закони на битието, да проучат безброй непознати, неизследвани до сега факти, да създадат една мощна наука, каквато никога до сега не е имало. Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука. По своя характер, науката на древните Египет, Индия, Асирия, Атлантида и т. н. е била окултна наука, т. е. тя е имала много по-голяма област на изследване, тя не е била ограничена в тесните рамки на днешната материалистическа наука.
към текста >>

Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука.
Наука и окултизъм (статията на есперанто може да се прочете от pdf-а) Съвременната наука е ограничена в една тясна област на живота. Тя изследва само видимото, осезаемото, — това, което петте чувства на средно развития човек могат да доловят непосредствено или с помощта на различни инструменти. Тя изучава предимно външните форми на нещата, но от нея се изплъзва тяхното вътрешно съдържание и техния смисъл. В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически, съзнателно и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек. Хората на съвременната наука си въобразяват, че това са те, които първи са успели да разкрият „основните“ закони на битието, да проучат безброй непознати, неизследвани до сега факти, да създадат една мощна наука, каквато никога до сега не е имало. Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука. По своя характер, науката на древните Египет, Индия, Асирия, Атлантида и т. н. е била окултна наука, т. е. тя е имала много по-голяма област на изследване, тя не е била ограничена в тесните рамки на днешната материалистическа наука. И макар че в своите потънкости тя е отдавна погребана под развалините на древните цивилизации, обаче нейните основни истини и нейните средства и методи за изследване, ревниво пазени някога в древните светилища, са днес напълно запазени в днешния окултизъм, предавани чрез непрекъснатата традиция на окултните школи, възраждани от мощните духове на нейни велики носители. Окултната наука в своята цялост представлява един безграничен океан от знания, една безгранична област за изследвания, вътре в която днешната официална наука заема едно съвсем скромно кътче.
към текста >>

Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка частица от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот?
И макар че в своите потънкости тя е отдавна погребана под развалините на древните цивилизации, обаче нейните основни истини и нейните средства и методи за изследване, ревниво пазени някога в древните светилища, са днес напълно запазени в днешния окултизъм, предавани чрез непрекъснатата традиция на окултните школи, възраждани от мощните духове на нейни велики носители. Окултната наука в своята цялост представлява един безграничен океан от знания, една безгранична област за изследвания, вътре в която днешната официална наука заема едно съвсем скромно кътче. Някои казват, че окултната наука е едно вдълбочаване на съвременната т. н. позитивна наука, или че „окултната наука почва от там, където свършва официалната“, т. е-тя изследва областите, в които официалната наука не може или не иска да проникне. Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка частица от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот? Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми. Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт.
към текста >>

Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване.
Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми. Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт. Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават? Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот?
към текста >>

Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота?
на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт. Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават? Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот?
към текста >>

Кои са основните закони, които регулират неговия живот?
Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават? Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота.
към текста >>

Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот?
Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма.
към текста >>

Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота.
Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма. Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа. Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука.
към текста >>

Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано.
— Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма. Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа. Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт.
към текста >>

Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма.
Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма. Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа. Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване.
към текста >>

Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа.
Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма. Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави сляпа: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа. Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт.
към текста >>

И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората.
Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт. И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси!
към текста >>

Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота.
Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт. И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
към текста >>

Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси!
И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота.
към текста >>

И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни.
към текста >>

Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот.
— Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни. Само окултната наука може да даде истинска светлина на човечеството. П л а м е н Борци мирни -- богомили нови!
към текста >>

Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота.
Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни. Само окултната наука може да даде истинска светлина на човечеството. П л а м е н Борци мирни -- богомили нови! Потомците нови На поп Богомила Да сме днеска ние: — Съдба отредила.
към текста >>

Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни.
И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни. Само окултната наука може да даде истинска светлина на човечеството. П л а м е н Борци мирни -- богомили нови! Потомците нови На поп Богомила Да сме днеска ние: — Съдба отредила. На света безпътний Нов път ний чертаем! — Взорът му страдалний Към нас е отправен.
към текста >>

България малка Нек се пак гордее, Че във света капка Жив Живот ще влее.
Само окултната наука може да даде истинска светлина на човечеството. П л а м е н Борци мирни -- богомили нови! Потомците нови На поп Богомила Да сме днеска ние: — Съдба отредила. На света безпътний Нов път ний чертаем! — Взорът му страдалний Към нас е отправен. България малка Нек се пак гордее, Че във света капка Жив Живот ще влее. — Сал бодро нек веем Знамето на Мира! — В любов не слабеем, От страх и немара! Май, 1930, Германия.
към текста >>

31. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите.
Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства.
към текста >>

Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото.
„Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.
към текста >>

И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие.
Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели. С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници?
към текста >>

- Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои?
Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му?
към текста >>

До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство?
И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н.
към текста >>

В какво се състои учението и какъв е живота на Бялото Братство?
Нима, ако имаше нещо вярно във всички тия обвинения, българското правосъдие до сега не щеше да каже думата си? Нима едно престъпление може да остане ненаказано? Още повече тогава, когато вече 10 години наред Бялото Братство постоянно е шпионирано от агентите на синода, когато десетки други драскачи на сензации със се нахвърляли върху него да „разкриват потайности“, да кроят обвинения и т. н. ? А где е истината? В какво се състои учението и какъв е живота на Бялото Братство? Кои са идолопоклоници и сектанти и кои истинно верующи? Кой върши престъпления пред Бога и пред народа и кой руши обществения морал? — На всички тия въпроси ще се постараем да отговорим в следващия брой. Пророк не е признат в отечеството си! „Пророк не е признат в отечеството си“ — Това е една формула която е съществувала много отдавна, съществува и днес.
към текста >>

Признава се днес посредствеността, признава се угодничеството, признава се грубата сила и натрапчивост, а оня скромен труженик, който не търси своята слава, но славата на Бога, онзи който е дошъл да каже една истина на хората, поверена му от Бога, той не се признава, защото тази истина понякога не хармонира с интересите и живота на хората, боде техните съвести, безпокои безгрижния им и охолен животец.
Кои са идолопоклоници и сектанти и кои истинно верующи? Кой върши престъпления пред Бога и пред народа и кой руши обществения морал? — На всички тия въпроси ще се постараем да отговорим в следващия брой. Пророк не е признат в отечеството си! „Пророк не е признат в отечеството си“ — Това е една формула която е съществувала много отдавна, съществува и днес. Признава се днес посредствеността, признава се угодничеството, признава се грубата сила и натрапчивост, а оня скромен труженик, който не търси своята слава, но славата на Бога, онзи който е дошъл да каже една истина на хората, поверена му от Бога, той не се признава, защото тази истина понякога не хармонира с интересите и живота на хората, боде техните съвести, безпокои безгрижния им и охолен животец. Затова още не се признава, защото сме свикнали да гледаме на всички като на себе си. На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око.
към текста >>

И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.
към текста >>

След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши.
Екът се разнесе по тихите езерни води и отекна в гордите околни върхове. А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше. Tе търсеха някого. Tе търсеха Предтечата, най-яркия изразител на настъпващата нова Славянска култура. И намериха Го. След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши. Късото мълчание се наруши от ръкостискане и „Братство — Единство“. Ето няколко часа незабелязано се минаха. Отидохме при чешмата, от където ще ги изпратим. Академиците са във възторг от хубавата обстановка. Правиха снимки.
към текста >>

Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен.
Как мило се разделяхме. Пак „Братство — Единство“ се разнесе по тихия планински кът. Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ... И продължиха ... Истински празник на душата — на славянската душа. Момент от проява на новата култура, пионер на която се явява Славянството. П. Духът. Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен. От где иде той? — Дълбока тайна! Къде отива? — Не знаем. Каква е същината му, целта му?
към текста >>

Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син.
Къде отива? — Не знаем. Каква е същината му, целта му? — Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
към текста >>

Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта.
— Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I.
към текста >>

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане.
към текста >>

— То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл.
И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство.
към текста >>

Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука.
Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV.
към текста >>

В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане.
Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство.
към текста >>

Вести за духовния живот в България и странство.
В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. КНИГОПИС. — Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 година. Годишен абонамент 80 лв. предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно.
към текста >>

— Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл.
III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. КНИГОПИС. — Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 година. Годишен абонамент 80 лв. предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Адрес: сп.
към текста >>

Книжнина Беседи от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв.
Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Адрес: сп. „Житко зърио" — Витошка 3, III ет. ст. 369. Книжнина Беседи от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв. Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв.
към текста >>

Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв.
На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Адрес: сп. „Житко зърио" — Витошка 3, III ет. ст. 369. Книжнина Беседи от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв. Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.).
към текста >>

Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв.
Адрес: сп. „Житко зърио" — Витошка 3, III ет. ст. 369. Книжнина Беседи от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв. Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв.
към текста >>

Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв.
„Житко зърио" — Витошка 3, III ет. ст. 369. Книжнина Беседи от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв. Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв.
към текста >>

Трите основи на живота ... 10 лв.
514) ... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата,. ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв.
към текста >>

Новият живот ... 4 лв.
... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата,. ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв. Положителни и отрицателни черти на човека ... 10 лв.
към текста >>

* Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл.
към текста >>

Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка.
Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува. предсказания съществуват, нещо повече, живота на човки след т. н.
към текста >>

предсказания съществуват, нещо повече, живота на човки след т. н.
Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува. предсказания съществуват, нещо повече, живота на човки след т. н. смърт е факт. Въпреки това, обаче, болшинството от съвременни интелигентни хора и от хората на науката държат по отношение на тия факти едно поведение, което напълно схожда с това на камилската птица, когато последната се намира в опасност. Грамадната част от днешните учени, а заедно с тях и почти цялата интелигенция, буквално си затварят очите пред фактите. Защо? — Затуй, защото, като камилската птица, те се чувстват в опасност. Те чувстват, че тия факти имат силата да разрушат техния скъпоценен за тях, материалистически мироглед.
към текста >>

32. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек е безсмъртен!
Определен абонамент няма. Кой колкото може. И — кой колкото обича. Всеки, който подкрепи в-ка, получава безплатно книгата „Човек и Бог“. Съдържание: Нашата задача Чиста храна Що е човек? Човек е безсмъртен! (Покана за записване на книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека“, Сър Оливър Лодж) Мирна революция В-к „Братство“ доставя: Вести Нашата задача Ний работим за идването на новия човек, носител на новия живот и творец на новото, единствено на земята Царство на Братството, Мира, Любовта и Свободата. Кой е този „нов човек“ и от къде ще дойде той? Този „нов човек" е в самите нас! Той е във всички хора. Само че досега той е бил непроявен, заглушен, свързан във веригите на стария човек, който досега се е проявявал.
към текста >>

(Покана за записване на книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека“, Сър Оливър Лодж) Мирна революция В-к „Братство“ доставя: Вести Нашата задача Ний работим за идването на новия човек, носител на новия живот и творец на новото, единствено на земята Царство на Братството, Мира, Любовта и Свободата.
Кой колкото може. И — кой колкото обича. Всеки, който подкрепи в-ка, получава безплатно книгата „Човек и Бог“. Съдържание: Нашата задача Чиста храна Що е човек? Човек е безсмъртен! (Покана за записване на книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека“, Сър Оливър Лодж) Мирна революция В-к „Братство“ доставя: Вести Нашата задача Ний работим за идването на новия човек, носител на новия живот и творец на новото, единствено на земята Царство на Братството, Мира, Любовта и Свободата. Кой е този „нов човек“ и от къде ще дойде той? Този „нов човек" е в самите нас! Той е във всички хора. Само че досега той е бил непроявен, заглушен, свързан във веригите на стария човек, който досега се е проявявал. Ако не дойде този нов човек, — не може да има щастие, напредък, мир, братство и любов на земята.
към текста >>

Ако не дойде този нов човек —условията на живота не може да се променят.
Кой е този „нов човек“ и от къде ще дойде той? Този „нов човек" е в самите нас! Той е във всички хора. Само че досега той е бил непроявен, заглушен, свързан във веригите на стария човек, който досега се е проявявал. Ако не дойде този нов човек, — не може да има щастие, напредък, мир, братство и любов на земята. Ако не дойде този нов човек —условията на живота не може да се променят. Ако не дойде този нов човек — света завинаги ще остане арена на братоубийства и мизерия, долина на страданията и смъртта. „Живота е лош! “ — казват обикновено. Не! — Хората са лоши! Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош.
към текста >>

„Живота е лош!
Той е във всички хора. Само че досега той е бил непроявен, заглушен, свързан във веригите на стария човек, който досега се е проявявал. Ако не дойде този нов човек, — не може да има щастие, напредък, мир, братство и любов на земята. Ако не дойде този нов човек —условията на живота не може да се променят. Ако не дойде този нов човек — света завинаги ще остане арена на братоубийства и мизерия, долина на страданията и смъртта. „Живота е лош! “ — казват обикновено. Не! — Хората са лоши! Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош. Те, хората, са създали лошия живот. И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как?
към текста >>

Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош.
Ако не дойде този нов човек —условията на живота не може да се променят. Ако не дойде този нов човек — света завинаги ще остане арена на братоубийства и мизерия, долина на страданията и смъртта. „Живота е лош! “ — казват обикновено. Не! — Хората са лоши! Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош. Те, хората, са създали лошия живот. И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как? — Като се преобразят! Революция е нужна! — казват мнозина.
към текста >>

Те, хората, са създали лошия живот.
Ако не дойде този нов човек — света завинаги ще остане арена на братоубийства и мизерия, долина на страданията и смъртта. „Живота е лош! “ — казват обикновено. Не! — Хората са лоши! Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош. Те, хората, са създали лошия живот. И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как? — Като се преобразят! Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас.
към текста >>

И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как?
„Живота е лош! “ — казват обикновено. Не! — Хората са лоши! Хората са егоисти, дребнави, жестоки, неразумни, страхливи и безволни — и затова живота е лош. Те, хората, са създали лошия живот. И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как? — Като се преобразят! Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота!
към текста >>

Трябва да се промени строя, условията на живота!
И пак те могат да създадат нов, красив, радостен и щастлив живот. Как? — Като се преобразят! Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота! — Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия.
към текста >>

— Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки!
— Като се преобразят! Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота! — Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости.
към текста >>

В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им.
Революция е нужна! — казват мнозина. — Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота! — Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира.
към текста >>

Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот.
— Да, вярно е, революция е нужна, обаче тази революция трябва да стане преди всичко в самите нас. Трябва да се промени строя, условията на живота! — Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира. любовта, свободата. Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора.
към текста >>

Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот!
Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира. любовта, свободата. Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот! Не! Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот. С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството.
към текста >>

Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот.
любовта, свободата. Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот! Не! Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот. С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек.
към текста >>

С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота.
Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот! Не! Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот. С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят.
към текста >>

Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не!
В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот! Не! Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот. С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят. Нека създадем, вътре в нас, новия човек , нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и незабавно!
към текста >>

Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят.
С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят. Нека създадем, вътре в нас, новия човек , нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и незабавно! Чиста храна Чиста храна — чист живот, чисти нрави. Чистата храна е и здрава храна. Това е вегетарианската храна, а особено плодовете и зеленчуците. Последните открития на науката в областта на храненето доказаха, че в плодовете и зеленчуците се намират едни особени вещества — витамини — които имат грамадна стойност за организма на човека.
към текста >>

Нека създадем, вътре в нас, новия човек , нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и незабавно!
Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят. Нека създадем, вътре в нас, новия човек , нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и незабавно! Чиста храна Чиста храна — чист живот, чисти нрави. Чистата храна е и здрава храна. Това е вегетарианската храна, а особено плодовете и зеленчуците. Последните открития на науката в областта на храненето доказаха, че в плодовете и зеленчуците се намират едни особени вещества — витамини — които имат грамадна стойност за организма на човека. Много от тези витамини не могат да се доставят от друго място, освен от плодовете и зеленчуците.
към текста >>

Чиста храна Чиста храна — чист живот, чисти нрави.
— В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото, силите на новото срещу тия на старото, силите на алтруизма и свободата срещу тия на егоизма и подтисничеството. И ние заставаме непоколебимо на страната на първите. Но ние искаме да подчертаем, че тоя фронт на доброто и злото, на новото и старото, на алтруизма и егоизма, съществува също така и във всеки отделен човек. Че и в душата на всеки човек се води борбата между новото и старото, и че именно от изхода на тази борба между новия и стария човек вътре в самите нас, зависи дали света и живота като цяло ще се обновят. Нека създадем, вътре в нас, новия човек , нека станем нови хора и новия живот, новия строй и новите условия ще дойдат неминуемо и незабавно! Чиста храна Чиста храна — чист живот, чисти нрави. Чистата храна е и здрава храна. Това е вегетарианската храна, а особено плодовете и зеленчуците. Последните открития на науката в областта на храненето доказаха, че в плодовете и зеленчуците се намират едни особени вещества — витамини — които имат грамадна стойност за организма на човека. Много от тези витамини не могат да се доставят от друго място, освен от плодовете и зеленчуците. Последните изобилстват с възприета направо слънчева енергия, която чрез тях се възприема от организма.
към текста >>

Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна.
показват, че човек някога е бил вегетарианец, а употребата на месото и навикът за това, са дошли по-късно. Някои учени предполагат, че това е било през време на ледения период, когато растителността е била извънредно ограничена. Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е. с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята. Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние. Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба?
към текста >>

Чиста храна, — чист живот, чисти нрави.
Някои учени предполагат, че това е било през време на ледения период, когато растителността е била извънредно ограничена. Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е. с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята. Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние. Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение.
към текста >>

Чистата храна е първата стъпка към нов живот.
с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята. Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние. Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята.
към текста >>

Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба?
Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние. Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека!
към текста >>

Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята.
Чистата храна е първата стъпка към нов живот. Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже.
към текста >>

Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни!
Що е човек? Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно.
към текста >>

Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване.
към текста >>

Човек е безсмъртен дух!
Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на Сър Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Олирвьрт Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т. н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия. Винаги тя е бита посрещана с преследвания и присмехи.
към текста >>

Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба.
Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на Сър Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Олирвьрт Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т. н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия. Винаги тя е бита посрещана с преследвания и присмехи. Така е и сега.
към текста >>

Човек е безсмъртен!
Така е и сега. Хипнотизирани от материалистическия мироглед, днес хората посрещат най-често с присмехи всеки носител на истината за безсмъртието на човека!.. Нека това не ни отчайва! Все пак, истината ще победи. Иначе тя не би била истина! Човек е безсмъртен! ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГАТА ЗАЩО ВЯРВАМ в БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА от СЪР ОЛИВЪР ЛОДЖ Член на Кралското Общество, професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет. „Аз знам тежестта на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт". Сър Оливър Лодж „Дошло е време за проучване на невидимото със същата искреност и старателност, с каквито науката досега е проучвала земните неща“. Ф. У. X. Майерс „Познанието на човешката душа.
към текста >>

„Аз знам тежестта на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт".
Нека това не ни отчайва! Все пак, истината ще победи. Иначе тя не би била истина! Човек е безсмъртен! ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГАТА ЗАЩО ВЯРВАМ в БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА от СЪР ОЛИВЪР ЛОДЖ Член на Кралското Общество, професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет. „Аз знам тежестта на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт". Сър Оливър Лодж „Дошло е време за проучване на невидимото със същата искреност и старателност, с каквито науката досега е проучвала земните неща“. Ф. У. X. Майерс „Познанието на човешката душа. като психична и физична същност. ще бъде науката на бъдещето.
към текста >>

Напротив, има цяла редица учени, с голям авторитет и големи заслуги в различни области на науката, които направиха обширни изследвания, събраха, проучиха и систематизираха десетици хиляди факти — случаи от ежедневния живот, направиха хиляди опити — експерименти в областта на тайнствените явления: спиритизъм, ясновидство, предсказания, телепатия, левитация, психометрия, материализация и т.
Камил Фламарион „Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам, че това е". Уйлям Крукс Голяма част от днешната интелигенция мисли, че въпроса за безсмъртието на човека не влиза в областта на науката и че последната не се занимава с него. И наистина, мнозина от днешните учени гледат с пренебрежение и предубеждение на този въпрос. Обаче, това не се отнася до всички. Напротив, има цяла редица учени, с голям авторитет и големи заслуги в различни области на науката, които направиха обширни изследвания, събраха, проучиха и систематизираха десетици хиляди факти — случаи от ежедневния живот, направиха хиляди опити — експерименти в областта на тайнствените явления: спиритизъм, ясновидство, предсказания, телепатия, левитация, психометрия, материализация и т. н., и по такъв начин, - с помощта на строго научни методи, сложиха основите на една нова наука — метапсихиката, която разширява извънредно много хоризонта на досегашното човешко знание и разколебава из основа материалистическия мироглед. В „Обществото за Психични Изследвания", което е родоначалник на науката Метапсихика, влизат учени с всесветска известност, от всички културни народи, като професорите Анри Бергсон, Шарл Рише, Камил Фламарион, Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Алберт де Шренк-Нотцинг, Ернесто Боцано, Уйлям Барет; д-р Желе, д-р Ости и мн. други. Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че тe са действителни факти. А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята. В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса.
към текста >>

В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота.
Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че тe са действителни факти. А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята. В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса. Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес умовете и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне. За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина. За да може да се разпръсне тази тъмнина, ний се обръщаме към всички да ни подкрепят като се абонират и като абонират свои познати за предлаганото от нас съчинение на Сър Оливър Лодж. От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия характер. Няколко думи за автора за книгата. Започнал научната си дейност с редица изследвания и открития в областта на електричеството, Сър Оливър Лодж скоро се издига до степента на първостепенен учен.
към текста >>

По въпроса за безсмъртието той е написал три книги: „Безсмъртието на човека" (1884 год.), „Раймонд, или живота след смъртта" (1919 год.), и предлаганото сега от нас съчинение „Защо вярвам в безсмъртието на човека", издадено в 1929 година.
Няколко думи за автора за книгата. Започнал научната си дейност с редица изследвания и открития в областта на електричеството, Сър Оливър Лодж скоро се издига до степента на първостепенен учен. Става професор по физика първом в Лондон, после в Ливерпул, а след това в Бирмингамския Университет, на който е бил главен ректор в продължение на осемнадесет години. Член е на Кралското Общество в Англия, състоящо се от бележити учени, на Обществото за психични изследвания и т. н. В продължение на своята научна дейност, Сър Оливър Лодж е написал около 30 научни съчинения, повечето от които са от областта на физиката. По въпроса за безсмъртието той е написал три книги: „Безсмъртието на човека" (1884 год.), „Раймонд, или живота след смъртта" (1919 год.), и предлаганото сега от нас съчинение „Защо вярвам в безсмъртието на човека", издадено в 1929 година. Ние се надяваме, че с подкрепата на търсещите истината хора в България, ще можем да издадем освен тази книга и двете му по-първи съчинения по този въпрос. Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т. г.
към текста >>

Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива.
Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т. г. на следния адрес: Издателство „Братство“, гр. Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива. За нас е ясно като бял ден, че бъдещето е на колективната собственост. Процеса на историческия развой ни сочи все по-ясно и по-ясно това. Всеобщата световна стопанска криза, безработицата, дезорганизацията в производството, класовите борби, националните и империалистични войни не ще престанат докато не се хармонира и обедини световното производство и докато не се обединят всички държави в една Всемирна Федерация на народите. Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов.
към текста >>

Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота.
Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов. могат да бъдат почти напълно избегнати. И ний твърдим, че това ще бъде от полза и за двете борещи се в съвременното общество сили. Нужно е съзнание! Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота. Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото преобразувано общество. Не ли — толкова по-зле за тях! — Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали.
към текста >>

— Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота.
И ний твърдим, че това ще бъде от полза и за двете борещи се в съвременното общество сили. Нужно е съзнание! Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота. Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото преобразувано общество. Не ли — толкова по-зле за тях! — Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали. Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви. Как е възможно това? ... Кой може да попречи на селяните от едно село или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази?
към текста >>

... Кой може да попречи на селяните от едно село или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази?
— Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали. Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви. Как е възможно това? ... Кой може да попречи на селяните от едно село или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази? — Никой. Ето, по този път, мислим ний, нашето село може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет. По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага. Разбира се, началото е трудно, но с труд и постоянство, с преданост и жертви, идеала на трудещите се може да се постигне без насилия и кръвопролития. Ний сочим тоя път към мирна революция на тия.
към текста >>

По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага.
Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви. Как е възможно това? ... Кой може да попречи на селяните от едно село или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази? — Никой. Ето, по този път, мислим ний, нашето село може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет. По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага. Разбира се, началото е трудно, но с труд и постоянство, с преданост и жертви, идеала на трудещите се може да се постигне без насилия и кръвопролития. Ний сочим тоя път към мирна революция на тия. които са недоволни от днешния строй. Ний мислим, че той е много по-сигурен, и по-бърз от пътя на насилствената революция и затова казваме: Нека тия, които са готови, да започнат! В-к „Братство“ доставя: Ето Човека!
към текста >>

Сила и живот, IV.
Ний мислим, че той е много по-сигурен, и по-бърз от пътя на насилствената революция и затова казваме: Нека тия, които са готови, да започнат! В-к „Братство“ доставя: Ето Човека! — I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв. Сила и живот, IV. серия - 25 лв. Сила и живот, V. серия - 40 лв. Двата природни метода, VI. серия беседи от П.
към текста >>

Сила и живот, V.
— I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв. Сила и живот, IV. серия - 25 лв. Сила и живот, V. серия - 40 лв. Двата природни метода, VI. серия беседи от П. Дъновъ - 60 лв. Где е истината?
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънчева култура Преглед на обществения живот У нас В чужбина Словото на Учителя.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 1 Юни 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Повече светлина! Слънчева култура Преглед на обществения живот У нас В чужбина Словото на Учителя. От смърт в живот (Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София.) Оправени и объркани (писмо), (Т. Ч.) Възкресение от мъртвите (И.Ш. - Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина!
към текста >>

От смърт в живот (Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 1 Юни 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Повече светлина! Слънчева култура Преглед на обществения живот У нас В чужбина Словото на Учителя. От смърт в живот (Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София.) Оправени и объркани (писмо), (Т. Ч.) Възкресение от мъртвите (И.Ш. - Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина! Всяко живо същество се стреми към светлината.
към текста >>

Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини.
в София.) Оправени и объркани (писмо), (Т. Ч.) Възкресение от мъртвите (И.Ш. - Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина! Всяко живо същество се стреми към светлината. Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини. Без слънцето няма живот. То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно. Храната, която приемаме, водата, която пием, въздуха, който дишаме, представляват кондензирана слънчева енергия. Всяка сила, всяка енергия в света води своето начало от слънцето. Нему ний дължим живота си.
към текста >>

Без слънцето няма живот.
Ч.) Възкресение от мъртвите (И.Ш. - Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина! Всяко живо същество се стреми към светлината. Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини. Без слънцето няма живот. То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно. Храната, която приемаме, водата, която пием, въздуха, който дишаме, представляват кондензирана слънчева енергия. Всяка сила, всяка енергия в света води своето начало от слънцето. Нему ний дължим живота си. Търсейки го.
към текста >>

То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно.
- Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. Вести Нови книги Повече светлина! Всяко живо същество се стреми към светлината. Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини. Без слънцето няма живот. То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно. Храната, която приемаме, водата, която пием, въздуха, който дишаме, представляват кондензирана слънчева енергия. Всяка сила, всяка енергия в света води своето начало от слънцето. Нему ний дължим живота си. Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си.
към текста >>

Нему ний дължим живота си.
Растение, животни, хора живеят благодарение на слънчевата енергия, която възприемат по различни начини. Без слънцето няма живот. То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно. Храната, която приемаме, водата, която пием, въздуха, който дишаме, представляват кондензирана слънчева енергия. Всяка сила, всяка енергия в света води своето начало от слънцето. Нему ний дължим живота си. Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си. Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си.
към текста >>

използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си.
То е родило живота, то го поддържа и храни постоянно. Храната, която приемаме, водата, която пием, въздуха, който дишаме, представляват кондензирана слънчева енергия. Всяка сила, всяка енергия в света води своето начало от слънцето. Нему ний дължим живота си. Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си. Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си. че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм. Всичко до тук казано е общоприета истина.
към текста >>

нужно е да наредим така живота си.
Нему ний дължим живота си. Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си. Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си. че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм. Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата.
към текста >>

Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота?
Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си. че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм. Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина.
към текста >>

Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат.
че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм. Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин?
към текста >>

А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен.
Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия.
към текста >>

Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина.
Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност.
към текста >>

Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека.
— За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт?
към текста >>

Но как да се преустрои живота?
Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат. А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот.
към текста >>

— Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия.
А нужно е достъпа до естествените условия ма живота да бъде постоянен. Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията?
към текста >>

Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност.
Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха.
към текста >>

Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот.
Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност. Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища. Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си.
към текста >>

Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си.
Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища. Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ. Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота.
към текста >>

който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота.
Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ. Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този. който е набелязал здраво своя план в живота, съзнателният човек, който знае причините на нещата и цени своята свобода, не ще отиде никога да се подчини, да стане роб на тия хора и условия, които ще го направят оръдие на егоистични стремежи не ще му отнемат възможността за щастие в живота. Ето Защо, всички външни условия — обществен строй, закони, традиции, липса на средства и т. н. — всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека. Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия. Условията винаги може да се създадат. Но преди това човек трябва да прогледа.
към текста >>

Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й!
— всичко това в края на краищата се свежда до съзнанието на човека. Липсва истинска светлина в съзнанието на човека, а не външни условия. Условията винаги може да се създадат. Но преди това човек трябва да прогледа. Той трябва да разбере ясно какво иска и къде отива. Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й! Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си. Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“.
към текста >>

Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел.
Той трябва да разбере ясно какво иска и къде отива. Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й! Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си. Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие.
към текста >>

която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“.
Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й! Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си. Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота.
към текста >>

До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат.
Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието.
към текста >>

когато разумно насочим живота и дейността си към тях.
Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина!
към текста >>

Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота.
която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот.
към текста >>

Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот.
Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура?
към текста >>

Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието.
До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура? Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия.
към текста >>

— С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот.
Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот. Новия живот ще си създаде нови форми — старото само по себе си ще загине — и така ще се мине, без насилия и кърви, към обетованото царство на щастието. Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура? Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия. които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т.
към текста >>

които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили.
Нужна е повече светлина! Слънчева култура Слънчева култура! — С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура? Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия. които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр.
към текста >>

Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т.
— С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура? Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия. които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън.
към текста >>

Веднъж обърнал се към естествения живот.
Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия. които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време.
към текста >>

гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр.
които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България.
към текста >>

колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот!
които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане.
към текста >>

„Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България.
гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост. Ранното ставане е извор на здраве, сила, трезвост, светъл ум и успех в живота. Не е възложен здрав и щастлив живот, постоянно весело и бодро състояние на духа, без ранното ставане.
към текста >>

Ранното ставане е извор на здраве, сила, трезвост, светъл ум и успех в живота.
А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост. Ранното ставане е извор на здраве, сила, трезвост, светъл ум и успех в живота. Не е възложен здрав и щастлив живот, постоянно весело и бодро състояние на духа, без ранното ставане. Разбира се, като казваме ранно ставане, това подразбира непременно и ранно лягаме, за да може организма за има достатъчно време за сън, за да се обнови и ободри. Днешните „културни“ хора са обърнели наопаки това правило на природата, а искат да живеят и да се чувстват добре. Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции.
към текста >>

Не е възложен здрав и щастлив живот, постоянно весело и бодро състояние на духа, без ранното ставане.
„Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост. Ранното ставане е извор на здраве, сила, трезвост, светъл ум и успех в живота. Не е възложен здрав и щастлив живот, постоянно весело и бодро състояние на духа, без ранното ставане. Разбира се, като казваме ранно ставане, това подразбира непременно и ранно лягаме, за да може организма за има достатъчно време за сън, за да се обнови и ободри. Днешните „културни“ хора са обърнели наопаки това правило на природата, а искат да живеят и да се чувстват добре. Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции. Ето защо.
към текста >>

Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва.
хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот.
към текста >>

Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът.
Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух.
към текста >>

В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот.
Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство.
към текста >>

Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът.
В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние.
към текста >>

Храната има извънредно голямо значение в живото на човека.
че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна.
към текста >>

Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния.
Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество.
към текста >>

Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна.
Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество. Тези враждебни на човечеството сили непременно трябва да се проявят, да се изразходят по някакъв начин. Нещо, веднъж създадено, не може да изчезне от само себе си.
към текста >>

Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме.
Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество. Тези враждебни на човечеството сили непременно трябва да се проявят, да се изразходят по някакъв начин. Нещо, веднъж създадено, не може да изчезне от само себе си. без да остави някаква следа.
към текста >>

според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество.
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество. Тези враждебни на човечеството сили непременно трябва да се проявят, да се изразходят по някакъв начин. Нещо, веднъж създадено, не може да изчезне от само себе си. без да остави някаква следа. Всеки акт носи след себе си своите неизбежни последствия. Този закон е еднакво верен както за материалното, така и за духовото.
към текста >>

И ето, че днешното „културно“ човечество идва до положение, когато в замяна не реките от животинска кръв, които то пролива всекидневно, то трябва да напои земята и с реки от своята собствена кръв.
Всеки акт носи след себе си своите неизбежни последствия. Този закон е еднакво верен както за материалното, така и за духовото. Bсяко веднъж проявено чувство бива последвано, рано или късно, от своите точно определени резултати. Когато се зададе един тъмен облак, ний знаем че ще има дъжд или град. Когато тия облаци на омраза, на враждебност към човека се натрупат извънредно много, то по закона за карма, те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. И ето, че днешното „културно“ човечество идва до положение, когато в замяна не реките от животинска кръв, които то пролива всекидневно, то трябва да напои земята и с реки от своята собствена кръв. И това е една от дълбоките, скрити причини за войните и страданията на хората. Законите на живота са непоколебими. Те отмерват всекиму това, което е заслужил. Човечеството, като цяло изплаща греховете си към животните чрез глупаво, безсмислено проливане на своята собствена кръв. И така.
към текста >>

Законите на живота са непоколебими.
Bсяко веднъж проявено чувство бива последвано, рано или късно, от своите точно определени резултати. Когато се зададе един тъмен облак, ний знаем че ще има дъжд или град. Когато тия облаци на омраза, на враждебност към човека се натрупат извънредно много, то по закона за карма, те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. И ето, че днешното „културно“ човечество идва до положение, когато в замяна не реките от животинска кръв, които то пролива всекидневно, то трябва да напои земята и с реки от своята собствена кръв. И това е една от дълбоките, скрити причини за войните и страданията на хората. Законите на живота са непоколебими. Те отмерват всекиму това, което е заслужил. Човечеството, като цяло изплаща греховете си към животните чрез глупаво, безсмислено проливане на своята собствена кръв. И така. животинската храна, по много причини, е неподходяща и вредна за човека. Храната на новото човечество ще бъдат плодовете и зеленчуците.
към текста >>

Човечеството, като цяло изплаща греховете си към животните чрез глупаво, безсмислено проливане на своята собствена кръв.
Когато тия облаци на омраза, на враждебност към човека се натрупат извънредно много, то по закона за карма, те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. И ето, че днешното „културно“ човечество идва до положение, когато в замяна не реките от животинска кръв, които то пролива всекидневно, то трябва да напои земята и с реки от своята собствена кръв. И това е една от дълбоките, скрити причини за войните и страданията на хората. Законите на живота са непоколебими. Те отмерват всекиму това, което е заслужил. Човечеството, като цяло изплаща греховете си към животните чрез глупаво, безсмислено проливане на своята собствена кръв. И така. животинската храна, по много причини, е неподходяща и вредна за човека. Храната на новото човечество ще бъдат плодовете и зеленчуците. С откриването на витамините, намиращи се главно в растителното царство, съвременната наука за храненето все повече и повече се приближава до твърденията на вегетарианците. Ясно е, че хората няма да умрат от глад.
към текста >>

животинската храна, по много причини, е неподходяща и вредна за човека.
И това е една от дълбоките, скрити причини за войните и страданията на хората. Законите на живота са непоколебими. Те отмерват всекиму това, което е заслужил. Човечеството, като цяло изплаща греховете си към животните чрез глупаво, безсмислено проливане на своята собствена кръв. И така. животинската храна, по много причини, е неподходяща и вредна за човека. Храната на новото човечество ще бъдат плодовете и зеленчуците. С откриването на витамините, намиращи се главно в растителното царство, съвременната наука за храненето все повече и повече се приближава до твърденията на вегетарианците. Ясно е, че хората няма да умрат от глад. нито пък ще имат каквато и да било вреда поради отхвърлянето на месната храна. Човек ще живее много по-спокоен, по-здрав и щастлив живот когато се храни с плодове и зеленчуци, отколкото когато се храни е месна храна.
към текста >>

Човек ще живее много по-спокоен, по-здрав и щастлив живот когато се храни с плодове и зеленчуци, отколкото когато се храни е месна храна.
животинската храна, по много причини, е неподходяща и вредна за човека. Храната на новото човечество ще бъдат плодовете и зеленчуците. С откриването на витамините, намиращи се главно в растителното царство, съвременната наука за храненето все повече и повече се приближава до твърденията на вегетарианците. Ясно е, че хората няма да умрат от глад. нито пък ще имат каквато и да било вреда поради отхвърлянето на месната храна. Човек ще живее много по-спокоен, по-здрав и щастлив живот когато се храни с плодове и зеленчуци, отколкото когато се храни е месна храна. И затова новото човечество ще превърне земята в една овощна, райска градина, в нов земен рай. Днес хората никак или твърде малко ценят плодовете. Не им отдават нужното значение като отлична и най-важна храна. Плодовете, които днес се произвеждат, в сравнение с истинските нужди на човечеството, са много малко. При това.
към текста >>

Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение.
Днес плодовете се изкарват в малко количество. Продават се на скъпи, недостъпни цени. След техния сезон, есента, те се считат за лукс и рядко се намират. Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети.
към текста >>

(следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство.
След техния сезон, есента, те се считат за лукс и рядко се намират. Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати.
към текста >>

Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника.
Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда.
към текста >>

Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна.
Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда? Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна. Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната. А сега пролятата кръв остава като пасив на властта. Оставете камшика, г-да управници! Не озлобявайте още повече и без това озлобеното работничество. Откажете се с побои, затвори, убийства и конфискации да се борите с една идея.
към текста >>

Само така „силите на разрушението“ ще се превърнат в сили, които ще градят нов живот.
Положете истински грижи за облекчение положението на народа. Дайте възможност на работниците свободно да кажат думата си. Разберете се човешки с тях. Най-после, вземете тава, което е най-хубаво и приложимо днес от програмата на работниците и го приложете сами вий. Само така ще спрете вълната на негодуванието и ще впрегнете нейните сили в творческа дейност. Само така „силите на разрушението“ ще се превърнат в сили, които ще градят нов живот. * Готви се нов закон за печата. Според всички, даже и според правителствените вестници, набелязания законопроект бил крайно реакционен и налагал големи ограничения на печата. Нам не ни е известен още законопроекта и затова ще се задоволим да кажем това, че свободната мисъл на човека по никакъв начин не може да бъде окована във вериги. Не трябва и да се правят опити за това. Нима на министъра на Правосъдието се вижда недостатъчен сговористкия „3.
към текста >>

Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти.
Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки. В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и самоуправление на македонци, хървати и т. н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество.
към текста >>

Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ.
н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв.
към текста >>

Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките.
България ще има голяма полза от възстановяването на редовните търговски отношения със Съв. Русия. От там ще получим много евтини стоки. Ще можем и да изнесем много наши произведения, за които мъчно намираме пазар на запад. Русия не е чума. Премахнете тия китайски стени. Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят.
към текста >>

Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо.
От там ще получим много евтини стоки. Ще можем и да изнесем много наши произведения, за които мъчно намираме пазар на запад. Русия не е чума. Премахнете тия китайски стени. Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението.
към текста >>

където има живот, всичко е постижимо.
Русия не е чума. Премахнете тия китайски стени. Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото.
към текста >>

задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал.
на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт. който дойде в рая. задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която света не е виждал. И, според закона на школата, Бог ги облече в лоши дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черния адепт. И каза им Господ: „Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител“. И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали.
към текста >>

Мозъка е създаден изключително за физическия живот.
Зад всеки елемент съществува една разумна сила. За земята най-лек е водорода, но има в космоса вещества хиляди пъти по-леки от него. Всички тези елементи са носители на Божествените или космични енергии. И когато ги възприемем в тяхната първична проява, те ще направят цял преврат в нас. Човешкият мозък е един акумулатор на тези енергии. Мозъка е създаден изключително за физическия живот. Той не е крайния предел на развитието. Центъра на човешкия живот не е в мозъка. Центъра на живота е в това. което наричаме „пъп“, там е слънчевия възел. Там е най-разумното място в човека.
към текста >>

Центъра на човешкия живот не е в мозъка.
Всички тези елементи са носители на Божествените или космични енергии. И когато ги възприемем в тяхната първична проява, те ще направят цял преврат в нас. Човешкият мозък е един акумулатор на тези енергии. Мозъка е създаден изключително за физическия живот. Той не е крайния предел на развитието. Центъра на човешкия живот не е в мозъка. Центъра на живота е в това. което наричаме „пъп“, там е слънчевия възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло. Живота и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло.
към текста >>

Центъра на живота е в това.
И когато ги възприемем в тяхната първична проява, те ще направят цял преврат в нас. Човешкият мозък е един акумулатор на тези енергии. Мозъка е създаден изключително за физическия живот. Той не е крайния предел на развитието. Центъра на човешкия живот не е в мозъка. Центъра на живота е в това. което наричаме „пъп“, там е слънчевия възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло. Живота и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло. За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става като държи в изправност мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>

Живота и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло.
Центъра на човешкия живот не е в мозъка. Центъра на живота е в това. което наричаме „пъп“, там е слънчевия възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло. Живота и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло. За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става като държи в изправност мислите, чувствата и постъпките си. За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вън от природата нищо не съществува. Обаче това. което хората днес считат за природа, е само нейната видима част.
към текста >>

Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето.
което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем. Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане. В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име.
към текста >>

И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот.
Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем. Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане. В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи.
към текста >>

Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си.
Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане. В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели.
към текста >>

Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас.
към текста >>

Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи.
И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас. които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили. които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести.
към текста >>

Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота.
В природата са скрити големи съкровища за нас. които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили. които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви.
към текста >>

Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота.
които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри.
към текста >>

Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви.
Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва?
към текста >>

Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри.
Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата.
към текста >>

Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви.
За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича.
към текста >>

Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата.
Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича. И който те обича, той никога не може да те разлюби. Човека, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина.
към текста >>

В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството.
И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича. И който те обича, той никога не може да те разлюби. Човека, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той без да иска ще ви измени.
към текста >>

Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека.
И смисъла на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото.
към текста >>

Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот.
Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата.
към текста >>

А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот.
Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
към текста >>

Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще.
А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик — киселините.
към текста >>

Сега ви трябва знание за действителния живот.
Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик — киселините. Тези мисли-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост.
към текста >>

Това е философията на живота.
Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол. За да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се създадат нови тела и нови способности, нови дарби и нови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си допринасям за разрешението им в света. С това ставам съработник на този великия свят. който работи за освобождението на човечеството.
към текста >>

Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота.
Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът. душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи.
към текста >>

Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота.
душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава.
към текста >>

Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота.
За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата.
към текста >>

Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата.
А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София. Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се безпокоят за мен? И има защо.
към текста >>

Това е смисъла на живота.
И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София. Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се безпокоят за мен? И има защо. Чета беседите на Дънов и съм склонен да ги харесвам.
към текста >>

И мъка потисна сърцето ми при мисълта, че тия мои приятели хич не се безпокоял, при факта, че толкова много, млади добри и умни хора се увличат, в изучване военното изкуство, изкуството да се убиват хора, да се унищожава човешки живот, което е така страшно и очевидно гибелно, а се безпокоят за мен, че мога да се увлека в това учение, което напътва и ръководи само към любов и взаимопомощ, че мога да се заблудя в една наука, която учи как да живее човек, как да живее човечеството, за да има истинско щастие, за да има пълна свобода в живота.
Чета беседите на Дънов и съм склонен да ги харесвам. Ето кое ги тревожи. Това четене, според моите приятели. е голяма опасност за мен: мога да се „объркам" и отклоня от нормалният път по който се движи мнозинството днес. Получавам вече от тук от там подмятания и предупреждения, че, четейки безкритично, голяма е опасността — да се увлека и заблудя … Аз не се сърдя, драги брат, не, но съжалявам, че тъй криви разбирания имаме, че такова невежество дари и днес, когато се гордеем с културен напредък, с наука и изкуство. И мъка потисна сърцето ми при мисълта, че тия мои приятели хич не се безпокоял, при факта, че толкова много, млади добри и умни хора се увличат, в изучване военното изкуство, изкуството да се убиват хора, да се унищожава човешки живот, което е така страшно и очевидно гибелно, а се безпокоят за мен, че мога да се увлека в това учение, което напътва и ръководи само към любов и взаимопомощ, че мога да се заблудя в една наука, която учи как да живее човек, как да живее човечеството, за да има истинско щастие, за да има пълна свобода в живота. Това ме мъчи. Но какво значи, да бъде човек оправен и после да се обърка? Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е. да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи.
към текста >>

Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е.
е голяма опасност за мен: мога да се „объркам" и отклоня от нормалният път по който се движи мнозинството днес. Получавам вече от тук от там подмятания и предупреждения, че, четейки безкритично, голяма е опасността — да се увлека и заблудя … Аз не се сърдя, драги брат, не, но съжалявам, че тъй криви разбирания имаме, че такова невежество дари и днес, когато се гордеем с културен напредък, с наука и изкуство. И мъка потисна сърцето ми при мисълта, че тия мои приятели хич не се безпокоял, при факта, че толкова много, млади добри и умни хора се увличат, в изучване военното изкуство, изкуството да се убиват хора, да се унищожава човешки живот, което е така страшно и очевидно гибелно, а се безпокоят за мен, че мога да се увлека в това учение, което напътва и ръководи само към любов и взаимопомощ, че мога да се заблудя в една наука, която учи как да живее човек, как да живее човечеството, за да има истинско щастие, за да има пълна свобода в живота. Това ме мъчи. Но какво значи, да бъде човек оправен и после да се обърка? Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е. да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен.
към текста >>

да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот.
Но какво значи, да бъде човек оправен и после да се обърка? Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е. да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи?
към текста >>

и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен.
Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е. да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства.
към текста >>

А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм.
да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства. събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"?
към текста >>

както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов.
С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства. събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"? Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората.
към текста >>

която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди.
да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства. събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"? Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората. Него също взеха за объркан.
към текста >>

И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства.
и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства. събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"? Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората. Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота.
към текста >>

Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений.
Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората. Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи.
към текста >>

Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота.
„Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане.
към текста >>

Духът е безсмъртен.
Възкресение от мъртвите Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието. Едни казват, че възкресението на тялото е възможно, други пък, обратно, твърдят че това е нещо невъзможно. Ние ще оставим настрана този спор. тъй както той е поставен днес и ще се задоволим да посочим на спорещите, че възкресението за което говори Евангелието, има една много по-реална и по-важна страна, отколкото е физическото възкресение на Лазар. И наистина, каква нужда имаме ний, хората от физическо възкресение? Духът е безсмъртен. Той не умира. Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек.
към текста >>

Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство.
Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г. С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си. От тези десетина души, кой по-малко кой повече, но всички сме пленени от светлите идеи на Бялото Братство и се стремим доколкото можем още сега, при това положение, да ги приложим като живеем с надежда, че ако някой ден видим свобода, тогава ще успеем по-лесно и по-пълно да ги приложим. „Да знаете само какво щастие би било за мен, ако можех да чувам Учителя и ако имах по-голям простор за работа. Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден. Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
към текста >>

Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея.
От тези десетина души, кой по-малко кой повече, но всички сме пленени от светлите идеи на Бялото Братство и се стремим доколкото можем още сега, при това положение, да ги приложим като живеем с надежда, че ако някой ден видим свобода, тогава ще успеем по-лесно и по-пълно да ги приложим. „Да знаете само какво щастие би било за мен, ако можех да чувам Учителя и ако имах по-голям простор за работа. Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден. Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен. Напълно съм спокоен, защото съм предоставил съабата си в ръцете на Този, който стои над всички ни ...“ И.Ш. - (Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства.
към текста >>

Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден. Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен. Напълно съм спокоен, защото съм предоставил съабата си в ръцете на Този, който стои над всички ни ...“ И.Ш. - (Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства. Тия хора, наречени ясновидци, каквито са съществували през всичките времена на човешката история, виждат и чуват неща, недостъпни за обикновения човек. Долуприведения случай, който заемаме от в.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 49 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 49 - год. V. Севлиево, 15 септември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: За в-к „Братство“ Положението Слънчева култура, Новата наука, (Продължение и край) – Пламен Словото на Учителя Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) Хроника За в-к „Братство“ За непред в. „Братство“ ще излиза редовно двуседмично т. е. на 1.
към текста >>

В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и народите, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има благоденствие, свобода и щастие за всички.
Вън от това ще знаем на какво можем да разчитаме, и абоната ще знае винаги какво дължи. Абонамента за V. годишнина на в. Братство ще бъде 30 лева Срещу тая сума всеки абонат ще получи 20 броя от вестника и, освен тях, извънредно ценната книга, хвърляща съвсем нова светлина в областта на възпитанието, под заглавие „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“, от Макс Хайндел Тази книга трябва непременно да бъде прочетена от всеки родител и възпитател, от всеки, който има връзка с децата. В нея се разглеждат неща от извънредна важност за възпитанието, за които днешната официална педагогика не знае абсолютно нищо, но които трябва да легнат в основите на правилното педагогично въздействие. В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и народите, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има благоденствие, свобода и щастие за всички. В-к „Братство“ ще се постарае да посочи най-правилните методи за изход от днешната всеобща и всестранна криза, да посочи пътя към мирното изграждане на новото общество, в което няма да има бедни и богати, силни и слаби, потисници и потиснати. В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира. Ний молим всички наши досегашни абонати да подкрепят и занапред „Братство“ като побързат да изплатят абонамента си и като се постараят да ни запишат нови абонати. Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя.
към текста >>

В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира.
годишнина на в. Братство ще бъде 30 лева Срещу тая сума всеки абонат ще получи 20 броя от вестника и, освен тях, извънредно ценната книга, хвърляща съвсем нова светлина в областта на възпитанието, под заглавие „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“, от Макс Хайндел Тази книга трябва непременно да бъде прочетена от всеки родител и възпитател, от всеки, който има връзка с децата. В нея се разглеждат неща от извънредна важност за възпитанието, за които днешната официална педагогика не знае абсолютно нищо, но които трябва да легнат в основите на правилното педагогично въздействие. В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и народите, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има благоденствие, свобода и щастие за всички. В-к „Братство“ ще се постарае да посочи най-правилните методи за изход от днешната всеобща и всестранна криза, да посочи пътя към мирното изграждане на новото общество, в което няма да има бедни и богати, силни и слаби, потисници и потиснати. В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира. Ний молим всички наши досегашни абонати да подкрепят и занапред „Братство“ като побързат да изплатят абонамента си и като се постараят да ни запишат нови абонати. Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя. Нека в. „Братство" проникне навсякъде.
към текста >>

Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и благоденствие.
Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво правят тия, с чиято кръв именно ще се опитат утре да разрешават неразрешимите днес въпроси и да чертаят нови граници? — Те спят, — ще кажем направо. С много малки изключения, всеки „гледа своята собствена работа“, оставяйки на дипломатите, държавниците и заинтересувани среди да разрешават тия въпроси. Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и благоденствие. Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички народи в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите народи и които само от тях могат да бъдат разрешени. Другите, тези които стоят начело, които имат в ръцете си и власт, и преса, и всичко, няма никога да ги разрешат, защото нямат сметка да направят това. Техните интереси ще бъдат засегнати. Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите народи. Народите трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си.
към текста >>

Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание.
Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си. Где е тази лопата която ще ги изрине? Где е тази метла, която ще ги измете? Български народе, събуди се! Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание. По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт. Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед.
към текста >>

По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси.
Где е тази метла, която ще ги измете? Български народе, събуди се! Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание. По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт. Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото.
към текста >>

Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници.
Български народе, събуди се! Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание. По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт. Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ?
към текста >>

Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед.
Слънчева култура (Продължение и край) Новата наука Говорейки за начина, по който ще се изрази Новата Култура в личния живот на човека - чрез възвръщане към вечните и могъщи закони на Природата — на Бога; в обществения живот — чрез обединение на цялото човечество в един неделим организъм, чрез реализиране на истинско братство, хармония, свобода и благоденствие за всички, чрез премахване на изкуствените граници, които делят „мое" от „твое“, народ от народ; — ние не можем да не споменем каква ще бъде проявата на Новата Култура и в третата област на човешкия живот — областта на човешкото знание. По отношение на истинското знание днешният човек е като едно малко, безпомощно дете, безнадеждно загубено в един безкраен, тайнствен лабиринт. Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух?
към текста >>

Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота.
Днешните хора, начело с представителите на съвременната официална наука, са същински слепци за това, което става около тях, до тях и в тях. По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен?
към текста >>

Безсмъртен ли е или смъртен?
Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му?
към текста >>

Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде?
Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина?
към текста >>

А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще?
Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не!
към текста >>

Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му?
Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не! Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия.
към текста >>

Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ?
По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не! Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия. Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око. Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена, възкресена във всичките нейни области, да бъде изяснена и разработена във всичките й подробности и да стане достояние на всички хора на земята. Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина.
към текста >>

Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си.
Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия. Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око. Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена, възкресена във всичките нейни области, да бъде изяснена и разработена във всичките й подробности и да стане достояние на всички хора на земята. Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина.
към текста >>

Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло.
Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия. Основният закон на живота е еволюцията.
към текста >>

Основният закон на живота е еволюцията.
Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия. Основният закон на живота е еволюцията. Това е постоянния напредък към безкрайното съвършенство — Бога. Пред нас стоят велики постижения. Щем не щем, вълната на космичната еволюция ни тласка напред. Ако вървим с нея, ние ще бъдем свободни. Ако се съпротивляваме, ние ще бъдем насилствено вързани и теглени от нея, но ще изгубим свободата си.
към текста >>

След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване.
Ако вървим с нея, ние ще бъдем свободни. Ако се съпротивляваме, ние ще бъдем насилствено вързани и теглени от нея, но ще изгубим свободата си. Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди. Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина.
към текста >>

Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов.
Ако се съпротивляваме, ние ще бъдем насилствено вързани и теглени от нея, но ще изгубим свободата си. Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди. Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно.
към текста >>

Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота.
Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди. Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига.
към текста >>

То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание.
Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи.
към текста >>

Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма.
Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи. А днес той гради своето бъдеще.
към текста >>

Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно.
Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи. А днес той гради своето бъдеще. Каквото той вложи в бъдещето, такова и ще бъде то. На каквото си постели човек, на това и ще легне.
към текста >>

Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи.
То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи. А днес той гради своето бъдеще. Каквото той вложи в бъдещето, такова и ще бъде то. На каквото си постели човек, на това и ще легне. С каквато мярка мери, с такава ще му бъде и отмерено. От това правило няма изключение.
към текста >>

Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя.
А днес той гради своето бъдеще. Каквото той вложи в бъдещето, такова и ще бъде то. На каквото си постели човек, на това и ще легне. С каквато мярка мери, с такава ще му бъде и отмерено. От това правило няма изключение. Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя. Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си.
към текста >>

Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота.
От това правило няма изключение. Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя. Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл.
към текста >>

Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си.
Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя. Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни.
към текста >>

Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички.
Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно.
към текста >>

*** Поне един път през деня вий трябва да се проникнете от живота на другите, да заживеете с техните мисли и чувства, да се отъждествите с тях, като че ли те — това сте вие сами.
Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно. *** Поне един път през деня вий трябва да се проникнете от живота на другите, да заживеете с техните мисли и чувства, да се отъждествите с тях, като че ли те — това сте вие сами. После пак ще се върнете към съзнанието за отделност. *** Закона, по който щастието може да се постигне, е този: човек трябва да вярва в постигането му. *** Не внасяй в знанието невежество. Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в истината.
към текста >>

Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА.
Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен.
към текста >>

Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност.
И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“.
към текста >>

Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“.
Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети.
към текста >>

По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове.
Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид.
към текста >>

Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята.
Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост.
към текста >>

Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид.
По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици. Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 56 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 56 - год. V. Севлиево, 1 януари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Честита нова година! (Братство) Витлеемската звезда (Из „Rosicrucian Cosmo-conception“) Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Словото на Учителя. Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек.
към текста >>

Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 56 - год. V. Севлиево, 1 януари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Честита нова година! (Братство) Витлеемската звезда (Из „Rosicrucian Cosmo-conception“) Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Словото на Учителя. Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.
към текста >>

Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.
Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията. Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността.
към текста >>

А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността.
Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията. Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт. защото във всичките ни дела, помисли и стремежи е вложена идеята за тленното, за смъртното. А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа. Всичко материално, и всичко свързано с материалното изчезва. Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта.
към текста >>

Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт.
Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт. защото във всичките ни дела, помисли и стремежи е вложена идеята за тленното, за смъртното. А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа. Всичко материално, и всичко свързано с материалното изчезва. Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта. Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ... Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим?
към текста >>

А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа.
Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт. защото във всичките ни дела, помисли и стремежи е вложена идеята за тленното, за смъртното. А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа. Всичко материално, и всичко свързано с материалното изчезва. Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта. Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ... Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим? Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото.
към текста >>

Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете.
Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта. Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ... Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим? Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание.
към текста >>

Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта.
Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ... Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим? Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята!
към текста >>

По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот.
Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас!
към текста >>

Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо.
ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт?
към текста >>

Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята!
Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт? Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година!
към текста >>

Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието.
Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт? Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година! Братство Витлеемската звезда Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят. Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".
към текста >>

Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност.
Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем. А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата? “ Гурнеманц отговаря: „Това ние не казваме: Но ако ти от Него си призван, От тебе истината не може да бъде скрита.
към текста >>

Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства.
но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“. В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери. В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили. Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24.
към текста >>

Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му.
че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда.
към текста >>

А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи.
После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек.
към текста >>

Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“.
Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н. Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига мечти! тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот.
към текста >>

Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот.
Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество.
към текста >>

За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота.
Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред.
към текста >>

Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен.
И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния.
към текста >>

Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал.
И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура.
към текста >>

Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния.
Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.
към текста >>

Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.
Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес.
към текста >>

Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени.
Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.
към текста >>

Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот.
Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави.
към текста >>

Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.
Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
към текста >>

Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
към текста >>

Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр.
Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
към текста >>

И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха.
към текста >>

В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
към текста >>

За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си.
към текста >>

Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си.
За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло. И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество.
към текста >>

Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство.
Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло. И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество. А сега са оставили този реален и жизнен въпрос и искат да разрешат въпроса има ли Бог или няма. Но това е външната страна на нещата. В света съществува едно Съзнание, Което изпълва целия Космос.
към текста >>

И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството.
Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв. В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание. И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството. Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г. Редакционна хроника Заедно с тоя брой изпращаме безплатната премия „Възпитанието на детето“ на всички платили за V. година абонати на „Братство“ и на някои неплатили, но които са обещали да платят.
към текста >>

Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът.
В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание. И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството. Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г. Редакционна хроника Заедно с тоя брой изпращаме безплатната премия „Възпитанието на детето“ на всички платили за V. година абонати на „Братство“ и на някои неплатили, но които са обещали да платят. Молим последните, а също и всички други неплатили абонати, да побързат да внесат абонамента си за тази година, който е само 30 лв.
към текста >>

56 П 0 3 И В към всички хора на добрата воля БРАТЯ И СЕСТРИ, Дошло е вече време, когато ние трябва да проявим по-широка дейност във всички области на живота.
Цената на „Фитотерапията" — наука за лекуване с треви, от Д-р К. Кант. погрешно е означена в каталога на 50 ло. вместо 60 лв., както се продава и от издателството й. Нека това се има пред вид от поръчващите. Приложение на в-к Братство - бр. 56 П 0 3 И В към всички хора на добрата воля БРАТЯ И СЕСТРИ, Дошло е вече време, когато ние трябва да проявим по-широка дейност във всички области на живота. Дошло е време, когато това, за което досега сме само мечтали, трябва вече да се облече в плът и кръв. Идеята — да се превърне в жива реалност. Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура.
към текста >>

Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура.
56 П 0 3 И В към всички хора на добрата воля БРАТЯ И СЕСТРИ, Дошло е вече време, когато ние трябва да проявим по-широка дейност във всички области на живота. Дошло е време, когато това, за което досега сме само мечтали, трябва вече да се облече в плът и кръв. Идеята — да се превърне в жива реалност. Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област.
към текста >>

Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения.
Дошло е време, когато това, за което досега сме само мечтали, трябва вече да се облече в плът и кръв. Идеята — да се превърне в жива реалност. Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството!
към текста >>

Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.
Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
към текста >>

Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях.
Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули.
към текста >>

Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството!
Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития.
към текста >>

И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство.
към текста >>

... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули.
Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата.
към текста >>

Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина.
Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата. Ние възнамеряваме да направим в.
към текста >>

И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития.
Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата. Ние възнамеряваме да направим в. „Братство" седмичник, в 4 стр.
към текста >>

Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт.
Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата. Ние възнамеряваме да направим в. „Братство" седмичник, в 4 стр. за да може да разнася всяка неделна беседа на Учителя по всички краища на страната.
към текста >>

Задругата ще трябва да стане средище на усилена творческа дейност за разпространение на новите идеи, и да даде силен тласък към тяхното практическо приложение в живота.
Ние възнамеряваме да направим в. „Братство" седмичник, в 4 стр. за да може да разнася всяка неделна беседа на Учителя по всички краища на страната. Имайки на разположение печатницата, ние ще можем да развием широка издателска дейност, да преведем и издадем на български ценни книги, да издадем оригинални трудове, които заслужават разпространение и подкрепа; ние ще можем да засилим есперантската литература, като уголемим и направим редовни „Nova Kulturo" и „Frateco" и проникнем чрез тях в целия свят. С една дума. Задругата ще трябва да стане средище на усилена творческа дейност за разпространение на новите идеи, и да даде силен тласък към тяхното практическо приложение в живота. Пред нас се разстилат широки, безгранични възможности. Ние няма защо да говорим за тях тук, понеже се отнасят за едно по-близко или по-далечно бъдеще. Но ние каним всички, които схващат грамадното значение на едно такова начинание, които чувстват дълга си да го подкрепят и имат най-малката възможност да направят това, — да ни се притекат веднага на помощ. БРАТЯ И СЕСТРИ, Време за бавене няма. Ние започваме тая работа сега, с новата година, с оглед през следующата есен да имаме вече готови постройки, инсталирана печатница, за да можем да започнем работа.
към текста >>

Започвайки, обаче, една работа с такова грамадно значение за всички, за целия живот, ние твърдо вярваме, че тия средства не ще закъснеят да дойдат.
Ние няма защо да говорим за тях тук, понеже се отнасят за едно по-близко или по-далечно бъдеще. Но ние каним всички, които схващат грамадното значение на едно такова начинание, които чувстват дълга си да го подкрепят и имат най-малката възможност да направят това, — да ни се притекат веднага на помощ. БРАТЯ И СЕСТРИ, Време за бавене няма. Ние започваме тая работа сега, с новата година, с оглед през следующата есен да имаме вече готови постройки, инсталирана печатница, за да можем да започнем работа. Налични средства ние нямаме. Започвайки, обаче, една работа с такова грамадно значение за всички, за целия живот, ние твърдо вярваме, че тия средства не ще закъснеят да дойдат. И затова именно се обръщаме към вас с този си апел да ни подкрепите, кой с каквото може, кой колкото сърцето му дава, всеки според силите и възможностите си. Ние пускаме подписка за БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ и за ДОБРОВОЛНИ ПОМОЩИ и се надяваме по такъв начин да съберем нужната ни сума, за да можем да започнем работата. Нам са нужни около 200,000 лева, за да можем да устроим на първо време Задругата, но ние ще почнем даже и с 100,000 лева, вярвайки че и останалите ще дойдат. Ний знаем всички трудности, препятствия и неудобства, които ще се изпречат на пътя ни, но сме решили и ще вървим напред, защото зад всички тях, в близкото бъдеще, ние виждаме красотата на нашия реализиран блян. носен редица години в душата ни, откърмен с кръвта на сърцата ни.
към текста >>

Братя и сестри, помогнете кой с каквото може, за реализирането на тази светла идея; сложете и вие своя камък, своята тухла, в зданието, което трябва да се изгради, за да послужи като разсадник на нов живот; дайте своята, макар и най-скромна лепта, за подкрепа на това начинание, което ще бъде от полза за всички.
И затова именно се обръщаме към вас с този си апел да ни подкрепите, кой с каквото може, кой колкото сърцето му дава, всеки според силите и възможностите си. Ние пускаме подписка за БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ и за ДОБРОВОЛНИ ПОМОЩИ и се надяваме по такъв начин да съберем нужната ни сума, за да можем да започнем работата. Нам са нужни около 200,000 лева, за да можем да устроим на първо време Задругата, но ние ще почнем даже и с 100,000 лева, вярвайки че и останалите ще дойдат. Ний знаем всички трудности, препятствия и неудобства, които ще се изпречат на пътя ни, но сме решили и ще вървим напред, защото зад всички тях, в близкото бъдеще, ние виждаме красотата на нашия реализиран блян. носен редица години в душата ни, откърмен с кръвта на сърцата ни. Братя и сестри, помогнете кой с каквото може, за реализирането на тази светла идея; сложете и вие своя камък, своята тухла, в зданието, което трябва да се изгради, за да послужи като разсадник на нов живот; дайте своята, макар и най-скромна лепта, за подкрепа на това начинание, което ще бъде от полза за всички. Всичко да се адресира до: САВА КАЛИМЕНОВ, гр. Севлиево Севлиево, 1. Януари, 1933 година.
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 63 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 63 - год. V. Севлиево, 15 май, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д.
към текста >>

Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен.
Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г. Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта. Една вълна на бесен шовинизъм залива света.
към текста >>

Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван хаос в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения.
обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта. Една вълна на бесен шовинизъм залива света. Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван хаос в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения. На много места в света, силите на злото са взели вече пълно надмощие. Те се стремят да обгърнато целия свят и да го направят наново арена на кървави вакханалии. Ето, и в България те вече свободно парадират със своите „легиони“. Hяма Бог, няма съвест, няма правда, няма любов, няма милосърдие, няма разум за тези, които се кланят единствено на силата на меча, и които само с него „разрешават “ всички проблеми. Защото те издигнаха своите зли богове, своите национални идоли „над всичко“ и не ще закъснеят да направят опит да смачкат всичко добро под острието на меча.
към текста >>

Живота ги иска.
Безбройните количества гранати и бомби, куршуми и задушливи газове, които то денонощно приготвя, ще паднат върху снагата му, ще разсипят, ще убият самото него. Силата на доброто е непобедима. То ще възкръсне и след като бъде временно, разпънато на кръст. Буйната вълна на бесния шовинизъм ще мине и замине и, след като остави безброй разрушения, тя ще очисти пътя на всемирното братство. Но жертви ще се дадат. Живота ги иска. Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета! — Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв. Нашата родина.
към текста >>

Корабът на живота днес плува край опасни подводни скали, които носят разрушение и смърт.
— те не могат да бъдат наши истински, искрени приятели. Едничката тяхна цел е да ни направят оръдия за достигане на своите цели, както това бе през миналата война. Ето защо, нека се пазим от всички подобни „приятели" като от огън! Не меча, а разума и самообладанието ще осъществят нашите истински национални идеали, които се много различават от миражите, които блазнят шовинистите. Не грубата сила, а любовта и братското единение ще ни издигнат и освободят. Корабът на живота днес плува край опасни подводни скали, които носят разрушение и смърт. И към тях ни зоват всекичасно сладките гласове на пленителни сирени. Фашизъм, хитлеризъм и всевъзможни диктатури ни предлагат те като единствено спасение. Но ние знаем че всички тия неща ни водят към бури и към безкрайни гробища. Ще се полъжем ли пак? Тия, които стоят на чело на държавния кораб и тия, които утре ще ги заместят, схващат ли опасността?
към текста >>

Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път.
Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината.
към текста >>

II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
“ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт.
към текста >>

Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал.
Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората. На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
към текста >>

Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му.
На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано.
към текста >>

Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план.
към текста >>

Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
към текста >>

Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване.
Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже.
към текста >>

Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си.
към текста >>

Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост.
Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си. Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих. Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава.
към текста >>

Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно.
Ако днес, така наречените водачи на народите са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва? Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му. Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно. Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение. Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл. Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им.
към текста >>

Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации.
Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл. Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят.
към текста >>

Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения.
Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д.
към текста >>

И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д.
Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д. Стоянов Само в обединението на човечеството е неговото спасение. Националният егоизъм копае гроба на народите! По въпроса за Трудовата Братска Задруга повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие.
към текста >>

Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа.
Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове. И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в семейството, между съдружници, група хора. села и градове, държава с държава и пр. Защо? Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа. А и който люби всички хора. той люби и Бога. Тъй стои въпроса. Затова народ, който отхвърля Бога. рано или късно не ще хароса.
към текста >>

Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието.
И кой може да отрече тези велики истини? Никой разумен човек. Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата. Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот.
към текста >>

Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот.
Никой разумен човек. Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата. Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо?
към текста >>

А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас.
А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата. Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира.
към текста >>

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”.
Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.
към текста >>

- Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот.
Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди.
към текста >>

Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества.
Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.
към текста >>

Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот.
Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България. Ето защо, да станем всички богати, да станем силни, по физическо разбиране, това е мъчно; но да станем всички добри можем, когато нашия ум, чувства и постъпки, са в хармония за доброто. Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни. Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот. И когато това се достигне от личността, тогава е лесно да се прояви идеално семейство, общество и т.н. и изобщо щастие у всички. На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота. Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви. И това е верно!
към текста >>

На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота.
Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни. Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот. И когато това се достигне от личността, тогава е лесно да се прояви идеално семейство, общество и т.н. и изобщо щастие у всички. На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота. Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви. И това е верно! Тогава от кого може да се прояви това, което Христос иска? Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални. Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи.
към текста >>

Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство.
На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи. Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство. Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г. Табаков в съдружие цели 18 години сме работили зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо.
към текста >>

Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот.
Нека тия, които дадат своята скромна лепта, считат, че вършат едно благородно дело и то дадена от сърце и безвъзвратно, а които внесат по-големи суми, да не чакат лихви. Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй!
към текста >>

Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички.
Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат. Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави. Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове. Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
към текста >>

Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички. На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения.
към текста >>

Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя.
На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”. Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
към текста >>

Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят.
Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения.
към текста >>

Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината.
И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл.
към текста >>

Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.
Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си.
към текста >>

Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието.
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.
към текста >>

И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия.
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота. Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие.
към текста >>

Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.
Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота. Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие. Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него.
към текста >>

Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека.
Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания.
към текста >>

И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.
Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление.
към текста >>

Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка.
Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.
към текста >>

Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.
Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.
към текста >>

Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот.
Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
към текста >>

Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката.
към текста >>

Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
към текста >>

За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота.
Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание.
към текста >>

И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот.
Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.
към текста >>

Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен.
към текста >>

И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее.
към текста >>

Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот.
към текста >>

А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота.
Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм.
към текста >>

Така че животът на хората е строго определен, а не произволен.
Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят.
към текста >>

Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот.
Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта.
към текста >>

И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота.
И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно.
към текста >>

И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи.
Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
към текста >>

Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно.
И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа.
към текста >>

Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието.
към текста >>

Користта води към смърт, а безкористието към живот.
Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен.
към текста >>

Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор.
Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза.
към текста >>

Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота.
Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет.
към текста >>

Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ.
Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека.
към текста >>

Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза.
Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора.
към текста >>

* Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона.
Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т. * Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона. Това се наблюдава особено в киното. Една тъпа повърхностност, липса на каквито и да било дълбоки идеи, характеризират грамадната част от прожектираните филми. Надутите, гръмки реклами идат само да замаскират идейната пустота и да привличат посетители. В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта.
към текста >>

Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия.
В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта. Но не, — това не е истинската, великата любов: това са демонските страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име. Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
към текста >>

безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
към текста >>

„Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве.
към текста >>

В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.
Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата.
към текста >>

Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота.
Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата. ПЪТ СЕ ВИЕ!
към текста >>

Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота.
Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата. ПЪТ СЕ ВИЕ! Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла!
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 64 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 64 - год. V. Севлиево, 1 юни, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Страх пред Истината Отворено писмо проф. д-р Ас. Златаров Книжнина СТРАХ ПРЕД ИСТИНАТА „Всяко явление трябва да се проучи строго научно, обективно.
към текста >>

Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“.
„Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр. 7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея. Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа. Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“. Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени. Но защо се прави това? Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота.
към текста >>

Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота.
Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“. Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени. Но защо се прави това? Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани. Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане. От тука е и този, иначе необясним, страх пред истината. От тука са тия обвинения в суеверие, предразсъдъци, назадничавост, които се отправят към всеки, който се осмели да навлезе в тази анатемосана област. От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори.
към текста >>

Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха.
Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н. окултни явления. прочетат съчиненията на тия автори, отнасящи се към тая „тайнствена“ за сега област, и те ще се уверят, че днес положителната наука се намира в предвечерието на нови, извънредно важни, със съдбоносно значение за нейното бъдеще развитие открития. Те ще разберат, че науката се намира пред прага на един нов, невидим и непознат до сега за нея свят, в който може да се влезе и който може да се проучи с помощта на новото, шестото чувство на човека — ясновидството. И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука. Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха. Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес. Ако за нас истината е наистина скъпа, ние трябва да се заинтересуваме и да ги проучим, а не да си затваряме очите пред тях. Отворено писмо До Господина Професор Д р Ас. Златаров Уважаеми Господин Професоре, Написали сте от сп. „Природа и Наука“ кн.
към текста >>

Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес.
окултни явления. прочетат съчиненията на тия автори, отнасящи се към тая „тайнствена“ за сега област, и те ще се уверят, че днес положителната наука се намира в предвечерието на нови, извънредно важни, със съдбоносно значение за нейното бъдеще развитие открития. Те ще разберат, че науката се намира пред прага на един нов, невидим и непознат до сега за нея свят, в който може да се влезе и който може да се проучи с помощта на новото, шестото чувство на човека — ясновидството. И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука. Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха. Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес. Ако за нас истината е наистина скъпа, ние трябва да се заинтересуваме и да ги проучим, а не да си затваряме очите пред тях. Отворено писмо До Господина Професор Д р Ас. Златаров Уважаеми Господин Професоре, Написали сте от сп. „Природа и Наука“ кн. 5 и 6 статия под надслов „Окултизмът и науката“, със съдържанието на която, за голямо съжаление, опровергавате сам себе си и неволно доказвате, че при третиране на темата си не заставате на научна почва, нещо повече — не сте спазили едно елементарно правило за подобни случаи: да изучите сериозно и основно предмета на вашата критика, поради което обстоятелство изпадате в незавидното положение да поддържате изводи, резултат на погрешни предпоставки и да оборвате твърдения, които приписвате на окултизма, а в същност са измислени.
към текста >>

Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда.
и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича.
към текста >>

Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек?
Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем.
към текста >>

Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича.
Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“. Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир. Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или парапсихология. В Будапеща, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена.
към текста >>

Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“.
Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“. Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир. Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или парапсихология. В Будапеща, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена. В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки.
към текста >>

Вселената, Аза и Бог, от Йог Рамачарака, изложение на основните истини на живота според окултната наука, цена 30 лева.
Извинете ме, господин професоре, за дързостта ми да Ви възразявам и приемете моето уважение. Ст. Карапетров Книжнина Окултната наука, цел. метод и граници на нейното постижение, от Сл. П. Камбуров. цена 5 лева. Вселената, Аза и Бог, от Йог Рамачарака, изложение на основните истини на живота според окултната наука, цена 30 лева. Тия две книги се доставят от печатница „Светлина“, гр. Нова Загора. Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение.
към текста >>

В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм.
Тия две книги се доставят от печатница „Светлина“, гр. Нова Загора. Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство.
към текста >>

Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много.
Нова Загора. Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство. V-та годишнина на в.
към текста >>

Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло.
Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство. V-та годишнина на в. „Братство“ е към края си.
към текста >>

Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада.
Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство. V-та годишнина на в. „Братство“ е към края си. Нека всички неплатили внесат абонамента си.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 79 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 79 - год. VI. Севлиево, 1 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Честита нова година! Бог (Т.
към текста >>

Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI.
Бог (Т. Ч.) Съобщения На Учителя (В. С. Н.) Питата на деда Благоя. Кой ще е бил ? (Радиум) Словото на Учителя. Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина.
към текста >>

На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си.
Н.) Питата на деда Благоя. Кой ще е бил ? (Радиум) Словото на Учителя. Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат.
към текста >>

ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари!
Кой ще е бил ? (Радиум) Словото на Учителя. Ролята на красотата и чистотата в живота (Из беседата, държана от Учителя на 26. XI. 1933 г.) Честита нова година! На тебе, драги читательо, който следиш редовно, години вече наред, хода на нашата мисъл, непрекъснато стремяща се к м братство, светлина и свобода; на тебе, който, в преки многото затруднения в живота си. ни подкрепяш, окуражаваш, даваш ни потик да вървим винаги напред; на тебе, за когото ний работим, за когото не преставаме да мислим и пишем; на тебе, най-близкия до сърцето ни, по случай новата 1934 година, ний искаме да ти пожелаем, да ти изкажем от дъното на душата си, от препълнянето на сърцето си, най хубавото, най-красивото, най-светлото в живота: Нека светлината на Божията любов те озари! Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава.
към текста >>

Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух.
Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава. Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим истински нова, съвършено нова! —Това зависи, до големя степен, от нас. — Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела.
към текста >>

— Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела.
Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен, частица от Великия Дух. Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим истински нова, съвършено нова! —Това зависи, до големя степен, от нас. — Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела. Нека я изпълним с нова радост, нови успехи, нови постижения. Новата година идва. И с нея още веднъж хлопа на вратите на нашето с знание истински и вечно новото — Единството, което е било, е, и ще пребъде. Единството, което ние с всички усилия трябва да постигнем и осъществим. Единството, което е разгадката на световните тайни, разрешението на всички световни проблеми и задачи, ключът към щастието и хармонията за всичко и всички.
към текста >>

тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека.
Честита Нова година! Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто. Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта.
към текста >>

Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта.
Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества.
към текста >>

човека, когато той му се отдаде напълно, тогава се извисява до най-големите, до най трайните, до истинските блага, до чистите радости ма живота.
Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества. Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека. Но когато това свето влечение обземе изцяло. човека, когато той му се отдаде напълно, тогава се извисява до най-големите, до най трайните, до истинските блага, до чистите радости ма живота. Отдаден изцяло на това влечение, за един миг човек изживява повече радости и блага, отколкото през цел век живот, обзет от други влечения. Това свято влечение е Бог в човека. Но Бог не е само това. Той е много, много повече. Той се шири и проявява напълно отвъд досега на нашата ограничена мисъл, отвъд възможностите на машите повърхностни разсъждения и понятия.
към текста >>

Отдаден изцяло на това влечение, за един миг човек изживява повече радости и блага, отколкото през цел век живот, обзет от други влечения.
Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества. Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека. Но когато това свето влечение обземе изцяло. човека, когато той му се отдаде напълно, тогава се извисява до най-големите, до най трайните, до истинските блага, до чистите радости ма живота. Отдаден изцяло на това влечение, за един миг човек изживява повече радости и блага, отколкото през цел век живот, обзет от други влечения. Това свято влечение е Бог в човека. Но Бог не е само това. Той е много, много повече. Той се шири и проявява напълно отвъд досега на нашата ограничена мисъл, отвъд възможностите на машите повърхностни разсъждения и понятия. Т. Ч.
към текста >>

От извор божествен във нас непреставаш Да вливаш надежда, живот, светлина.
503 екз. за 50 лева. На Учителя Кат колос гранитен, всред бури гръмовни. Ти горд се издигаш и неуязвим, Във теб се разбиват вериги вековни. Ний смело и бодро след тебе вървим. От извор божествен във нас непреставаш Да вливаш надежда, живот, светлина. За хората братя ти цял се раздаваш, Сеяч си на благи небесни слова. От мъдрост велика и химни любовни Над земната орис аз ехо дочух — О, туй е гласът ти, — във думите бунтовни, Той сочи ни пътят към вечния дух. Ти сила ни вдъхваш и вяра и знание, Свещени, крилати копнежи в душа, Нам свято е твойто неземно послание О, слънце духовно на нашите дни! В. С. Н. Питата на дяда Благоя Кой ще е бил ?
към текста >>

Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия.
Ной-подире се разбрали като братя. И като братя заживяха — и те и жените им и децата им. — Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват.
към текста >>

Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния.
Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.
към текста >>

Месечината играе важна роля в живота на земята.
Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш, каква е твоята разумност. Щом си нечист, разумността ти е слаба. В такъв случай ти си човек изложен на страдания и не можеш да очакваш никакво щастие в света. И във физически, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота. Месечината играе важна роля в живота на земята. Тя изтегля от земята всички отрови, които спъват проявата на живота. И ако не беше месечината, ужасно щеше да бъде положението на хората на земята. Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистота. В туй отношение, тя помага на Слънцето.
към текста >>

Тя изтегля от земята всички отрови, които спъват проявата на живота.
Щом си нечист, разумността ти е слаба. В такъв случай ти си човек изложен на страдания и не можеш да очакваш никакво щастие в света. И във физически, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота. Месечината играе важна роля в живота на земята. Тя изтегля от земята всички отрови, които спъват проявата на живота. И ако не беше месечината, ужасно щеше да бъде положението на хората на земята. Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистота. В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене.
към текста >>

Месечината влияе върху развоя на живота на земята.
И ако не беше месечината, ужасно щеше да бъде положението на хората на земята. Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистота. В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене. Месечината влияе върху развоя на живота на земята. Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни. В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно. Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът.
към текста >>

Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си.
Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни. В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно. Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си. Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора.
към текста >>

Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни.
И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма.
към текста >>

С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече.
Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме.
към текста >>

Това е сега практичната страна на живота.
Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде.
към текста >>

Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как.
Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота.
към текста >>

Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства.
После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали.
към текста >>

Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има.
За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.
към текста >>

Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде.
Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът.
към текста >>

Тя е като сол за живота.
Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов.
към текста >>

Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали.
Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си.
към текста >>

А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.
Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него.
към текста >>

Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си.
Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им.
към текста >>

Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си.
Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюбени чисти и красиви. Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепенен въпрос. Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота. Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си. Месечината и Слънцето упражняват грамадно влияние върху живота на земята. Месечината регулира слънчевата светлина и топлина, а Слънцето ни дава живот. Ако я нямаше Месечината, светлината, която приемаме от Слънцето нямаше да може да се използва и вследствие на това нашият организъм щеше да бъде построен по друг начин. Сега благодарение на Месечината, е по-хармонично устроен. Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата.
към текста >>

Месечината и Слънцето упражняват грамадно влияние върху живота на земята.
Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепенен въпрос. Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота. Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си. Месечината и Слънцето упражняват грамадно влияние върху живота на земята. Месечината регулира слънчевата светлина и топлина, а Слънцето ни дава живот. Ако я нямаше Месечината, светлината, която приемаме от Слънцето нямаше да може да се използва и вследствие на това нашият организъм щеше да бъде построен по друг начин. Сега благодарение на Месечината, е по-хармонично устроен. Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви.
към текста >>

Месечината регулира слънчевата светлина и топлина, а Слънцето ни дава живот.
Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота. Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си. Месечината и Слънцето упражняват грамадно влияние върху живота на земята. Месечината регулира слънчевата светлина и топлина, а Слънцето ни дава живот. Ако я нямаше Месечината, светлината, която приемаме от Слънцето нямаше да може да се използва и вследствие на това нашият организъм щеше да бъде построен по друг начин. Сега благодарение на Месечината, е по-хармонично устроен. Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях.
към текста >>

Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот.
Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира.
към текста >>

Кожата, това е регулатор на живота.
Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука.
към текста >>

огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука.
Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
към текста >>

Сега туй е външната страна на живота.
Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота. Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето.
към текста >>

Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях.
Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота. Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето. Трябва да изучавате тези две условия. Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека.
към текста >>

Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях.
Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота. Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето. Трябва да изучавате тези две условия. Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи.
към текста >>

Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота.
Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота. Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето. Трябва да изучавате тези две условия. Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето.
към текста >>

А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот.
Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота. Мислете една година върху чистотата и красотата и няма да сгрешите.
към текста >>

Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота.
Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота. Мислете една година върху чистотата и красотата и няма да сгрешите. Наблюдавайте често Слънцето и Месечината, когато имате разположение и ще добиете много нещо.
към текста >>

Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота.
Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота. Мислете една година върху чистотата и красотата и няма да сгрешите. Наблюдавайте често Слънцето и Месечината, когато имате разположение и ще добиете много нещо. Има известно съотношение между красотата и чистотата, между среброто и златото, и Месечината и Слънцето.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 97 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 97 - год. VI. Севлиево, 1 август, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ново училище (С. Калименов) Видимият и невидимият светове (Макс Хайндел) Словото на Учителя.
към текста >>

„Братство“ (Редакцията) Новият морал (Фулвио Росети) Конгреса на есперантистистите в Оряхово (F.) Отзиви НОВО УЧИЛИЩЕ Новото време, новите нужди на живота, новият мироглед — изискват и ново училище.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ново училище (С. Калименов) Видимият и невидимият светове (Макс Хайндел) Словото на Учителя. Трите фази в развитието на човека (По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.) За в. „Братство“ (Редакцията) Новият морал (Фулвио Росети) Конгреса на есперантистистите в Оряхово (F.) Отзиви НОВО УЧИЛИЩЕ Новото време, новите нужди на живота, новият мироглед — изискват и ново училище. Досегашното училище, взето в неговата цялост — от първото отделение на основното училище, до последния курс на университета — има следните три големи недостатъци: Първо, то е училище само за образование, но не и за възпитание. То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е. моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост.
към текста >>

Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си.
Досегашното училище, взето в неговата цялост — от първото отделение на основното училище, до последния курс на университета — има следните три големи недостатъци: Първо, то е училище само за образование, но не и за възпитание. То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е. моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост. Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище?
към текста >>

То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота.
То дава само външни знания, голяма част от които са съвършено безполезни в дадения случай и се явяват като излишен баласт, с който се претоварва съзнанието на ученика. Тия знания засягат и задоволяват само интелекта на ученика, като напълно изоставят другите две страни на човешката природа: сърцето и волята, т. е. моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост. Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище? Кому е нужно това интелектуално насилие, което поглъща силите на ученика и го прави неспособен да прояви творческа дейност?
към текста >>

Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището.
моралния облик на човека и неговия характер. Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост. Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище? Кому е нужно това интелектуално насилие, което поглъща силите на ученика и го прави неспособен да прояви творческа дейност? Трето, днешното училище, материала, преподаван в него, и начина, по който той се преподава, с комбинирани и нагодени така, че да изкарват матерна листи. Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма.
към текста >>

Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“.
Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват. Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение.
към текста >>

Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота.
Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение. И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот. Но какво трябва да бъде новото училище? Нужна е коренна промяна, нужен е мощен реформаторски замах, нужно е истинско творчество за създаване на новото училище, а не да обръщаме очи на запад или изток, на север или юг — с желание да намерим нещо, което да копираме, както е било до сега. Първата коренна реформа, която ще трансформира из основа, ще направи неузнаваемо днешното едностранчиво училище, това е да се направи училището институт и за възпитание, а не само такъв за образование.
към текста >>

И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот.
А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение. И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот. Но какво трябва да бъде новото училище? Нужна е коренна промяна, нужен е мощен реформаторски замах, нужно е истинско творчество за създаване на новото училище, а не да обръщаме очи на запад или изток, на север или юг — с желание да намерим нещо, което да копираме, както е било до сега. Първата коренна реформа, която ще трансформира из основа, ще направи неузнаваемо днешното едностранчиво училище, това е да се направи училището институт и за възпитание, а не само такъв за образование. Що е образованието? То е само повърхностно лустро, сбор от знания, които нямат никакво решително влияние върху самата същина на човека.
към текста >>

Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот.
Но какво може да се направи в това направление? Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове.
към текста >>

Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението.
Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда.
към текста >>

Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота.
Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати.
към текста >>

Животът и училището трябва да бъдат едно.
Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението. Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви.
към текста >>

Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати.
Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
към текста >>

Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници.
Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма.
към текста >>

А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще.
той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове.
към текста >>

Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека.
Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият.
към текста >>

е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя.
Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване.
към текста >>

Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята!
Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване. Предметите той може да чувства: те изглеждат реални, но светлината и цветовете са вън от неговия кръгозор.
към текста >>

Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот.
че мнозина не могат да видят висшите светове, доказва, че никой не може да ги види. Ако слепецът придобие своето зрение, той ще почне да вижда светлина и цветове. И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях. И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове.
към текста >>

които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща.
И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания.
към текста >>

Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и.
Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове.
към текста >>

Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна.
Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи. А при това сигурно, че от техните двадесет рапорта, нито два ще си схождат всецяло. Но има пък много неща еднакви, за до не се считат че са съвършено различни.
към текста >>

Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта!
които можем да научим от физическия свят, и ако има невидими светове, защо да не чакаме докато отидем в тях, та тогава да ги изследваме? — „Доста е за деня неговото зло! “ Какво голямо ограничение! Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още да заминем за нея, ний ще се възползваме от нея? Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия. Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения.
към текста >>

Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите.
За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя. Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия. Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален. Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат.
към текста >>

Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота.
Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия. Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален. Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества.
към текста >>

Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля.
към текста >>

Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот.
Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло.
към текста >>

Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля.
Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло. Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето. Може някой да цитира, че сърцето е покварено; но поквареното сърце не подразбира, че сърцето е грешно.
към текста >>

Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни.
Тъй разбирам въпроса. И когато една жена е извратена от един мъж, разбирам, че нейната воля е такава. Как ще я изврати един мъж, ако има воля? Тя желае, иска да има нещо и затова се извращава. Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка.
към текста >>

А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг.
Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка.
към текста >>

Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота.
за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка. И в самия човек мъжът и жената се налагат един на друг и постоянно има караници вътре в човешката глава. Какво трябва да прави човек при това положение?
към текста >>

Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо.
Философията на този въпрос седи в следното: не отказвай нищо на твоето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвай никаква мисъл на твоя ум, но мисъл, която до пущаш в ума си, да хване място. И всяка една постъпка, която човек направи, трябва да бъде на място. Това е необходимо за самия човек, който работи. Под глупави хора, разбираме хората, които не са се завзели да изучат природата. Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо. Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм. В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка.
към текста >>

За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм.
И всяка една постъпка, която човек направи, трябва да бъде на място. Това е необходимо за самия човек, който работи. Под глупави хора, разбираме хората, които не са се завзели да изучат природата. Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо. Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм. В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи.
към текста >>

В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма.
Това е необходимо за самия човек, който работи. Под глупави хора, разбираме хората, които не са се завзели да изучат природата. Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо. Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм. В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем.
към текста >>

Дяволът - това са лошите условия в живота.
Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават.
към текста >>

И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му.
отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба. И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му. Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света? Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество?
към текста >>

Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието.
Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света? Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество? Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света. Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат.
към текста >>

Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност.
Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света? Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество? Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света. Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали.
към текста >>

И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота.
Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си. За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така.
към текста >>

И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото.
В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото; но понеже човечеството още не е готово да използва условията, които има, и няма достатъчно вяра, чрез която да възприема необходимите сили, за да може да работи. За пример, сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра. Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите права и интереси. Това е тяхно разбиране и с него е живяло човечеството от хиляди години.
към текста >>

И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие.
Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него.
към текста >>

Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота.
Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл.
към текста >>

Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот.
Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества.
към текста >>

Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота.
И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората.
към текста >>

Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл.
Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те.
към текста >>

В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества.
Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици.
към текста >>

Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях.
Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години.
към текста >>

И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
към текста >>

Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години.
Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас.
към текста >>

Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол?
към текста >>

Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши.
Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа. Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане.
към текста >>

Всяко животно ще стане формата, от която е създадено.
Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще. Ако върви по Божествения ред на нещата, ще постигне всички възможности, определени от формата, която има, и никакви пречки не са в състояние да го спънат. Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък. А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали.
към текста >>

А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали.
Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще. Ако върви по Божествения ред на нещата, ще постигне всички възможности, определени от формата, която има, и никакви пречки не са в състояние да го спънат. Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък. А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали. Сега хората искат обща свобода. Обща свобода съществува в света, не че ние ще я извоюваме. Всеки човек трябва да извоюва своята свобода. Най-първо човек трябва да стане умен, за да се ползва от условията, които са дадени в света. Хората не могат да станат нещо повече от възможностите, които са вложени на земята.
към текста >>

Животът на земята е обусловен от Слънцето.
Най-първо човек трябва да стане умен, за да се ползва от условията, които са дадени в света. Хората не могат да станат нещо повече от възможностите, които са вложени на земята. Туй, което земята постигне и хората ще го постигнат. Туй, което земята не може да постигне и хората не могат да го постигнат. Хората не познават възможностите на земята и въобще не познават земята, на която живеят. Животът на земята е обусловен от Слънцето. В Слънцето, според астрономическите изчисления, сега настава една усилена деятелност, която се отразява върху земята, която минава в една нова фаза, в една нова епоха. И вследствие на тази усилена слънчева деятелност, на земята ще станат ред катастрофи и войни, и много хора ще се избият. А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство.
към текста >>

Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот.
Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин.
към текста >>

А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание.
Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх.
към текста >>

Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора.
Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар.
към текста >>

„Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни.
„Братство” — защо не излиза, — и да не би да е спрял. В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян. Не, в. „Братство” не е спрян! Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В. „Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни. Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника. С него вестника влиза в лятната си ваканция, а следния първи брой от новата седма годишнина на в-ка, ще излезе през месец септември т. г. Занапред в-к „Братство“ се удвоява по формат, т. е. ще излиза редовно всяка седмица в 4 страници, вместо в 2 стр., както е било до сега. Ний вярваме, че това ще ни даде възможност да разнообразим и да подобрим списването на в-ка, защото в него ще могат да вземат участие повече сътрудници.
към текста >>

Във връзка с това, ний каним всички наши приятели и съчувственици, които се чувстват способни, да ни сътрудничат в списването на вестника, със статии — оригинални и преводни, със съобщения за тия прояви и събития от местния живот и от общ характер, които заслужават да бъдат отбелязани и т. н.
Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника. С него вестника влиза в лятната си ваканция, а следния първи брой от новата седма годишнина на в-ка, ще излезе през месец септември т. г. Занапред в-к „Братство“ се удвоява по формат, т. е. ще излиза редовно всяка седмица в 4 страници, вместо в 2 стр., както е било до сега. Ний вярваме, че това ще ни даде възможност да разнообразим и да подобрим списването на в-ка, защото в него ще могат да вземат участие повече сътрудници. Във връзка с това, ний каним всички наши приятели и съчувственици, които се чувстват способни, да ни сътрудничат в списването на вестника, със статии — оригинални и преводни, със съобщения за тия прояви и събития от местния живот и от общ характер, които заслужават да бъдат отбелязани и т. н. Каним същевременно всички наши читатели, без изключение, да ни изкажат своето мнение за в-ка: какво харесват и какво не харесват, кои с неговите недостатъци и, какво би трябвало да се направи за неговото всестранно подобрение. При удвояване формата на в-ка, цената му се увеличава само с 20 лв., т. е. за напред годишният абонамент на в. „Братство“ ще бъде 60 лева. Същевременно, ний си запазваме традицията да даваме всяка година по едно безплатно приложение за абонатите.
към текста >>

Редакцията Новият морал Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с удоволствие да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът.
приложение ще бъде книгата „Що е окултизъм“. която е вече излязла от печат и ще се разпрати още в началото на новата годишнина. Накрай, настоятелно молим всички наши абонати, които още не с платили абонамента си за изтеклата година, да го платят без отлагане. „Братство“ ще върви напред, но той трябва да бъде сериозно подкрепен. Идната година ще трябва да бъдат направени много по-големи усилия, отколкото до сега, за неговото широко разпространение. Редакцията Новият морал Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с удоволствие да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът. Много справедливо забелязва Учителя Петър Дънов, днешният морал е моралът на Каина, ако и да е обкичен в тържествени фрази, които и самият Каин, в своята искрена вулгарност, би презрял. С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената. Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес.
към текста >>

Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот.
Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи.
към текста >>

Знае се, че при плодовия и зеленчуков режим човек подготвя почва за чисти мисли, благородни постъпки и подвиг към високите идеали, на където го зове истинския живот и каквато именно неговата задача като час на цялото.
Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова. Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества. С каквото се храни човек, това е и той. Както мисли, така и действа. Знае се, че при плодовия и зеленчуков режим човек подготвя почва за чисти мисли, благородни постъпки и подвиг към високите идеали, на където го зове истинския живот и каквато именно неговата задача като час на цялото. Същия д-р твърди, че растителната храна е по мъчно смилаема и за нея са необходими силни храносмилателни органи, каквито рядко се срещат в човека, а знаем от опитност и наблюдение, че от разстройство в стомаха, от язва, апандисит и др. стомашни болести страдат предимно месоядците. Той препоръчва смесена храна — цялата сегашна култура е нещо смесено, неопределено. Служи на светлината и на тъмнината. От там идват и всичките тия страдания и кризи.
към текста >>

Крайно време е и твърде необходимо е човек вече напълно да изхвърли от употребление животинската храна и да потърси това.
Служи на светлината и на тъмнината. От там идват и всичките тия страдания и кризи. И надали човек ши намери изходен път докато не се определи и застане там, където природата го е поставила. Организма на човека се нуждае от чиста плодова и растителна храна, а съвсем не от смесена. Човек се нуждае от светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки, за да може да намери своето място в природата като неин син и да работи съобразно нейните закони. Крайно време е и твърде необходимо е човек вече напълно да изхвърли от употребление животинската храна и да потърси това. което природата щедро му предлага. ИЗЛЪЗЕ ОТ ПЕЧАТ ЩО Е ОКУЛТИЗЪМ от С. Калименов книга предназначена за безплатно приложение на в. „Братство“ за през седмата му година. Тя е предназначена за падане първоначални, общи познания по окултизма и смятаме, че ще бъде много подходяща за начинаещи.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 104 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 104 - год. VII. Севлиево, 14 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Път към обнова (Л. Лулчев) Науката за храненето (В. Пашов) Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел - продължение от брой 103) Словото на Учителя.
към текста >>

Пашов) Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел - продължение от брой 103) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 104 - год. VII. Севлиево, 14 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Път към обнова (Л. Лулчев) Науката за храненето (В. Пашов) Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел - продължение от брой 103) Словото на Учителя. Разумните отношения (Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Малките величини (Д-р К. Вайс) Изповед (Житен Клас) Хиромантия. Възвишения или хълмове на ръката. Глиган и нива (Д. Б) Книжнина Път към обнова Всяко явление трябва да се проучи строго научно, обективно.
към текста >>

толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им.
Те казват „Това е илюзия“ или „Това са заблуждения“. Но тези думи още нищо не доказват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината — да не разруши кумирите им“. Учителя Великите хора рядко имат щастието да бъдат разбрани от съвременниците си. Колкото по грандиозна е идеята, която изнасят; колкото по велики са принципите и законите, които откриват. толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им. Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата. Така беше с Колумб, с Галилей, с Хус .... хора на които днес имената се почитат, делата на които се сметат за начало на епохи! А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината? Кой го разпъна? Тъкмо ония, които най-добре трябваше да го познават; ония, които всеки ден уж заставаха пред лицето на Бога, кадяха му тамян и принасяха жертви.
към текста >>

А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината?
Учителя Великите хора рядко имат щастието да бъдат разбрани от съвременниците си. Колкото по грандиозна е идеята, която изнасят; колкото по велики са принципите и законите, които откриват. толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им. Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата. Така беше с Колумб, с Галилей, с Хус .... хора на които днес имената се почитат, делата на които се сметат за начало на епохи! А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината? Кой го разпъна? Тъкмо ония, които най-добре трябваше да го познават; ония, които всеки ден уж заставаха пред лицето на Бога, кадяха му тамян и принасяха жертви. а не познаха синът Му и Го пратиха на Голгота... Така е било някога, така е и сега. Близо от 30 години вече в България работи Учителя Петър Дънов. Хиляди хора изучават неговото учение, което направи преврат в душите им.
към текста >>

За купуване добри дървета се отнасят към разсадници, за добри породисти животни — също.
В същото това време един български професор, който не е прочел нито една страница от това учение, не си е сторил труд да понадникне поне там, където от толкова години се прилагат елементарните му истини, като в някоя лаборатория, — запитан от един дошъл в София виден чужденец за Бялото Братство, отговорил накъсо — „оставете тия извеяни“ ... Некога книжниците и свещениците нарекоха Христа луд (Йоан гл. 13, ст. 20.) Сегашните професори са по любезни — те наричат последователите Христови, които искат да приложат социалната и научната същина на учението Му (а не само да поменуват и носят името му)... извеяни ... А трябваше да видят отпосле впечатлението на тия чужденци, за да разберат колко много се излагат с подобни на нищо не обосновани „мнения“. Днес се говори, жадува се за обнова. Тепърва се търсят методи и налучкват пътища. За купуване добри дървета се отнасят към разсадници, за добри породисти животни — също. А за хората? Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си. Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано.
към текста >>

Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си.
20.) Сегашните професори са по любезни — те наричат последователите Христови, които искат да приложат социалната и научната същина на учението Му (а не само да поменуват и носят името му)... извеяни ... А трябваше да видят отпосле впечатлението на тия чужденци, за да разберат колко много се излагат с подобни на нищо не обосновани „мнения“. Днес се говори, жадува се за обнова. Тепърва се търсят методи и налучкват пътища. За купуване добри дървета се отнасят към разсадници, за добри породисти животни — също. А за хората? Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си. Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано. Ония, които се съмняват, може да си направят опитно поле. Нека изберат деца и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,.. Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания.
към текста >>

В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот.
Тепърва се търсят методи и налучкват пътища. За купуване добри дървета се отнасят към разсадници, за добри породисти животни — също. А за хората? Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си. Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано. Ония, които се съмняват, може да си направят опитно поле. Нека изберат деца и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,.. Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания. То повдига завесата на природните , тайни скрити от векове, и дава път на Духа, който ще остави епоха в културата на човечеството със светлината която хвърля, с мощта която носи, със свободата която дава на тия, които са разбрали, че великата любов ражда живота, мъдростта го води, а истината — крепи във вечния му път. Л. Лулчев Науката за храненето Третият път, по който човек добива жизнената енергия, е дишането.
към текста >>

То повдига завесата на природните , тайни скрити от векове, и дава път на Духа, който ще остави епоха в културата на човечеството със светлината която хвърля, с мощта която носи, със свободата която дава на тия, които са разбрали, че великата любов ражда живота, мъдростта го води, а истината — крепи във вечния му път. Л.
Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано. Ония, които се съмняват, може да си направят опитно поле. Нека изберат деца и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,.. Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания. То повдига завесата на природните , тайни скрити от векове, и дава път на Духа, който ще остави епоха в културата на човечеството със светлината която хвърля, с мощта която носи, със свободата която дава на тия, които са разбрали, че великата любов ражда живота, мъдростта го води, а истината — крепи във вечния му път. Л. Лулчев Науката за храненето Третият път, по който човек добива жизнената енергия, е дишането. Затова човек трябва да се учи да диша дълбоко и то безусловно чист въздух. Чистия и свеж въздух е пълен с жизнена сила, затова Учителя препоръчва екскурзиите по планините, които имат в най-голямо изобилие чистия въздух; и същевременно, като се изкачва по планините човек е заставен да диша дълбоко, с което поема повече въздух и става по-пълно пречистване на кръвта. Дишането трябва да става през носа, а не през устата, за да се предпази от праха и да не се простудява гърлото. Дишането е цяла наука, която в окултните школи практикуват и като метод за развитието на психичните сили.
към текста >>

И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя.
Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава. Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината. Човек трябва да се пече на слънцето, защото слънцето е най-мощния източник на тази енергия: и слънчевата светлина е полезна не само като храна за физическото тяло, но и като храна за неговото умствено и духовно-тяло. Съвременните хора започнаха вече да ценят слънчевата светлина и почнаха да правят слънчеви бани. Когато човек се излага на действието на слънчевата светлина, той непосредствено храни организма си с прана, запасява се с много енергии и сили, и се предпазва от всички болести. Слънчевите бани са полезни до обед, а след обед са даже вредни.
към текста >>

Този прилив е най-силен и животворен!
Когато човек се излага на действието на слънчевата светлина, той непосредствено храни организма си с прана, запасява се с много енергии и сили, и се предпазва от всички болести. Слънчевите бани са полезни до обед, а след обед са даже вредни. Ето какво казва Учителя по този толкова важен въпрос: „Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода“ от 12 часа среднощ до 12 часа на обед има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът. който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силния отлив е при залез.“ „Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по права линия имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната а от 9—12 часа — за уякване на стомаха. А след обед, изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати.“ И през различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво.
към текста >>

Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията.
А въпроса за запазването на жизнената енергия е въпрос за запазване на пътищата по които тя минава. Във физическото тяло тя се разнася чрез кръвоносните съдове и симпатичната и главно мозъчна системи. Затова необходимо е тези системи да бъдат в изправност. Човек трябва да живее така, че да не ги разрушава. Гореописания начин на хранене е до голяма степен и път за запазването на жизнените енергии. Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията. Затова човек не трябва да живее за удоволствие, от какъвто и род да са. Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В.
към текста >>

В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В.
Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията. Затова човек не трябва да живее за удоволствие, от какъвто и род да са. Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
към текста >>

Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята.
Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2.
към текста >>

Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея.
Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове.
към текста >>

Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение.
към текста >>

Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област.
Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят. В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята.
към текста >>

От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора.
Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят. В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко.
към текста >>

И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция.
В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
към текста >>

Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие.
И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста.
към текста >>

Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко.
От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
към текста >>

Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
към текста >>

Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище.
Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план.
към текста >>

Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален.
Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата.
към текста >>

Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата.
Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си.
към текста >>

Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено.
Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят.
към текста >>

За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение.
(следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават.
към текста >>

Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя.
Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши.
към текста >>

Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили.
И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка.
към текста >>

В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята.
По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг.
към текста >>

Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е.
Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
към текста >>

липса на знания за пътищата, законите и методите в живота.
С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър.
към текста >>

Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят.
И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила.
към текста >>

Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи.
Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила. Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи. Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи. Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят. С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние.
към текста >>

Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той.
Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят. С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света. Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той. Външният обществен живот съставя идеал за него. И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен. Никой в света не е свободен.
към текста >>

Външният обществен живот съставя идеал за него.
С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света. Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той. Външният обществен живот съставя идеал за него. И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен. Никой в света не е свободен. И при това всички проповядват за свободата.
към текста >>

Това са трите опорни точки в живота на човека.
Няма по-хубаво нещо от свободата. Какво нещо е свободата? - Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината. Това са трите опорни точки в живота на човека. Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога.
към текста >>

Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли.
- Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината. Това са трите опорни точки в живота на човека. Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
към текста >>

Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек.
Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот.
към текста >>

Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно.
към текста >>

Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот.
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно. Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата.
към текста >>

Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот.
Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата. А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот. При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна. Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание. Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата.
към текста >>

За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна.
А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот. При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна. Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание. Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата. Докато не разберат нещата, са на особено мнение - но щом ги разберат, две мнения няма - веднага прилагат. И в тази практичност се състои техният успех.
към текста >>

Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи.
А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
към текста >>

Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот.
Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно.
към текста >>

Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят.
към текста >>

Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство.
Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят. Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея.
към текста >>

Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно.
към текста >>

А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота.
В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“.
към текста >>

Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога?
Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички.
към текста >>

Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота.
И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички. Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта. Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения.
към текста >>

Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта.
Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички. Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта. Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения. Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила. Д-р К.
към текста >>

Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила.
„Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички. Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта. Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения. Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила. Д-р К. В а й с Изповед Малката воденичка на дяда Тихола беше сгушена между големите стари върби и тополи. От незапомнени дни кречеталото ден и нощ пее монотонната си песен, но която, слята с шума на близкия бент, ставаше приятна, чудесна! Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката. Беше есен.
към текста >>

Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето.
АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество.
към текста >>

Тя е линията на живота.
Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст.
към текста >>

Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца).
е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията.
към текста >>

Чрез нея идва живота.
Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното. Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат. Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност. (следва) Глиган и нива Нивата беше посадена с картофи.
към текста >>

Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот.
Недоволен си и не знаеш защо. Душата ти е гладна, но не за просо, не за царевица, не за тикви, не за круши. А за друго, което не разбираш. Красотата не виждаш, величието на днешното време е скрито за тебе. Настоящето е за други, а ти ще си вървиш, да гониш онова, за което въздишаш. Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот. Който тези закони не разбира, като тебе, мой глиганчо, в скръб умира. * * * Ако миналото ублажаваш, ти, наистина, си стар човек, изживян е вече твоя век! Д. Б. Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж.
към текста >>

Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август.
Настоящето е за други, а ти ще си вървиш, да гониш онова, за което въздишаш. Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот. Който тези закони не разбира, като тебе, мой глиганчо, в скръб умира. * * * Ако миналото ублажаваш, ти, наистина, си стар човек, изживян е вече твоя век! Д. Б. Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
към текста >>

„Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов.
Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода.
Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 121 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 121 - год. VII. Севлиево, 10 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Не осъждай! (К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя.
към текста >>

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения.
към текста >>

Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги. С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето.
към текста >>

Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот.
Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги. С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ.
към текста >>

Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина.
Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита.
към текста >>

Нужно е да поднесем на живота цветята на опита.
Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание? Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката? Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата. „Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си? Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го.
към текста >>

„Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот.
Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го. Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого. „Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот. Може да се забележи как съзнанието постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте съзнанието за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината. „Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно. „Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления.
към текста >>

Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта.
„Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма.
към текста >>

“ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа.
Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас.
към текста >>

Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота.
„Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса.
към текста >>

за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество.
И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим.
към текста >>

Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С.
„Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е.
към текста >>

Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
към текста >>

Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта?
Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича. И вие можете да обичате целия свят в един момент. Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм. Същият закон се проявява и при страданията.
към текста >>

Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип.
Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм. Същият закон се проявява и при страданията. Ако едно същество страда, това страдание ще се разпредели на всички същества. Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип. Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие.
към текста >>

Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните.
Същият закон се проявява и при страданията. Ако едно същество страда, това страдание ще се разпредели на всички същества. Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип. Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
към текста >>

Престане ли да мисли, той вече се връща към животните.
Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип. Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
към текста >>

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява.
Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане. Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора.
към текста >>

Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота.
Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират.
към текста >>

След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности.
Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията.
към текста >>

Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот.
Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта.
към текста >>

Това е основата, върху която можем да градим нашия живот.
Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията.
към текста >>

Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая.
към текста >>

По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му.
Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му. От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса).
към текста >>

Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички.
Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото.
към текста >>

Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба. Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения.
към текста >>

Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите.
В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби).
към текста >>

Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика.
сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби). Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“.
към текста >>

В тъмнината растат цветята, житата, дърветата, животните.
— извика свещникът. — Бъди спокоен, мой приятелю! — отговори свещта. —Не е страшна създадената от Бога тъмнина на земята. Тя е за отмора от тежък труд, за почивка, за сън, за растеж и за тайни. В тъмнината растат цветята, житата, дърветата, животните. И бебенцата на тъмно растат, като спят. Който прави добрини, прави ги в тъмно, за да не вижда лявата ръка какво прави дясната. Божиите дела също в тъмно стават, тайно. — Ако е така. защо е тогава светлината?
към текста >>

Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята.
И заспаха. * * * Светлина и тъмнина — Два закона—две крила За напредък и възход На духа от всеки род. Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Човек със своята деятелност допринася нещо към общата деятелност. Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават.
към текста >>

Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята.
* * * Светлина и тъмнина — Два закона—две крила За напредък и възход На духа от всеки род. Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Човек със своята деятелност допринася нещо към общата деятелност. Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия.
към текста >>

които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие.
Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие. Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота. Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен.
към текста >>

Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество.
Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие. Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота. Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще.
към текста >>

Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота.
За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие. Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота. Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече учените хора намират връзки между всички явления, толкова повече тяхната задача се улеснява.
към текста >>

Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат.
както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие. Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота. Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече учените хора намират връзки между всички явления, толкова повече тяхната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина.
към текста >>

Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен.
които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие. Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота. Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече учените хора намират връзки между всички явления, толкова повече тяхната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 124 - год. VII.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 124 - год. VII. Севлиево, 8 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Единство (С. Калименов) Възкресение (Auroro) Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя.
към текста >>

Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние.
Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество.
към текста >>

И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не! Никога!
към текста >>

Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо.
Смешни и жалки са усилията и твърденията ни, насочени към това! Защото когато се стремим да разделим Цялото, ние отделяме само себе си от него. То ще си остане винаги цяло, винаги единно и всеобгръщаше. Има само едно Велико Всемирно Бяло Братство по цялата земя и в цялата вселена. Но има много Учители и Школи, както в миналото, така и днес, което се обуславя от разликата в степента на съзнание и от общия характер и насока на различните хора и народи. Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо. Ето защо, на нас, обикновените хора, ученици или кандидати за ученици в различните школи на това единно Братство, ни се налага да бъдем крайно скромни и въздържани в съжденията си за различните школи и различните Учители, защото нямаме нито право, нито пък възможност да преценим правилно значението на всяка и всеки от тях. Разумно е да си останем там, където сме поставени от Живата Природа — в тази школа, в която сме и която най-добре отговаря на нашите нужди и нашето развитие. Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални.
към текста >>

Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон.
Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални. Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината. Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ.
към текста >>

Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>

Но животът сам по себе си е драма.
Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>

Това са трите форми, в които животът се проявява.
Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не.
към текста >>

Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот.
Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме?
към текста >>

Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
към текста >>

Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот.
А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
към текста >>

Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее.
Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство.
към текста >>

Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен.
Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората.
към текста >>

Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен.
Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове.
към текста >>

Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра.
към текста >>

Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота.
Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас.
към текста >>

И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас.
към текста >>

Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си.
(следва) Трите Източника В безогледния мрак, що всецяло покриваше вселената, мълния прониза девственицата земя. Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея. * * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини. Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх. Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ... Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник. Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея. Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина. А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина.
към текста >>

Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви!
Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина. А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина. * * * Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше. Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви! ... Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо. Най-после, задъхана и обезпаметена, тя падна в подножието на планината, от което се спущаше кристална струя. Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ... Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон. Тогава светла мисъл, преминала, като лъч през нея, й вдъхна живителна сила, тя запълзя нагоре към високия връх да търси изворът на струята. Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника.
към текста >>

Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце.
която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра. * * * Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше. Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит. Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи. Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство. Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце. Тя дойде до тоя източник и промълви своето име Любов! Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях. Величествено и мило тя се приближи, приближи ги и позна своите исторични сестри. Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра! — Надежда!
към текста >>

— От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата.
Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра! — Надежда! — Любов! И техните сълзи на радост се сляха с тия не пронизаното сърце и обилно потекоха към руината, пустинята и хекатомбата. — В моите сълзи нека всеки се умие и ще се възвиси и укрепи неговият дух, говореше Вярата. — От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата. — В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения.
към текста >>

— В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта.
— Надежда! — Любов! И техните сълзи на радост се сляха с тия не пронизаното сърце и обилно потекоха към руината, пустинята и хекатомбата. — В моите сълзи нека всеки се умие и ще се възвиси и укрепи неговият дух, говореше Вярата. — От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата. — В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони.
към текста >>

Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони.
— В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга.
към текста >>

Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини.
И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят.
към текста >>

Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал.
Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува.
към текста >>

Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят.
Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика.
към текста >>

Всички области на живота трябва да се преустроят.
Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание.
към текста >>

Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др.
Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството.
към текста >>

Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания.
Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде!
към текста >>

Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието.
Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно.
към текста >>

Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати.
Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата!
към текста >>

Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите.
Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела.
към текста >>

В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността.
Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла.
към текста >>

Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота.
И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла. Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент.
към текста >>

Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
към текста >>

Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота.
И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
към текста >>

Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем.
към текста >>

Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни.
Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.
към текста >>

На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване.
При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N.
към текста >>

Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе.
Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети?
към текста >>

То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот.
Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти!
към текста >>

Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане.
Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти! Отдавна аз стоя така и чакам — За мен да спомниш — моята любов.
към текста >>

Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота?
Отдай ми ти сърцето си и нека За Мен да има място в твоя храм. О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
към текста >>

В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден?
О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>

Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?...
И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот.
към текста >>

* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот.
Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
към текста >>

Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път.
към текста >>

Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
към текста >>

Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот.
Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него.
към текста >>

Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот.
към текста >>

Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си!
към текста >>

Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот.
Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот.
към текста >>

Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот.
Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство.
към текста >>

с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея.
Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот.
към текста >>

И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот.
с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот?
към текста >>

Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните.
Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това?
към текста >>

К. В какво се състои духовния живот?
И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението.
към текста >>

— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си.
Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
към текста >>

За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения.
Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят.
към текста >>

Едно от основните свойства на живота е движението.
К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света.
към текста >>

Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него.
към текста >>

Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм.
Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него.
към текста >>

Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят.
За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите.
към текста >>

Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света.
Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея.
към текста >>

И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите.
Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела.
към текста >>

Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна.
Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване.
към текста >>

Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот.
Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение.
към текста >>

Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му.
А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите.
към текста >>

Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен.
Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила.
към текста >>

Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него.
Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска.
към текста >>

Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот.
Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди.
към текста >>

Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно.
Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност.
към текста >>

Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува.
Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото.
към текста >>

Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества.
Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения.
към текста >>

Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически.
Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията.
към текста >>

А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.
към текста >>

От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем.
А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци.
към текста >>

Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи.
Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци. Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става събиране на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне.
към текста >>

И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират.
Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости.
към текста >>

Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот.
Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите. Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот. Това е невъзможно. В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи.
към текста >>

Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив.
Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
към текста >>

Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
към текста >>

Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО III. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека — неговото слизане в материята и неговия възход. Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си.
към текста >>

Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо.
Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО III. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека — неговото слизане в материята и неговия възход. Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си. Или казано на друг език — изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо. Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си.
към текста >>

А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот.
Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта. Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство.
към текста >>

Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта. Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа, който не го намери.
към текста >>

Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение.
не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христа само когато Му служим. И Шри-Кришна казва на Аржуна: „Само с преданост се стига до мен.“ Без работа за великото дело, за което работи Христос, ние не можем да го познаем. А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земното развитие думата „човек“, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери пътя към Бога? След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството, да си изплати дълговете. Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>

Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог.
към текста >>

Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях.
И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр.
към текста >>

Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“.
Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа.
към текста >>

По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.
Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година.
към текста >>

(следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота.
Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах.
към текста >>

Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота.
От нас се изисква смелост настойчивост в идеите. Няма защо да ни стряска крясъка на нощната птица. Това е много естествен признак в нея. Тя другояче не може да се прояви. Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие. Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята?
към текста >>

Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята?
Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота.
към текста >>

Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ?
Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш.
към текста >>

Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света.
И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества.
към текста >>

Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно.
Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света.
към текста >>

Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота.
Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
към текста >>

Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт. Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек!
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 151 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 151 - год. VIII. Севлиево, 23 февруари, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Равносметка (N.) * * * (стих. от Д. Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя.
към текста >>

Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Равносметка (N.) * * * (стих. от Д. Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си.
към текста >>

Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни.
Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали.
към текста >>

Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела.
— Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си.
към текста >>

Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел.
Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив.
към текста >>

При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си.
Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив. Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път.
към текста >>

Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си.
към текста >>

Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот.
Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различа-ват по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си. не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот.
към текста >>

Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното.
не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления.
към текста >>

И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот.
Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки. Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват.
към текста >>

И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват.
Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки. Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват. Птичките прибират крилцата си и затаяват дъх по клоните на дърветата — в гнездата си. И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват. Тихият час … И в този тих час, Той, този който е напуснал света и неговата суетност, стои пред малката си хижа и в безмълвието на настъпващата нощ отправя поглед към небето. А там звездиците се палват една по една и трептят в сребърен блясък. В тоя тих час, очите на Посветения се разтварят и сърцето му почва да чува това, което обикновените хора не могат. И долита до него отначало тих шепот. — Господи, нали си Ти!
към текста >>

Не отнемай едничката ми радост и слънце в живота.
В тоя тих час, очите на Посветения се разтварят и сърцето му почва да чува това, което обикновените хора не могат. И долита до него отначало тих шепот. — Господи, нали си Ти! Чуй ме тогава. (шепота се усилва и той ясно чува) — Господи, нали Ти можеш, дай здраве на детенцето ми. Не отнемай едничката ми радост и слънце в живота. Имай милост, Господи. ... и молитвата се обръща в ридания. Отшелникът простира ръце към посоката, от гдето долита молитвата и с очи впити в небето, промълвя; — „Чута е молитвата ти, бедна майко! “ След няколко минути се чува някакъв стон: — „Ох, няма ли Бог? Празно ли е небето?
към текста >>

В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек.
И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно.
към текста >>

Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание.
Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани.
към текста >>

Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например?
към текста >>

Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите.
към текста >>

В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот.
към текста >>

Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи.
към текста >>

В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си.
Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа.
към текста >>

Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.
Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека?
към текста >>

които обуславят неговия живот.
В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи.
към текста >>

Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
Когато човек изгуби любовта си, целият свят потъмнява пред него и умът му потъмнява и той изгубва правилната насока на мисълта си. За да мисли правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота. Най-голямото разнообразие за човека е неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
към текста >>

За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота.
За да мисли правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота. Най-голямото разнообразие за човека е неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят.
към текста >>

То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен.
Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си.
към текста >>

Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат.
към текста >>

Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен.
По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
към текста >>

А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
към текста >>

И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа.
Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта.
към текста >>

За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа.
И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови.
към текста >>

И салата на вашия живот не седи в думите ви.
Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието.
към текста >>

трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.
Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му.
към текста >>

С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа.
1935 г. Пенко К. Пенков — Габрово В контакт с живата природа I. За да се запази човекът от атмосферните влияния, направил си е дрехи, построил си е къщи. Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа. Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се.
към текста >>

които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло.
Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа. Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина.
към текста >>

От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце.
Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно.
към текста >>

За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа.
Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво.
към текста >>

Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно.
От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало.
към текста >>

Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони.
Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век!
към текста >>

Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“.
Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество. Ако те не се съобразят с нея, тя ще ги помете, ще ги заличи от лицето си, тъй както слънцето изпарява миазмите и ги преработва и дава като чист благодатен дъжд. Ако вие влезете в едно хоро, което се върти в дясно, вие не можете да се въртите в играта в ляво. Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век! Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа?
към текста >>

Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот.
Ако влезете в един хор, който пее известна мелодия, вие не можете да я пеете своеобразно, както би ви скимнало. Така и природата пее живота по едни строги, неумолими и справедливи закони. Тя казва не всички свои разумни същества: „Ще пеете живота по гамата, на която аз го пея, както аз ви свиря“. Това е условието, за да живеете в моя дом, наречен Природа“. Историята на човечеството, на цивилизацията потвърждава правдивостта на тия думи. Ние знаем причините за загиването не само на отделни личности, но и на цели народи и цивилизации, отклонили се от естествения живот. Те, „некултурните“, неразумните пострадаха, загинаха и дадоха ясен пример за нас „културните“, „разумните“ човеци на XX век! Да си зададем въпроса — в контакт ли сме със светлината и чистия въздух на живата природа? Естествени ли са нашите взаимоотношения? Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи?
към текста >>

Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло.
Съработници ли сме на природата, или противници? Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим.
към текста >>

Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот.
Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа? Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения.
към текста >>

Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа.
Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа? Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения. Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа. Дайте й възможност, като майка да ви прегърне, по милва, погали, изкъпи, поцелува, та да се върнете отново на работата си, по вече опреснен, освежен. Идете там, в обятията на майката природа, но си отворете за нея душата, сърцето, умът, тялото да се почувствате като при майка. Допусни й съзнателно да те измие всецяло, открий й се напълно, та виж как ще се върнеш на работата си. Иди при нея с отворени очи, с отворена душа! За да се разберем, позволете ми да завърша с един пример.
към текста >>

Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.
Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене.
При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека.
към текста >>

Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота.
Нима това е моята съдба, — тъй млада, пълна с толкова сили и любов, да бъда така тъжна? Не, не, това не трябва да бъде. О! Моя любов, мили мой, не ме оставяй отново сама. Остани при мен и моята любов ще ти даде сила да изпълниш предназначението си.“ Аз скочих веднага от седалището, притискайки силно ръката й в моята. „Това е истина, извиках с висок глас. Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота. Признавам го. Твоята красота, която наистина ми принадлежи, беше заличена от моя дух. Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“ Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада. С една извънредна бързина те напуснаха масата и излязоха от залата. Останаха само двамата жреци.
към текста >>

Да бъдеш дете на града, да познаваш смисъла на живота!
„Забравихте ли, каза той, че ние трябваше да хвърлим само един поглед върху лудориите не града, с цел да узнаем от каква кал са направени хората? Вий знаете, че посветените жреци са длъжни да запазят своята чистота. А още повече вий, ясновидецът на храма! Дори аз, който съм само послушник, не се осмелявам да отстъпя на горещото желание за свобода, което изпълня душата ми. O! да бъдеш свободен! Да бъдеш дете на града, да познаваш смисъла на живота! Но аз не смея. Макар че аз съм нищо, но за мене вече не би имало място в храма, не би имало място в света. А какво тогава би станало с тебе, ясновидецът? Какво ще трябва да кажем на Агмед за тебе? “ Не отговорих нищо.
към текста >>

каза тя, и той не ще пита нищо повече.“ (следва) Паметник на Лъва Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва.
Какво ще трябва да кажем на Агмед за тебе? “ Не отговорих нищо. Но жената, която беше до мен, стана и се хвърли към него. Тя взе едно украшение от своята шия и го сложи в ръката му. „Дай му това. каза тя, и той не ще пита нищо повече.“ (следва) Паметник на Лъва Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва. Но тъкмо се открило събранието и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва. Стреснати и изплашени, всички пръхнали да бягат. — Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени.
към текста >>

Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени.
каза тя, и той не ще пита нищо повече.“ (следва) Паметник на Лъва Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва. Но тъкмо се открило събранието и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва. Стреснати и изплашени, всички пръхнали да бягат. — Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени. — Защо сте се събрали, какво пра-те тука? — запитал ги той. — Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте благоволение, — събрахме се да обмислим къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък! нищожна гадино! пресякъл я Лъвът и плеснал с опашката си по устата.
към текста >>

Животните на групи, на групи се разотишли.
Не мислете за мъртвите. Нито вие можете да им направите нещо, нито те вам тепърва. — Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за сестрите си, за ближните си. Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край. Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват.
към текста >>

В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват.
Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край. Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот.
Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 153 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 153 - год. VIII. Севлиево, 22 март, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към слънцето! (К.) Да бъде пролет (стихове – Радиозо) Прана или жизнена сила (N.) Словото на Учителя. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице„ - 12. I.
към текста >>

Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот.
1936 г.) Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro) Слънцепоклонението на практика (Ст.) Песен на Слънцето Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз) КЪМ СЛЪНЦЕТО! Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане, подмладяване на съвременното физически и душевно болно човечество. Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята. Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот. Вън от тялото, клетката умира. Вън от живота на Слънцето, ние нямаме никакъв живот. Лишени от неговата светлина и топлина, ние потъмняваме, изстиваме, изгниваме. А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното.
към текста >>

Вън от живота на Слънцето, ние нямаме никакъв живот.
Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята. Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот. Вън от тялото, клетката умира. Вън от живота на Слънцето, ние нямаме никакъв живот. Лишени от неговата светлина и топлина, ние потъмняваме, изстиваме, изгниваме. А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса!
към текста >>

Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот!
Лишени от неговата светлина и топлина, ние потъмняваме, изстиваме, изгниваме. А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.
към текста >>

Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас?
А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно!
към текста >>

Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта.
Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.
към текста >>

Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот.
Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили.
към текста >>

Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.
Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето!
към текста >>

Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.
Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов!
към текста >>

който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили.
Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов! Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К. ДА БЪДЕ ПРОЛЕТ На моята жена Нели Слънцето Аз победих мраза!
към текста >>

Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К.
Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов! Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К. ДА БЪДЕ ПРОЛЕТ На моята жена Нели Слънцето Аз победих мраза! Не чуваш ли, Жена, не чуваш ли, Земя, облята в светлина? Не чуваш ли, невесто, ти царкиньо спяща, заспала в ледния ковчег, на зима страшна? Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът!
към текста >>

В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали?
ДА БЪДЕ ПРОЛЕТ На моята жена Нели Слънцето Аз победих мраза! Не чуваш ли, Жена, не чуваш ли, Земя, облята в светлина? Не чуваш ли, невесто, ти царкиньо спяща, заспала в ледния ковчег, на зима страшна? Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх!
към текста >>

В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен.
Не чуваш ли, Жена, не чуваш ли, Земя, облята в светлина? Не чуваш ли, невесто, ти царкиньо спяща, заспала в ледния ковчег, на зима страшна? Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице.
към текста >>

Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … !
Не чуваш ли, невесто, ти царкиньо спяща, заспала в ледния ковчег, на зима страшна? Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя!
към текста >>

От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне!
Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето !
към текста >>

Да бъде днес любов, живот и свята воля!
А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее.
към текста >>

Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота.
Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви.
към текста >>

Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот.
Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви. Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт.
към текста >>

Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие.
Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот. Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви. Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват.
към текста >>

Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват.
Тя протича във всички форми и дава живот, сила и потик за растеж и развитие. Когато е намалена в известен организъм, той е в упадък и линее. А когато е увеличена, организма е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа. Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви. Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват. Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява.
към текста >>

Тя именно оживотворява материята.
Тогава той е годен проводник на възвишеното, което всяка душа се стреми да прояви. Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват. Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето.
към текста >>

Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност.
Щом жизнената сила напусне физическата форма, настъпва смърт. Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват. Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето. Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж.
към текста >>

Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява.
Значи, смъртта не е нищо друго освен състоянието на тялото, напуснато от силите, които го оживотворяват. Жизнената сила е една част само от човешкото проявление. Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето. Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж. Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце.
към текста >>

Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи.
Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж. Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце. И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека.
към текста >>

Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота.
И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца.
към текста >>

Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях.
Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава?
към текста >>

Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца.
Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека.
към текста >>

Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си.
А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека.
към текста >>

Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот.
Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре.
към текста >>

Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека.
Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно.
към текста >>

Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно.
Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека.
към текста >>

Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат.
И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си.
към текста >>

Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото.
Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна.
към текста >>

ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека.
Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата.
към текста >>

А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние.
И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли. В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл.
към текста >>

Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата.
ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си. А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли. В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл. Не тази обикновената мисъл, в която се по-раждат всички противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания, онази култура, в която ще може да се съгради бъдещия порядък. Какъв ще бъде бъдещия порядък, бъдещия строй в света? Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си.
към текста >>

В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл.
А където има спор, животът се намира в едно тягостно състояние. Следователно, когато говорим за човека, ние разбираме една нова обстановка на нещата. Човек все ще се храни и то за сега с една от тия три вида храни — или с месната, или с растителната, или с плодната храна. Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли. В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл. Не тази обикновената мисъл, в която се по-раждат всички противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания, онази култура, в която ще може да се съгради бъдещия порядък. Какъв ще бъде бъдещия порядък, бъдещия строй в света? Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. В този порядък и сега живея и синовете на една по-напреднала човешка раса. И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,.
към текста >>

Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си.
Но при тези три вида храни, той ще придобие три вида живот: — на тревопасните, на месоядните или на птиците, но за да бъде човек в истинския смисъл на думата. той трябва да мисли. В сегашната фаза на живота най-важен фактор в живота е човешката мисъл. Не тази обикновената мисъл, в която се по-раждат всички противоречия, но онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания, онази култура, в която ще може да се съгради бъдещия порядък. Какъв ще бъде бъдещия порядък, бъдещия строй в света? Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. В този порядък и сега живея и синовете на една по-напреднала човешка раса. И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,. защото мисълта е, която е основа на целия миров порядък, тя е основа и на разумния човешки порядък. Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство.
към текста >>

Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената.
И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,. защото мисълта е, която е основа на целия миров порядък, тя е основа и на разумния човешки порядък. Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата Вечност и Безконечност, цялото пространство е проникнато с ум, с мисъл. Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената. Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот.
към текста >>

Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните.
Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата Вечност и Безконечност, цялото пространство е проникнато с ум, с мисъл. Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената. Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум.
към текста >>

Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот.
Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената. Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум. До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота. Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света.
към текста >>

До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота.
Но вие ще кажете — ние имаме религия. Аз нямам нищо против това, но казвам, че онзи, който иска да бъде човек, да разбира природата и да се учи от нея, той трябва да има глава, с която да мисли. Онзи, който иска да живее като човек, трябва да мисли, защото мисълта е, която подържа човешкият живот. До като мислите, вие живеете като човеци; като престанете да мислите, вие преставате да живеете като хора, умирате. И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум. До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота. Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума.
към текста >>

Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота.
И силата на човека седи в неговата мисъл, в неговия ум. До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота. Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума. Целият външен свят който схващаме с нашите пет сетива е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум. Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли. Съвременните хора, които са почнали вече да мислят, си представят, че те са най-съвършените същества в света. Не е така.
към текста >>

Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума.
До като мисли, човек живее, до като мисли, човек е силен; само когато мисли човек прогресира и придобива благата на живота. Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума. Целият външен свят който схващаме с нашите пет сетива е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум. Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли. Съвременните хора, които са почнали вече да мислят, си представят, че те са най-съвършените същества в света. Не е така. Има ред йерархии, които са минали по пътя, по който човек сега върви и по пътя на мисълта са излезли от тази стадия на развитие и са преминали в по-висша фаза, станали са по-съвършени и живеят сега при един съвършен порядък.
към текста >>

Той е, който носи живот в себе си; той е умният човек, който сега се заражда, той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи света.
Не е така. Има ред йерархии, които са минали по пътя, по който човек сега върви и по пътя на мисълта са излезли от тази стадия на развитие и са преминали в по-висша фаза, станали са по-съвършени и живеят сега при един съвършен порядък. И в настоящото човечество се ражда вече новия човек на мисълта. Новият човек, който иде сега в света, той е синтез на всичко. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова хубавото и красивото, което и вие желаете, и към което се стремите. Той е, който носи живот в себе си; той е умният човек, който сега се заражда, той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи света. Човек, който иска да работи за оправянето на света, трябва да знае, как ще се оправи света. Всички хора имат стремеж да работят за оправянето на света. Но този стремеж за да се реализира, е потребно знание, а знанието е достояние само на онези, които мислят. Следователно, за да може човек да работи за оправянето на света, трябва да мисли. Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили.
към текста >>

Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили.
Той е, който носи живот в себе си; той е умният човек, който сега се заражда, той иде да покаже пътищата, по които може да се оправи света. Човек, който иска да работи за оправянето на света, трябва да знае, как ще се оправи света. Всички хора имат стремеж да работят за оправянето на света. Но този стремеж за да се реализира, е потребно знание, а знанието е достояние само на онези, които мислят. Следователно, за да може човек да работи за оправянето на света, трябва да мисли. Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека, че той трябва да завладее земята, и да тури ред и порядък. Но човешкия свят още не е устроен: той сега се пресъздава. И в процеса на това пресъздаване на човешкия свят стават страшни работи, които като не можете да си обясните, страдате, тревожите се. За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата.
към текста >>

И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение.
Човек, който иска да работи за оправянето на света, трябва да знае, как ще се оправи света. Всички хора имат стремеж да работят за оправянето на света. Но този стремеж за да се реализира, е потребно знание, а знанието е достояние само на онези, които мислят. Следователно, за да може човек да работи за оправянето на света, трябва да мисли. Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека, че той трябва да завладее земята, и да тури ред и порядък. Но човешкия свят още не е устроен: той сега се пресъздава. И в процеса на това пресъздаване на човешкия свят стават страшни работи, които като не можете да си обясните, страдате, тревожите се. За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата. Защото само това, което съществува в природата, то е реално.
към текста >>

За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата.
Всички животни са имали този стремеж, да разрешат противоречията в живота, но нищо не са разрешили. И сегашният човек, който е дошъл след животните, и той не може да даде това разрешение. Казано е за човека, че той трябва да завладее земята, и да тури ред и порядък. Но човешкия свят още не е устроен: той сега се пресъздава. И в процеса на това пресъздаване на човешкия свят стават страшни работи, които като не можете да си обясните, страдате, тревожите се. За да можем да разберем смисъла на всички явления в природата и в живота, ние трябва да мислим, трябва да изучаваме природата. Защото само това, което съществува в природата, то е реално. Ние нищо не можем да предадем на природата, нито да отнемем нещо от нея. Каквито възгледи и да имаме, те са до толкова верни, доколкото са съобразни с природата. Всички други неща, колкото и красиво да са описани, щом не отговарят на никаква реалност в природата, те са неверни. И човек нищо не е из-мислил и не може да измисли.
към текста >>

че един ден слънцето ще изгасне, и живота на земята ще се прекрати, ще се свърши и с човешката разумност.
За онези, които считат природата че е мъртва и неразумна, които мислят че природата не мисли, ще се види чудно, невероятно и ненаучно до се твърди, че природата мисли. Ние няма да спорим. но онзи, който поучава природата и процесите и явленията в нея, ще се убеди, че цялата природа е проникната от разумността, от ума. Онези, които са свикнали да гледат повърхностно на нещата, който вадят своите заключения само по повърхностни външни наблюдения, неминуемо дохождат до погрешни и едностранчиви изводи; и те дохождат до възгледа, че няма разумност в природата, че само човек е разумен. И по логически път доказват. че един ден слънцето ще изгасне, и живота на земята ще се прекрати, ще се свърши и с човешката разумност. Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си. Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта.
към текста >>

Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот.
Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва. И нищо не е в състояние да измени тази любов. Където съществува тази любов, там всичко расте и човек с такава любов е подобен на горящо слънце.
към текста >>

След това ще чуете един глас, който ще ви призове в живота на новата култура, ще ви донесе подаръците.
Дето има караници, там не е Христос. Там дето има култура, братство, там е Христос. Дето няма култура, дето няма братство, няма го Христос. При първото си идване, Христос дойде на земята като малко дете, но сега когато дойде на земята, цялата земя ще проиграе и ще се разтърси. Всичко в света ще се разтърси, и мозъците на хората ще се разтърсят, и хората ще почнат де мислят. След това ще чуете един глас, който ще ви призове в живота на новата култура, ще ви донесе подаръците. които небето ви е изпратило и ще каже: Елате сега всички, които сте готови — все ще ви се падне нещо. Че сте готови, това се вижда от факта, че сте мислили, че сте вярвали в това. С второто си идване Христос ще застави всички хора да мислят и да обичат. Защото когато човек мисли, и когато обича и го обичат, той е по-силен от смъртта. И Христос не умря, защото мислеше и защото имаше един ученик, който Го обичаше, както никой не Го е обичал.
към текста >>

А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека.
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост.
към текста >>

Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека.
Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества.
към текста >>

На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава.
Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл.
към текста >>

А онова, което е дело на животинското в човека.
Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение.
към текста >>

Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл.
Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл. Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас.
към текста >>

Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота.
Когато те мислят, и ти ще мислиш с тях. Така само ще вървите по техния път. Това е великото в света. По какво се отличават великите хора в света? Те се отличават по това, че са работили и работят за човечеството. Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота. Онзи, който мисли, той не уповава на външните неща, но уповава на онова, което Бог е вложил в душата му. Той мисли само за онова, което е вложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля и каквото мисли, става. Да мислите да заемете някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл. Най-първо мислете да бъдете човек, и като човек да мислите, да работите, де постигнете нещо. Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и светия, и богат и пр.
към текста >>

Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура.
Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и светия, и богат и пр. А за да почне да мисли, човек трябва да бъде в съгласие с Целокупната Разумност, с всички разумни-същества, и да мисли като тях. Когато човек, като се научи да мисли, дойде в унисон с тия същества, за него те всички ще бъдат братя, с които ще се слива, и всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура. Културата седи в това, което е истински реално, а то е мисълта. Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята.
към текста >>

Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот.
Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура. Културата седи в това, което е истински реално, а то е мисълта. Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех.
към текста >>

Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви.
Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност. Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех. Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света.
към текста >>

Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех.
Ако речете да придобиете най-малката частица от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот. Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех. Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света. Всичко в света е създадено все от умните хора, от хората, които мислят.
към текста >>

Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено.
Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех. Зз да има успех в живота си, човек трябва да прояви, да приложи онова, което е вложено в него, което е вродено. Тогава той ще почне да реализира това, което мисли. От това гледище, целия свят е една възпитателна школа, но само за онзи, който разбира, за умния. Само умните хора могат да оправят света. Всичко в света е създадено все от умните хора, от хората, които мислят. Следователно, ако и вие вървите по техния път, бъдещето е ваше.
към текста >>

Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих.
Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси.
към текста >>

Поздрав праща им гората, пей, шуми за тях реката, Иде с тях красив живот, тръпне цял небесен свод.
Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси. — О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във небесни висини, че е пълен с добрини. Дете Виждам как дъхът Му трепка и през твойта бяла дрешка; но кажи сестрица, брат имаш ли на тоя свят? кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч. Поздрав праща им гората, пей, шуми за тях реката, Иде с тях красив живот, тръпне цял небесен свод. Дете Я тогава, мило цвете, да се хванем за ръцете и отидем още днес да ги срещнем в ближний лес. Auroro Слънцепоклонението на практика Считаха го отначало за луд. — Ама наистина ли посреща слънцето? — Посреща го! Веднъж го посрещнал с магаре.
към текста >>

Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар.
Те го забравиха. Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота!
към текста >>

Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен.
към текста >>

Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота!
А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха.
към текста >>

Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето!
Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата.
към текста >>

Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота!
Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха. Химнът се носеше от всеки кораб в завладяващи звуци и аз можах да видя дори в тъмнината какво ставаше — народът падна на колене, но всички мълчаха; те слушаха и благоговееха докато гласовете на жреците се издигаха към небесата. Когато песента спря, настана едно непрекъсвано от нищо мълчание в продължение на няколко минути. Народът оставаше неподвижен, на колене, мълчалив.
към текста >>

Твоя живот ще стена мой.
Аз съм ти платила предварително, за да не можеш да се колебаеш. Но не се страхувай никак. Ти ще бъдеш възнаграден още, повторно. Дай ми ръцете си. Сложи устните си на челото ми и не се страхувай никак, не мърдай никак, не викай никак, каквато и слабост или треперене да изпиташ. Твоя живот ще стена мой. Аз ще го изтегля от тебе; но аз пак ще ти го възвърна, нали той е толкова скъп? Не се страхувай.“ Подчиних се без да се колебая, обаче с един невъобразим страх. Не можех да се противопоставя на нейната воля. Чувствах, че съм неин роб. Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха.
към текста >>

После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние.
Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня. А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога. За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв? “ (следва)
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 154 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 154 - год. VIII. Севлиево, 29 март, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Какво направление? (N.) Пролет. При изгрев слънце (стих.
към текста >>

Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде.
Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони. Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“ Учителя Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове.
към текста >>

То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим.
Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“ Учителя Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа.
към текста >>

Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот.
След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас.
към текста >>

И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост.
Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката.
към текста >>

Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините.
Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята. И сладостна нега облива душата. Бранд Основна мярка Искам да обърна внимание на един прост факт. Колкото и да е гладен човек, да умира дори от глад, той никога няма да посегне да откъсне парче месо от своето тяло, за да утоли глада си.
към текста >>

Животните — и те не правят това.
На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята. И сладостна нега облива душата. Бранд Основна мярка Искам да обърна внимание на един прост факт. Колкото и да е гладен човек, да умира дори от глад, той никога няма да посегне да откъсне парче месо от своето тяло, за да утоли глада си. Животните — и те не правят това. Никое същество изобщо не го прави. Има едно първично, божествено чувство у всяко живо същество. което не му позволява да яде само себе си. Това божествено чувство, което хората и животните са достигнали да познават едва като инстинкт за самосъхрана е една абсолютна мярка. И тази мярка не се отнася само лично до всяко същество, а има отношение към всичко живо.
към текста >>

Това божествено чувство, което хората и животните са достигнали да познават едва като инстинкт за самосъхрана е една абсолютна мярка.
Колкото и да е гладен човек, да умира дори от глад, той никога няма да посегне да откъсне парче месо от своето тяло, за да утоли глада си. Животните — и те не правят това. Никое същество изобщо не го прави. Има едно първично, божествено чувство у всяко живо същество. което не му позволява да яде само себе си. Това божествено чувство, което хората и животните са достигнали да познават едва като инстинкт за самосъхрана е една абсолютна мярка. И тази мярка не се отнася само лично до всяко същество, а има отношение към всичко живо. Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма: „Да любиш ближния си като себе си“. Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов.
към текста >>

е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана.
И тази мярка не се отнася само лично до всяко същество, а има отношение към всичко живо. Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма: „Да любиш ближния си като себе си“. Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана. Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот. Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта. И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г. „Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства.
към текста >>

Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот.
Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма: „Да любиш ближния си като себе си“. Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана. Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот. Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта. И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г. „Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства. И все пак .
към текста >>

Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта.
Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана. Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот. Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта. И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г. „Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства. И все пак . . .
към текста >>

И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г.
Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност. И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана. Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот. Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта. И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г. „Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства. И все пак . . . намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни.
към текста >>

Войната, като средство за запазване своето, е изчезнала в семейния, обществения и националния живот —защо да не бъде изхвърлена и от интернационалния?
„Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства. И все пак . . . намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни. Войната, като средство за запазване своето, е изчезнала в семейния, обществения и националния живот —защо да не бъде изхвърлена и от интернационалния? Не е ли по-разумно да се смирят всички пред едни закони, задължителни за всички? Най после срамно е ние, европейски народи, които се кичим с името на Христа, носител на общочовешката Любов, да се бием като зверове, още повече, че Той изрично подчерта „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда“. И тъй, няма избор. Дошло е време или с Христа, с Любов та, да бъдем Божии чеда или против Него . . .
към текста >>

Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае.
Любомир Лулчев Словото на Учителя Пробуждане на съзнанието Днес ще говоря върху пробуждането на съзнанието. Това пробуждане си има методи и пътища. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието.
към текста >>

стои реалността, която осмисля живота.
Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката.
към текста >>

В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек.
Това което съвременните музиканти свирят, е предисловие за музиката. Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява мъртвите. Музиката е нещо силно, мощно, творческо; и съвременното поколение без музика не може да се възпита. Култура и възпитание без музика не могат да се създадат. И наблюдавайки историята, виждаме, че от много хиляди години почти всички усилия на човечеството са останали без резултат. В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек. Тогава хората са имали една велика наука, която им е разкривала великите закони на Природата и методите как да си служат с тях. Но по една или друга причина, човечеството изгубва тази висока култура, изгубва тази музика и попада в една област на големи противоречия, с които не може да се справи, и в които се омотава като в омагьосан кръг. Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път. Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън.
към текста >>

И ако съвременните хора биха били музикални а този смисъл, в който аз говоря, те биха надделели хилядите препятствия и мъчнотии, които сега имат в живота си.
И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество. Но любовта за да се прояви, затова е необходима среда. Среда за любовта, това е човешкият ум; среда за ума е човешкото съзнание, а среда за съзнанието е музиката. Те са неща органически свързани. В музиката име всички сили за преодоляване на препятствията, които сега съществуват. И ако съвременните хора биха били музикални а този смисъл, в който аз говоря, те биха надделели хилядите препятствия и мъчнотии, които сега имат в живота си. Музиката борави с къси вълни, които проникват навсякъде. А когато някой стане песимист, той борави с дългите вълни. За да се освободи от песимизма,той трябва да оперира с късите вълни на музиката. Умът на песимистите е заоблачен от излишни мисли и впечатления, та трябва едно проветряване, за да се освободи от тази замъгленост. Защото, мисълта, това е един сбор.
към текста >>

Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно.
да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата. Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе управлението на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър. Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред. Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието.
към текста >>

Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота.
Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло.
към текста >>

С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота.
За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее. Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен.
към текста >>

Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени.
Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат.
към текста >>

Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят.
И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат. Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи?
към текста >>

—За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята.
Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат. Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи? —За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята. Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия. Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия. И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат.
към текста >>

Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия.
На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат. Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи? —За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята. Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия. Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия. И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете.
към текста >>

Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат.
—За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята. Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия. Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия. И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота.
към текста >>

Животът ви е наложен.
Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия. И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред.
към текста >>

А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота.
Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение.
към текста >>

Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред.
Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава.
към текста >>

И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил.
Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир.
към текста >>

Музиката тогава ще бъде основа на живота.
Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл.
към текста >>

Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот.
у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие.
към текста >>

И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света.
който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват.
към текста >>

Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена.
към текста >>

Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота.
Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота.
към текста >>

Температурата ни най-малко не препятства на живота.
И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета.
към текста >>

Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота.
в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате.
към текста >>

Топлината е една среда, която зависи от живота.
Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл.
към текста >>

Животът произвежда топлината, а не топлината живота.
Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка.
към текста >>

Живота е господар на топлината.
Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни.
към текста >>

Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна.
И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни. Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна. Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса. който като минава през тялото, чисти, пречиства човека и човек става гениален. Ако тази топлина мине през вас, ще бъдете първокласни гении и лицето ви ще светне.
към текста >>

Живот без музика руши; живот с музика не руши.
Един стаеното нещо, което не разрушава то е музиката. Любовта без музика разрушава — това са страстите. Любовта с музика никога не руши. Мисълта без музика руши. Мисълта с музика никога не руши, морал без музика руши; морал с музика не руши. Живот без музика руши; живот с музика не руши. Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете. И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане.
към текста >>

Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане.
Живот без музика руши; живот с музика не руши. Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете. И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални. Из неделната беседа „ Всичко, което чух" - 19. I. 1936 г.
към текста >>

като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания.
Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“.
към текста >>

в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение.
Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота.
към текста >>

С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи.
към текста >>

Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота.
в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие.
към текста >>

Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен.
Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних?
към текста >>

Как животворно ми действат твоите сълзи!
Джалма вижда духът на бялата магия, който стене в предсмъртна агония, като го моли за капка вода. Въпреки всичките си усилия Джалма не може да намери такава. Тогава той заплаква над него, и сълзите на Джалма се явяват онзи благотворен балсам, който излекува раната и възкресява умиращия дух на доброто. Духът на бялата магия:. Как добре се чувствам. Как животворно ми действат твоите сълзи! . . . Аз съм вече здрав. Аз възкръснах. След малко се явява Майа, измъчена и изморена, в изпокъсани дрехи. Майя. Аз избягах от страшния Мирза и преминах пустинята.
към текста >>

Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение.
Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в.
към текста >>

Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота?
Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в. Братство. С. К.
към текста >>

Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо.
Аз познавах моите служители и бях извънредно зачуден, като видях, че почти всички в тази тълпа бяха готови да ни служат. Това бе една армия, която ми бе подчинена; тя бе готова да се подчинява не по дълг, а по чувство. Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа.
към текста >>

Тя ми даде живота!
С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи? Не бях ли я чувал да се пее от народите, които вече отдавна бяха изчезнали и са вече забравени? Не ще ли го чувам да се пее пак от народите, за които местата, гдето ще обитават, не са още създадени? Това бе моята песен! Тя ми даде живота! Прошепната в тишината от едно сърце, това бе вика на ненаситната страст, скритата лудост в са шествате. Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия. Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието. Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора.
към текста >>

Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност.
повелители на желанието! А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих. Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса.
към текста >>

Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб.
имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих. Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса. Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 160 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 160 - год. VIII. Севлиево, 17 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В един и същ свят живеем (Любомир) За Любовта (П. Петрова) За мира и братството (Дим. Станев) Корен и корона.
към текста >>

Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде.
към текста >>

„Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек.
от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми.
към текста >>

Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му .
Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка.
към текста >>

В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари.
Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво.
към текста >>

Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота.
В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия.
към текста >>

Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка.
Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни.
към текста >>

И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота.
. . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни. По кой и ще тръгнем?
към текста >>

А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост.
Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее.
към текста >>

И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас.
30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение!
към текста >>

Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее.
А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина.
към текста >>

* Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот.
Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои? Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове. * И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим! * Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина?
към текста >>

Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре.
Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина. Което и да приемем, най-малката температура на слънцето е около 6 хиляди градуса. И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат. женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса?
към текста >>

Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята.
И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат. женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират.
към текста >>

Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот.
женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора.
към текста >>

Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса.
пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи.
към текста >>

Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните.
Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл.
към текста >>

Ако и човек мисли тека, той мисли като животните.
Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните.
към текста >>

щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл.
Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни.
към текста >>

Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните.
Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци.
към текста >>

Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни.
Извадете тези певци от кошера и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират психологията на пчелите. Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива.
към текста >>

Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни.
Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред.
към текста >>

И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата.
Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии.
към текста >>

Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива.
Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо.
към текста >>

Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството.
Сегашният порядък ви е наложен не по-ваша воля. Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате. Също така и на училище не отивате доброволно, пращат ви, и вие ставате ученик. И като учите 16 години, вие завършвате курса на земните училища и получавате диплом, че сте учен, че имате знания — но не е въпрос само да придобиете знание, но трябва и да се ползвате от това знание. Трябва да разбирате това знание. Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството. От дългата опитност на човечеството, ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка, но не знаят как. Христос като дойде, той каза така: ако не се родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е.
към текста >>

Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот.
И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените.
към текста >>

Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота.
Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш.
към текста >>

Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае.
подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта.
към текста >>

Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират.
То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените.
към текста >>

Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага.
А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава.
към текста >>

И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота.
Ние наричаме светия онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася. Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше да дойда по-рано. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте че е така; ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото.
към текста >>

За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав.
Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне. Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория. Учените хора са много положителни.
към текста >>

Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота.
Ако имате благородни мисли и чувства към баща си, към майко си, към брата си, към сестрата си, и към всички хора въобще — те са твои ближни. В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра. Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си.
към текста >>

Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници.
Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва.
към текста >>

Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен.
При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото.
към текста >>

Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота.
Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък.
към текста >>

Следователно, смисълът на живота седи в това.
Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална.
към текста >>

Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота.
човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството.
към текста >>

Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот.
Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие.
към текста >>

Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си.
Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта.
към текста >>

Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество.
Това е Божественото, това е здравословното състояние на човешката душа. 1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане.
към текста >>

Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност.
1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения.
към текста >>

И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично. И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения. Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото. На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско. Това не са обикновени сбирки или конференции, в които стават полемики, дълги и отегчителни разисквания, приемане на членове, на устави, на избори за настоятелства. Но това е общение на сродни души, това е цял празник.
към текста >>

В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В.
Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст. Загора и бях държавен чиновник — акцизен агент. По едно време, види се, съм направил някому нещо, та ме уволниха. По него време на власт бяха радославистите и аз се запътих за София, да си уредя работата и да мога да бъде възвърнат пак на служба. Като тичах в София от капия на капия, научих се, че в с.
към текста >>

— Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето.
Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му.
към текста >>

— Парите не дават живот дядо.
Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат.
към текста >>

И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение.
Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал.
към текста >>

захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му.
— Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал.
към текста >>

Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот.
Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък.
към текста >>

Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце.
— Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце.
към текста >>

На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето.
Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана.
към текста >>

Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
към текста >>

Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка.
Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха.
към текста >>

Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка.
До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички. — Мамо, мамо, чу се слабият глас на Минка. — Боже!!!
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах.
към текста >>

Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах. Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея.
към текста >>

Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила.
Минах тичешком по дългата алея без да зная дали с моите нозе вървя, но чувствах, че не трябва да се спирам. Голямата решетка на вратите бе заключена; но към нея се тъй плътно натискаше голяма тълпа хора, че аз се чувствах като че ли съм всред тях. Всички бяха в очакване на голямата церемония — величественото увенчаваме на празника, което трябваше до стане тази нощ тук, пред портите на храма. Повдигнах очи и видях Царствената майка изправена близо до мене. Те държеше в ръката си запален факел и аз разбрах, че нейната светлина бе образувала звездата, която ме бе довела тук. Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата.
към текста >>

Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата.
Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен.
към текста >>

Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините.
Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен.
към текста >>

Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията.
Гимнастика и танец. Игра и възпитание. Слънце и чист въздух. Мъдрост, истина, любов . . . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот.
към текста >>

Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи.
. . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека.
към текста >>

Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот.
Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят.
към текста >>

Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.
Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те?
към текста >>

Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа.
Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
към текста >>

бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието.
към текста >>

Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот.
Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К.
към текста >>

Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо.
Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли.
към текста >>

Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>

Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието.
Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто! То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
към текста >>

За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, кои-се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е. която разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. От начало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени.
Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби.
Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот.
Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното.
към текста >>

Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

Някой казва: „Животът е празна работа“.
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
към текста >>

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>

Смисълът на живота седи в любовта.
И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любов та. ще има между хората взаимопомощ.
към текста >>

И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин.
Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любов та. ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.
към текста >>

Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина.
към текста >>

И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
към текста >>

И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>

Как новият живот подмладява.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна.
към текста >>

От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята.
Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст.
към текста >>

Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух.
Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“ Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята.
към текста >>

Този прилив е най-силен и животворен!
Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия**) отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 чеса на пладне до 12 часа среднощ — отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
към текста >>

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре.
На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 чеса полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата е по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
към текста >>

Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване.
към текста >>

Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа.
към текста >>

Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!
към текста >>

Това е то Божественото, великото в живота, т. е.
Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце.
към текста >>

Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта.
Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателния полюс е чувствителността, чувствата, а положителният — мисълта.
към текста >>

Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение.
Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
към текста >>

Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество.
Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята.
към текста >>

**) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота.
Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива.
към текста >>

СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието.
към текста >>

Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево.
Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
към текста >>

Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето.
към текста >>

За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл.
На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му.
към текста >>

Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие.
Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не.
към текста >>

N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце?
Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите.
към текста >>

И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота.
Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите. Те не се питат: Какво може една пчела да направи.
към текста >>

Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея.
Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите. Те не се питат: Какво може една пчела да направи. Те правят, което могат: Трудят се усилено цял ден, цяло лято и его получават мед.
към текста >>

Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение.
Те правят, което могат: Трудят се усилено цял ден, цяло лято и его получават мед. Това, което едната, отделната пчела, не може. всички заедно могат. Не е ли също и в човешкото общество ? Ако един не може да помогне на всички, то поне всеки може да помогне на един, като се труди и старае. Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота.
към текста >>

За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота.
Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия.
към текста >>

За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот.
Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
към текста >>

Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота.
към текста >>

Новото навлиза в живота.
Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме.
към текста >>

То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота.
Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме. Делото е почнато, но сега ние трябва да продължим. Нека всеки знае подобаващото му място и заработи за общото благо, а не само за своето лично благо. Усилията ни имат смисъл, ней много тогава, когато са колективни, за да оделотворим идеалите си. Да станат настояще.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 163 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 163 - год. VIII. Севлиево, 14 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават благоденствие Словото на Учителя. В зората на новата епоха (8. III. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 162 и край - Мейбъл Колинз) През вековете (продължение от брой 162 - Любомир) Мейбъл Колинз (29) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 162 и край) Глава X.
към текста >>

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават благоденствие Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 163 - год. VIII. Севлиево, 14 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават благоденствие Словото на Учителя. В зората на новата епоха (8. III. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 162 и край - Мейбъл Колинз) През вековете (продължение от брой 162 - Любомир) Мейбъл Колинз (29) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 162 и край) Глава X. До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло. Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима.
към текста >>

Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота.
След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало. Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях. В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания.
към текста >>

В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме.
Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях. В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания. Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота.
към текста >>

Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота.
В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания. Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини! „Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“.
към текста >>

Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини!
Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини! „Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат.
към текста >>

„Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“.
Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини! „Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото.
към текста >>

„Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов.
Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини! „Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та.
към текста >>

това са три главни стимули о живота на човека.
Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини! „Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството.
към текста >>

Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та.
„Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си.
към текста >>

Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството.
това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение.
към текста >>

Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората.
Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си.
към текста >>

Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното.
Любовта е мощна сила, която дава потик на човека да се учи и работи. С нея той може много нещо да направи, без нея той нищо не може да направи. Ако има нещо, с което човек да се похвали, това е Любовта. Затуй защото тя прави слабия — силен; невежия — учен; болния здрав. Тя е причинителя на човешкия напредък. Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена.
към текста >>

Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена.
Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N.
към текста >>

Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто.
И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него.
към текста >>

Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото.
Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки.
към текста >>

Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N.
Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер.
към текста >>

Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг.
Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти. Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина.
към текста >>

Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти.
СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти. Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина. Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се събужда неговото съзнание. Той започва да се замисля за това, че не е бил в контакт със своята съвест и благодарение на това се е отдалечил от истината. Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа.
към текста >>

И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот.
Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина. Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се събужда неговото съзнание. Той започва да се замисля за това, че не е бил в контакт със своята съвест и благодарение на това се е отдалечил от истината. Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа. И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот. Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст. Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното.
към текста >>

Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот.
Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия. Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред.
към текста >>

Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>

из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.
Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък. из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
към текста >>

Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене.
При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък. из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
към текста >>

Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот.
. . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък. из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса.
към текста >>

Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия.
към текста >>

Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия.
към текста >>

Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му.
Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия. Цяло преустройство на земята е имало. Учените ни казват, че е станало пречупване и разместване на земните пластове, вследствие на което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили. Ако сега биха станали такива пертурбации, нищо не би останало от съвременната култура.
към текста >>

Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух.
които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората. Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно.
към текста >>

Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.
Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората. Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота.
към текста >>

Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения.
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно.
към текста >>

Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо!
Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите.
към текста >>

за да се ползват от благата на живота.
Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите. И можете да четете морални книги и да не знаете как да живеете морален живот. Съвременните хора имат един морал. от който и сами са недоволни.
към текста >>

И можете да четете морални книги и да не знаете как да живеете морален живот.
ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите. И можете да четете морални книги и да не знаете как да живеете морален живот. Съвременните хора имат един морал. от който и сами са недоволни. Те са доволни когато морала се прилага към другите, но са недоволни когато засегне и самите тях. Това не е никакъв морал. И когато някой пристъпи моралните кодекси, наказват го.
към текста >>

И онзи, който проучи законите на природата и ги спазва, тя ще му даде най-добрия живот.
който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха. Сега като говоря така, аз разглеждам въпросите от гледището на природата, а не от гледището на хората. Какви са в същност плодовете на природата ние не знаем, но имаме данни, които ни показват, че в нея има един грандиозен план. Тя казва така: „Който претърпи до край. той ще има най-големи постижения. И онзи, който проучи законите на природата и ги спазва, тя ще му даде най-добрия живот. Така казва природата. Дали вие ще го приемете или не, — но тя така е писала. И няма нещо, което тя да е казала и да го не е изпълнила, понеже в нея има всичките възможности. И в една книга пише тъй „Ако вие сте верни към мен, и аз ще бъда вярна към вас. Ако вие сте неверни към мен, и аз ще бъда невярна към вас.
към текста >>

Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим.
Трудът, това е човешко понятие. Земята, която се движи, може ли да каже, аз ще се спра. Може ли да каже, че няма да се движи? Не, тя се движи без да се спира. Така и ние, искаме ме искаме, ще се движим, ще прогресираме. Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим. И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха. При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън.
към текста >>

И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота.
Може ли да каже, че няма да се движи? Не, тя се движи без да се спира. Така и ние, искаме ме искаме, ще се движим, ще прогресираме. Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим. И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха. При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава.
към текста >>

Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота.
И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха. При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство.
към текста >>

Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота.
Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата.
към текста >>

Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща?
че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща. Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща. Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат. Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества. Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива. Това нищо не би опра-вдава.
към текста >>

Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните.
Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща. Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща. Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат. Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества. Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива. Това нищо не би опра-вдава. За да се избавим от страданията, трябва да дадем ход на божественото в себе си, да престанем да причиняваме страдания на другите. Божественото разбиране вие ще го намерите в себе си.
към текста >>

Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има.
Колкото и да сте гладни, вие няма да си позволите да отрежете месо от себе си, за да се нахраните. Но ако има друг около вас, вие можете да го изядете. Човек има отвращение да яде своето месо. Както е готов да умре гладен, когато е сам, така да е готов да умре гладен и когато е с другите. Това е Божествено. Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината.
към текста >>

И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота.
Това е Божествено. Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните.
към текста >>

Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира.
Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“ Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят!
към текста >>

Закона го нарушиха животните.
И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки.
към текста >>

Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята.
И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света.
към текста >>

Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши.
И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб. Най-голям враг е човек сам не себе си. Че е враг човек на себе си, показва факта, че като падне в отчаяние, взема че се самоубива; ако не може да постигне своите желания, взема ножа и се самоубива. Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство.
към текста >>

за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство.
Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите!
към текста >>

Но животинското церово е вътре в него.
И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието.
към текста >>

Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх.
Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора.
към текста >>

В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите!
за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор. Не да търсите светлина да купувате от вън, но да търсите онази светлина, която постоянно иде от вътре. Изобилие трябва да има.
към текста >>

Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот.
Това е единственото правилно разрешение на въпроса. Всички други разрешения, които от хиляди години еж практикувани, не са дали задоволителни резултати, и винаги е имало едно неправилно разпределение на благата. А новата култура която иде, има за задача да направи благата по възможност да бъдат за всички. Така трябва да мислите всички, защото това. което сега мислим, това което е сега нашия умствен свят, ще бъде утрешната физическа действителност. Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот. Ако сега вложим в умовете си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота. Защото мисълта е, която създава условията. След това ще дойдат чувствата да ги преработят; след това ще дойдат постъпките, и най-после ще дойде израза — ще се даде обективен израз на тази мисъл. Това е един дълъг процес. Подобрението на света от нашето гледище няма да стане тъй лесно, както някои мислят.
към текста >>

Ако сега вложим в умовете си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота.
Всички други разрешения, които от хиляди години еж практикувани, не са дали задоволителни резултати, и винаги е имало едно неправилно разпределение на благата. А новата култура която иде, има за задача да направи благата по възможност да бъдат за всички. Така трябва да мислите всички, защото това. което сега мислим, това което е сега нашия умствен свят, ще бъде утрешната физическа действителност. Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот. Ако сега вложим в умовете си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота. Защото мисълта е, която създава условията. След това ще дойдат чувствата да ги преработят; след това ще дойдат постъпките, и най-после ще дойде израза — ще се даде обективен израз на тази мисъл. Това е един дълъг процес. Подобрението на света от нашето гледище няма да стане тъй лесно, както някои мислят. Ние и да искаме де задържим този порядък в света, той ще се измени.
към текста >>

Това е философията на живота.
които вършат престъпления са страхливци. Човек върши престъпления само от страх. Само слабия човек върши престъпления. Силния човек престъпления не върши. И слабия не трябва да желае да стане силен, но трябва да желае да стане умен, а силния трябва да желае да стане добър. Това е философията на живота. Когато силният стане добър, и когато слабият стане умен, те могат да работят заедно. Силния добър няма да има желание да насилва; и слабия умен и той, като разбира закона, няма да има желание да лъже. Сега, в зората на новата епоха, на слабия препоръчам отличен ум, а на силния препоръчвам велики добродетели. Това е сега новото разбиране на живота. Ще кажете, че човек трябва да обича народа си.
към текста >>

Това е сега новото разбиране на живота.
И слабия не трябва да желае да стане силен, но трябва да желае да стане умен, а силния трябва да желае да стане добър. Това е философията на живота. Когато силният стане добър, и когато слабият стане умен, те могат да работят заедно. Силния добър няма да има желание да насилва; и слабия умен и той, като разбира закона, няма да има желание да лъже. Сега, в зората на новата епоха, на слабия препоръчам отличен ум, а на силния препоръчвам велики добродетели. Това е сега новото разбиране на живота. Ще кажете, че човек трябва да обича народа си. Това е така. По за да обича и да има каквито да е отношения, човек преди всичко трябва да мисли. Ако изключим ума от човека, няма да има по-слабо същество от него на земята. Човек не е така силен и устойчив, както се мисли.
към текста >>

Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си .
Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше. Видя го жрец, но загина от погрешката си. Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна момичето на тоя, който го беше приел . . . И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . . Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца? — чух аз гласът на момичето, което гледах още без да виждам. Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си.
към текста >>

Но помислям за освобождението на душите, което ги чака, за бъдещето, което Божествени съзнания, ръководещи човешкия живот, са приготвили — и скланяме глава, в тиха вътрешна молитва. (следва)
Сърдит ли е? Незная. Може би нещо са му писали родителите ми. Ще полудея просто . . . — Нищо няма, казвам й аз и я гледам с двойна мъка, нейната която чувствах, и моята, която се зараждаше, защото не мога да намеря думи как да й кажа това нещастно бъдеще, което иде. Но помислям за освобождението на душите, което ги чака, за бъдещето, което Божествени съзнания, ръководещи човешкия живот, са приготвили — и скланяме глава, в тиха вътрешна молитва. (следва)
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 164 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 164 - год. VIII. Севлиево, 28 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новото – Любомир Лулчев Актуални въпроси Раждането на новия човек – Влад Пашов Словото на Учителя. Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г.
към текста >>

Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г.
Севлиево, 28 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новото – Любомир Лулчев Актуални въпроси Раждането на новия човек – Влад Пашов Словото на Учителя. Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.
към текста >>

Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява.
Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново.
към текста >>

Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.
Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
към текста >>

Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.
Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода.
към текста >>

Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.
към текста >>

Те се насаждат с всекидневен личен живот, пример, образец крепящ се с грижи на лица, които познават законите на природата, а се регулират понякога със закони.
Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея. Законите имат престиж, когато регулират съществуващи сили и положения. Те могат да под-готвят условия за появяване на потребното, но те не могат да създадат онова, което го няма. Това много често се забравя и се опитват да творят морални ценности със закони. Те се насаждат с всекидневен личен живот, пример, образец крепящ се с грижи на лица, които познават законите на природата, а се регулират понякога със закони. Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения, под каквато и да е форма, не е ново — това винаги да се има предвид. Предлога, че се прави за общо добро е напразен. Умния човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава.
към текста >>

Морал със закони не се насажда, (както и Америка не стана суха от запретителния режим) — а с живи образци на нов живот.
Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения, под каквато и да е форма, не е ново — това винаги да се има предвид. Предлога, че се прави за общо добро е напразен. Умния човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава. Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това. Морал със закони не се насажда, (както и Америка не стана суха от запретителния режим) — а с живи образци на нов живот. Л.Лулчев Актуални въпроси Накъде отиваме ? Накъде отиваме ний. като индивиди? Накъде отиваме като народ? Къде отива цялото човечество ?
към текста >>

Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота?
Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие? Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота. А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат. На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове.
към текста >>

Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота.
Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие? Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота. А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат. На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове. Престъпно е да мислим противното. Престъпно е да считаме братята си за свои врагове!
към текста >>

Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен. Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички. Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите. „Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде.
към текста >>

Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични.
* В. Пашов Раждането на новия човек Навсякъде днес се говори за новото и за новия човек. но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието. Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
към текста >>

Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса.
но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието. Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността.
към текста >>

Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
към текста >>

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>

Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание.
Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
към текста >>

Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная.
към текста >>

Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
към текста >>

Животното не може така да мисли.
При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби.
към текста >>

Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
към текста >>

Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност.
към текста >>

Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
към текста >>

Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
към текста >>

Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>

живеене живота и порядъка на вселената.
Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание.
към текста >>

С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
към текста >>

Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие.
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване.
към текста >>

Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване.
Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно.
към текста >>

Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота.
Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

Ето как описва той тази епохална случка от своя живот.
Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление.
към текста >>

В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот.
Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение.
към текста >>

Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване.
Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото.
към текста >>

И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека.
Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове.
към текста >>

За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света.
Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра.
към текста >>

Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност.
А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища.
към текста >>

При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят.
В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни.
към текста >>

В сравнение с миналото, живота се е много изменил.
Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни. Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества.
към текста >>

Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни.
При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни. Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества. Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята.
към текста >>

И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти.
Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества. Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи.
към текста >>

При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти.
Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух.
към текста >>

Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си.
Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото.
към текста >>

На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как.
А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно.
към текста >>

И ние страдаме в живота от такива неестествени черти.
Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно. Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал.
към текста >>

Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни.
И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно. Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме.
към текста >>

И за де разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силата на любовта.
Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов. Любовта сама по себе си е една от мощните сили в света, която е неделима в себе си. и която разрешава всички противоречия в света. И за де разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силата на любовта. Любовта е, която разтопява всички твърди вещества и с нея може да направите всичко каквото искате. И всички противоречия. които съществуват в света, може да ги оправите със закона на Любовта, и ако неможе да ги оправите, това показва, че вие неразбирате закона на Любовта. Не че нямате желание, но нямате знание. На всеки едного сърцето му тупа за любов — кой не иска да има любовта — брата иска да има любовта на сестрата, приятеля — на приятеля си — всички изискват.
към текста >>

Аз се абстрахирам от сегашния ваш живот, аз се абстрахирам от сегашния човешки живот, за да взема новото — Божественото.
Едни за да придобият любовта искат да бъдат умни; други—искат да бъдат силни; трети — богати и пр. Какво ли не искат хората, за да добият любовта? — И всякога остават разочаровани. Нито с наука, нито с пари, нито със сила — с нищо не може да я придобият. Тогаз какво де се прави? Аз се абстрахирам от сегашния ваш живот, аз се абстрахирам от сегашния човешки живот, за да взема новото — Божественото. Аз не ви говоря за неща за в бъдеще, но ви говоря за неща, с които още сега можете да направите опит. Най-нещастния още сега, в един час можем да го направим щастлив. Няма по красиво нещо от това човек да работи, да се храни, и да съзнава, че онова което влиза в него, идва от една разумна среда. Аз мога да ви дам много правила — но до сега съм се намерил в едно противоречие — че на колкото хора съм разправял, като излязат, питат — туй, което разправяш, вярно ли е? Няма какво да питате вярно ли е; опитайте и ще видите.
към текста >>

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича.
И в любовта няма противоречие. В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща. Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее.
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща.
В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща. Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете.
към текста >>

Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот.
Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества.
към текста >>

Този живот не подразбира да умрете.
Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества. Следователно, където има разумни същества — там е небето; а където има глупави хора — там е земята.
към текста >>

Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук.
И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества. Следователно, където има разумни същества — там е небето; а където има глупави хора — там е земята. Значи, небето е за умните, а земята за глупавите.
към текста >>

В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин.
Меродавното за новото време е Любовта. Ще кажат някои, че са разбрали любовта. Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
към текста >>

След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни.
към текста >>

Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление.
Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни. Ако съм жаден и гладен, това показва че съм далеч от хляба и водата. Разсъждавайте хубаво. Някои мислят, че като поплачат, ще се уредят работите. Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление. Сега необходимо ви е да имате едно правилно схващане за нещата, защото в природата съществуват много строги закони, които ще ви държат отговорни за всичко. И този страх, които сега имат хората, се дължи на строгостта на законите, през които са минали. И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят. 15. III. 1936 год.
към текста >>

Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието.
Той се е прибрал в къщи към полунощ напълно здрав и е получил към 1 ч. силна атака на кашлица, а само половин час след това е починал. Повиканите лекари са можели само да констатират смъртта. * Голямото наводнение на ясновидски факти в последно време все по-категорично доказва ясновидството като неоспорим факт. Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на ясновидеца учен. Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието. Професора и учителя ясновидец ще познават детската душа. нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост.
към текста >>

— И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години.
Той иска да намери подкрепа във вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете... — Нима е възможно това? — Ще го проверите, й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. — О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове.
към текста >>

Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата.
А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. — О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд.
към текста >>

Всички гореизброени действия и движения на животните показват много добре, че те могат да предсказват времето и атмосферните смущения, но, въпреки многото изследвания, правени в тази насока, не е могло да се обясни задоволително причината на тези действия.
Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима. Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето. Ще вали дъжда, ако кокошката остане дълго време неподвижна и се занимава с редене на перата си с човката; ако гъската издава силни викове и птицата тича по двора, биейки крилата си — също така е знак на дъжд. Всички гореизброени действия и движения на животните показват много добре, че те могат да предсказват времето и атмосферните смущения, но, въпреки многото изследвания, правени в тази насока, не е могло да се обясни задоволително причината на тези действия. Види се, че природата има още много тайни, които тя не иска до покаже на неуморимите изследователи. Птиците познават по-добре от нас въздуха. Те притежават сигурно една извънредна чувствителност, която им позволява да чувстват и най-малката атмосферна промени. Гърне н Безцен камък На малка поличка в красив долап стоял безцен камък; под поличката — гърнето, пълно с мед. Безценният камък съгледал гърнето и заговорил с него: — Добър ден.
към текста >>

Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота.
Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази. Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 169 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 169 - год. IX. Севлиево, 11 октомври 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Прави добро – N. Възможно ли е? – Пламен Есен (стих.) – S Орел (стих.) – Асинета Зарята утринна (стих.) – Пенчо П.
към текста >>

Братски живот (писмо от Бургас) – Г.
– Пламен Есен (стих.) – S Орел (стих.) – Асинета Зарята утринна (стих.) – Пенчо П. Руссенов Словото на Учителя. Вътрешният опит (Из беседа държана от Учителя в София, 12 април 1936 г.) Грозде и вино Движението на Всемирното Братство – Карл Шоботович Паневритмия във Варшава – П. Г. П. Придобивки на знанието – N. Братски живот (писмо от Бургас) – Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената – К. М. Светлоструй (месечник за просвета, култура и литература) Сътворението на човека (окултна легенда) – И. А. Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог.
към текста >>

Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните.
Казанджиев За вътрешната свобода на жената – К. М. Светлоструй (месечник за просвета, култура и литература) Сътворението на човека (окултна легенда) – И. А. Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог. Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда. Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на животинското царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма. Мнозина казват, че човек трябва да се въздържа де прави добро. Ами какво да прави тогава, зло ли? От незапомнени времена до днес хората са правили зло, развили са паразитизма до такава степен, че едни живеят за сметка на други.
към текста >>

Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на животинското царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма.
Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог. Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда. Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на животинското царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма. Мнозина казват, че човек трябва да се въздържа де прави добро. Ами какво да прави тогава, зло ли? От незапомнени времена до днес хората са правили зло, развили са паразитизма до такава степен, че едни живеят за сметка на други. А Учителя казва. че правенето на добро е от най-скорошен произход.
към текста >>

Защото вътрешният живот определя външния живот.
За този, който прави добро, всичко е възможно! Светът не може да се оправи преди да се оправят хората. Щастието и благоденствието не могат да дойдат от вън. Свободата не може да дойде преди да се заслужи. Защото началото на нещата е вътре в човека, а не вън от него. Защото вътрешният живот определя външния живот. Защото духът създава и пременя външните условия. Духът определя битието, а не обратно. Светът но човешки не може да бъде оправен! Това значи, че всичките планове. всичките усилия, всичките средства за оправяне на света на днешните учени, държавници и финансисти, на революционери и на реакционери, на комунисти и фашисти, на демократи и авторитаристи, на безверници и религиозни, ще се окажат безсилни и безплодни, ще се разбият в прах, докато не се вземе под внимание вътрешната, духовната, съществената, Божествената страна на въпроса.
към текста >>

Няма в тия методи и средства, които днес употребяват по света, оня ключ, онази сила, онази Божествена светлина, които единствени могат да разрешават всички противоречия на живота и де правят възможно, да реализират това.
И не само света, но и своя си народ те не ще могат да оправят с тия си разбирания, с тия си средства и методи. Всичко това ще се разбие в прах. Ще изчезне като сапунен мехур. Ще се стопи като мъгла и ще донесе само разочарования и излъгани надежди. Защото същественото липсва. Няма в тия методи и средства, които днес употребяват по света, оня ключ, онази сила, онази Божествена светлина, които единствени могат да разрешават всички противоречия на живота и де правят възможно, да реализират това. което по никакъв друг път не е постижимо. Светът по човешки не може да се оправи, но по Божественому той ще се оправи! Напразно си въобразяват днешните водачи на народите, че с насилие, със закони, с хитрост, с демагогия, с егоизъм и всички други техни средства, ще постигнат нещо съществено. Не ще помогнат нито комунизъм, нито фашизъм. Нито демокрация, нито автокрация.
към текста >>

Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли.
те пак няма да постигнат нещо съществено. защото са стъпили на погрешна основа, взели са крива посока, не са взели под внимание това, което е най-важно. Затова плановете им ще се срутят като въздушни кули, силата им да се превърне в нищожество, богатствата им ще се стопят като дим във взаимната борба и самоизяждане, към които всички техни пътища водят. Светът по човешки не може да се оправи, а само по Божественому той може да бъде оправен. Има само един единствен път за издигане на народите и за оправяне на света. Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли. Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа.
към текста >>

Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия.
Затова плановете им ще се срутят като въздушни кули, силата им да се превърне в нищожество, богатствата им ще се стопят като дим във взаимната борба и самоизяждане, към които всички техни пътища водят. Светът по човешки не може да се оправи, а само по Божественому той може да бъде оправен. Има само един единствен път за издигане на народите и за оправяне на света. Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли. Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено.
към текста >>

истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални.
Има само един единствен път за издигане на народите и за оправяне на света. Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли. Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни.
към текста >>

физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа.
Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли. Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S.
към текста >>

Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено.
Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него. Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел?
към текста >>

Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено.
Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия. Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа. Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено. Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено. Пламен Есен Ти идеш, идеш с бавни стъпки При нас, красива, златна есен, След отлетяла волна песен, След прецъфтели цветни пъпки. * Ръцете ти с блага са пълни, Сърцето с топла благодат, Разливаш изобилно радост — Ухание за всички скръбни. * Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел? Защо строшиха силното крило и волний му летеж възпряха смел?
към текста >>

... II О, няма прежните зиг-заги — Животът виждам е лъчист!
. . И аз съм чист и тих и благ, И чужд съм, ах! на гнев, печали, И няма вече в мене мрак . . . Че светъл дух ме ръководи И път ми сочи към прогрес! ... II О, няма прежните зиг-заги — Животът виждам е лъчист! — За мен са всички люде драги, Злодеят също тъй е чист . . . Кога душата ни заброди Разбива всеки тъмен лес . .. III. Напразно търсят свободите Чрез меч и кърви н пожар — О, те, блестят на вси в гърдите Кат вечно верен свят другар .
към текста >>

Съвременните хора, които нямат онова дълбоко знание и разбиране за живота, и които не са опитвали какво нещо представя духът и душата за човека, говорят, че вярват в Бога и току разправят за страданията на Христа.
Пенчо П. Русенов Вътрешният опит (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Заведоха Исуса“, 12.04.1936 г.) Вие говорите за душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа. Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитвали какво можете да направите с него. Едва сега хората говорят за своя ум и за възможностите, които могат да постигнат с него. Обаче никой още не е опитвал своя дух, или своята душа. Съвременните хора, които нямат онова дълбоко знание и разбиране за живота, и които не са опитвали какво нещо представя духът и душата за човека, говорят, че вярват в Бога и току разправят за страданията на Христа. Няма какво да разправяте за страданията на Христа. Христос и днес страда, но вътре в човека. Важно е какво правите сега. Не е въпрос за този Христос, който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е, какво трябва да направите с този Христос.
към текста >>

За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си.
Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът по човешки Не може да се оправи; но по Божественому ще се оправи. Но за да станат нещата по Божествено, изисква се за това знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание. За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята.
към текста >>

Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани.
А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят.
към текста >>

В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени.
А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят. Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри. За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи.
към текста >>

за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри.
Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри. За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи. Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия.
към текста >>

За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи.
В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри. За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи. Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си.
към текста >>

До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си.
За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи. Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши.
към текста >>

Това са примки, това са спънки във вашия живот.
Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват.
към текста >>

Възкресението е проява на Божията Любов, на живота, проява на Любовта изобщо.
„Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“. След това те вече станаха смели и решителни. Възкресението не се отнася само до Христа. Христос показа пътя н метода, по който трябва да минат всички хора. Възкресението е проява на Божията Любов, на живота, проява на Любовта изобщо. Значи, когато Любовта дойде в човека, той оживява. В Божията Любов е силата. Силата на Христа дойде при възкресението. Следователно, сегашните условия, при които се намирате, ще се променят, вашата немощ ще се превърне в сила, когато възкръснете. Всички сте изпратени на земята с мисия.
към текста >>

И вън от умът, душата и духът, човешкият живот нищо не представлява.
И това, което умът ви диктува, слушайте го, защото умът е вашия учител и ръководител. Кой е човекът тогаз? — Човекът е Азът, който е роден от духът и душата и се ръководи и учи от умът. Човекът, Азът, не може сам да се възпитава без своя ум, без своя дух и без своята душа. Само когато човекът, Азът, се ръководи от своята майка — душата и от своя баща — духът, и от умът, който представя вече неговият учител, който ,го учи в света, той се възпитава и се развива. И вън от умът, душата и духът, човешкият живот нищо не представлява. Че сте имали някакви богатства, някакви блага — всички те имат смисъл само при човешкия ум, при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тия неща, никакви земни блага не са на местото си. Само при духа, при душата и при ума, земните блага се осмислят. С това аз не ви препоръчвам сиромашия, защото според мен, сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, ка своя дух и на своя ум. Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници.
към текста >>

При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела.
Вън от тия неща, никакви земни блага не са на местото си. Само при духа, при душата и при ума, земните блага се осмислят. С това аз не ви препоръчвам сиромашия, защото според мен, сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, ка своя дух и на своя ум. Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора в света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Навсякъде, с каквото можете, служете на онези, които имат нужда. От всички ви сега се изисква да разберете любовта и да я приложите. А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите. Онзи, който живее в любовта, разделя всички блага със своите братя. Щом приложите любовта, нищо повече не се изисква от вас.
към текста >>

А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите.
Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора в света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Навсякъде, с каквото можете, служете на онези, които имат нужда. От всички ви сега се изисква да разберете любовта и да я приложите. А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите. Онзи, който живее в любовта, разделя всички блага със своите братя. Щом приложите любовта, нищо повече не се изисква от вас. Сега новото учение иде в света да запали съвременните хора с огъня на любовта. И всичко излишно в тях ще изгори. Ще остане само Божественото.
към текста >>

Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота.
И всичко излишно в тях ще изгори. Ще остане само Божественото. Казвам: време е вече да не чакаме Христа да дойде при нас, но ние да отидем при Него. Сега ние трябва да отидем при нашия Баща и да му изкажем великата благодарност за всичко онова, което ни е дал. Това се изисква сега от нас — да опитаме душата и духът си и да познаем Бога. Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота. Защото само когато опитате реалността, вие ще добиете сила и светлина, които са необходими за вашия прогрес. Само по пътя на този вътрешен опит вие ще можете да се доберете до положителното знание. което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога. Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год. ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената щедрост на природата към нас.
към текста >>

което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога.
Сега ние трябва да отидем при нашия Баща и да му изкажем великата благодарност за всичко онова, което ни е дал. Това се изисква сега от нас — да опитаме душата и духът си и да познаем Бога. Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота. Защото само когато опитате реалността, вие ще добиете сила и светлина, които са необходими за вашия прогрес. Само по пътя на този вътрешен опит вие ще можете да се доберете до положителното знание. което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога. Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год. ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената щедрост на природата към нас. За окото на чужденеца, идващ от север, България, със своите плодове, и преди всичко със своето грозде, е райска градина, за която той може само да мечтае. Такава благодат, такава великолепна картина, каквато представляват нашите обкичени с грозде лозя, той нито е виждал, нито може да види в своята страна. Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде лозе, чужденецът изпада в удивление, възхищение, благоговение, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина.
към текста >>

Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път а живота.
Писмо от Полша. В редакцията ни се получи писмо от брат Карл Шоботович, от Полша, в което между другото, той казва: Брат П. ни показа паневритмичните упражнения и ни научи на тях. Много ни се харесват Вашите хубави песни. Ние разбираме значението на сутрешните часове и, когато можем, посрещаме изгрева на слънцето. Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път а живота. Друга важна задача е тази за обединението на славяните. Ние трябва да ратуваме за осъществяването на тази идея. Нашият меч трябва да е Любовта, наши-ят дълг трябва да е Истината и нашата броня трябва да е Правдата. Аз имам намерение да науча български език, но за сега съм много зает като студент в университета. Моето постоянно желание е да Ви посетя през лятото на планината Моля Ви, мислете понякога за нас.
към текста >>

Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и стройна танцьорка пълна с радост и живот.
Верен ученик Карл Шоботович Паневритмия във Варшава Един от най-хубавите паркове на Варшава е парк Пвдеревски. Живописни алеи, езерца с лебеди, мостове, полянки, басейни за плаване и пр. Има и специални игрища за тенис, футбол и пр. Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и стройна танцьорка пълна с радост и живот. Около статуята — рози, само рози. Едно от най привлекателните кътчета на парка. На определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия салон“—хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за игрище на футбол, сега обаче съвсем свободна — на наше разположение. Денят е божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения.
към текста >>

отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот.
слово, бълг. песни, свещените песни за Любовта, за новия ден, за слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце. Танците —това е стихията но полската мистична, музи-кална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри — славяни и, бълг. език — както и преди 1000 год. отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: това аз търсех отдавна! Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарност за великата любов Божия. която се излива всеки миг върху нас. И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно в езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещият гибел, се зараждат малките оазиси на светото и велико бъдеще, което носи новата култура.
към текста >>

На него се дължи положителното в живота, абсолютното, неизменното, което си остава едно и също през всичките векове.
Варшава, 16. XI. 1936 Придобивки на знанието Всички придобивки на знанието, всичко, което човек е достигнал и приложил, е резултат на неговия дух. Всичко е резултат на известни потици. В природата съществуват два вида потици: единият вътрешен, абсолютен потик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Той е съществения. На него се дължи положителното в живота, абсолютното, неизменното, което си остава едно и също през всичките векове. На него се дължи положителното в знанието, което гради, създава, според разумните закони на природата. Този е истинския потик. Природата е вложила основна мярка в нас, с която можем да го познаем по неговите проявления, а именно: ако една придобивка носи благо за всички същества без изключение, ако тя носи свобода и помощ за всички, тя е резултат на вътрешния, абсолютния потик. Вторият вид потик е относителен. Той е различен а различните същества.
към текста >>

Те са постоянните двигатели на живота.
Значи, тя е относителна, а не абсолютна И действително, ние днес виждаме, че съвременното знание носи за едни свобода, за други робство; за едни благо, за други мизерия и лишения; за едни разкош, за други ограничения и подтисничество, смърт. Това не са съществени придобивки на знанието, те не са продиктувани от вътре, не са резултат на човешкия дух. Те са резултат на временни интереси, на груби егоистични похвати. В тях няма вечна идея, няма висок идеал. Вечна идея и висок идеал имаме само в абсолютното знание. Те са постоянните двигатели на живота. Ние трябва да умеем да правим разлика между сянката на нещата и същественото, между временното и вечното, между преходното и трайното. Има нещо вечно, нещо съществено, нещо трайно, което винаги пребивава и гради. Да го потърсим, намерим и се свържем с него. за да станем творци а живота. N. Братски живот писмо от Бургас Измина лятото.
към текста >>

за да станем творци а живота. N.
Вечна идея и висок идеал имаме само в абсолютното знание. Те са постоянните двигатели на живота. Ние трябва да умеем да правим разлика между сянката на нещата и същественото, между временното и вечното, между преходното и трайното. Има нещо вечно, нещо съществено, нещо трайно, което винаги пребивава и гради. Да го потърсим, намерим и се свържем с него. за да станем творци а живота. N. Братски живот писмо от Бургас Измина лятото. Измине времето, когато зреят житата и плодовете и настъпи есента. Слънцето навлезе в южното полушарие и не грее така както преди 2 месеца. Късно зреещите плодове се прибират и пожълтеят в листа напускат клоните на дърветата. Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот.
към текста >>

Братски живот писмо от Бургас Измина лятото.
Те са постоянните двигатели на живота. Ние трябва да умеем да правим разлика между сянката на нещата и същественото, между временното и вечното, между преходното и трайното. Има нещо вечно, нещо съществено, нещо трайно, което винаги пребивава и гради. Да го потърсим, намерим и се свържем с него. за да станем творци а живота. N. Братски живот писмо от Бургас Измина лятото. Измине времето, когато зреят житата и плодовете и настъпи есента. Слънцето навлезе в южното полушарие и не грее така както преди 2 месеца. Късно зреещите плодове се прибират и пожълтеят в листа напускат клоните на дърветата. Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот. Земеделеца чака дъжд, за да разоре земята докато дойде пролетния слънчев лъч и издигне от него стълбче.
към текста >>

Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот.
за да станем творци а живота. N. Братски живот писмо от Бургас Измина лятото. Измине времето, когато зреят житата и плодовете и настъпи есента. Слънцето навлезе в южното полушарие и не грее така както преди 2 месеца. Късно зреещите плодове се прибират и пожълтеят в листа напускат клоните на дърветата. Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот. Земеделеца чака дъжд, за да разоре земята докато дойде пролетния слънчев лъч и издигне от него стълбче. Същото това е и с другите семена, които вятърът разнася навсякъде. Животните и те ще се скрият в скривалищата си, някои от които ще заспят, за да се събудят на пролет, а други ще се свиват на зимния студ. особено тези които нямат зимнина. И ний, хората, също се приготвяме за това време, набавяме си храна, гориво, облекло и т. н.
към текста >>

Животните и те ще се скрият в скривалищата си, някои от които ще заспят, за да се събудят на пролет, а други ще се свиват на зимния студ.
Слънцето навлезе в южното полушарие и не грее така както преди 2 месеца. Късно зреещите плодове се прибират и пожълтеят в листа напускат клоните на дърветата. Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот. Земеделеца чака дъжд, за да разоре земята докато дойде пролетния слънчев лъч и издигне от него стълбче. Същото това е и с другите семена, които вятърът разнася навсякъде. Животните и те ще се скрият в скривалищата си, някои от които ще заспят, за да се събудят на пролет, а други ще се свиват на зимния студ. особено тези които нямат зимнина. И ний, хората, също се приготвяме за това време, набавяме си храна, гориво, облекло и т. н. Природата е щедра, тя всяко лято ни дава в изобилие всичко, от което се нуждаем. за да имаме и за през зимата. Защото през зимата не може да се живее и работи така, както през лятото.
към текста >>

През осем годишния си живот „Светлоструй“ даде безспорни доказателства, че е най-големия и най-добре списвания български литературен месечник, затова нито едно читалище, нито една библиотека, нито един дом не трябва да остане без „Светлоструй“.
За тази цел, училищна възпитание, семейство, обществото и съзнателното постоянно усилие на самата тебе върху твоето нравствено усъвършенстване, трябва да съдействат за издигането на жената, за възвишаването й на онази висота, на която Христос й даде възможността да се издигне. К. М. СВЕТЛОСТРУЙ месечник за просвета, култура и литература Главен редактор: ДИМИТЪР ДОБРЕВ. Година IX, год. аб. 40 лв. През осем годишния си живот „Светлоструй“ даде безспорни доказателства, че е най-големия и най-добре списвания български литературен месечник, затова нито едно читалище, нито една библиотека, нито един дом не трябва да остане без „Светлоструй“. През новата си година той ще продължи да служи на девиза: „Светлина, повече светлина да лумне в душите на вси“ Годишният му абонамент остава 40 лв., срещу който ще получите десет големи броя от 8 — 10 стр. с разнообразно четиво. Предплатилите абонати до 1 декември получават по избор книги от изданията на „Светлоструй“ на стойност равна на годишния абонамент. Освен тази богата премия от спретнатите издания на „Светлоструй“ абонатите ще получат и календар-табло. Изпратете веднага 40 лева в марки или по чекова сметка № 2162 Искайте пробен брой!
към текста >>

А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот.
Препоръчайте го на вашите приятели. Адрес: Светлоструй — с. Щръклево Русенско Сътворението на човека Окултна легенда Когато Господ Бог Вишннй немислил де създаде човека, Той се обърнал към всички същества, създадени дотогава и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни.“ И взел Господ Бог Вишний от своята същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека. Но в този си вид човка само съзнавал, че съществува, а още не могъл да вижда, да чува, да говори, да работи, да ходи и да се движи, защото още нямал нито очи, нито уши, нито уста, нито ръце, нито нозе, нито другите части на тялото. И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло. А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти.
към текста >>

И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения.
И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло. А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите. И. А. Изворски
към текста >>

Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти.
А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите. И. А. Изворски
към текста >>

Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите.
Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите. И. А. Изворски
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 171 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 171 - год. IX. Севлиево, 1 ноември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Шестото чувство – Пламен. Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила (снимка) Християнството и окултната наука – В. Пашов Лозата (стих.) – Д.
към текста >>

Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси.
Пашов Лозата (стих.) – Д. Антонова Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка.
към текста >>

Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем.
Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е.
към текста >>

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
към текста >>

Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота.
Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота.
към текста >>

Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот.
способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука.
към текста >>

Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота.
Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството.
към текста >>

Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството.
Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие.
към текста >>

А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот.
След Голготската мистерия, Той беше. който ръководеше Богомилите, под негово ръководство се разви и разцъфна Розенкройцерството, под неговото ръководство се развива сега и движението на Бело-то Братство в България. Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане.
към текста >>

С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия.
Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма.
към текста >>

Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл.
Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем. Божествения дух се проявява в настоящето.
към текста >>

А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи. В.
И Европа днес живее с това, което Божествения дух днес дава на света — цялата съвременна наука е стимулирана от Божествения дух да отговаря на нуждите на развиващото се човечество. Цялата съвременна наука, в положителната й страна, е плод на този дух, който, стъпало след стъпало, води човечеството към съвършенство. И навсякъде този развой на човечеството е придружен от Божественото учение, което в последната му форма наричаме Християнство. От това гледище, основата но това духовно Божествено учение, което залива днес света, не е в Индия, а в дълбаните на божествения дух, който а настоящето се проявява между славяните. Следователно, културите се зараждат под импулса на Божествения дух — а като огнища, като центрове на тези импулси са окултните школи, които пребъдват винаги в сърцето на всяка култура. А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи. В. П а ш о в ЛОЗАТА Под слънцето роди се и порасна Зелената и хубава лоза. И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя. * Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим. От слънцето самите закърмени.
към текста >>

* Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим.
Следователно, културите се зараждат под импулса на Божествения дух — а като огнища, като центрове на тези импулси са окултните школи, които пребъдват винаги в сърцето на всяка култура. А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи. В. П а ш о в ЛОЗАТА Под слънцето роди се и порасна Зелената и хубава лоза. И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя. * Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим. От слънцето самите закърмени. За слънчев ден ний вас да закърмим. * Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод! “ * Те бяха малки, едрите зърна, На грозда сладък, тежък и прозрачен. Но ден след ден големи и красиви Те раснаха под дъжд и светлина.
към текста >>

* Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод!
И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя. * Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим. От слънцето самите закърмени. За слънчев ден ний вас да закърмим. * Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод! “ * Те бяха малки, едрите зърна, На грозда сладък, тежък и прозрачен. Но ден след ден големи и красиви Те раснаха под дъжд и светлина. * Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар. * И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени.
към текста >>

Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща.
* Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени. На тях очи се спират възхитени: „О, сладък плод, божествена храна“. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя. Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните?
към текста >>

Същите отношения имат хората и към растенията и животните.
Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя. Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят.
към текста >>

Те казват: — това е животно, това е дърво.
Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот.
към текста >>

Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните?
Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си.
към текста >>

Ние приемаме живота посредством тях.
Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота.
към текста >>

Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот.
Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот.
към текста >>

Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си.
Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката.
към текста >>

Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота.
Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици.
към текста >>

В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот.
Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си.
към текста >>

Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот.
Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си. Един светия имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват по света.
към текста >>

едно ограничено схващане не допринася нищо за подобрение на живота.
“ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е. едно ограничено схващане не допринася нищо за подобрение на живота. То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма. Съвременната наука това не го признава и не го познава, но има си причини за това. Тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории.
към текста >>

Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение.
То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма. Съвременната наука това не го признава и не го познава, но има си причини за това. Тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории. Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение. Някой поддържат, че Бог е рекъл една дума и те се родили. Но това е символ. Бог е рекъл на някои разумни същества да създадат тези микроорганизми и в последствие по-сложните форми и те го направили. Съвременните учени приемат тези неща само като дадени. А кой и как ги е създал?
към текста >>

н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора.
Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен.
към текста >>

Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си.
Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат.
към текста >>

Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си.
Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
към текста >>

Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си.
Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени.
към текста >>

Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат.
Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете.
към текста >>

Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете.
Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания.
към текста >>

Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот?
което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс.
към текста >>

Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот.
Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има.
към текста >>

Науката допуща, че животните еволюират.
Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива.
към текста >>

Развивали се животните и това развитие стигнало до човека.
Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа.
към текста >>

Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека.
Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява.
към текста >>

Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем.
Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл.
към текста >>

Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл.
Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга. Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че.
към текста >>

И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички.
Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал.
към текста >>

Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения.
Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал. Хората още не са показали своята Любов. Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта. Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края?
към текста >>

Това е неразбиране на живота.
Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта. Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края? На нас ли остане да оправяме света? Нека Бог си го оправя. Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности.
към текста >>

И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота.
До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите.
към текста >>

Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота.
Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда.
към текста >>

Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота.
Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота. Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай.
към текста >>

И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота.
Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай. И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота. Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас. Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат.
към текста >>

Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота.
Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай. И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота. Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас. Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас.
към текста >>

но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота.
Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас. Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя. В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага.
към текста >>

В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята.
Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя. В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага. Всичко туй. за което ви говоря, не ви карам да вярвате, но ви го давам, че един ден, като го проверите, да си спомните, че ви е говорено за това. Сега ви пожелавам това добро бъдеще, което иде. Беседа от Учителя, държана в София не 18. X.
към текста >>

Той остарява и поболява, а живота на хората си остава все лош и нещастен.
Трактори пухтят по нивите, теглейки по няколко плуга. И във всяко отношение има напредък: в научно, във военно, и религиозно. Церят отначало се радва на тоя напредък. И очаква да види хората щастливи. Ала по-сетне се разочарова. Той остарява и поболява, а живота на хората си остава все лош и нещастен. Хората също остаряват и умират, без да видят щастливи дни. Дори повече нещастен става живота им. Отчайва се царя. Уверява се, че няма щастие на земята. Един ден царя се разхожда вън от града.
към текста >>

Дори повече нещастен става живота им.
Церят отначало се радва на тоя напредък. И очаква да види хората щастливи. Ала по-сетне се разочарова. Той остарява и поболява, а живота на хората си остава все лош и нещастен. Хората също остаряват и умират, без да видят щастливи дни. Дори повече нещастен става живота им. Отчайва се царя. Уверява се, че няма щастие на земята. Един ден царя се разхожда вън от града. Минава край градини, ниви, ливади, лозя. Стига до едно заселище.
към текста >>

И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие.
. . — Седнете — покани Учителя. Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека.
към текста >>

Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя.
Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа.
към текста >>

Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота.
Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат.
към текста >>

Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот.
А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки.
към текста >>

Обичта с живота.
Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание.
към текста >>

Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си.
Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли.
към текста >>

Защото обичта е слънцето на живота.
Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората.
към текста >>

Без обичта, животът е мрак, борба, страдание.
Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание. Учителят замълча. Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората. — Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта?
към текста >>

Нова земя и нов живот вижда.
Учителят свърши беседата и излезе от училището. Разотидоха се и всички събрани. Царят остана сам. Обзет е от неизпитани досега чувства. Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта.
към текста >>

Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност.
Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца.
към текста >>

Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили.
към текста >>

А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта.
И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други. Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие.
към текста >>

И живота се променя.
Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други. Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие. Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е млад и щастлив. Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б.
към текста >>

Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.
Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко.
към текста >>

Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите).
външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 181 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 181 - год. IX. Севлиево, 22 март 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Тихият зов – В. Недев. Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив (снимка) Път (стих.) – Д.
към текста >>

Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
към текста >>

Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек.
180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие.
към текста >>

И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот.
Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В.
към текста >>

с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост.
Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай.
към текста >>

Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот.
Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай. * Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява.
към текста >>

Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот.
* Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай. * Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота.
към текста >>

Закипява живота.
Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота.
към текста >>

Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна.
А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март.
към текста >>

Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота.
Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези.
към текста >>

Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови.
Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано.
към текста >>

Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота!
— Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина.
към текста >>

Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота.
Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина. А да издържа и да не рухне, архитектът трябва хармонично да съчетае основите й с постройката над тях, за да издържи на външните влияния, които се явяват за нея като противоречия. Ако архитекта не е спазил този закон на правилното съчетание, тя не ще може да издържа, а ще рухне. В природата, всичко почива на хармоничното съчетание.
към текста >>

Днес, хармонията на слънчевата светлина ни зове да излезем от тъмните изби на дисхармонията и да се свържем с истинския живот, който е благо за всички, без изключение.
Днес и обществото е болно. Проявата на духовната и икономическа криза, проявата на антагонизма и грубите стълкновения между класи и народи говори, че хармония няма между тях. Налага се като на жив организъм, какъвто представлява човечеството, да възприеме хармонията, да тонира отношенията между частите си, за да не ги сполети катастрофа: Днес на общества и личности трябва музика, хармония. Искреност в отношенията, честност, взаимопомощ и т. н. Това е музика. Днес, хармонията на слънчевата светлина ни зове да излезем от тъмните изби на дисхармонията и да се свържем с истинския живот, който е благо за всички, без изключение. Да хармонираме нашите мисли, чувства и действия, да ги съчетаем така, че те да послужат за стимул и на други и така да се образува една верига на хармония, която да опаше цялата земя и да тласне човечеството нагоре, към възход. Природата, живият бог, пращайки ни на земята, е дал хармонични условия. Ние от неумение и невежество сме се откъснали от тая хармонична среда и сме попаднали в едно хаотична област. А от това положение има изход както за индивида, така и за общества, народи и цялото човечество. Този изход е пътят на хармонията — хармония със законите на природата.
към текста >>

Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици.
А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото. Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и до станат птици. Птиците пък от големите преследвания, страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора.Учените казват, че всичко това става по пътя на еволюцията. Но еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голям натиск, голямо насилие върху него.
към текста >>

Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел.
Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява.
към текста >>

За да се подмлади твоя живот.
За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът.
към текста >>

За да се подмлади твоя живот —нищо повече.
След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите.
към текста >>

Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си.
За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите. Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено.
към текста >>

Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка.
към текста >>

Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък, както това и до днес виждаме в животните — тигри, лъвове и др.
В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области. Днес се разработва предния лоб, а всички области трябва добре да се разработят. Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък, както това и до днес виждаме в животните — тигри, лъвове и др. Тревопасните развиват пък друга част на своя мозък. На човека са дадени главно две области да развие. Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата.
към текста >>

Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее.
Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването. Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания.
към текста >>

Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви?
Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването. Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Затова, по-добре, нежелайте да умирате.
към текста >>

Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
към текста >>

Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате.
И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш.
към текста >>

Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят.
Това са дълбоки въпроси, но важното за вас е да не пренебрегвате тялото си. Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят.
към текста >>

Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си.
Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
към текста >>

Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа.
Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа. Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него.
към текста >>

Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас.
Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова.
към текста >>

Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал.
Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят.
към текста >>

Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си.
Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете.
към текста >>

Само така ако разбирате живота.
Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас.
към текста >>

вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова.
Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади.
към текста >>

Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас.
Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда.
към текста >>

За него Аз полагам живота си всегда.
Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека. * Над мен демони вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят!
към текста >>

Създател на живота — Божествени й Баща.
Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека. * Над мен демони вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят! Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и демони и ад! * Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота — Божествени й Баща. * Дори и да умра, веднага ще възкръсна! От гроба ще вдигна покрусено тело. И смъртните вериги с ръце си ще разкъсна, И пак нагоре смело ще вдигна аз чело. Олга Славчева Цветната пъпка Много дни и много нощи в зима неприветна В дом приветен бе на топло пъпчицата цветна. Тя край огъня запален весело седеше И на свойта хурка златна златото предеше.
към текста >>

* И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват.
* Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни! Подранила птичка благославя! * * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни. И заспалите простори огласи Песента на слънчеви лъчи. * Волна мина край дворците от кристал Разлюля ги.
към текста >>

Цената на един живот сякаш се заключава а един единствен миг, миг на величие и красота, когато ти и Той се срещате по пътя на едно върховно възземане.
Късна звездица ви моли и рони бисерна сълза. Ранен лъч ви предупреждава: Март е, и Слънцето иска да ви види! . . . 2. Кому е отредено наистина да види твоя светъл лик? Може би много малко хора. Цената на един живот сякаш се заключава а един единствен миг, миг на величие и красота, когато ти и Той се срещате по пътя на едно върховно възземане. Какво знаят другите за тоя миг? Толкова малко, почти нищо. Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората? “ Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там?
към текста >>

Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората?
Кому е отредено наистина да види твоя светъл лик? Може би много малко хора. Цената на един живот сякаш се заключава а един единствен миг, миг на величие и красота, когато ти и Той се срещате по пътя на едно върховно възземане. Какво знаят другите за тоя миг? Толкова малко, почти нищо. Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората? “ Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там? Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот?
към текста >>

Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот?
Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората? “ Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там? Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . . Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир. Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3. Когато бях малък, една нощ не можах да спя.
към текста >>

Слънцето пръска вече своя животворен еликсир.
Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . . Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир. Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3. Когато бях малък, една нощ не можах да спя. Станах рано, тихичко излязох вън и се загледах нататък. Дълго гледах; по-късно разбрах, че това бе изтока. Как чудно бе всичко!
към текста >>

Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3.
Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . . Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир. Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3. Когато бях малък, една нощ не можах да спя. Станах рано, тихичко излязох вън и се загледах нататък. Дълго гледах; по-късно разбрах, че това бе изтока. Как чудно бе всичко! Но що е това?
към текста >>

Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло.
изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света. След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи.
към текста >>

Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден.
След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи.
Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки. В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина. Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи. Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много. Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала.
към текста >>

Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта.
Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките.
към текста >>

Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни.
Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството.
към текста >>

Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот.
Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога. Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие. Скъпи приятели! Аз съм тъй доволна от моето пътуване в България и от своето пребивание при Учителя, че всички земни блага ми се струват нищожни пред това велико благо, което аз получих там. Mapиана Пробуждане О, спиш ли още, ти — дете На светлото небе?
към текста >>

Недев Великото Начало Велико Творческо Начало на живота!
В очи ти лъч блести, Лъчът, кой в теб внедри Създателя на целий мир! О, бури, мрак без спир * Те люшкат веч от векове! Тръгни, тръгни, дете, С потокът жив на свят огън! О, край на твоя сън! В. С. Недев Великото Начало Велико Творческо Начало на живота! Велик и безбрежен е светът на Твоите прояви! Велика е тайната на Твоята върховна замисъл! Неизследими са пътищата ти! Всеки миг из Твоите плодотворни глъбини израстват нови форми, избликват нови сили. Всеки миг се менят краски, светлини и сенки върху лика на Твоето създание.
към текста >>

Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух!
която излиза от Твоето Жизнетворно, Любящо Сърце. И виждам, лъчи от светлината но Твоята Разумност озаряват моя път към далечни, непознати страни на Твоето неизмерно царство. В, Недев Вярвай Вярвай в Божествения промисъл, вложен във всяко битие! Вярвай й съществуванието на всичко най-възвишено и благородно, посято в душата ти от Първата Причина! Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг.
към текста >>

Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота!
В, Недев Вярвай Вярвай в Божествения промисъл, вложен във всяко битие! Вярвай й съществуванието на всичко най-възвишено и благородно, посято в душата ти от Първата Причина! Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5.
към текста >>

Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината!
Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение.
към текста >>

Понеже животът е конкретна действителност, всестранна.
Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята. В разните епохи преобладава известен духовен елемент. Това значи, че другият елемент също присъства, но в подчинено състояние. Понеже животът е конкретна действителност, всестранна. Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина. Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време.
към текста >>

Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7.
В разните епохи преобладава известен духовен елемент. Това значи, че другият елемент също присъства, но в подчинено състояние. Понеже животът е конкретна действителност, всестранна. Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина. Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири.
към текста >>

Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им.
„Коренната реформа на човечеството,“ която Христос донесе е още само в идея. Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете.
към текста >>

Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето.
Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението. Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа. Хармония, висшата цел на човечеството е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството. Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни.
към текста >>

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове.
То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства.
към текста >>

137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода.
Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца.
към текста >>

Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа.
Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи!
към текста >>

Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини!
Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината. Тя ще умие от очите смъртният прах. който от векове е гнетил душите за славата на тъмният цар. Чуйте този зов на Адепта, който ви зове в раний час; запалете светилника на вашата мисъл, от искрите на пролетната любов. Devazid Първият ден на Пролетта Ден на любов и радост — ден на пролетта! Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини! Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта!
към текста >>

— Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта!
Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини! Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта!
към текста >>

Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем?
Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта! — Вие сте безгрижни!
към текста >>

Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота!
Ела да посрещнем Пролетта! — Вие сте безгрижни! Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите? — Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта!
към текста >>

Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие!
— Вие сте безгрижни! Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите? — Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство!
към текста >>

— Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта!
Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано! Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1 — Но кой ще дава хляба?
към текста >>

Живота е най-милото!
— Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано! Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1 — Но кой ще дава хляба? — Казано е: „Не само с хляб ще живее човек! “ .Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се приложи!
към текста >>

Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот!
Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират? — Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам! И ми се струва, че губя способността да мисля. . .
към текста >>

Ние сме пред Извора на живота!
Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта! Душите ни благоговеят пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието! Дара на признателността и благодарността! Плода на Любовта и благото на Мира!
към текста >>

Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение!
Братство, истина, свобода и светлина! О, разбирате ли, че всички тия блага са приготвени за нас, хората? И всичко това ни носи Пролетта! Тогава, не сме ли длъжни да се приготвим и я посрещнем достойно? Нека знаят всички болни, бедни и нещастни какво ни носи Пролетта! Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение! Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост! Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят! Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 185 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 185 - год. IX. Севлиево, 18 април 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Майко! – С. Калименов Учителю!
към текста >>

Пампоров Из науката и живота – Д-р И-в, в.
(стих.) – Олга Славчева Какво липсва Словото на Учителя. Разумният човек (из неделната беседа – 7.02.1937 г.) Стихове от Д. Антонова Философия на делото на Авг. Тйежковски (продължение от бр. 184) – П. Г. Пампоров Из науката и живота – Д-р И-в, в. „Дневник“, 13.IV.1937 г. Сънят в окопа Размишления – Велислав Ж. Марков Малки истински приказки – Л. Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва!
към текста >>

Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе!
„Дневник“, 13.IV.1937 г. Сънят в окопа Размишления – Велислав Ж. Марков Малки истински приказки – Л. Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете.
към текста >>

Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете!
Сънят в окопа Размишления – Велислав Ж. Марков Малки истински приказки – Л. Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете.
към текста >>

Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога!
Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце!
към текста >>

Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете!
Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба.
към текста >>

Майко, живота е в твоите ръце!
Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия.
към текста >>

— Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце.
. . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи.
към текста >>

Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш!
Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало.
към текста >>

Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало.
Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец!
към текста >>

Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това.
Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света.
към текста >>

Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба.
Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци.
към текста >>

Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете.
Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий! “ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество.
към текста >>

— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
към текста >>

Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе.
И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко!
към текста >>

Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.
Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество.
към текста >>

През тебе ще мине този живот.
Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество. Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С.
към текста >>

Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята.
Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество. Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С. Калименов Учителю! Реката си мене подаде на страшните друми. Ти стана за мене и майка, баща, и приятел.
към текста >>

Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С.
През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество. Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С. Калименов Учителю! Реката си мене подаде на страшните друми. Ти стана за мене и майка, баща, и приятел. Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни. На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател.
към текста >>

За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен.
Ти стана за мене и майка, баща, и приятел. Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни. На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател. * Ти път нанагорен посочи ми стръмен — Направо нагоре — по урви дълбоки, опасни. През дни и през нощи беззвездни а тъмни. За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен. * Нагоре, на върха Ти искаш да ида, На тиха поляна — почивка. Във пурпур и злато Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя — Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято. * На факела твой съзирам спасителни пламък. Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става. По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък.
към текста >>

Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля.
Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява. * Води ме, мой мили Учителю, закрило велика! Води ме во веки веков, към Бога води ме! Да почне Божествени пламък у мене да блика, На твоята Мъдрост, Любов, Ти безспирно учи ме ! Олга Славчева Какво липсва? Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред.
към текста >>

всичко в живота ни се обръща в пустиня.
Олга Славчева Какво липсва? Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си.
към текста >>

Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред.
Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я!
към текста >>

За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим.
Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него.
към текста >>

Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни.
Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени.
към текста >>

животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени.
Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот.
към текста >>

Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот.
животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци.
към текста >>

Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас.
Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод.
към текста >>

Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот.
Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота.
към текста >>

Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци.
Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав.
към текста >>

А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота.
Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав. Умът на разумния човек е свързан със слънцето, а краката му са свързани със земята. Следователно, той живее между слънцето и земята.
към текста >>

Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота.
Можете ли де кажете по какъв начин изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този начин я отопляват? Ще попитате: Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез слънцето, за да отопляват земята? Има една научна теория, според която слънцето представя едно огнено разтопено тяло. Възможно е да е така, но възможно е и по друг начин да става отопляването на земята. Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина. Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване.
към текста >>

Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване.
Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица.
към текста >>

Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може.
ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек.
към текста >>

че парите са злото в съвременния живот и пр.
Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно.
към текста >>

Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек.
Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом този мисъл узрее, тя постепенно се оформява.
към текста >>

Ако ги оставиш те да работят чрез теб, животът ти ще се обърне с главата надолу.
Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи. както златарят топи и обработва златото — дето трябва повече топлина доброто ще туриш да действа, дето трябва повече студ — злото ще туриш да действа. Дето трябва доброто, дето трябва злото ще ги съединиш в едно и ще ги употребяваш. Но ти трябва да работиш чрез тях, а не те чрез теб. Ако ги оставиш те да работят чрез теб, животът ти ще се обърне с главата надолу. Вие ще се намерите в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде ума в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право? Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят.
към текста >>

Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви.
Вие ще се намерите в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде ума в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право? Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят. Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания.
към текста >>

Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот.
Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право? Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят. Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания. Без мисъл ти не можеш да провериш нещата.
към текста >>

Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност.
Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят. Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания. Без мисъл ти не можеш да провериш нещата. Ти не можеш да обичаш някого, без да си мислил за него, Щом мислиш за някого, ти можеш вече да го обичаш.
към текста >>

Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията.
Като срещне някого, той го наблюдава и изучава. Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за децата ви. за къщата ви, за нивите, за лозето. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия.
към текста >>

Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога.
И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита.
към текста >>

И ако при сегашните условия на живота разумните.
Неговото съзнание постоянно работи. Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира Божия закон. Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден, Щом не разбираш нещата, ти още не си събуден, щом не мислиш, ти още не си събуден, щом не си справедлив, ти още не си събуден. Това се отнася за цялото човечество. Когато човек се събуди от хипнотичното състояние, в което се намира, той почва да чувства пулса на човешката душа и е отзивчив към нуждите на всички същества. И ако при сегашните условия на живота разумните. добрите хора не помагаха, светът щеше да бъде в ада. Сега е лошо, както казвате вие, но ако не бяха разумните хора да помагат, светът щеше да бъде сто пъти по-лош отколкото е сега. На работата на разумните хора се дължи преобразованието на съвременните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: така не трябва да живеете и им посочват как трябва да живеят.
към текста >>

Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия.
Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате. Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия. Ще ви дам едно правило, което приложете тогава, когато никакви философии, когато никой не може да ви помогне: Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живо та, е добро. Благодарете на Господа и кажете: Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам. Благодари му за всичко, и остани в душата си с идеята, че Онзи, който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В него няма никаква несправедливости. Той е абсолютно справедлив —нищо повече.
към текста >>

В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни.
В него няма никаква несправедливости. Той е абсолютно справедлив —нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най много една година и половина, да видиш какво ще стене с тебе. Ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа. Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал.
към текста >>

Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си.
Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си. Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие. Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява. Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето.
към текста >>

Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот.
Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините. по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас. Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание. Той винаги работи в съгласие с природата, затова никога не губи, а винаги печели. И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища. Разумният човек е човек с голямо самообладание.
към текста >>

Същото се отнася и до физическия ви живот.
Той знае. че на земята не само един човек е фактор. Много фактори има на земята, но разумният човек е в съгласие с всички разумни хора по лицето на земята. Всички разумни хора имат само една велика цел, и тази цел, това е Божественото а света. Достатъчно е, да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи. Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек. Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага.
към текста >>

Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи.
Всички разумни хора имат само една велика цел, и тази цел, това е Божественото а света. Достатъчно е, да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи. Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек. Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате. Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях.
към текста >>

Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек.
Достатъчно е, да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи. Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек. Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате. Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие.
към текста >>

Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие.
Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек. Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате. Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив. Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата. * Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и децата.
към текста >>

Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота.
Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата. Зрелост на съзнанието значи — човек да знае какво трябва да иска и какво да прави. Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване. „Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol. 151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос.
към текста >>

Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И.
„Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони. „Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol. 151) (следва) П. Г. Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И. Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в Будапеща, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери. Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса.
към текста >>

Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни.
Неговият глас, такъв какъвто го познавах от по-рано, прозвуча настойчиво: „След три дни всичко ще бъде свършено“. Малко след това видението изчезна. Събудих се облян със студена пот. Думите на мъртвия ми боен другар още звучаха в ушите ми. Желанието ми наново да заспя остана неосъществимо. Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл. Тя не ми даваше покой. С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден. Тогава, обаче, предсказанието на сянката се сбъдна. Получи се заповедта за отстъплението. Д.
към текста >>

— Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях?
Къде е погрешната не човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговият идеал, в това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ще обичаш тъй, както ти е идеала, при всички условия, верен приятел на своите приятели. — Ами като съм слаб и не мога? — Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света? Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах! И като целунал на Мъдреца ръка, излязъл дълбоко замислен. За любопитния При Мъдрецът влиза за пръв път хитър старец.
към текста >>

И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света?
И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ще обичаш тъй, както ти е идеала, при всички условия, верен приятел на своите приятели. — Ами като съм слаб и не мога? — Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света? Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах! И като целунал на Мъдреца ръка, излязъл дълбоко замислен. За любопитния При Мъдрецът влиза за пръв път хитър старец. Той е благообразен и крайно любопитен. Още при вратата той се спира и започва да разглежда учудено стаята му.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 188 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 188 - год. IX. Севлиево, 16 май 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: На Слънце! – С. К. Стихотворение от Пенчо П.
към текста >>

Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание.
Щайнер Беседи (стих.) – Олга Славчева Три универсални минути – А. Щерев Пред слънцето – Т. Ч. Полско-българско културно сближение – П. Г. Пампоров Славяни (стих.) – С. Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце! Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание. И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром. Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях? Съвременните хора са такива глупци и безумна.
към текста >>

И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето.
Щерев Пред слънцето – Т. Ч. Полско-българско културно сближение – П. Г. Пампоров Славяни (стих.) – С. Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце! Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание. И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром. Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях? Съвременните хора са такива глупци и безумна. Те умират от липса на живот, когато животът е до тях.
към текста >>

Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички.
Полско-българско културно сближение – П. Г. Пампоров Славяни (стих.) – С. Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце! Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание. И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром. Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях? Съвременните хора са такива глупци и безумна. Те умират от липса на живот, когато животът е до тях. Те страдат от недоимък, когато преизобилието е при тях.
към текста >>

Те умират от липса на живот, когато животът е до тях.
И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром. Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях? Съвременните хора са такива глупци и безумна. Те умират от липса на живот, когато животът е до тях. Те страдат от недоимък, когато преизобилието е при тях. А нужно е само да станат, да посегнат и да вземат. * Днес пролетното слънце, е в апогея си! То раздава без мярка и безспир. Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа.
към текста >>

Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори.
* Днес пролетното слънце, е в апогея си! То раздава без мярка и безспир. Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си. Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота. * Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може.
към текста >>

Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си.
То раздава без мярка и безспир. Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си. Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота. * Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно.
към текста >>

Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота.
Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си. Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота. * Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието.
към текста >>

Глупост, невежествено нехайство и престъпление, дори, е да спиш или да се излежаваш до късно сутрин, особено през пролетта, когато животът най-щедро се разлива, и когато най-лесно можеш да го приемеш в себе си.
да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието. Сутрин, преди изгрева на слънцето, земята е най-отрицателна и затова най-силно възприема неговите енергии. Човек, бидейки свързан със земята, е подчинен на същия закон. Затова излизането сутрин рано и посрещането на слънцето всред природата нито е глупост, нито е суеверие или идолопоклонство, както мислят някой, а напротив — то е поставяне на човека в хармония с великите закони на могъщата жива природа, то е черпене на безценни енергии от нейния безграничен резервоар. Глупост, невежествено нехайство и престъпление, дори, е да спиш или да се излежаваш до късно сутрин, особено през пролетта, когато животът най-щедро се разлива, и когато най-лесно можеш да го приемеш в себе си. А да станеш рано и да посрещнеш изгрева на слънцето всред природата, е високо разумен, истинско-човешки и дори божествен акт. * Учителят казва, че, от зазоряването до изгрева на слънцето, неговата енергии, действат най-много върху нервната система и я засилвате и оздравявате; от изгрева на слънцето до девет часа те действат най-вече върху кръвоносно-дихателната система, а от девет до дванадесет часа слънцето действа предимно върху храносмилателната система на човека. А след обед. изобщо, лечебната сила на слънчевата енергия е по-слаба. Това трябва да се има пред вид от тези, които се нуждаят от слънце лекуване.
към текста >>

Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо.
Има хора; които не могат да издържат силните слънчеви лъчи. Те трябва да започнато със сутрешното слънце и постепенно да привикват на по-силни лъчи. Изобщо, слънчевите бани са най-целесъобразни до обед. * Който пропусне изгрева — утрото на деня, — той е пропуснал, в известен смисъл, целия ден. Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и подмлади, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година. Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо. Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така. Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето. Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш. Ако си болен — ще станеш здрав!
към текста >>

Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш!
Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така. Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето. Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш. Ако си болен — ще станеш здрав! Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш! Ако работите ти са объркани — ще се оправяте! Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот. А те са. които ще ти дадат всичко, от което се нуждаеше, те са, които ще превърнат всяко зло в добро. Това не е теория, не е фантазия, а жива реалност.
към текста >>

Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот.
Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето. Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш. Ако си болен — ще станеш здрав! Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш! Ако работите ти са объркани — ще се оправяте! Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот. А те са. които ще ти дадат всичко, от което се нуждаеше, те са, които ще превърнат всяко зло в добро. Това не е теория, не е фантазия, а жива реалност. И всеки, който има желание и воля за това — ще я опита! С. К.
към текста >>

От слънцето идва животът ни.
А те са. които ще ти дадат всичко, от което се нуждаеше, те са, които ще превърнат всяко зло в добро. Това не е теория, не е фантазия, а жива реалност. И всеки, който има желание и воля за това — ще я опита! С. К. От слънцето идва животът ни. Да го посрещнем сутрин рано. Да се изложим на неговите лъчи. Да бъдем съдове, готови да приемат неговия живот. * * * Аз — слаб съм, във съмнене, не снемай, ах! от мене, десница свята Ти .
към текста >>

Да бъдем съдове, готови да приемат неговия живот.
И всеки, който има желание и воля за това — ще я опита! С. К. От слънцето идва животът ни. Да го посрещнем сутрин рано. Да се изложим на неговите лъчи. Да бъдем съдове, готови да приемат неговия живот. * * * Аз — слаб съм, във съмнене, не снемай, ах! от мене, десница свята Ти . . . Когато сред неволи душата Теб се моли Ти — милост изпрати. * * * Той Един е — който ясно направлява всяка твар.
към текста >>

И може да събира тия нетленни богатства само оня, който е станал ученик на великият живот, в който се е пробудило разумното и възвишеното.
„Събирайте си съкровища на небето, дето нито молец, ни ръжда разяжда и дето крадци не подкопават, нито крадат“. Ев. Матея 6:20 Да събираме! Какво може да събира един човек? — Само разумното, положителното, благородното. само вечното, вложено като капитал в душата му. И може да събира тия нетленни богатства само оня, който е станал ученик на великият живот, в който се е пробудило разумното и възвишеното. Само едно може де събира човек, което като постави за основи на живота си да го направи гражданин на онова бленувано царство, което всеки носи като копнеж дълбоко в себе си — това е Божественото. С усилието на волята и умението си, човек може да събере грамадни материални богатства, каквито виждаме в широкият свят, но те не остават за дълго. Ние виждаме, че ония, които са имали големи богатства, а не са изпълнили Божественото, не са били послушни на гласа на душата си, то не е останало в тях. По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали.
към текста >>

Само едно може де събира човек, което като постави за основи на живота си да го направи гражданин на онова бленувано царство, което всеки носи като копнеж дълбоко в себе си — това е Божественото.
Матея 6:20 Да събираме! Какво може да събира един човек? — Само разумното, положителното, благородното. само вечното, вложено като капитал в душата му. И може да събира тия нетленни богатства само оня, който е станал ученик на великият живот, в който се е пробудило разумното и възвишеното. Само едно може де събира човек, което като постави за основи на живота си да го направи гражданин на онова бленувано царство, което всеки носи като копнеж дълбоко в себе си — това е Божественото. С усилието на волята и умението си, човек може да събере грамадни материални богатства, каквито виждаме в широкият свят, но те не остават за дълго. Ние виждаме, че ония, които са имали големи богатства, а не са изпълнили Божественото, не са били послушни на гласа на душата си, то не е останало в тях. По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното.
към текста >>

Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният.
Ние виждаме, че ония, които са имали големи богатства, а не са изпълнили Божественото, не са били послушни на гласа на душата си, то не е останало в тях. По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното. Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко.
към текста >>

Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания.
които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура.
към текста >>

Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача.
Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура. Впрочем, тя е започнала.
към текста >>

Да се свържем с целокупния живот.
За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура. Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено.
към текста >>

Но има един паралел в живота — туй.
Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло.
към текста >>

което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек.
които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло. Лотовате жена не беше лоша жена, тя беше много добра.
към текста >>

За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост.
Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло. Лотовате жена не беше лоша жена, тя беше много добра. В семейството на Лота преодоляваше женския принцип. Той нямаше синове.
към текста >>

Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека.
И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб. Това нещастие я постигна защото не послуша божия съвет, божия глас, да върви напред, без да се обръща. Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си.
към текста >>

И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората.
Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб.
към текста >>

е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот.
Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип. Първоначално, когато се създаде човек, а тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че е създал човека по образ и подобие свое. Значи, в тази златна епоха на човечеството. Бог създаде първия Адам, които не е слязъл на земята. Вторият Адам, който слезе на земята, на физическия свят. е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената.
към текста >>

А всички противоречия в живота произтичат от човешкото сърце.
Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва. Лотовата жена представя човешкото сърце. А всички противоречия в живота произтичат от човешкото сърце. Следователно, желанията на човека, все ще го накарат да погледне назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина искат да знаят, какво са били в минало» то. За миналото не говорете. Не бутайте миналото.
към текста >>

Бъдещето на човека седи в разумния живот, който се организира.
За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред нас. Бъдещето днес ще се реализира. Бъдещето на човека седи в разумния живот, който се организира. Там хората ще се разбират. ще се познават. Разумните хора ще се разбират като братя, но и законите на тези хора ще бъдат написани в техните сърце. Хората на новата епоха, която иде, няма да се съдят, гробища, затвори, болници няма да имат, убийства няма да стават. Това ще бъде епоха на царството Божие на земята.
към текста >>

Всички вие трябва да имате ясна представа за човека, за неговото предназначение и за неговия път, за да разбирате живота и Божиите пътища.
Това ще бъде епоха на царството Божие на земята. Всеки разумен човек има едно предназначение в света. Това трябва да се вложи в съмнението на разумните хора. Ако мислите, че сте дошли като странници на земята, без никакво предназначение, вие се лъжете. Всички хора трябва да знаят от къде са, дошли, защо са дошли на земята и къде отиват. Всички вие трябва да имате ясна представа за човека, за неговото предназначение и за неговия път, за да разбирате живота и Божиите пътища. Но за да добием това познание за човека, необходимо е да имаме будно съзнание, необходимо е да имаме светлина а ума. Без светлина, никакво познание не може да има. Когато любовта проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество. Без любов и Бог е нещо непознато за нас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да го изучаваме, нас ни е страх.
към текста >>

И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури.
Когато любовта проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество. Без любов и Бог е нещо непознато за нас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да го изучаваме, нас ни е страх. Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора. хиляди кораби потъват в този океан, защото хората не знаят да плават и не разбират законите на морето. Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат любов, нямат знания. Но новата епоха, за която ви говоря, иде вече. А тя е епоха на любов, не знание, на светлина.
към текста >>

Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат любов, нямат знания.
Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора. хиляди кораби потъват в този океан, защото хората не знаят да плават и не разбират законите на морето. Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат любов, нямат знания. Но новата епоха, за която ви говоря, иде вече. А тя е епоха на любов, не знание, на светлина. И съществата, които носят и които ще реализират тази висока култура, са вече на земята. Те ще оправят света. По кой начин ще стане това оправяне, ще го види те.
към текста >>

Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си.
В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора. При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески.
към текста >>

И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота.
искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.
към текста >>

Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,.
Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен. Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават. За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество.
към текста >>

Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот.
Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как. майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него. Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате.
към текста >>

Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота.
Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения.
към текста >>

Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота!
Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята.
към текста >>

Живота замира.
В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува. Няма радост, няма песен.
към текста >>

Живота едва съществува.
Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува. Няма радост, няма песен. Сякаш смъртта навред царува. А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда. Идва пролет. Цъфтят цветята, растат тревите, раззеленяват се дърветата.
към текста >>

А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда.
Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува. Няма радост, няма песен. Сякаш смъртта навред царува. А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда. Идва пролет. Цъфтят цветята, растат тревите, раззеленяват се дърветата. Птички пеят. Живот и радост навред блика. Настъпва лято.
към текста >>

Живот и радост навред блика.
Сякаш смъртта навред царува. А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда. Идва пролет. Цъфтят цветята, растат тревите, раззеленяват се дърветата. Птички пеят. Живот и радост навред блика. Настъпва лято. Плодове вкусни зреят. Поклон пред тебе, слънце, небесно светило! Ти си око на Бога и негова ръка. Чрез тебе Той гледа земята и й поднася своите неизчерпаеми дарове.
към текста >>

Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора.
Да настъпи пролет и в градината на моето сърце! Изтръгни издъно корените на егоизма, о Божествена ръка! И направи да израсте дървото на Любовта! Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
към текста >>

Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост!
Изтръгни издъно корените на егоизма, о Божествена ръка! И направи да израсте дървото на Любовта! Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал.
към текста >>

Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода!
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление!
към текста >>

Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>

Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот.
Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение.
към текста >>

Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено!
Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие. Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия. Събудете се, деца на славянството!
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 190 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 190 - год. IX. Севлиево, 6 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя.
към текста >>

Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 190 - год. IX. Севлиево, 6 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя. Виделината и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189) – Влад Пашов. Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г. Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите.
към текста >>

И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства.
науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот.
към текста >>

Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота.
Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
към текста >>

В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот.
И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме .
към текста >>

Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот.
към текста >>

Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота.
Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея.
към текста >>

поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот.
Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде.
към текста >>

Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот.
Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно.
към текста >>

Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство.
Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно. Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот.
към текста >>

Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот.
Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно. Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот. Досегашното не задоволява. Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот. С. К. Бран Обличам си бойните дрехи: Желязната ризница здрава, Военните яки доспехи: Щит, копне и шлемът корави. * И яхам на кон златогриви, Наред със бойни другари.
към текста >>

Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот.
То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно. Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот. Досегашното не задоволява. Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот. С. К. Бран Обличам си бойните дрехи: Желязната ризница здрава, Военните яки доспехи: Щит, копне и шлемът корави. * И яхам на кон златогриви, Наред със бойни другари. Безстрашно на битка отивам, Че бранния час веч удари. . .
към текста >>

ОЛГА СЛАВЧЕВА ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи.
* Далеч ще прогоним вразите И пак ще се върнем със слава; Със почест ще бъдем покрити Във наша свободна държава. * Таз ризница — вярата свята. Туй копие — Божието слово, А шлема и щита в ръката Не е ли Духът туй Христови! * А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен? И родният край поробен Не е ли у нази сърцето? ОЛГА СЛАВЧЕВА ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи. — Като си помисли човек, че има хора, способни да убият тия невинни, малки певци! Идете само в пазарището и ще ги намерите стотици и стотици, пред назначени за продан на хора, които имат стомах, способен да ги погълне. Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но .
към текста >>

Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване.
Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но . . . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече.
към текста >>

Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите.
Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели. . . В обществото има много криви навици, които се поддържат като традиции. Те трябва да се изправят, за да се отвори пътя към простора, да дойде свободата.
към текста >>

Възпитанието има за цел да направи от възпитаниците си човеци с положителни характери, с възвишени и благородни чувства, със светли знания, готови да зачитат проявата на живота в неговата целокупност, да му съдействат, а не да спъват развитието на известие форма.
от средата, от улицата, даже от училището. На много места днешното училище е на фалшива основа. която вярваме. че един ден. когато дойдат истинските възпитатели с по-съвършени методи ще се чудят на днешните криви насоки, как са могли де съществуват и как не са изкарали от релсите своите възпитаници. Възпитанието има за цел да направи от възпитаниците си човеци с положителни характери, с възвишени и благородни чувства, със светли знания, готови да зачитат проявата на живота в неговата целокупност, да му съдействат, а не да спъват развитието на известие форма. Днес така ли е? — Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си.
към текста >>

Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва.
че един ден. когато дойдат истинските възпитатели с по-съвършени методи ще се чудят на днешните криви насоки, как са могли де съществуват и как не са изкарали от релсите своите възпитаници. Възпитанието има за цел да направи от възпитаниците си човеци с положителни характери, с възвишени и благородни чувства, със светли знания, готови да зачитат проявата на живота в неговата целокупност, да му съдействат, а не да спъват развитието на известие форма. Днес така ли е? — Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си. милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите.
към текста >>

милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост?
Днес така ли е? — Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си. милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите. Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички!
към текста >>

Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота.
А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател. Цел на човека е да придобие съвършенство, да достигне първообраза. Доста е това за него. Всичко друго е от неприятеля му. Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни. Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета.
към текста >>

което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена.
То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред. Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание.
към текста >>

— това са две условия за човешкия живот.
за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина.
към текста >>

Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота.
към текста >>

Виделината е условие за живота.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха.
към текста >>

Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот.
Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина.
към текста >>

Значи, тъмнината е потребна за материалния живот.
То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи.
към текста >>

но не е потребна за вътрешния живот на човека.
Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи.
към текста >>

Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем.
към текста >>

Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички.
Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.
към текста >>

В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас. Всеки човек.
към текста >>

Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.
Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас. Всеки човек. когото срещне те и всека книга, която четете, упражнява мощно влияние върху съграждането на човешкия характер. Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с.
към текста >>

Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят.
когото срещне те и всека книга, която четете, упражнява мощно влияние върху съграждането на човешкия характер. Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с. законите, които създават, си причиняват ред неприятности. Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи.
към текста >>

Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират.
Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с. законите, които създават, си причиняват ред неприятности. Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си.
към текста >>

И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база.
По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината.
към текста >>

Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене.
По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
към текста >>

след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче.
Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител.
към текста >>

Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучат. Следователно, неразбраното, незнайното, непроученото ще изучаваме. А онова, което знаем и разбираме, ще приложим. Едно трябва да знаете: природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас — природата зароди нас не може да яде, не може да диша, не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива.
към текста >>

Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща.
с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината. Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш в изправянето им. И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: ти си причина и за доброто в света. И едното и другото положение нося. Това е пра-вилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие.
към текста >>

Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията.
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно, не наказват нас но земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това. Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
към текста >>

като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса.
В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери. Сега пожелавам доброто на вашата майка. Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189 I Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта. като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса. Това е задачата, която предстои на съвременното човечество да реализира. Това е мисията на бъдещето, това е мисията на славянството, което трябва да реализира втората част на християнския импулс. И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си. Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него.
към текста >>

И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си.
Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189 I Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта. като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса. Това е задачата, която предстои на съвременното човечество да реализира. Това е мисията на бъдещето, това е мисията на славянството, което трябва да реализира втората част на християнския импулс. И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си. Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него. Това е същността на този импулс — да намери човек пътя към Бога в самия себе си. И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача.
към текста >>

Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот.
Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него. Това е същността на този импулс — да намери човек пътя към Бога в самия себе си. И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача. Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот. Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен. А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите.
към текста >>

Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен.
Той отваря пътя на човека към Бога в самия него. Това е същността на този импулс — да намери човек пътя към Бога в самия себе си. И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача. Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот. Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен. А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота.
към текста >>

Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие.
И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача. Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот. Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен. А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота.
към текста >>

Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота.
Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен. А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана. До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена. Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс.
към текста >>

Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота.
Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана. До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена. Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля.
към текста >>

Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен.
До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена. Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля. Тези задача е вече завършена и са подготвени условията за втората част но великия импулс да се приеме от човечеството. Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен. Това е вече задачата, която славянството трябва да реализира, защото само едно същество, което мисли и има самоинициатива, може да приеме този втори импулс на Христа. А това е вече същината на християнството — да изгради братството между народите, и да реализира безсмъртието на човека. Затова има всички методи в християнството. Защото Христос и днес работи между човечеството, направлявайки и ръководейки го в пътя на неговия възход. Той казва: Аз съм с вас до скончанието на века.
към текста >>

Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен.
Той казва: Аз съм с вас до скончанието на века. И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта. Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен. Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето.
към текста >>

И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс.
Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен. Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето. Под този импулс се развиват и работят и всички идейни и духовни движения по цялата земя.' Мнозина ще кажат, че ученията. които ги има в християнството, ги има и в другиго религии, които предшестваха християнството, и от които християнството ги било взело.
към текста >>

Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното.
А колкото до това, че ученията ги има и в другите религии, това е факт, който трябва да се изясни. Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството.
към текста >>

Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот.
Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите.
към текста >>

Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот.
От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва.
към текста >>

Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва.
Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца. Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода. Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце! Слънцето да стане жив извор — който постоянно извира и дава — такъв извор никой не може да замърси — той всичко чисти. Това е чистота.
към текста >>

Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот.
Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл?
към текста >>

Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота.
Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл? Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота. „С любов и светлина! “ Това е мото за новата култура на братството, справедливостта и мира. Братство между всички люде и народи, справедливост за всички и мир между всички народи. А „справедливост, радост и мир в Духа“ — е Царството Божие на земята — това е най-великият и всеобхватен идеал — синтез на стремежите на всички индивиди и народи, към свобода и щастие. И така, живот без висок идеал — не е истински живот.
към текста >>

И така, живот без висок идеал — не е истински живот.
Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота. „С любов и светлина! “ Това е мото за новата култура на братството, справедливостта и мира. Братство между всички люде и народи, справедливост за всички и мир между всички народи. А „справедливост, радост и мир в Духа“ — е Царството Божие на земята — това е най-великият и всеобхватен идеал — синтез на стремежите на всички индивиди и народи, към свобода и щастие. И така, живот без висок идеал — не е истински живот. Живот с висок идеал е истински живот. А високият идеал е да бъдем съвършени като Отца на светлините. „Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа широка като вселената, дух мощен като Бога — и едно с Бога“. Търсете първом Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи! “ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса.
към текста >>

Живот с висок идеал е истински живот.
„С любов и светлина! “ Това е мото за новата култура на братството, справедливостта и мира. Братство между всички люде и народи, справедливост за всички и мир между всички народи. А „справедливост, радост и мир в Духа“ — е Царството Божие на земята — това е най-великият и всеобхватен идеал — синтез на стремежите на всички индивиди и народи, към свобода и щастие. И така, живот без висок идеал — не е истински живот. Живот с висок идеал е истински живот. А високият идеал е да бъдем съвършени като Отца на светлините. „Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа широка като вселената, дух мощен като Бога — и едно с Бога“. Търсете първом Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи! “ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса. Бавно се крачи напред.
към текста >>

Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота.
Търсете първом Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи! “ С е я т е л Благоразумието Дълъг е пътят на прогреса. Бавно се крачи напред. Трудно е възлизането на горе. По този възходящ път стремящият се човек има да победи много слабости, да превъзмогне много препятствия и мъчнотии, които го спъват и задържат на едно място. Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота. Едно от тия качества е благоразумието. Човек, в когото това качество е силно подчертано, има приблизително следното поведение в живота: той всякога избира пътя на най малкото съпротивление. За по голяма нагледност можем да го сравним с течащата вода, която заобикаля срещнатите препятствия и неспирно върви все напред. От две неизбежни злини избира по-малката от две добрини — по голямата. Той дава път на силния, а на слабия подава ръка.
към текста >>

Човек, в когото това качество е силно подчертано, има приблизително следното поведение в живота: той всякога избира пътя на най малкото съпротивление.
Бавно се крачи напред. Трудно е възлизането на горе. По този възходящ път стремящият се човек има да победи много слабости, да превъзмогне много препятствия и мъчнотии, които го спъват и задържат на едно място. Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота. Едно от тия качества е благоразумието. Човек, в когото това качество е силно подчертано, има приблизително следното поведение в живота: той всякога избира пътя на най малкото съпротивление. За по голяма нагледност можем да го сравним с течащата вода, която заобикаля срещнатите препятствия и неспирно върви все напред. От две неизбежни злини избира по-малката от две добрини — по голямата. Той дава път на силния, а на слабия подава ръка. Приема неизбежното. Търси само необходимото.
към текста >>

Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си.
Преви възможното за днес. Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите. Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота. Г.
към текста >>

С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота.
Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота. Г. С ъ б е в
към текста >>

по малко противоречия и повече радост в живота. Г.
Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни. С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота. Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота. Г. С ъ б е в
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 198 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 198 - год. X. Севлиево, 24 октомври 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Учение на любовта – С. Калименов Молитва. Планинският извор.
към текста >>

Душата на овчаря – Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) Из науката и живота.
Окултизъм и наука – Пламен Словото на Учителя. По образ и подобие. (из неделната беседа – 26 септември 1937 г.) Българско производство и вътрешните нужди. Има ли излишък за износ? – Ю. Душата на овчаря – Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) Из науката и живота. Едно важно предимство на зеленчуци и плодове – д-р Ст. Кадиев Карма (Из книгата „Вечните истини“ – цитат от Ел. Блаватска) УЧЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Днес, навсякъде по света, хората живеят под хипноза на вярата в грубата сила. „Правото е на силния“—Затова горко на слабите, на невъоръжените — казват всички. „Народи, които не се въоръжават, ще станат плячка на своите въоръжени съседи — заяви неотдавна Мусолини, и целият свят прие като чиста истина, като аксиома, тези думи.
към текста >>

е върховния арбитър в живота.
Световни насилници, опиянени от блясъка на вашето оръжие, знайте че всичката ви сила ще изчезне като дим, ще се стопи като утринна мъгла във високата температура на върховната Сила на Любовта, ще капитулира като жалко нищожество пред върховната Правда, която не се опира на земни неща. Световни насилници, забравили, че над всички нас неотменно бди едно Провидение, което вижда всичко, което наблюдава и претегля точно всичките ни намерения и постъпки, — знайте, че безбройните ви оръдия, картечници, танкове, и бомбовоза ще се превърнат в една жалка насмешка над вашите усилия, ще станат един мрачен спомен за опита на човека да се бори с Бога — да наложи своята сила, силата на оръжието, върху Негова та сила — силата на Правдата. Братя-хора, не отстъпвайте пред изкушението, не приемайте лъжата за. истина: не вярвайте, че силата на оръжие то е по-силна от силата на Правдата, от силата на Любовта. Има неща, които стават в света, и които, разглеждани повърхностно, ни карат да мислим обратното, а именно, че грубата сила. е върховния арбитър в живота. Има насилия, които успяват. Има жестокости и несправедливости, повидимому нереванширани. Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света!
към текста >>

схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света!
е върховния арбитър в живота. Има насилия, които успяват. Има жестокости и несправедливости, повидимому нереванширани. Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това. Ако днес някой те удари, това е, само по себе си, зло. Но ако ти вчера си ударил този, който днес удря тебе, то това зло придобива малко по-друго освещение. И ако този, който днес те удря, получи утре удар от трето лице, тука също има една връзка, която обикновено хората, включително техните водачи, не са свикнали да виждат.
към текста >>

Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето.
Има насилия, които успяват. Има жестокости и несправедливости, повидимому нереванширани. Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това. Ако днес някой те удари, това е, само по себе си, зло. Но ако ти вчера си ударил този, който днес удря тебе, то това зло придобива малко по-друго освещение. И ако този, който днес те удря, получи утре удар от трето лице, тука също има една връзка, която обикновено хората, включително техните водачи, не са свикнали да виждат. А да виждаш ясно на къде отиваш и какво ти носи бъдещето по пътя, по който вървиш — това е основна та черта на истинското водачество.
към текста >>

Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С.
Нека спре тя поне пред границите на нашата малка България, която има нужда от сили за творчество и няма да спечели нищо от разрушението. Ние проповядваме Ново Учение—учението на Любовта, което е едновременно учение на върховната Правда и на върховната Мъдрост: Прави добро, живей с мирни намерения, стремежи и постъпки, и нищо не ще може да те засегне. Защото над силата на човека, стои силата на Бога! Над с йогата на оръжието стои силата на Правдата! Над временното тържество на човешкото безумие и самомнение, стои вечното тържество на Божия закон! Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С. Калименов Молитва При Твоите нозе, о, Татко, коленича, че моето сърце синовно Те обича. * Ти чуй го как страдай с болежите човешки! Смили се, Татко! Дай, дай лек за тез болежки! * И нека Твоят лъч, о, Слънце на живота, засвети в шир и длъж над кръвната Голгота.
към текста >>

* И нека Твоят лъч, о, Слънце на живота, засвети в шир и длъж над кръвната Голгота.
Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С. Калименов Молитва При Твоите нозе, о, Татко, коленича, че моето сърце синовно Те обича. * Ти чуй го как страдай с болежите човешки! Смили се, Татко! Дай, дай лек за тез болежки! * И нека Твоят лъч, о, Слънце на живота, засвети в шир и длъж над кръвната Голгота. * Да секне стръв, дележ навеки по земята. Да свърже сладка реч човеците кат’братя. Auroro * Планинският извор Под белия камък клокочеше бистрата струя — Извираше извор кристален. Под белия камък се спираше жадния пътник и гледаше водната струя. * И думи на белия камък личаха: „Кат чистия извор бъдете.“ И водната струя се вливаше щедро на морния пътник в ръцете.
към текста >>

ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл.
* И думи на белия камък личаха: „Кат чистия извор бъдете.“ И водната струя се вливаше щедро на морния пътник в ръцете. * „Кат чистия извор“. От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист.
към текста >>

Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота.
От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот.
към текста >>

Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е.
В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма.
към текста >>

Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота?
Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма. Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите.
към текста >>

Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот.
Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма. Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“.
към текста >>

Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота.
— да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота? Да отнемеш смисъла на живота, за мислещия човек, това е все едно да му отнемеш самия живот. И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма. Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е.
към текста >>

Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука.
И ако днес хората продължават да живеят и след като са възприели материалистическия светоглед, това е само затуй, защото те не мислят. Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма. Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие.
към текста >>

Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е.
Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл.
към текста >>

— че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света.
Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ?
към текста >>

Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме.
Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух. Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове.
към текста >>

А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл.
Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух. Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи.
към текста >>

Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи.
А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух. Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека.
към текста >>

Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание.
Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух. Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават.
към текста >>

А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота.
Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота!
към текста >>

По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота.
— Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата.
към текста >>

Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека.
Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание.
към текста >>

като сочат на истината за духовната същина на живота.
Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината!
към текста >>

А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота!
А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея.
към текста >>

Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание.
Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята.
към текста >>

Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си.
Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света. В първата глава се вижда колко принципи са разкрити в създаването на света, Светът се е създал в шест деня, а в седмия Бог си е починал.
към текста >>

Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява.
Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби.
към текста >>

Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека.
към текста >>

В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот.
Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му.
към текста >>

И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е.
Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове. Органическо то и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства.
към текста >>

Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия.
Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса.
към текста >>

Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а.
Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта.
към текста >>

За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота.
Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора винаги имат по-голяма топлина, а по-малко светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, по-малко топлина.
към текста >>

За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него.
Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора винаги имат по-голяма топлина, а по-малко светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, по-малко топлина. А черният цвят поглъща всичко в себе си.
към текста >>

Казвам: противоречията, които сега съществуват във човешкия живот, се дължат на това, че човек е забравил това откровение.
Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора винаги имат по-голяма топлина, а по-малко светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, по-малко топлина. А черният цвят поглъща всичко в себе си. Казвам: противоречията, които сега съществуват във човешкия живот, се дължат на това, че човек е забравил това откровение. Ние не знаем какво носи всеки ден, Астрологията, например, е наука на откровенията, една друга библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината.
към текста >>

Само тогава вие ще разберете смисъла на живота.
И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината не.ма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. И това ще стане само тогава, когато любовта ви стане майка, когато мъдростта ви стане баща, а истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които досега са ни залъгвали. Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души лекари, но в края на краищата ви казват, че ще свършите, не може да ви се помогне. Идвам при тебе и те питам: Искаш ли да живееш? — Искам, разбира се.— Ти богат човек ли си?
към текста >>

Ако искаш да се излекуваш, да влезеш в новия живот, ще се откажеш от всичко: от парите си, от слугите си, от болницата, от болестта си.
Имам сто милиона лева на разположение. Питам го: готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? С други думи: искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те гледат? — Не може ли без това? — Не може! Ако искаш да се излекуваш, да влезеш в новия живот, ще се откажеш от всичко: от парите си, от слугите си, от болницата, от болестта си. Кажи: Отказвам се от всичко, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам онзи чист въздух, ще приемам онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш. Благодаря ти за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой.
към текста >>

Кажи: Отказвам се от всичко, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот.
Питам го: готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? С други думи: искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те гледат? — Не може ли без това? — Не може! Ако искаш да се излекуваш, да влезеш в новия живот, ще се откажеш от всичко: от парите си, от слугите си, от болницата, от болестта си. Кажи: Отказвам се от всичко, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам онзи чист въздух, ще приемам онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш. Благодаря ти за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой. Сега очите ми виждат вече.
към текста >>

Благодаря ти за този живот, който ми даваш.
— Не може! Ако искаш да се излекуваш, да влезеш в новия живот, ще се откажеш от всичко: от парите си, от слугите си, от болницата, от болестта си. Кажи: Отказвам се от всичко, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам онзи чист въздух, ще приемам онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш. Благодаря ти за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой. Сега очите ми виждат вече. Ще ходя в твоята вид елина и ще изпълнявам Твоята воля. Българското производство и вътрешните нужди Има ли излишък за износ? Днес всяка държава се стреми да изнася свои произведения на чуждите пазари, а по възможност, да не внася нищо от вън.
към текста >>

Затова, вместо да внася в себе си здраве, като подобри своя живот, тя се лишава от насъщната си храна, изнася навън, харчи за непотребни, даже вредни неща.
То е, може би, всичкото от този род или е изтръгнато из ръцете на гладните им деца. Но нали трябва да се купи сол, газ? Или пък, гледаш някоя работничка, суха, изтощена от фабриката или склада дето работи, натруфила се, намазала се. Не че има много средства. Не. Тя често не си дояжда, но нали вижда какво правят богатите, нали и тя трябва да се хареса? Затова, вместо да внася в себе си здраве, като подобри своя живот, тя се лишава от насъщната си храна, изнася навън, харчи за непотребни, даже вредни неща. Ето защо, вместо да изнасяме златните слънчеви плодове на нашата земя — срещу различни никому ненужни предмети, модни залъгалки и тям подобни, — нека ги направим достъпни за всички българи и в най-отдалечените кътчета и до последния бедняк. Така ще се подобри храната и на бедните, отрудени българи, поставени при по-неблагоприятни природни и икономически условия и ще се внесе радост в живота им. А за това има средства. Вместо да губим време и средства в търсене на несигурните чужди пазари, за да изнасяме същинското злато срещу някаква си валута, — да уредим първом вътрешния пазар така, щото дето има някаква нужда, тя веднага да бъде задоволена. Затова пък превозването по железниците на всички плодове, грозде, зеленчуци и др.
към текста >>

Така ще се подобри храната и на бедните, отрудени българи, поставени при по-неблагоприятни природни и икономически условия и ще се внесе радост в живота им.
Или пък, гледаш някоя работничка, суха, изтощена от фабриката или склада дето работи, натруфила се, намазала се. Не че има много средства. Не. Тя често не си дояжда, но нали вижда какво правят богатите, нали и тя трябва да се хареса? Затова, вместо да внася в себе си здраве, като подобри своя живот, тя се лишава от насъщната си храна, изнася навън, харчи за непотребни, даже вредни неща. Ето защо, вместо да изнасяме златните слънчеви плодове на нашата земя — срещу различни никому ненужни предмети, модни залъгалки и тям подобни, — нека ги направим достъпни за всички българи и в най-отдалечените кътчета и до последния бедняк. Така ще се подобри храната и на бедните, отрудени българи, поставени при по-неблагоприятни природни и икономически условия и ще се внесе радост в живота им. А за това има средства. Вместо да губим време и средства в търсене на несигурните чужди пазари, за да изнасяме същинското злато срещу някаква си валута, — да уредим първом вътрешния пазар така, щото дето има някаква нужда, тя веднага да бъде задоволена. Затова пък превозването по железниците на всички плодове, грозде, зеленчуци и др. насъщни продукти да става с най-низки превозни такси — и без това влаковете често пътуват празни. Да се отстранят посредниците, които често взимат повече печалба от цената на продукта, като вътрешния обмен се уреди на кооперативни начала, под надзора на държавата и обществото.
към текста >>

Животните бързаха към топлите кошари и обори.
Равната земя, която се простираше далеч до сините води на Дунава, ставаше неузнаваема. Големите и просторни ниви, които през лятото пръскаха навред своето злато, сега стояха, почернели от меката рохкава пръст, която из-пущаше пресен дъх на току-що разорана земя. Тук-таме между тях се провираха, като зелени петна, свежи ливади, които мамеха окото на закъснели стада. Дните ставаха по-къси, слънцето изпращаше своите късни лъчи, които едва докосваха земята и бързаха на запад. Земята сутрин не смогваше да се стопли и хората не сещаха кога се мръква. Животните бързаха към топлите кошари и обори. През такъв есенен ден дядо Грую последен подкарваше своите многобройни стада към село. Обираха сякаш и последния стрък зелена трева, която още се зеленееше по широките пасища. Той беше овчар от дете. Много години наред той се скиташе по тая равна земя, богата с обилна и тлъста паша, която подхранваше тлъсти и породисти стада. Навремето още, когато бащата го остави сам да се грижи за овцете, той пое работата, като стар и изпечен овчар.
към текста >>

Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца.
Живее той далеч от близки, всред стадата си и богатата равна земя. Всред безкрайна степ расна той, там сети първа младост, там позна хората, които му останаха чужди, и далечни, за които знаеше, че мислят само за себе си и за имота си. Какво му даде простора и безкрайната равнина?! Самотен, като вековен дъб, случайно израснал всред голата равнина, остаря той далечен и чужд на хората и своите. Домашните му бяха свикнали и много отрано се примириха с неговата суровост и отчужденост. Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца. Пазеше стадата си, както никога не се е сетил да пази своята челяд. Пазеше ги не с помощта на верните си кучета, но със своите будни очи, който виждаха на време опасността и на време я премахваше. В село знаеха, —с дядо Груювите овце нищо и никога не можеше да стане, нищо лошо не можеше да ги сполети. Болест ли ще пипне стадата, до неговите никога не стигаше, мъгла на есен ли ще падне, до неговите кошари вълк не смееше да припари. Пазеше ги дядо Грую като зеницата си.
към текста >>

Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост.
— Да дойде! Стягайте го! И една пролетна сутрин детето осъмна в един чуден свят, където всичко му се стори вълшебно. Първите слънчеви лъчи трептяха наоколо. Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя. Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост. А край него наблизо полските цветя, — ранни пролетни предвестници, със сини, червени и жълти багри, се усмихваха и простираха високо главици за милувка. Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите. Вред край него море от красота! Над него сладкогласни чучулиги възвестяваха победния ход на деня, извиваха своята песен, прелитаха над него. — Колко хубаво било тука, дядо!
към текста >>

Почна се тогава една сеч между тях, като от чума капеха клетите животни.
Тая последната, която беше извадил. — Простинала да му се не види макар. Дето не е било никога. Добре че е една, навъсено думаше дядо Грую. Но не се свърши само с една. Почна се тогава една сеч между тях, като от чума капеха клетите животни. Докато да сети и види опасността такава, каквато беше, болестта ги газеше здравата. Тресавището, види се, било заразено. Дядо Грую се уплаши, изгуби и ума, и дума. — Тичай в село за фелдшера! Когато пристигна той, помощта беше излишна.
към текста >>

Тя ще си остане до края на живота му.
Беше Драгойчо. И докато да се сети какво дума, рече: — Умери го, а? — Нали видя, синко! Старият наведе глава. Споменът беше много пресен още, мъката му се събуди с нова сила. Тя ще си остане до края на живота му. Душата на овчаря плачеше и оплакваше изгубените овце, плачеше и за своята душа, която искаше да умери Господа, в Когото десетгодишното дете, така неотклонно вярваше и на Когото детските уста през една дивна вечер се молеха и четяха Отче Наш, — къса и хубава молитва, която Спасителя беше дал за всички на земята, но не и за него, който не смееше да дигне очи, да се прекръсти. Тогава старият захлупи лицето си и бавно се свлече на земята. Драгойчо бързо се приближи — помисли, че му прилоша. Той се надвеси над него и веднага се отдръпна настрана. Застана тихо до него.
към текста >>

. Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Едно важно предимство на зеленчуците и плодовете Ползата и вредата от една храна зависи не само от калоричната й стоимост.
Тогава старият захлупи лицето си и бавно се свлече на земята. Драгойчо бързо се приближи — помисли, че му прилоша. Той се надвеси над него и веднага се отдръпна настрана. Застана тихо до него. Старият едва чуто, с прехлупено лице, като на себе си четеше: Отче Наш!! . Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Едно важно предимство на зеленчуците и плодовете Ползата и вредата от една храна зависи не само от калоричната й стоимост. Тя е в зависимост и от особените реакции, които предизвиква в цялостната обмяна на веществата в организма, при която тя участва. Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани. Една от лошите страни на месната храна с нейната податливост на отровно трупно гниене. То не свършва с вкарването на храната в стомаха на човека, а напротив, тогава започва. Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова.
към текста >>

Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма.
Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест. Завързват се отношения които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели.
към текста >>

Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото.
Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест. Завързват се отношения които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели. Ето защо, едни хора ни обичат без всяка видима причина, а други също тъй ни ненавиждат повидимому незаслужено. Ако в миналото ние сме причинили страдания на окръжаващите ни, в бъдещето ще изпитваме не по-малко страдания, и обратното. Законите на кармата са абсолютни: те отплащат за всичко сторено от човека, даже било то и невъобразимо дребно.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 204 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 204 - год. X. Севлиево, 26 декември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пред Новата година – С. К. Повече широта Новата година (стих.) – Д. Антонова. Пътят към радостта – Г. Т.
към текста >>

Из науката и живота.
Айнщайн На прага. Усмихни се! (стихове) – В. Недев Причинните за развалата на зъбите (из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Чудесата на природата. Музиката и животните Два дара (стих.) – Радиозо ПРЕД НОВАТА ГОДИНА Още една. година наскоро ще отлитне в безкрая на вечността. Ще изпратим „старата“ 1937 година и ще посрещнем новата — 1938 година. Тъкмо сега е време да направим една малка равносметка за изминалото и да набележим, в общи черти, един план за бъдещето: Какво сторихме ний през изминалата вече 1937 година?
към текста >>

Музиката и животните Два дара (стих.) – Радиозо ПРЕД НОВАТА ГОДИНА Още една.
(стихове) – В. Недев Причинните за развалата на зъбите (из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Чудесата на природата. Музиката и животните Два дара (стих.) – Радиозо ПРЕД НОВАТА ГОДИНА Още една. година наскоро ще отлитне в безкрая на вечността. Ще изпратим „старата“ 1937 година и ще посрещнем новата — 1938 година. Тъкмо сега е време да направим една малка равносметка за изминалото и да набележим, в общи черти, един план за бъдещето: Какво сторихме ний през изминалата вече 1937 година? Нека оставим всеки отделен човек сам да си даде отчет пред себе си за своята дейност, а ние да видим какво сме извършили, какво е станало в света, като цяло, като колектив. Светът се приближава с все по-бързи крачки към пропастта на една небивала в историята и невъобразима по своите ужаси и разрушения война.
към текста >>

Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот.
“ Не! Всичко зависи от нас! Ако нашите умове са будни, ако нашите воли са крепки, ако направим усилия — всичко ще бъде така, както ние искаме. А ние искаме мир и братство между хората и народите. Ние искаме спокойно разви шие на всички стопански и духовни сили на народа. Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот. Има един велик План за доброто на човечеството като цяло и на всеки човек поотделно, който не е човешки, а е Божествен План. Има духовни Водачи, — пратеници на Небето — които ни водят по пътя към реализирането на този План. Нека ги намерим и тръгнем след тях, защото само така ще разрешим всичките си неразрешени до сега индивидуални и колективни задачи. Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина. Да потърсим тази светлина, да я намерим и да не преставаме да черпим от нея!
към текста >>

За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината.
Те му са предадени от неговите прадеди. Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото. По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици. Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото.
към текста >>

Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр.
По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици. Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата.
към текста >>

Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата.
Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече.
към текста >>

Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване.
Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече. * Нова участ на земята, нов живот на красота Нека той да бъде песен, бликнала из вечността. * Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини.
към текста >>

* Нова участ на земята, нов живот на красота Нека той да бъде песен, бликнала из вечността.
Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече. * Нова участ на земята, нов живот на красота Нека той да бъде песен, бликнала из вечността. * Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини. * „О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове, Не записахте ли радост през живот от векове? Ще се сбъднат ли словата на един Човешки Син, Кой посочи на земята към небето път един? “ * ГЛАС НА ВЕЧНОСТТА: От хармония роден си, от любов н красота, Ще запееш скоро с радост песента на вечността!
към текста >>

* „О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове, Не записахте ли радост през живот от векове?
НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече. * Нова участ на земята, нов живот на красота Нека той да бъде песен, бликнала из вечността. * Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини. * „О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове, Не записахте ли радост през живот от векове? Ще се сбъднат ли словата на един Човешки Син, Кой посочи на земята към небето път един? “ * ГЛАС НА ВЕЧНОСТТА: От хармония роден си, от любов н красота, Ще запееш скоро с радост песента на вечността! * Стига само да отвориш по-широко твоя слух, За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух. * Крайно време днес е вече и започва светъл век, В нови пътища ще тръгнеш, о повярвай, ти човек! * Нова ера на земята, нови хора веч зове, Ще се сбъдне туй, което е мечта на векове, * Мир ще бъде на земята, и любов и красота!
към текста >>

* Стига само да отвориш по-широко твоя слух, За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух.
* Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини. * „О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове, Не записахте ли радост през живот от векове? Ще се сбъднат ли словата на един Човешки Син, Кой посочи на земята към небето път един? “ * ГЛАС НА ВЕЧНОСТТА: От хармония роден си, от любов н красота, Ще запееш скоро с радост песента на вечността! * Стига само да отвориш по-широко твоя слух, За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух. * Крайно време днес е вече и започва светъл век, В нови пътища ще тръгнеш, о повярвай, ти човек! * Нова ера на земята, нови хора веч зове, Ще се сбъдне туй, което е мечта на векове, * Мир ще бъде на земята, и любов и красота! “ Тъй завърши свойте думи светъл глас от вечността. * На брега съм на реката, гдето времето тече, Потопени в блян далечен бдят титани върхове. * И усмихнати ги виждам и с огрени чела, На воали леки бавно от тях дръпва се мъгла.
към текста >>

Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи.
А честността е признак на присъствие на любовта. А дето е любовта. там всичко ще се превърне на добро. Г. Т. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мъртъв бе и оживя (из неделната беседа „Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се“– 31.10.1937 г.) „Защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се“. Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата. С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата. Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна.
към текста >>

С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата.
там всичко ще се превърне на добро. Г. Т. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мъртъв бе и оживя (из неделната беседа „Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се“– 31.10.1937 г.) „Защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се“. Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата. С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата. Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света.
към текста >>

Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт.
Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата. С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата. Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието. Например, хората не разбират Христа както трябва, вследствие на което се отнасят с непослушание към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света за да примири човечеството.
към текста >>

Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието.
Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието. Например, хората не разбират Христа както трябва, вследствие на което се отнасят с непослушание към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има вече 500 милиона християни, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят.
към текста >>

Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство.
Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.
към текста >>

Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено.
И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко. Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят, хората трябва имат един Баща. Дойде някой при мен и ми казва: Ти не ме обичаш. Питам го: Ти обичаш ли Баща ми?
към текста >>

Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.
Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко. Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят, хората трябва имат един Баща. Дойде някой при мен и ми казва: Ти не ме обичаш. Питам го: Ти обичаш ли Баща ми? Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща.
към текста >>

Под думата небе аз разбирам разумния живот.
Аз не разглеждам Бога като нещо отвлечено, като нещо далечно от нас, но като същина, която функционира вътре в нас. Движението, потикът на хората в света се дължи именно на този Бог, който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем мястото, гдето той се намира. Казват ни, че Бог е на небето. Под думата небе аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни. добри и справедливи. Само при това положение може да дойде любовта. И тогава само думите на Христа могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания.
към текста >>

Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят.
С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов.
към текста >>

пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им.
Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си“. Сега пожелавам ви и вие да се върнете и вашия баща да се порадва с вас заедно. Пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се ваш брат, който е изпоял всичко. 5-та неделна беседа от Учителя, държана на 31 октомври, 1937 г. 10 ч. пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене?
към текста >>

Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо?
Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си.
към текста >>

На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света!
Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам.
към текста >>

Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си.
Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа.
към текста >>

Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие.
За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително.
към текста >>

Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам.
На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост.
към текста >>

Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо.
Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение.
към текста >>

Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа.
Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите.
към текста >>

В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение.
Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен.
към текста >>

Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен.
В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение. В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията.
към текста >>

Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота.
В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени. Да знаем, че съществува нещо, което ние не можем да обгърнем напълно, да знаем, че съществува мъдрост красота и величие, недосегаеми, и които са достъпни за нас само в най-примитивните им форми, в това се състои истинската религиозност; и, в този смисъл, аз съм един от дълбоко религиозните хора Из книгата „Comment je vois le monde“ На прага На прага сме на дивна епоха На светлите, пробудени души; Пристъпва тя, усмихната и кротка На щастието храм да съгради. * Таз блага вест ни носят днес лъчите На вечната Божествена Любов И нежни струни трепват във душите Във ритмуса на мировий живот. * На изток веч на Новото Зората Запали се плувна към зенит, И зов на мир се чува по земята, И звън от чист и радостен възклик. В.
към текста >>

Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени.
Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени. Да знаем, че съществува нещо, което ние не можем да обгърнем напълно, да знаем, че съществува мъдрост красота и величие, недосегаеми, и които са достъпни за нас само в най-примитивните им форми, в това се състои истинската религиозност; и, в този смисъл, аз съм един от дълбоко религиозните хора Из книгата „Comment je vois le monde“ На прага На прага сме на дивна епоха На светлите, пробудени души; Пристъпва тя, усмихната и кротка На щастието храм да съгради. * Таз блага вест ни носят днес лъчите На вечната Божествена Любов И нежни струни трепват във душите Във ритмуса на мировий живот. * На изток веч на Новото Зората Запали се плувна към зенит, И зов на мир се чува по земята, И звън от чист и радостен възклик. В. Недев Усмихни се! Усмихни се лъч на Светлината!
към текста >>

* Таз блага вест ни носят днес лъчите На вечната Божествена Любов И нежни струни трепват във душите Във ритмуса на мировий живот.
И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени. Да знаем, че съществува нещо, което ние не можем да обгърнем напълно, да знаем, че съществува мъдрост красота и величие, недосегаеми, и които са достъпни за нас само в най-примитивните им форми, в това се състои истинската религиозност; и, в този смисъл, аз съм един от дълбоко религиозните хора Из книгата „Comment je vois le monde“ На прага На прага сме на дивна епоха На светлите, пробудени души; Пристъпва тя, усмихната и кротка На щастието храм да съгради. * Таз блага вест ни носят днес лъчите На вечната Божествена Любов И нежни струни трепват във душите Във ритмуса на мировий живот. * На изток веч на Новото Зората Запали се плувна към зенит, И зов на мир се чува по земята, И звън от чист и радостен възклик. В. Недев Усмихни се! Усмихни се лъч на Светлината! Озарявай моя скръбен лик! О свети, разпръсвай тъмнината!
към текста >>

О, води ме в пътя на живота!
О, души любящи и смирени! О, жреци на Вечний Господар! * Вий, творци, във мъдрост посветени — Вий сте моя търсен идеал! Усмихни се, лъч на Светлината! Озарявай моя скърпен лик! О, води ме в пътя на живота! О, води ме в твоя мир велик! В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл.
към текста >>

Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини.
Озарявай моя скърпен лик! О, води ме в пътя на живота! О, води ме в твоя мир велик! В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби.
към текста >>

Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл.
О, води ме в пътя на живота! О, води ме в твоя мир велик! В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби.
към текста >>

н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави.
В. Недев Причинните за развалата на зъбите След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено.
към текста >>

Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда.
Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо. Всички работят: мъже и жени, млади и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда. Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово. В люлката на българската индустрия, гдето непрестанно се твори материалната култура на народа ни, всеки трябва па работи. Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда. Влизам в една работилница. Шест-седем души се навели над тезгясите и чукат. — Добър ден. — Добър ден. — Как е работата?
към текста >>

Сега ето какво: аз ви нося тук един вестник, от който ще научите, че смисъла на живота не е само в грубия физически труд и в придобиването на повече материални блага и че в живота за да се осмисли той, трябва да се вложи и нещо по-съществено, нещо по-трайно, нещо духовно.
— Вярно е. Така е, но могат ли всички да се разберат? Аз ако намаля моето производство, другите ще го увеличат и така съвършено ще пропадна. — Значи, всичко е в разбирателството, в разумните и братски отношения помежду ви — производителите от един бранш. Човек не трябва да мисли само за себе си — как да заграби повече или дори, ако може, всичко, защото и другите почват да мислят и действат по същия начин и резултата е че се съсипват и изяждат един други като вълци. Сега ето какво: аз ви нося тук един вестник, от който ще научите, че смисъла на живота не е само в грубия физически труд и в придобиването на повече материални блага и че в живота за да се осмисли той, трябва да се вложи и нещо по-съществено, нещо по-трайно, нещо духовно. Вий ставате сутрин в 4 или 5 часа и работите цял ден до късна нощ. Вий нямате време дори да се нахраните и да спите, а камо ли да помислите за нещо повече. Вий сте се превърнали в некакви живи машини, които знаят само да работят. Какъв смисъл има всичко това? — Няма как другояче.
към текста >>

— Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него.
— Няма как другояче. Ний имаме семейство. Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете.
към текста >>

Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване.
Ний имаме семейство. Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане.
към текста >>

А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни.
Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане.
към текста >>

А, освен това, като че ли обикновено занаятчията и работникът е по-буден в духовно отношение, по-идеен, по-лесно може да долови и възприеме великите истини на живота, отколкото търговеца и чиновника.
— Довиждане. Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят. А, освен това, като че ли обикновено занаятчията и работникът е по-буден в духовно отношение, по-идеен, по-лесно може да долови и възприеме великите истини на живота, отколкото търговеца и чиновника. Срещам най-различни хора: най различни характери, най-различни разбирания, най-различни съзнания. Всеки си казва болката, всеки си изказва схващанията и разбиранията. И всекиму аз се опитвам да дам по нещо от оная велика светлина, чиито извор е Учителя. Всякъде оставям най-малко то по един вестник или една книжка, а някъде дори ги записвам за в. „Братство“. Колкото и малко да е това, то все е нещо.
към текста >>

Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни.
Живеят не само с хляба, с материалното, но живеят със и за известни идеи. Те са предимно младежи, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово. Има ги и във всички други слоеве на населението. И колко криви схващания имат повечето от тия хора! Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори умовете на тия, които искрено търсят истината! Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни. А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им . . . И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред. Има хора, които приемат. Има хора готови.
към текста >>

И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред.
И колко криви схващания имат повечето от тия хора! Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори умовете на тия, които искрено търсят истината! Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни. А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им . . . И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред. Има хора, които приемат. Има хора готови. Има хора, които чакат. Както в Габрово, така и навсякъде, по села и градове, в България и по целия свят. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред. Има хора, които приемат. Има хора готови. Има хора, които чакат. Както в Габрово, така и навсякъде, по села и градове, в България и по целия свят. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Чудесата на природата Природата е един непостижим създател и много са нейните чудни дела. Между тези чудни създания е и едно растение, което се нарича бялата дикта (Dictamnus albus - Бял росен), която расте в южна Европа и Азия. Това растение израства като малко дръвче с бели и розови цветове на грозд. През топлите дни, когато няма вятър, то проявява едно необикновено свойство, Ако до неговото стъбло се доближи огън — свещ или кибрит, веднага цялото дръвче се обвива в пламък и заприличва на фойерверк. Когато този пламък изчезне, човек, за голямо свое учудване, вижда, че дръвчето е съвсем неповредено, само се усеща един особен дъх.
към текста >>

То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот.
В горещите дни, когато от това растение почва едно силно изпарение на маслото му, такива експлозиви стават и сами. Иначе, преди подпалване то на газовете, човек не би могъл дълго да понася миризмите, които растението изпуща. Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват.
към текста >>

Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните.
Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение.
към текста >>

Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни.
И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение. Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците.
към текста >>

Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците.
Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение. Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците. Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите. Директорите на затворите знаят много добре, че силата на музиката е довела не малцина обвинени в тежки престъпления към покаяние и признаване престъплението си. Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието. Концерти от големи диригенти в затворите на Южна Америка са подигнали морала на затворниците по един поразителен начин. Ако една военна музика засвири из улиците, всички човеци прекъсват работата си.
към текста >>

В едното беше детски биберон, а в другото безплътна истина, прекрасна чудна, неприложима във всекидневния живот, прилична даже на лъжа.
Установено е, че музиката може да лекува душевно болни и заболели от други болести. Музиката може да стане едно помощно средство в медицината. Два дара Темида, справедливата богиня на правосъдието в света, застана сред световната пустиня, със завързани очи, с везни в ръка и призова със властно, строго слово мъжа и малкото дете. Пред двамата изрече тя сурово: „Избирай по желание“. И те загледаха едно и друго блюдо. В едното беше детски биберон, а в другото безплътна истина, прекрасна чудна, неприложима във всекидневния живот, прилична даже на лъжа. Да, истина от други род, наречена Идея. Мълчешком размислиха те, кой да вземат дар. Но жалко. В своя мозъчен разгар не можаха да разрешат въпроса. От дългото седене най-подир гладът в стомасите им се кръстоса.
към текста >>

“ Идеята, духът, е истинската храна на нашия живот. Радиозо
И възрастният мъж със лек допир посегна биберона с умна дума: — Това не може ми уби глада, защото е една безплодна гума, Езикът пъл — в устата ни следа! — И той Идеята попипна, поизучи: — Ах, само цветен дим! — Но в този миг зачу, че нещичко детето смучи и беззаветно млащи със уста. Помисли възрастният мъж разкаен прикрито от темидиния взор да вземе биберона — дар по-траен. Помисли тайно той, но за позор, когато с жад ръката си протегна разкри Темида своите очи, със вледеняващ поглед го погледна и каза, рече: „Идеята смучи! “ Идеята, духът, е истинската храна на нашия живот. Радиозо
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 209 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 209 - год. X. Севлиево, 6 март 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Достойни управници – С. К. Корист и безкористие – Г. С. Екскурзия през зимата – Г.
към текста >>

КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори.
Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К. КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист. Семената на користта се намират на всякъде, защото всички им дават прием. Користта е подобна на префинен дипломат, който всякога умело скрива истинските цели и намерения, които преследва, а поставя на преден план второ и третостепенните изгоди. Тъй и користта работи само чрез най-благородни на вид лозунги. С тяхно име, тя се бори против тях и ги унищожава.
към текста >>

Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси.
Користта е парадната дреха на себелюбието. Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост. Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея — дървото. Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето. Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но. Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно дърво, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие. Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С.
към текста >>

И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот.
Низините бяха побелели от падащия сняг. Зачудени птици прехвръкваха търсейки прибежище за близката нощ, а тук таме вкупом стада последвали овчаря си се прибираха към кошарите си. И аз, след като не намерих думи, с които да благодаря на природата за всичко това, което видех, чух и усетих, с вътрешно мълчание и благоговение прибрах раницата си и тръгнах към града. Тръгнах обновен физически от пресния въздух, обновен духовно от онова, което не знам как де нарека. Вървях и все търсех поне дума да изкажа благодарността си. И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот. Да, да благодари, защото природата рядко открива това, което има. Тя крие много неща, не ги показва, понеже човек като отива сред нея руши, събаря, разваля. А кой обича този който руши? Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава. Г.
към текста >>

* Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота!
Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава. Г. Казанджиев ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪЧ Кат' цвят на майско утро пред зората, Възкръсва в младост пролетта, С магичен чар в чертога на душата, Пред живий лъч на любовта. * О, лъч вълшебен, Син на небесата, Открехвай царствени врати! Пред Теб бледнее, чезне тъмнината — О, хор от ангели си Ти! * Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта (из неделната беседа „Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът.
към текста >>

Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов.
Пред Теб бледнее, чезне тъмнината — О, хор от ангели си Ти! * Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта (из неделната беседа „Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът. От човешката любов се е родило всичко това, което сега имаме. Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. Не е лоша тази любов.
към текста >>

Бог е една основа, без която животът няма смисъл.
Привидно вие мислите, че ги обичате, като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов. Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали.
към текста >>

Бог, любовта, е основата на живота.
Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието.
към текста >>

Вън от любовта животът е немислим.
Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието. Ние имаме особена представа за законите на природата.
към текста >>

Оттам насетне той не видя бял ден в живота си.
За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли, какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Големо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта. Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади. Затова казвам: бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо.
към текста >>

Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот.
Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях.
към текста >>

Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум.
Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя.
към текста >>

Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота.
В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи.
към текста >>

По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота.
Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо.
към текста >>

Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете.
Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си.
към текста >>

Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.
Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме. Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г. в 10 ч. сутринта ___________________________________ Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро.
към текста >>

* Животът е така създаден.
Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г. в 10 ч. сутринта ___________________________________ Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро. * Животът е така създаден. че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява.
към текста >>

Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение.
към текста >>

При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка.
Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение. При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия.
към текста >>

Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях.
Това е вашето „слънчево кръщение“ каза той. Впрочем, аз скоро свикнах да понасям тези лъчи. Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях. През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти.
към текста >>

Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите.
Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях. През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти. Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му. Всичко това.
към текста >>

Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот.
Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му. Всичко това. което аз видях в Школата на Учителя, не би било възможно, ако неговите ученици и последователи не притежаваха високото съзнание за ценността на всяка личност в обществото и ако нямаха любов помежду си. Наистина, този факт учудва всеки нов човек, който попада в тяхната среда и на пръв поглед изглежда невъзможен. Това е именно великото дело на Учителя. Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот. Голям познавач на човешките души, проницателен дух, той е намерил начин и възможност да съедини всички тия отделни мъже и жени заедно, в едно голямо семейство. Наистина, той е прав когато казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек не направи реформа в своята душа. На това е основано учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко.
към текста >>

* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта.
Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
към текста >>

* И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход.
Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
към текста >>

Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях.
Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3.
към текста >>

Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси.
Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено.
към текста >>

— във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството.
Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото.
към текста >>

В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга.
В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани.
към текста >>

И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота.
Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията. (следва) ______________________________________ *) В изложението на 7-те принципи съм използвал хубавата книга на Д.
към текста >>

Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота.
И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията. (следва) ______________________________________ *) В изложението на 7-те принципи съм използвал хубавата книга на Д. Странден — херметизма — на руски.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 211 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 211 - год. X. Севлиево, 27 март 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Култура на пролетта – Г. Пробуждане на пролетта – Дим. Станев. Пак иде. Радост.
към текста >>

Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа.
КУЛТУРА НА ПРОЛЕТТА Никой от нас не се съмнява, че след зимата, колкото и тежка и сурова да е тя, ще настъпи пролет. Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години.
към текста >>

Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали.
Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта.
към текста >>

И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година.
Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила.
към текста >>

Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали.
Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество.
към текста >>

Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл.
А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот.
към текста >>

Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта.
Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората.
към текста >>

За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество.
Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта.
към текста >>

Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот.
Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма.
към текста >>

С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия.
Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния.
към текста >>

Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост!
Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът!
към текста >>

Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния.
Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта!
към текста >>

И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя!
Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят.
към текста >>

Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът!
Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание!
към текста >>

* Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост.
Да се свържем — физически и духовно — с него, това значи да се свържем с Бога. Пак иде Пак иде приказката пролет Във чудна, светла колесница. Със много цветни пак звънчета И с нова песен и надежди. * И тихичко звъни н були , И пъпки, семена и гранки, . И с любящ поглед нежно милва Ливади, ниви и градини. * Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже!
към текста >>

* После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже!
* Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък.
към текста >>

Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране.
Иначе човек ще се задуши. Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре.
към текста >>

С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край.
към текста >>

Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.
Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата ти ще изгубиш войната и след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост. Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Та сега вие сте този цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: Нека прави каквото иска, нека си живее, както иска. Той не иска да каже на царя. Прави си оглушки, и царят прави големи глупости. И затова, като съдят царя, заедно с него съдят и светията.
към текста >>

Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: Нека прави каквото иска, нека си живее, както иска.
То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата ти ще изгубиш войната и след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост. Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Та сега вие сте този цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: Нека прави каквото иска, нека си живее, както иска. Той не иска да каже на царя. Прави си оглушки, и царят прави големи глупости. И затова, като съдят царя, заедно с него съдят и светията. Сега, кой е вашият цар, и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората.
към текста >>

Животът е живот за всички.
Законът е — благото е благо за всички. Доброто е добро за всички. Вашето добро след време ще бъде. добро за всички Здравето е здраве за всички. Смъртта е смърт за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност.
към текста >>

Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете. В това време, вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
към текста >>

Казвам: съвременният живот на хората е нещастен.
Мнозина от вас сте нервни, не можете да търпите. Някой от вас има един съсед, не може да го търпи, казва: Да се махне този от тука. — Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете. Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях?
към текста >>

Кидалова — Белград (4) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора.
Бъдете господари на своите нисши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате. 12-та неделна беседа от Учителя. държана на 19 декември 1937 г. Ел. Кидалова — Белград (4) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора. Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше флейта, на която свираше тихо и нежно един ученик. Всички ставаха и отиваха на една височина, наречена „Молитвения връх“ гдето Учителят, след кратка молитва, а понякога и пеене, държеше своята беседа. Това утринно изкачване на този връх беше за мене едно от най-големите изпитания, които аз имах там. Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта.
към текста >>

На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична.
На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект.
към текста >>

Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот.
Аз също дежурих веднъж. Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично. През всичкото време на чистенето, ний пеехме. Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот. Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния свят. Но в школата на Учителя понятието „музикалност“ има и друго значение— това е пълната вътрешна хармония и душевна мекота, а не само музиката като професия и като изкуство. В една голяма палатка се намираше магазина на лагера, от гдето можеше да се вземе всичко което е необходимо. Продуктите се доставяха на коне. В лагера имаше също и баня, с топла и студена вода, направена в една палатка.
към текста >>

С голям интерес и въодушевление тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко.
Сам Учителят дава импулс към това. Освен към изкуствата, съществува голям интерес и към науката и към всички културни въпроси. Хората в това общество са от различни слоеве на народа, но всички са много любознателни и интелигентни. Когато аз бях на Рилските езера, там дойде, като гостенка, една французойка от Париж. Тя прочела една книга от Учи теля, печатана на френски език, заинтересувала се много от неговото учение и дошла тук да го изучи от близко. С голям интерес и въодушевление тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко. Сега аз се прощавам, чрез тази си статия, с красивите Рилски езера. В планините аз закрепнах душевно и физически. Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на чистотата и любовта. Край. ДВЕТЕ СЕСТРИ Едната бе достигнала замаха вълшебно да твори. Дворците й със мраморни колони блестяха от искри.
към текста >>

Словото е Синът, тяхното съединение е Живота.
— Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Живота. — Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? —То става затова — отговорил Озирис, защото Словото присъства в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово.
към текста >>

— Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?
— Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? —То става затова — отговорил Озирис, защото Словото присъства в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. — Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? — Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак.
към текста >>

Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота.
Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от млечния път. Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията.
към текста >>

Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите.
Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават.
към текста >>

Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница.
Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. — Могат ли душите да умират? — попитал Хермес. — Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание.
към текста >>

В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.
Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. — Могат ли душите да умират? — попитал Хермес. — Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържна любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсва във вихъра на грубите елементи.
към текста >>

Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия .
— Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържна любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсва във вихъра на грубите елементи. При тези думи на Озириса, Хермес затреперел, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия . . . Такава е — раздал се гласът на Озириса — съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна.
към текста >>

* Живот изобилен и скрити надежди се вливат в сърцето човешко отново — отново за борба и любов готово. С.
Една чудна пролет - не както говорят за ней във книгите. Ту запее, трепне далече в просторите, а птица случайна отнася ехото, ту в потока бликне в горската песен за старите тайни. * Дървета и твари — до където стигне всичко оживява със трепета свой. Полазва по стволи, със кръвта се лее тоз победен нежен пролетен порой! С горските потоци планината пее; цялото създанье прислушва тез химни кат се превъзражда във нови одежди и раззеленява гори, поля дивни ! * Живот изобилен и скрити надежди се вливат в сърцето човешко отново — отново за борба и любов готово. С. Момеков ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА Гирлянди рози. Утро в лазур окъпано. И две ръце грижливо розите подреждат. Ах, дошла е пролет! Музика!
към текста >>

С тях твори доброто, красотата и светлия живот.
* Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве? Ах, те са злато! Те са златен чук? С тях твори доброто, красотата и светлия живот. Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш речно млад! * А кой на ранина с молитва и любов към Бога душата си отправя? И кой ще Го познае и кой ще Му слугува? Не тоз ли, който има око за красотата, сърце за Любовта и златен чук в ръцете за доброто? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!
към текста >>

Нашия живот в пословици — Кат.
Тя устрои три литературно-музикални вечери със сказки: 1. Славянството и полския месианизъм — П. Г. Пампоров. 2. За старото н новото славянство — Мир. Джоржевич. 3. Нашия живот в пословици — Кат. Хауг. 4. Славянската взаимност у Ян Колара — проф. Ал. Соловйов Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски. Отлично впечатление прави новия брой на „Наша земя“ — орган на Художествената секция при Д-вото. Най-интересни са статиите: Томаш Масарик, от Владислав Савич, бивш пълномощен министър във Вашингтон, който с отлично характеризирал великият славянин Масарика, с когото лично се е познавал.
към текста >>

Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие.
Госп. Дж. Паункович. Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба.
към текста >>

Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен.
СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове.
към текста >>

Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен.
Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора.
към текста >>

Тоя безсмъртен човек живее в една колиба.
Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън.
към текста >>

За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове.
Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна.
към текста >>

Но не съм доволен от живота.
изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен.
към текста >>

И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен.
Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца.
към текста >>

Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора.
Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи.
към текста >>

А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота.
Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя.
към текста >>

Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката.
Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм.
към текста >>

Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота.
И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира.
към текста >>

В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм.
Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка. Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен!
към текста >>

Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира.
Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка. Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен! — Благодаря ти.
към текста >>

Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание.
Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота. Т. Ч.
към текста >>

— Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота.
Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота. Т. Ч.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 217 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 217 - год. X. Севлиево, 15 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Най-страшната болест – К. Какво трябва Царският син (стих.) – В. Е. Л.
към текста >>

215) – Влад Пашов Из науката за живота.
Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева. Младежта (стих.) – Климент. Светлина в Пътя към Посвещението – Сл. Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“. Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях?
към текста >>

Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота.
Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт. Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота. И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас. Следователно, илюзия е, самоизмама е схващането, че ние трябва да работим преди всичко за себе си, като индивиди, семейства, класи и нации, схващане, върху което се крепи личния, семейния, класовия и националния егоизъм. Това схващане, широко приложено на практика днес, е единствената най-важна причина, поради която е нарушена хармонията в живота на човечеството. Това схващане, настойчиво поддържано, явно или тайно, от всички, е единствената причина за хаоса в света. Това е онази голяма и опасна болест от която днес смъртно страда човечеството и от която то трябва да се излекува преди всичко друго.
към текста >>

Това схващане, широко приложено на практика днес, е единствената най-важна причина, поради която е нарушена хармонията в живота на човечеството.
Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота. И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас. Следователно, илюзия е, самоизмама е схващането, че ние трябва да работим преди всичко за себе си, като индивиди, семейства, класи и нации, схващане, върху което се крепи личния, семейния, класовия и националния егоизъм. Това схващане, широко приложено на практика днес, е единствената най-важна причина, поради която е нарушена хармонията в живота на човечеството. Това схващане, настойчиво поддържано, явно или тайно, от всички, е единствената причина за хаоса в света. Това е онази голяма и опасна болест от която днес смъртно страда човечеството и от която то трябва да се излекува преди всичко друго. Да работим за Бога, това не ще рече да се откажем от всекидневните си задължения, да скъсаме връзките с близките си и да се предадем на пост и молитва. Не! Да работим за Бога, — това ще рече да изпълним дълга си към ближните си, а за да можем да направим това, трябва -преди всичко да работим върху себе си. Да работим за Бога — това значи да се отречем от нисшето в нас, за да заживеем за висшето.
към текста >>

Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К.
Да работим за Бога, — това ще рече да изпълним дълга си към ближните си, а за да можем да направим това, трябва -преди всичко да работим върху себе си. Да работим за Бога — това значи да се отречем от нисшето в нас, за да заживеем за висшето. В това именно се състои и нашето най-висше благо. Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма. Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини. Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота.
към текста >>

Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота.
В това именно се състои и нашето най-висше благо. Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма. Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини. Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие.
към текста >>

Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея.
Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини. Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата.
към текста >>

Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота.
Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота.
към текста >>

И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата.
Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи.
към текста >>

Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота.
Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат.
към текста >>

Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна.
Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме.
към текста >>

Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива.
Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си.
към текста >>

До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи.
И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа.
към текста >>

Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“!
Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
към текста >>

Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството.
Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота.
към текста >>

Защото нищо в живота не е създадено безцелно.
То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят.
към текста >>

Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота.
Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим.
към текста >>

И те са изразители на живота.
Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта.
към текста >>

Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните.
Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана.
към текста >>

___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим.
Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана. В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я.
към текста >>

Тя смърт е и мъка, в живот превърни я.
___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана. В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота.
към текста >>

Не беше на младия принц тъй лесен живота.
Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка.
към текста >>

Където премина, живот той остави.
Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха, И чудната песен на младия принц се слушаше вече, преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост. А той все вървеше. Косите му бяло посипа. * Но слънцето чудно от златните къдри в усмивката грейна. И с тази усмивка, и с погледа светъл, и с чудната песен на свойта цигулка обходи земята. Където премина, живот той остави. Дълга си изпълнил бе принца. * Гласът на баща му го викаше вече, „Къде ти отиваш? “ го питаха всички. — „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо. Цигулката чудно трептеше в ръце му.
към текста >>

За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот.
Господ е изпратил това дете на земята да живее и работи. Тъй щото, когато децата на някои майки умират, това се дължи на безволието и слабата вяра на тия майки. Хората умират по единствената причина, че любовта им отслабва. Колкото любовта помежду хората отслабва, толкова повече те умират. Причината на болестите между хората се дължи именно на безлюбието в тях, на отсъствието на всякаква вяра. За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот. Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си. Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е скрит във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне.
към текста >>

Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си.
Тъй щото, когато децата на някои майки умират, това се дължи на безволието и слабата вяра на тия майки. Хората умират по единствената причина, че любовта им отслабва. Колкото любовта помежду хората отслабва, толкова повече те умират. Причината на болестите между хората се дължи именно на безлюбието в тях, на отсъствието на всякаква вяра. За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот. Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си. Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е скрит във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ.
към текста >>

Във тайната велика ний прозряхме На Вечния, Единния живот.
държана на 23 януари 1938 год. София — Изгрев Прозрение Души страдални, тъжни, изнурени Всред хаос, бури и борби, Ний днес се вслушваме, възрадвани, смирени, Във нежни звуци от тръби. Кои зората дивна възвестя ват На мир любов и красота, Всред наш'та горест те ни надаряват С надежда, сила, свобода. И, мъдрост от вековен опит сбрана. Просветва в наш’те глъбини — На вярата на тихата поляна Посрещаме мечтани бъднини. Във тайната велика ний прозряхме На Вечния, Единния живот. И смисъл във страдан’ята видяхме, Във всяка скръб — прекрасен, слънчев плод. Разкрили в себе извора Божествен, Ний слушаме как струята звучи И в ритъма на този химн тържествен, Изгряват в нас Божествени лъчи. В. С. Недев Лъч Светъл лъч нечакано над мен се спусна. Нежна ласка бе и светлината му и меката му топлина.
към текста >>

Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като успокояваше живота по нея.
тиха . . . безмълвна, вълшебна нощ! . . Милиони звезди, от лазурните височини, изпращаха своята лека, сребърна светлина, върху морно заспалата земя. Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като успокояваше живота по нея. Всичко спеше в обятията на сладкия сън! . . Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната скала, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието! . . Около него царуваше дълбока тишина!
към текста >>

От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека.
. . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох! Аз съм царя на Ментала в природата! . . . Моето царство е пределно. От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека. През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство. Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно.
към текста >>

И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно.
От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека. През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство. Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде .
към текста >>

Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ!
През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство. Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . .
към текста >>

“ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието!
Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса!
към текста >>

А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила!
„Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните.
към текста >>

И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло.
Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените!
към текста >>

Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.
И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . .
към текста >>

Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . .
към текста >>

Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв!
Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . . — Аз ти давам три листа .
към текста >>

И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр.
Всеки народ сега си има свой пророк или вдъхновители. Индия ида своя Саду-Сундар-Синг и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П. Дънов и т. н, а германците имаха Сведенборг, Бьоме, Шелинг, а още продължава да живее със своите съчинения Яков Лорбер ново откровение в 25 тома. Лорбер е живял най-много в моя рожден град Грац. И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр. 9 — 10 в статията „Христос“ от П. Дънов, че в Евангелието са запазени само откъслеци от живота на Исуса. А днес Христос говори по друг начин и употребява други думи. С братски поздрав Jozef Eder В. Пашов (8) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука философия Част I.
към текста >>

Дънов, че в Евангелието са запазени само откъслеци от живота на Исуса.
Дънов и т. н, а германците имаха Сведенборг, Бьоме, Шелинг, а още продължава да живее със своите съчинения Яков Лорбер ново откровение в 25 тома. Лорбер е живял най-много в моя рожден град Грац. И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр. 9 — 10 в статията „Христос“ от П. Дънов, че в Евангелието са запазени само откъслеци от живота на Исуса. А днес Христос говори по друг начин и употребява други думи. С братски поздрав Jozef Eder В. Пашов (8) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука философия Част I. И от това гледище когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението.
към текста >>

Космически фактори на развитието За да разберем живота на човека, трябва да го разгледа ме във връзка с живота и развитието на целия Космос.
Вселената е външната страна на Словото. Четирите елемента дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека и в Битието и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството — защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу. Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото. ГЛАВА VII. Космически фактори на развитието За да разберем живота на човека, трябва да го разгледа ме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части.
към текста >>

Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека.
Четирите елемента дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека и в Битието и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството — защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу. Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото. ГЛАВА VII. Космически фактори на развитието За да разберем живота на човека, трябва да го разгледа ме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление.
към текста >>

Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос.
Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото. ГЛАВА VII. Космически фактори на развитието За да разберем живота на човека, трябва да го разгледа ме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление. Както видехме, един от принципите на херметичната философия гласи — туй което е долу е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса.
към текста >>

В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление.
Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление. Както видехме, един от принципите на херметичната философия гласи — туй което е долу е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена,, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса и обратно — всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека — това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме — глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са — умът. сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот. Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си.
към текста >>

Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот. Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал.
към текста >>

Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира.
Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот. Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал. Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял. Но при това, той ни най-малко не трябва да стои със скръстени ръце: не, подбуждан от своята идея, той просто е длъжен ла направи всичко, което трябва да направи: той ще използва всички възможности, дори най-малката случайност, па била тя и сламка в ръцете на давещия се. И напротив, онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне: той фатално прави всичко, за да претърпи неуспех.
към текста >>

Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял.
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал. Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял. Но при това, той ни най-малко не трябва да стои със скръстени ръце: не, подбуждан от своята идея, той просто е длъжен ла направи всичко, което трябва да направи: той ще използва всички възможности, дори най-малката случайност, па била тя и сламка в ръцете на давещия се. И напротив, онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне: той фатално прави всичко, за да претърпи неуспех. Много важно е, щото родителите и наставниците да показват на децата пример. Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията. То прави всичко, което пред неговите очи вършат другите.
към текста >>

По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“.
Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние. Емил Куе Из „Съзнателно самовнушение“ Petar Danov APSOLUTNA ČISTOĆA s bugarsog Dušan Bogosavljević Beograd 1938 След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат. Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
към текста >>

това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин.
към текста >>

На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов.
Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски. П. Г. П.
към текста >>

Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин.
това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски. П. Г. П.
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 229 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 229 - год. XI. Севлиево, 20 ноември 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Душа-сила и енергия Пред прага на новото съзнание – Ел. Кидалова Покаяние и новораждане – из кн. „Вечните истини“ Словото на Учителя.
към текста >>

Жеков ДУША - СИЛА И ЕНЕРГИЯ Живота е вечен.
Бакалов Една полезна книга – Н. Дориян Астрология. (продължение от бр. 227) – Влад Пашов Колона на лекаря: Що е болест и що е здраве? Индивидуалният характер – Д-р Ив. Жеков ДУША - СИЛА И ЕНЕРГИЯ Живота е вечен. Той е постоянен, безспирен процес. И дала човек живее на земята във физическо тяло или пък го е напуснало, той е все жив. За Бога всички са живи. Казват за някой, че е умрял, че е мъртъв вече. Ако физическото му тяло е станало негодно за обитаване и не може да даде израз на онова, което душата желае, това не показва, че човек е умрял.
към текста >>

Тая сила е надарена с вечен живот, с безсмъртие.
При това. в природата нямаме машини, на които интелигентността да е вън от тях. В природата машината е израз на интелигентността и нейно оръжие. Тя е жива. Всички тела в природата, в цялата вселена, са надарени с интелигентна сила, която е вложена в самите тях и ги управлява. Тая сила е надарена с вечен живот, с безсмъртие. За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна. На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла.
към текста >>

Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот.
науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството.
към текста >>

Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце.
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина. Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри. Подробни сведения за това Учение могат да се намерят в многобройните беседи и лекции на Учителя Дънов и в книгите, издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца се призовават. Призовават се също така и многобройните руски души.
към текста >>

И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът!
А само чрез него Азът може да прояви своите божествени качества. . . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът! С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината. Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това.
към текста >>

С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си.
. . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът! С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината. Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това. Но ако спрем до тук, ако това ни разкайване не се развие в едно дълбоко желание да излезем из това състояние на греховност и в едно решение да сторим всичко, за да се завърши в нас този процес, да сторим .плодове достойни на покаяние“ (т. е.
към текста >>

И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората.
Павел казва: „Ако и да тлее външния наш человек, вътрешният обаче всякой ден се подновява“ (II. Корин. 4.6;). Из кн. „Вечните истини“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Речи само реч (из неделната беседа „Речи само реч“ – 15.V.1938 г.) „Речи само реч и момчето ми ще оздравее“ Ев. Матея 8:8 Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст, човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия. Ние казване, че един народ е културен В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата. Например, всички ония същества, които се движат мудно, са крайно невежи.
към текста >>

Съвременната наука се приближава до времето, когато ще ни даде една научна дефиниция за живота.
Днес има аероплани, които се движат с бързина 200 - 300 км. в час. А някои аероплани с достигнали до 500 - 600, даже и до 700 км. в час. В това отношение ние донякъде сме надминали птиците, но още не сме надминали насекомите. Съвременната наука се приближава до времето, когато ще ни даде една научна дефиниция за живота. Ние не трябва да се заблуждаваме от външната форма на нещата. Най-съвършената форма, която природата е създала досега на земята, това е човешката форма. На човека предстои едно велико бъдеще. Ако ви кажа, че за развитието на човека са потребни не по-малко от 300 хиляди години, навярно ще се укажат малко. Ако ви се каже, че с потребни един милион години, и това ще се укаже малко.
към текста >>

Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот.
Някои богослови смятат, че откак съществува човечеството, са се изминали около осем хиляди години но мнозина се страхуват да оттекат или да потвърдят това число, защото не знаят за какви години се говори, за човешки или за божествени Тези осем хиляди години не с човешки, а Божествени. Ако тия осем хиляди години се приведат на човешки език, те се равняват на 190 милиона години, но за да дойде до едно по-голямо развитие, на човека с нужни още 200 милиона години. Аз говоря за цялото човечество, а не само за един човек. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които постоянно изпада. Тези неприятности и нещастия следват не само отделния човек, но и всички нареди, както и сялото човечество. За сега земята мяза па една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Това със смени, промени в природата.
към текста >>

а животът минава от една форма в друга.
Тези неприятности и нещастия следват не само отделния човек, но и всички нареди, както и сялото човечество. За сега земята мяза па една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Това със смени, промени в природата. Формите постоянно умират. а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, тя ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после отново да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена както трябва и т. н.
към текста >>

Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго вре ме между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя, във време, равно на едно число с 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите.
Като дойдете на тази планета, ще научите името й. Като дойдете до тази планета, всички хора ще слязат от земята като от кораб и ще се прехвърлят на новата планета. Земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда го дини да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлече ние на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго вре ме между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя, във време, равно на едно число с 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ви посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука. Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми. Те ще намерят тази философия, тези форми, в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота.
към текста >>

Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми.
Земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда го дини да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлече ние на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго вре ме между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя, във време, равно на едно число с 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ви посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука. Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми. Те ще намерят тази философия, тези форми, в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати.
към текста >>

Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота.
Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго вре ме между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя, във време, равно на едно число с 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ви посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука. Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми. Те ще намерят тази философия, тези форми, в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм.
към текста >>

Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея.
Понеже хората не живеят според законите Му, и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа. Храненето на човека трябва да бъде разнообразно, дишането му също трябва да бъде разнообразно. Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви.
към текста >>

Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея.
Храненето на човека трябва да бъде разнообразно, дишането му също трябва да бъде разнообразно. Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира.
към текста >>

Любовта привлича живота.
Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно. Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение.
към текста >>

Без любов животът не може да се прояви.
Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно. Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение. Главата не трябва да става роб на стомаха.
към текста >>

Червеният цвят е цвят на живота.
Неговите поданници, които са на брой около десет милиона, неговите клетки, извършват такъв процес, какъвто клетките на мозъка не могат да свършат Но енергията, която стомаха придобива, отива в мозъка. И мозъкът знае, как да изпрати тази енергия по цялото тяло. Ако стомахът свърши работата си много добре, а мозъкът не свърши своята работа, както трябва, тогава се ражда известна болест на недоимък. Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно, и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването й. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни. Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят.
към текста >>

Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми — на всички живи същества.
Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми — на всички живи същества. Към всичко това трябва да бъдем справедливи и благородни. Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Има един Божествен закон, който регулира нещата, и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне.
към текста >>

Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат.
Затова всеки народ трябва да чувства Бога в душата си. И да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим. Бог е определил място на всеки народ и това място един ден всеки справедливо и достойно ще го заеме. Мнозина се плашат пред мисълта какво ще стане с тях Вярвайте в Бога, не външно, а вътрешно. Вярвайте, че всички народи са деца на Бога. Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат. Казвате Вол е това. В този вол се крие едно разумно същество, което е дошло на земята да работи, да ви помага и към което вие имате известен дълг. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява.
към текста >>

Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата.
Вярвайте, че всички народи са деца на Бога. Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат. Казвате Вол е това. В този вол се крие едно разумно същество, което е дошло на земята да работи, да ви помага и към което вие имате известен дълг. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове да види до колко ние разбираме Неговите дела. От това именно Той определя на какви места да ни тури. Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот.
към текста >>

Всички хора трябва да се стремят към реалния живот.
Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове да види до колко ние разбираме Неговите дела. От това именно Той определя на какви места да ни тури. Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става.
към текста >>

Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето?
Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове да види до колко ние разбираме Неговите дела. От това именно Той определя на какви места да ни тури. Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
към текста >>

Погрешките са неизбежни в живота на човека.
Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да. не изцапа дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш.
към текста >>

Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света.
„Кажи само реч! “ — Всички вие ще станете красиви хора. Всички вие един ден ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки. София – Изгрева, 1938 г. Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света. * С една свещена вяра ти да вярваш когато зимната мъгла докосне сгушените пъпки, за път готовите крила. * Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд.
към текста >>

Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот.
Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори.
към текста >>

Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина.
С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища. Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове.
към текста >>

Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия.
Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища. Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове. Добиването на въглища от земните недра обаче от ден на ден сс увеличава.
към текста >>

С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв. метър повърхност, която е перпендикулярна на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили. При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н.
към текста >>

Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи.
Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв. метър повърхност, която е перпендикулярна на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили. При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н. голяма част се губи, поглъща се.
към текста >>

Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за младото поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота.
Стоицев ни излага една от най-важните проблеми за съществуването на човека, за неговото многоценно здраве — това е „Проблемата на храненето“, както е озаглавена и самата книга. Една проблема която днес занимава тъй много умове, и не само теоретици но и самите хора непосредствено. Особено е поучителна книгата за подрастващото поколение, което иде да ни замести и което тепърва ще образува своя мироглед; следователно то е което ще възприеме или не препоръчваната нова и научна проблема за храненето. С тази и с много още други книги е създадено вече движението за едно разумно хранене, за едно питателно и в научна смисъл на думата полезно ядене, което движение незабелязано се разраства и закрепва върху една здрава почва, каквато може да представлява младото поколение. Книгата на г. Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за младото поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота. Предварителния интерес на спомоществователите на книгата, на брой 381, говори неопровержимо за големия интерес към нея. Прочее горещо я препоръчваме на всички здравомислещи трезви люди. (Из в. Юг) Н. Дориян В.
към текста >>

Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите.
(Из в. Юг) Н. Дориян В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 227) Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите.
към текста >>

Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането.
на всяко космично течение в неговите проявления и законите на това проявление; след това ще проучим взаимните отношения между планетите и отношенията им към земята и живите същества върху нея, които отношения се наричат в астрологията аспекти. Също така ще се изучат и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцедента на хороскопа. След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване.
към текста >>

Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3).
След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6).
към текста >>

Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7).
Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни.
към текста >>

Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр.
И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание.
към текста >>

За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето.
За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието.
към текста >>

И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена.
И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология.
към текста >>

В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса.
Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология. Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действат в звездите, действат и в човека като в микрокосмос.
към текста >>

Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота.
Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология. Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действат в звездите, действат и в човека като в микрокосмос. Само че силите в човека се намират в потенциално състояние и постепенно, с развитието на човека, тези сили се динамизират.
към текста >>

И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си.
Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живеене — двата анормални. Токсините на месните храни,*) силните подправки, солта, възбудителните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействат само като огнища на антифизиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят. повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм. Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности. Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен.
към текста >>

Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм. Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности. Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
към текста >>

Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности. Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др.
към текста >>

_____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др.
Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека. **) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
към текста >>

Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека.
Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека. **) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
към текста >>

**) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека. **) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 235 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 235 - год. XI. Севлиево, 26 февруари 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Балансът на съвременната цивилизация – Георги Радев Рила. (стих.) – А. Чергарски. Огънят.
към текста >>

234) – Влад Пашов Из науката и живота.
Сънувах сън – Орион Приказка – Н. Н. Дарбите на поета – Т. Ч. Моят празник – Т. Ч. Щастието – Орион Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов Из науката и живота. Лаковски и дълголетието Любовта – Т. Ч. БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество.
към текста >>

След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил.
Щастието – Орион Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов Из науката и живота. Лаковски и дълголетието Любовта – Т. Ч. БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа.
към текста >>

които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя.
И заедно с приближаването си, Той внася и нови сили в развитието на човечеството, внася нова мъдрост, дава нов импулс на човечеството. Тази нова мъдрост постепенно преминава през всички еврейски посветени след Мойсея до явяването на този Велик Дух в тялото на Исус от Назарет. Със слизането си на земята, Той прониква с мощните си сили цялата земя и дава нов тласък и нова насока на човешкото развитие До тогаз силите на човека и неговите стремежи с били отправени към центъра на земя та; неговите желания с насочени към гъстата материя. Сега той със своя мощен импулс дава насока на силите на земята и на човека, заедно с нея, към центъра на слънцето, от където слезе Той. Нови мощни и обновителни сили влязоха в действие в нашето развитие. които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя. Най-великият между Синовете Божии е посетил земята и заедно с идването си донесе и най-великото благо на човечеството — донесе силата на любовта. която носи в себе си обезсмъртения живот. И тази любов именно разкрива новата мъдрост, която е била непозната до тогаз на света. Тази мъдрост само с предвкусвали посветените от предишните епохи, в по-голяма или в по-малка степен. Новата мъдрост на само че учи човека за съществуването на духовния свят, но новата мъдрост разкрива и пътя на човека към Бога в самия себе си, който беше затворен до тогава.
към текста >>

която носи в себе си обезсмъртения живот.
Със слизането си на земята, Той прониква с мощните си сили цялата земя и дава нов тласък и нова насока на човешкото развитие До тогаз силите на човека и неговите стремежи с били отправени към центъра на земя та; неговите желания с насочени към гъстата материя. Сега той със своя мощен импулс дава насока на силите на земята и на човека, заедно с нея, към центъра на слънцето, от където слезе Той. Нови мощни и обновителни сили влязоха в действие в нашето развитие. които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя. Най-великият между Синовете Божии е посетил земята и заедно с идването си донесе и най-великото благо на човечеството — донесе силата на любовта. която носи в себе си обезсмъртения живот. И тази любов именно разкрива новата мъдрост, която е била непозната до тогаз на света. Тази мъдрост само с предвкусвали посветените от предишните епохи, в по-голяма или в по-малка степен. Новата мъдрост на само че учи човека за съществуването на духовния свят, но новата мъдрост разкрива и пътя на човека към Бога в самия себе си, който беше затворен до тогава. Новата мъдрост отваря вратите и събаря преградите между човек и човек, и учи хората че са братя, и не само ги учи, но ги и заставя да живеят като братя. Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух.
към текста >>

Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество.
Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух. Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество. Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост.
към текста >>

като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя.
Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост. като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя. Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали. Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности. Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В.
към текста >>

А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В.
като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя. Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали. Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности. Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност.
към текста >>

Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата.
Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали. Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности. Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота.
към текста >>

Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота.
Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат.
към текста >>

Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви.
Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице.
към текста >>

Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека.
към текста >>

Едва днес се явяват хора, които започват да .четат по лицето, и то само азбуката на този език Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен.
Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да .четат по лицето, и то само азбуката на този език Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда.
към текста >>

Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго.
Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да .четат по лицето, и то само азбуката на този език Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух.
към текста >>

При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух.
Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубия. силни звукова. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънки те тонове и трептения. Желанието на човека е мощна сила.
към текста >>

В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им нее течно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека.
към текста >>

Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората.
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им нее течно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел?
към текста >>

Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство.
Хайде да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви, похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота. Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш.
към текста >>

Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство.
Ако искам да ви, похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота. Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими.
към текста >>

Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота. Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта ти имаш връзката с небето.
към текста >>

Следователно, ценното в живота е самият живот.
Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота. Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя.
към текста >>

Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога.
Бедният няма да бъде вече беден, ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т. н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога. Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички ония чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагате във волята си, трясва да носят стабилност. Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер.
към текста >>

Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота.
Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога. Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички ония чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагате във волята си, трясва да носят стабилност. Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят.
към текста >>

каквито постъпки изпитите във вашият живот.
Значи, не самата хартия, а написаното в нея е, което я прави ценна и почитана от другите. Така е и с човека. Какво е той? — питате вие — една хартия. Каквито мисли напишете във вашият ум, каквито чувства сложите във вашето сърце. каквито постъпки изпитите във вашият живот. Това ще бъдете и самите вие. Разбрах, промълвил тихо момъкът. Н. Н. ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята младост той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота. Тя го попита: — Ако ти отредя дарбите на поет, какво ще възпееш най-много?
към текста >>

ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята младост той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота.
Каквито мисли напишете във вашият ум, каквито чувства сложите във вашето сърце. каквито постъпки изпитите във вашият живот. Това ще бъдете и самите вие. Разбрах, промълвил тихо момъкът. Н. Н. ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята младост той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота. Тя го попита: — Ако ти отредя дарбите на поет, какво ще възпееш най-много? Любовта ли? Жената ли? Божествата ли? Свободата ли?
към текста >>

И живота му беше светъл и радостен.
Той наведе глава и дълго мисли. После погледна орисницата и каза: — Ще възпея любовта. — Така да бъде — каза орисницата и му отреди дарбите на поет. И той от тоя ден пееше все за любовта. И душата му, понесла се върху крилата на Любовта, литваше над земята, издигаше се към небето и се съединяваше с Бога. И живота му беше светъл и радостен. И светлина и радост преливаше със своите песни в живота и на другите хора. Всички той обичаше и от всички беше обичан. И тая обич даваше крила на неговата душа, за да лети все по-високо и песента й да се разнася. Минаха много дни, месеци и години. Той обикна една жена.
към текста >>

И светлина и радост преливаше със своите песни в живота и на другите хора.
После погледна орисницата и каза: — Ще възпея любовта. — Така да бъде — каза орисницата и му отреди дарбите на поет. И той от тоя ден пееше все за любовта. И душата му, понесла се върху крилата на Любовта, литваше над земята, издигаше се към небето и се съединяваше с Бога. И живота му беше светъл и радостен. И светлина и радост преливаше със своите песни в живота и на другите хора. Всички той обичаше и от всички беше обичан. И тая обич даваше крила на неговата душа, за да лети все по-високо и песента й да се разнася. Минаха много дни, месеци и години. Той обикна една жена. И започна да възпява обичта към жената.
към текста >>

Изгуби и светлата радост, която имаше в живота си.
И започна да възпява страстта. Ала душата му напразно размахваше крила. Подобно ранена птица, тя беше безсилна да литне и да се издигне над калната земя. И той изгуби дарбите на поет, които му беше отредила орисницата. Защото измени на целта, за която му бяха дадени тия дарби. Изгуби и светлата радост, която имаше в живота си. Т. Ч. МОЯТ ПРАЗНИК Сега е велик празник за мен. Защото на гости ми е Любовта. Днес приемам целият свят на светло тържество. Приемам всички хора и всичко живо.
към текста >>

Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения.
Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност.
към текста >>

Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот.
Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа.
към текста >>

Имат много желания, които повечето остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота.
Топла и влажна температура е благоприятна за тях. У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, и високо ценят човешката личност, и придават голямо значение на чувството, на чест и на общественото мнение. Имат много желания, които повечето остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Те говорят твърде рядко. Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят. Движенията им са повечето резки, отколкото пластични.
към текста >>

Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти.
Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие.
към текста >>

Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси.
Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията.
към текста >>

В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека.
За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма.
към текста >>

И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията.
Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока старост: 1.
И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока старост: 1. Трябва да вярваме, в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнеш. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта, и да вярваме в безсмъртието, т. е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужния материали, особено кислород.
към текста >>

От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма, и забавянето или спирането му означава болест и смърт.
Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете, и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизливи. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондромите в клетките с тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започнат да вибрират, както антенна на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма, и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и „електрическото хранене“ на жлезните с вътрешна секреция, и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужно, за да бъдем здрави. От това прекъсване настава и деминерализиране, т. е. обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на клетките.
към текста >>

Любовта ме отмина като недостоен за нейните прегръдки и целувки, но стига ми и това, че тя изпълни пустинята на моя живот с треви, цветя, плодове, дървета, птички, извори.
Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна. Няма я вече тъжната и мрачна пустиня със своите пясъци. Навред се зеленеят треви, навред благоухаят цветя, навред се виждат пресни плодове и бистри извори, навред се чуват песни на птички сладкопойни. Аз вървя напред, ободрен и радостен. Любовта ме отмина като недостоен за нейните прегръдки и целувки, но стига ми и това, че тя изпълни пустинята на моя живот с треви, цветя, плодове, дървета, птички, извори. Стига ми и тоя голям дар от нея Т. Ч.
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 236 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 236 - год. XI. Севлиево, 22 март 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ден първи! – Пламен. Годината на големия брат – Георги Радев Отново.
към текста >>

Посрещане на пролетта – Превод от сръбски Десанка Максимович Из науката и живота.
Радвайте се! (стих.) – Д. А. Пролет. (стих.) – Дочо Т. Станев. Какво се иска – К. В. Посрещане на пролетта – Превод от сръбски Десанка Максимович Из науката и живота. Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията. – П. М. Днес пак е пролет – Катиа М. Книги, които доставя издателство. „БРАТСТВО“ ДЕН ПЪРВИ!
към текста >>

Какъв смрад излъчваше старият живот!
Да хвърлим старите дрехи Да облечем новата премяна на душата! Да облечем премяната на Любовта. На Новата Любов! . . Колко душно, и тежко, и студено беше през зимата! Какъв смрад излъчваше старият живот! Какъв ужас бе за душата да живее, — ден след ден, година след година, разпъната на кръста на материята, окована във веригите на плътта! . . Днес вече е Пролет! Който нека, може да добие своята свобода. Който иска, ще се бори и ще победи!
към текста >>

Тези тъкмо невидими същества които действат през годината и направляват всички събития в живота на човечеството, представят нейното вътрешно съдържание.
И тъй, никой от ясновидците и прорицателите не видя нещо изключително в новата 1939 година. Никой не прозря нейното вътрешно съдържание. Защото годината си има и своята вътрешна страна. Тя, изобщо, не е само една низа от дни, които автоматически донасят известни събития. Тези събития, които идват за нас по силата на една необходимост, с резултат от действието на много воли, на много същества, видими и невидими за нас. Тези тъкмо невидими същества които действат през годината и направляват всички събития в живота на човечеството, представят нейното вътрешно съдържание. Всека година действат различни интелигентни сили, от разни степени и категории. През настоящата 1939 година действат, според Учителя, високо интелигентни същества, пълни с любов и милост, със сила и мощ, които той олицетворява в образа на „Големия Брат на човечеството“. Спирайки се върху символиката на числото 1939, което крие в своите цифри същината на онези сили, които действат през годината, Учителят казва: „Числото 39 в новата 1939 год. представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“. Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“.
към текста >>

По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят.
Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора.
към текста >>

Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия.
Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година. Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година. Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. „Понеже 1939 година е епохална.
към текста >>

Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора.
По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година. Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година. Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. „Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи.
към текста >>

Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год.
Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год. Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта.
към текста >>

Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот.
Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно.
към текста >>

Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота?
— Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека.
към текста >>

Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота .
Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“. Пролетта е творческия принцип, който наричаме Истина, която освобождава, която създава. Пролетта е изявление на божественото, което е хармония и красота. Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота . . . Пробужда се зората и слънцето на новия живот в пурпурна одежда със светла ръка отмахва нощта над земята. Настава ден. Гори и поляни, ниви и ливади цъфтят. Води текат.
към текста >>

Пробужда се зората и слънцето на новия живот в пурпурна одежда със светла ръка отмахва нощта над земята.
Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“. Пролетта е творческия принцип, който наричаме Истина, която освобождава, която създава. Пролетта е изявление на божественото, което е хармония и красота. Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота . . . Пробужда се зората и слънцето на новия живот в пурпурна одежда със светла ръка отмахва нощта над земята. Настава ден. Гори и поляни, ниви и ливади цъфтят. Води текат. Вятър вее. Всичко пее.
към текста >>

Те имат приложение в живота.
За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край, самият живот е опит, приложение. Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него.
към текста >>

От единия до другия край, самият живот е опит, приложение.
Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край, самият живот е опит, приложение. Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на майката и на бащата се дължат все на мисълта им за него.
към текста >>

Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята.
В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край, самият живот е опит, приложение. Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на майката и на бащата се дължат все на мисълта им за него. Всички най-хубави проекти, всички мечти са все заради детето.
към текста >>

Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен.
Всички най-хубави проекти, всички мечти са все заради детето. Какво може повече да мисли и да се безпокои човек? Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата.
към текста >>

Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот.
Това не става по механически начин. Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, а на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на доената си ръка, но не могъл.
към текста >>

Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията.
Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, а на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на доената си ръка, но не могъл. Така той правил цели 20 години, но все не могъл да хване пръста си.
към текста >>

Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия.
Това средство е закон не на еднообразието, а на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на доената си ръка, но не могъл. Така той правил цели 20 години, но все не могъл да хване пръста си. Най-после той отишъл при един лекар, добър психолог и му казал: Ако ми помогнеш да разреша една задача, която аз от 20 години насам не мога да разреша, ще ти дам каквото пожелаеш.
към текста >>

Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши.
Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на доената си ръка, но не могъл. Така той правил цели 20 години, но все не могъл да хване пръста си. Най-после той отишъл при един лекар, добър психолог и му казал: Ако ми помогнеш да разреша една задача, която аз от 20 години насам не мога да разреша, ще ти дам каквото пожелаеш. Лекарят съобразил как да постъпи и му помогнал.
към текста >>

Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек.
Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант.
към текста >>

Някои хора пък са живели доста години религиозен живот.
Срещате един учен, който е работил цели 20 години върху един въпрос. Вие трябва да оцените неговия труд. Ще кажете, че вие можете да бъдете като него. Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това.
към текста >>

Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра?
към текста >>

Вън от любовта животът не съществува.
което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра? Не, питайте се имате ли любов. Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш.
към текста >>

Брадата полегва, както в животните.
Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов.
към текста >>

Човек расте през целия си живот.
Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“. Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на младото.
към текста >>

Значи, светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот.
Кой спасява света? Слънцето спасява света. Ако един ден слънцето престане да грее, знаете ли какво ще стане със света? Всичко ще заглъхне: всяка мисъл, всяко чувство ще за глъхнат. В света няма да има нито хляб, нито вода. Значи, светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот. Вие не трябва да имате онова схващане за слънцето, каквото мнозина имат. Те казват. че слънцето е запален огън и нищо повече. Не е така. Зад онзи, който носи запалената свещ, седи едно разумно същество.
към текста >>

Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот.
обезсърчени, отчаяни, готови да се самоубият, могат да се излагат на слънцето и състоянието им ще се измени. Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи. Сутрин, като изгрее слънцето, обърнете лявата си страна към него, да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба, и ще кажете: Господи, благодаря ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот. Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение. Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него.
към текста >>

Тогава ще дойде истинският живот.
Греховете на хората зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят.
към текста >>

В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота.
Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят. Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот.
към текста >>

Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът.
Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят. Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората.
към текста >>

Не е въпрос за добрия живот.
В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове.
към текста >>

Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота.
И всеки ще живее в спокойствие и ще се учи на всичко онова, което той иска Тогава вие ще следвате в най-добрите университети, гдето ще учите музика, художество и различните науки. Ще имате най-добрите условия. „На двама господари не може да се служи“. Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога“. Това е законът на любовта. В закона на Любовта ти ще намериш Онзи, чрез Когото ти можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате на света. Но първото нещо: изключете лъжата от себе си.
към текста >>

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога“.
Ще имате най-добрите условия. „На двама господари не може да се служи“. Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога“. Това е законът на любовта. В закона на Любовта ти ще намериш Онзи, чрез Когото ти можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате на света. Но първото нещо: изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа — нито бяла, нито черна.
към текста >>

Това е най-хубавото нещо, което можете да направите в своя живот.
Но първото нещо: изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа — нито бяла, нито черна. Ще знаете: никаква лъжа, нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Не хвърляйте вашите погрешки върху Бога. Време е, когато трябва да съзнаем своите погрешни и да ги изправим. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите в своя живот. Когато поправите една ваша погрешка, вие отваряте вратата на любовта и любовта протича през вас. Погрешките запушват вашата канализация и любовта не може да тече през нея. Ето защо, направите ли една погрешка, изправете я, за да изчистите канализацията си, през която любовта протича. Любовта е закон на постижение. Защо ще живеете на земята, ако не можете да постигнете онова, което Бог ви е дал?
към текста >>

Всеки трябва да бъде радостен, да има мир в себе си да, живее добър, сносен живот.
Когато поправите една ваша погрешка, вие отваряте вратата на любовта и любовта протича през вас. Погрешките запушват вашата канализация и любовта не може да тече през нея. Ето защо, направите ли една погрешка, изправете я, за да изчистите канализацията си, през която любовта протича. Любовта е закон на постижение. Защо ще живеете на земята, ако не можете да постигнете онова, което Бог ви е дал? Всеки трябва да бъде радостен, да има мир в себе си да, живее добър, сносен живот. И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен .
към текста >>

Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен .
Всеки трябва да бъде радостен, да има мир в себе си да, живее добър, сносен живот. И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта.
към текста >>

. .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате.
И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече.
към текста >>

Само това освобождаване осмисля живота.
като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече. Аз желая, като отидете при Господа, да се молите по малко по друг начин. Ако аз бях на вашето място, ето как щях да се моля.
към текста >>

* Слънце: И нека ний да създадеме благат живот за вси и вси!
Невеста моя вече стана, а Аз — съпруга ти честит. * Земя: Звън на арфи! Химн тържествен носи се по цел всемир. — Ах! Съпруже мой божествен, с Теб едно сме най-подир! * Слънце: И нека ний да създадеме благат живот за вси и вси! Тогаз ще видим пак Едема със Рая тук да зацъфти! Auroro СЛЪНЦЕТО (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната.
към текста >>

Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката.
— Ах! Съпруже мой божествен, с Теб едно сме най-подир! * Слънце: И нека ний да създадеме благат живот за вси и вси! Тогаз ще видим пак Едема със Рая тук да зацъфти! Auroro СЛЪНЦЕТО (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез.
към текста >>

Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът.
към текста >>

С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо.
Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа, Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта.
към текста >>

Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности.
Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа, Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта.
към текста >>

бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа, Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта. бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние. учениците на Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, по-вдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина. за да извади истината на яве.
към текста >>

плод на нов живот. Г.
Един важен въпрос, за който само ще споменем, без да го развиваме е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Ето защо. именно, трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година.и дневния — от зори до пладне. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета, те ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод. плод на нов живот. Г. Р а д е в _______________________ *) Вж. статията „Влиянието на слънчевата енергия“ в книгата: „Из Царството на Живата Природа“. ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Бялото кокиче подигна главичка, дочуло чудна песен. След него стона и се вслуша жълтият минзухар. Топлият ветрец и шума на реката я придружават.
към текста >>

В нея се вслушват хълмове и дървета, хора и животни.
Топлият ветрец и шума на реката я придружават. Песента звучи в топлите лъчи на слънцето. Тя ехти и там къде ледът пращи. Ранобудни птички я подемат и повтарят всяко утро. Песента екна и се понесе далече по вси страни. В нея се вслушват хълмове и дървета, хора и животни. Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън. Цветя и дръвчета цъфтят благоуханно, красиво! Дърветата обличат зелени и шарени премени. Животните усещат новото и сменят старите си облекла. Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички.
към текста >>

Животните усещат новото и сменят старите си облекла.
Песента екна и се понесе далече по вси страни. В нея се вслушват хълмове и дървета, хора и животни. Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън. Цветя и дръвчета цъфтят благоуханно, красиво! Дърветата обличат зелени и шарени премени. Животните усещат новото и сменят старите си облекла. Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички. Човекът се пробужда и започва да мисли . . . Той се вслушва в песента и взира в чудесата. Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете.
към текста >>

Човекът се възражда от нова сила и живот.
Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички. Човекът се пробужда и започва да мисли . . . Той се вслушва в песента и взира в чудесата. Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж.
към текста >>

Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята.
Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества, но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ. В древната Атлантида, която с прародителката на нашата култура, и от гдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век.
към текста >>

Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните.
Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества, но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ. В древната Атлантида, която с прародителката на нашата култура, и от гдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида гази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа не Озирис.
към текста >>

Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада.
След погиването на Атлантида гази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа не Озирис. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от бога на тъмнината и после възкръсва. Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето.
към текста >>

Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа.
В Египет тя се проявявала в култа не Озирис. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от бога на тъмнината и после възкръсва. Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил.
към текста >>

По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се.
Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята.
Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ.
към текста >>

Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт.
Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново.
към текста >>

Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален.
Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата. към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията. (следва) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти. Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие.
към текста >>

Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания.
За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
към текста >>

В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот.
И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя.
към текста >>

Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот.
Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път.
към текста >>

Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок.
Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея.
към текста >>

Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея.
Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си.
към текста >>

Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си.
Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота.
към текста >>

Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота.
Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия.
към текста >>

И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина?
И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света.
към текста >>

От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия.
Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесет и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в дясната - кръст и клуп.
към текста >>

Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане.
А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесет и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в дясната - кръст и клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече. * Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище! “ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич.
към текста >>

И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота.
С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесет и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в дясната - кръст и клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече. * Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище! “ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
към текста >>

* От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница.
Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. * От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен народ Му кадяха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница.
към текста >>

Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница.
* От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен народ Му кадяха иноците на Запад. Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница. * От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почит — и вси люде в Негово им начеват работа. Той е Агнето, заклано в жертва, когато се е създал светът: Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината!
към текста >>

Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.
И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони.
към текста >>

През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.
Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.
към текста >>

Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.
Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си. за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.
към текста >>

Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател.
Ако само това беше направил Н. Р., той заслужава не само един, но и двадесет юбилея. В същност, външното, официално признаване, „юбилеите“ и шума не са били никога необходими за истинския творец. Н. Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите. Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора. Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка.
към текста >>

Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга.
Но от Него се излъчваше една такава непобедима сила, която завладяваше слушателя още при първия поглед, при първата дума. Имаше нещо особено, нещо неповторимо и неподражаемо в този глас: той като че ли не излизаше от говорителя, а като че идваше някъде от далече, от много далече: като че слизаше от небесата. Имаше нещо особено и неповторимо и в неговия поглед: за него като че няма ще нищо скрито. Макар да бе мек и благ, той, обаче, проникваше до най-дълбоко скритите кътчета на душата. Пред този поглед нищо не можеше да се скрие. Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга. Явно беше още при пръв поглед, че всяка лъжа, всека скрита помисъл, бяха явни за Него. По същия начин Той виждаше и всяка скрита добродетел, всяка добра и възвишена мисъл. Облечен в широка бела тога, висок и строен, величествен и красив, Учителят говореше на събрания народ: „Защо дойдохте вие тук, да ме слушате? Хляб ли нямате, та дойдохте да ви нахраня? Свобода ли нямате, та искате да ви освободя?
към текста >>

„Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни.
„Хляб и свобода, здраве и богатство, такива, каквито вие търсите, може да ви даде и всеки друг. Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът. Но казвам ви: ако вие бъдете отрупани и потънете до гуша в тия блага, към които се стремите, вие пак ще бъдете гладни и жадни, пак ще бъдете роби, пак ще бъдете болни — пак ще бъдете нещастни и недоволни. „Вие искате хляб — и имате право. Но аз ви казвам, че този хляб, който вие търсите, ще бъде винаги напоен с потта, със сълзите и кръвта ви, този хляб ще бъде винаги горчив за вас, ако вие не потърсите и приемете хляба, който само аз мога да ви дам. „Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни. „Вие искате свобода. И имате право. Но аз ви казвам, че свободата, която вие търсите. е по-страшна и от най-страшното робство Аз ви казвам, че тая свобода е свобода, която ограничава, която води към робство, която подчинява и обковава във вериги Духа, а дава власт и сила на животното във вас. „Аз ви нося друга свобода.
към текста >>

е по-страшна и от най-страшното робство Аз ви казвам, че тая свобода е свобода, която ограничава, която води към робство, която подчинява и обковава във вериги Духа, а дава власт и сила на животното във вас.
Но аз ви казвам, че този хляб, който вие търсите, ще бъде винаги напоен с потта, със сълзите и кръвта ви, този хляб ще бъде винаги горчив за вас, ако вие не потърсите и приемете хляба, който само аз мога да ви дам. „Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни. „Вие искате свобода. И имате право. Но аз ви казвам, че свободата, която вие търсите. е по-страшна и от най-страшното робство Аз ви казвам, че тая свобода е свобода, която ограничава, която води към робство, която подчинява и обковава във вериги Духа, а дава власт и сила на животното във вас. „Аз ви нося друга свобода. Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте.
към текста >>

Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето?
„Аз ви нося друга свобода. Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето? Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр. „Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба?
към текста >>

Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага.
„Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето? Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр. „Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот.
към текста >>

Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот.
Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост. „Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . . „Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята.
към текста >>

което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота.
„Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще. „Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни.
към текста >>

Животът е също така безграничен.
„Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така.
към текста >>

Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини.
Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“.
към текста >>

И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни.
което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“.
към текста >>

„Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така.
Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята.
към текста >>

Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове.
както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята. Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове. „Земята е арената на вашия живот. Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове. Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония.
към текста >>

„Земята е арената на вашия живот.
„Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята. Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове. „Земята е арената на вашия живот. Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове. Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония. в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас.
към текста >>

Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето.
Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове. Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония. в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас. Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот.
към текста >>

Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там.
Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония. в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас. Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота.
към текста >>

Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот.
Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите! Вие трябва да работите за вашето всестранно усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате .
към текста >>

„Няма скокове в живота.
Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите! Вие трябва да работите за вашето всестранно усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате . . .
към текста >>

Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни.
Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите! Вие трябва да работите за вашето всестранно усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате . . . „Това е моето учение. Всеки който говори другояче, или не ме разбира, или нарочно иска да ви заблуди.
към текста >>

Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата.
Всеки който говори другояче, или не ме разбира, или нарочно иска да ви заблуди. „Моето учение е учение за действие, а не е учение за очакване. То е учение, което трябва да се приложи днес и тук, а не някога и някъде. „Приложите ли го, вие, като народ и като индивиди, ще имате всичко, към което имате право да се стремите“. ГОЛЕМИЯТ БРАТ Новата 1939 година, крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година от нима от чавка всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот.
към текста >>

Числото девет представя крайния резултат на всеки живот.
„Моето учение е учение за действие, а не е учение за очакване. То е учение, което трябва да се приложи днес и тук, а не някога и някъде. „Приложите ли го, вие, като народ и като индивиди, ще имате всичко, към което имате право да се стремите“. ГОЛЕМИЯТ БРАТ Новата 1939 година, крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година от нима от чавка всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Кой то иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година.
към текста >>

Новата година носи всички условия за добър живот.
Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година от нима от чавка всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Кой то иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година. Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си.
към текста >>

Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода.
Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година от нима от чавка всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Кой то иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това именно, тази година. Който мисли, че ще може да държи своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т. е. да съзнае че има душа и живее в нея.
към текста >>

Плодове вкусни в тебе ще зреят, Нов живот вредом ти ще разливаш!
Ето таз книжка! Вземи, сестричко, и прочети я. Той е във нея! Търси го тамо — ще го намериш! Светлина златна ще те облее. Плодове вкусни в тебе ще зреят, Нов живот вредом ти ще разливаш! (подава й една беседа) Второ момиче (взема книжката): О! Благодаря ти много! И утре искам да ме чакаш! И аз веч ще идвам на вашия изгрев! Хайде сега сбогом.
към текста >>

* И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини.
* Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля. * Снегове се разтопяват, текат буйно вcu води; бури, хали отлетяват — няма вече мрачни дни. * Небето се разяснява скоро ще се стоплим ний природата зацъфтява — хубост нам ще тя разкрий * Ще разтвори цветовете от милите рози пак, на зефира чрез крилете, ще ни праща аромат. * И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини. * Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота. Дочо Т. Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта. Първите му лъчи осветяват нашите лица.
към текста >>

“ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове?
Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта. Първите му лъчи осветяват нашите лица. Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините. И десетици уста поемат едновременно песента „Велик си Ти, Господи! “ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове? Само ранобудният, само този когото не плашат насмешките на глупците, само този. когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот. Ленивият, невежият и пълният с предразсъдъци „интелигентен“ човек, ни се присмиват, като ни виждат да се връщаме от върха. За тях ние сме луди, извеяни. А те са умни!
към текста >>

когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот.
Първите му лъчи осветяват нашите лица. Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините. И десетици уста поемат едновременно песента „Велик си Ти, Господи! “ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове? Само ранобудният, само този когото не плашат насмешките на глупците, само този. когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот. Ленивият, невежият и пълният с предразсъдъци „интелигентен“ човек, ни се присмиват, като ни виждат да се връщаме от върха. За тях ние сме луди, извеяни. А те са умни! Да! Защото всеки ден с часове киснат в отвратителната атмосфера на кръчми и кафенета.
към текста >>

Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот.
Защото всеки ден с часове киснат в отвратителната атмосфера на кръчми и кафенета. Те са умни, защото предпочитат да тровят душите и телата си, вместо да вдъхнат сутрин рано свежестта на пролетното утро. Колко объркани са понятията на днешните хора! Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора! Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата.
към текста >>

Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата.
Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици. Те не се грижеха за своето облекло. Бяха голички, като еднодневно птиченце. Храстът не беше голям, зла за тях бе достатъчен.
към текста >>

Превод от сръбски: Десанка Максимович ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията Преди известно време два софийски вестника дадоха място на една статия, която със смелост, присъща на неосведомеността, характеризираше астрологията като суеверие или измама.
Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо. И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега. Превод от сръбски: Десанка Максимович ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията Преди известно време два софийски вестника дадоха място на една статия, която със смелост, присъща на неосведомеността, характеризираше астрологията като суеверие или измама. Впрочем, в подкрепа на своето твърдение авторът привеждаше и мненията на двама американски астрономи. И в най-голямата лъжа има малко истина — бе казал някога Айнщайн. Вярното в случая е, че с името на астрологията сее шарлатанствало твърде много, както това се прави и с други науки. И едва ли някой съжалява за това повече от ония, които желаят да се разграничи истината от заблудата в тая спорна област. Ние сме съгласни също, оная сигурна астрология, която основателят на експерименталния метод — Бекон нарича „най-важната от всички науки“ е изгубена или поне не е общодостъпна.
към текста >>

Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот?
ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната астрономия към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с астрономията.“ Знае се, че в миналото астрономията и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира. Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот? Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт). Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна младост той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка.
към текста >>

Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята.
Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот? Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт). Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна младост той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка. И въз основа на възстановените от него данни, Кеплер е могъл да предскаже с точност до месеца приближаването на един от най-големите пожари в световната история.
към текста >>

ДНЕС ПАК Е ПРОЛЕТ Някога, когато бях дете, когато живота ми беше като в сън, аз вземах крилата на зората и отивах на високо и.
Може би не е далеч времето когато то ще се убеди, че техните астрологични изследвания имат поне оная стойност, която се признава на откритията им в областта на официалната наука. И тогава ще се тури край на субективните спорове върху много почитаното и много ругано учение“ (проф. Ханс Дриш) на халдейските мъдреци. което е минало през огъня на хилядолетия за да ни разкрие някои от чудните тайни на Битието. П. М. ДНЕС ПАК Е ПРОЛЕТ Някога, когато бях дете, когато живота ми беше като в сън, аз вземах крилата на зората и отивах на високо и. далеч . в най-далечните краища на света. А вечер, когато изгряваше луната, и пътя край нашия двор заприличваше на бяла безкрайна лента, аз тичах по него с очи отправени към нея. И вярвах. аз действително вярвах, че със стъпките на моите детски нозе ще я стигна и ще надмина нейния бог.
към текста >>

и нито веднъж не се опита с нещо да я разколебае, макар целия й живот да беше непрестанна грижа.
А вечер, когато изгряваше луната, и пътя край нашия двор заприличваше на бяла безкрайна лента, аз тичах по него с очи отправени към нея. И вярвах. аз действително вярвах, че със стъпките на моите детски нозе ще я стигна и ще надмина нейния бог. И през такива вечери, когато късно прескачах прага на нашия дом, майка ми винаги ме срещаше с усмивка, бързо снемаше мократа ризка от гърба ми, измиваше нозете ми и ме завиваше да спя. Тя знаеше, че аз вярвах че ще стигна луната и с нея ще пътувам по света: тя знаеше че тази моя вяра беше недосегаемия замък, в който обитаваше моята детска душа. и нито веднъж не се опита с нещо да я разколебае, макар целия й живот да беше непрестанна грижа. Тази моя вяра тя не разколебаваше и тогава, когато моето детско сърце желаеше да има нещо, което скромните средства на баща ми не позволяваше да ми се даде. Тогава тя ме поглеждаше в очите, и със своя милващ глас ми казваше: „Ако си послушна, ако си добра, Господ, нашия Баща, ще ти го изпрати, но трябва да чакаш, защото пътя е дълъг и много още деца като тебе чакат такива неща“. Да чакам. Ех, да чакам! Колко много и аз като всичките деца искам да имам бяла рокличка за празника на пролетта.
към текста >>

Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето.
Но още както някога звучи като песен милващия глас на майка ми: Дълъг е пътя и много са децата, които искат като тебе, затова ще трябва дълго да чакаш, да си послушна и много добра“. Днес пак е пролет. Катиа М. КНИГИ които доставя издателство. „БРАТСТВО“ * * * НАШИ ИЗДАНИЯ: Живите сили на слънцето, от Г. Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето. — от М. Хайндел. Астрологията и детето. Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С.
към текста >>

Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С.
Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето. — от М. Хайндел. Астрологията и детето. Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят.
към текста >>

Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отъждествявайте вечното, безначалното й безграничното с временното. * * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О. Ийвс В Царството на живата природа, от П. Дънов Новата Ева. Издигнете жената, от П.
към текста >>

Хагард Тайната на живота — свързани души, роман от Инглез.
Сидарта великолепна индийска поема от Херман Хесе. Занони великолепен роман от Булвер Литон, 550 големи стр. Пръстенът на Льовенскьолдови от Селма Лагерльов. Живият огън, Р. Хагард. Децата на Нил, роман от Р. Хагард Тайната на живота — свързани души, роман от Инглез. При адептите, едно приключения между розенкройцери, Д-р Хартман. Зверове, човеци богове, роман Ф. Осендовски. Портретът на Дориан Грей, роман Оскар Уайлд. Последните дни на Помпей, роман от Б. Литон. Бен Хур, Л.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 237 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 237 - год. XI. Севлиево, 9 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Възкресение Зов. (стих.) – Превод от един египетски папирус. Превел: Николай Рилски.
към текста >>

Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си.
в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове.
към текста >>

Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа.
И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове!
към текста >>

Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове.
Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове! Стига мрак. — навеки веч се съмна.
към текста >>

Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна.
ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове! Стига мрак. — навеки веч се съмна. Стани ти, който спиш от векове! * Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог.
към текста >>

За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен.
* Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог. * В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ.
към текста >>

Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа.
* В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека.
към текста >>

Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях.
Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие.
към текста >>

С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение.
Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
към текста >>

Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
към текста >>

В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот.
Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
към текста >>

А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си.
към текста >>

Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта.
Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят.
към текста >>

И животните се чистят и къпят.
Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Чистотата дава условие на здраве и радост в живота.
Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала.
към текста >>

Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа.
Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си. Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни. Така той ще стане истински човек, годен член на живата природа, способен да изпълнява функцията, която му с възложена. Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа. И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата? Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици.
към текста >>

Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил.
Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието. Който харесва това ново положение, нека го приеме Който не го харесва, да си остане със старото. Значи, изоставянето на старото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз вземам думата Бог и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност.
към текста >>

На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие.
После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв. На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло некъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста. За да се разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание в нова насока.
към текста >>

Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми.
Бог иска да даде на човека нова посока, да измени негов те мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, той трябва да има онова дълбоко вътрешно разбиране, каквото ангели има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, за щото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми. Всяка мисъл, всяко чувство. И всяка постъпка в човека представляват три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи. Запример, мисълта създава главата на човека, чувствата — сърцето и дробовете, а постъпките му — стомаха и костите му. Тъй щото, ако волята на човека отслабне, ще отслабна и стомаха, костите и мускулите.
към текста >>

Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече.
Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора. Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота.
към текста >>

Той няма средства в живота.
Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота. Тогава аз му казах: Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо. — Кажете, какво ме чака? — Ти имаш чичо в Америка от когото след две години най късно ще получиш едно наследство от 500 хиляди лева. Сериозно ли говориш, или се смееш с мене?
към текста >>

И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух.
Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не.
към текста >>

Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота.
Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не. Всеки човек. който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина.
към текста >>

След това той се чуди на големите противоречия в живота си.
Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина. „Аз и Отец ми ще дойдем“. Идването на Отца и на Сина подразбира идването на разумното начало в човека. То ще дойде когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона на наследствеността, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете не може да излезе дори и обикновен човек. Щом не може да излезе обикновен човек, толкова по-малко може да се очаква от него да стане талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждането на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човека с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога.
към текста >>

Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат.
които човек получава, не му дохожда на ум да благо дари. Какво стана с човека когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата раждане аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзна ние на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе а земята, той е баща, а земята, в която се зара вя семето, е майката. Същото нещо се отнася и за човека. Майката на човека, т е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго, освен земята.
към текста >>

При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот.
Тя само го отглежда. В това отношение човек представя една семка. За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я по сади в една градина, за да из расте. Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине в пътя на своето бъдеше развитие. При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо.
към текста >>

Не, това е още един елементарен живот.
Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е още един елементарен живот. Преди всичко, тя не знае имената на своите деца, нито ги познава. Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли.
към текста >>

В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди.
Един човек изпаднал в една гъста гора, гдето го нападнала една мечка. Като се видел в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: Моля ти се, за Господа, не ме изядай. Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота?
към текста >>

В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни.
Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал.
към текста >>

Докато са свързани с Бога, и животните кротуват.
И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане.
към текста >>

Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат.
Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането.
към текста >>

Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота?
В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.
към текста >>

Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.
Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
към текста >>

ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде.
И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен. Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват.
към текста >>

Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора.
Д. А. ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си. Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота.
към текста >>

Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже.
Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота. Затова майките, чрез своите градини и цветя, биха могли да действат върху психиката на своите деца, според необходимостта на случая. А ако самите деца се занимавате с отглеждането на карамфилите, то влиянието ще бъде още по осезателно.
към текста >>

Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера.
На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи.
към текста >>

Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън.
Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени.
към текста >>

Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага.
Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братята и сестрите са застанали неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика.
към текста >>

Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило.
Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братята и сестрите са застанали неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика. При всяко от тях обаче, се произнася една определена формула.
към текста >>

Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“.
Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията. След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила.
към текста >>

В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата.
След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето.
към текста >>

Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване.
Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината.
към текста >>

Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината.
Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето.
към текста >>

Свещени мисли във живота ти крепи!
С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“.
към текста >>

Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“.
Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“. Всички издигат ръце над главите си и с плавни, кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как слънцето изплува из зад хоризонта и описва своя кръг като разпраща вредом светлина. То е подобно на движението на слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината.
към текста >>

Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот.
То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко. В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите.
към текста >>

Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота.
Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа.
към текста >>

По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота.
Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите.
към текста >>

Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.
Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма.
Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята.
към текста >>

Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания.
На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота.
към текста >>

66. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 240 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 240 - год. XI. Севлиево, 14 май 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кой движи световните събития – С. Калименов Музиката е лекарство – Бр. Бартон На душата - слънце в мрака (стих.) – В. Недев.
към текста >>

В живота има много „несправедливости“.
Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
към текста >>

Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите.
Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготвя съзнанието им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава. Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С. Калименов ______________________________ Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това.
към текста >>

Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост.
Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка. Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика. Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост. Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома. Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката. Тя е едно от най-редките дарове. Подсладете душата му с нея. Може би, ще го научите да обича и оперна музика.
към текста >>

Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка. Н.
. . И младежът отново се залива в сълзи . . . горещи сълзи, които го разтърсват из основи . . . Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка. Н. Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват, кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот.
към текста >>

Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот.
Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка. Н. Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват, кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния.
към текста >>

В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден?
Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава.
към текста >>

Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма.
Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете.
към текста >>

Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете.
Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите, защо умря вашето дете. — Причината за това са вашите лоши желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малък в Царството Божие. Кой е най-малък? Този, който не изпълнява волята Божия, ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух. За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота.
към текста >>

Всички говорят, че не е време за добър и чист живот.
Кой е най-малък? Този, който не изпълнява волята Божия, ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух. За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон? “ — Да, можете до го изпълните. Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Ако един безбожник ако един безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие.“ Ние трябва да изпълняваме божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.
към текста >>

Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.
Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Ако един безбожник ако един безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие.“ Ние трябва да изпълняваме божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Мойсей казва: Господ въздава престъплението върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове. Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква дълъг период време. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“ Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на едно агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш.
към текста >>

Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята и небето ще работят за вас.
Аз вярвам в двата божествени закона, които са поставени у човека така: първият, великият закон — Любов към Бога, е поставен в ума: а вторият, малкият божествен закон: любов към ближния е поставен в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Истината е вътре в нас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята и небето ще работят за вас. Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да й помогна. Трябва да се спираме и при най-малките и да им помогнем. Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите.
към текста >>

Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение.
Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята и небето ще работят за вас. Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да й помогна. Трябва да се спираме и при най-малките и да им помогнем. Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? “ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася.
към текста >>

Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот.
Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да й помогна. Трябва да се спираме и при най-малките и да им помогнем. Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? “ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год.
към текста >>

Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот.
“ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания.
към текста >>

Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания.
Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много. Не искам да кажа че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на дейността си. Предпочитам да посветя живота си за един. човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по десет пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго.
към текста >>

Предпочитам да посветя живота си за един.
Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много. Не искам да кажа че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на дейността си. Предпочитам да посветя живота си за един. човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по десет пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго. Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да прилага. Аз не вярвам в онова криво, външно възпитание, дресировка, която хората дават на своите деца, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната наука, но вярвам във великата божествена наука.
към текста >>

Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате.
Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Христос казва: „Който изпълни най малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог. Из неделна беседа, държана на 22 юни 1919 г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще ви направи свободни (из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.) Ще ви направи свободни Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“. Казано някога отдавна, може би преди хиляди години, това изречение постоянно се повтаря.
към текста >>

Освен това, у века има и нещо животинско.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода.
към текста >>

И вашият живот е първият опит.
По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. А ние мислим, че сме дошли на земята само да благуваме. Истината ще ви направи свободни. Кога? — Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит, и след като се върнете, ще дадете отчет. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме, почитаме Христа, направили сме му църкви, тамян му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение? Где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор да дойде и отвън, със закон да го приложи.
към текста >>

Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов.
Истина е. че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата. Истина е, че съществува Божествен свят. Що е истина? Ти и небето сте едно.
към текста >>

Истина е, че ти си тъй безсмъртен, както е без-смъртен Всемира.
Що е истина? Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности. Небето е в тебе — в твоята душа. Истина е, че ти си тъй реален, както е реален Всемира. Истина е, че ти си тъй безсмъртен, както е без-смъртен Всемира. Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете. И тогава, що е истина? Тя е без начало и без край. От света на истината си за-почнал и в света на истината ще живееш. Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти.
към текста >>

Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете.
Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности. Небето е в тебе — в твоята душа. Истина е, че ти си тъй реален, както е реален Всемира. Истина е, че ти си тъй безсмъртен, както е без-смъртен Всемира. Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете. И тогава, що е истина? Тя е без начало и без край. От света на истината си за-почнал и в света на истината ще живееш. Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти. Бъди чист като а делтите ма истината, защото те са първите лъчи.
към текста >>

Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти.
Истина е, че ти си тъй безсмъртен, както е без-смъртен Всемира. Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете. И тогава, що е истина? Тя е без начало и без край. От света на истината си за-почнал и в света на истината ще живееш. Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти. Бъди чист като а делтите ма истината, защото те са първите лъчи. които събудиха струните на душата ти. Те са първия пламък, който запали духовния огън в тебе. Обичай ги. защото те носят в себе си богатството па любовта.
към текста >>

върху която ще се изгради новия живот.
Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати. Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение. Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание. Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа.
към текста >>

Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание.
Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение. Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание. Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа. Слънцето на новия живот ще пръсне мрака. Много системи ще пропаднат, но системата на Божествения ред ще остане завинаги. И тогава плодовете на земята ще бъдат по-сладки.
към текста >>

Слънцето на новия живот ще пръсне мрака.
Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение. Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание. Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа. Слънцето на новия живот ще пръсне мрака. Много системи ще пропаднат, но системата на Божествения ред ще остане завинаги. И тогава плодовете на земята ще бъдат по-сладки. Цветята ще бъдат по-красиви. Изворите — по-чисти. Слънцето ще грее по-ярко.
към текста >>

ИСКАМ Искам човек да обикне всички хора по света, та в живота ни да бликне вечний химн на любовта.
Цветята ще бъдат по-красиви. Изворите — по-чисти. Слънцето ще грее по-ярко. Защото тогава на земята ще живее новият човек. В. П. ИСКАМ Искам човек да обикне всички хора по света, та в живота ни да бликне вечний химн на любовта. . . * Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час. . . * Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява . . .
към текста >>

* Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината.
. . * Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час. . . * Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява . . . * Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината. Нийде звук, нийде жива душа. Само горите тихо се покланят, сякаш Бог приветстват във висината. * Скръбта отлитна със зефира, гальовно що играй с листата. С каква ли мисия велика бе опита нощес да ме сломи? При този спомен се срамувам, от алените багри на зората!
към текста >>

* Кат странница на земята ще премина тоз живот на радости и скърби, като през мост, който с примирение ще ме отведе по пътя на вековете, към теб, о, Боже мой!
С каква ли мисия велика бе опита нощес да ме сломи? При този спомен се срамувам, от алените багри на зората! * Божествен химн над целий мир се носи. В молитвен трепет и сияние царствена издига се зората. Следа на мир свещен остана ми в душата, на мощна радост от чудно обновление. * Кат странница на земята ще премина тоз живот на радости и скърби, като през мост, който с примирение ще ме отведе по пътя на вековете, към теб, о, Боже мой! И. Карагьозова ПАЛМАТА Всред пясъците на горещата пустиня растеше самотна палма. Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа.
към текста >>

Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание.
Следа на мир свещен остана ми в душата, на мощна радост от чудно обновление. * Кат странница на земята ще премина тоз живот на радости и скърби, като през мост, който с примирение ще ме отведе по пътя на вековете, към теб, о, Боже мой! И. Карагьозова ПАЛМАТА Всред пясъците на горещата пустиня растеше самотна палма. Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа. Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание. Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците. Има ли някаква история това дивно дърво? Не крие ли в своето минало някаква чудна поема?
към текста >>

Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание.
И. Карагьозова ПАЛМАТА Всред пясъците на горещата пустиня растеше самотна палма. Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа. Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание. Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците. Има ли някаква история това дивно дърво? Не крие ли в своето минало някаква чудна поема? Векове лежат след нея. В едно далечно минало лежи нейния чуден произход.
към текста >>

Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците.
Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа. Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание. Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците. Има ли някаква история това дивно дърво? Не крие ли в своето минало някаква чудна поема? Векове лежат след нея. В едно далечно минало лежи нейния чуден произход. — — — — — — — — — Вечер.
към текста >>

Но доста е мълчаливите и уморени керванджии да потънат в размисъл, за да оживее легендата като жива действителности, в която е вплетен човешкия живот.
— — — — — — — — — Вечер. когато в пустинята настъпва бърза и резка промяна, когато нощта става толкова студена, колкото денят е бил горещ, палмата разгръща своето минало и разказва чудна приказка за далечни времена. Тя звучи в нежното шумолене на нейните сочни листа, тя трепти във вечерния хлад, лети в безкрая и се слива с най-чудната песен на човешкото битие. Палмата, тая горда спътница на пустинята, тая неразделна и вечна другарка на свежите оазиси, тихо и безшумно разказва историята на своя произход. Нейната странна и вълшебна история звучи, като легенда. Но доста е мълчаливите и уморени керванджии да потънат в размисъл, за да оживее легендата като жива действителности, в която е вплетен човешкия живот. Керванджиите слушат, палмата разказва: Далеч, в едно друго царство, в един друг мир, аз не бях това, което ме виждате тук. Аз не бях растение, палма — благословеното дърво на пустинята, легендарната царица на пясъците. Аз бях живо същество, неземно създание с дивна красота. Как ме наричат жителите на земята, аз не зная. Аз зная само че бях любиха дъщеря на Всемогъщия, щастливо дете в дивното царство на моя Велик Баща.
към текста >>

Моя живот беше радост и ликуваща песен.
Аз не бях растение, палма — благословеното дърво на пустинята, легендарната царица на пясъците. Аз бях живо същество, неземно създание с дивна красота. Как ме наричат жителите на земята, аз не зная. Аз зная само че бях любиха дъщеря на Всемогъщия, щастливо дете в дивното царство на моя Велик Баща. Живеех там и не познавах човешката скръб, не познавах това, което на земята наричаха грях. Моя живот беше радост и ликуваща песен. Аз трептях в многогласния оркестър на хиляди инструменти. Моя ден беше дълъг празник. Бях щастлива, защото живеех в света на радостта и светлината. Имах брат, който ме обичаше нежно. С него предприемахме дълги пътешествия.
към текста >>

„Моя брат пак се обади и рече: „Ние сами трябва до им покажем, че и при най-лошите и скъдни условия може да се живее и да се изпълни великата задача на живота.
Ние трябва да действаме. Те трябва да видят пример. От кого ще го видят, ако не от нас, които сме най-близко до тях и имаме готовността да им помогнем? Нашето царство има тази грижа, ние първи трябва да притечем на помощ. „Но как, как ще стане това, как ще им дадем великия урок? „Моя брат пак се обади и рече: „Ние сами трябва до им покажем, че и при най-лошите и скъдни условия може да се живее и да се изпълни великата задача на живота. „Как, по кой път? — обадиха се много гласове. Моя брат тогава заговори, гласът му трепереше от вълнение. За първи път аз почувствах скръб и сълзи на очите си. Разбрах , че това, което той ще каже, ще бъде съдбоносно.
към текста >>

Към теб ще се устремят жадни погледи и ти ще им разкажеше как образуваш своя плод там, където няма извор на живот.
Твоята стройност и красота няма да има равна. Ще бъдеш права и устремена винаги към небесния простор. Твоя плод ще бъде сладък и вкусен. Ти ще имаш великата чест да спасиш Светото Семейство от гледна смърт. Ти ще живееш векове. Към теб ще се устремят жадни погледи и ти ще им разкажеше как образуваш своя плод там, където няма извор на живот. Твоите листа ще разнесат най-хармоничната песен на небето и земята. Които имат уши, ще я чуят! Аз бях много щастлива. Нашия летеж беше само песен и красота. Нашата последна разходка беше дивна, защото ние отиваме да изпълним една велика воля.
към текста >>

Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот?
Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест. Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които пътуват със своите мудни кервани, жадни и морни, знаят най-добре това. Защо ли става то? Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот? “ Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно дърво, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна? И едните и другите застават молитвено пред тях и смирено шептят: „Благодарим, че не живеем там, където живеят те. Твоята милост Отче е безкрайна, ние сме доволни.“ Те имат способността да слушат и да виждат, за това те са богати и свободни. Но как ще се излекуват ония, които не познават планината и пустинята? Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини.
към текста >>

И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км.
Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език. Почива пустинята в своето огнено дихание, но чуден е нейния говор. Разказват те легендарни приказки, вдигат за миг своите була и показвал, на земните жители своите прекрасни и живи образи, своите прости, но свещени тайни. Б. Бехар ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА (из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев) Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване!
към текста >>

Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която подържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
към текста >>

При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която подържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те така безпощадно използват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества“ от всички природни царства — и то с главната цел да се въоръжат до зъби — какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! Древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии — митът за „падналите ангели“. Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака“, където са били оковани в несломими вериги.
към текста >>

В същност, това са привързани към земния живот души, които са научили изкуството да се материализират повече или по-малко, да стават видими или да могат да произведат някакви физически явления като чукане, преместване на предмети и т. н.
Макар до не са толкова чести, все пак, всеки човек може да чуе разкази за тях от очевидци. — непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло. Разбира се, само окултната наука може да даде правилно осветление на тези прояви, в техните отделни, разнообразни случаи. Днес хората, невярващи, или сляпо вярващи, без да знаят и без да разбират, се задоволяват само или да отричат с насмешка тия явления, или пък да се страхуват от тях, без да могат да кажат в какво именно се състоят те. В същност, това са привързани към земния живот души, които са научили изкуството да се материализират повече или по-малко, да стават видими или да могат да произведат някакви физически явления като чукане, преместване на предмети и т. н. Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния свят, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с умовете си.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 246 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 246 - год. XII. Севлиево, 22 септември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Вяра в бъдещето – С. Калименов Французи при учителя Дънов – Алфр. Ломоние При езерото на чистотата – Тони Белмен Война, в която ще има само победени – Георги Радев Словото на Учителя.
към текста >>

245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония. Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас.
към текста >>

който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става.
На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония. Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот. Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив.
към текста >>

Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот.
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот. Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив. Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем!
към текста >>

Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта.
Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С. Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов. Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
към текста >>

Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване.
Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство.
към текста >>

Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност.
То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си.
към текста >>

А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи!
Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта.
към текста >>

От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си.
Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие!
към текста >>

Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов.
Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
към текста >>

Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх.
Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята.
към текста >>

Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост.
Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това.
към текста >>

Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот.
И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година.
към текста >>

Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот.
И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук.
към текста >>

Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота.
Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук. Учителю, Ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност, за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние ви благодарим от все сърце, дето ни изпратихте във Франция един от своите ученици.
към текста >>

Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята.
Те са за нас едно голямо огнище на топлина и на светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени.
към текста >>

Всеки говори за своя личен живот.
От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
към текста >>

Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски.
към текста >>

Често ми задават въпроса, как разбирам живота.
Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален?
към текста >>

Кой живот?
Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива?
към текста >>

— Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен.
Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора?
към текста >>

Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски.
Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят.
към текста >>

Нима животът между вълка и овцата е реален?
Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало.
към текста >>

В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
към текста >>

У него има още много животински прояви.
. . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека.
към текста >>

И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса.
към текста >>

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно.
В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
към текста >>

Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното.
Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта.
към текста >>

която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго.
към текста >>

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека.
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта.
Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята.
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината.
Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система.
към текста >>

Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота.
Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“.
към текста >>

Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото.
към текста >>

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум.
да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно.
към текста >>

Без любов човек се превръща в животно.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек.
към текста >>

Без него животът не може.
когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек. Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно. И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух.
към текста >>

Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“.
Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.
към текста >>

Ето ни пред основите на нашия нов живот.
Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всичкия си дух; но също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример допир, физическа, интелектуална и морална сила за, да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние есе повече и повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже ние сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи. Онова откровение за живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата пълна с мир и мекота всред планини и езера, вашето присъствие и вашето слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроим. Ето ни пред основите на нашия нов живот. Ние сега искаме да изградим стените на нашия дом; да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста светлина. Големия урок, който научихме вече тука, между другото, е съществената роля на музиката, на песните, на паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим.
към текста >>

Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на Чистотата.
В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим. за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила. съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и за винаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила Обещаваме пред Вас. Учителю. пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на Чистотата. Учителю, ние изпитваме радост поради вашите вчерашни благословения, под влиянието на благословенията от днес и в очакване на утрешните ви благословения. Ал. Ломоние — професор Рила, неделя, 13. VIII. 1939 г. СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год.
към текста >>

Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота.
в 4 ч. сл. об. при Рилските Езера. Веднага групата отиде горе при Учителя. Той ги приветства със следните думи: Поздравлявам ви с добре дошли! Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота. Извършеното дело чрез Истината—това е най-великото дело. И служенето на Бога — това е най-приятната работа, която човек може да извърши. Това служене става чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Аз ви поздравлявам.
към текста >>

Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.
Всички сега се поканват в служенето на Любовта без насилие и без страдание. Страданието трябва да оставят отвън вече и радостта да приемат вътре. На изпращане французите ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ Изгревът. 28. VIII. 1939 г. Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.
към текста >>

Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.
Скъпи Учителю, Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде.
към текста >>

Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път.
Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи.
към текста >>

Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване.
Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни.
към текста >>

Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда.
Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината.
към текста >>

Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.
Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра.
към текста >>

с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл.
После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл.
към текста >>

Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма.
Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата.
към текста >>

Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл.
с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
към текста >>

Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм.
Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят.
към текста >>

То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение.
И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос.
към текста >>

То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот.
Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново. И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то.
към текста >>

То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос.
То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново. И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то. Онзи, който иска да добие по-конкретна представа за него, нека проучи беседите и лекциите на Учителя.
към текста >>

Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи.
А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново. И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то. Онзи, който иска да добие по-конкретна представа за него, нека проучи беседите и лекциите на Учителя. Новото учение е Великото Божествено учение, предадено на човешки език, с човешки представи и понятия. Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи. А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него.
към текста >>

За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота.
Онзи, който иска да добие по-конкретна представа за него, нека проучи беседите и лекциите на Учителя. Новото учение е Великото Божествено учение, предадено на човешки език, с човешки представи и понятия. Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи. А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него. Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина. Това е едно от основните положения на новото учение.
към текста >>

Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание.
А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него. Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина. Това е едно от основните положения на новото учение. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 245) Уран.
към текста >>

Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства.
Той счупва оковите на всякакво робство и иска свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм. консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, той ги руши. Урановия тип има революционна мисъл Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични. Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези.
към текста >>

Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея.
И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни.
към текста >>

Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.
Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него.
към текста >>

Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма.
към текста >>

Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кожа, че според розенкройцерената традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали пред вид това, което ние сега наричаме Венера, и обратно.
към текста >>

Опит за разкриване великата тайна на загадъчното светило, което е извора на нашия живот.
Севлиево, из дадени постепенно, в разстояние на няколко години, с големи усилия и с превъзмогване на много трудности. Много трудно е днес издаването, особено на идейна литература. Затова ние се обръщаме към всички читатели, които ни съчувстват, с настойчива молба да станат наши настоятели, или да ни намерят такива в населените места, в които живеят. Във всеки град и във всяко село трябва да има настоятел на книгоиздателство „Братство“ Настоятелите се ползват с 30 на сто отстъпка за всички наши издания. 1. ОКУЛТНА ЛИТЕРАТУРА Живите сили на слънцето, от Г. Радев. Опит за разкриване великата тайна на загадъчното светило, което е извора на нашия живот. Пътят на звездата, от Г. Радев. В тази книга светът се разкрива пред очите на читателя в нов образ. Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата. Проблемата на храненето, от Д р М. Стоицев, с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните.
към текста >>

Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата.
Във всеки град и във всяко село трябва да има настоятел на книгоиздателство „Братство“ Настоятелите се ползват с 30 на сто отстъпка за всички наши издания. 1. ОКУЛТНА ЛИТЕРАТУРА Живите сили на слънцето, от Г. Радев. Опит за разкриване великата тайна на загадъчното светило, което е извора на нашия живот. Пътят на звездата, от Г. Радев. В тази книга светът се разкрива пред очите на читателя в нов образ. Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата. Проблемата на храненето, от Д р М. Стоицев, с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Наука за дишането,— дишането като ключ ни живота и двигател към всестранни постижения, от Аледон. Възпитанието на детето, от М. Хайндел. Астрологията и детето.
към текста >>

Наука за дишането,— дишането като ключ ни живота и двигател към всестранни постижения, от Аледон.
Пътят на звездата, от Г. Радев. В тази книга светът се разкрива пред очите на читателя в нов образ. Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата. Проблемата на храненето, от Д р М. Стоицев, с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Наука за дишането,— дишането като ключ ни живота и двигател към всестранни постижения, от Аледон. Възпитанието на детето, от М. Хайндел. Астрологията и детето. Закона за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал.
към текста >>

Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С.
Закона за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал. от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор.
към текста >>

— Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски.
към текста >>

Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила.
Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила. С илюстрации. 2. БИБЛ. „ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“. Макбет, от Шекспир. преведе от оригинала С. Калименов.
към текста >>

Книгоиздателство „Братство“ готви за печат една от най-хубавите книги за деца и юноши „Живота на Исуса“ написана от големия английски писателя Чарлз Дикенс, специално за неговите деца, и издадена след смъртта му.
Интересуващите се да искат каталози: есперантски, общ и каталог из окултна литература. Всички пръчки да се отправял, до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево. ВЕСТИ Този брой на в. „Братство“ е отпечатан в по-голямо количество отколкото обикновено. На желаещите да го разпространят изпращаме при поискване 5, 10 и повече екземпляра безплатно. Книгоиздателство „Братство“ готви за печат една от най-хубавите книги за деца и юноши „Живота на Исуса“ написана от големия английски писателя Чарлз Дикенс, специално за неговите деца, и издадена след смъртта му. Книгата ще бъде луксозно издание, подвързана, с много илюстрации, и ще излезе към нова година. Очаквайте покана за записване на абонати. Наскоро излиза от печат третото поправено и преработено издание на книгата „Мисълта творец на характера“ от Джеймс Ален. Издава книгоиздателство „Братство“ Освен художествена литература на есперанто, книгоиздателство „Братство“ доставя и всички помагала за изучаване на есперанто: речници, учебници, граматики и др. Искайте каталог.
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 247 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 247 - год. XII. Севлиево, 10 октомври 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г. Суша – Буча Бехар Словото на Учителя. В зората на новата епоха.
към текста >>

Пашов Из науката и живота.
Ябълката (стих.) – Ал. Г. Цветя от рила (стих.) – S. Пази се! Новото учение (продължение от бр. 246) – Вл. Пашов Из науката и живота. Сянката на Атлантида – S Nicholl Мир и любов– С. Момеков Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо!
към текста >>

Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо!
Пашов Из науката и живота. Сянката на Атлантида – S Nicholl Мир и любов– С. Момеков Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо! Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин.
към текста >>

Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота.
Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е.
към текста >>

Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота.
са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали.
към текста >>

Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е.
Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си.
към текста >>

този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този.
Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия.
към текста >>

По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали.
Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години.
към текста >>

П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си.
Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години. векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти.
към текста >>

* За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори.
Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години. векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори. . . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад предела някъде на времето; Ти я следваш твърдо, неотменно бавно в неповратния Си ход ... Ал. Г. БУЧА БЕХАР СУША (Из сбирката „Песен над равнините“) Дели-Орман!
към текста >>

* Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари.
векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори. . . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад предела някъде на времето; Ти я следваш твърдо, неотменно бавно в неповратния Си ход ... Ал. Г. БУЧА БЕХАР СУША (Из сбирката „Песен над равнините“) Дели-Орман! .. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва.
към текста >>

(следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII.
Няма що! — Ще бъде, ще бъде. Търпение… Божи работи са те, — казваше друг. Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание.
към текста >>

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога.
към текста >>

Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.
Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека.
към текста >>

Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота.
Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието.
към текста >>

Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот.
То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека.
към текста >>

При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем.
То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е.
към текста >>

когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е.
При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта.
към текста >>

почва да съзнава живота в себе си.
Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден.
към текста >>

В това състояние се намират днешните животни.
Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно.
към текста >>

Второто положение е когато човек достигне фазата на животно.
В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания.
към текста >>

Животните представляват съзнанието.
Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот.
към текста >>

Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот.
Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми. Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света.
към текста >>

Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека.
Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми. Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света. Това е процес на слизане.
към текста >>

Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости.
Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми. Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света. Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното.
към текста >>

Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота.
Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми. Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света. Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света.
към текста >>

Любовта се изявява чрез живота.
Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света. Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас. И понеже Той е слязъл от един възвишен свят, в един неорганизиран свят, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее. Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца. И можем да кажем, че Бог живее като човек сега.
към текста >>

Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме.
Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас. И понеже Той е слязъл от един възвишен свят, в един неорганизиран свят, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее. Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца. И можем да кажем, че Бог живее като човек сега. Живее както ние живеем.
към текста >>

Животът показва присъствието на Бога в нас.
А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас. И понеже Той е слязъл от един възвишен свят, в един неорганизиран свят, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее. Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца. И можем да кажем, че Бог живее като човек сега. Живее както ние живеем. А после ние ще отидем при Бога и ще живеем в Него като човеци.
към текста >>

Сега аз разглеждам живота от едно ново становище.
И той е почнал чрез закона на страданията и радостите да ни учи да оценяваме неговите блага. Понеже няма по-велик от Бога, за когото Той да живее, затова Той иска да живее за онези, които е създал. Затова Бог е започнал да се самоограничава, за да слезе до нас. И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести.
към текста >>

Защото не знае да вземе основния тон на живота.
И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората.
към текста >>

Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие.
които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение.
към текста >>

Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота.
Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори.
към текста >>

Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си.
Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление.
към текста >>

В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване.
В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление. Всяка форма е едно условие за душата да придобие известна опитност, да придобие известно богатство, да опита безкрайното разнообразие на любовта. Сега, в зората на новата епоха, вие трябва да имате едно ново разбиране за любовта. За да обичаш някого, ти трябва да слезеш при него, на неговия уровен, трябва да му занесеш от благата, които имаш.
към текста >>

Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената.
Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя. Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта. Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената. Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си. Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм. Не да го премахне, но да се справи с него, да го организира. И той от хиляди години работи над жената, за да организира нейния егоизъм. И тази епоха, която сега се завършва, е епоха на жената.
към текста >>

От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта.
Затова се нуждае от нейната обич и топлина. Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете. Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази.
към текста >>

Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ.
Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете. Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език.
към текста >>

Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот.
Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете. Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език. Всички хора тогава ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един Баща.
към текста >>

Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.
И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността. В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат.
към текста >>

В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота.
което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността. В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи.
към текста >>

А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха.
Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи. Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
към текста >>

* Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава.
* В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок. * Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна. * Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей. В пазвата си тъмна, хладна, приютила е градинка, * Малко слънце тук прониква, но не е ли чудо пак, че цветенца нежно бели пак растат, цъфтят, трептят * А над тях се извисили маргаритки жълти две, ангел някой ли поръси тука толкоз красота? S. ПАЗИ СЕ!
към текста >>

Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си.
Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си.
към текста >>

Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки.
Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити. Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки. Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (продължение от бр. 246) Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно.
към текста >>

От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта.
Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина.
към текста >>

Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот.
Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях.
към текста >>

Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа.
Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната.
към текста >>

Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм.
Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната. На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили.
Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната. На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят. Този град се нарича Тихуанацо (Тиуанако) и брои много хиляди години. Въз основа на някои сведения предполага се, че Тихуанацо е изоставен от своите жители около преди 13,000 години. Императорите от Династията Инца, когато са нахлули в Боливия два века преди Р.
към текста >>

до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р.
пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра) Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е. до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите.
към текста >>

Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха.
Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства.
към текста >>

Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот.
Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот. За да бъде творец, човек трябва да бъде единен. Единен може да бъде само в доброто. Или, с други думи, да прилага във всичко максимум „мир и любов“, което прилагане да стане, фона - основата на съществуването му. Мир и любов във всяка проява! Мир и любов във всяка цел.
към текста >>

Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С.
Мир и любов във всяка проява! Мир и любов във всяка цел. Мир и любов в работата! Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята. Нека се проникнем от желанието за мир и любов и нека жертваме всички празни мисли и любопитства за него. Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С. Момеков Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 246) В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети, и всяка според природата си създава специфичен темперамент и специфичен морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа. Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер.
към текста >>

Това е страстната, животинската страна в човека.
Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
към текста >>

(следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С.
Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. (следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н. Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември.
към текста >>

Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот.
Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. (следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н. Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул.
към текста >>

В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н.
Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. (следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н. Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI.
към текста >>

За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“.
Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н. Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „Свят и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов. Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази.
към текста >>

Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази.
За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „Свят и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов. Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази. Годишният абонамент на „Свят и наука“ е само 45 лева. Подписчикът ще получи безплатно книгата „Как да жнвеем“ от Д-р Г. Ефремов. която е същинска азбука на здравето. Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София VI.
към текста >>

Нов живот — седмичник за обществен живот и култура.
пощенски разноски за изпращане на подаръците. Абонаментът може да се изплати на два, три и четири пъти с право на подаръците. Суми се изпращат по пощенска чекова сметка № 975 на адрес, сп. „Домакиня и майка“, София. ул. Алабинска 50. Нов живот — седмичник за обществен живот и култура. Редактор — Тодор К. Попов. Брой 1. год. V (29) излезе от печат и се разпрати на абонатите. Годишен абонамент 70 лв. с премия.
към текста >>

Искайте пробни броеве от „Нов живот“!
Годишен абонамент 70 лв. с премия. Адрес, ул. „6 септември“ № 3 София. Пощ. чекова сметка № 51 -80. Искайте пробни броеве от „Нов живот“!
към текста >>

69. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 249 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 249 - год. XII. Севлиево, 3 ноември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата сила – Пламен Посей, сеячо, свойта нива! (стих.) – Д. Антонова. Светът на реалността – Н.
към текста >>

(из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология.
Попов Краят на една епоха – Д-р М. Константинов Словото на Учителя. Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.) Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин.
към текста >>

248) – Влад Пашов Из науката и живота.
Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.) Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим.
към текста >>

Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати.
(продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим. Едно страшно събитие, чиято прелюдия е вече започната, но което все пак още може да се избегне, е новата общоевропейска война, която може да се разрасте и в световна, ако не се локализира и ликвидира, докато е още време. Една тежка, но същевременно велика и свещена задача е възложена днес на духовно будните люде, особено в заплашените от опасността европейски страни. Войната на Запад, между големите европейски сили, още не се е разгоряла в своите буйни унищожителни пламъци. Все още има възможност за връщане назад от пътя към бездната на взаимното изтреблението и всеунищожението; все още има възможност, заедно с това, да се запазят и другите европейски народи от заплашителните пламъци на войната.
към текста >>

Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя.
. . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля! “ Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си! Но нека не мислим, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна. Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя. Днес, поне днес, никой не може и не трябва да си въобразява, че съществуват някакви граници, някакви непреодолими препятствия за силата и действието на Духа. Поне днес, във века на радиото, ние трябва да знаем, че нашата мисъл е жива, че за нея граници и пространство не съществуват, че тя веднага отива там, накъдето е отправена, че за нея затворени врати няма. Крепко затягайте редиците! Всека жива брънка от светлата верига на Духа трябва да бъде във всеки момент извор на светлина, на мощ и сила, на духовно въздействие върху света, който се готви да полудее! Достигнали до последно, крайно напрежение, светли искри трябва да изскачат от умовете ни, да пронизват пространството и да кажат там, където трябва, това.
към текста >>

Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
към текста >>

Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен.
Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо. За тези, които са свикнали да мислят във време и пространство, е малко трудно да си представят тоя велик свят, в който време и пространство са само елементи, защото той е във времето, в пространството и същевременно е вън от тях. Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен. В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят.
към текста >>

Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен.
Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят. Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“. Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел.
към текста >>

Имай вяра в Тоя който ти е дал живота.
Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“. Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел. Имай вяра в Тоя който ти е дал живота. Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя свят. — А там в света на реалността ще съблечеш прашната си дреха и тези, които те обичат, ще те облекат с нова премяна. И тогава, чист и светъл, като слънчев лъч ще целунеш крепката десница на любящия, баща на вековете. Н. Попов КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА Културата взета като едно духовно-материално цяло, е израз на вечно проявяващият се човешки дух. Всека епоха от човешката култура е написана страница от творческата дейност на цялото човечество.
към текста >>

която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената.
Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура. Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената. Д-р М. Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата.
към текста >>

1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот.
Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената. Д-р М. Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда.
към текста >>

Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи.
Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ. Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: Аз те ям, защото съм гладен. Аз те ям, защото те обичам. Аз те обичам толкова много, че без тебе не мога да живея. За да живея аз, ти трябва да влезеш в мене.
към текста >>

Вследствие на това в живота има много противоречия.
Те нямат никакво отношение към нас. Много от съвременните хора са нещастни по единствената причина, че спят повече, отколкото трябва. Други пък са нещастни по причина на това, че спят по-малко, отколкото трябва. Едни хора са нещастни че почиват повече, отколкото трябва. Други пък не почиват колкото трябва. Вследствие на това в живота има много противоречия. Вземете например войната, която е едно противоречие. Едно време, когато хората не са били учени, са се били по един начин. Днес, когато хората са по-учени, се бият по друг начин, с модерни оръдия. Някъде се скарали двама държавни глави, нека те сами разрешат въпроса, без да взема участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население?
към текста >>

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си.
или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш, както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие некога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение? Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. — Какви добрини си правил? — запитал го свети Петър. — Направих една църква. — Какво получи за това? — Всички вестници писаха за мене.
към текста >>

Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно.
Свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви. Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно.
към текста >>

Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно.
Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви. Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисува с цел да обърне внимание на хората.
към текста >>

Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки.
Срещне ли некое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи. Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
към текста >>

От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си.
Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото. Ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си. Ако работи добре за народа си, ще работи добре и за цялото човечество. Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят. От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в царството Божие“. Духът, разумното начало а човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа. „Пътьт на праведния е път на зазорязане“.
към текста >>

След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си.
която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани.
към текста >>

Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят.
Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария.
към текста >>

животът ни да бъде уреден.
Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек.
към текста >>

* А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони.
* * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък. * Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света.
към текста >>

Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса.
към текста >>

Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота.
фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия.
към текста >>

Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите.
По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота.
към текста >>

Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1.
Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса.
към текста >>

Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка.
Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина.
към текста >>

Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота.
Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика.
към текста >>

Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ?
Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
към текста >>

Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина.
Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост.
към текста >>

Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество.
То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
към текста >>

Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва.
към текста >>

По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот.
В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции.
към текста >>

Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл.
към текста >>

Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени.
Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>

Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва.
Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма.
към текста >>

В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова.
Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите.
към текста >>

Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота.
А Плутон, който още не е проучен, ако приемем, че е господар на Скорпиона, той ще бъде в заточение в знака Телец - противоположния знак на Скорпиона. Местата на екзалтация на планетите Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения.
към текста >>

И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата.
Местата на екзалтация на планетите Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности.
И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца?
към текста >>

Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение.
Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности.
към текста >>

Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота.
Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал.
към текста >>

Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“.
Родители, оставете вашите сметки съображения. Не отклонявайте децата си от тяхното предназначение. Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път. Насърчете ги (ако те се колебаят в своят избор) да следват пътя на своите дарби. Човек успява само тогава, когато изучава онова, което го интересува, а той се интересува само от онова, за което е роден. Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“. Нужно е да се разбере добре, че, задачата на родителите с не да налагат на децата си своите решения, изковани най-често с оглед на сметка и разни други лични съображения, а да съветват, да подпомагат и да поощряват всичко положително и красиво, което децата има тепърва да развиват у себе си. Г. С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов. Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята.
към текста >>

С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов.
Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път. Насърчете ги (ако те се колебаят в своят избор) да следват пътя на своите дарби. Човек успява само тогава, когато изучава онова, което го интересува, а той се интересува само от онова, за което е роден. Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“. Нужно е да се разбере добре, че, задачата на родителите с не да налагат на децата си своите решения, изковани най-често с оглед на сметка и разни други лични съображения, а да съветват, да подпомагат и да поощряват всичко положително и красиво, което децата има тепърва да развиват у себе си. Г. С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов. Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята. Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта.
към текста >>

Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание.
Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята. Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно.
към текста >>

В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие.
Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност.
към текста >>

Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур.
На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност. Ат. Бакърджиев
към текста >>

70. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 253 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 253 - год. XII. Севлиево, 14 януари 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Отговорност – Пламен Новото учение — път към слънцето (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Моята молитва (стих.) – Елвилюри. Словото на Учителя.
към текста >>

За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него.
252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С. Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи.
към текста >>

Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони.
Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не!
към текста >>

Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим.
Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение.
към текста >>

Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички.
да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество.
към текста >>

Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето.
Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята.
към текста >>

И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си.
към текста >>

Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието.
Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък.
към текста >>

Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа.
към текста >>

Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
към текста >>

Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението.
Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа. Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта.
към текста >>

Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа.
Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа. Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества.
към текста >>

Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества.
Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа. Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието. В безсмъртието е и щастието и съвършенството и всичко каквото човек търси.
към текста >>

Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот.
Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието. В безсмъртието е и щастието и съвършенството и всичко каквото човек търси. Онзи, който е придобил безсмъртието, е придобил всичко. Защото той е силен и мощен, въоръжен със знание и светлина и всичко каквото придобие може да го запази, и всичко каквото има го предоставя за благото и повдигането на човечеството.
към текста >>

Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот.
Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието. В безсмъртието е и щастието и съвършенството и всичко каквото човек търси. Онзи, който е придобил безсмъртието, е придобил всичко. Защото той е силен и мощен, въоръжен със знание и светлина и всичко каквото придобие може да го запази, и всичко каквото има го предоставя за благото и повдигането на човечеството. И само той работи за благото и повдигането на човечеството, за да могат всички хора да влязат в пътя на новото учение, за да поемат пътя към слънцето, от където са излезли.
към текста >>

А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието.
Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието. В безсмъртието е и щастието и съвършенството и всичко каквото човек търси. Онзи, който е придобил безсмъртието, е придобил всичко. Защото той е силен и мощен, въоръжен със знание и светлина и всичко каквото придобие може да го запази, и всичко каквото има го предоставя за благото и повдигането на човечеството. И само той работи за благото и повдигането на човечеството, за да могат всички хора да влязат в пътя на новото учение, за да поемат пътя към слънцето, от където са излезли. Всички сме излезли от слънцето и сега новото учение ни открива пътя към слънцето, нашата първоначална родина.
към текста >>

1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви.
. . * Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар. * Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина. Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв. Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо.
към текста >>

Следователно, нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са на лице.
И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв. Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо. И пророкът пророкува, но дали ще се сбъдне това, което пророкува, това е въпрос. Следователно, нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са на лице. И пророчеството трябва да се съгласува с фактите, които са на лице. Запример, някои казват, че аз съм казал, какво тази година война няма да има. Те не са разбрали. Аз казвам: Ако хората са умни, никаква война няма да има. Ако са глупави, война всякога ще има.
към текста >>

Питате: какъв е смисъла на живота.
че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят. Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане. Питате: какъв е смисъла на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати. Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал .
към текста >>

Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш.
За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече, отколкото на себе си. Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече. Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви големи нещастия. Такъв е законът. Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш. Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства.
към текста >>

Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе.
Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече. Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви големи нещастия. Такъв е законът. Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш. Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства. Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота.
към текста >>

Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота.
Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства. Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота. Всяка болест се дължина някакъв недоимък в човека. Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека. Ако носиш едно кило злато на гърба си и му се радваш като на дете, то ще ти причини известна приятност. Но ако се полакомиш и пожелаеш да вземеш на гърба си 50 — 60 килограма злато, те ще ти причинят голямо нещастие. Това богатство няма да ти донесе нищо.
към текста >>

Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека.
Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства. Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота. Всяка болест се дължина някакъв недоимък в човека. Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека. Ако носиш едно кило злато на гърба си и му се радваш като на дете, то ще ти причини известна приятност. Но ако се полакомиш и пожелаеш да вземеш на гърба си 50 — 60 килограма злато, те ще ти причинят голямо нещастие. Това богатство няма да ти донесе нищо. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и и да го използва разумно. Къде може човек да използва златото?
към текста >>

Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане.
Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички. Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат. Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн.
към текста >>

Какво става в живота?
Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички. Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат. Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн. Обаче дето отиде, всички му отказват, под предлог, че те сами нямат. Така продължава цели 20 години, докато един ден се откаже от тютюна. Щом се откаже, тогава ще се намерят хора да му предлагат да запуша.
към текста >>

И като бъдеш на тяхно място, да отвориш крановете на своя живот, отдето да потече.
Ако аз бях на негови място, какво щях да искам? Щях да се обърна към Господа с думите: Господи, дай ми едно светло сърце, да разбирам нещата. Дай ми един светъл ум, да разбирам нещата. Дай ми една силна воля, да бъда свободен. И тогава, ако хората не се отнасят добре с мене, да кажа: Господи, дай ми една силна и светла мисъл, силна воля, че като бъда на тяхно място, да зная как да постъпвам. И като бъдеш на тяхно място, да отвориш крановете на своя живот, отдето да потече. Кой как дойде при тебе, да каже: Ето един човек, който знае как да постъпва. Такива хора иска Господ, че дето да текат, да поливат градините, да се ражда изобилно. Изобилно вода е нужна на хората. Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на земята. Чудна работа!
към текста >>

Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред.
И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи. Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо за вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате.
към текста >>

Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си.
Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи. Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо за вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е случило нещо, а не съжалявайте.
към текста >>

Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро.
Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи. Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо за вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е случило нещо, а не съжалявайте. При мен са идвали много болни и аз съм им казвал: Радвам се, че сте се разболели.
към текста >>

Казвам: необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението.
Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си, както трябва, Духът няма да ни даде своите благословения. Ние няма да се ползваме от светлината, от храната и от съня, както трябва. Нищо няма да получим. Казвам: необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва ла свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.
към текста >>

Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви.
Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва ла свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши. Сегашните времена изискват от хората непоколебима вяра, речете ли да проявите вярата си, ще дойдат всички съмнения. Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му.
към текста >>

Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак.
Всеки човек трябва ла свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши. Сегашните времена изискват от хората непоколебима вяра, речете ли да проявите вярата си, ще дойдат всички съмнения. Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му. От гърдите му се е изтръгнала една въздишка и Той казал: Господи, Господи, защо си ме оставил?
към текста >>

Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие!
И слава Богу, че ги е имало и има. Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни пориви, за да не останат като глас в пустиня. И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си.
към текста >>

въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.
Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза.
към текста >>

252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота.
Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее. Отношенията ни към страданията са мярка за нашата любов, мъдрост, сила и благородство. Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога. Г. Тахчиев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.
към текста >>

Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота.
Тахчиев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака.
към текста >>

Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя.
към текста >>

Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека.
Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили.
към текста >>

Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот.
Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници.
към текста >>

Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници. На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява.
към текста >>

Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера.
Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници. На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо издигнете един човек, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията и когато човек им е господар, то една планета поставена в известен дом, при него ще се прояви тъй, както би се проявила при един по-ниско стоящ човек, поставена в знака, който съответства на дома, т. е. ще се прояви като известна психична сила. Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества.
към текста >>

Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества.
Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо издигнете един човек, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията и когато човек им е господар, то една планета поставена в известен дом, при него ще се прояви тъй, както би се проявила при един по-ниско стоящ човек, поставена в знака, който съответства на дома, т. е. ще се прояви като известна психична сила. Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества. Преди да се спра на специфичното значение на всеки дом поотделно, ще разгледам 12-те домове в друго отношение. Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота. Видяхме по-рано, че 1, 4, 7 и 10 домове, върховете на които заемат главните точки на света, се наричат ъглови домове. Следващите след тях - 2, 5, 8 и 11 домове се наричат „следващи домове”, а останалите 3, 6, 9 и 12 се наричат „падащи домове”. Така че имаме три групи домове, с по четири знаци в група.
към текста >>

Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота.
Защото известно е, че колкото по-високо издигнете един човек, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията и когато човек им е господар, то една планета поставена в известен дом, при него ще се прояви тъй, както би се проявила при един по-ниско стоящ човек, поставена в знака, който съответства на дома, т. е. ще се прояви като известна психична сила. Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества. Преди да се спра на специфичното значение на всеки дом поотделно, ще разгледам 12-те домове в друго отношение. Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота. Видяхме по-рано, че 1, 4, 7 и 10 домове, върховете на които заемат главните точки на света, се наричат ъглови домове. Следващите след тях - 2, 5, 8 и 11 домове се наричат „следващи домове”, а останалите 3, 6, 9 и 12 се наричат „падащи домове”. Така че имаме три групи домове, с по четири знаци в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове, отговарят на подвижните знаци.
към текста >>

Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще.
Следващите след тях - 2, 5, 8 и 11 домове се наричат „следващи домове”, а останалите 3, 6, 9 и 12 се наричат „падащи домове”. Така че имаме три групи домове, с по четири знаци в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове, отговарят на подвижните знаци. От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот. От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи.
към текста >>

По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот.
Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове, отговарят на подвижните знаци. От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот. От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива. (следва) ГОСПОДАРЮ, НЕ МОГА!
към текста >>

„Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание.
№ 3 от 2. I. 1940 г. цена 5 лева. Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света. „Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си.
към текста >>

Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си.
„Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт.
към текста >>

Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот.
И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме.
към текста >>

В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта.
Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв.
към текста >>

Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот.
„Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс.
към текста >>

Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс.
Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс. Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание. Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат. Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации.
към текста >>

Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание.
Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс. Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание. Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат. Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации. Цена 30 лв.
към текста >>

Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот.
Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс. Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание. Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат. Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации. Цена 30 лв. Подвързана — 50 лв.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 256 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 256 - год. XII. Севлиево, 10 март 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Побратимяване на народите – Г. Радев Блянове и идеали – Джеймс Ален Мировият Учите (стих.) – Елвилюри. Вечната религия на духа – П. Г.
към текста >>

И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора.
И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света. Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения. Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта побратимяване на народите ще настъпи, въпреки всичко. Защото, това е посоката, в която човечеството се развива по силата на един велик природен план, чието осъществяване не е в състояние да спре никоя сила в света. Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос.
към текста >>

Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта побратимяване на народите ще настъпи, въпреки всичко.
Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света. Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения. Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта побратимяване на народите ще настъпи, въпреки всичко. Защото, това е посоката, в която човечеството се развива по силата на един велик природен план, чието осъществяване не е в състояние да спре никоя сила в света. Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос. Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г. Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света.
към текста >>

Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш!
Ти ще си изработиш сега правила и план, как да се завземеш да възродиш света. Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите. материалните, умствените и и духовните блага са плодове на усилието; те са осъществени мисли, постигнати цели, сбъднати блянове. Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш! Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил.
към текста >>

* Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец.
Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил. * Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец. Минават години, и стъпките боси отново тълпят се край новий мъдрец. * Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран.
към текста >>

От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух.
Основата й е в самата човешка природа. Човешката душа може да се уподоби на слънчев лъч, който се изявява чрез ума като знание и светлина, чрез сърцето като чувство и топлина, чрез волята като постъпка и сила. Думата религия — значи връзка от лат. корен religare — свързвам. Следователно. връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества.
към текста >>

Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва.
връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен.
към текста >>

И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи.
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди!
към текста >>

Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди!
Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди! “ това изисква от тебе религията на Духа. П. Г.
към текста >>

Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека.
Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала.
към текста >>

По-голямо противоречие от живота няма.
Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база.
към текста >>

Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа.
Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат.
към текста >>

Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания?
Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се?
към текста >>

Ето как трябва да се смени живота.
Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място.
към текста >>

Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него.
Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват.
към текста >>

Сега аз поставям тази диагноза и в живота.
Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце.
към текста >>

Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък.
От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце. веднага турете второ яйце, то да се измъти.
към текста >>

Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него?
И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата.
към текста >>

Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот.
Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин. Из 8-а неделна беседа, държана от Учителя на 26.XI.1939 г., 10 ч.
към текста >>

Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение.
СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време. Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така. Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети. И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време.
към текста >>

Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така.
Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така. Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети. И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време. Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват.
към текста >>

Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.
към текста >>

Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.
Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия.
към текста >>

ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия.
Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
към текста >>

ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества.
І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата.
към текста >>

В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.
ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели.
към текста >>

VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията.
Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота.
към текста >>

X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота.
VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената. ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот. ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8.
към текста >>

ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот.
IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената. ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот. ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите.
към текста >>

Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство.
към текста >>

И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални.
Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
към текста >>

След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония.
И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
към текста >>

Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота.
изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год.
към текста >>

Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
към текста >>

Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители.
Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници Рила се вижда тука3. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива.
към текста >>

Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите.
Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници Рила се вижда тука3. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов.
към текста >>

Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов. ________________________ 1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam“ 2) Пушене, пиене, месоядене и пр. 3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото.
към текста >>

Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов.
Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов. ________________________ 1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam“ 2) Пушене, пиене, месоядене и пр. 3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител.
към текста >>

Има в Градината на живота едно дърво.
Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи. И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота.
към текста >>

И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота.
Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи. И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта. Те откъсват и ядат. Учениците отведнъж се преобразяват. Душите им стават силни. Живота им се изпълва от радост и щастие.
към текста >>

Живота им се изпълва от радост и щастие.
И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта. Те откъсват и ядат. Учениците отведнъж се преобразяват. Душите им стават силни. Живота им се изпълва от радост и щастие. Един ученик говори на Учителя: — Благодаря ти, Учителю! Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта.
към текста >>

И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта.
Живота им се изпълва от радост и щастие. Един ученик говори на Учителя: — Благодаря ти, Учителю! Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта.
към текста >>

Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта.
Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души.
към текста >>

Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души.
Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача. И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции. И всички имат пред себе си само един път — пътя на любовта и взаимопомощта. Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните.
към текста >>

Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия.
Ч НОВИ КНИГИ Благословение, роман от Любомир Лулчев. Стр.372. Цена 30 лв. Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“. Както сам авторът казва в предговора си „тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунт“ и „Благословение“, може да се четат като отделни, самостоятелни романи, защото изобразяват отделните възрасти на героя, а също тъй различните епохи на средата в която той е живял“. Книгата е написано увлекателно и се чете леко. Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия. Първите две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата. Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев.
към текста >>

Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев.
Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия. Първите две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата. Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Цена 10 лева. Издание на книгоизд. „Братство“. Орфей с най-светлия, величествен и пленителен образ, завещан ни от дълбоката древност. Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ. Христос умира на кръста, разпънат там от човешкото невежество и злоба.
към текста >>

Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ.
Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Цена 10 лева. Издание на книгоизд. „Братство“. Орфей с най-светлия, величествен и пленителен образ, завещан ни от дълбоката древност. Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ. Христос умира на кръста, разпънат там от човешкото невежество и злоба. Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека. Но и единият, и другият възкръсват в жадната за спасителна чистота човешка душа. Творческата сила на мисълта от Джеймс Аллен. — трето, отново прегледано и поправено издание на „Мисълта творец на характера“.
към текста >>

Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека.
Цена 10 лева. Издание на книгоизд. „Братство“. Орфей с най-светлия, величествен и пленителен образ, завещан ни от дълбоката древност. Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ. Христос умира на кръста, разпънат там от човешкото невежество и злоба. Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека. Но и единият, и другият възкръсват в жадната за спасителна чистота човешка душа. Творческата сила на мисълта от Джеймс Аллен. — трето, отново прегледано и поправено издание на „Мисълта творец на характера“. Преведе от английски Ст. Ив. Белев.
към текста >>

Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си.
Цена 5 лева. Издание на кннгоиздат. „Братство“ — Севлиево. Самият факт, че тази малка книга има вече трето издание, показва доколко е ценно нейното съдържание. Тя е един универсален потик за всички: за млади и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи. Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка. Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения. Книгите са подвързани, с красива външност.
към текста >>

72. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 270 - год. XIII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 270 - год. XIII. Севлиево, 1 януари 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новогодишен привет – Пламен Селото и новото време – С. Калименов Повярвай (стих.) – В. Недев Христос и съвременното човечество – Св.
към текста >>

Калименов Из науката и живота. Проф.
По образ и подобие. (из неделната беседа – 3 ноември 1940г.) Ново село – пиеса Кооперацията и селото – Хр. Бояджнев Крушение на материализма. Езикът на фактите. (продължение от брой 269) – С. Калименов Из науката и живота. Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека. Лукът (Allium cepa) НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля. като неразорана и непосята нива пред плуга на земеделеца се изправя пред нас новата 1941 година. В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор?
към текста >>

Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце.
Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени — от целият процес на досегашното историческо развитие: от сложната съвкупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим. Но има и неща, които зависят от нас, именно от нас, и само от нас: от нашия ум, от нашата воля. от нашето сърце Има неща. които ние ще определим — до станат или да не станат, и по какъв начин да станат, през тази 1941 год., в която току що встъпваме. Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце. Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво. И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?...
към текста >>

Планът е в ръцете ма Великия Майстор на живото, Който невидимо направлява всичко.
Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската младеж, и, специално, на младежта, произлизаща от селата. Ний трябва да направим нещо, което никой друг народ досега не е направил! Защото притежаваме в достатъчен размер силите и условията, необходими външни и вътрешни предпоставки за това. Да се възвърнем към селото! Да започнем да работим за неговото издигане! Планът е в ръцете ма Великия Майстор на живото, Който невидимо направлява всичко. От нас се иска само да работим. Той ще координира, ще съгласува усилията ни и, като техен общ резултат, утре ще видим да се издига величественото лъчезарно здание на Новото българско село, чиято светлина огрява цялата земя. Будни синове и дъщери на селото! Гласът на майката-земя ви вика! . . Чуйте!
към текста >>

В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос.
* Виж тази приказна, елмазна шир — каква хармония, каква вълшебна красота! Ще стихнат бурите човешки най-подир И таз хармония ще слезе във света! * Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта! Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
към текста >>

И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш.
Ще стихнат бурите човешки най-подир И таз хармония ще слезе във света! * Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта! Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто.
към текста >>

И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека.
към текста >>

И целият Му живот беше само служба на истината и доброто.
И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота.
към текста >>

Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.
който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления.
към текста >>

към всичко изобщо —ето вечната основа на живота.
И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот. Любовта е слънце, което свети и топли, омразата е студ, който сковава и умъртвява. Любовта — това е цялата философия на Христовото учение.
към текста >>

Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса.
Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот. Любовта е слънце, което свети и топли, омразата е студ, който сковава и умъртвява. Любовта — това е цялата философия на Христовото учение. Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива.
към текста >>

Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот.
И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот. Любовта е слънце, което свети и топли, омразата е студ, който сковава и умъртвява. Любовта — това е цялата философия на Христовото учение. Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива. Любовта, при която другия е наш брат, а не наше враг. Колко проста истина, но, уви, колко мъчно приложима от хората!
към текста >>

но великата, вечната и свята истина на живота.
Колко странно звучат тези слова на великия Назарянин в днешния милитаризиран век! Като звън от пукната лира ще прозвучат тези думи в ушите на съвременния християнин. Може би и усмивка на ирония ще се изпише по неговите уста и ще възкликне: празен блъф, химера, непостижима мечта на фантазьор, чужд на съвременността! О, не! Не е химера, нито празен звън. но великата, вечната и свята истина на живота. Забравена, отритната, потъпкана тъй безжалостно от днешния „християнски“ свят! И тъкмо днес тя е най-необходима, защото светът страда, именно, от безлюбие, от липса на правда и мир. Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време.
към текста >>

Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта!
И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос. Св. Сугарев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.) Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано.
към текста >>

Всички вие имате такива скици в живота си.
Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Тя трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример, вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Ако онзи, от когото имате да вземате, се добере до тази полица и я скъса, всичко отива. Вие не можете да докажете, че имате да вземате.
към текста >>

А светлината е една необходимост за човешкия живот.
Не, те са само слугите. Бащата, майката, приятелят, всичките те са слугите. Но и без тях не може - те са необходими, за да се прояви чрез тях реалното. Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да мисли. И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.
към текста >>

Топлината е една необходимост за живота.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да мисли. И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света?
към текста >>

Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път.
към текста >>

Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.
А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
към текста >>

Съвременния живот върви по най-добрия път.
Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви. Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично!
към текста >>

В следната епоха животът ще върви по други път.
Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие.
към текста >>

И там красотата на живота.
От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество.
към текста >>

Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
към текста >>

Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора. А пък необходимо е да имаме една медицина за здрави хора. Да се изучава преди всичко здравия живот и едва тогава да се изучавал болните.
към текста >>

Да се изучава преди всичко здравия живот и едва тогава да се изучавал болните.
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора. А пък необходимо е да имаме една медицина за здрави хора. Да се изучава преди всичко здравия живот и едва тогава да се изучавал болните. Някои от лекарите, обаче, са дошли до една трезва мисъл: че здравите трябва да плащат, а болните да не плащат. Като се разболее, човек не може да работи, тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, те трябва да плащат. Сега. болестта е едно средство. Когато човека искат да го смирят, пращат му болест.
към текста >>

Че животът седи в дишането.
Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява. Значи, природата не обича лакомия.
към текста >>

Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Започнаха вече англичаните да мислят, че бедни и богати могат да живеят на едно място и да се разбирал Някои вземал думите от Евангелието и плашат хората, като казвал, че богатите ще бъдат в ада. Това е един отживял метод. Светът с плашене не може да се поправи. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти.
към текста >>

С това се изкривява смисъла на живота.
— Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни. — Има какво да се пие. Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини.
към текста >>

Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране.
— Разбира се, пълни. — Има какво да се пие. Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили.
към текста >>

В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно.
се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село.
към текста >>

Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.
Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит.
към текста >>

Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот.
Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит. Кооперацията създава в селата кооперативни банки, магазини, фурни, сушилни за плодове, мандри и др. И, обикновено, зданията, в които се помещават тези стопански учреждения, са едни от най-хубавите в селището. От друга страна, кооперацията работи чрез създаване на кооперативни библиотеки, читални, театрални салони, за повдигане на духовното равнище на членовете — кооператори, а после и на цялото село. Кооперацията може и трябва да бъде огнище за стопански и духовен възход на селото.
към текста >>

че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност.
Тя е направила много, за да се промени старото кирпичено село. Да се сплотим всички около кооперацията — една от големите виновници, за да се създаде новото, културно и благоденстващо село! Хр. Бояджиев КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. (5) ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ (продължение от брой 269) Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника. В настоящата статия, макар и непълно и накратко, доколкото ни позволява местото, ще се постараем да изтъкнем. че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
към текста >>

Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия.
(5) ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ (продължение от брой 269) Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника. В настоящата статия, макар и непълно и накратко, доколкото ни позволява местото, ще се постараем да изтъкнем. че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора. между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание. Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината.
към текста >>

Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт.
Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л.
към текста >>

Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата.
Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта.
към текста >>

Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят.
Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне.
към текста >>

Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата.
До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне. Човешкият ум ще бъде освободен от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание.
към текста >>

Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя.
В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне. Човешкият ум ще бъде освободен от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание. Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя. Материализмът ще бъде надживян и ще остане завинаги като най-черната страница в историята на човешкото светоразбиране. Днес от земята си отива един стар свят, и, заедно с него, ще си отиде и старият мироглед — мирогледа на материализма. С. Калименов _____________________________________ Заб. Понеже въпросът за материализма и за новия мироглед на идващия нов свят, на идващото ново човечество, е извънредно обширен и многостранен, и поради това не може да бъде разгледан изчерпателно в страниците на нашия вестник, с тая статия ние привършване цикъла от статии на обща тема „Крушение на материализма“, възнамерявайки да продължим и разширим разглеждането на въпроса в една самостоятелна книга или брошура. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Проф.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Проф.
Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя. Материализмът ще бъде надживян и ще остане завинаги като най-черната страница в историята на човешкото светоразбиране. Днес от земята си отива един стар свят, и, заедно с него, ще си отиде и старият мироглед — мирогледа на материализма. С. Калименов _____________________________________ Заб. Понеже въпросът за материализма и за новия мироглед на идващия нов свят, на идващото ново човечество, е извънредно обширен и многостранен, и поради това не може да бъде разгледан изчерпателно в страниците на нашия вестник, с тая статия ние привършване цикъла от статии на обща тема „Крушение на материализма“, възнамерявайки да продължим и разширим разглеждането на въпроса в една самостоятелна книга или брошура. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека Статията на професор д-р Ясен Златаров „Скрити сили“ показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат до прескочат: „По малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук. Колко загубени симфонии и трели ни заграждат, за които ние сме глухи! Етерните вълни с дължина по-малко от 0,000620 м. м., или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска.
към текста >>

Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот.
Ние сме слепи за ултра-червената и ултра-моравата светлина, за рьонтгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него.“ Лукът (Allium сера) Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата кухня. Той подпомага храносмилателната система, като дразни жлезите на същата. Той влияе на обмяната на веществата, като ускорява изгарянето на захарите; затова той се употребява успешно при захарна болест, където имаме спиране на обмяната със захарите. J. B.
към текста >>

дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа.
Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време.
към текста >>

73. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 278 - год. XIII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 278 - год. XIII. Севлиево, 8 юни 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Човекът-дух и човекът-сянка – Пламен Енергетичната съдържимост на храните Д-р Ил. Сър. На прага на Новата епоха (стих.) – В. Недев Прераждането е факт – С.
към текста >>

Карагьозова Дете и пеперуда (стих.) – Саша Светлинов Надеждното очакване – Саша Светлинов Проветряване Уверил се– из беседите Божествената и лицемерната любов в човека – Шиклов Из науката и живота.
Недев Прераждането е факт – С. Калименов Словото на Учителя. Обещанието на Отца. (из неделна беседа – 28 април 1940 г.) Размишление (стих.) – В. В. На планината (стих.) – И. Карагьозова Дете и пеперуда (стих.) – Саша Светлинов Надеждното очакване – Саша Светлинов Проветряване Уверил се– из беседите Божествената и лицемерната любов в човека – Шиклов Из науката и живота. Череши, вишни и ягоди – Д-р Б. Р. ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години? Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността? Не!
към текста >>

Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен?
(из неделна беседа – 28 април 1940 г.) Размишление (стих.) – В. В. На планината (стих.) – И. Карагьозова Дете и пеперуда (стих.) – Саша Светлинов Надеждното очакване – Саша Светлинов Проветряване Уверил се– из беседите Божествената и лицемерната любов в човека – Шиклов Из науката и живота. Череши, вишни и ягоди – Д-р Б. Р. ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години? Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина — безсмъртния дух. Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата. Напразно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз“.
към текста >>

Напразно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз“.
Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина — безсмъртния дух. Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата. Напразно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз“. Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не!
към текста >>

Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света.
Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, в не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката — тялото. Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света. Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни. Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно, — един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа. Защото истинска култура се гради с дух, а не с материални, външни средства.
към текста >>

Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни.
Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, в не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката — тялото. Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света. Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни. Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно, — един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа. Защото истинска култура се гради с дух, а не с материални, външни средства. Ето защо, за да може българският народ да изпълни успешно задачата, която му е зададена.
към текста >>

Значи, според видът и свойствата на живото растение се отлага и слънчевата енергия в съответно определени енергетични елементи.
че те са продукт на пряката слънчева светлина. Един плод или всека растителна клетка, лишена от слънчева светлина не произвежда витамини. Следствие на това в храните от растителен произход, които са расли без слънчева светлина (това са предимно подземните растителни продукти) липсват напълно витамините или пък съдържат само градивните елементи на последните. Така е напр. с моркова, който не съдържа витамин А, но неговото предпоследно стъпало при изграждането му. Значи, според видът и свойствата на живото растение се отлага и слънчевата енергия в съответно определени енергетични елементи. Затова при окачествяването на храната и нейната енергетичност трябва винаги да вземаме пред вид нейния вид, състояние и свойства. Така например храни от растителен произход са не-сравнено по-хранителни. ако са от надземната част на дадено растение, а най-вече от неговия плод и ако са в ней пресен вид и състояние. Защото познато е също, че с увяхването и престояването на плода в тъмни складове и зимници, голяма част от витаминните съединения се разпадат. Приготовлението на храната в кухните е също от голямо значение.
към текста >>

Според Bircher Benner, живото растение, като акумулаторна система за слънчевата енергия и светлина, притежава най-голяма хранителна стойност когато е ненакърнен неговия цялостен естествен вид.
ако са от надземната част на дадено растение, а най-вече от неговия плод и ако са в ней пресен вид и състояние. Защото познато е също, че с увяхването и престояването на плода в тъмни складове и зимници, голяма част от витаминните съединения се разпадат. Приготовлението на храната в кухните е също от голямо значение. Отстраняването на някой части от храните е в ущърб на тяхната хранителност. И това става най-вече с плодовете. Според Bircher Benner, живото растение, като акумулаторна система за слънчевата енергия и светлина, притежава най-голяма хранителна стойност когато е ненакърнен неговия цялостен естествен вид. Защото отнемането на корицата на житното зърно и ориза, а както и на всички надземни плодове и растителни храни, накърнява онази естествена съдържимост на слънчева енергия, която е отложена в най-активната част на плода — неговата повърхност. Съответно изследванията на Bircher Benner по акумулирането на слънчевата енергии в храните, последните са разпределени на три категории. Това подразделение е потвърдено и от изследванията на американския учен Georg W. Crile. Акумулатори от I категория. Това са всички пресни, естествени в несварено състояние растителни органи и плодове (плодове от всякакъв вид, бадеми, плодовете от зеленчуците, листни храни (спанак и др) семена и най-после коренични —моркови и др.) Акумулатори от II категория.
към текста >>

Тук спадат също следните храни от животински произход: мляко и продукти от него като сирене, кашкавал и др.
Акумулатори от I категория. Това са всички пресни, естествени в несварено състояние растителни органи и плодове (плодове от всякакъв вид, бадеми, плодовете от зеленчуците, листни храни (спанак и др) семена и най-после коренични —моркови и др.) Акумулатори от II категория. Тук спадат вече храните от растителен произход, които са претърпели известни изменения в естествения си вид след като са би- ли приготвени по известни кухненски обрядности. Това са: чер хляб, варени или пържени растителни храни, тестени такива. Но на всички е отнето нещо от съдържанието им. Тук спадат също следните храни от животински произход: мляко и продукти от него като сирене, кашкавал и др. Като подгрупа са: префинените храни; бял хляб, белен ориз, бял грис, зарзават с отстраняване на водата в която е варен. Сварено мляко, яйца и др. Или пък консервите от всичките горни храни. Акумулаторите от III категория са тези, които са най-бедни на слънчева енергия, а са силно дразнещ и апетита. Те са следствие на това даже вредни.
към текста >>

Това са всички месни храни от животински произход.
Като подгрупа са: префинените храни; бял хляб, белен ориз, бял грис, зарзават с отстраняване на водата в която е варен. Сварено мляко, яйца и др. Или пък консервите от всичките горни храни. Акумулаторите от III категория са тези, които са най-бедни на слънчева енергия, а са силно дразнещ и апетита. Те са следствие на това даже вредни. Това са всички месни храни от животински произход. Д-р Ил. Сър. НА ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Потъва в сумрак старата епоха, в конвулсии предсмъртни поломена. За сетен път ръката си жестока издига тя, но смъртно веч ранена. * И с ледений си лъх тя дръзва да попари красивия цъфтеж на слънчеви души, Но техний плам Божествен по мощно се разгаря и всеки бент пред тях той ще разтопи! * Души пробудени!
към текста >>

О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света!
Вий, прелестни градини! Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С.
към текста >>

— * Живот без злоба, корист и убийства!
Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи?
към текста >>

Живот — пад вси вериги на плътта!
Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?
към текста >>

Живот — през огъня на жертвата пречистен!
* Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго.
към текста >>

Живот на братство, обич, красота!
* Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има?
към текста >>

Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи?
— * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло?
към текста >>

Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?
Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него?
към текста >>

Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има?
Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат.
към текста >>

Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват?
В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му.
към текста >>

Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му.
Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден. Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло. Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е.
към текста >>

Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота.
Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден. Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло. Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново. детско тяло, за до започне отново своята еволюция.
към текста >>

Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.
детско тяло, за до започне отново своята еволюция. Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“. Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние.
към текста >>

Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи.
Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“. Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали.
към текста >>

Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това.
Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“. Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали. От многобройните случаи — на наблюдения и експерименти — доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплъщения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско.
към текста >>

Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого.
Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който я лекуваше. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярваме, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество“. Съобщава; Рачо Г. Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого. Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност. Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност. Прераждането е факт. С. Калименов.
към текста >>

Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка.
Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярваме, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество“. Съобщава; Рачо Г. Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого. Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност. Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност. Прераждането е факт. С. Калименов. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Обещанието на Отца (из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.) Всички познават думата обещание и разбират смисъла й.
към текста >>

Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност.
Съобщава; Рачо Г. Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого. Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност. Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност. Прераждането е факт. С. Калименов. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Обещанието на Отца (из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.) Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано.
към текста >>

Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце.
Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата. Доброто в мъглата седи в следното: прашинките във въздуха като твърди частици, пожелават да сменят състоянието си. Вместо да стоят все на ниско, те искат да се качат горе във въздуха, да се разходят нашироко и високо, да направят една две екскурзии, да опитат щастието по височините.
към текста >>

Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота.
Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата. Доброто в мъглата седи в следното: прашинките във въздуха като твърди частици, пожелават да сменят състоянието си. Вместо да стоят все на ниско, те искат да се качат горе във въздуха, да се разходят нашироко и високо, да направят една две екскурзии, да опитат щастието по височините. Те не подозират, че като се разхождат горе, правят пакости.
към текста >>

Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата.
Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувстваш като щастие. Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва, че те искат да задържат щастието само за себе си. Такова щастие а света не съществува. Трябва едно правилно разбиране на нещата. Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата. Вземете, за пример - днес всички съвременни народи искат свобода. И всички могат да я имат. Когато един народ стане свободен, той не иска и всички народи около него да бъдат свободни. И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада.
към текста >>

това показва, че животинското начало в него е силно развито.
Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си. Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито. Перпендикулярът на неговото лице остава зад устата, Ако и челото му е легнало назад, това показва, че нещо недостига в ума му. Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от делото лице.
към текста >>

Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата и на народите.
Това е важен за-кон. Ако изопачите мислите си, ще изопачите своето лице. Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада. Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата и на народите. Затова всеки народ си има своя форма, Ето защо, за да се върне към своя първичен образ, човек трябва да приеме Божествената наука. В човекът съществуват големи възможности, чрез които той може да работи. Според изчисленията на някои учени, всичкото знание на човечеството досега може да се напечата в 99 книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се напечата на човешкия мозък, ще остане место за още 999 такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък.
към текста >>

Днес те гледат не растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха за влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те.
Според изчисленията на някои учени, всичкото знание на човечеството досега може да се напечата в 99 книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се напечата на човешкия мозък, ще остане место за още 999 такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени за човешкия ум. От осем хиляди години насам хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат не растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха за влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те. Вие минавате край едно растение, мислите, че то нищо не разбира. Но ако знаете неговия език то ще ви спре и ще ви каже: Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, коренчетата ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш. След това то благодари за сторената услуга.
към текста >>

Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта.
Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи, страданията идат върху човека, за да го освободят от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват. Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне. Онова, което заставя Бога да ни обича, това е любовта в нас. Ако не е любовта, няма защо да се занимава с нас. Без любов какво бихме могла допринесем? Казвате: Бог ни обича, защото вижда това.
към текста >>

Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им.
Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им. Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква.
към текста >>

Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна!
. . * Велик си Ти, о, Творче всемогъщи, навред и винаги един и същи; свещен за мен ще бъде онзи ден и час в който Те почувствах и възлюбих аз В. В. НА ПЛАНИНАТА Вървим в планински път, изгубващ във висината! С възхитени очи, усмихват се полята; ручеят ромоли; брези сребристи наредени, като пазители на тайните световни, вдълбочени! * Ето скалата, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай! Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна! Пий и Бога познай! * Пламти огнището, извива пушек с дъх на клей! Планинският нектар от чайниците врящи се лей за отдих и почивка там сме наредени; пием с благословение, в тиха радост душата пей! * Край нас мъдрецът е! О, мигове блажени От мирове небесни, очи сияйно вдъхновени греят с любов Божествена, дълбоко озарени!
към текста >>

Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота.
УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост. Физическата храна не е за човека цел. Тя е само условие, средство за поддържане на силите му. Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна. Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота. Чиста и здравословна ли е храната, човек е бодър, весел, работоспособен, има вътрешни условия за напредък. Обаче, замърсена ли е кръвта му, в него има условия да се развият болести. Вратата на неговото тяло е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват. Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен.
към текста >>

Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен.
Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота. Чиста и здравословна ли е храната, човек е бодър, весел, работоспособен, има вътрешни условия за напредък. Обаче, замърсена ли е кръвта му, в него има условия да се развият болести. Вратата на неговото тяло е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват. Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата.
към текста >>

При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства.
Вратата на неговото тяло е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват. Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления.
към текста >>

Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него.
Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях.
към текста >>

Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях.
Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание.
към текста >>

УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма.
Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание. УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма. За тази цел те написали едно мото на един лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години един от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти с ясновидци, които не могли де го убедят.
към текста >>

Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот.
Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание. УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма. За тази цел те написали едно мото на един лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години един от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти с ясновидци, които не могли де го убедят. Най после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видел.
към текста >>

Едва сега започва зазоряването на моя живот.
След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видел. На плочата с познатия на него почерк било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със съдържанието: „Две години вече от как съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга. Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях).
към текста >>

Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот.
Като открил плочата, той останал учуден от това, което видел. На плочата с познатия на него почерк било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със съдържанието: „Две години вече от как съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга. Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях). Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали.
към текста >>

Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“.
Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга. Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях). Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали. Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с гръб за да не гледат. А много деца и юноши не позволява на родителите си да заколят купеното агне, кокошка и пр. А в случай, че ги заколят, въпреки тяхната воля и молба, те тогаз много време скърбят, в някой даже и плачат за тях. И скарват се на родителите си, за гдето са убили животното, като осъждат тяхната жестокост, свирепост и пр.
към текста >>

И скарват се на родителите си, за гдето са убили животното, като осъждат тяхната жестокост, свирепост и пр.
Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали. Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с гръб за да не гледат. А много деца и юноши не позволява на родителите си да заколят купеното агне, кокошка и пр. А в случай, че ги заколят, въпреки тяхната воля и молба, те тогаз много време скърбят, в някой даже и плачат за тях. И скарват се на родителите си, за гдето са убили животното, като осъждат тяхната жестокост, свирепост и пр. Кое ли е това, което ги кара така да постъпват, т. е. да не колят, а да скърбят и плачат? Аз ще отговоря: че това е проявата на Божествената любов в човека, и тя е именно, която ги кара на горната постъпка. Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е.
към текста >>

Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното.
да не колят, а да скърбят и плачат? Аз ще отговоря: че това е проявата на Божествената любов в човека, и тя е именно, която ги кара на горната постъпка. Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е. не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните.
към текста >>

Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат).
Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е. не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др.
към текста >>

И само за това щадят живота на животните.
Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните.
към текста >>

Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно.
А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв.
към текста >>

А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните.
И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв. До като най сетне очите и сърцата им закоравяват и свикват да гледат тази кървава грозна картина. И така постепенно стават равнодушни, а по-късно и жестоки. Макар, че същия младеж по-рано в това. . .
към текста >>

В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си.
Макар, че същия младеж по-рано в това. . . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е. да победят и унищожат Божията Любов в децата им. Жалко. В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си. Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто. От това се разбира, че количеството на силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в тялото ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото.
към текста >>

Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
. . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е. да победят и унищожат Божията Любов в децата им. Жалко. В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си. Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто. От това се разбира, че количеството на силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в тялото ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото. Така, в тялото ни освобождават един килограм ягоди 340 калории топли на, един килограм череши 780 калории топлина, един килограм прясно мляко 692 калории топлина.
към текста >>

74. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 288 - год. XIV.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 288 - год. XIV. Севлиево, 1 януари 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир, братство и любов – Пламен Да се молим! – С. К. Листа от роза – Л.
към текста >>

Тахчиев Из науката и живота.
(стих.) – В. Недев Единение (стих.) – R. Зидарите на Велика България – П. Г. Пампоров Великото сърце – Т. Ч. Път към сила и свобода – Г. Тахчиев Из науката и живота. Тиквата като храна и лекарство – Д-р Ник. Станчев Три приказки за млади и стари от Л. Лулчев – Йордан Андреев Три хубави книги за северните страни Книгопис МИР, БРАТСТВО И ЛЮБОВ МЕЖДУ ВСИЧКИ ХОРА И НАРОДИ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ! Има вечни ценности, които никакви човешки грешки, никакви временни човешки падения и заблуждения не могат да обезценят. Има неща, чиято стойност с нищо не можете да намалите Има нетленни богатства, които ще останат и ще пребъдат и тогава, когато всичко, което шуми и тържествува във момента, ще отмине, ще изчезне и ще бъде забравено.
към текста >>

противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот.
тачени от хората като свещени и скъпи, ще се обезценят, ще изгубят съвършено своята стойност. Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . . Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат със вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота.
към текста >>

Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов!
Много идеи ще изгубят своята сила, своята притегателна мощ, своя вдъхновяващ пламък. Много идеали ще рухнат и пред лицето на истината ще се окажат само грандиозни химери, само лъжливи божества, сътворени от човека кумири, пред олтара на които са принасяни безброй кръвни жертви . . . Много илюзии ще се изпарят, много заблуждения ще се изкоренят, много лъжливи, фанатични, тесногръди. противоестествени схващания ще бъдат отречени и осъдени завинаги от самия живот. Но никога, никога в живота на човека и на човечеството, никога, тук, на нашата земя и в цялата вселена, не ще бъде намалена нито на косъм ценността, действителността и всемощната, спасителна, обновяваща, подмладяваща и възкресяваща сила на три велики и вечни истини във живота: Мир, Братство и Любов! Ще рухнат със вековен труд и с много усилия изградени кумири. Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат!
към текста >>

Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ.
Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат! Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си! Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. • Ний, хората, трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова. Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те не знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност. Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това.
към текста >>

Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота.
Той само ни изпитва, като ни остава да вкусим горчивия плод от нашите собствени грешки и заблуждения, защото този е най-сигурния метод да се научим от тях и да не ги повтаряме. Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки.
към текста >>

Тия, които са виждали, са се радвали на свободата, на живота, на светлината, която дарува в разумният свят.
ЛИСТА ОТ РОЗА Във всички времена и векове е имало хора, които са виждали - и хора слепи. Едните са вървели по пътя си, а слепите са се лутали и са водили . . . другите слепи. Затова и пътя на човечеството тъй много лъкатуши. Тия, които са виждали, са се радвали на свободата, на живота, на светлината, която дарува в разумният свят. И са плакали твърде често за страданията, които человеците си причиняват един другиму в желанието да си създадат лично щастие. Те търсеха това, което не знаеха. Затова не можеха и да го намерят. Защото и като го имаха, те пак търсеха друго — и това, което имаха, си отминаваше и те оставаха със своята жажда. А жаждата им бе голяма и различие.
към текста >>

Това те наричаха живот — културен живот.
А жаждата им бе голяма и различие. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже незнаеха какво именно да пият — ожаднееха наново и повече. Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам. Това те наричаха живот — културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха. . . Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие. Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им .
към текста >>

И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота?
. . А и като го видим търсим го пак, защото не го разбираме. О, колко е тежко за слепи те в тоя свят, но колко още по тежко е на тия, които мислят че виждат! А сега те са на всяка крачка . . . И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота? И ако им кажа че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?.
към текста >>

Но извора на живота кой е?
А сега те са на всяка крачка . . . И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота? И ако им кажа че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем.
към текста >>

И те, които живеят, питат — има ли животът извор?.
И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота? И ако им кажа че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много. И те идват и изчезват.
към текста >>

Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота.
А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много. И те идват и изчезват. А Живота нито иде, нито изчезва. Той е!
към текста >>

Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много.
Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много. И те идват и изчезват. А Живота нито иде, нито изчезва. Той е! И който пие от Него — и Той вечно пребивава в него. Тогава няма смърт.
към текста >>

А Живота нито иде, нито изчезва.
. . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предмета — нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота, от сянката — той не се дели — има само един живот от който всеки си трябва и носи колкото може — а сенките са много. И те идват и изчезват. А Живота нито иде, нито изчезва. Той е! И който пие от Него — и Той вечно пребивава в него. Тогава няма смърт. Това които виждат, го знаят. А другите наричат това „вяра“ — и се усмихват.
към текста >>

Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия.
Някои пък искат да бъдат като диамант. Но диамантът има органически произход. Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви. Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философства, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия.
към текста >>

Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен.
Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви. Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философства, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия. Всичките науки в света, каквито и да са, помагат на човека, — те са пътища да се домогне човек до Божествената любов. Ако си поет, поезията е път за любовта.
към текста >>

В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви.
Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви. Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философства, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия. Всичките науки в света, каквито и да са, помагат на човека, — те са пътища да се домогне човек до Божествената любов. Ако си поет, поезията е път за любовта. Философията е път за любовта.
към текста >>

Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може.
Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви. Животът без въздух не може да се прояви, без светлина не може да се прояви, без светлина не може, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философства, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия. Всичките науки в света, каквито и да са, помагат на човека, — те са пътища да се домогне човек до Божествената любов. Ако си поет, поезията е път за любовта. Философията е път за любовта. Изкуството е път за любовта.
към текста >>

— Геният трябва да бъде безсмъртен.
Бавно, постепенно, но непрестанно и неотклонно. Противоречията в мислите трябва да започнат да се намаляват постепенно, докато дойде да имате само една-две погрешки. Тогава наближаваш да бъдеш гениален в мисълта. Ако човек не стане гениален в мисълта си, той в царството Божие не може да влезе. Геният какъв трябва да бъде? — Геният трябва да бъде безсмъртен. Безсмъртието показва, че човек има всичките условия да поправи своите грешки от миналото. Ако вие сте от гениалните хора, като дойдете на земята, ще поправите всичките си минали погрешки и всичко ще ви бъде лесно. Ако не сте гениален, ще се намерите в голямо затруднение от незнание. Вие трябва да се родите! Ако вие се родите от една невежа майка, ще знаете толкоз, колкото тя знае.
към текста >>

В природата и навсякъде в живота да търсите най-хубавите предмети, които произвеждат приятно впечатление.
Тя е създала работа за всички художници. По добър философ от природата няма. По-добър учен от природата също няма. За да вървите по стъпките на природата, вие трябва да почнете с пречистването на вашата кръв. За да се пречисти кръвта, непременно трябва да четете хубави книги. В природата и навсякъде в живота да търсите най-хубавите предмети, които произвеждат приятно впечатление. Вие, когато се срещате, се наблюдавате. Казвате: Той говори едно, а друго прави. Ако аз говоря едно, а правя друго, то аз пакостя на себе си. Ти хората можеш да лъжеш, но трима души не можеш да излъжеш. Природата ти никога не можеш да излъжеш; себе си никога не можеш да излъжеш — никога една крива постъпка ти в себе си не може да скриеш.
към текста >>

Дойдеш до песимиста, той казва: Животът няма смисъл.
А как трябва да се живее? С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Когато вие се приближите до един гениален художник и у вас се появява желание да рисувате Когато се приближите до един гениален музикант, ражда се във вас желание да свирите. Туй състояние не е ваше, а негово. Като се свържеш с отрицателните черти на хората, и ти ставаш като тях. Дойдеш до песимиста, той казва: Животът няма смисъл. И ти казваш: Животът няма смисъл. Казвам: на всички ви е потребно знание, светлина, която да ви доведе до любовта, топлина, която да дава смисъл, защото красотата трябва да дойде отпосле. Най-първо трябва да се внесе съдържание в един предмет и неговият израз отпосле ще дойде. Без любов не можете да придобиете красота и свобода. Това ще го турите за правило.
към текста >>

И ти казваш: Животът няма смисъл.
С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Когато вие се приближите до един гениален художник и у вас се появява желание да рисувате Когато се приближите до един гениален музикант, ражда се във вас желание да свирите. Туй състояние не е ваше, а негово. Като се свържеш с отрицателните черти на хората, и ти ставаш като тях. Дойдеш до песимиста, той казва: Животът няма смисъл. И ти казваш: Животът няма смисъл. Казвам: на всички ви е потребно знание, светлина, която да ви доведе до любовта, топлина, която да дава смисъл, защото красотата трябва да дойде отпосле. Най-първо трябва да се внесе съдържание в един предмет и неговият израз отпосле ще дойде. Без любов не можете да придобиете красота и свобода. Това ще го турите за правило. Любовта е път към постижение на всичко онова, което човешката душа желае.
към текста >>

Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне.
И в цялата вечност има какво да се учи. Из беседата държана от Учителя на 30. XI. 1941 год. София — Изгрев НОВОТО, КОЕТО ИДЕ Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
към текста >>

Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
Из беседата държана от Учителя на 30. XI. 1941 год. София — Изгрев НОВОТО, КОЕТО ИДЕ Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
към текста >>

Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота.
Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот.
към текста >>

Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
към текста >>

Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот.
Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване. с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо.
към текста >>

Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване. с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи.
към текста >>

Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Например, ако проследим природните царства ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново за човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци мажем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Из книгата „Паневритмия“ от Учителя, 1938 г. Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път.
към текста >>

Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка.
Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци мажем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Из книгата „Паневритмия“ от Учителя, 1938 г. Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора!
към текста >>

Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път.
Из книгата „Паневритмия“ от Учителя, 1938 г. Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал по гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една велика разумност, която управлява света.
към текста >>

Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи.
Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал по гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една велика разумност, която управлява света. Питам: в какво седи силата на човека? Силата на човека седи в интереса, който той проявява, както към своята работа, така и към Божията. В това отношение, ако всички хора се заинтересуват от Божията работа, светът ще се оправи.
към текста >>

Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота.
Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал по гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една велика разумност, която управлява света. Питам: в какво седи силата на човека? Силата на човека седи в интереса, който той проявява, както към своята работа, така и към Божията. В това отношение, ако всички хора се заинтересуват от Божията работа, светът ще се оправи. Ако оставим света сам да се преустройва и съгражда, нищо няма да се постигне.
към текста >>

От вси страни приижда, тълпи се народ към старец светъл белобрад; всред множество от жадни за истински живот звънти ритмично слово на Учител тих и благ.
Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе“. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време именно, и вие се приготовлявате. Из съборната беседа „По Бога направени“, държана от Учителя на 25 август 1929 г., София-Изгрев КОИ Е? От вси страни приижда, тълпи се народ към старец светъл белобрад; всред множество от жадни за истински живот звънти ритмично слово на Учител тих и благ. * — Ела сине, приближи! Чуй сладката му реч! говори майка тук на своя син. — Слушам майко и разбирам. О, аз пленен съм веч!
към текста >>

“ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота.
* Спри, душа. желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание! R. Зидарите на Велика България „Майките и учителите ще спасят света! “ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия. Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна. „Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада.
към текста >>

Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота.
Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената! Издигнете учителя!
към текста >>

А има ли нещо повече да липсва на човека и човечеството днес отколкото мира и щастието в живота?
Но от това деление никой не печели, а всички губят. Изкоренете омразата от своите сърце, заживейте с любовта и ще видите, че сте едно, че носите само различни имена, но всички сте едни и същи хора. Така би казал Христос на хората от всички нации, ако беше днес между нас. Великото сърце, което обема в своята любов всички хора от всички народи — това е най високият идеал за човека и човечеството. Като се стремим и приближаваме към тоя идеал ние ще се приближаваме към мира и щастието. А има ли нещо повече да липсва на човека и човечеството днес отколкото мира и щастието в живота? Във всеки човек трябва да се роди великото и любещо сърце. Всеки да обича другите и да работи за техните блага. Тогава цялата земя ще бъде царство на мир и щастие. Т. Ч. ПЪТ КЪМ СИЛА И СВОБОДА Защо ще завиждаш на тия, които имат външни завоевания, а вътрешно са бедни?
към текста >>

Тахчиев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Тиквата като храна и лекарство Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките.
Ако човек би знаел колко много е строг закона на правдата, той не би посмял да ощети никое създание. И обратно, ако знае човек колко много се ползва, ако живее за другите и се надпреварва да прави добро, той би се посветил само на служене и жертва за другите. Няма друг път на щастие, мир и сполука, освен пътя но любовта и саможертвата за Бога, който живее във всяка твар. Блажени са тия, които вървят по пътя на любовта и жертвата. Те са истински щастливци. Г. Тахчиев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Тиквата като храна и лекарство Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките. Природата предлага на човека много плодове за храна, но той ги избягва и избира продукти, които не винаги отговарят на неговите нужди. Зелените тиквички напролет представляват вкусна храна, която вкарва в организма соли и витамини и разнообразява много трапезата. Зрелите тикви през есента и зимата имат разнообразно употребление в кухнята. Служат за приготовление на петмез, на мармалад, тиквеник (баница със стъргана тиква), тиквени торти (каша от тиква с масло, орехи и стафиди печени на фурна), за ядене — варена н печена, с мед, захар, гроздов сироп и петмез. Тиквата съдържа в 1 кг.
към текста >>

Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна.
Детето било лекувано по всички правила с диети, хранителни смеси и лекарства, но положението му се е влошавало и диарията не преставала. Оставено веднъж на грижите на бабата, започнало да иска от варената тиква която видяло на масата Простата жена му дала от тиквата, непризнавайки никаква наложена диета и детето лакомо излапало няколко парчета. След няколко часа, за голямо учудване на майката, детето разредило ходенето по нужда и изпражненията се сгъстили. Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре. Това лекуване е идентично с лекуване на диарията с ябълки — сурови и печени и трябва да се опитва без страх. Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна. Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя.
към текста >>

Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея.
Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката. Втората за цял народ през епохата на богомилството.
към текста >>

Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е.
Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката. Втората за цял народ през епохата на богомилството. И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта. Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка.
към текста >>

И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта.
В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката. Втората за цял народ през епохата на богомилството. И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта. Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите.
към текста >>

Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ?
Втората за цял народ през епохата на богомилството. И третата за цялото човечество, докато живота му протича между скръбта и радостта. Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем.
към текста >>

И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя.
Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени.
към текста >>

Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота.
е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов.
към текста >>

Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек.
Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов. Алобинска 40, София, стр. 236.
към текста >>

— Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости.
— Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов. Алобинска 40, София, стр. 236. цена 45 лв. Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската.
към текста >>

Доколкото зная, у нас за тая страна има само три книги: Хората от Исландия (български надслов на оригиналното „Утро на живота“) от Кристман Гудмундсон, гдето в много увлекателно форма ни се дават борбите на исландците с природните стихии, техните нрави, обичан, въобще целият им бит и живот.
Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов. Алобинска 40, София, стр. 236. цена 45 лв. Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската. Исландия — това е екзотичната страна на едите, скалдите и сагите. Доколкото зная, у нас за тая страна има само три книги: Хората от Исландия (български надслов на оригиналното „Утро на живота“) от Кристман Гудмундсон, гдето в много увлекателно форма ни се дават борбите на исландците с природните стихии, техните нрави, обичан, въобще целият им бит и живот. Второто е Кораби по небето, обемист автобиографичен роман от Гунар Гунерсон, най-големия съвременен исландски писател и последната Презреният от същия автор, гдето той в просто и сърдечна форма ни дава един къс от живота на непознатата за мнозина Исландия, загубена далече сред студените води и мрачното небе на Севера. Почти на всяка страница се усеща естествено необходимото вълшебство, което може до свърже двама човеци на живот и смърт — чудото на любовта. И човек все повече обиква и копнее за тая „земя на гордостта, на пенливите потоци и на тежката борба с огън и с лед“, гдето всеки превива сърцето си пред волята на Бога, защото Той единствен знае загадката на битието. Преводът е отличен и само един конгениален писател можеше да даде такъв. Нашите поздрави и препоръки са напълно заслужени.
към текста >>

Второто е Кораби по небето, обемист автобиографичен роман от Гунар Гунерсон, най-големия съвременен исландски писател и последната Презреният от същия автор, гдето той в просто и сърдечна форма ни дава един къс от живота на непознатата за мнозина Исландия, загубена далече сред студените води и мрачното небе на Севера.
Алобинска 40, София, стр. 236. цена 45 лв. Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската. Исландия — това е екзотичната страна на едите, скалдите и сагите. Доколкото зная, у нас за тая страна има само три книги: Хората от Исландия (български надслов на оригиналното „Утро на живота“) от Кристман Гудмундсон, гдето в много увлекателно форма ни се дават борбите на исландците с природните стихии, техните нрави, обичан, въобще целият им бит и живот. Второто е Кораби по небето, обемист автобиографичен роман от Гунар Гунерсон, най-големия съвременен исландски писател и последната Презреният от същия автор, гдето той в просто и сърдечна форма ни дава един къс от живота на непознатата за мнозина Исландия, загубена далече сред студените води и мрачното небе на Севера. Почти на всяка страница се усеща естествено необходимото вълшебство, което може до свърже двама човеци на живот и смърт — чудото на любовта. И човек все повече обиква и копнее за тая „земя на гордостта, на пенливите потоци и на тежката борба с огън и с лед“, гдето всеки превива сърцето си пред волята на Бога, защото Той единствен знае загадката на битието. Преводът е отличен и само един конгениален писател можеше да даде такъв. Нашите поздрави и препоръки са напълно заслужени. И. X. К.
към текста >>

Почти на всяка страница се усеща естествено необходимото вълшебство, което може до свърже двама човеци на живот и смърт — чудото на любовта.
цена 45 лв. Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската. Исландия — това е екзотичната страна на едите, скалдите и сагите. Доколкото зная, у нас за тая страна има само три книги: Хората от Исландия (български надслов на оригиналното „Утро на живота“) от Кристман Гудмундсон, гдето в много увлекателно форма ни се дават борбите на исландците с природните стихии, техните нрави, обичан, въобще целият им бит и живот. Второто е Кораби по небето, обемист автобиографичен роман от Гунар Гунерсон, най-големия съвременен исландски писател и последната Презреният от същия автор, гдето той в просто и сърдечна форма ни дава един къс от живота на непознатата за мнозина Исландия, загубена далече сред студените води и мрачното небе на Севера. Почти на всяка страница се усеща естествено необходимото вълшебство, което може до свърже двама човеци на живот и смърт — чудото на любовта. И човек все повече обиква и копнее за тая „земя на гордостта, на пенливите потоци и на тежката борба с огън и с лед“, гдето всеки превива сърцето си пред волята на Бога, защото Той единствен знае загадката на битието. Преводът е отличен и само един конгениален писател можеше да даде такъв. Нашите поздрави и препоръки са напълно заслужени. И. X. К. Отвъд горите пеят, роман от Трюгве Гюлбрансен (Trygve Gulbranssen), превод от френски, 272 стр.
към текста >>

Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера.
Издание но библ „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40, София, цена 50 лв. Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.
към текста >>

В нея има всичко — и за живота и за смъртта.
И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето.
към текста >>

В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя.
София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки.
към текста >>

Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността.
И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата.
към текста >>

Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки.
В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне.
към текста >>

Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне.
Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък.
към текста >>

Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца.
А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък. Ив. X.
към текста >>

В тази книга известния наш писател и журналист Неделчо Тинчев е събрал своите най-хубави стихотворения за деца, проникнати с любов към живота и с устрем към творчество.
Кръстанов И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. _____________________________________ Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал. КНИГОПИС Една малка разходка, (битови картини) от Теофана Савова. С един нов, напълно оригинален стил и с изненадващи вдълбочаване, прозрение и топлото, авторката пристъпва към Светая Светих на нашия национален дух — българското село и вижда там неща, които никой до сега не е видял. Край Росица, стихотворения за деца от Неделчо Тинчев, богато илюстрирани от художника Дим. Драганов. В тази книга известния наш писател и журналист Неделчо Тинчев е събрал своите най-хубави стихотворения за деца, проникнати с любов към живота и с устрем към творчество.
към текста >>

75. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 290 - год. XIV.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 290 - год. XIV. Севлиево, 1 февруари 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Наука и материализъм – С. Калименов Към върха-край роден (стих.) – В. Н. Да се молим!
към текста >>

Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи?
към текста >>

Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?
към текста >>

Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност?
Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици? Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина?
към текста >>

Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм?
не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде. Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“. А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви.
към текста >>

Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот.
С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа?
към текста >>

Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза.
Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества?
към текста >>

Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена.
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
към текста >>

Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч.
Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас.
към текста >>

Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества?
Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях. Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме.
към текста >>

Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях. Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е.
към текста >>

Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот.
Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност.
към текста >>

Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло.
Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“.
към текста >>

Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот.
Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“.
към текста >>

Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни.
Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н.
към текста >>

Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота.
Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т.
към текста >>

Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“.
Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително.
към текста >>

„Произход на живота“, „Произход на съзнанието“.
Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия.
към текста >>

Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С.
.Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден! След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен!
към текста >>

В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури.
но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден! След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н.
към текста >>

Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието.
След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота.
към текста >>

Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот.
* Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество.
към текста >>

Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части.
Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ.
към текста >>

Така е и в огромния вселенски организъм на живота.
Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не!
към текста >>

Така е и в живота на цялото наше земно човечество.
Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не! Това зависи, също така, и от нас.
към текста >>

Така е и в живота на един отделен народ.
Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не! Това зависи, също така, и от нас. които сме надире, които сме разпръснати като малки клетки в целокупния организъм на този народ, ако само ние имаме будна мисъл и ум, съсредоточен върху една ясна и определена идея.
към текста >>

Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ!
Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи. ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII.
към текста >>

1941 г.) Животът е едно благо.
Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота.
към текста >>

Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота.
Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено.
към текста >>

Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека.
Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода.
към текста >>

Затова искат да се освободят от живота.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата.
към текста >>

Не зная, какво може да се добие вън от живота.
1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен.
към текста >>

Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота.
което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен. Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда.
към текста >>

Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда.
Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен. Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда. И хората искат да го отхвърлят, да го няма този лед, да изчезне. Необходимо е да се разтопи този лед. Често пъти правят сравнение с любовта. И в любовта на земята има такова отношение. Ние разбираме любовта, която се отнася само до нас.
към текста >>

Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години.
Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва.
към текста >>

Подир Адама започна съкратяването живота на хората.
От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва. Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия.
към текста >>

Консервите стават опасни в живота.
Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си? Какво понижение на температурата може да произведе? Най-хубавите работи на света ако се сгъстят, какво ще стане? Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони.
към текста >>

Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние.
Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони. Запример, една майка ражда едно дете, — тя го ражда, за да я гледа то на старини. Това е една погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя.
към текста >>

В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране.
Майката като роди едно дете, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Това да го знаете. Бащата като роди един син, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Това възпитание ли е? В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастието си в света и не знаем как да го постигнем. Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания.
към текста >>

Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот.
Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание. Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот. Ний мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види.
към текста >>

Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот.
Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш. По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов. Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав. Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно.
към текста >>

И в живота е така.
Щом я напуснеш ще дойдат най-големите нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва.
към текста >>

И животът има полюси и екватор.
Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва. Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество.
към текста >>

Истинският живот е на екватора.
Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва. Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество. Много малко знае съвременната наука за устройството на земята — какво е състоянието й.
към текста >>

Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот.
Там има много по-хубави плодове,отколкото тук, на земята. Портокалите там са като нашите дини. Вие ще кажете: това са приказки. Няма защо хората да вярват. И да вярват, това нищо не ще им допринесе. Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят там. Топлината, която иде от слънцето, е любовта, която тия същества имат. Казвам; Слънчевите лъчи ни носят подаръците на любовта, подаръците на знанието, на мъдростта, на свободата и истината. Благодарение на слънчевите лъчи ние постоянно възприемаме всичко това. Хората питат: Защо да се греем на слънцето?
към текста >>

Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота.
Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде Той ще бъде с нас. Той е Единственият, който може навсякъде да ни придружава. Другите остават, но Той през целия път ще бъде с нас. Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота. Пожелавам ви сега едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път. Аз ви соча примера на плодните дървета. Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат обуща, а плод дават. Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят.
към текста >>

Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот.
То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
към текста >>

Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта.
към текста >>

За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука.
А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села.
към текста >>

Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота.
Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села. Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден.
към текста >>

Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления.
Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот.
към текста >>

Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот.
Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание.
към текста >>

които са дерайлирали от правия път на живота.
които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко.
към текста >>

Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората.
Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.
към текста >>

Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.
Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“. „Съвременник“ — Ц. Петков „Изпуснати хора“ пробужда душата на човека за подвигане на добротворството и себежертвата и затова е една от драмите. които ще укажат голямо морално въздействие“. „Утринна поща“ — Д. Василев „Героите му са хора от народа, нашия народ, който живее в бедни къщурки и луксозни апартаменти.
към текста >>

Дънов Новият живот, от П.
Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев. КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П.
към текста >>

Дънов Трите основи на живота, от П.
КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П.
към текста >>

Дънов Живот за цялото, от П.
Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст.
към текста >>

Безант Еволюция на живота и формата, от А.
Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст. Ватралски Съвременни обществен морал и Дънов, от Vaniel Где е истината (учението на П. Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх. Евтимия Езотерическо христнаиство, скритата страна на християнството, от А. Безант Еволюция на живота и формата, от А. Безант Душата, доказателство, че тя съществува, от А. Безант Всеобща религии, от А. Безант Свръхчовеците, от А. Безант Родословието на човека, от А. Безант Християнското верую, от Ледбитер Умрелите са живи, от Ледбитер Перу преди 14000 години.
към текста >>

или скритите сили в човека, от Браун Смисълът на живота, от Браун Практически окултизъм, от Д р Лумис При адептите, едно приключение между розенкройцери, от Д-р Франц Хартман Основното учение на Богомъдрието, от X.
Безант Свръхчовеците, от А. Безант Родословието на човека, от А. Безант Християнското верую, от Ледбитер Умрелите са живи, от Ледбитер Перу преди 14000 години. Ясновидско изследване, от Ледбитер Халдея пред 21.000 год., ясновидско изследване, от Ледбитер През 2750 год. яоювидско изследвание в бъдещето, от Ледбитер Чакри, куидалини, и прана (Висшит духовни сили на човека, които той трябва да развие в процеса на своето развитие), от Ледбитер Човекът — творец на съдбата си. или скритите сили в човека, от Браун Смисълът на живота, от Браун Практически окултизъм, от Д р Лумис При адептите, едно приключение между розенкройцери, от Д-р Франц Хартман Основното учение на Богомъдрието, от X. Рудолф Енциклопедия на окултизма, от С Тухолка Древни и нови мъдреци, от Г. Живри Светлината на Азия, от Е. Арнолд Окултна медицина, от Седир Велики посветени, Ед. Шюре Светлината на запад, Ед. Шюре Какво има в дъното на душата, от Р.
към текста >>

Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г.
Шюре Светлината на запад, Ед. Шюре Какво има в дъното на душата, от Р. Щайнер Път към себепознание, от Р. Щайнер Катехизис на душевния покой, Ед. Леви Съзнателно самовнушение, от Емил Куе Мъдрост и съдба, Метерлинк Бен Хур, Е. Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г. Радев Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб.
към текста >>

Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб.
Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г. Радев Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез Безсмъртна любов, от Дук да Помар Занони, роман от Б. Литон Любовта във вселената, от К. Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк Млад и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г. Томалевски Сигнали, есета от Г.Томвлевски Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, Томалевски Сидхарта, роман, X. Хесе На планината, приказки от Л.
към текста >>

Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр.
Лулчев Генко Орлето, повест от Л. Лулчев Татковите, приказки за нея, Benitta Ново послание на Слънцето Скици без ретуш, Шиваров Избрани песни, М. Бeлчевa Окултна наука, от С. Камбуров Осъзнаването на човека, от С. Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр.
към текста >>

Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме?
Лулчев Татковите, приказки за нея, Benitta Ново послание на Слънцето Скици без ретуш, Шиваров Избрани песни, М. Бeлчевa Окултна наука, от С. Камбуров Осъзнаването на човека, от С. Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр. Делич Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше Основния закон на здравето, Е. Г.
към текста >>

от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М.
Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр. Делич Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше Основния закон на здравето, Е. Г. Оуен Чрез топлина към здрав, Д-р Вииш Нова лечебна наука, Луи Куне Наука за лице израза, Луи-Куне Фитотерапия, Д-р К. Кант Лекуване чрез цветните лъчи, А. Осборн Ийвс Лекуване с треви, Х.Досев Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство, Д-р Пол Картон Лекуване чрез пост, Д-р Ридлин В съгласие с природата, Д-р Винш Нервните болести и природосъобразното им лекуване, Д-р Капферер На слънце, А. В.
към текста >>

Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр.
Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем. Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев Корали и хора, легенда, Н. Рубакин За светлина, разказ, Ив.Франко Великото сърце, разказ, М. Илин Жива любов, Ив. Г. Посадов Спасен от орел, Робертс Божа земя, Разказ, М, Юшко Доброволно робство, Ет. Лабоеси Азбука на житото, градинарство, Ив.
към текста >>

76. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 291 - год. XIV.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 291 - год. XIV. Севлиево, 5 април 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата пролет – Пламен Към великата цел – В. Н. Сестро моя! (стих.) – В. Н.
към текста >>

Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот?
(из неделна беседа – 14 декември 1941 г.) Съработници на Бога – Любомир Лоши времена – Любомир Новата мисъл в света Ще се завърнем ний! (стих.) – И. Карагьозова Новото, което иде – Дим. Станев „Генко орлето“ от Любомир Лулчев – Йордан Андреев Книгопис ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Кой може да спре стопяването на ледовете, когато наближава пролетта? Кой може да задържи нотката тъмнина, когато са вече близко часовете на утрото? Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот? Студът може да бъде много силен. Омразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени. Тъмнината я студът не ще царуват вечно.
към текста >>

Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот?
Тук-там всред мрака проблясват искри и пак загасват. От време навреме някаква светкавица пронизва мрака и изчезва. От ляво, от дясно, назад,напред, понякога пламва по-ярка светлина и мами твоя поглед. Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака. В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие!
към текста >>

Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух!
От ляво, от дясно, назад,напред, понякога пламва по-ярка светлина и мами твоя поглед. Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака. В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща!
към текста >>

Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви!
Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака. В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща! Ала ти, който дръзваш да преминеш планини от мъчнотии и да преплуваш реки от сълзи до като постигнеш себе си, ти ще се въртиш винаги в един затворен кръг до като не възлюбиш Бога и ближния си както себе си!
към текста >>

Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух!
В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща! Ала ти, който дръзваш да преминеш планини от мъчнотии и да преплуваш реки от сълзи до като постигнеш себе си, ти ще се въртиш винаги в един затворен кръг до като не възлюбиш Бога и ближния си както себе си! Първата стъпка, направена с Любов, ще постави началото на твоя възходящ спираловиден път; Великата Любов ще разкрие чара и величието на твоя вътрешен свят!
към текста >>

_____________________________________ Що е нашия живот?
Тя ще те доведе до твоята Велика цел: развитието на всичката мощ и красота, които се крият в тебе, за да станеш от човек Богочовек. Тя — Великата Любов, ще те научи да твориш светове! Възлюби Този, който се е смалил в теб, за да те издигне до Себе Си! Възлюби ближния си, както себе си! В. Н. _____________________________________ Що е нашия живот? — Микроскопични капка от живота на слънцето. Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот.
към текста >>

— Микроскопични капка от живота на слънцето.
Тя — Великата Любов, ще те научи да твориш светове! Възлюби Този, който се е смалил в теб, за да те издигне до Себе Си! Възлюби ближния си, както себе си! В. Н. _____________________________________ Що е нашия живот? — Микроскопични капка от живота на слънцето. Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот. СЕСТРО МОЯ!
към текста >>

Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот.
_____________________________________ Що е нашия живот? — Микроскопични капка от живота на слънцето. Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот. СЕСТРО МОЯ! Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш тяло си всред пари от вино! * Ти криеш могъща стихия - понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса. но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза!
към текста >>

Но поставен на светлината, на волност, изложен на животворните слънчеви лъчи, той расте, развива се правилно и дава плод.
ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Светлината влияе здравословно върху човешкия организъм, както и върху всички други организми. Светлината подтиква човешкия организъм да расте и да се развива правилно. Без светлина организма се изражда, погива. Със светлината той се възражда, обновява се. Един организъм оставен на сянка, лишен за винаги от благодатните и топли слънчеви лъчи постепенно линее, изражда се и изчезва. Но поставен на светлината, на волност, изложен на животворните слънчеви лъчи, той расте, развива се правилно и дава плод. Едно от очевидните влияния на слънчевата светлина върху човешки, организъм е, че тя го прави годен за живот, работоспособен, творчески нестроен и издръжлив на всички противодействия, които той среща в суровата среда, в която живее. Слънчевата светлина има различно влияние върху човешкия организъм през различните годишни времена, също и през различните часове на дена. Не току тъй медицинската наука дойде до заключение, че слънчевите бани правени преди обед са по-полезни, по здравословни и за предпочитане, отколкото след обед. След обед може да е по-топло, но преди обед слънчевата светлина има особено благотворно влияние върху организма на човека. А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека.
към текста >>

Едно от очевидните влияния на слънчевата светлина върху човешки, организъм е, че тя го прави годен за живот, работоспособен, творчески нестроен и издръжлив на всички противодействия, които той среща в суровата среда, в която живее.
Светлината подтиква човешкия организъм да расте и да се развива правилно. Без светлина организма се изражда, погива. Със светлината той се възражда, обновява се. Един организъм оставен на сянка, лишен за винаги от благодатните и топли слънчеви лъчи постепенно линее, изражда се и изчезва. Но поставен на светлината, на волност, изложен на животворните слънчеви лъчи, той расте, развива се правилно и дава плод. Едно от очевидните влияния на слънчевата светлина върху човешки, организъм е, че тя го прави годен за живот, работоспособен, творчески нестроен и издръжлив на всички противодействия, които той среща в суровата среда, в която живее. Слънчевата светлина има различно влияние върху човешкия организъм през различните годишни времена, също и през различните часове на дена. Не току тъй медицинската наука дойде до заключение, че слънчевите бани правени преди обед са по-полезни, по здравословни и за предпочитане, отколкото след обед. След обед може да е по-топло, но преди обед слънчевата светлина има особено благотворно влияние върху организма на човека. А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека. Стига човек да се нагоди в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека.
Но поставен на светлината, на волност, изложен на животворните слънчеви лъчи, той расте, развива се правилно и дава плод. Едно от очевидните влияния на слънчевата светлина върху човешки, организъм е, че тя го прави годен за живот, работоспособен, творчески нестроен и издръжлив на всички противодействия, които той среща в суровата среда, в която живее. Слънчевата светлина има различно влияние върху човешкия организъм през различните годишни времена, също и през различните часове на дена. Не току тъй медицинската наука дойде до заключение, че слънчевите бани правени преди обед са по-полезни, по здравословни и за предпочитане, отколкото след обед. След обед може да е по-топло, но преди обед слънчевата светлина има особено благотворно влияние върху организма на човека. А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека. Стига човек да се нагоди в хармония със законите на живата природа. В книгата „В царството на живата природа“, Учителят по-подробно излага тоя въпрос и в първата статия „Влиянието на слънчевата енергия“, той ни дава нещо съвсем ново. Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен.
към текста >>

Този прилив е най-силен и животворен.
А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека. Стига човек да се нагоди в хармония със законите на живата природа. В книгата „В царството на живата природа“, Учителят по-подробно излага тоя въпрос и в първата статия „Влиянието на слънчевата енергия“, той ни дава нещо съвсем ново. Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез. — — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупва през атмосферата, имат влияние вече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност.
към текста >>

Ние трябва да направим основи, реформа, основно преобразование в нашия живот.
Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече. От 22 март Земята работи по-творчески. Творческите й сили са в дейност... „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целите месеци април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Като знаем горното, ние трябва да спазваме живите природни закони и съобразно тях да живеем. Ние трябва да направим основи, реформа, основно преобразование в нашия живот. Сутрин рано, в свеж въздух, на зазоряване, да се намерим извън спалнята си, да направим разходката си и упражненията си на открито, да поемем дълбоко благодатния и ободряващ наситен с жизнена енергия чист въздух. А преди обед между 8 - 12 часа да правим слънчеви бани. Слънцето е най-стария лекар в света. Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава. В светлината всичко се развива нормално.. Житото зрее на изобилна светлина и топлина.
към текста >>

Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък.
Слънцето е най-стария лекар в света. Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава. В светлината всичко се развива нормално.. Житото зрее на изобилна светлина и топлина. Сладкото грозде също така вирее и зрее не изобилна слънчева светлина и топлика. Хубавите сочни, ароматични и примамващи окото на всеки човек плодове зреят само в светлината и топлината. Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък. Тека също човешкото тяло изложено на слънчева светлина и топлина, на чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява на човешкия дух на земята. Светлината е една голяма загадка. Тя е извън човешките измерения. Научно светлината се определя като лъчи, които правят предметите видими. Но това е недостатъчно обяснение.
към текста >>

Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности.
Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра. Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия. То ни изпраща постоянно жизнена сила. Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие. Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности. Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество. Освен електрическо и магнетично въздействие, слънчевата светлина има и химическо такова. Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите.
към текста >>

Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея.
Освен електрическо и магнетично въздействие, слънчевата светлина има и химическо такова. Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите. Светлината наистина е една загадка. Тя иде да ни научи на нещо и като такава трябва да я схваща всяко мислещо същество. Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея. Всичко в живота е слънце. Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството!
към текста >>

Всичко в живота е слънце.
Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите. Светлината наистина е една загадка. Тя иде да ни научи на нещо и като такава трябва да я схваща всяко мислещо същество. Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея. Всичко в живота е слънце. Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие.
към текста >>

Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина.
Светлината наистина е една загадка. Тя иде да ни научи на нещо и като такава трябва да я схваща всяко мислещо същество. Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея. Всичко в живота е слънце. Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло.
към текста >>

Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята.
Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата.
към текста >>

А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството.
Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот.
към текста >>

Живота е проява но светлината.
* Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа. „Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство. Чрез мозъчните му центрова човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено.
към текста >>

Там дето тя има достъп, има живот.
А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа. „Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство. Чрез мозъчните му центрова човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова повече се развиват умствените му способности.
към текста >>

Няма ли тя достъп, няма живот.
Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа. „Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство. Чрез мозъчните му центрова човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова повече се развиват умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлина от горните светове.
към текста >>

„Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния.
Колкото повече светлина възприема, толкова повече се развиват умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлина от горните светове. Колкото вече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи, количеството на светлината и топлината, които век възприема, показват, докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човек от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. „Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. „От какво зависи до има човек големи постижения — от светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. „Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. Защо? — Имат топлина в чувствата си. Студения човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората.
към текста >>

Дето има движение, там е животът.
Ние имаме предвид, обаче топваната, която съгражда и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението на света. Дето има движение, там е животът. „Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“ Сега сме пред пролет. Ние се намираме в периода, когато настъпва прилив на слънчева енергия. От дългия отлив през зимата ние сме изморени, изтощени. Затова да се вслушаме в гласа на тези, които знаят, които са опитали. Да послушаме бащиния глас, който ми посочва пътя към възраждане.
към текста >>

Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал.
А именно, да ставаме през цялата пролет рано, преди изгрев слънце и да правим разходка на открито, да дишаме чист и свеж въздух. Сутрин е най-тихо, атмосферата е прочистена от праха, а природата има особен чар, дивна красота. 3а влиянието на светлината и топлината и за пролетното благотворно влияние на слънчевата енергия върху човека ни говори не само г-н П. Дънов. Шест века преди Р. Хр. Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето. Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал. А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот. В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи. „Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек.
към текста >>

Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот.
3а влиянието на светлината и топлината и за пролетното благотворно влияние на слънчевата енергия върху човека ни говори не само г-н П. Дънов. Шест века преди Р. Хр. Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето. Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал. А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот. В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи. „Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек. „В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея! „Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа.
към текста >>

„Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм.
„Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек. „В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея! „Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа. „Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година. „Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка. „Нашето тяло подлежи на същия закон. В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“.
към текста >>

Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот!
През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове. Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава.
към текста >>

Чрез неразумно живеене радост и живот не иде.
Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее.
към текста >>

Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота.
Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите.
към текста >>

1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота.
Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък.
към текста >>

порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно. И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 5,% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре.
към текста >>

Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно.
По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно. И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 5,% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди.
към текста >>

И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 5,% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно.
От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно. И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 5,% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошли на заточение.
към текста >>

Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.
Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща.
към текста >>

Новото иде в светлина, новото дава живот на всички.
Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде. Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа. Новото иде без насилие. Новото иде в светлина, новото дава живот на всички. Да няма никакво насилие. При новото в света силните ще станат слуги на слабите, слабите ще станат ученици на силните. Туй е новото, което иде в света. Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва.
към текста >>

Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове.
Защо измират? Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10— 20 хиляди плода. Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст. 15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първи-ят човек на изпит, ще може ли да управлява или не.
към текста >>

Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе.
Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст. 15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първи-ят човек на изпит, ще може ли да управлява или не. Даде му един от малките изпити. Той му каза: От едно дърво няма да ядеш, няма да буташ. Като не послуша, изпъди го из рая.
към текста >>

Две неща има, от които зависи човешкия живот.
Ако едно чувство ме мъчи в моето сърце, място ли е то? Не е на място. Ако моите мисли, чувства постъпки ме турят в противоречие с битието, с Бога, те не са на място Правилото е: нашите мисли не трябва да отклоняват от правия път от любовта. Нашите желания не трябва да ни отклоняват от правия път на знанието. И нашите постъпки не трябва да ни отдалечават от истината. Две неща има, от които зависи човешкия живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата — аз говоря конкретно — ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе тази храна, няма къде да я туриш, ако този излишък не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе? Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно.
към текста >>

Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота.
Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии. В тия хвалби има само раздвижване на въздуха, нищо друго няма. Любовта дава изобилно. А да те хвалят хората, не зная какво мотат да ти дадат. Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота. Любовта аз считам баща, а обичта е майката, а аз, който се уча, съм техен син. Ако съм възприел добре любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на обичта, послушал съм майка си. Тотева аз съм добрият син, който е гледан добре от Бога. В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословлението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята.
към текста >>

И тогава им казал: Върнете се н вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота.
Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Светията поставил ръката си на умрелия и той оживял. И тогава им казал: Върнете се н вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота. Из беседата държана от Учителя на 14. XII. 1941 год. София-Изгрев. ___________________________ Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да добие доброто си разположение от въздуха, чрез носа си. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално.
към текста >>

Кръвта на животните смятаха като най-подходящо средство за това... Минаха векове и пред измъченото човечество застана кроткия Назарянин и му каза ясно: — „Не жертва, а милост искам.
То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Имаше време, когато хората искаха са се спасяват. Тогава те колеха жертви и гледаха небето със страх. Върху тях и душите им тегнеше някакво проклятие, което те незнаеха от где иде, но от което искаха да се отърват. Кръвта на животните смятаха като най-подходящо средство за това... Минаха векове и пред измъченото човечество застана кроткия Назарянин и му каза ясно: — „Не жертва, а милост искам. Не жертвайте другите, а себе си! “ И той показа пътя с личния си пример. Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: — С чужда пита майчин помен не става! Но и до сега малцина са тия които последваха тясната и стръмна пътека на Христа. . .
към текста >>

Не е опитана само едничката разумна рецепта, която ще даде най-добри резултати за всичките времена — съработници на Бога сиреч, носители на Неговата Любов на Неговата Мъдрост, на Неговата Истина, изпълнители на Волята Му, проводници на Неговате блага, образци на Неговия живот — живот на Човека, създаден „по образ и подобие“ — и забравено през вековете ... Да бъдем съработници на Бога — ето новият идеал на Човечеството!
Не очаквайте всичко на готово. Щом започнете да работите, помощта от вън ще дойде. Работете съзнателно и с любов да станете съработници с Бога Ето великата нова идея за човечеството, новият път голямото стъпало на което Учителя вика всеки от нас да прекрачи — съработници на Бога! Да бъдем носители на Неговите закони, да бъдем изпълнители на него за та воля, да внесем в света един ред — Неговият ред, който носи блага за всички. Защото от хиляди години човечеството живя по много рецепти, опитва много философии и учения, слуша много реформатори и пълководци ... и има печални резултати. Не е опитана само едничката разумна рецепта, която ще даде най-добри резултати за всичките времена — съработници на Бога сиреч, носители на Неговата Любов на Неговата Мъдрост, на Неговата Истина, изпълнители на Волята Му, проводници на Неговате блага, образци на Неговия живот — живот на Човека, създаден „по образ и подобие“ — и забравено през вековете ... Да бъдем съработници на Бога — ето новият идеал на Човечеството! Любомир ЛОШИ ВРЕМЕНА Често ще чуете от мнозина днес да казват, че настанели лоши времена. А кои са добрите? Времето, в което можеш да работиш, не е лошо. Времето в което може да помагаш повече отколкото по-рано, не е лошо.Тъмнотата на нощта прави толкова по-значителна светлинката на твоята малка свещица! Пални я тогава, вдигни я високо — и свети и на себе си и на другите!
към текста >>

И както слънчевия лъч тя носи живот, радост топлота, сила.
Добри са тия лоши времена, ако ние сме будни да използваме всички възможности, които се срещат сега на всяка крачка, да бъдем полезни на другите с всичко, което можем. Какво по-хубаво от сегашното време за да се проявят малките услуги, които в друго време едва ли биха били нужни някому? Палнете свещиците за да светнат на загубилите пътя си. Да отворим кесиите и хамбарите си — приятел в нужда се познава! Любомир НОВАТА МИСЪЛ В СВЕТА Тя е светла, мощна, жива като слънчевия лъч. И както слънчевия лъч тя носи живот, радост топлота, сила. В нея се отива религията като Любов с науката и философията — като Мъдрост и със социалните науки — като творчество и свобода. Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света. Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие. Дайте живият хляб на гладните, дайте живата вода на жадните, дайте живата светлина на всички. Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически.
към текста >>

Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света.
Палнете свещиците за да светнат на загубилите пътя си. Да отворим кесиите и хамбарите си — приятел в нужда се познава! Любомир НОВАТА МИСЪЛ В СВЕТА Тя е светла, мощна, жива като слънчевия лъч. И както слънчевия лъч тя носи живот, радост топлота, сила. В нея се отива религията като Любов с науката и философията — като Мъдрост и със социалните науки — като творчество и свобода. Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света. Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие. Дайте живият хляб на гладните, дайте живата вода на жадните, дайте живата светлина на всички. Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически. Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина. Гениите, светиите и Учителите на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина.
към текста >>

Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина.
Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически. Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина. Гениите, светиите и Учителите на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина. В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в умовете им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила. Науката и възпитанието като светлината и топлината са необходими за растежа на душата, за развоя на ума и сърцето, за едно ново поколение, за една нова култура. Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина. Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а възвишени примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес. Възлюби звездите, цветята морето, всичко живо. Познай себе си, и Божественото в Природата. Бъди цар в царството на своя ум и сърце и смело тръгни да завладееш царството на щастието и свободата — ето в това е новото. ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕМ НИЙ!
към текста >>

И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот.
Кога, възрастнал цели мир, въздава своя труд със песен и молитва, към ведросините очи! * Ще се завърнем ний, край чистите простори, там горе във висината на ручеят звънлив! Във струите хармонни на китните поляни, на стройните тополи, със своят блян свенлив. * Ще се завърнем ний, на слънчев ден в покоите приветни, с просветнали лица! и там спокойно ще живеем, като пред родна стряха, весели деца! И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина.
към текста >>

Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх?
* Ще се завърнем ний, край чистите простори, там горе във висината на ручеят звънлив! Във струите хармонни на китните поляни, на стройните тополи, със своят блян свенлив. * Ще се завърнем ний, на слънчев ден в покоите приветни, с просветнали лица! и там спокойно ще живеем, като пред родна стряха, весели деца! И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония.
към текста >>

Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот.
Във струите хармонни на китните поляни, на стройните тополи, със своят блян свенлив. * Ще се завърнем ний, на слънчев ден в покоите приветни, с просветнали лица! и там спокойно ще живеем, като пред родна стряха, весели деца! И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички!
към текста >>

Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина.
И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила.
към текста >>

Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина?
Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война.
към текста >>

И най-после няма душа потисната от условията на живота, която като чете Генко, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа.
Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действа затрогващо на читателя — сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която като е чела повестта да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствала героя като свое дете. Няма сестра или брат да не чувстват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Няма юноша, който като прочете повестта да не пожелае да бъде герой като Генко и да не се слива с преживяванията на Генко и да не почва да му подражава. И най-после няма душа потисната от условията на живота, която като чете Генко, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички е добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път. Генко Орлето е носител на великата идея — над всяка душа в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога. Генко Орлето е изразител на един основен принцип — жертвата, като условие за развитие и еволюция. Тази идея и този принцип са като ос около която се развива действието, за която всички в повестта говори.
към текста >>

Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните.
Тази идея и този принцип са като ос около която се развива действието, за която всички в повестта говори. Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание.
към текста >>

Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи.
Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр.
към текста >>

В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно.
Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр.
към текста >>

Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот.
Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр.
към текста >>

И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр.
В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото.
към текста >>

Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи.
— Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.
към текста >>

Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.
Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него.
към текста >>

Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше.
Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци.
към текста >>

Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа.
И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп.
към текста >>

В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот.
Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп. „Храна и живот“, — ред.
към текста >>

Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп.
Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп. „Храна и живот“, — ред. Д-р Зах. Ганов, г. III., кн. 4, 5 месечно списание за приложни знания по здравословно хранене и проблемът за витамините, год.
към текста >>

„Храна и живот“, — ред.
В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот. Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива. За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци. Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“ Йордан Андреев КНИГОПИС Сп. „Храна и живот“, — ред. Д-р Зах. Ганов, г. III., кн. 4, 5 месечно списание за приложни знания по здравословно хранене и проблемът за витамините, год. абонамент 80 лв.
към текста >>

К.: Зависимост между душевния и физическия живот при лекуването — Боян Боев; Новото и старото — Д-р М.
Стоицев. Год. абонамент 20 лева. Адрес: Владая 45, София. „Житно зърно“, брой 4, година XVI, със следното съдържание: Великите хора. По пътя на културата — Д р Ел. К.: Зависимост между душевния и физическия живот при лекуването — Боян Боев; Новото и старото — Д-р М. Константинов; Храна и живот — Д-р Ил. Стр. и др. Адрес: пощ. кутия № 270, София.
към текста >>

Константинов; Храна и живот — Д-р Ил. Стр.
абонамент 20 лева. Адрес: Владая 45, София. „Житно зърно“, брой 4, година XVI, със следното съдържание: Великите хора. По пътя на културата — Д р Ел. К.: Зависимост между душевния и физическия живот при лекуването — Боян Боев; Новото и старото — Д-р М. Константинов; Храна и живот — Д-р Ил. Стр. и др. Адрес: пощ. кутия № 270, София.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Рудолф Щайнер (животопис и характеристика, с портрета му). 8.
Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева. Скитник (стихове) 7. Боян Боев. Д-р Рудолф Щайнер (животопис и характеристика, с портрета му). 8. Кабала: I. Трите съставни елементи на човешкото същество. II. Практическа Кабала. 9. Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр.
към текста >>

Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството.
В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие.
към текста >>

Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята.
Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин".
към текста >>

10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много.
към текста >>

Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение.
към текста >>

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи.
Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X.
към текста >>

Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“.
[2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости. И рече Бог: „Син человечески, кажи — Ще оживеят ли тез кости? “ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят! “ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо. И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият Израилев дом!
към текста >>

“ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо.
И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят! “ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо. И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият Израилев дом! И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний! “ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив.
към текста >>

Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот.
И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний! “ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив. Грозев Рабиндранат Тагор1) ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля. Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобелевата премия по литература. Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови.
към текста >>

Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море.
От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю!
към текста >>

4. Животе на моя живот!
Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная.
към текста >>

и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6.
Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха. Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението. Макар то и да не е красиво, и неговият мирис да е слаб, откъсни го.
към текста >>

Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8.
Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот. Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам. О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе. Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8. Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка. То страни от света и не се помръдва. защото се бои да ги не скъса или окаля. Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот. Рабиндранат Тагор. 9.
към текста >>

Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот.
О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе. Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8. Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка. То страни от света и не се помръдва. защото се бои да ги не скъса или окаля. Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот. Рабиндранат Тагор. 9. О глупецо, на своите собствени плещи ти се стараеш да носиш самия себе си! Ти просиш милостиня пред своите собствени врата! Остави бремето на плещите на Този, който е в състояние всичко да подигне, игото на когото е — благо. Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание.
към текста >>

в Египет, не само през живота, но и след смъртта.
Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена. Така се явила първата държава. Формата на управление обикновено е клерикално-феодална. Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани. историята, съобщава, за. нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те.
към текста >>

Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност.
Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления.
към текста >>

Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието.
Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления.
към текста >>

Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
към текста >>

Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.
Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним.
към текста >>

Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота.
Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни.
към текста >>

Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота.
Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме.
към текста >>

Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот.
Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството.
към текста >>

Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т.
Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели!
към текста >>

Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
към текста >>

По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
към текста >>

Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени.
Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята.
към текста >>

Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота?
Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
към текста >>

На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
към текста >>

И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
към текста >>

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>

Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>

Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена.
Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи.
към текста >>

Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия.
Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва.
към текста >>

Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират.
Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К.
към текста >>

И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“!
Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им!
към текста >>

“ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството!
1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката!
към текста >>

“ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака.
“ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта!
към текста >>

“ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва.
“ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба!
към текста >>

„Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“.
“ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба! И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!..
към текста >>

* И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота!
Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба! И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му!
към текста >>

И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота!
И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба! И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот.
към текста >>

* И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота.
И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите.
към текста >>

И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки.
И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . .
към текста >>

И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере!
Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко.
към текста >>

И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота.
Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение. IV. А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини. А течението на буйните води беше силно, изпълнено с потайни подмоли и водовъртежи, и бързо завличаше то всяка слаба твар в своите шеметни дълбини.
към текста >>

А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни.
С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение. IV. А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини. А течението на буйните води беше силно, изпълнено с потайни подмоли и водовъртежи, и бързо завличаше то всяка слаба твар в своите шеметни дълбини. И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . .
към текста >>

И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река.
И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини. А течението на буйните води беше силно, изпълнено с потайни подмоли и водовъртежи, и бързо завличаше то всяка слаба твар в своите шеметни дълбини. И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция.
към текста >>

А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко.
И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята.
към текста >>

Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта!
* И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание.
към текста >>

Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота.
А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание. — И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе.
към текста >>

И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води.
Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш.
към текста >>

* И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота!
— И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш.
към текста >>

И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода.
И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се!
към текста >>

И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот.
И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се! Да! — „само когато Слънцето грее, животът има смисъл“.
към текста >>

— „само когато Слънцето грее, животът има смисъл“.
И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се! Да! — „само когато Слънцето грее, животът има смисъл“. „Само когато реките текат, земята се разработва“. „Само когато дъждът пада, сятото се благославя“. „Когато плодовете зреят, душата се радва“. „Хранете се с плодовете на добродетелта! “ „Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази!
към текста >>

И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!
към текста >>

— Щастлив е този, който проумее да използва живота си!
В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“. — Щастлив е този, който проумее да използва живота си! 27.V.1918 год. (Из „Моите Записки“) СКИТНИК * О, майко, не проклинай нещастното си чедо! Не го проклинай, майко, напразно е това . . . То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света.
към текста >>

* И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. .
* Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света. * И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов. * Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. . Прости го ти едничка, прости го най-сърдечно: Той тебе има само и тебе само знай. * Кога умра аз невга, ти гроба не търси ми, Безимен той далече забравен ще стои . . . Но тамо, майко свидна, на гробищата ваши Самотен гроб ще найдеш и там си поплачи. * Къде и да отида, о майко ненагледна, За тебе все си спомням и все си ти при мен, Аз все те гледам кротка, замислена и бледна И ти ме гледаш с обич и майчин жар свещен * Аз виждам ти косите без време побелели, Челото ти със бръчки на грижи и печал, Очите ти със жалби по мене овлажнели И чувам как ме викаш измъчена от жал.
към текста >>

Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност).
* Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай? * Че веч се не усмихвам, че пея не от радост, Че резчица дълбока челото загрози; Че без олтар остала — неразцъфтяла младост, Аз губя се в съмнения и горестни сълзи . . . Олга Славчева, Боян Боев. Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност). Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи. На края на зимата ледовете и снеговете се топят, дървесата и тревите се раззеленяват и разцъфтяват. Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет. Окултните истини са днес нужни на човечеството.
към текста >>

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>

Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му.
1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“.
към текста >>

Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси.
За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното.
към текста >>

С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот.
Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше.
към текста >>

Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4).
За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува.
към текста >>

Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа).
към текста >>

Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението.
Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът.
към текста >>

Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога.
Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали.
към текста >>

Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът.
Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
към текста >>

Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
към текста >>

Животът непрекъснато се стреми към единство.
2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот.
към текста >>

Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното.
Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим.
към текста >>

Човекът представлява направлението на концентрическия живот.
Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов.
към текста >>

Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко. Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред. Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога. Съществото се приближава, без да достигне никога безкрайното — Ен-Софа, който човек може да разбере само във външната Му проява или в блясъка на Сефиротите. Тия десет Сефироти съставляват троицата. Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни заповеди: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината. Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа.
към текста >>

Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен.
Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове.
към текста >>

СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
(Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
към текста >>

Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество.
към текста >>

Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите.
към текста >>

Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
към текста >>

Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
към текста >>

Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“.
Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж.
към текста >>

Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>

Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното.
Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно. Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е посветена само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера. Тя не ни дава краят на теорията му. Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните?
към текста >>

Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго.
Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение?
към текста >>

Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност.
Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни.
към текста >>

Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните?
Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни.
към текста >>

И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;.
Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава.
към текста >>

Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни.
Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера.
към текста >>

в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера.
Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила.
към текста >>

Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно.
Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление.
към текста >>

Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги.
Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра.
към текста >>

В сегашния земен живот.
Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество.
към текста >>

следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.
но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата.
към текста >>

макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия.
към текста >>

че той е бял минерал, растение или животно.
според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия. Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания.
към текста >>

И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили.
За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция.
към текста >>

с източника на всеки живот.
т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се.
към текста >>

Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот.
към текста >>

В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>

Споменатите два закона управляват целия ни живот.
Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва).
към текста >>

Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята.
Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тия две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст.
към текста >>

Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух.
Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тия две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния.
към текста >>

Тоя прилив е най-силен и животворен.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силния отлив е към залязването на слънцето. При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност.
към текста >>

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас.
Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление.
към текста >>

Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра.
към текста >>

Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили.
Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа.
към текста >>

Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи!
към текста >>

Това е то Божественото, великото в живота, т.е.
Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек?
към текста >>

Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.
За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна.
към текста >>

Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение.
Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта.
към текста >>

Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове.
Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана .
към текста >>

Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия.
Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия. При последните даже новороденото трябвало да стои посолено 24 часа! В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество. Новороденото дете добре се натърква с чиста сол и се оставя да стои така пет часа, като през това време околните му пеят и гуляят. Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове? “ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“. — Какви работи? — я запитах аз. — Е, та кой знае какви са?
към текста >>

(липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота.
— въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние. (липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно!
към текста >>

Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение.
Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях!
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Зората на новия живот (песен), с ноти. II.
Списанието в PDF Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2. Нова Естетика. I. Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения). 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата.
към текста >>

Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата.
В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20. Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация.
към текста >>

За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот.
в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот.
към текста >>

Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот.
За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата.
към текста >>

В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е.
В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца.
към текста >>

Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги.
Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца. В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и учителите. Те са три категории водители на народа по пътя на културата. Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е.
към текста >>

Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край.
Те са три категории водители на народа по пътя на културата. Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е. какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка. Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо.
към текста >>

Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му.
По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа. И както земеделецът, ако не сее земята със съответните култури, претърпява крахове, така и управниците, ако не употребяват съотвените методи, които народът може да възприеме и култивира, по същия закон ще изгубят силата си. Защото законът е такъв, че всяка изразходвана енергия в природата трябва да се навакса. Да поясним това положение: земеделецът, който е работил през целия ден, трябва да яде най-малко три пъти дневно, за да запълни тази изразходвана енергия. Ако той се откаже да допълни тази енергия ще банкрутира органически.
към текста >>

И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура.
народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура. В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си.
към текста >>

Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура.
Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура. В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си.
към текста >>

И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот.
В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот. И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш.
към текста >>

Раждането, както и самопожертвуването, е живот.
Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. Или по-ясно казано: никой не се самопожертвува за себе си и никой не живее за себе си. Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот. И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях.
към текста >>

Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му.
Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите. Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение.
към текста >>

Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост.
Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина.
към текста >>

И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина.
Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта.
към текста >>

X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот.
Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр.
към текста >>

В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта.
И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина.
към текста >>

В новия светъл тоз живот и пр.
Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца!
към текста >>

" В новия светъл тоз живот и пр.
X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор.
към текста >>

В новия светъл тоз живот и пр.
И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн. 2. 13.
към текста >>

“ В новия светъл тоз живот и пр.
Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн. 2. 13. Песента, с която дойдох при Теб, е останала неизпята до днес. Аз прекарвах дните си в настройване и престрояване на моята лира.
към текста >>

И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот.
Цветенцето не се разкриваше; само вятърът се носеше с въздишка. Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом. Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом. Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема. 14. Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът.
към текста >>

От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания.
Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом. Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом. Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема. 14. Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът. В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове.
към текста >>

В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове.
От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът. В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове. Кога удари часа на безмълвната служба на Теб в тъмния среднощен храм, о повели ми, Владико, да представя пред Теб със песнопение! Когато в утринния въздух звучи златна арфа, удостои ме с Твоя зов! 16. Аз съм призван на тоя световен пир, и животът ми е благословен. Очите ми виждаха и ушите ми чуваха. На мен се падна да играя па тоя пир, и аз направих всичко, каквото можах.
към текста >>

16. Аз съм призван на тоя световен пир, и животът ми е благословен.
Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът. В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове. Кога удари часа на безмълвната служба на Теб в тъмния среднощен храм, о повели ми, Владико, да представя пред Теб със песнопение! Когато в утринния въздух звучи златна арфа, удостои ме с Твоя зов! 16. Аз съм призван на тоя световен пир, и животът ми е благословен. Очите ми виждаха и ушите ми чуваха. На мен се падна да играя па тоя пир, и аз направих всичко, каквото можах. Сега аз питам: дошъл ли е, най-сетне, часа, когато мога да вляза и да видя Твоя лик и да Ти принеса в жертва безмълвното Ти приветствие? 17. Аз чакам само позволението Ти, за да се предам, най-сетне, в ръцете му. Ето защо съм виновен в толкова грешки.
към текста >>

За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония.
които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург.
към текста >>

Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град.
Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург. Ние виждаме Хамураба и неговите предшественици да възкръсват и се радваме на будната дейност, която е оживевала днес тъй тихите места. През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад. Там се намира борсата — „бит цибин ина махиратим и на рибитим ша Сипар“.
към текста >>

Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство.
Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду. През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север. В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата.
към текста >>

Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието.
Нито в Вавилония, нито в Египет семитите някога са били носители на културата, всички свои придобивки те дължат на предисемитските раси. От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон.
към текста >>

и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото.
От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.
към текста >>

който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон.
Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е.
към текста >>

И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.
и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта.
към текста >>

* Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е.
който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина!
към текста >>

А тоз що мре в живота, Живее във смъртта.
И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня!
към текста >>

* Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта !
Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената!
към текста >>

Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си.
Утро! Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на Божията сянка. Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата. Ликът на Логоса! Колко се радва душата ми, дето те виждам пак! Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си. Като весела пеперуда, тя разперя криле и лети, къпейки се в океана от твоята светлина. Тъгата изчезва от коронката на лотоса при появата на твоя диск горе; ликуване се предава от лист на лист, от цветец на цветец и от тревица на тревица. Грей и свети на чадата си! Грееш и светиш ти еднакво на всички свои чада, и добри и зли; еднакво милваш, както праведния, тъй и нечестивия. Сърцето е кораво и изсъхнало — нека се учи от твоя пример на състрадание; нека се учи и то да прощава и еднакво да обича всяко твое създание.
към текста >>

То ме наблюдава през целия дълъг ден на моя живот.
Тъгата изчезва от коронката на лотоса при появата на твоя диск горе; ликуване се предава от лист на лист, от цветец на цветец и от тревица на тревица. Грей и свети на чадата си! Грееш и светиш ти еднакво на всички свои чада, и добри и зли; еднакво милваш, както праведния, тъй и нечестивия. Сърцето е кораво и изсъхнало — нека се учи от твоя пример на състрадание; нека се учи и то да прощава и еднакво да обича всяко твое създание. Никой не е виждал още твоето лице и малцина са само, които знаят как то изглежда. То ме наблюдава през целия дълъг ден на моя живот. Аз треперя от страх пред твоя поглед, както трепетликата трепери, без да знае кой праща зефира. Тя него вижда. Треперя, да не би да свърна от Пътя, който Учителят ни показа. Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си!
към текста >>

Вземи моя живот и го потопи в своя океан, в неговата пълнота.
Влез, влез! Гол, като на брега на свещената река, заставам аз пред тебе. Захвърлям накитите си, защото ми пречат да легна в праха пред твоето лице. Има ли и друг някой да е коленичил като мене днес? Простри бащински ръка и го погали, а след това — и мене! Вземи моя живот и го потопи в своя океан, в неговата пълнота. Долавяш ли въздишките на ония, които копнеят за твоята мъдрост, и ликуванията на ония, които са съгледали вече вратата на Пътя ? Бащата има много синове, но само малцина от тях обичат често да спират погледа си върху неговото лице и да му благодарят. Те не го виждат, защото тяхната къща е тъмна. Нека искат светлина от баща си ! Прогърмя твоята огнена колесница по гигантския двор на мировия храм с азурени колони и с азурени накити, и ти си готов да погледнеш милостиво на ония, които са побързали да ти донеса даровете си.
към текста >>

Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?!
. . . И когато пролет те виждам да тичаш, играеш, пееш и се веселиш между разкошните цветя на родните полета, моята душа се изпълва със сладки чувства и аз започвам тогава да се питам: не си ли и ти такъв хубав, разкошен майски цвят, каквито са всички нежни божии цветя?! . . Какво е разкошната пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?! . . Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?!
към текста >>

… И колко мили, колко хубави, колко приятни ще ни станат тогава: и човеците, и животните, и цветята, и тревите, И реките, и горите, И птичките — дивната нам околна природа, и незнайната, необятна вселена!
жертва без страдание,. . . жертва чистосърдечна! . . И нещем ли тогава да изпитаме великата скръб, ала в същото време неизмеримата радост и щастие, що тя носи за душата ни, когато познаем този неизменен и вечен закон на жертвата, наложен с една желязна необходимост в света, във вселената, за неговото повдигане и нейното усъвършенствуване! … И колко мили, колко хубави, колко приятни ще ни станат тогава: и човеците, и животните, и цветята, и тревите, И реките, и горите, И птичките — дивната нам околна природа, и незнайната, необятна вселена! . . О дете! Чисто си ти! .. Невинно си ти! . .
към текста >>

Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен.
Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен. Всеобщата Любов се движи в своя собствен дом, без да срещне нещо, което не е самата тя. Това е, наистина, златната възраст, висшето Единение, съвършената Взаимност, абсолютната Общност: те са слуги, които се носят като господари, и господари — като слуги. (Из „Initiation“). Превел: Н. В.Лашев. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2).
към текста >>

При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта.
Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки.
към текста >>

Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги.
Франк без особено голям труд е доказал всичката несъстоятелност на това твърдение. Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея. Именно устно предаваният и тълкуван закон, който евреите владеят, се нарича еврейската Кабала. Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини. Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане. Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава.
към текста >>

Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>

Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация.
към текста >>

Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята.
— Това са просто едни снопчета от влакна от червена плът, които растат заедно и които са по-стегнати към краищата си, чрез които са съединени с костта и свършват чрез бели сухожилия или струни (cords). Те са двигателни органи par excellence. Посредством тях вътрешния разум, като телеграфира своите поръчки чрез приспособените за целта нерви, извършва всяко желано движение, като предизвиква едно свиване на фибрите, от които те са съставени; така те притеглят частите, за които са завързани една към друга. Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5. Те се разделят на три групи: волеви, неволеви и смесени. Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята. Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа. Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото. Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения.
към текста >>

Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса.
Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа. Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото. Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения. Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други. Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха. Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид.
към текста >>

Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е.
С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията. Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е. няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове. 3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти. Те се състоят от две сложения на капилярни съдове, едните за циркулацията на артериалната кръв и другите за отделяне на техните собствени материали. Дробовете, стомахът, червата, отделителните органи, особено черния дроб, са, по строежа си, предимствено жлезни и затова са причислени към тази система.
към текста >>

— Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти.
Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е. няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове. 3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти. Те се състоят от две сложения на капилярни съдове, едните за циркулацията на артериалната кръв и другите за отделяне на техните собствени материали. Дробовете, стомахът, червата, отделителните органи, особено черния дроб, са, по строежа си, предимствено жлезни и затова са причислени към тази система. III — Умствена (ментална) система Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния свят и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие. Тя се състои, по строежа си, от една серия възели, свързани чрез ципести обвивки във фибри от разни форми. Главното седалище на тази система е главата.
към текста >>

Малкият мозък.—Малкият мозък е органът на възпроизводителната функция както на физическия живот, така и на жизнената сила.
В основата му има две други части, наречени пръстеновидна изпъкналост и продълговатия мозък. Мозъкът е разделен надлъжно на две равни хемисфери (полушария), всека от които в основата си е разделена на три дела. Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на гръбначния мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания. Посредством тези извивки, повърхността на мозъка е премного увеличена и голяма сила е спечелена при крайна икономия на пространството. Положителен факт е, че силата на мозъка е пропорционална с числото и дълбочината на тези гънки. 3. Малкият мозък.—Малкият мозък е органът на възпроизводителната функция както на физическия живот, така и на жизнената сила. Той лежи отзад и непосредствено под големия мозък (фиг. 7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък.
към текста >>

Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година.
към текста >>

Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота.
Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година.
към текста >>

Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота.
Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример.
към текста >>

Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11.
Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон.
към текста >>

Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример.
Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия.
към текста >>

Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива.
От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
към текста >>

Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце.
От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията.
към текста >>

Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14.
Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
към текста >>

Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема.
към текста >>

I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията.
Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера.
към текста >>

Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън.
към текста >>

И по марсовата линия се различават известни моменти в живота.
Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия. Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта. Точки по тази линия означават наранявания във война. И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година.
към текста >>

Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг.
Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов.
към текста >>

Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката.
Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
към текста >>

Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг.
към текста >>

Понеже жената се различава от мъжа по духовния живот и темперамент, то и ръкописите им обикновено се различават.
Който е запазил до по-късна възраст младежки дух, младежка живост, енергия и. възприемчивост той ще запази съответни черти и в ръкописа си. И обратно, срещат се ръкописи на млади хора (ученици и студенти) с качествата на възрастни. В такъв случай можем с положителност да твърдим, че тези млади хора са преждевременно узрели и застарели. 2. Ръкопис на германския генерал-фелдмаршал фон Макензен. Понеже жената се различава от мъжа по духовния живот и темперамент, то и ръкописите им обикновено се различават. В мъжкия ръкопис се забелязват повече признаци на въздържаност, обмисленост, умереност, сигурност, дейност, волева сила, издръжливост и пр., а в женския — призраци на чувствителност, доброта, волева слабост, приспособимост, примирение и пр. Разбира се, че се срещат и смесени и преходни форми, които създават големи трудности при определяне автора на ръкописа. Новите стремежи на жените да си присвоят мъжки черти и да се доближат по воля и характер към мъжа, се отразяват без съмнение и в ръкописа. При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти.
към текста >>

И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“!
В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите. Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист.
към текста >>

* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния!
ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
към текста >>

* И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта .
* Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов . . . Ив. Толев. К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. II).
към текста >>

Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението.
се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо. астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента. От тука виждаме, колко важно е да избере човек сполучливо времето за започване на некое ново предприятие.
към текста >>

Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента.
астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента. От тука виждаме, колко важно е да избере човек сполучливо времето за започване на некое ново предприятие. Това не значи, че и нещо фалшиво или лошо може да се изкара на добро, ако само се избере най-доброто време, а просто че чрез избора на времето се избягват спънките, и мъчнотиите. Чрез избора на подходящото време вървим с течението и по този начин съотношението е хармонично. Силни и слаби натури Не бих препоръчал да се занимават с астрология слаби натури, които са свикнали да бездействат при най-малката несполука, която им се срещне и за които, страхът от това, което би могло да им се случи, е много по-голям отколкото самата действителност: защото знанието за бъдещи „лоши“ аспекти (взаимни съотношения на планетите) би подействало върху тях обезкуражително. На тях им липсва сила и смелост да почнат борба против своето по-низше аз и поради своя страх, те биха само увеличили влиянието на аспекта.
към текста >>

Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи.
В Холандия се употребява за Уран знакът , а за Нептун . Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра. Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг.
към текста >>

На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг).
Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг. В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие). Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година.
към текста >>

Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг.
Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг. В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие). Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година. Като наблюдаваме от земята, ние виждаме, че слънцето и всички планети, които го заобикалят, минават едно след друго през дванадесетте различни знакове и то с толкова по-голяма скорост, колкото по-близо се намират до слънцето и в дадения по-горе ред. Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий). Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни.
към текста >>

Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове.
За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства. Отдавна предчувстван факт е, че всички физиологични процеси в организма почиват върху редовната осмотична обмяна в намиращите се в разтвор хранителни соли, и че жизнените процеси са зависими от електролитите и ензимите, които правят и запазват телесните течности като добри проводници на електричеството, чрез което се посредствуват нормалните електро-химични процеси в нервните и клетъчните системи. Тези електролити се считат за невидими и нетеглими материални частици, и те са тъй малки, че могат да се поставят в категорията на „лъчеизпускащата материя“ или „електроните“, които чрез своята каталитична сила действат „динамично“ в организма: „Когато в организма попаднат каталитични възбудители, казва Вирхов.
към текста >>

Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво.
С това лекарите не само ще станат по-толерантни спрямо другите системи на лекуване, но и хомеопатията в особеност ще стане господстващ метод за лекуване, както това вече е станало при мнозина от нейните привърженици. В какво се състои разликата между една хомеопатична доза в 3, 4 и 10- степенно разредяване. на която от алопатите се отрича всяко действие п един радиев източник или една еманационна вода от толкова п толкова махови единици, отличните действия на която се признават от всички? Процесът в двата случая е същия. Механичните и физикалните действия на електроните и етерните еманации върху ритъма във вътрешността на организма имат за резултат химични промени, които предизвикват физиологични процеси. Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво. състояние па човека, Целта на всека терапевтика е здравето, а дали тая цел се постига по законен или противозаконен начин, това е безразлично. Медицинската наука, обаче, тъй както тя обикновено се прилага от школния лекар, не изчерпва проблемата на терапевтиката, защото тази проблема не е само от физичен и физиологичен характер, но има и една психична страна, на която обикновено твърде малко се обръща внимание. На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории.
към текста >>

Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота.
предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“. Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко. Лечебното действие се състои в това, че бацилите, които се развиват в киселото мляко, унищожават много микроби в храносмилателните органи, особено в червата, и по този начин предпазват организма от много заболявания и разрушения. Напоследък хърватският лекар Д-р Гундрум, който е живял няколко години в България, е направил други наблюдения. Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън.
към текста >>

Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук).
Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко. Лечебното действие се състои в това, че бацилите, които се развиват в киселото мляко, унищожават много микроби в храносмилателните органи, особено в червата, и по този начин предпазват организма от много заболявания и разрушения. Напоследък хърватският лекар Д-р Гундрум, който е живял няколко години в България, е направил други наблюдения. Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън. Поради химическият си състав, чесънът действа като дезинфекционно средство на червата и ги предпазва от заболяване. В своята практика в България Д-р Гундрум много рядко е срещал катарални и възпалителни заболявания на червата, както и диспептични явления (мъчно смилане). Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна. Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето.
към текста >>

Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето.
Той твърди, че здравината, а следователно и продължителността на живота си българите дължат главно на употреблението на чесъна (чесновия лук). Без да отрича лечебните свойства на киселото мляко, Д-р Гундрум намира, че българите по-редовно и почти всички ядат чесън. Поради химическият си състав, чесънът действа като дезинфекционно средство на червата и ги предпазва от заболяване. В своята практика в България Д-р Гундрум много рядко е срещал катарални и възпалителни заболявания на червата, както и диспептични явления (мъчно смилане). Това е наблюдавал той във всички слоеве на народа и го поставя във връзка с употреблението на чесъна. Когато храносмилателният процес се извършва винаги редовно и без затруднения, можем да очакваме, че животът ще се запази по-дълго, отколкото когато разни болести затрудняват най- важните функции на храненето. А употреблението на чесъна осигурява именно редовното и правилно храносмилане. Чесънът (Allium sativum) е бил известен още в старо време. Израилтяните го употребявали в Египет, а египтяните го считали за деликатес. Между народа и днес чесънът се употребява като лечебно средство против ухапано от Отровна змия. Счукан с мед, чесънът образува едно лекарство, с което се лекува кръвотечение от носа и кашлица.
към текста >>

Тези опити, обаче, са правени само с животни.
Касае се за един алтернативен ток, който може по мярка да се усилва и отслабва. При съответна сила на тока и сполучливо поставяне на електродите по ръката или мишницата, могло да се постигне нечувствителност от убождане и порязване. Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания. Само осезателните усещания оставали отчасти запазени. Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави. Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки кучета. При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло.
към текста >>

Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен.
Нечувствителността могла да бъде тъй голяма, че да не се усещат и дълбоки бодове с игла и дори оперирания. Само осезателните усещания оставали отчасти запазени. Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави. Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки кучета. При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло. И двата пъти се постигнало съживяване наново чрез ритмическо действие на същия ток. Духовна опитност Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * * * Духът на Масане.
към текста >>

След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави.
Само осезателните усещания оставали отчасти запазени. Още по-интересни опити са правени за приспиване чрез електрическия ток. Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави. Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки кучета. При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло. И двата пъти се постигнало съживяване наново чрез ритмическо действие на същия ток. Духовна опитност Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * * * Духът на Масане. През 1912 г.
към текста >>

При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло.
Тези опити, обаче, са правени само с животни. Когато токът се пусне върху мозъка, бързо настъпва пълна наркоза, която може да задържим колкото искаме. Ако съдим по правените опити с животните, изглежда, че предизвиканият чрез електричество сън е съвсем безвреден и безопасен. След спирането на тока животните се ободряват бързо и са съвсем здрави. Опитите са правени главно с питомни зайчета и с малки кучета. При два опита със зайче наркозата е достигнала до спиране на пулса и дишането, така че животното изглеждало като умряло. И двата пъти се постигнало съживяване наново чрез ритмическо действие на същия ток. Духовна опитност Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * * * Духът на Масане. През 1912 г. умрял в Париж композиторът Масане, който оставил една нова опера „Панюрг“. Една година след смъртта му духът му бил съгледан на сцената през време на репетицията на операта му.
към текста >>

понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството.
Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на народите. Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството. За тая цел всички смутители на мира и спокойствието, големи и малки, ще бъдат обезвредени. Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия. Унгария, България и Турция. Работи се паралелно по всички тия договори: комисиите заседават непрекъснато, внасят своите доклади в Съвета на четиримата (Уйлсон, Лойд Джордж, Клемансо и Орландо) н наскоро светът ще въздъхне с облекчение, че се е освободил от кошмара на последиците от кръвопролитията на войната. И въпросът за въдворяване нов ред в работите на Русия не ще закъснее да получи благоприятно разрешение.
към текста >>

Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
към текста >>

Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
към текста >>

Животът иска нещо ново, основано на ясно съзнавания дълг за принципиална.
При това положение — както се обяснява и в първата статия на тая книжка — никаква култура на народа не е възможна. Може нашите политически дружества под разни наименования, едни от други по-безсмислени и които прикриват само един груб егоизъм и опортюнизъм, да произвеждат колкото искат избори, но тяхното дело не може да бъде трайно, защото е основано на пясък. Ако нашите държавници действително биха познавали и обичали своя народ. първата им длъжност е да разформират тия свои дружества. Народът питае отвращение към тях. Животът иска нещо ново, основано на ясно съзнавания дълг за принципиална. безкористна и самопожертвувателна служба на озлочестения български народ, симпатичен в неговите широки слоеве. Трябва да се предприеме една обединителна и обновителна акция между тия жалки „партии“, чрез премахване на шефския им институт, чрез отстранение на виновните „шефове“ и техните съучастници и чрез сливане и организиране на честните и добри елементи в тях върху принципа на духовното братство и усъвършенстване. Само така българският народ ще се избави от тия свои паразити, наречени по погрешка „политически партии“. и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си. Въпроси и отговори Отговор на четирите въпроси в кн.
към текста >>

Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята.
Трябва да се предприеме една обединителна и обновителна акция между тия жалки „партии“, чрез премахване на шефския им институт, чрез отстранение на виновните „шефове“ и техните съучастници и чрез сливане и организиране на честните и добри елементи в тях върху принципа на духовното братство и усъвършенстване. Само така българският народ ще се избави от тия свои паразити, наречени по погрешка „политически партии“. и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си. Въпроси и отговори Отговор на четирите въпроси в кн. I: 1. Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота.
към текста >>

Той е великото и разумното в живота.
Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота. Човешкото ограничение се простира до там, додето човек продължава да греши. Щом престане да греши, нема вече никакво ограничение. Човек е, следователно творец на съдбата си в условията, в които живее. Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2.
към текста >>

И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот.
Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3.
към текста >>

Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4.
Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр.
към текста >>

Месечно илюстровано списание за стопанство, търговия, обществен живот и книжнина.
Бащино огнище. От Ив. Кирилов. Плевен, 1919 г. Ц. 10 лева. 4. Стопански преглед и домакинство. Месечно илюстровано списание за стопанство, търговия, обществен живот и книжнина. Год. VII. Бр. 4 — 5. Уредник: А. С. Пенчев. Търново. Год. абон. 10 лева. 5.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животът е сън. Прев.
6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело. Кръвта на земята. Прев. от френски: А.
към текста >>

Животински въглени като противоотрова. V.
Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.
към текста >>

Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение.
към текста >>

онази видима форма, от която започва животът.
Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива.
към текста >>

Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса.
към текста >>

Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух.
към текста >>

Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е.
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад.
към текста >>

Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля.
Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.
към текста >>

В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад.
Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>

В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява.
в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено.
към текста >>

Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
към текста >>

А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
към текста >>

Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
към текста >>

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е.
към текста >>

Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението.
в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик?
към текста >>

И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е.
в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно .
към текста >>

Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.
се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери.
към текста >>

Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й.
И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й. - Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние.
към текста >>

Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде!
-—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк! И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца. Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им.
към текста >>

Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен.
към текста >>

теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот.
Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
към текста >>

По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува.
Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза.
към текста >>

Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях.
към текста >>

И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза.
По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна.
към текста >>

Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще.
към текста >>

Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще.
Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите. Имате и други доказателства в самите Евангелия, дето и в случаите с Христа и с Йоана Кръстителя зададен бил въпроса, кои са те, дали са някои от пророците и пр., дошли пак в Юдея. Естествено бе за християнството да вземе идеята за прераждането като идея, която няма нужда да се доказва, защото християнството израсна в такава среда, и всички езически религии имаха тази идея, а юдейството и християнството израснаха между тях. Изглежда, че в онова време този въпрос не е бил много разискван. Тази идея се считала като единствен разумен философски възглед върху живота, и за това не са ставали много спорове по тоя предмет.
към текста >>

Тази идея се считала като единствен разумен философски възглед върху живота, и за това не са ставали много спорове по тоя предмет.
Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите. Имате и други доказателства в самите Евангелия, дето и в случаите с Христа и с Йоана Кръстителя зададен бил въпроса, кои са те, дали са някои от пророците и пр., дошли пак в Юдея. Естествено бе за християнството да вземе идеята за прераждането като идея, която няма нужда да се доказва, защото християнството израсна в такава среда, и всички езически религии имаха тази идея, а юдейството и християнството израснаха между тях. Изглежда, че в онова време този въпрос не е бил много разискван. Тази идея се считала като единствен разумен философски възглед върху живота, и за това не са ставали много спорове по тоя предмет. Полемиката се почна по-късно и стана по-упорита до тогава, докато най-после беше осъдена от един от църковните събори във формата, в която се поддържаше от Ориген, т. е. Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение.
към текста >>

Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата.
То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си.
към текста >>

Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност.
Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума.
към текста >>

Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество.
От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение.
към текста >>

Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот.
Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е.
към текста >>

Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>

Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането.
към текста >>

Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания.
Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
към текста >>

Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>

Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
към текста >>

Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот.
Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях.
към текста >>

Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот.
Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
към текста >>

Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече.
всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
към текста >>

Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи.
Този е ужасният проблем, който се приема от някои, които не са обмислили въпроса, а считат за безспорно, че човешкият дух иде направо от Бога. Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи.
към текста >>

Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не.
Ако способността да разбира не е вътре в него, възпитанието ви не успява, защото необходимо е да има отговор вътре, както и обучение отвън. Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено. Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия?
към текста >>

Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот.
Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено. Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала.
към текста >>

Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас.
Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва.
към текста >>

Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие.
Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея.
към текста >>

“ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала.
Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати.
към текста >>

Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание.
„Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше.
към текста >>

Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати.
“ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
към текста >>

И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са.
Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата.
към текста >>

Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането.
към текста >>

Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен.
Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането. „Защо не помним? Ако бях тук на този свят и по-рано, защо не зная това?
към текста >>

То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата.
И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането. „Защо не помним? Ако бях тук на този свят и по-рано, защо не зная това? “ Отговорът на този въпрос,мисля, е един и ще го схванете веднага.
към текста >>

Преди всичко,, помислете си колко е ограничена паметта ви в сегашния живот.Какво помните от детинството си?
Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането. „Защо не помним? Ако бях тук на този свят и по-рано, защо не зная това? “ Отговорът на този въпрос,мисля, е един и ще го схванете веднага. Преди всичко,, помислете си колко е ограничена паметта ви в сегашния живот.Какво помните от детинството си? Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния.
към текста >>

Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния.
Преди всичко,, помислете си колко е ограничена паметта ви в сегашния живот.Какво помните от детинството си? Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа.
към текста >>

Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността.
Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос.
към текста >>

Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа.
Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън.
към текста >>

Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот.
Вие се стремите винаги навън. Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния свят и престанете да мислите за нещата, които ви интересуват навън. Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото. Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот! Смешно! Ако искам да си спомня някой особен момент от миналия си живот, аз ще се върна в него, ще се обърна вътре в себе си и ще достигна оня живот, за който искам да зная нещо. Това може да се направи, както мнозина от нас са го правили.
към текста >>

Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот!
Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото. Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот! Смешно! Ако искам да си спомня някой особен момент от миналия си живот, аз ще се върна в него, ще се обърна вътре в себе си и ще достигна оня живот, за който искам да зная нещо. Това може да се направи, както мнозина от нас са го правили. Вие имате една форма на паметта, макар и да не можете да я познаете като такава. Не сте ли срещнали едно лице за пръв път и не сте ли се почувствали изведнъж привлечени от него, като да сте го познавали в тоя час по-добре, отколкото брата си или сестра си, с които сте израснали?
към текста >>

Ако искам да си спомня някой особен момент от миналия си живот, аз ще се върна в него, ще се обърна вътре в себе си и ще достигна оня живот, за който искам да зная нещо.
Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото. Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот! Смешно! Ако искам да си спомня някой особен момент от миналия си живот, аз ще се върна в него, ще се обърна вътре в себе си и ще достигна оня живот, за който искам да зная нещо. Това може да се направи, както мнозина от нас са го правили. Вие имате една форма на паметта, макар и да не можете да я познаете като такава. Не сте ли срещнали едно лице за пръв път и не сте ли се почувствали изведнъж привлечени от него, като да сте го познавали в тоя час по-добре, отколкото брата си или сестра си, с които сте израснали? Не е ли това нищо друго, освен паметта, която посяга през бездната, а именно, духът, като познае другия дух, си спомня старите връзки и сношения с него? Същото е и в случаите на лица, които не се обичат.
към текста >>

Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви.
Срещате някога едно лице и го отбягвате. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“.
към текста >>

След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота.
Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще.
към текста >>

А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени.
Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди.
към текста >>

Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще.
След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет.
към текста >>

Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще.
Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора.
към текста >>

Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви.
Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание.
към текста >>

Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица.
Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената.
към текста >>

Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената.
Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо.
към текста >>

Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо.
Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини.
към текста >>

Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие.
Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини. По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“. И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците. Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие. Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там. Тук са щастията на делничния живот. Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“.
към текста >>

Тук са щастията на делничния живот.
По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“. И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците. Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие. Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там. Тук са щастията на делничния живот. Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“. „Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта. Появяват се и висшите радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др.
към текста >>

Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло.
Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория? Каква е неговата скрита мисъл? Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
към текста >>

„С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия.
Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта. Да покажеш духа, който обитава във вековния дъб, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено. Още древните са давали на Времето изгледа на мрачен старец; но символът на абсолютното щастие — Синята птица — е съвсем модерна идея. А да се обрисува стремежа към нея, стремежа към ненамираемото и скрито в непрогледния мрак на нощта загадъчно благо, във великолепна феерия, в която действат чудно-реализирани образи, е нещо грандиозно. Да! Синята птица е ненамираема. „С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия. Узнаваме, на късо, че щастието е у самите нас. Узнаваме и с какви връзки са свързани поколенията помежду си, как сегашното е свързано с миналото и бъдещето със сегашното. Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“.
към текста >>

Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни.
А да се обрисува стремежа към нея, стремежа към ненамираемото и скрито в непрогледния мрак на нощта загадъчно благо, във великолепна феерия, в която действат чудно-реализирани образи, е нещо грандиозно. Да! Синята птица е ненамираема. „С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия. Узнаваме, на късо, че щастието е у самите нас. Узнаваме и с какви връзки са свързани поколенията помежду си, как сегашното е свързано с миналото и бъдещето със сегашното. Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие.
към текста >>

Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме.
Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността.
към текста >>

(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви.
Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас. Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми. Той заставя фантазията да твори в земната сфера божествени образи и чрез тях понася духа по Нирванните полета“. Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“.
към текста >>

„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
към текста >>

Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина!
Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме.
към текста >>

Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота.
Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение.
към текста >>

Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
към текста >>

Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
към текста >>

Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите!
към текста >>

По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция.
У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина. По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция. Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия. Значи, най-сетне става известен изходът от сражението между двата мирогледа в душата му.
към текста >>

Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ.
към текста >>

Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива.
Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота.
към текста >>

До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност.
Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше.
към текста >>

Този идеал го е крепял в живота.
Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“.
към текста >>

Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството.
И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа?
към текста >>

По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“.
Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура. Той като студент е бил усвоил някои фрази, които механично е повтарял и парадирал, но нямал вътрешно обновление. А само в последния случай идеализмът дълбоко засяда в душата, и човек остава идеалист до край.
към текста >>

Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище.
Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците?
към текста >>

В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени.
Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива?
към текста >>

Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота.
Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки?
към текста >>

Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота.
Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер.
към текста >>

Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими.
То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели.
към текста >>

Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява.
Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега.
към текста >>

Именно сегашният твой живот е истинският.
Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“. Ти сега си на прав път. Бъди верен до край на сегашния си вътрешен глас“. Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти.
към текста >>

Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма!
Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето. Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо възвишено. Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст.
към текста >>

Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот.
За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст. Фауст е търсил щастие в много неща.Додето той се е стремял да търси щастие лично за себе си, винаги се е чувствал нещастен, разочарован, но когато забравил себе си, когато забравил да търси собствено щастие и почнал да служи на другите, тогаз се е почувствал щастлив. Греба да събудим у детето чрез цялата училищна дейност такова настроение, каквото ние добиваме при четене на следния откъслек ( взет от руското списание ;“Ребус“, предавам го с мои думи ): „Строи се едно здание; гледам го, то се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише.
към текста >>

Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот.
Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст. Фауст е търсил щастие в много неща.Додето той се е стремял да търси щастие лично за себе си, винаги се е чувствал нещастен, разочарован, но когато забравил себе си, когато забравил да търси собствено щастие и почнал да служи на другите, тогаз се е почувствал щастлив. Греба да събудим у детето чрез цялата училищна дейност такова настроение, каквото ние добиваме при четене на следния откъслек ( взет от руското списание ;“Ребус“, предавам го с мои думи ): „Строи се едно здание; гледам го, то се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Но то още не е довършено.
към текста >>

Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа!
Детето трябва да се възпитава в такъв дух, че да схваща общочовешките интереси като свои собствени, общочовешките радости и страдания като свои собствени радости и страдания, общочовешкото пробуждане като свое собствено пробуждане Това прекрасно е изразено в стихотворението в проза „Иморгела“ от Вл. Хисаров1): „Моето слънце е великият човешки подвиг, о безсмъртни! Моето сърце — сърцето на истината и скръбта, сърце живущо за другите сърца! Моята пролет — пробуждане на човечеството! Моята скръб е скръбта на всички земни плебеи, на всички роби, о безсмъртни! Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа! Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения! “ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример. Възпитанието трябва да става в духа на стихотворението в проза „Праг“ от Тургенев. Това стихотворение е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев.
към текста >>

У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота.
Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството.
към текста >>

В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба.
към текста >>

Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището.
Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр.
към текста >>

Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили.
Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
към текста >>

Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота.
към текста >>

Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен.
Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
към текста >>

Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота.
Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
към текста >>

Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр.
към текста >>

Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
към текста >>

Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота.
към текста >>

А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони.
към текста >>

Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото.
Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света.
към текста >>

Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота.
Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света. И това съзнание ще роди в него велик морален импулс.
към текста >>

Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи.
Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си. Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната? Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето. Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството.
към текста >>

Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция.
Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето. Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост.
към текста >>

Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот.
Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма.
към текста >>

Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят.
към текста >>

И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните.
Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие.
към текста >>

Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот.
Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая.
към текста >>

С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие.
Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти.
към текста >>

Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие.
И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши.
към текста >>

Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот.
Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат. Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност.
към текста >>

Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища.
На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат. Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност.
към текста >>

Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр.
Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2.
към текста >>

Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност.
(Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2. 2) „Свободное воспитанiе“, кн. IV, год. IV. 1910 год. Лев Толстой. Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност?
към текста >>

Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън.
2) „Свободное воспитанiе“, кн. IV, год. IV. 1910 год. Лев Толстой. Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален?
към текста >>

Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот.
Лев Толстой. Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт.
към текста >>

Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност?
Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
към текста >>

Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален?
Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт.
към текста >>

Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли.
Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството.
към текста >>

Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт.
Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко.
към текста >>

Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
към текста >>

Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко.
Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност.
към текста >>

Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма.
към текста >>

Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне.
Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот.
към текста >>

През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях.
Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух.
към текста >>

В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния.
Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа.
към текста >>

В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност.
Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот.
към текста >>

В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма.
Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория.
към текста >>

Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот.
Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам.
към текста >>

Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух.
През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир.
към текста >>

Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот.
В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ .
към текста >>

__________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ .
Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ).
към текста >>

Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт.
Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила.
към текста >>

Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел.
Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя.
към текста >>

Кръвта на земята Животът е всемирна сила.
Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
към текста >>

Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане.
Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм.
към текста >>

Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете.
Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
към текста >>

Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум.
Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята.
към текста >>

Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп.
към текста >>

Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята.
Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1.
към текста >>

Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7.
Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна. Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8. Когато волята е посветена на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9. Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата. Разумът вижда чрез волята.
към текста >>

Когато си създават привидения, изкарват на яве вампири; и трябва да се хранят тия деца на доброволния кошмар със своята кръв, със своя живот, със своя разум и със своя ум, без да се насищат никога. 12.
Разумът вижда чрез волята. Ако волята е здрава, то и схващането е вярно. Бог е казал: „да бъде светлина“ и светлината стана. Волята казва: „да бъде светът такъв, какъвто аз искам да го виждам“, и разумът го вижда такъв, какъвто го е пожелала волята. Това именно означават думите: „да бъде тъй“, които утвърдяват действията на вярата. 11. Когато си създават привидения, изкарват на яве вампири; и трябва да се хранят тия деца на доброволния кошмар със своята кръв, със своя живот, със своя разум и със своя ум, без да се насищат никога. 12. Да твърдиш и да желаеш това, което трябва да бъде, това значи — да твориш; да твърдиш и да желаеш това, което не трябва да бъде, това значи — да разрушаваш. 13. Светлината е електрически огън, определен от природата в услуга на волята: тя свети на тогова, който умее да се ползва от нея, и изгаря оногова, който злоупотребява с нея. 14. Царството на света е царство на светлината. 15. Великите умове, волята на които е зле уравновесена, приличат на комети, които представляват от себе си несполучени (недоносени) слънца. 16. Нищо да не вършим е еднакво гибелно, както и да вършим зло, но е по-подло.
към текста >>

Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот.
Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“.
към текста >>

Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота.
Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене!
към текста >>

В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък.
“ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
към текста >>

Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно.
Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне.
към текста >>

Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще.
Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение.
към текста >>

Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие!
към текста >>

Спокойните хора държат живота в силни ръце.
„В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
към текста >>

И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки.
Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи.
към текста >>

Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си.
Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво!
към текста >>

Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол.
към текста >>

Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
към текста >>

Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол.
Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
към текста >>

Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!...
След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво.
към текста >>

Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света.
VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност. Съвсем чист този тип се намира твърде рядко в Европа, може да се намери само между преселените тук народи от азиатско-татарски и славянски произход и то без примес от качества на други по-благородни типове. Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии. Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците. б) Лопатообразната ръка Лопатообразната ръка прилича твърде много на елементарната, само че те се различава с повече или по-малкото си лопатообразно разширение (фиг. 52).
към текста >>

Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“.
б) Лопатообразната ръка Лопатообразната ръка прилича твърде много на елементарната, само че те се различава с повече или по-малкото си лопатообразно разширение (фиг. 52). И този ръчен тип принадлежи на работническото съсловие и то повече на по-интелигентните му слоеве, които в своята дейност трябва до известна степен да употребят дух и разум. Лопатообразни ръце се срещат у по-добрите занаятчии от двата пола; тази форма се среща твърде много особено в Белгия, Англия и Америка. Притежателят на такава ръка обича коне, кучета, лов, корабоплаване, война, земеделие и търговия. Такъв човек се отличава с решителност и самосъзнание особено пък ако палеца му е голям. Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото.
към текста >>

За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>

Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот.
53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна. Както показва и името й, артистическата ръка се среща предимно у хора, които спадат към художниците. При този род ръце, които покрай тъй наречения смесен тип най-много са разпространени, има три особени подгрупи, които съществено се различават помежду си. Ако ръката е широка, къса и дебела с голям палец, това означава жажда за богатство, щастие и слава, а също така хитрост и талант за нови планове. Ако ръката е гъвкава със средно широка длан и с малък палец, това означава ентусиазъм за изкуството, за хубавото и за формите. Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот. Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот.
към текста >>

Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума.
Както показва и името й, артистическата ръка се среща предимно у хора, които спадат към художниците. При този род ръце, които покрай тъй наречения смесен тип най-много са разпространени, има три особени подгрупи, които съществено се различават помежду си. Ако ръката е широка, къса и дебела с голям палец, това означава жажда за богатство, щастие и слава, а също така хитрост и талант за нови планове. Ако ръката е гъвкава със средно широка длан и с малък палец, това означава ентусиазъм за изкуството, за хубавото и за формите. Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот. Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен.
към текста >>

Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот.
Ако ръката е голяма, стегната и силно развита, палецът слаб и пръстите силни и конусообразни, това е признак за силна наклонност към чувствен живот. Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54).
към текста >>

Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен.
Изобщо хората с артистически ръце са подчинени само на инспирации и не са склонни към механическа дейност, У такива хора чувственият живот е развит много по-силно отколкото дейността на разума. Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“.
към текста >>

За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце.
Той е противник на тъй наречената безусловна свобода и предпочита привилегиите пред нея. Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността. За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце. Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай. Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално.
към текста >>

Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо.
У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план. У тях разумът е центърът, около който се върти цялото им мислене и действане. При все това те умеят да ценят хубавото. Това показва полуконическата форма на пръстите. И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце. Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми.
към текста >>

Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави.
Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове.
към текста >>

Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност.
Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм.
към текста >>

Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
към текста >>

Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота.
Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството.
към текста >>

Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически.
Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците. Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че първите са корави, а вторите меки. Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване.
към текста >>

От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците. Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че първите са корави, а вторите меки. Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка.
към текста >>

Защото, ако присъщите на отделните шест типа качества и способности биха се срещали винаги чисти, човечеството би представлявало една картина, в която има само най-ярка светлина и най-тъмна сенка, без многобройните преходи, които представлява истинският живот.
Но, понеже чистите типове се срещат твърде рядко, съставляват един вид изключения, а смесените са правило, много е важно, да можем да ги различаваме на пръв поглед. За да се постигне това, необходимо е особено упражнение и дълга практика. При разглеждането на ръцете трябва да внимаваме да се изтъкнат отделните признаци, характеристични за шестте описани типа, иначе тълкуването може да бъде погрешно. Колкото се отнася до качествата, които ни отгатва смесената ръка, тук важи правилото, че те трябва да се дирят между онези два или повече типа, чиито елементи са изразени в респективната ръка. Според преобладаващите признаци, в смесената ръка се явяват и характерните качества на отделните типове Ако пък разгледаме качествата на характера и темперамента у хората, ще ни стане ясно, че покрай шестте ръчни типа по необходимост трябва да има и един среден тип. Защото, ако присъщите на отделните шест типа качества и способности биха се срещали винаги чисти, човечеството би представлявало една картина, в която има само най-ярка светлина и най-тъмна сенка, без многобройните преходи, които представлява истинският живот. Изобщо на притежателите на смесения тип ръце трябва да бъдат свойствени познания от смесен вид, по-средни идеи и знание, което не може да се счита за строго научно. Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е. да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо.
към текста >>

Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества.
Марс има две Луни. (Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен.
към текста >>

Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни.
Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона. Никой от нас не обърна тогава внимание на това. Сестра ми Катерина откри същата черга н у сегашната Александрина и то в същата възраст. Тя ни обърна вниманието върху това. Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни. Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“. Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика.
към текста >>

Понеже не всички четци са убедени окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове.
Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина. Понеже не всички четци са убедени окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове. Доказателствата за това са още твърде оскъдни. Но доста много доказателства имаме за бързо превъплътяване на душите на рано починали деца. Такъв е и случаят, за който ни съобщава Д-р Самона. Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил.
към текста >>

През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх.
Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности. Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия. Но и у другите велики сили военните партии що упражнят силно влияние. През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх. може да приключи своето управление. На 21 август ще има пълно слънчево затъмнение и на същото място, което е заемано от Марс на 22 юни (в Лъв, Лео. 27о45’) при повръщането на слънцето. В Петерсбург се намират в хороскопа Марс и Венера в десета къщица. което означава, че влиянията за война и мир са еднакво силни.
към текста >>

Понеже често чрез него се решават въпроси за живот и смърт, хората дирите.
В Петерсбург се намират в хороскопа Марс и Венера в десета къщица. което означава, че влиянията за война и мир са еднакво силни. Есенната четвърт започваща па 23 септември 1911 г., когато слънцето преминава във везни, знакът, които стон под Австрия, показва Марс. Това означава голяма смъртност, много разногласия, в отделните части па тази държава, лоша реколта и недоразумения с чужбина. Ново средство за познаване престъпниците Изкуството да се установява със сигурност личността на хора, особено когато се касае за престъпници, е достигнало голямо съвършенство и продължава да се усъвършенства. Понеже често чрез него се решават въпроси за живот и смърт, хората дирите. все по-нови и по-съвършени средства. Отпечатването па пръстите е едно от тези средства, които са принесли доста услуги. Това средство се използва не само за откриване на престъпника, но и за участието на последния в известно престъпление. Д-р Локард препоръчва в „Архив за криминална антропология“ (два по-съвършена метода, която нарича „нороскопия“. Този специалист по анатомия още по-рано е обърнал внимание на обстоятелството, не при разглеждане па отпечатъците от пръстите, когато браздите па кожата не давате, решителни признаци, може да се отиде с изследването разпределението па порите па кожата.
към текста >>

Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен.
Той ги нарича „областни марки във вълнообразния образец на отпечатъците на пръста“. Те. могат да се направят особено лесно видиш чрез едно опушено стъкло, върху което се явяват като черни точки на бял фон. Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови. Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата.
към текста >>

Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния.
Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна.
към текста >>

Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата.
Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв.
към текста >>

Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв.
Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр.
към текста >>

Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна.
В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма. Когато отровата достигне в стомаха съвсем разтворена, нейното смъртоносно действие тъй бързо настъпва, че обикновено е много късно да се противодейства. Отравянето с гъби настъпва обикновено след няколко часа, понеже отровните части се разлагат и преминавате в кръвта много бавно.
към текста >>

Животинският въглен може да се употреби и при отравяния, произтичащи от бактерии или токсини, напр.
Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма. Когато отровата достигне в стомаха съвсем разтворена, нейното смъртоносно действие тъй бързо настъпва, че обикновено е много късно да се противодейства. Отравянето с гъби настъпва обикновено след няколко часа, понеже отровните части се разлагат и преминавате в кръвта много бавно. Затова въгленът, употребени навреме, може да помогне много, понеже ще погълне по-голямата част от отровата. Животинският въглен може да се употреби и при отравяния, произтичащи от бактерии или токсини, напр. при отравяне от развалено месо, риба и пр. Магията в услуга на полицията Както съобщава списанието „Calcutta Review“, индиецът Ченда Митра знаел няколко магически средства за откриване на кражбите. На една англичанка, която е живяла в Кашмир, се откраднали различни неща. Повикания за случая полицай си послужил с магьосничество за откриване на кражбата. Медиумът му бил един чайник.
към текста >>

Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай.
Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота.
Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Алан Кардек (животопис и обществена дейност), с портрет.
Буе де Вилие. Какво ще станем след смъртта (научно изследване). 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец. — От Г-жа Крюденер до Разпутин. 6. Алан Кардек (животопис и обществена дейност), с портрет. — Катехизъм на прераждането. 7. Емил Дермангем. От биологията към мистицизма. 8. Пр. Мълфорд. Бог в дърветата.
към текста >>

Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им.
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
към текста >>

Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички.
През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта.
към текста >>

Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот.
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
към текста >>

А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава.
Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл.
към текста >>

Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот!
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие.
към текста >>

А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност.
14), които са били видени да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява.
към текста >>

Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм.
към текста >>

Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението.
и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвали и отглеждат децата си безкористно, т. е.
към текста >>

Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява.
А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвали и отглеждат децата си безкористно, т. е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите.
към текста >>

Само така животът ще се обнови и подобри.
И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвали и отглеждат децата си безкористно, т. е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно.
към текста >>

Ако при тях ние, със земята, се попаднем в низходящата степен, цялата слънчева система ще угасне и нашето слънце ще потъмнее, а ако се намерим във въз- ходещата степен, енергията на слънцето ще се удесетори, поради което животът на земята ще стане невъзможен.
Такова колело или кълбо е и нашата земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения. Ако при тях ние, със земята, се попаднем в низходящата степен, цялата слънчева система ще угасне и нашето слънце ще потъмнее, а ако се намерим във въз- ходещата степен, енергията на слънцето ще се удесетори, поради което животът на земята ще стане невъзможен. При тия изключения всеки човек трябва да бъде готов. Затова и Христос е казал: „блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден“. И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „новото небе „ и „новата земя“ т. е. новото човечество (гл. 21;1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците и ще съдят всички за делата им Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука.
към текста >>

Крайно време е всички да съзнаем необходимостта да прегърнем законите на любовта и братството и да ги приложим в живота.
новото човечество (гл. 21;1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците и ще съдят всички за делата им Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живеел много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто-милионна част. И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас. Крайно време е всички да съзнаем необходимостта да прегърнем законите на любовта и братството и да ги приложим в живота. В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза.
към текста >>

Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот!
Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
към текста >>

в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто.
Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи .
към текста >>

— Не ще съмнение, но те са така обвързани с градския живот, та не могат да напуснат града и да ходят по гората.
— Съвършено вярно, уважаема госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи. — На едни ваши деца? учудено и донегде уплашено, гората запита. Нима те не могат сами да си наберат? Аз мисля, че ако те знаеха колко е тук всичко хубаво, биха непременно дошли. — Не ще съмнение, но те са така обвързани с градския живот, та не могат да напуснат града и да ходят по гората. — А, вашите деца в град живеят, с видима тъга продума гората. Като е така, продължи тя, представям си тяхната радост, когато те получат букета. Наберете им, моля Ви, много, много, колкото искате, можете да наберете, докато е рано. — Докато е рано! Защо трябва да се бърза?
към текста >>

Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот.
Нима късно не може да се бере? Може-би искате да кажете, че цветето ще повехне, когато слънцето встъпи в своите неограничени права? Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч.
към текста >>

Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си.
Може-би искате да кажете, че цветето ще повехне, когато слънцето встъпи в своите неограничени права? Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега?
към текста >>

Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората. — Това е нощния пазач бухалът, който вече се е сменил от поста си и отива да спи.
към текста >>

— Какво ли не твори животът, госпожо!
— И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо събрание. — Но, доколкото зная, кълвачът е едно честно момче, как така се е отдало на услугите на кукувицата и още и на свраката? —·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен. По-рано беше много порядъчен, идеалист от първа степен, но откак Кукувицата успя да влезе под кожата му, не мога да кажа. Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични пориви, сега в ръцете на Кукувицата. — Какво ли не твори животът, госпожо! Но още недоиздумал и ето че се зачу пението на славеи, точно в момента на слънчевия изгрев. Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня. Подир славеите, почнаха да прииждат и дроздове, жълтурки, синигери и всевъзможни птички и птиченца, които в скоро време оживиха цялата гора. — Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя? — С кого имам честта да говоря?
към текста >>

Но който бяга от природата, живее негде в леност, клюки и разврат, като пренебрегва естествения живот пред изкуствения, той няма право на благата и красотите природни.
— Съвършено вярно! Искам да набера цветя за наши деца. Какво престъпно има тука? Нима природата не е за всички? — Природата е за тогова, който я почита и пази нейните закони. Но който бяга от природата, живее негде в леност, клюки и разврат, като пренебрегва естествения живот пред изкуствения, той няма право на благата и красотите природни. Но това нас не интересува. Не за това ние не ви даваме да си наберете цветя. Ние ви мразим, защото сте жестоки, въпреки прекрасните качества на душата, с която Създателят е надарил всяко свое творение. Мислите, че, като живеем в гората, ние незнаем страданията на милиони божи твари, които са обречени на непрекъснати теглила вследствие на създадения от човешкото безразсъдство живот върху почвата на така наречения от вас, хората, „свещен егоизъм“? Колко наши братя и сестри са станали и ежедневно стават жертва на този ваш егоизъм!
към текста >>

Мислите, че, като живеем в гората, ние незнаем страданията на милиони божи твари, които са обречени на непрекъснати теглила вследствие на създадения от човешкото безразсъдство живот върху почвата на така наречения от вас, хората, „свещен егоизъм“?
— Природата е за тогова, който я почита и пази нейните закони. Но който бяга от природата, живее негде в леност, клюки и разврат, като пренебрегва естествения живот пред изкуствения, той няма право на благата и красотите природни. Но това нас не интересува. Не за това ние не ви даваме да си наберете цветя. Ние ви мразим, защото сте жестоки, въпреки прекрасните качества на душата, с която Създателят е надарил всяко свое творение. Мислите, че, като живеем в гората, ние незнаем страданията на милиони божи твари, които са обречени на непрекъснати теглила вследствие на създадения от човешкото безразсъдство живот върху почвата на така наречения от вас, хората, „свещен егоизъм“? Колко наши братя и сестри са станали и ежедневно стават жертва на този ваш егоизъм! Пазарите ви са пълни с убит дивеч, а живия или е затворен в клетка за удоволствието ви, или за охранване. Още се гордеете с вашата култура, палачи от времето на Нерона! И сега сте дошли да берете цветя от нашата прекрасна гора! Махнете се от тука, иначе ще заповядам на най-хищните зверове да ви разкъсат!
към текста >>

Аз се въртях наоколо, да я забраня, с риск за живота си — колко ми струва живота пред живота на моята рожба?
Още се гордеете с вашата култура, палачи от времето на Нерона! И сега сте дошли да берете цветя от нашата прекрасна гора! Махнете се от тука, иначе ще заповядам на най-хищните зверове да ви разкъсат! Ето че една гургулица се приближи и почна да подслушва. Когато тя разбра работата, просълзи се и в ридания проговори: „такъв един от град господин лани уби едничката ми щерка с пушка, когато я обучавах да си добива самостоятелно прехраната. Аз се въртях наоколо, да я забраня, с риск за живота си — колко ми струва живота пред живота на моята рожба? Но кораво излезе човешкото му сърце: — уби я, клетата ми щерка, тя загина за негово удоволствие, като остави мене в дълбока тъга. Колко прекрасна птичка бе станала! Как ми се молеше докато бе по-малка: „хайде, мамо, да хвръкнем наедно, да отлетим близичко, хе до онова там дръвче, ще кацнем на един клон и двете“. „Още си малка, бе майко, думах й аз; нека пораснеш, чедото ми, че тогава ще летим по цялото божие небе, колкото искаш. Сега още не е време за тебе, ще се умориш или ще се случи някоя беда, която не ще можеш да преодолееш“.
към текста >>

Защо, Боже, не си създал само птици, животни и растения, ами още и човека?
Колко прекрасна птичка бе станала! Как ми се молеше докато бе по-малка: „хайде, мамо, да хвръкнем наедно, да отлетим близичко, хе до онова там дръвче, ще кацнем на един клон и двете“. „Още си малка, бе майко, думах й аз; нека пораснеш, чедото ми, че тогава ще летим по цялото божие небе, колкото искаш. Сега още не е време за тебе, ще се умориш или ще се случи някоя беда, която не ще можеш да преодолееш“. И тя ме послуша, милата, сгуши се в гнездото и от там тихо наблюдава моя полет и очакваше да й занеса пълна гуша храна. Защо, Боже, не си създал само птици, животни и растения, ами още и човека? Кому той е полезен? Чувала съм, че имало негде и добри хора, които със закон охранявали живота на животните, но до нас далеч е това още. Цяло ято дребни пъстри птички с крясък прехвръкна над мене така близо, че стори ми се, ще ме засегнат с крилцата си, па се извиха вкупом нагоре, направиха още един кръг около мене и се спряха на един изсъхнал от времето вековен дъб. В скоро време се набраха множество птици от разни видове, а над събралите се в синьото висине се виеха два орла, които следяха за обществения ред и без- опасност. Настана гробна тишина.
към текста >>

Чувала съм, че имало негде и добри хора, които със закон охранявали живота на животните, но до нас далеч е това още.
„Още си малка, бе майко, думах й аз; нека пораснеш, чедото ми, че тогава ще летим по цялото божие небе, колкото искаш. Сега още не е време за тебе, ще се умориш или ще се случи някоя беда, която не ще можеш да преодолееш“. И тя ме послуша, милата, сгуши се в гнездото и от там тихо наблюдава моя полет и очакваше да й занеса пълна гуша храна. Защо, Боже, не си създал само птици, животни и растения, ами още и човека? Кому той е полезен? Чувала съм, че имало негде и добри хора, които със закон охранявали живота на животните, но до нас далеч е това още. Цяло ято дребни пъстри птички с крясък прехвръкна над мене така близо, че стори ми се, ще ме засегнат с крилцата си, па се извиха вкупом нагоре, направиха още един кръг около мене и се спряха на един изсъхнал от времето вековен дъб. В скоро време се набраха множество птици от разни видове, а над събралите се в синьото висине се виеха два орла, които следяха за обществения ред и без- опасност. Настана гробна тишина. Готвеше се нещо фатално, застрашаваше. Гората ми даде знак да разбера, че всичко се тъкми да се създаде общо настроение против мене, като представител на общия враг.
към текста >>

Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората.
— Господа, провикна се фазанът, ние забравяме едно нещо. Мисля, че ще бъде уместно да вземем мнението и на съседите ни от растителното царство, още повече, че щетата се нанася изключително върху им. Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание.
към текста >>

У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания.
Пръскали се разни слухове. Едно лице, което дошло в този градец, за да прекарал лятото, се заинтересувало и искало да узнае нещо повече за него. Един ден му отишъл на гости. Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т. У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време.
към текста >>

Същото се отнася и за животното, човека и пр.
Ако се задоволим с изучването само на материалната страна на действителността, то все едно е, че изучваме само повърхността на един предмет и искаме да си съставим понятие за целия предмет. Естествено е, че нашето понятие за предмета в случая ще бъде едностранчиво и погрешно. Да вземем напр. едно растение. Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение. Същото се отнася и за животното, човека и пр. Изучването на духовната страна на света е много важно, казва окултизмът, понеже в същност коренът на всичко съществуваще се крие в духовния мир, който прониква видимия. Окултизмът и физическото изследване „Нема ли опасност, казват некои, с приемането на религиозния и изобщо на духовния мироглед да се спре напредъка, понеже тогава даваме свръхестествено обяснение на тези явления, на които можем да намерим най-обикновено физико-химическо, механическо обяснение. Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони.
към текста >>

Растенията, животните и човекът не са създадени такива, каквито ги виждаме сега, от ръцете на Твореца, както е учил Карл Линей, но те са плод на едно дълго, дълго развитие.
Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи. Този закон после се разшири, и сега вече на всичко в света се гледа от еволюционна гледна точка. Всичко, което съществува, е плод на едно дълго, дълго развитие, и също така ще се развива и за напред. Растенията, животните и човекът не са създадени такива, каквито ги виждаме сега, от ръцете на Твореца, както е учил Карл Линей, но те са плод на едно дълго, дълго развитие. Също така и небесните тела. Днес има голям спор между биолозите за факторите на еволюцията, но по отношение на въпроса, дали има еволюция или не, спор няма. Всички са единодушни в това. Окултизмът също изучва всичко от еволюционна гледна точка. Ето защо можем да кажем, че откак естествените науки усвоиха еволюционния принцип, улесни се разбирането и на самия окултизъм.
към текста >>

Една екскурзия из областта на сравнителната анатомия и физиология Некои считат, че главният аргумент против окултизма бил изучването на нервната система на човека и животните и зависимостта между нервите и душевните процеси.
В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления. Той казал, че не е възможно да се допуснат други сили освен материалните. Този доклад бил посрещнат с шумни одобрения от материалистичните кръгове, които мислели, че с това се нанася голям удар върху окултизма, от който той вече не ще може да се съвземе, Д-р Ходжсон, насърчен от похвалите, които му се сипели от всички страни, заловил се да изучи окултизма, за да намери всичките му слаби страни, та да може по-лесно да го обори. Обаче, за голяма изненада, колкото повече се вдълбочавал в изучването на окултните истини, толкова повече се убеждавал в тяхната верност, тъй че най-после той от материалист станал най-ярък привърженик на духовния мироглед и даже станал горещ работник за възтържествуването му. Една екскурзия из областта на сравнителната анатомия и физиология Некои считат, че главният аргумент против окултизма бил изучването на нервната система на човека и животните и зависимостта между нервите и душевните процеси. Те казват така: „Нека сравним главния мозък на разните гръбначни животни. Ще видим, че колкото отиваме от рибите към бозайниците, толкова повече предният мозък се развива и уголемява, взема надмощие над другите части на главния мозък. Даже у бозайниците той е толкова голям, че се нарича голям мозък. От друга страна, като тръгнем от рибите, минем през земноводните, влечугите, птиците и стигнем до бозайниците и човека, нали виждаме, че душевните способности са все повече и повече развити? Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка?
към текста >>

Те казват така: „Нека сравним главния мозък на разните гръбначни животни.
След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления. Той казал, че не е възможно да се допуснат други сили освен материалните. Този доклад бил посрещнат с шумни одобрения от материалистичните кръгове, които мислели, че с това се нанася голям удар върху окултизма, от който той вече не ще може да се съвземе, Д-р Ходжсон, насърчен от похвалите, които му се сипели от всички страни, заловил се да изучи окултизма, за да намери всичките му слаби страни, та да може по-лесно да го обори. Обаче, за голяма изненада, колкото повече се вдълбочавал в изучването на окултните истини, толкова повече се убеждавал в тяхната верност, тъй че най-после той от материалист станал най-ярък привърженик на духовния мироглед и даже станал горещ работник за възтържествуването му. Една екскурзия из областта на сравнителната анатомия и физиология Некои считат, че главният аргумент против окултизма бил изучването на нервната система на човека и животните и зависимостта между нервите и душевните процеси. Те казват така: „Нека сравним главния мозък на разните гръбначни животни. Ще видим, че колкото отиваме от рибите към бозайниците, толкова повече предният мозък се развива и уголемява, взема надмощие над другите части на главния мозък. Даже у бозайниците той е толкова голям, че се нарича голям мозък. От друга страна, като тръгнем от рибите, минем през земноводните, влечугите, птиците и стигнем до бозайниците и човека, нали виждаме, че душевните способности са все повече и повече развити? Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка? После друго: ние знаем, че центровете на мозъчната дейност се намират в сивата мозъчна кора.
към текста >>

Колкото сивото вещество на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот.
Ще видим, че колкото отиваме от рибите към бозайниците, толкова повече предният мозък се развива и уголемява, взема надмощие над другите части на главния мозък. Даже у бозайниците той е толкова голям, че се нарича голям мозък. От друга страна, като тръгнем от рибите, минем през земноводните, влечугите, птиците и стигнем до бозайниците и човека, нали виждаме, че душевните способности са все повече и повече развити? Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка? После друго: ние знаем, че центровете на мозъчната дейност се намират в сивата мозъчна кора. Колкото сивото вещество на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот. И наистина, ние виждаме, че главният мозък е съвсем гладък у повечето гръбначни, а само у много бозайници и у човека, т. е. у най-високостоящите в душевно отношение, той е с набръчкана повърхност, с което се увеличава повърхнината на сивото вещество. Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система. Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво.
към текста >>

Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система.
Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка? После друго: ние знаем, че центровете на мозъчната дейност се намират в сивата мозъчна кора. Колкото сивото вещество на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот. И наистина, ние виждаме, че главният мозък е съвсем гладък у повечето гръбначни, а само у много бозайници и у човека, т. е. у най-високостоящите в душевно отношение, той е с набръчкана повърхност, с което се увеличава повърхнината на сивото вещество. Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система. Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво. Ако се повреди друг център,човек изгубва способността да пише и пр. Освен наблюдения върху хора, правени са. много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници.
към текста >>

Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр.
Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин. От къде това съвпадение? Пример: един немски лекар Юстин Кернер (1786 — 1862), когато бил околийски лекар в гр.
към текста >>

Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“.
II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 407).
16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
към текста >>

„Делото на нашия живот в този свят е двойно.
И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 87).
Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията.
към текста >>

Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
(Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс.
към текста >>

Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция.
Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух. „И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“. Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството. Еволюционната стълба Човешката душа не е стара 20 — 30 — 50 — 60 години.
към текста >>

„И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“.
Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух. „И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“. Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството. Еволюционната стълба Човешката душа не е стара 20 — 30 — 50 — 60 години. Нейният живот не почва от момента на раждането тук на земята. Човешката душа е по-стара от света. Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи.
към текста >>

Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството.
Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух. „И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“. Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството. Еволюционната стълба Човешката душа не е стара 20 — 30 — 50 — 60 години. Нейният живот не почва от момента на раждането тук на земята. Човешката душа е по-стара от света. Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи. Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа.
към текста >>

Нейният живот не почва от момента на раждането тук на земята.
Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух. „И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“. Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството. Еволюционната стълба Човешката душа не е стара 20 — 30 — 50 — 60 години. Нейният живот не почва от момента на раждането тук на земята. Човешката душа е по-стара от света. Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи. Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония.
към текста >>

Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства.
Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония. В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи.
към текста >>

Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно.
към текста >>

Само когато човек го достигне, ще знае, как да нареди своя живот и към какво да се стреми.
И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно. Само когато човек го достигне, ще знае, как да нареди своя живот и към какво да се стреми. Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот. Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос.
към текста >>

Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот.
Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно. Само когато човек го достигне, ще знае, как да нареди своя живот и към какво да се стреми. Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот. Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон.
към текста >>

Какъв е смисъла на живота?
Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно. Само когато човек го достигне, ще знае, как да нареди своя живот и към какво да се стреми. Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот. Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината!
към текста >>

Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота.
Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината! И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота! ______________________________________________________________________ 1) Виж „Божествена еволюция. От сфинкса до Христа“, от Едуард Шype, стр. 6. 2) Портретът на Ана Безант е поместен в кн.8, стр.8 от I-а год.
към текста >>

И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота!
—- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината! И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота! ______________________________________________________________________ 1) Виж „Божествена еволюция. От сфинкса до Христа“, от Едуард Шype, стр. 6. 2) Портретът на Ана Безант е поместен в кн.8, стр.8 от I-а год. на спис. Всемирна Летопис.
към текста >>

От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот.
На този въпрос можем вече да отговорим утвърдително. Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира.
към текста >>

Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят.
към текста >>

Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си.
Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството.
към текста >>

Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние.
към текста >>

За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот.
Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин. Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви. Тогава Николай II апелира към учеността на един професор по акушерството, Шенк, от Виена, който претендираше да знае едно средство, за да се раждат деца от различен под, според желанието.
към текста >>

Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите. Наскоро цяла легенда се създала около името му и някои го считали за свръхчовешко същество. Той живееше усамотен, обкръжен от ограничен брой приятели и ученици, било в Лион, било в околностите, в Арбрел. Жителите на това малко кокетно градче сочеха на далеч, точно на върха на една височина, едно голямо здание, терасата на което, каменна постройка, имаше страшен изглед на някаква крепост и казваха: „той е там, г. Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това.
към текста >>

Всеки ден неговият куриер му донасяше оплакванията на княжеските болни и на видните личности, които се намираха в опасност за живота си.
Царят, развълнуван, му отговорил засмяно: „да, това е все от злоба. Ако аз бях повярвал само една дума от него, не бих ви го дал да го четете“! Но пред повтаряните атаки Филип заблагоразсъди най-после да се завърне в Франция. Той тръгна отрупан с подаръци, но постоянно преследван от ненавистта на руската полиция. В Лион престоя от 1901 до 1902 г., но в постоянно сношение с царя и дворцовите хора, с които кореспондираше. Всеки ден неговият куриер му донасяше оплакванията на княжеските болни и на видните личности, които се намираха в опасност за живота си. Филип ги лекуваше от далеч, като даваше съвети на едните и на другите. Но наскоро, понеже шифрованите писма и телеграми не бяха достатъчни, Филип, по настояването на великия княз Николай и жена му, които бяха дошли в Лион, за да оперират сина си, се съгласи пак да отиде в Русия. В 1903 г. ние го намираме отново в Ливадия (Крим), при царя. Там именно той довърши инициирането на императрицата в практиката на трансцеденталния спиритизъм.
към текста >>

Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност.
Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия. Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико. __________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т. I, стр. 212. 2) Вж. съобщението на бащата на медиума Д-р Георги Фон Лангсдорф в спиритуалистическия конгрес в Лондон, публикувано в Light от 25 юни 1898 г.
към текста >>

АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт.
Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите. По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара. След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания. На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария).
към текста >>

С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта.
През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год. са се прочули сестрите Фокс със своите опити по спиритизма. Манията да се разигра- ват маси се е появила в един период на революционни движения, резултата от които бе идването на Наполеона III, който сам е проявявал не малък интерес към поменатите феномени и е бил във връзка с Алан Кардек. По това време именно последният е събрал в един том всички важни съобщения от духовния свет и ги е издал под заглавието Le Livre des Esprits. С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта. И други подобни дружества са се основали в провинцията, нo всички са изпращали сведенията си в това централно дружество. Всичките тия материали били събрани и издадени от Алан Кардека последователно под заглавията: „Книгата на медиумите“ (1861 год.), „Евангелието, обяснено от духове“ (1864 г.), „Небе и ад“ (1865 г.) и „Битие“ (1867 год.). Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си. Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло.
към текста >>

Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си?
Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си. Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло. Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането?
към текста >>

Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В.
О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги? О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса. Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В. Еднакво ли е числото на превъплътяваният за всичките духове? О. Не. Този, който напредва бърже, спестява много такива процеси. При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В. Постигаме ли всички тия телесни съществувания само на земята?
към текста >>

Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс.
Юпитер е една от най-висшите в тая система, а Венера е по напреднала от земята. При това, големината на планетите и тяхното разстояние От слънцето нямат необходима връзка със степента на напредването. Алан Кардек допуска, че, освен слънцето и луната, всички други планети са населени. Тази теория още не е приета От официалната наука. Във всеки случай, жителите на планетите Юпитер и Сатурн трябва да са създадени съвсем различно от земните. Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс. Алан Кардек, освен това, описва слънцето като електрически фокус. Също такива са, според него, и слънцата от другите слънчеви системи. Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния. Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването.
към текста >>

Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния.
Тази теория още не е приета От официалната наука. Във всеки случай, жителите на планетите Юпитер и Сатурн трябва да са създадени съвсем различно от земните. Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс. Алан Кардек, освен това, описва слънцето като електрически фокус. Също такива са, според него, и слънцата от другите слънчеви системи. Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния. Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът.
към текста >>

Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили.
Също такива са, според него, и слънцата от другите слънчеви системи. Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния. Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес.
към текста >>

Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука.
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите.
към текста >>

Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото.
Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията.
към текста >>

Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “.
към текста >>

В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота.
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
към текста >>

Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие.
към текста >>

Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот.
Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие. И ролята на мозъка е не да запазва спомените, а да ни ги извиква.
към текста >>

Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления.
Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие. И ролята на мозъка е не да запазва спомените, а да ни ги извиква. Книгата свършва с исторически мемоар (1904 г.) върху психо-физиологическия паралогизъм, който показва, че паралелистичната теория на равноценността между психическото и съответното мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища.
към текста >>

Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие. И ролята на мозъка е не да запазва спомените, а да ни ги извиква. Книгата свършва с исторически мемоар (1904 г.) върху психо-физиологическия паралогизъм, който показва, че паралелистичната теория на равноценността между психическото и съответното мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища. Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г.
към текста >>

Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“.
Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие. И ролята на мозъка е не да запазва спомените, а да ни ги извиква. Книгата свършва с исторически мемоар (1904 г.) върху психо-физиологическия паралогизъм, който показва, че паралелистичната теория на равноценността между психическото и съответното мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища. Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки.
към текста >>

Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен.
Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“.
към текста >>

Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума).
Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология.
към текста >>

И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите.
Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“? И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото.
към текста >>

Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили.
Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са.
към текста >>

Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“.
Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам. Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество.
към текста >>

Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света.
Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си.
към текста >>

Една психична сила, която изтича от животворността на вселената.
Свободно създадените неща дишат по-чисто духовния ритъм на безкрайното. От там и нас лъчезарно ни огрева нещо упоително, една неописуема радост посред дивото, естественото на гората, на планините, на всичко, върху което не са останали следи от човешката ръка. Ние вдишаме една еманация, която непрестанно изтича от дърветата, скалите, птиците — от всека форма на безкрайното. Това цери и обновява! То е нещо повече от въздух. Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
към текста >>

Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов.
Ние вдишаме една еманация, която непрестанно изтича от дърветата, скалите, птиците — от всека форма на безкрайното. Това цери и обновява! То е нещо повече от въздух. Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужва нашето внимание.
към текста >>

Ние искаме в нашето съществуване нов живот и нова радост.
Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести. Ние имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух. Ние искаме в нашето съществуване нов живот и нова радост. Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност. Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“.
към текста >>

Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот.
Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност. Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“. Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал.
към текста >>

Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот.
— Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“. Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове.
към текста >>

Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде.
Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът.
към текста >>

Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове.
Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“.
към текста >>

Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът.
Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“. Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат. Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно дърво, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на дървото, е загубено. —- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени.
към текста >>

„Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни?
Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат. Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно дърво, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на дървото, е загубено. —- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност.
към текста >>

“ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността?
Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно дърво, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на дървото, е загубено. —- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги.
към текста >>

Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване?
—- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр.
към текста >>

Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна.
Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт.
към текста >>

Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство.
Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото.
към текста >>

— Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава.
Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
към текста >>

В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт?
към текста >>

Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето.
„Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
към текста >>

Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“.
Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото. Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата. Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния.
към текста >>

Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото. Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават. На там, на там във всякой миг Върви о, Певец Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата. Изидо, В слънцата ела в тоз миг, Море звездно де те чакам о, Създание мило; За шар огнен тоз любовен вик Ти изпращам, моето жарко сърце леко. Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори. И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава?
към текста >>

На там, на там във всякой миг Върви о, Певец Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата.
__________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават. На там, на там във всякой миг Върви о, Певец Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата. Изидо, В слънцата ела в тоз миг, Море звездно де те чакам о, Създание мило; За шар огнен тоз любовен вик Ти изпращам, моето жарко сърце леко. Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори. И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава? Не вълни в тез кръгозори Ги плискам сега тез от цветя греблата, А съвсем нечути отвори Там негде де се раждат между устни слънцата, От Теб — Красотата. Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на мечтите.
към текста >>

Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото.
Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука. Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума. Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети идеи.
към текста >>

тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на метеорологията на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност.
И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е. тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на метеорологията на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност. Пролетта и лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му. Но, в тоя кипеж, двете най-очебийни прояви бяха ужасните изригвания на 29 май и 15 юли същата година. Първото от тях се появи още на 22 март, върху източния край на слънцето, на 35° звездна ширина и достигна до 13° на север от еклиптиката. Всяко от завръщанията на това пламтящо огнище бе наблюдавано, освен онова на 5 април.
към текста >>

Юпитер е знак на добро здраве и успех в живота.
Символът на , означава, че духът (тук умът) символизиран чрез се е въздигнал над ограниченията на материята () и, вследствие на това, е станал свободен в своя отвлечен полет. Неговото естество е умерено топло и влажно. Цветът му е виолет и индиго. Знакът му е В. В асцендента или в добър аспект към асцендента, или в и . Юпитер е знак на добро здраве и успех в живота. Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента. Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл.
към текста >>

По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората.
На 11. и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П.
към текста >>

Библиотека „Духовен Живот“.
8 лв. 2. Габарите. Роман от Ив. Кирилов. Плевен. 1920. Ц. 15 лв. 3. Библиотека „Духовен Живот“. № 4: И. Ферман. Спиритизъм, спиритуализъм, окултна наука (съотношенията им). Прев. Т. И Бъчваров. София, 1920. Ц.
към текста >>

в които се разглеждат миналите промени, от самото начало на живота на земята, а във втората: Къде отиваме?
Два тома. Ц. 8 фр. Авторът на тази книга изтъква, че еволюцията се извършва чрез последователни и безкрайни промени. Първата част съдържа отделите: От къде идем ние? и Какво сме? в които се разглеждат миналите промени, от самото начало на живота на земята, а във втората: Къде отиваме? се излага човешкия прогрес и се предвижда, въз основа на фактите, крайната цел на еволюцията. Ученият белгиец Рюто, член на кралската академия, хранител на музея и пр., като следва в тази своя студия чисто научния метод на анализа на фактите, дохожда до заключения, напълно сходни с ония на окултизма. Той подготвя единението на науката с духовността. 5. Irving S. Cooper: Реинкарнацията.
към текста >>

— Животът.
6. F. Jollivet—Castelot, председател на алхимическото дружество в Франция, е издал своя най-нов езотерически роман, под заглавие: Съдбата или Синовете на Хермеса. Париж, 1920 г. Ц. 12 фр. 7. D-r Serge Voronof. — Животът. Париж, 1920 г. Ц. 10 фр. В тая своя студия авторът съобщава своите пълни и изчерпателни изследвания върху жизнеспособността на първичната клетка. Тя, както левкоцита, никога не умира, а само се разделя. Съставният (сложният) организъм умира, защото първичните клетки се стремят да заместят специализираните.
към текста >>

В тази книга бележият астроном и автор на романа Стелла и на Тайнственото (преведени на български) е предприел да разясни най-великата от проблемите и да намери решението, което ще даде значение на целия ни живот.
В него той изучва истинският Заратустра. 9. Camilе Flammarion. — Смъртта и нейната тайнственост. Париж, 1920 г. Ц. 6 фр. 75. В тази книга бележият астроном и автор на романа Стелла и на Тайнственото (преведени на български) е предприел да разясни най-великата от проблемите и да намери решението, което ще даде значение на целия ни живот. Отначало той излага, как може да се разреши тая проблема и след това посочва погрешността и недостатъчното обоснование на материализма. На последния той противопоставя свръхнормалните способности на душата, доказателствата за нейното съществуване, независимо от материалния организъм, после действията й на разстояние и без посредничеството на волята (внушението) и, най-сетне, необикновените възприемания (телепатията и ясновидството). По тоя начин става абсолютно очевидно, че човек съществува и върху други планове (полета), различни от физическия. На ония, конто биха отричали тия съществен факти, Фламарион противопоставя многобройни доказателства и подробности: книгата му е пълна с наблюдения, подписани и датирани, които представляват всичката гаранция на една строга научна анкета. Тази книга е една благодат за ония, които още се съмняват в съществуването на душата и нейните духовни бъднини.
към текста >>

Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот.
Вас. Бостунич. Той обяви, че ще държи тук, както и в провинцията, редица лекции из областта на тайните науки, в свръзка със съвременните събития в Европа и специално в Русия1)· Една от тия лекции, държана на 25. юни 1920 г., бе посветена на темата: Руската революция в светлината на окултизма. Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за физическата смърт и астралното раждане), отзив от А.
Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост : Какво е човекът? — Съществува ли душата? 7. Физиогномия: Носът — човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8. Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за физическата смърт и астралното раждане), отзив от А. Бернар. 9. Опитите с г-жа Еузапио Паладино (с портрета й). 10. Духовна опитност. I. Видение. II. Излъчен двойник. III.
към текста >>

Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12. Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите. Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие.
към текста >>

Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа.
към текста >>

И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата.
ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа. И по отношение на своите функции, всичките тия органи напълно си съответстват — факт, който може всеки да наблюдава и провери. Народът, прочее, по своята организация е един колективен човек. Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други .трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на незиблемата истина и на всеобемната любов. Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление.
към текста >>

Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства.
към текста >>

Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето.
Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървенение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно от полесражението. Безпощадна взаимна изтрябва между всички: „bellum omnium contra omnes“. Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън.
към текста >>

Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
към текста >>

Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави.
Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. * И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухай и песни и свирни, в пламтящия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи. . .
към текста >>

Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите.
. . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. * И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухай и песни и свирни, в пламтящия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи. . . * Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач.
към текста >>

* * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля.
към текста >>

В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот.
Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие.
към текста >>

Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля.
* * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят.
към текста >>

Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци .
Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта.
към текста >>

мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора.
Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили.
към текста >>

Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие.
В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича.
към текста >>

Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот.
Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия. Това възвисяване и очистване на мисълта става по закони и всеки може да го направи. Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците. Действието винаги се определя и обусловя от причината. Авторът иска да изложи просто и ясно великите истини, които са във връзка с вътрешните, духовните сили и великите закони, на които те почиват. Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот. Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля. Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка.
към текста >>

Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки.
Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля. Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество.
към текста >>

Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза.
Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони.
към текста >>

Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща.
Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена.
към текста >>

Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог.
Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап.
към текста >>

Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена.
Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен.
към текста >>

Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот.
Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот.
към текста >>

Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме.
Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас.
към текста >>

Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен.
Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго.
към текста >>

Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот.
Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
към текста >>

А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас.
Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек.
към текста >>

Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго.
Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек?
към текста >>

Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот.
Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили.
към текста >>

А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас.
А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си.
към текста >>

Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек.
А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога.
към текста >>

Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани.
Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това?
към текста >>

Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното.
Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта.
към текста >>

Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят.
Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко.
към текста >>

Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния.
Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила.
към текста >>

Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила.
Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление.
към текста >>

Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите.
Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота.
към текста >>

Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят.
към текста >>

Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот.
Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие.
към текста >>

От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота.
Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили.
към текста >>

Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот.
Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи.
към текста >>

Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения.
Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги.
към текста >>

Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа.
Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не.
към текста >>

Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник.
Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен.
към текста >>

Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот.
Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство.
към текста >>

Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата.
към текста >>

Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен.
Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено.
към текста >>

Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот.
Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото.
към текста >>

Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот.
Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото. Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.
към текста >>

По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест.
Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото. Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери.
към текста >>

Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве.
Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото. Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст.
към текста >>

Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено.
Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото. Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва.
към текста >>

Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова.
При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник на тялото. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето.
към текста >>

Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
към текста >>

Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот.
Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее.
към текста >>

Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние.
Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгря, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване. Няма време за бавене и съмнение. Който се съмнява и бави е погубен, защото остава назад, когато цялото човечество крачи напред“. Аз зная, че във връзка с това ново лекуване, много абсурди и глупости се твърдят.
към текста >>

С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи.
Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота. В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено. Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест?
към текста >>

Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести.
“ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота. В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено. Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това?
към текста >>

В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено.
Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота. В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено. Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това? Във всички времена и във всички страни е имало хиляди случаи, з които, чрез действието на вътрешните сили и напълно независимо от външни средства, се е постигало излекуване. Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме.
към текста >>

Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи.
Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме. Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия. При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест.
към текста >>

Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия.
Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия. При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“.
към текста >>

Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота.
При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина.
към текста >>

Той е живот на моя живот,.
Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване.
към текста >>

Той е самия мой живот.
Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен.
към текста >>

Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“.
Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен. Когато болестта не е в цялото тяло, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл на това място, където жизнените сили ще се насочат. Трябва да помним, че влиянието на всичко, което ни заобикаля, зависи изключително от нашето отношение към него.
към текста >>

Ние сме родени, за да бъдем господари, а не роби на физическия живот.
Страхуваме ли се от външните елементи и сили, сигурно те ще ни влияят зле; разберем и обикнем ли ги, никакво лошо влияние не могат да ни укажат. Като пример за това може да ни послужи вятъра. Колко често той се счита за причина на болести! Страхът от „течение на въздуха“ е пословичен у съвременните хора. В същност, вятъра пречиства атмосферата и стига човек да не си внушава страх, за да изпита благотворното му действие. Ние сме родени, за да бъдем господари, а не роби на физическия живот. Някои вече са станали господари, като живеят по естествените закони. Всички можем да бъдем такива. В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена, случайности няма. Всичко става тъй, както сме го предизвикали. Следователно, ако ти си недоволен, търси причината в себе си и ч премахни.
към текста >>

В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена, случайности няма.
Страхът от „течение на въздуха“ е пословичен у съвременните хора. В същност, вятъра пречиства атмосферата и стига човек да не си внушава страх, за да изпита благотворното му действие. Ние сме родени, за да бъдем господари, а не роби на физическия живот. Някои вече са станали господари, като живеят по естествените закони. Всички можем да бъдем такива. В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена, случайности няма. Всичко става тъй, както сме го предизвикали. Следователно, ако ти си недоволен, търси причината в себе си и ч премахни. Когато намерим своя център в единството с безкрайната сила и постоянно живеем в съзнание на това единство, тогава ще завладеем света отвътре навън и съвършеният мир ще ни осени. Ние сами позволяваме на външните неща да нарушават нашето здраве и нашия мир и няма защо да се оплакваме, че светът бил зле устроен. Очисти прозорците на своята душа и ще откриеш красотата на света.
към текста >>

Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните.
Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя.
към текста >>

Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот.
Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“.
към текста >>

В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота.
Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
към текста >>

си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост.
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост.
към текста >>

Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага.
което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага. Кратко изложил; П. Г. Пампоров. (Следва: „Тайната, силата и действието на любовта“). 1) Р. У. Трайн е ученик на Екерсона, който е най-добрия; изразител на американския идеализъм.
към текста >>

Life and Matter (живот и материя). 11.
The Ether of Space (Етерът на пространството). 6. Modern Views of Electricity (модерни възгледи за електричеството). 7. Pioneers of Science (пионери на науката). 8. Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10. Life and Matter (живот и материя). 11. Electrons (електрони). 12. Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14. Signaling through Space without Wires (сигнализиране през пространството без жици). 15. Lightning Conductors and Lightning Guards (гръмопровоцници и гръмопредпазители). 16.
към текста >>

От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа на сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването на човешката душа след смъртта на тялото.
Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14. Signaling through Space without Wires (сигнализиране през пространството без жици). 15. Lightning Conductors and Lightning Guards (гръмопровоцници и гръмопредпазители). 16. Parent and child (родители и деца). От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа на сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването на човешката душа след смъртта на тялото. Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава. Отдавна изоставени мини, поради несъразмерните капитали, които поглъщали за работни ръце, се събудили от летаргията си, и, дремещи още, почнали наново да взимат номера си на борсата. Указало се, че притежатели, с най-дръзки умове и с най-широки каси между минните капиталисти, са закупували безшумно и на добра цена всички изоставени златни мини, които са познавали. И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става?
към текста >>

Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат. Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
към текста >>

Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник.
40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции. В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността.
към текста >>

Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е.
При това Keely мисли, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие. Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите. Може-би няма нито един мислител, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време на която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени. И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата.
към текста >>

То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление.
И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата.
към текста >>

Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството.
Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
към текста >>

Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората.
Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида .
към текста >>

от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта.
към текста >>

144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
към текста >>

Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa?
За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул.
към текста >>

Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение.
към текста >>

Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот.
Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят.
към текста >>

Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът.
подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят. Свойствата на живия организъм и психическите елементи съществено се различават. Изобщо, хората мислят, с пълно убеждение, че в света има само една безспорна реалност, реалността на предметите, на материята, т. е.
към текста >>

Обонянието на животните се различава от човешкото.
Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото. При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв. Миризмите произлизат от частички, които се носят във въздуха и които възбуждат специално обонятелните нерви.
към текста >>

Те се размножават на милиарди, и тяхната роля в живота на всички организми е грамадна.
Като е дадено и доказано, че нашите възприемателни органи не ни отбулват това, което е. и ни дават лъжовни или погрешни указания (движенията на земята, тежината на въздуха, радиациите. електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да мислим, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното. Невидими същества могат да съществуват около нас. Кой е открил микробите, преди да бъдат издирени? Те се размножават на милиарди, и тяхната роля в живота на всички организми е грамадна. Привидностите не ни откриват действителността. Има само една реалност, направо схваната от нас, това е мисълта. Но най-безспорното у човека, това е духат. Досегашните ми съчинения навеждат на това заключение. Този ми труд е предназначен да докаже същото с по-голяма очевидност.
към текста >>

Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните.
Нека предпочетем дефиницията на Бонал: „човекът е разумност, обслужена от органи“. Ние пък заявяваме, че човекът е в същност дух. Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ? Има ли дете, което, като бъде справедливо наказано за някоя негова грешка, да не знае, че я заслужaва, а ако бъде несправедливо наказано, да не се бунтува против неправдата ? От де иде моралната съвест? Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
към текста >>

Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата?
Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използва и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата.
към текста >>

Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба.
Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите.
към текста >>

Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса.
Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси. Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни. Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от тялото. Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално същество. Колко думи, наистина, са изменили своето значение! Напр., електричеството, което произлиза от думата кехлибар. Ние ще установим по-нататък тази духовна личност, като докажем свръхнормалните и способности, които немат нищо общо със свойствата на материята. (Следва).
към текста >>

Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек!
Понякога пък разтегателят, един малък триъгълен мускул, който свързва носната преграда и служи да се издава външната страна на ноздрата, за да се увеличи отвърстието й, липсва съвсем, и това причинява пълна неподвижност на тая част на носа. Освен миртообразния и разтегливия мускул, двата други главни мускули на носа — повърхният и дълбокият двигатели на носното крило, спомагани от малкия зигоматичен (бузен) мускул, служат да повдигат крилата на носа при душенето. Тия мускули, чрез свиването си, изразяват скърбта и болката; те са собствено мускулите на плача и, следователно, противниците на големия зигоматичен мускул, който пък е мускула на смеха. Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка. Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен. Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек! Ние сме правили по тоя предмет чести наблюдения, които са ни довели до следните, различни от неговите, заключения: За нас, хората, чийто нос не трепва и не се набръчква никога и който при 'всичките вълнения на страстта остава студен, безстрастен и леден, като да е отрязан от мрамор, са изобщо груби и лоши, тогава когато, напротив, ония, чийто нос говори и се смее с лицето и отразява, в границата на стеснената му игра, всичките вълнения на душата, са сърца откровени, отворени и горещи. Между тия носове има със чисти и красиви линии, даже с треперещи ноздри, но без да ги набръчква никакво стресване и които не участват никак в смеха на устата; тия именно носове имат една голяма характерност на красота, която възхищава хората, но същевременно имат и нещо надменно и гордо, което охладява. Други пък, с правилни линии, много пречупени, нямат същото трептение и огън на страстта, и наподобяват на театрални маски, безжизнени и неизразителни; не е ли това оная студенина, под която се прикриват нищожността и глупавината? Има един доста разпространен простонароден израз, който ни се вижда съвсем истински. Казват на децата; „ти лъжеш, защото носът ти играе“.
към текста >>

Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот.
Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига!
към текста >>

Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот.
Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности.
към текста >>

Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс.
Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа.
към текста >>

Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им.
Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата.
към текста >>

В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот.
Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били.
към текста >>

Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били.
В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си.
към текста >>

Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните.
Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето.
към текста >>

Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус.
, и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти.
към текста >>

Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека.
В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти. Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония. Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани. Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние. Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел.
към текста >>

Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс.
Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония. Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани. Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние. Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации.
към текста >>

Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния.
Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани. Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние. Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове.
към текста >>

Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации.
Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния. Човекът, напротив, който притежава привидно чувства с по-ограничена склонност, действа в една по-висша сфера. Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата. Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него. Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма. Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние.
към текста >>

Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него.
Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата. Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него. Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма. Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние. Проницателните парфюми, наркотичните средства, като тютюна и хашиша, се употребяват всекидневно от тях. Те възбуждат и разклащат силно нервната система, за да я докарат по-после в един по-пълен упадък. Пиянството, било то мозъчно или стомашно, произведено чрез комбинирани възбудители или чрез алкохоли, не- може да няма също такава морална причина, сиреч голяма слабост на душата.
към текста >>

Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност.
към текста >>

Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си.
И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност. До това може да се достигне само с изучване и търпение. Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно. Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си. Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва. Бащи, които трябва да изберат зет, моми, които трябва да се омъжат, господари, които търсят слуги или работници, повярвайте ме, не правете своя избор слепешката, изучвайте физиономията на ония, които трябва да вземат сериозно участие в интересите ви и в съществуването ви: вашата сигурност и щастие зависят от тях. И вие, военни началници, съдии, професори, директори на разни заведения, институти, всички вие, на които е предоставено да раздавате правда, дайте си труда да изучите хората, които сте се завзели да съдите или водите! Вашата длъжност е да не пренебрегнете нито едно средство, за да ги познаете, преди да ги оцените според наклонностите и заслугата им! И вие, избиратели, също, когато сте призовани често да давате гласа си за хора, които малко познава се, а и нямате време да ги опознаете, въздържайте се от гласуване, докато не видите кандидата, който иска вашия глас.
към текста >>

Посмъртният живот (По повод на новоизлязлата книга на Ш. Ланслен).
И вие, военни началници, съдии, професори, директори на разни заведения, институти, всички вие, на които е предоставено да раздавате правда, дайте си труда да изучите хората, които сте се завзели да съдите или водите! Вашата длъжност е да не пренебрегнете нито едно средство, за да ги познаете, преди да ги оцените според наклонностите и заслугата им! И вие, избиратели, също, когато сте призовани често да давате гласа си за хора, които малко познава се, а и нямате време да ги опознаете, въздържайте се от гласуване, докато не видите кандидата, който иска вашия глас. И ако искате добре да бъдете представлявани и добре управлявани, не давайте никога доверието си на хора, които нямат нос. А. Бюе. Посмъртният живот (По повод на новоизлязлата книга на Ш. Ланслен). Неотдавна е излязло от печат новото обемисто съчинение на французкия писател по психизма, г. Шарл Ланслен, автор на книгите: Човешката душа и Метод за раздвояване на личността. Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология. В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г. Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива.
към текста >>

Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба.
Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение. Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж.
към текста >>

Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция.
Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние.
към текста >>

Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
към текста >>

Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме.
От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания.
към текста >>

Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
към текста >>

Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот. Той стига до детинството си, в първите месеци, в първите часове на живота си, връща се в зародишния си живот, озовава се пак най-сетне „във сивото състояние“, което църквата би нарекла „преддверието на рая“ ако би приела официално прераждането- После, като продължи по обратен път това изследване на преживените векове, той изпитва пак страхотиите на предшестващата си смърт и преживява изново съществуването, което е предхождало тая смърт. Тук се изтъква още един факт, който изглежда неотрицаем, поради получените многобройни опитни резултати. Вярвало се, че мъжете са били винаги мъже и жените — жени или, с една дума, през течението на всичките съществувания пола е бил винаги един и същ. Според г. Ланслен, това не е вярно.
към текста >>

Той стига до детинството си, в първите месеци, в първите часове на живота си, връща се в зародишния си живот, озовава се пак най-сетне „във сивото състояние“, което църквата би нарекла „преддверието на рая“ ако би приела официално прераждането- После, като продължи по обратен път това изследване на преживените векове, той изпитва пак страхотиите на предшестващата си смърт и преживява изново съществуването, което е предхождало тая смърт.
Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот. Той стига до детинството си, в първите месеци, в първите часове на живота си, връща се в зародишния си живот, озовава се пак най-сетне „във сивото състояние“, което църквата би нарекла „преддверието на рая“ ако би приела официално прераждането- После, като продължи по обратен път това изследване на преживените векове, той изпитва пак страхотиите на предшестващата си смърт и преживява изново съществуването, което е предхождало тая смърт. Тук се изтъква още един факт, който изглежда неотрицаем, поради получените многобройни опитни резултати. Вярвало се, че мъжете са били винаги мъже и жените — жени или, с една дума, през течението на всичките съществувания пола е бил винаги един и същ. Според г. Ланслен, това не е вярно. Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно.
към текста >>

Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина.
Вярвало се, че мъжете са били винаги мъже и жените — жени или, с една дума, през течението на всичките съществувания пола е бил винаги един и същ. Според г. Ланслен, това не е вярно. Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно. Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени.
към текста >>

Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила.
Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили.
към текста >>

Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност.
Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло.
към текста >>

Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот.
Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много.
към текста >>

Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука.
към текста >>

Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки.
Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука. Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год.
към текста >>

Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
към текста >>

Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен?
Тогава всички присъстващи били дълбоко учудени, като видели материализирана една човешка глава до дясното рамо на доктора. — Разговорът между последния и духа на баща му бил почти същият, като оня на д-р Йелден. Духът отговарял с „да“ или „не“, според случая. „Е добре, казал най-после докторат: прегърни ме“. Веднага д-р Отери, около 60 годишен мъж, почнал да трепери, чувствайки се прегърнат. Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат. На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари. В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ.
към текста >>

Пътешествия, нещастен и къс живот. 43.
Приятни добродетели, съпружеска любов. 38. Неусъвършенствания, скъперничество, завист. 39. Нула. 40. Празненства, пирувания, удоволствия. 41. Без морална или физическа стойност. 42. Пътешествия, нещастен и къс живот. 43. Религиозни церемонии, апостолско звание. 44. Могъщество, великолепни почести. 45. Схващане, многобройно потомство. 46. Полски живот, изобилие; плодородие. 47. Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48.
към текста >>

Полски живот, изобилие; плодородие. 47.
Без морална или физическа стойност. 42. Пътешествия, нещастен и къс живот. 43. Религиозни церемонии, апостолско звание. 44. Могъщество, великолепни почести. 45. Схващане, многобройно потомство. 46. Полски живот, изобилие; плодородие. 47. Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48. Съдилище, осъждане, съсипия. 49. Нула. 50. Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70.
към текста >>

Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48.
Пътешествия, нещастен и къс живот. 43. Религиозни церемонии, апостолско звание. 44. Могъщество, великолепни почести. 45. Схващане, многобройно потомство. 46. Полски живот, изобилие; плодородие. 47. Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48. Съдилище, осъждане, съсипия. 49. Нула. 50. Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70. Любов към науката. 73.
към текста >>

Манастирски живот, усърдие, тайна. 500.
313. Ясновидство. 350. Наивност, надежда в справедливостта. 360. Общежителство, многобройни таланти. 365. Сметки, интереси, егоизъм. 400. Изкуство, любов, сприхавост. 490. Манастирски живот, усърдие, тайна. 500. Избраник, почести, енергичен човек. 600. Жертва на завистта, успех, катастрофа. 666. Кабала, комплот, социално сгромолясване. 700. Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900.
към текста >>

В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат на едно дете подобни мисли и внушения.
направи и други някои движения и се върна обратно към леглото. Минаха се само няколко секунди след това явление и мъж ми се събуди. За мене беше ясно, че в това време, когато тялето му почиваше на леглото в сънно състояние, неговият етерен двойник бе се излъчил от него и се движеше из стаята, а като се завърна обратно, мъж ми се събуди. Съобщава: Д. Т. Окултизъм в детския дух. В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат на едно дете подобни мисли и внушения. Много неща, върху които възрастният напрегнато размишлява и със всичката си философска мъдрост не може да разбере, на детето изглеждат съвсем ясни и естествени. Много деца са ясновидци и забелязват неща, които са скрити за телесните очи на възрастните. Който е чел хубавата и пълна със съдържание книжка от Агнес Гюнтер: „Светицата и нейното безумие“, навярно още си спомня лъчезарната, малка принцеса. Сам аз имах случая да наблюдавам нещо подобно: От дълги години, преди войната, тук живееше един офицер от гарнизона. Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно момиченце.
към текста >>

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>

Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис.
Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да трепти, навред, от край до край, в света все тази песен да ехти.
към текста >>

По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот.
Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да трепти, навред, от край до край, в света все тази песен да ехти. * „Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да звучи от слънце, месец и звезди все тази песен да ехти: мир вечен, вечна красота“. II.
към текста >>

Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр.
. . 3. Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
към текста >>

А когато достигнат там пътуването им е само започнало, и буквално може да се каже, че гласът на тая певица е безсмъртен, защото пътуването на вълните е безкрайно.
знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство. От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути. В двадесет и седем минути ще достигнат Юпитер, и ако имаше там хора да живеят, както ние, снабдени с достатъчно чувствителни инструменти, те ще чуят тоя глас с еднаква ясност и удоволствие. Но вълните не се спират тук. Те се предават за винаги през нескончаемия етер, за да достигнат може би, след сто милиона години, най-далечната звезда, която е отбелязана от най силния наш далекоглед. А когато достигнат там пътуването им е само започнало, и буквално може да се каже, че гласът на тая певица е безсмъртен, защото пътуването на вълните е безкрайно. Друга спекула: ако материята е фактически електромагнетическа и ако, вижда се правдоподобно, всяко движение от какъвто и да е вид, предизвиква електромагнетически вълнения, ще следва, че работенето на човешкия ум, в акта на мисленето си, ще предизвика вълни. Има учени хора, които гледат на това като твърде вероятно- Ако това е така, тия вълни все някога ще се приемат от други умове, които в момента се намерят в особено чувствителна приемливост. Такава възможност разумно обяснява познатия феномен — пренасяне или прочитане на мислите. Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им.
към текста >>

Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт.
Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“.
към текста >>

Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка.
Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения.
към текста >>

Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“.
Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения. Авторът е вложил в нея лична тенденция и политически побуждения, с които ние не можем да се солидаризираме.
към текста >>

Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота.
Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата? 2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа Сансие: Раздвояването на духа. Всичките представени мемоари, които не трябва да надминават 500 да 600 реда, ще бъдат отпечатани на конгресни разноски. Ако надминават, конгресът ще приеме само разноските, съответстващи на казания размер. Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота. Духовното движение в Белгия. В Брюксел, столицата на Белгия, съществува и работи енергично едно метапсихично дружество, което има и свой печатен орган: Revue metapsychique beige (белгийски метапсихически преглед), издаван под редакцията на г. Дарден. Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм.
към текста >>

Френоскопията би могла да се изучи от няколко гледища: 1) от това на хипнотизма, устното внушение и двойното съзнание; 2) от това на човешкия и животинския магнетизъм; 3) от това на вътрешното състояние на едно възбудено същество, което действа чрез непознати сили върху по- груби тела: 4) от това на едно възбудено същество върху друго такова; и най- сетне.
Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност. Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината. Този факт не ще ли позволи да се превеждат хипнотичните, магнетичните, психичните и метапсихичните влияния от специалните вътрешни движения? Френоскопията би могла да се изучи от няколко гледища: 1) от това на хипнотизма, устното внушение и двойното съзнание; 2) от това на човешкия и животинския магнетизъм; 3) от това на вътрешното състояние на едно възбудено същество, което действа чрез непознати сили върху по- груби тела: 4) от това на едно възбудено същество върху друго такова; и най- сетне. 5) от това на състоянието на едно възбудено същество, върху което действат непознати сили, излъчвани от груби тела. Всичките тия въпроси, изследвани опитно, могат да допринесат за изучаването на човешкото същество.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W.
Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W. Veritas. 5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Вечният живот. 6. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе.
към текста >>

Вечният живот. 6.
Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W. Veritas. 5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Вечният живот. 6. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. VI.). 7. Един учител на древността: Питагор и неговата окултна школа. Статия от Ив.
към текста >>

Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е на лице: принципите, които се влагат в развитието на народите, и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на божествените закони и предначертания.
Чудесно излекуван паралитик. V. Един заминал работник. VI. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. VII. Успехите на спиритизма (с две илюстрации) Политическо преустройство Цел и условия — Основният закон Големият европейски катаклизъм от 1914 —1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е на лице: принципите, които се влагат в развитието на народите, и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи в същност за себе си.
към текста >>

А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности.
Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре, и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага.
към текста >>

Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука.
И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята.
към текста >>

Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
към текста >>

Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа.
Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.
към текста >>

И тъй ще прекараш най-приятен живот.
Никой да не ти продума с дума, нито с дело, да извършиш, нито да кажеш това, което не е по-добро за теб. Обмисляй преди делото, за да не бъдат работите ти глупави. Свойствено на страхлив мъж е да върши и да говори глупави работи. Но това да извършиш, което отпосле не ще ти причини скръб. Не върши нищо от тези работи, които неумееш, но учи се каквото е необходимо. И тъй ще прекараш най-приятен живот. Не трябва да пренебрегваш хигиената около тялото ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения. А за мярка казвам това, което не ще ти причини скръб. Свиквай да имаш начин на живеене чист и неразкошен. И да си се пазил да правиш именно това, което възбужда завист. Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш.
към текста >>

Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.
Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела. От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар. Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен. Превел от старогръцки език: П. Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том.
към текста >>

На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма.
О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра!
към текста >>

Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка.
Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша! О пейте, братя птички, пей пчелице сестро, и ти щурецо полски, и ти мушице моя, и ти подрумче цвете, и ти дълбоки шуме на брата вятъра, и ти копринен лъч, що омотаваш таз скала, и ти о сестро Кларо, която сред невестите избрах, защото си и мила и работна, и твоята душа е огледало, което отражава волята на Бога! . . . Превела от полски: Дора Габе-Пенева. _______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2.
към текста >>

Мисълта и животът 1.
. . . Превела от полски: Дора Габе-Пенева. _______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3.
към текста >>

Едничкото, за което знаем в света, е живота.
Превела от полски: Дора Габе-Пенева. _______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е.
към текста >>

И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота.
_______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други.
към текста >>

Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2.
Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас.
към текста >>

Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3.
Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4.
към текста >>

Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас.
Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6.
към текста >>

А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен.
Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7.
към текста >>

Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата.
към текста >>

процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата.
Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11.
към текста >>

Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8.
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно.
към текста >>

Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9.
От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите.
към текста >>

Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват.
към текста >>

Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина.
към текста >>

Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното.
към текста >>

В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват.
Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания.
към текста >>

Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване.
Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.
към текста >>

Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания.
В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната.
към текста >>

Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи.
Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие.
към текста >>

И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух.
Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената.
към текста >>

Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие.
Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни.
към текста >>

Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот.
Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята. Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св.
към текста >>

Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем.
Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза.
към текста >>

Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия.
Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
към текста >>

Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна.
към текста >>

Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала.
Тя схващаше и изтичанията от различно естество, които излизаха от очите на разните лица и представляваха голямо разнообразие. Тя не можеше да пие вода от дъжд след буря, понеже й причиняваше голяма топлина. Но в друго време дъждовната вода й бе приятна. Лесно може да се разбере, защо електричеството, във всичките му форми, дълбоко я възбуждаше. Г-жа Хауфе не можеше да живее без отворен прозорец. Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала. Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото. Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът.
към текста >>

Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.
Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее. Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“. Какво виждаше ясновидката в човешките очи Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания.
към текста >>

В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му.
У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние.
към текста >>

По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия.
И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане.
към текста >>

Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“.
Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!
към текста >>

Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!
Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило.
към текста >>

Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна.
Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение. Това свидетелстват Диоген, Филодем, Плутарх, Порфир и мн. др. Той само е говорил на своите ученици, като е разкривал знанията за устройството на вселената и законите, по които тя се управлява. Пръв Аристотел е написал един трактат За питагорейците, в който е изложил всичко онова, което е било необходимо да се знае от неговите съвременници. Почти всички по-подирни автори са внесли свои субективни възгледи в книгите, които са се появили през делата александрийска епоха под името на Питагора.
към текста >>

Сведенията за живота на тоя гръцки философ, окултист, кабалист, астроном, математик и пр.
Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение. Това свидетелстват Диоген, Филодем, Плутарх, Порфир и мн. др. Той само е говорил на своите ученици, като е разкривал знанията за устройството на вселената и законите, по които тя се управлява. Пръв Аристотел е написал един трактат За питагорейците, в който е изложил всичко онова, което е било необходимо да се знае от неговите съвременници. Почти всички по-подирни автори са внесли свои субективни възгледи в книгите, които са се появили през делата александрийска епоха под името на Питагора. Сведенията за живота на тоя гръцки философ, окултист, кабалист, астроном, математик и пр. са твърде оскъдни. Това е една тайнствена личност, за която всички негови биографи говорят само с догадки и с големи резерви. Най-разпространеното мнение, което удостоверява фактите, е, че Питагор, син на Мнезарха, е бил роден в остров Самос в началото на шестия век преди Христа, между 592 и 572 год. По-точно не може да се определи датата на рождението му, но някой под- държат, че годината е 569 преди Христа. Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае.
към текста >>

Тутакси, предните крака на животното се прегънаха и то внезапно падна, с устата си в пръста.
Тръгнах из един пуст път, обиколен с дървета, които образуваха свод над него. Нощта бе толкова тъмна, че аз не можех да виждам, за да водя коня си. Оставих добичето да се направлява по своя инстинкт. То бе около 9 часа; пътеката, в която навлязох в тоя момент, бе усеяна с големи валчести камъни и представляваше твърде полегат склон. Конят вървеше стъпка по стъпка, много бавно. Тутакси, предните крака на животното се прегънаха и то внезапно падна, с устата си в пръста. Естествено, аз се прехвърлих през главата му, ударих рамото си в земята и си счупих една ключица. В тоя момент жена ми, която се събличала в къщи и се готвела да си легне, усетила вътрешно, че ми се е случило нещо. Нервни тръпки я обхванали, тя почнала да плаче и повикала слугинята: „ела скоро, аз се уплаших, станало е някакво нещастие с мъжа ми, той е или умрял или ранен“. До завръщането ми тя е задържала слугинята при себе си и не е престанала да плаче. Тя поискала да изпрати някого, за да ме потърси, но не знаеше в кое село съм отишъл.
към текста >>

Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта!
От къде е дошъл? Може- би от самото момиче, което е могло да помисли за възможна слабост. Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука. Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“. В Шинон, когато е била въведена при краля, Жана не се поколебала да го познае измежду триста дворцови хора, всред които той се прикрил под една чужда дреха. Тя поискала от него един частен разговор.
към текста >>

И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно.
От самата нея, по всяка вероятност. Но те засягали от близко невидимия свят. Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно. Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение. В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата. Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време?
към текста >>

Всекидневните дреболии на живота не удовлетворяват мислещите същества, понеже те знаят, че да живееш интелектуално, това значи да живееш двойно, и те обичат да живеят чрез мисълта си.
Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време? Как се фабрикува бъдещето? Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване. Всекидневните дреболии на живота не удовлетворяват мислещите същества, понеже те знаят, че да живееш интелектуално, това значи да живееш двойно, и те обичат да живеят чрез мисълта си. Нека продължим нашето сравнително изучаване. Един доста образован учител, г. Савели, в Коста (Корсика), ми писа в 1912 год.· следното: „Вижда се, че тия въпроси интересуват до висша степен четците, и аз съм уверен, че ставам техен тълкувател, като Ви моля да продължавате Вашето учение. Въпросът за същината на времето трябва да е твърде мъчен за разрешение. Един издирвач, който е запитал известен у нас математик да се произнесе точно по тоя въпрос, е получил отговор: „нека говорим за друго“.
към текста >>

Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя.
Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма. Ръце и крака малки. Прави родения много чувствителен, сензитивен, и го тика постоянно да търси промени. Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава. в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила.
към текста >>

Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа.
В прави твърде променлив в приятелството, в , ревнив и преувеличаващ. в асцендента дава светла или червена коса; мустаците са по-светли от косата и брадата. Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява.
към текста >>

в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота.
Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие. В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен. в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си.
към текста >>

Предрича щастлива старост и успех през втората половина на живота.
Дава успех във всичките области на 3 къща, напр , литературна работа, благоприятна за интелекта, — обикновено един твърд характер. Помощ от съседи, братя и сестри или симпатия от същите. Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи. в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот. Предрича щастлива старост и успех през втората половина на живота. в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната. в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите.
към текста >>

в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната.
Помощ от съседи, братя и сестри или симпатия от същите. Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи. в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот. Предрича щастлива старост и успех през втората половина на живота. в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната. в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите. в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания.
към текста >>

в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо.
Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи. в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот. Предрича щастлива старост и успех през втората половина на живота. в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната. в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите. в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др.
към текста >>

слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид.
Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака. в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм. в 10: Всички аспекти, получавани от слънцето в този дом, са от най голямо значение за светското (обществено) положение честта и професията на родения Добре аспектираното в М. С. слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид. Дава длъжности и служби, с които е свързана голяма отговорност. За Забелязване е, че почти всички царстващи особи имат или слънцето или Юпитер в М. С. или в асцендента. При неблагоприятни аспекти, това положение на слънцето прави родения арогантен и горд. в 11: Дава верни и могъщи приятели и доказва изпълнение на копнежи и въжделения, възмечтани от родения.
към текста >>

При неблагоприятни аспекти родения има много да страда от скрити неприятели, — най- често той живее отделен от своето семейство и кръстът, що има да носи през своя земен живот, е най-често тежък.
При неблагоприятни аспекти, това положение на слънцето прави родения арогантен и горд. в 11: Дава верни и могъщи приятели и доказва изпълнение на копнежи и въжделения, възмечтани от родения. Зле аспектирано на загубата на приятелите, — неприятности от същите и аспектиращата планета показва, от къде да ги очакваме. в 12 е неблагоприятно, принуждава родения да остане на заден план, — чувства се ограничен в известна посока. Това положение създава често ексцентрични склонности. При неблагоприятни аспекти родения има много да страда от скрити неприятели, — най- често той живее отделен от своето семейство и кръстът, що има да носи през своя земен живот, е най-често тежък. Благоприятни аспекти, особено от „благодетелите“, изменят естествено много от влиянията за добро. Това положение дава винаги силна склонност към изучаване на окултното. Често, обаче, особено във воден знак, се превръща то в психизъм и медиумичност. Луната в разните домове Луната в 2.: Добре аспектирана особено от благодетелите — голям успех в парични сделки. Обикновено парите биват спечелвани в сделки, които са свързани с некакви течности.
към текста >>

в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки.
в 3 е твърде благоприятно за къси пътувания и дева склонност за такива. Добро отношение към братя и сестри и съседи. Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност. в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството. Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост. Противното е вярно при добри аспекти, особено от „благодетелите“. в 5 и добре аспектирана означава: много деца, любов към всякакви радости и удоволствия, но при лоши аспекти, особено от Сатурн — доста болести между децата и трудности във всички работи, досягащи пета къща. Това положение сочи на непостоянство в приятелството.
към текста >>

Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост.
Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност. в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството. Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост. Противното е вярно при добри аспекти, особено от „благодетелите“. в 5 и добре аспектирана означава: много деца, любов към всякакви радости и удоволствия, но при лоши аспекти, особено от Сатурн — доста болести между децата и трудности във всички работи, досягащи пета къща. Това положение сочи на непостоянство в приятелството. в 6: причинява при неблагоприятен аспект в подвижен знак таен белодробен катар, — в неподвижен знак: заболявания на гърлото, пик. мехур и сърцето, — в главен знак: стомашни разстройства и главоболие.
към текста >>

При задружния живот Луната означава популярност, обаче, променлива — от малка трайност.
Неблагоприятен аспект от Меркурий причинява нервни разстрои, такъв от Юпитер — болести на черния дроб и кръвта и пр·; добре аспектирана — дава добра циркулация на кръвта. в 7: означава ранен брак, ако Сатурн не я аспектира никак. Ако Луната получава тук много лоши аспекти, това означава голяма дисхармония или ранна смърт на съпруга или съдружника. Намирането на Луната тук показва едно непостоянство в привързаността както за мъжа, така и за жената, обаче, при един женски хороскоп бракът е украсен с малко романтизъм и може да се не разчита много на непроменливата верност на съпруга. Същото важи и за съдружника. При задружния живот Луната означава популярност, обаче, променлива — от малка трайност. Много зависи от аспектите. в 8: добре аспектирана може да означава наследство или завещания от майка, жена или роднини. Кога Луната тук е зле аспектирана, това й положение сочи на една по малка или повече насилствена или неочаквана смърт; от Марс или Уран (зле аспектирана) показва внезапна смърт; от Сатурн — една бавна, болезнена смърт, кога Нептун, така аспектируващ, би сочил на смърт от опиум или морфин. Това положение благоприятства за окултни изучавания· в 9: дава голям копнеж по странствания и повтарящи се промени в живота, — промени, които означават обикновено подобрения. Много благоприятно положение за интелекта и дава склонност към философски и религиозни изучавания.
към текста >>

Това положение благоприятства за окултни изучавания· в 9: дава голям копнеж по странствания и повтарящи се промени в живота, — промени, които означават обикновено подобрения.
Същото важи и за съдружника. При задружния живот Луната означава популярност, обаче, променлива — от малка трайност. Много зависи от аспектите. в 8: добре аспектирана може да означава наследство или завещания от майка, жена или роднини. Кога Луната тук е зле аспектирана, това й положение сочи на една по малка или повече насилствена или неочаквана смърт; от Марс или Уран (зле аспектирана) показва внезапна смърт; от Сатурн — една бавна, болезнена смърт, кога Нептун, така аспектируващ, би сочил на смърт от опиум или морфин. Това положение благоприятства за окултни изучавания· в 9: дава голям копнеж по странствания и повтарящи се промени в живота, — промени, които означават обикновено подобрения. Много благоприятно положение за интелекта и дава склонност към философски и религиозни изучавания. Добре аспектирана от Меркурий — дава остър ум, от Юпитер — склонност към религия и философия, от Уран — към окултизъм, от Нептун — любов към мистичното, психичното — некога и гениалност. Е ли родения низко в еволюционната лествица, то сменя се естествено и действието на аспектите съвсем, а неблагоприятни аспекти от горните планети ще докарват трудности поради същите склонности. в 10; в подвижен знак дава много смени на професията и ако Луната, освен това, е зле аспектирана — „много занаяти, малко богати“. Добре аспектирана, дава в това положение един пълен с успехи живот и, въпреки многото промени, добро име.
към текста >>

Добре аспектирана, дава в това положение един пълен с успехи живот и, въпреки многото промени, добро име.
Това положение благоприятства за окултни изучавания· в 9: дава голям копнеж по странствания и повтарящи се промени в живота, — промени, които означават обикновено подобрения. Много благоприятно положение за интелекта и дава склонност към философски и религиозни изучавания. Добре аспектирана от Меркурий — дава остър ум, от Юпитер — склонност към религия и философия, от Уран — към окултизъм, от Нептун — любов към мистичното, психичното — некога и гениалност. Е ли родения низко в еволюционната лествица, то сменя се естествено и действието на аспектите съвсем, а неблагоприятни аспекти от горните планети ще докарват трудности поради същите склонности. в 10; в подвижен знак дава много смени на професията и ако Луната, освен това, е зле аспектирана — „много занаяти, малко богати“. Добре аспектирана, дава в това положение един пълен с успехи живот и, въпреки многото промени, добро име. При неблагоприятни аспекти от Марс и Уран, има голяма опасност за загуба на чест и доброто име Луната, силна в този дом, е добра за майката и сигурна помощ от приятели. Неблагоприятен аспект от Сатурн създава ред трудности при всяка наченка — нищо не тича от прошапалка. От планетите, които се намират в този дом, и от аспектите, които те получават — в комбинация с аспектите, които Меркурий получава, може да се заключи за каква служба или за коя професия е наклонен роденият. в 11: дава много познати—приятни обноски. С тях и помощ от тях.
към текста >>

данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота.
Аспектираната планета показва видът на приятеля, напр. Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др. Марс показва военни, хирурзи, зъболекари, железари и оръжейници и пр. в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение. Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра. Често липсва на родения постоянство на характера. (Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен. От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен.
към текста >>

От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй.
Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра. Често липсва на родения постоянство на характера. (Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен. От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини.
към текста >>

Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота.
От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет. „ А как жадувам за малко любов!
към текста >>

Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.
Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко. Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет. „Зора пуца, бит че дана! “ — тъй започва стиха си един хърватски поет. Да, пуква се зората на новия ден, на бъдещето братство между народите, братството на любовта. Денят е близо, да се приготвим с най-светлите одежди на нашите души, да го посрещнем, готови да облеем света със светлината на любовта — това е великият дълг на всяка събудена душа! —Е. К.“ Астрологически предсказания за 1924 г.
към текста >>

Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж.
Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д. в синодалния орган Църковен Вестник.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Еликсирът на живота.
Нестлер (продължение от кн. III) 9. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. VII.). 10. Еликсирът на живота. Окултен роман от В. П. Крижановская (с една илюстрация), правела А. Т. 11. Един учител на древността: Питагор и неговата окултни школа (продължение от кн. VII и край). 12.
към текста >>

Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота.
Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15. Духовна опитност. 16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
към текста >>

Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“.
към текста >>

Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот.
Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>

Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж.
Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
към текста >>

че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот.
Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране. Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е.
към текста >>

Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват.
към текста >>

И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина.
Какво печели точилото? — то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? — спечелиха японската вой на, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война?
към текста >>

Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата.
Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той?
към текста >>

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света.
А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там!
към текста >>

Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им.
На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там!
към текста >>

И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!...
Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи. .. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори.
към текста >>

Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари!
Защото съм човек, излязъл от греха и от греха преследван — чак до края! Виновен съм! Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х! Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален. да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си!
към текста >>

Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде!
Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час.
към текста >>

Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено.
Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде!
към текста >>

Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот!
Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот. Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте заповеди нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · .
към текста >>

Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм.
Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“.
към текста >>

В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура.
Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г.
към текста >>

Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки.
т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може.
към текста >>

Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре .
когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх.
към текста >>

Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява.
само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов.
към текста >>

Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите.
Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа.
към текста >>

Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба.
И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните. Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир.
към текста >>

В замяна на това — Той ги храни и то с храна, която е Неговия собствен живот.
Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните. Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир. Тъй като Той е Господарят на овчарите, то Неговите овци са свободни. И те му принадлежат само заради това, че волно Му се подчиняват и това подчинение те манифестират само с изпълнение на волята Му. В замяна на това — Той ги храни и то с храна, която е Неговия собствен живот. Той е едничкият пастир, който служи и се отдава, без да чака каква то и да била награда. Никои други водители във вселената не са така съвършено добри; даже най-великите от тях се надеят на известна полза от работата си и са изобщо — търговци. Добрият пастир познава овцете си, защото той е страдал за тях И те също го познават, защото, най сетне, те въплътяват една от неговите воли. По същия начин и Синът познава Отца си, защото Той е Неговата реализирана воля. От свръхприродна гледна точка на Единството, сам Синът е този единен план, формата на Отца.
към текста >>

Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си.
По същия начин и Синът познава Отца си, защото Той е Неговата реализирана воля. От свръхприродна гледна точка на Единството, сам Синът е този единен план, формата на Отца. Той се въплътява прогресивно, за да доизгради света. Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят. Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води.
към текста >>

Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай.
Той се въплътява прогресивно, за да доизгради света. Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят. Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор.
към текста >>

Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа.
Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа. Обор с четири грапави стени, мръсен под и покрив от плочи. Тъжен, мръсен, миризлив обор. Само яслите са чисти, дето господарят слага сено и зърнеста храна. Пролетните ниви пресни в засмените утра, вълнисти от ветреца, слънчеви, благовонни, са вече покосени. С цветенцата ведно: бели, червени, жълти, сини.
към текста >>

Между човеците той дири най-простите и децата — и още по-прости от тях — домашните животни.
Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци. Той имаше за люлка — ясли, където добитъци дъвчат дивните цветя на пролетта. Не случайно се роди Христос в обор. Не е ли и светът един голям обор, където човеците гълтат най-хубавите, най чисти неща и ги превръщат в тор, — на земята, дето и най-силните благовония не могат да потулят вонята на тора. Една нощ Исус се яви, роден от пречиста Дева. Между човеците той дири най-простите и децата — и още по-прости от тях — домашните животни. Магарето и волът видяха да коленичат пред тях мнозинствата. Народът на Исуса, който Йехова освободи от робството на Египет, народът, който пастирът остави сам в пустинята, за да се възйеме с молитва до небето, поиска от Арона да му излее златен вол за поклонение. И магарето бе свещено.1) Само няколко годили преди Христа, бъдещият му господар Октавиян, срещнал магаре пред сражението, което спечели, и постави бронзово магаре в храма за поклонение. Царе и народи до тогава се кланяха на волове и магарета. Но Исус се роди не да царува над материята.
към текста >>

С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август.
Магарето и волът видяха да коленичат пред тях мнозинствата. Народът на Исуса, който Йехова освободи от робството на Египет, народът, който пастирът остави сам в пустинята, за да се възйеме с молитва до небето, поиска от Арона да му излее златен вол за поклонение. И магарето бе свещено.1) Само няколко годили преди Христа, бъдещият му господар Октавиян, срещнал магаре пред сражението, което спечели, и постави бронзово магаре в храма за поклонение. Царе и народи до тогава се кланяха на волове и магарета. Но Исус се роди не да царува над материята. С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август. Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени.
към текста >>

Пастирите След животните, пазачите на животните.
Царе и народи до тогава се кланяха на волове и магарета. Но Исус се роди не да царува над материята. С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август. Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята. И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе. Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане.
към текста >>

С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях.
А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема.
към текста >>

След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема.
С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад.
към текста >>

Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите.
Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
към текста >>

В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма.
Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията. Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма. А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла.
към текста >>

След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери.
Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение.
към текста >>

Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот.
Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
към текста >>

Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята.
Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките.
към текста >>

Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало.
Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя.
към текста >>

Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>

Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле.
В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните.
към текста >>

Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това.
към текста >>

Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“.
В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота.
Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
към текста >>

Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо.
Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии.
към текста >>

И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии.
Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство).
към текста >>

Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник.
Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие.
към текста >>

Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна.
Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания.
към текста >>

Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота.
Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс.
към текста >>

При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие.
Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота. Това е малка второстепенна линия, която почва от долната част на ръката като продължение на меркуровата линия и отива към пръстите.
към текста >>

Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена.
Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота. Това е малка второстепенна линия, която почва от долната част на ръката като продължение на меркуровата линия и отива към пръстите. Некои хиромантици я отъждествяват с меркуровата линия. Венериния хълм у ръцете на разпуснатите жени е много издигнат, закръглен и гъсто набразден. Линията на сърцето е вилообразно разклонена в началото си и върху марсовото поле има множество малки и големи линии.
към текста >>

При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота.
Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота. Това е малка второстепенна линия, която почва от долната част на ръката като продължение на меркуровата линия и отива към пръстите. Некои хиромантици я отъждествяват с меркуровата линия. Венериния хълм у ръцете на разпуснатите жени е много издигнат, закръглен и гъсто набразден. Линията на сърцето е вилообразно разклонена в началото си и върху марсовото поле има множество малки и големи линии. Продажните жени имат в повече то случаи пълни, пухкави ръце, които, въпреки това, приличат на мъжки, кожата е бяла и тъй прозрачна, че вените се виждат.
към текста >>

възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното.
Само по себе си се разбира, че основните положения на хирогномията и учението за пръстите важат еднакво и за мъжката ръка. Тук ще изтъкнем само отличителните особености. У мъжете, много по-често отколкото у жените, се срещат в ъгловати пръсти; обстойното обяснение на тоя факт дадохме когато разглеждахме женската ръка. Ако пръстите на една мъжка ръка са конусообразни и възловати, това предполага гениалност в изкуството, съединена с силно развита съобразителност, това показва също, че притежателят на такава ръка се отличава от мъжете с конични пръсти по голямата си морална мощ. Видяхме по-рано, че тези ръце, с дълги, заострени и гладки пръсти, показват склонност към съзерцание, идеализъм, религиозност, също и пренебрежение към всичко материално; такива ръце рядко се срещат у мъжа, напротив, у него, както споменахме, по-често се срещат ръце с философски възли, т. е. възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното. Ако ставите на пръстите са много дълги — особеност, коя го се среща много по-често у жените, това показва добър вкус и талант за музика. b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери.
към текста >>

Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр.
Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение. Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие. Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр. у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота.
За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си.
към текста >>

Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот.
И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност.
към текста >>

Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума.
Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов. Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя. Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша. Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си.
към текста >>

В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот.
Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта. След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея.
към текста >>

Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления.
Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет. В Шотландия мнозина вярват, че дарбата на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така.
към текста >>

След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея.
След няколко време тя сънува пак нещо за брата си: много пъти тя виждаше в магнетичния си сън една лисица и узна, че ако брат й се опита да я убие, ще се изложи на опасност от пушката си. Съобщиха това на брата й и, когато той прегледа оръжието си, откри, че някоя неприятелска ръка натъпкала пушката до устата. Така той избегна опасността. Може да се допусне, че тя се намираше в тясно отношение с брата си, който често я магнетизираше. На 8 май, в 7 часа сутринта, тя каза на сестра си да не се приближава до леглото й, защото чувства, че ще дойде нещо невидимо. След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея. Умрялото гледало живото втренчено и го сочело с пръста си. Последното държало една карфица, която подигнало до устата си. Децата изглеждали толкова ясно и тъй истински, че тя спусна ръката си, за да дръпне иглата. И извика: „Боже мой, какво е това? “ Моментално видението изчезнало.
към текста >>

Умрялото гледало живото втренчено и го сочело с пръста си.
Съобщиха това на брата й и, когато той прегледа оръжието си, откри, че някоя неприятелска ръка натъпкала пушката до устата. Така той избегна опасността. Може да се допусне, че тя се намираше в тясно отношение с брата си, който често я магнетизираше. На 8 май, в 7 часа сутринта, тя каза на сестра си да не се приближава до леглото й, защото чувства, че ще дойде нещо невидимо. След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея. Умрялото гледало живото втренчено и го сочело с пръста си. Последното държало една карфица, която подигнало до устата си. Децата изглеждали толкова ясно и тъй истински, че тя спусна ръката си, за да дръпне иглата. И извика: „Боже мой, какво е това? “ Моментално видението изчезнало. Детето, което бе умряло на деветмесечна възраст, изглеждало сега на три години, възраст, което щеше да има то, ако бе останало живо, но било твърде светящо и прозирно.
към текста >>

(Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В.
Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение. (Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В. И. Крижановская1). Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина. В третия етаж на къщата, останала от времето на Кромвеля и запазила суровия и пуритански вид на тези епоха, държеше квартира доктор Ралф Морган, кое то се виждаше от медната дъсчица, закована на почернилата дъбова врата. Тази квартира се състоеше от коридор, трапезария, кабинет и спалня.
към текста >>

Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини.
Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина. В третия етаж на къщата, останала от времето на Кромвеля и запазила суровия и пуритански вид на тези епоха, държеше квартира доктор Ралф Морган, кое то се виждаше от медната дъсчица, закована на почернилата дъбова врата. Тази квартира се състоеше от коридор, трапезария, кабинет и спалня. Всички стаи бяха мобилирани много просто, но удобно, и имаха това неоценимо предимство за наемателя, че прозорци те им бяха откъм двора. Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини. Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен. До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили.
към текста >>

Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот.
Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение. Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот. Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее.
към текста >>

Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко.
Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди.
към текста >>

И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония?
Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха.
към текста >>

Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
към текста >>

Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата.
Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми. Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора.
към текста >>

Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми. Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора. Той се изправи и почна да се ослушва. Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо. След минута, звънът се повтори и Ралф стана. Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше.
към текста >>

— Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате?
Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна. — Седнете и не бойте се от нищо — каза той. — Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек. какъвто сте и вие. Между нас разликата е само тази, че вие искате да живеете, а аз искам да умра.
към текста >>

Вие разполагате със смъртта, а аз — с живота.
какъвто сте и вие. Между нас разликата е само тази, че вие искате да живеете, а аз искам да умра. Вие сте живели твърде малко, а аз твърде много, и искам да се върна в пространството. Аз се явих тука да ви предложа. Да се заменим. Вие разполагате със смъртта, а аз — с живота. И тъй, дайте ми малко от вашата кръв, и аз ще ви дам капка от еликсира. Съгласни ли сте? Докторът гледаше вече с тревога на непознатия. Очевидно, пред него се намираше един болен от неговата специалност. Но още не успял да съобрази, какво да направи в този случай, когато изведнъж странният посетител се разсмя тъй високо и откровено, че докторът се почувства много неловко.
към текста >>

Аз действително притежавам еликсира на живота.
Очевидно, пред него се намираше един болен от неговата специалност. Но още не успял да съобрази, какво да направи в този случай, когато изведнъж странният посетител се разсмя тъй високо и откровено, че докторът се почувства много неловко. — Успокоете се, мой млади приятелю. Аз съм напълно здрав с ума си. Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина. Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго.
към текста >>

Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения.
— Успокоете се, мой млади приятелю. Аз съм напълно здрав с ума си. Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина. Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго. Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно?
към текста >>

Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи.
Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина. Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго. Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно? Младият доктор пламна и се из прави. — Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате.
към текста >>

— Но защо мислите, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието на мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора?
Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно? Младият доктор пламна и се из прави. — Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате. Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята! — Но защо мислите, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието на мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора? Пък и благодетелите на човечеството са много редки и много е съмнително, дали биха пожелали те да се възползват от моето средство. А сега ето моите условия: аз искам да ми дадете малко от вашата кръв, пропита вече от флуида на разлагането; тъй като вие сам сте доктор и знаете, че сте осъдени на смърт: състоянието на сърцето ви и на дробовете ви не допуща никакво изцеряване с обикновени средства. В замяна на тази кръв, която ще ми помогне да умра, аз ще ви дам еликсира на живота. Една капка в доста голямо шишенце ще бъде напълно достатъчна да ви излекува и да ви даде quasi — вечен живот. До останалия еликсир никога не се допирайте.
към текста >>

В замяна на тази кръв, която ще ми помогне да умра, аз ще ви дам еликсира на живота.
— Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате. Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята! — Но защо мислите, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието на мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора? Пък и благодетелите на човечеството са много редки и много е съмнително, дали биха пожелали те да се възползват от моето средство. А сега ето моите условия: аз искам да ми дадете малко от вашата кръв, пропита вече от флуида на разлагането; тъй като вие сам сте доктор и знаете, че сте осъдени на смърт: състоянието на сърцето ви и на дробовете ви не допуща никакво изцеряване с обикновени средства. В замяна на тази кръв, която ще ми помогне да умра, аз ще ви дам еликсира на живота. Една капка в доста голямо шишенце ще бъде напълно достатъчна да ви излекува и да ви даде quasi — вечен живот. До останалия еликсир никога не се допирайте. Пазете се и никому не откривайте вашата тайна, а също така и не се увличайте от желанието да населявате земята с безсмъртни хора. Изкушението ще бъде много голямо, но ваш дълг е да му се противите. — Още една дума: щом ви дам жизнения еликсир, аз ще ви за вещая и моето знание, състоя ние и името си.
към текста >>

Една капка в доста голямо шишенце ще бъде напълно достатъчна да ви излекува и да ви даде quasi — вечен живот.
Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята! — Но защо мислите, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието на мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора? Пък и благодетелите на човечеството са много редки и много е съмнително, дали биха пожелали те да се възползват от моето средство. А сега ето моите условия: аз искам да ми дадете малко от вашата кръв, пропита вече от флуида на разлагането; тъй като вие сам сте доктор и знаете, че сте осъдени на смърт: състоянието на сърцето ви и на дробовете ви не допуща никакво изцеряване с обикновени средства. В замяна на тази кръв, която ще ми помогне да умра, аз ще ви дам еликсира на живота. Една капка в доста голямо шишенце ще бъде напълно достатъчна да ви излекува и да ви даде quasi — вечен живот. До останалия еликсир никога не се допирайте. Пазете се и никому не откривайте вашата тайна, а също така и не се увличайте от желанието да населявате земята с безсмъртни хора. Изкушението ще бъде много голямо, но ваш дълг е да му се противите. — Още една дума: щом ви дам жизнения еликсир, аз ще ви за вещая и моето знание, състоя ние и името си. Сега реша вайте: искате ли да бъдете мой наследник?
към текста >>

Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра.
Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му.
към текста >>

— Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки.
Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път.
към текста >>

На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута.
В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати. Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса. Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ. На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута. Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина. След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме! Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина.
към текста >>

Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас.
Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука. Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай. Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики.
към текста >>

Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука.
Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука. Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай. Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики. Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него.
към текста >>

Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия.
Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай. Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики. Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха.
към текста >>

Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден.
Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики. Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене.
към текста >>

Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
към текста >>

Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот.
Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия. Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима.
към текста >>

Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот.
Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана.
към текста >>

Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>

От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно.
И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака.
към текста >>

Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки.
Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих.
към текста >>

— Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня?
Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих. Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив. Аз скочих. — Кой си ти, великодушни чужденецо, дошъл тук да ме освободиш от моята мизерия?
към текста >>

Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа.
От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа. Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал.
към текста >>

— Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота.
По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная. Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия начин, както и аз ви я предавам. При това, аз ще ви разкажа, какво се говори за това, без да гарантирам за неговата достоверност, тъй като тук всичко е тайна, и даже всички свойства на еликсира още не са изследвани, защото се страхуват да бъркат тази опасна субстанция.
към текста >>

От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност.
Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце.
към текста >>

И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар?
Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се! Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините.
към текста >>

Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините.
И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се! Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините. Най първо, да поговорим за физическата страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние. Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести.
към текста >>

Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително.
към текста >>

Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам.
Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава.
към текста >>

Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка.
Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони.
към текста >>

Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие.
— Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно.
към текста >>

Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас.
Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!...
към текста >>

Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!...
Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!... В тези думи звучеше такава ярост и отчаяние, че Ралф трепна и в същото време се попита, защо Нарайяна не се възползвал от това могъщо средство, което било в ръцете му. А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата. Аз нямах време да си доставя от течността, толкова скъпа за мене в това време, защото по принцип никога не носех това опасно вещество. О, тогава аз бях като умопобъркан и жадувах да умра. Може би, аз не трябваше да ви разказвам всичко това, но считам за свой дълг да разкрия пред вас всичките добри и лоши страни на това, което ви предлагам.
към текста >>

След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота.
След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера, осветена както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид. Вниманието на Ралфа бе тутакси привлечено от цял ред саркофази, артистично изсечени от лед и от които малко бяха заети с трупове. С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло.
към текста >>

— В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той.
С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи.
към текста >>

Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея.
— каза той, оставяйки чашата на масата и старателно я покри с стъклена пластина. — Ако вие изпиете това, ще влезете във владение на цялото наследство. В това шишенце е еликсирът, готов за употребление. Сбогом! Като взе от сандъчето по-малкото шишенце, Нарайяна се поклони и излезе. Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда. Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората.
към текста >>

Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората.
Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда. Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност.
към текста >>

Той почти не бе опитал живота.
Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда. Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше.
към текста >>

Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха.
Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат.
към текста >>

А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност.
Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара.
към текста >>

Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота.
. . Но, не! Той не иска да умре, когато спасението е тука. Внезапно в него се пробуди волята с всичката си сила. С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата.
към текста >>

Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота?
Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше спокойно и правилно. Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер.
към текста >>

Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота.
На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край).
към текста >>

Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен.
Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит.
към текста >>

Той е живот на всички живи същества.
Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя.
към текста >>

Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята.
Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното. Атомът, прочее, не е първото начало. Числото е преди всичко, а единицата е преди всяко друго число.
към текста >>

Душата е извлечение (екстракт) от топлия и студен етер, тя се различава от живота.
Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи. Светлината и тъмнината, студът и топлината, сухотата и влагата са в равни количества в света. Там. дето сухотата преодолява, има лято, зимата е студът, пролетта — равновесието между студа и топлината, а през есента — студът преодолява. Самият ден има своите сезони: сутринта е пролетта на деня, а нощта — есента. Лъчът се хвърля от слънцето, преминава през етера, който е студен и сух, прониква глъбините и оживява и стопля всичко. Душата е извлечение (екстракт) от топлия и студен етер, тя се различава от живота. Тя е безсмъртна, понеже е излъчена от едно безсмъртно начало. Тя не се ражда от земята. Животните имат своите семена, които са средството за тяхното размножение. Човешкият род всякога е съществувал и никога няма да престане да съществува. Душата е едно число, тя се движи от само себе си.
към текста >>

Животните имат своите семена, които са средството за тяхното размножение.
Самият ден има своите сезони: сутринта е пролетта на деня, а нощта — есента. Лъчът се хвърля от слънцето, преминава през етера, който е студен и сух, прониква глъбините и оживява и стопля всичко. Душата е извлечение (екстракт) от топлия и студен етер, тя се различава от живота. Тя е безсмъртна, понеже е излъчена от едно безсмъртно начало. Тя не се ражда от земята. Животните имат своите семена, които са средството за тяхното размножение. Човешкият род всякога е съществувал и никога няма да престане да съществува. Душата е едно число, тя се движи от само себе си. Душата се дели на две части: разумна и неразумна. Неразумната е възбудителна и сластолюбива. Разумната част е излъчена от душата на света, а неразумната е съставена от елементи.
към текста >>

Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово.
Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
към текста >>

След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста.
Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр.
към текста >>

Ето някои от тях: В храма забрави живота.
Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета. Всеки тръба да си има своя аптека. Всеки трябва да си има свои символи. Ето някои от тях: В храма забрави живота. Ходи повече бос. Напущай големите пътища и върви по пътеките. Обожавай духането на ветровете. Не бъркай никога огъня с меча си. Не сварявай ярето в млякото на майка му.
към текста >>

Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
към текста >>

Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>

Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение.
. . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли? Че му се е развалило някое колело и му скърцала машината, това, което вие наричате болести, това ли е загадка?
към текста >>

Или че един ден той се разлага на своите съставни части, като всяко друго животно и изчезва за винаги?
Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли? Че му се е развалило някое колело и му скърцала машината, това, което вие наричате болести, това ли е загадка? Или че един ден той се разлага на своите съставни части, като всяко друго животно и изчезва за винаги? . . . Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот?
към текста >>

Що е самият живот?
Или че един ден той се разлага на своите съставни части, като всяко друго животно и изчезва за винаги? . . . Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот? Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим? Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност? . . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си.
към текста >>

Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим?
. . . Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот? Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим? Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност? . . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си. Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи .
към текста >>

Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот.
И така да дойда направо на предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я помислихте и нарекохте. Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета. Търсих причина та не само аз и мнозина ваши колеги, при които отивах за съвети и лекуване. Но нито един никога не ми помогна, защото не можеше да ми помогне. Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз. Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот. Телесна ли бе моята болест или душевна, а може-би и нервна? А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували.
към текста >>

Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот.
Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз. Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот. Телесна ли бе моята болест или душевна, а може-би и нервна? А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние.
към текста >>

Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък.
Телесна ли бе моята болест или душевна, а може-би и нервна? А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван.
към текста >>

Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот.
Но аз вече имах нишката и бях разбрал същността. Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли? — онзи там спеше! И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна.
към текста >>

И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат.
И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр.
към текста >>

Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано.
Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа. — Странно писмо — каза Белингтон — нито дори мисъл ми е дохождало, че човешката фантазия може да допусне подобно нещо. Какво стана после?
към текста >>

— Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички!
— Но, Чарли, нима всичко това . . . е възможно, вероятно? . .·. — запита Белингтон с напрегнато лице — нима вие вярвате, че това е възможно? — Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички! Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили.
към текста >>

Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата.
(Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
към текста >>

Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса.
към текста >>

Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
към текста >>

Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“.
към текста >>

Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“.
Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали.
към текста >>

Те спечелват най-необходимото за живота, с малък излишък, може би, но до там се ограничава целия резултат.
Някои студенти го наричат закон за предлагането и търсенето. В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област. Всеки се поставя самичък в една от тия три класи работници, според своето развитие. В първата от посочените класи, законът за изобилието никога не се проявява. Ония, които работят само физически и индивидуално, никога няма да достигнат до изобилие. Те спечелват най-необходимото за живота, с малък излишък, може би, но до там се ограничава целия резултат. Законът за изобилието почва да се проявява в втората класа, тая на умствения и физическия работник, който може да достигне с бавна постепенност до третата класа, дето тоя закон се проявява в всичката си пълнота. Всяко същество, в течение на еволюцията си, трябва да премине през всяко едно от тия три състояния. В нашата точка на развитието, мнозина са част от втората класа, сиреч, работят съзнателно с природните закони, в съгласие с един център, който им помага да при- влекат изобилието. Под думата „център“ искам да кажа известно опре делено призвание или занятие, от дето му идат парите. Да вземем, например, един търговец или един вестникопродавач.
към текста >>

Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му.
По тоя начин и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари. Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше. Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ. Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни.
към текста >>

Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства.
Третата класа познава способните индивиди да притеглят към себе си желаното, независимо от всякакъв център. Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд. Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“. Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства. Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си. тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия.
към текста >>

Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления.
така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание.
към текста >>

Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота.
Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание.
към текста >>

Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот?
Прочее, в това събрание от студенти, законът е работил в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото. Ако настоявате във вярата си, няма граници на вашите възможности. Ако сте добили едно парче черга, можете да добиете и един милион долари. Ако сте излекували едно главоболие, може ли да съществува причина да не излекувате всяка друга болест? Ако сте получили едно място в трамвая, защо да не получите след време място и в Конгреса? Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот? Защо да бъде невъзможно да уголемим с настойчивост нашите малки дневни занятия? Същият закон, който позволява да извършваме малките неща, спомага да реализираме и големите. Сега от вас зависи да определите начина, по който ще прилагате закона. Някои от вас ще си послужат с него успешно, ще успяват всякога, а други ще пропадат. Всеки може да си служи със своята наука по волята си.
към текста >>

net, 3) Numerology: its Practical Application to Life“ (Учението за числата: практическото му приложение в живота), by Cliford W. Cheasley.
30 s. net; 2) Freemasonry: its Alms and ideals“ (франкмасонството, неговите цели и идеали), by J. S. M. Ward. 10 s. 6 d. net, 3) Numerology: its Practical Application to Life“ (Учението за числата: практическото му приложение в живота), by Cliford W. Cheasley. 2 s 6 d. net, 4) „Physical and Mental Efficiency“ (физическзта и умствена дейност), by James P. Scott. 3 s. 6 d. net и др.
към текста >>

Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год.
net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
към текста >>

Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма.
Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях.
към текста >>

Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание.
Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни.
към текста >>

„Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни.
Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати.
към текста >>

Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
„Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25.
към текста >>

Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г.
към текста >>

Хипнотизация на животните.
Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат.
към текста >>

Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни.
Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
към текста >>

Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр.
Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки.
към текста >>

Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци.
Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат.
към текста >>

Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища.
Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил спокойно поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно. Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека.
към текста >>

Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>

Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост.
И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията.
към текста >>

Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия.
А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна.
към текста >>

Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища.
Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна. Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения.
към текста >>

А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения.
След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна. Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения. Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици, гущери, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията.
към текста >>

Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици, гущери, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията.
А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна. Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения. Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици, гущери, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията. Някои абсолютно упорстват, а има и такива, които побесняват и опитите с тях, както напр. с един тигър, представляват повече опасност, отколкото полза. Обикновено по-слабите или болните приемат по-лесно хипнотизацията, а силните и здравите противостоят и често много мъчно е да се приспят. Както и у човека, констатирало се, че опитите с хипнотизация са опасни, защото, както доказва и проф. Хартинг, честото хипнотизиране разрушава нервната система и може да докара дори и смърт.
към текста >>

Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и списания.
„Бъдете твърди в братолюбието“. В конференцията ще се четат доклади за духовното движение, във връзка с целите на съюза, в България, Югославия, Румъния, Австрия и Германия. Драйер, който наскоро посети България и основа дружество „Братство за мир“, е секретар на горния международен съюз и действаше от негово име. Международното психическо дружество в Париж. Психистите в Франция развиват трескава дейност. Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и списания. Образувани били местни групи на горепоменатото дружество в Бордо, Манс, Руан и Тулуза, а се приготовляват в Марсилия, Монлюсон, Рубе, Страсбург и Хавр. Също и във французките колонии почнали да се организират многобройни съмишленици. Италианският клон, който се намира под ръководството на г. Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия. Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11.
към текста >>

Апатични към живота, абстеници, неврастеници, отчаяни — всички нервно и душевно-болни, приемът на които е възможно в това лечебно заведение, намират ефикасна помощ.
Ръководени от възвишените принципи на любовта и доброто, мнозина чужденци, без да бъдат подканвани от когото и да е и неламтящи за мимолетна слава, правят големи парични пожертвувания, било да се подкрепи разпространението на окултната книжнина, било да се помогне на страдащите и немощните. Един от тия любещи своите ближни е директорът на списанието Psychic Magazine, г. Анри Дюрвил, който е основал специална болница в Ньой на Сена и е построил едно солидно двуетажно здание за тази цел, всред най-разкошния кът на булонската гора. В това приятно убежище болните телом и духом ще намерят най-занимателно гледане и лекуване по природните методи: топъл въздух, водно лечение, слънчеви бани, светилно церене, магнетизиране и психическо превъзпитание. Едно огромно многолюдие от страдащи се стича там и моли за прием. Апатични към живота, абстеници, неврастеници, отчаяни — всички нервно и душевно-болни, приемът на които е възможно в това лечебно заведение, намират ефикасна помощ. Там се допущат болни и от органически недъзи. Върху тях натуризмът и психизмът дават неочаквани резултати и бързи изцерявания. За тях и за всички други има кабинети за изследване, салони за масажи, светлинни бани, топъл вятър, гимнастически салони и психотерапия. Главен лекар е добре известния доктор-психист Марсел Виар.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременният материализъм — Истинският живот. 3.
Списанието в PDF Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г. - март 1927 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА. 2. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4. ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША.
към текста >>

Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А.
Всяка книжка от списанието струва само 15 лева, а за 10 книжки в годината — 150 лева. Адрес: Редакция на спис. „Всемирна Летопис“, бул. Дондуков, 45. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
към текста >>

Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята.
„Всемирна Летопис“, бул. Дондуков, 45. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл.
към текста >>

Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
към текста >>

Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете.
6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите?
към текста >>

Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото?
„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
към текста >>

Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното.
И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
към текста >>

Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество.
И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове.
към текста >>

Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
към текста >>

За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
към текста >>

Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари!
към текста >>

Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма.
и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва.
към текста >>

Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота.
Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"!
към текста >>

" Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност!
Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение.
към текста >>

Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние.
Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата.
към текста >>

Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините.
към текста >>

Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува.
към текста >>

На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота.
С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>

Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете.
Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа! Чуй: птичките в горите пеят за Него.
към текста >>

В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува.
Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа! Чуй: птичките в горите пеят за Него. Потоците, ще весело се спущат от ведрите планини, разправяте за Него. Долините с потънали в сияеща радост за Него. В всички светли души се пробуждате химни за Него.
към текста >>

Нашето царство е без граници... В стройни групи, на стройни редици чертаем ние кръговете на вечния живот.
Разтвори божествените си очи превърни се в слух: От слънце до слънце, от вселена до вселена — през всички ширини и бездни на Безкрая — разтлали са неизброимите слънца живите струни на вечно трептяща арфа. О чуй свещения химн на слънцата! О чуй вечната прослава на Единния и Вечния! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Неизброимо е нашето множество. Нашето царство е без граници... В стройни групи, на стройни редици чертаем ние кръговете на вечния живот. Ние сме безбрежности от всеоживяващ пламък — вечно пламтящите огнища на свещения огън. Ние сме неизброимите огнени сърца на всемира, в които пребъдва Всевечният. През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили.
към текста >>

През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Неизброимо е нашето множество. Нашето царство е без граници... В стройни групи, на стройни редици чертаем ние кръговете на вечния живот. Ние сме безбрежности от всеоживяващ пламък — вечно пламтящите огнища на свещения огън. Ние сме неизброимите огнени сърца на всемира, в които пребъдва Всевечният. През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов.
към текста >>

На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота.
Ние сме безбрежности от всеоживяващ пламък — вечно пламтящите огнища на свещения огън. Ние сме неизброимите огнени сърца на всемира, в които пребъдва Всевечният. През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството.
към текста >>

Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец .
Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън. Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти.
към текста >>

И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец .
Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св.
към текста >>

Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св.
към текста >>

Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот.
Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1).
към текста >>

Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14).
Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана. Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас?
към текста >>

Христос побеждава смъртоносните сатурновн сили чрез всеживотворните сили на слънцето.
Къпалнята във Витесда с петте си притвора, със светата вода и лежащия там разслабен, веднага ни напомня картината на болния Амфортас при брумбанското езеро. Сходството е поразително, очебиеще и ясно. .Защото Христос, след изцелението, казва на човека: „ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“. Че тук се касае за едно въздействие от чисто граалов характер, ни сочи факта, че това става в събота, т. е. сатурнов ден. Христос побеждава смъртоносните сатурновн сили чрез всеживотворните сили на слънцето. Силата на Грааля, на Христовото име, придават целебността на водата, както и на целата природа. За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал. Старият Треврицент разправя на Парсифал, че влиянието на Сатурна и луната особено влошават състоянието на раните на Амфортас. Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17).
към текста >>

Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“.
* * * Пренасяйки се по-нататък от езерото, край което лежи Амфортас, „царят на рибите“, към планината, на която се издига замъка на Св. Граал, сравнението ще ни доведе до следната глава от евангелието „отвъд морето“ и след това „възкачването на планината“. Тук, на планината, отвъд морето, в подзвездните висини, става нахранването на 5-те хиляди, Грааловото нахранване. Учениците Христови, укрепени духом от тая храна, призори го виждат да крачи по етерните вълни и чуват неговия укротяващ стихиите глас: „аз съм, не бойте се“. Това преживяване тъй пречиства душите на учениците, че на другия ден Петър, съзнавайки приобщението си към Св. Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Петър, който иначе, често от прекалено усърдие, смущава девственото отдаване на душата, тук успива да достигне от въображение до вдъхновение. За дълго, разбира се, той не може да запази това състояние. Това е било напълно възможно само за Йоана, който „лежеше на гърдите Христови“. Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища.
към текста >>

В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота.
Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит.
към текста >>

Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея. Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“. Парсифал запитва: „Ти бил ли си там?
към текста >>

Христос казва: „Истина, истина ви казвам: кой го вярва в мен, има живот вечен.
“ „О да! “ е бил отговорът. Трябва да се подчертае, че настоящето изложение съвсем няма за цел по теоретичен път да изведе аналогия между двата документа, а само изнася това, което, при едно по-дълбоко вглеждане във фактите, от само себе си се налага. След тая предпоставка, нека сравним „ следните места от Йоановото евангелие и легендата за Светата Чаша: В 6 гл. 47 ст. Христос казва: „Истина, истина ви казвам: кой го вярва в мен, има живот вечен. Аз съм хляба на живота. Бащите ви в пустинята ядоха манна и умряха. Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света. . . . В 9-та песен Треврицент разправя за рицарите на Св.
към текста >>

Аз съм хляба на живота.
“ е бил отговорът. Трябва да се подчертае, че настоящето изложение съвсем няма за цел по теоретичен път да изведе аналогия между двата документа, а само изнася това, което, при едно по-дълбоко вглеждане във фактите, от само себе си се налага. След тая предпоставка, нека сравним „ следните места от Йоановото евангелие и легендата за Светата Чаша: В 6 гл. 47 ст. Христос казва: „Истина, истина ви казвам: кой го вярва в мен, има живот вечен. Аз съм хляба на живота. Бащите ви в пустинята ядоха манна и умряха. Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света. . . . В 9-та песен Треврицент разправя за рицарите на Св. Граал: „Чуй кое им доставя храна; Те живеят от един камък чудотворен и благороден.
към текста >>

Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света.
След тая предпоставка, нека сравним „ следните места от Йоановото евангелие и легендата за Светата Чаша: В 6 гл. 47 ст. Христос казва: „Истина, истина ви казвам: кой го вярва в мен, има живот вечен. Аз съм хляба на живота. Бащите ви в пустинята ядоха манна и умряха. Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света. . . . В 9-та песен Треврицент разправя за рицарите на Св. Граал: „Чуй кое им доставя храна; Те живеят от един камък чудотворен и благороден. Той ти е непознат и аз ще ти кажа името му: Нарича се lapis exilis (неукрасен камък). Той феникса в пепел изгаря и възражда го по-хубав из пепелта за нов живот.
към текста >>

Той феникса в пепел изгаря и възражда го по-хубав из пепелта за нов живот.
Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света. . . . В 9-та песен Треврицент разправя за рицарите на Св. Граал: „Чуй кое им доставя храна; Те живеят от един камък чудотворен и благороден. Той ти е непознат и аз ще ти кажа името му: Нарича се lapis exilis (неукрасен камък). Той феникса в пепел изгаря и възражда го по-хубав из пепелта за нов живот. Колкото и тежко болен да е някой, щом види тоя камък, той няма да умре до края на седмицата . . . Такава сила той на смъртните придава, и плът и кръв им подмладява. Граал го наричат. На днешния ден слиза при него пратеник небесен, той влива му най-мощната му сила.
към текста >>

3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“.
. . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара.
към текста >>

С това самият Христос изрече в стария храм като животворящо слово новата тайна.
Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял? “ Исус им каза: „Истина, истина ви казвам: преди Аврам да бъде, аз съм“. С това самият Христос изрече в стария храм като животворящо слово новата тайна. То, обаче, е и присъдата за гибелта на храма. Защото в него живеят убийците на Аза: „Тогава взеха камъни, за да ги хвърлят върху него. Но Исус се скри и излезе от храма“. Истинският Господар на храма го напуща. В последния още цари мракът.
към текста >>

От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот.
Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал. Същата легенда е дала сюжет и за поемата „Parsifal“, музика от Ричард Вагнер.
към текста >>

Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени отношения, които не се оправдават от божествените закони на живота.
Същата легенда е дала сюжет и за поемата „Parsifal“, музика от Ричард Вагнер. Френски превод от Виктор Вилдер. Брат и сестра Кой е истинският брат и коя е истинската сестра? Ето един важен въпрос, по който владее пълно неразбиране. Има хора, които лекомислено и машинално произнасят тия две думи един към другиго и неоснователно се кичат с тия две имена. Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени отношения, които не се оправдават от божествените закони на живота. Отговорността за това и разочарованието са неминуеми за всички, от първия до последния. „Брат“ и „сестра“ — това са две свещени имена и никому не е позволено безнаказано да ги изговаря и да си служи с тях под какъвто и да е предлог и за каквато и да е цел, ако не е станал сам достоен за тях или ако другият не притежава в действителност и в пълнота тия качества. От това следва, че при липса на обективни условия, да се произнасят тия имена от когото и да било, това значи да се профанира техния дълбок смисъл и да се кощунства с Божието Име. Един кратък отговор на поставения въпрос се намира в евангелията от Матея (12; 46—50) и от Лука (8; 19). В първото са възпроизведени следните думи на Христа: „А когато той още говореше народу, ето, майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят.
към текста >>

В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля.
И известиха му някои и казаха: майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят. А той отговори и рече им: мене са майка и братя тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват“. В тези два пасажи от Писанието се съдържат ценни указания, за да се разбере нашата основна мисъл. Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата. Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа.
към текста >>

Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните?
И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания?
към текста >>

Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот?
Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл!
към текста >>

А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи?
А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне?
към текста >>

Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията.
И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне? Или кой домакин би поставил отходното место в спалнята си или в молитвената си стая? Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е.
към текста >>

Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина?
Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога. Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
към текста >>

Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие?
към текста >>

А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели.
ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна.
към текста >>

Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние.
Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения.
към текста >>

Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни?
За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“?
към текста >>

Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот!
Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот .
към текста >>

По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот .
Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
към текста >>

И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот.
Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край!
към текста >>

Ако Рудолф Щайнер би могъл да развие в страни, в които се говори английски, такава дейност, каквато прояви в средна Европа, името му сега би живяло на всички уста; името му нямаше да се замълчи и заклейми; нямаше да посягат върху честта и живота му, за да го направят безвреден.
Така можа това многочленно народно единство, въпреки всички външни удари, да се развие мощно в самосъзнателно самостоятелно цяло на своя ограден и обливан от морските вълни остров и да излезе из границите му, за да завладее света. Но благородството го изисква (noblesse oblige). Недостойно би било за един народ, тъй уверен в силата си, да потиска свободата на мисълта, да задушва свободата на съвестта и да препятства на свободата на действие, както в духовно, тъй и в политическо и общочовешко отношение. За това Англия е страната, в която изследванията в областта в духа най-безпрепятствено се развиват. Насилието на държавата и църквата не смогнаха да ги погасят, нито тайните организации с фема (средновековен таен съд) можаха да сторят това. Ако Рудолф Щайнер би могъл да развие в страни, в които се говори английски, такава дейност, каквато прояви в средна Европа, името му сега би живяло на всички уста; името му нямаше да се замълчи и заклейми; нямаше да посягат върху честта и живота му, за да го направят безвреден. Но той трябваше да говори на слушателите си в Англия на чужд за тях език, и то по времето, когато омразата към немците беше най-силна; колкото и точен да беше преводът, никога не можеше да изрази творческия полет на речта му. И, въпреки това, делото му проникна там. Верен кръг от приятели се образува около него и обърна вниманието на по-отдалечените върху удивителния изследовател в областта на духа. Войната заплашваше и там да задуши току-що покълналите семенца Но те преодоляха и, макар бавно, израстваха за нов живот. Вече 3 години след свършване на войната Рудолф Щайнер можа да говори най-напред в Гьотеанум, в Дорнах, върху педагогически въпроси пред една английска аудитория.
към текста >>

Войната заплашваше и там да задуши току-що покълналите семенца Но те преодоляха и, макар бавно, израстваха за нов живот.
Насилието на държавата и църквата не смогнаха да ги погасят, нито тайните организации с фема (средновековен таен съд) можаха да сторят това. Ако Рудолф Щайнер би могъл да развие в страни, в които се говори английски, такава дейност, каквато прояви в средна Европа, името му сега би живяло на всички уста; името му нямаше да се замълчи и заклейми; нямаше да посягат върху честта и живота му, за да го направят безвреден. Но той трябваше да говори на слушателите си в Англия на чужд за тях език, и то по времето, когато омразата към немците беше най-силна; колкото и точен да беше преводът, никога не можеше да изрази творческия полет на речта му. И, въпреки това, делото му проникна там. Верен кръг от приятели се образува около него и обърна вниманието на по-отдалечените върху удивителния изследовател в областта на духа. Войната заплашваше и там да задуши току-що покълналите семенца Но те преодоляха и, макар бавно, израстваха за нов живот. Вече 3 години след свършване на войната Рудолф Щайнер можа да говори най-напред в Гьотеанум, в Дорнах, върху педагогически въпроси пред една английска аудитория. Г-жа Милицент Макензи, известната английска педагожка, стоеше на чело на кръга от интересуващи се, които дойдоха от Англия в Швейцария, за да почерпят от новия духовен източник светлина върху проблемата на възпитанието. Дадените тогава импулси продължиха действието си. Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир.
към текста >>

Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество.
Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи. Целта на това сдружение беше да се проправи път на мислите на Р. Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи. Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах. Те бяха придружени от евритмични демонстрации, изпълнени от артистки от Гьотеанум. Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р. Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот. Въодушевлението, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р. Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат. В юни 1926 г.
към текста >>

Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот.
Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи. Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах. Те бяха придружени от евритмични демонстрации, изпълнени от артистки от Гьотеанум. Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р. Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство, първоначално въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот. Въодушевлението, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р. Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат. В юни 1926 г. в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р.
към текста >>

Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света.
И вече в юни 1926 г. ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо училище с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си. То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система.
към текста >>

Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните.
ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо училище с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си. То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни.
към текста >>

Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот.
Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм.
към текста >>

Спреният за течението на вековете пулс на живота в тая страна ни довежда през средновековието до полузабравената северна старина.
Чайки и други морски птици, с обширни, като на военен лагер наредени, гнезда ви предизвестяват, че скоро започва тяхното, не смущавано от нищо, царство. Мощни укрепени замъци се издигат в небесата, величествени в широкия размах на линиите си, владеещи простора на долините, сливащи се с околните скали. Царството на бароните, които ни крал, ни църква можаха да подчинят и обуздаят, се налага внушително на душата. Сега всичко вече става поема, поема, която природата е изтъкала от камък и бръшлян. Горе по скалите — героичния епос, долу при ваклите стада на ливадите — идилията: в напомнящото леките морски вълни движение на допиращите се един до друг гърбове на овците трепти пулса на световния ритъм. Спреният за течението на вековете пулс на живота в тая страна ни довежда през средновековието до полузабравената северна старина. Тя е съществувала някога и все пак още съществува. Тя е тъй силна там в дивата красота на своята природа, в стихийността на елементите, в смеха на слънцето, надничащо из разкъсаните облаци, че днешната модерна култура с нищо не може да я увреди, напротив, тая последната се губи в подобна обстановка. Макар че долу, край брега на залива, автомобили на дълги редици пухтят, те са несъществени в тая картина. Нагоре се отправя погледа и, разбира се, най-напред се спира върху следите, които индустрията е оставила. Чудовищни рани са нанесени на гръдта на планината, процепи през скалите, кариери.
към текста >>

Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството.
На всяка крачка трябва да се подпираш, да внимаваш да не се търколиш. Но най-после се изкачваш горе и нова сила ти вдъхват очертанията и краските на хоризонта. Като че ли друидите (галски жреци) са направили всичко възможно, за да затруднят за поклонниците достъпа на тия места. И какъв голям празник трябва да е било, каква тържественост в шествието на поклонниците, когато от всички околни села населението от долините и склоновете се е струпвало на планинския връх! Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език.
към текста >>

Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ .
Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера. Ето защо и в 1784 г. император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство. На този театър именно и възлагаше Моцарт най-големите си надежди. С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика. Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ . Тъй големият план на Шиканедера за нова оперна сграда трябваше да бъде мълчаливо отложен; сега Шиканедер бе притежател на „Свободния театър“, той работеше енергично в него, той го издигна — сред горчива, водена с всички средства на конкуренцията, борба — до завидна висота; издигна го, като надраства Леополдшедтеровия театър пълно в неговата собствена област — като пишеше и представяше „приказки“ и „вълшебни парчета“, в които постигаше странни съединения на хумор и фантастика и които изнасяше с рядка изисканост на постановка и декоративна украса. Всички тия парчета имаха формата на тъй наречената „немска опера“, т. е. представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г.
към текста >>

до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило.
към текста >>

С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2).
Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение.
към текста >>

Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието.
Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега. Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток.
към текста >>

Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток.
Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега. Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно. Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма.
към текста >>

Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма.
Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно. Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили.
към текста >>

Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот.
При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно. Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М). Този е произходът на тази свещена дума на Изток.
към текста >>

Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел.
Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М). Този е произходът на тази свещена дума на Изток. Тя представлява цялата Вселена, всичко, което е, което а било и което винаги ще бъде. Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-висше от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност.
към текста >>

В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал.
Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ .
към текста >>

Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела.
Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е.
към текста >>

По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила.
Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните.
към текста >>

Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет.
част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните. Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин.
към текста >>

В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата.
Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр.
към текста >>

То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност.
Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
към текста >>

През целия живот тук се извършва един разрушителен процес.
Зъбните болести от окултно гледище (продължение от книга V и край) Значи, действието на магнезиевите соли може да се види в дентиновите каналчета, разположени лъчеобразно от пулпата към повърхността. И на тези магнезиеви соли, действащи отвътре навън, противоположни са флуорните сили, действащи от глечта. Флуорните сили дават форма, моделират зъбите като пластичен художник. Че глечта с епителната си обвивка има такава формираща роля е установено отдавна от външната наука. Д-р Щайнер казва по нататък: „Това, което се извършва при зъбния кариес е само външен симптом на един вътрешен процес, скрит от външното наблюдение. През целия живот тук се извършва един разрушителен процес. И вътрешната организация е в тясна зависимост от този процес, тъй че от голяма важност е въпросът: „как може да се забави този разрушителен зъбен процес? “ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения. Когато тялото извършва движения, формата му се изменя с помощта на флуорните сили. Затова във Валдорфското училище в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа.
към текста >>

Съвсем не е все едно, дали момчето ще прекара неподвижен живот или ще се движи, и дали ще бъде неумело в ръцете си или пък ще се обучи на разни сръчности.
Д-р Щайнер казва: „Когато едно дете на 4, 5 или 6 годишна възраст е неумело в движението на ръцете и краката си; не може сръчно да ги движи, тогаз у него съществува и тенденция към неправилен зъбообразователен процес. Може във висока степен да се регулира зъбния процес като се упътват децата от по-ранна възраст да тичат ловко и като се почне рано с одухотворените евритмични свободни упражнения. Сръчността на ръцете съдейства и за правилното зъбно развитие. Затова в Валдорфското училище плетат не само момичетата, но и момчетата. И даже по-възрастни момчета плетат с въодушевление. Съвсем не е все едно, дали момчето ще прекара неподвижен живот или ще се движи, и дали ще бъде неумело в ръцете си или пък ще се обучи на разни сръчности. Пропуснатото в това отношение после се проявява между другото и в ранната зъбна развала, у едни по-голяма, а у други по-малка. Колкото по-рано започнем с такова детско възпитание, толкоз повече се забавя разрушителния зъбен процес, защото се събуждат флуорните сили. Когато детските ръце и крака станат сръчни, флуорът действа като пластичен художник върху целия организъм и при формирането на зъбите. Евритмията има благотворно действие и върху храносмилането и перисталтиката (движението на червата). А това, от своя страна, е свързано с използването на флуора от организма.
към текста >>

В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота.
Хлорофилът се изтегля от листата с етер. Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно. Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф. Д-р О. Рьомер. Кабала Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от книга IX и край) Четвъртото значение на Царството Божие се отнася до апогея на видимата слънчева система, до момента, в който централната звезда и различните светове, зависими от нея, бъдат, взети общо, на най-високата точка на относителното си съвършенство. Този термин „относително съвършенство“ е необходим, защото, първо, пълното съвършенство е невъзможно в материалните неща и, второ, защото е възможно да не съвпаднат моментите на съвършенството на всеки от планетните светове както помежду им, така и с тоя на централната звезда: за да се установи месианската ера на цялото, трябва да се пресметнат известни компенсации и да се определят съразмерности.
към текста >>

Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение.
Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето. Това е тържеството на Нешама. (По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави. Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци).
към текста >>

Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства.
Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци). Алхимия (Продължение от кн. IX и край) За истинския алхимик не може да има тайни в околните чудесни феномени, описани в горецитираните съчинения, като извличанията на растенията от почвата и въздуха, тъй явно различни, като например смъртоносните отрови, целителните балсами и приятните аромати. Едва ли има нещо по-тайнствено и чудесно, отколкото тези алхимически процеси, които ежечасно стават вътре в нашите тела: от едно и също дишане, от един и същ къс хляб, които ние асимилираме, се изработва кръв, жлъчка, пищеварителни сокове и разни други секреции; дестилират се най-тънки нервни флуиди, които неусетно строят и поддържат целия наш ментален и динамически организъм. Тази е все същата стара история на атомите: всяка част от организма и всяка негова функция обдаряват неорганическите химически елементи със своите духовни, магнетически и физически жизнени качества, с което и тези елементи се явяват за непосветения наблюдател, като чудесна трансмутация на материята, когато, в същност, то е само еволюция на органическите форми от неорганическия материал; еволюция, която се подчинява на божествения закон за духовния прогрес. Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса.
към текста >>

Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм.
IX и край) За истинския алхимик не може да има тайни в околните чудесни феномени, описани в горецитираните съчинения, като извличанията на растенията от почвата и въздуха, тъй явно различни, като например смъртоносните отрови, целителните балсами и приятните аромати. Едва ли има нещо по-тайнствено и чудесно, отколкото тези алхимически процеси, които ежечасно стават вътре в нашите тела: от едно и също дишане, от един и същ къс хляб, които ние асимилираме, се изработва кръв, жлъчка, пищеварителни сокове и разни други секреции; дестилират се най-тънки нервни флуиди, които неусетно строят и поддържат целия наш ментален и динамически организъм. Тази е все същата стара история на атомите: всяка част от организма и всяка негова функция обдаряват неорганическите химически елементи със своите духовни, магнетически и физически жизнени качества, с което и тези елементи се явяват за непосветения наблюдател, като чудесна трансмутация на материята, когато, в същност, то е само еволюция на органическите форми от неорганическия материал; еволюция, която се подчинява на божествения закон за духовния прогрес. Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави.
към текста >>

А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота.
Тази е все същата стара история на атомите: всяка част от организма и всяка негова функция обдаряват неорганическите химически елементи със своите духовни, магнетически и физически жизнени качества, с което и тези елементи се явяват за непосветения наблюдател, като чудесна трансмутация на материята, когато, в същност, то е само еволюция на органическите форми от неорганическия материал; еволюция, която се подчинява на божествения закон за духовния прогрес. Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система.
към текста >>

Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса.
Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
към текста >>

Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя.
Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния.
към текста >>

Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави.
Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство.
към текста >>

Това е и секрета за поддържане на живота с храна.
Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние.
към текста >>

Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система.
А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата.
към текста >>

Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция.
към текста >>

Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния.
Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет.
към текста >>

В тоя храм най-напред ще се възпроизведат всички способи на античните посвещения и ще се разрешават на дело всички загадки на за живота и смъртта.
Така, всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. Свободна психическа църква в Париж. Некои французки психисти са дали идеята да се построи във френската столица една психическа църква — храм за посвещение. Приемът, който намерила тази идея, надминавал и най-оптимистичните очаквания. Крупни суми били пожертвани и вярата в осъществяването на идеята е пълна. В тоя храм най-напред ще се възпроизведат всички способи на античните посвещения и ще се разрешават на дело всички загадки на за живота и смъртта. Ако подобна идея би била лансирана в България, българското официално духовенство би я обявило, сигурно, за еретическа, би поискало да се приеме от Нар. Събрание закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата! . . . Съдържание на година IV. Книжка I.
към текста >>

Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта.
Ако подобна идея би била лансирана в България, българското официално духовенство би я обявило, сигурно, за еретическа, би поискало да се приеме от Нар. Събрание закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата! . . . Съдържание на година IV. Книжка I. Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта. Статия от X XX. Poesia mystica. Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация) Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг Фотография на невидимото (с 5 снимки).
към текста >>

Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота.
Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултният университет „Гьотеанум“, от Д-р Рудолф Щайнер Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване. Статия от професор Д-р О. Рьомер Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Книжка II и III. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор) Poesia mystica, Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски. Видeлината. Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Бeлев Д-р Рудолд Щайнер (с портрета му) Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

На прага: Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“) Няма смърт.
Из сбирката „През бездните и върховете“: Анхира. Сонет от Ив. Толев Из „Градинарят“. Стихотворение в проза от Рабиндранат Тагор. От английски Ст. Б. На прага: Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“) Няма смърт. Рационалността на задгробния живот в свръзка със физическата наука. От сър Оливър Лодж, ректор на Бирмингамския университет. От английски : Д. Л. Доганова Окултните печати на Откровението, с 3 илюстрации: II, III и IV печати „Твоята вяра те оздрави“. Сказка от г.
към текста >>

Рационалността на задгробния живот в свръзка със физическата наука.
Сонет от Ив. Толев Из „Градинарят“. Стихотворение в проза от Рабиндранат Тагор. От английски Ст. Б. На прага: Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“) Няма смърт. Рационалността на задгробния живот в свръзка със физическата наука. От сър Оливър Лодж, ректор на Бирмингамския университет. От английски : Д. Л. Доганова Окултните печати на Откровението, с 3 илюстрации: II, III и IV печати „Твоята вяра те оздрави“. Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага.
към текста >>

Живот и трудове. Кабала.
Из „Градинарят“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. Души-близнаци. От Г. Бейсдън Бътт. Габриел Делан. Живот и трудове. Кабала. Ключът на книгата „Зо-ар“ (прод.). Личност и метод. Статия от Violino Primo. Окултна педагогика — Новото свободно училище. От Б.
към текста >>

Из живота на Свободното Валдорфско училище (с три илюстрации).
Личност и метод. Статия от Violino Primo. Окултна педагогика — Новото свободно училище. От Б. Боев (продължение). Из живота на Свободното Валдорфско училище (с три илюстрации). Амин, ключът на вселената. Девствената майка на природата. От Леонард Босман (продължение). Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (прод.).
към текста >>

— Личен и обществен живот — Бъдещето.
Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (прод.). Духовна опитност. Вести. Книжка VIII. Повече светлина! — Личен и обществен живот — Бъдещето. Из „Градинарят“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът. Стихотворение в проза от П. Списаревски.
към текста >>

Съвременният материализъм — Истинският живот.
Духовна опитност. Вести. Едно тържество на истината и правдата, и др. Книжка X. Съобщение от редакцията. Търсете Царството! Съвременният материализъм — Истинският живот. Химни на една душа. От А. Т. Легендата за Светата Чаша. От В. Салески (с илюстрация) Брат и сестра.
към текста >>

НАГОРЕ

1.5875360965729